Средно 1800 лева ще са нужни за едноседмична почивка на семейство с две деца до 12 години по Българското Черноморие през август. Това каза директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Разходите, които чужденците са склонни да отделят за нощувка и закуска у нас за същия период, варират от 500 до 1000 евро, а по-скъпите ваканции у нас могат да достигнат и 2400 евро. През август - най-силния за туризма ни месец, се очаква в страната да дойдат на почивка около 2,1 млн. чужденци. Още: Властите в Албания останаха изненадани от огромния брой туристи А около 5 млн. българи ще направят пътувания по нашето море, като вече има и наши сънародници, които за трети път го посещават. Положителната тенденция ще се запази и през септември, и октомври, каза експертът пред БТА. Навиците за почивка Средно три и половина дни са почивките на българите и те намаляват като продължителност през последните години за сметка на повишаването на интензивността им, коментира Драганов и изтъкна, че до края на сезона се очаква да има българи, които ще почиват на море пет и дори шест пъти, особено тези, които живеят в населени места, разположени по-близо до Черноморието. Още: Горещото лято в Южна Европа може да изпрати туристите към България При чужденците също има намаление на времето за почивка от 2,8 и 3,5 нощувки - например за културен и уикенд туризъм. Запазва се обаче броят на нощувките - 10,1-10,8, при морските ваканции с чартърните полети. По отношение на разходите по време на ваканцията наблюденията на експерта показват, че както българите, така и чужденците се придържат към предвидения от тях бюджет за почивка. В този смисъл се запазва тенденцията от миналата година 57 на сто от чужденците и около 70 на сто от българите да не излизат извън предвидените в семейния бюджет разходи за ваканция. Заетостта в местата за настаняване Очакваният процент заетост през август в местата за настаняване по морето в България ще е в границите 65-68, като тенденцията спрямо 2019 г. е заетостта да намалява. Причината е главно заради презастрояването и появата всяка година на нови и нови легла, коментира експертът.

text

Централната банка на Куба издаде нови правила през тази седмица, които забраняват на държавните и частни бизнеси в страната да използват банкомати. Паралелно с това се въвежда ограничение на трансакциите на пари в брой между фирмите. Мерките идват на фона на опитите на правителството да овладее ускорената инфлация в условията на икономическа криза. Регулацията влиза в сила в четвъртък тази седмица. Новите правила ограничават трансакциите с пари в брой между бизнесите до 5000 песо и ще се прилагат в продължение на 6 месеца, става ясно от публикация в официална медия, предава Reuters. Правителството е фиксирало цената на долара на ниво от 24 песо, като за отбрани компании, туристи и граждани курсът е 120 песо. Щатският долар се търгува на цена от 230 песо на неофициалния пазар. Комунистическите власти в страната се опитват да овладеят галопиращата инфлация, която според правителството възлиза на 45% досега през тази година, както и да контролират обезценяването на местната валута чрез налагането на серия мерки, целящи промотирането на „банкиране” в страната и засилването на употребата на „електронни разплащания”, става ясно от изявление, публикувано в официална медия. Инфлацията достигна 39% през миналата година, а през предходната 2021 година надхвърляше 70%, според данните на правителството – цифри, които според много икономисти, подценяват темпа на инфлацията, тъй като не отразяват адекватно инфлацията на неофициалния пазар. Икономическият министър Алехандро Гил посочи през миналия месец, че брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 1.8% през първото полугодие на тази година, но остава с 8 процентни пункта под предпандемичните нива от 2019 година, предизвиквайки недостиг на храна, медикаменти, гориво и други основни стоки, вървейки ръка за ръка с дълги опашки от потребители пред магазините, когато тези стоки се появят в наличност. Кризата в Куба провокира липса на доверие в банковата система на страната, управлявана от държавата, което предизвика липсата на пари в брой в някои банкомати, тъй като бизнесите ги използват, оставяйки гражданите бе достъп до пари в брой. В новата регулация се посочва, че целта е „събиранията и плащанията между икономическите участници да не са на парична основа... а да се извършват по електронен път“. Близо 25 млрд. лева платихме с карти през миналата година, банкоматите продължават да намаляват Какви са средните такси за теглене на пари от банкомат у нас? Куба разреши частния бизнес в повечето сектори

text

Саудитска Арабия ще удължи доброволното свиване на добивите си с 1 млн. барела дневно и през септември, предава държавната новинарска агенция СПА, цитирана от Reuters. Агенцията се позовава на високопоставен служител от министерството на енергетиката, според когото съкращенията „ще бъдат удължени или ще бъдат удължени и задълбочени“. Намаляването на производството на суров петрол първоначално беше обявено през юли и според последната информация общото производство за септември се очаква да е около 9 млн. барела на ден. Освен това намаляването на продукцията може да бъде разширено и задълбочено. Агенцията посочва, че това допълнително съкращаване е, за да се засилят усилията на страните от ОПЕК+ да поддържат стабилността и баланса на петролните пазари. Днес ще има среща на ОПЕК, на която саудитските мерки могат да бъдат оповестени официално. Междувременно вицепремиерът на Русия Александър Новак обяви, че Русия ще свие износа си на петрол с 300 000 барела на ден през септември спрямо съкращението с 500 000 барела през август. Русия е вторият най-голям износител в света на петрол след Саудитска Арабия. Цените на петрола растат устойчиво след като тези две страни обявиха през юли, че ще намалят добивите си, отбелязва Reuters. В сряда пък бяха представени данни, според които запасите от суров петрол в САЩ намаляха с рекордните 17 млн. барела през последната седмица заради увеличеното производство в рафинериите и силния износ на суров петрол. Спадът на складовите запаси до 439,8 млн. барела означава, че са с 1% под тяхна 5-годишна осреднена стойност за този период на годината. Всички това доведе до ново поскъпване на петрола след вчерашното временно поевтиняване, като фючърсите на петрола Brent нарастват към 19.30 часа българско време с 2,24% към 85 долара за барел, а тези на американски лек суров петрол WTI – с 2.9% към 81,80 долара за барел. ОШЕ ПО ТЕМАТА: Саудитска Арабия свива драстично добива на петрол заради ОПЕК+ Русия става най-големият производител на петрол в ОПЕК+ Ще увеличи ли ОПЕК+ добива на петрол до края на годината?

text

Изплащането на пенсиите през август 2023 г. чрез пощенските станции ще се извърши от 7 август (понеделник) до 21 август (понеделник), съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Това ще се случи съобразно изготвен график, който ще бъде обявен във всяка една от пощенските станции. Преводите на сумите за августовските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 август 2023 г. Още: Ето колко струва вече стажът за пенсия По-рано през месеца - на 3 август, Националният осигурителен институт изплати паричните обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за месец юли в новия размер от 780 лв. На около 54 000 осигурени лица, получили поне едно плащане за периода от 1 януари до 30 юни 2023 г., бе извършено доплащане. Датите за всички видове плащания, извършвани от НОИ към осигурените лица и пенсионерите, се актуализират всеки месец и са достъпни през интернет страницата на института, рубрика „Календар на плащанията“. Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност

text

Срещат се двама съученици, вече студенти. Единият пита другия какво учи и той му отговаря: - Логика, психология и философия. - Че то каква е разликата?! - Ей сега ще ти обясня. Значи срещаш двама души - един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе? - Мръсният. - Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал! Това е психология. Значи, пак срещаш двама души - чист и мръсен. Кой ще се изкъпе? - Чистият! - Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен! Това е логика. Значи, пак срещаш двама души - чист и мръсен. Кой ще се изкъпе? - Че от къде да знам!!! - А! Ето това е вече философия!...   Вицове за Иванчо Вицове за счетоводители Супер смешни вицове Стари български вицове

text

- Къде мога да те видя? - В галерията ми със снимки. - Имах предвид отблизо... - Зумни...

text

Електрическа китара на Кърт Кобейн ще бъде предложена на търг, обяви Reuters, предава БТА. Очаква се цента ѝ да достигне 200 000 щатски долара. Рисунки, фотографии и дори плувни очила на музиканта също са сред предметите, които ще бъдат разпродадени на търг от аукционната къща „Круз“. Онлайн разпродажбата „Артефакти от Холивуд и света на музиката“ ще се проведе на 26 август. Включени са над 350 предмета, принадлежали на певци и актьори, както и сценични костюми. Бижута, изработени специално за Елвис Пресли, вероятно ще достигнат стотици хиляди долари. Ще бъде продаден и интернет домейн с името на Елвис Пресли – „ElvisPresley.com“, който не може да бъде използван за търговска употреба и чиято стойност е поне 100 000 щатски долара. Сред предметите има още очила, часовник и пръстен, носени от актьора Джейми Фокс от филма „Мечтателки“. Автомобили от филмите „Бързи и яростни“ и „Телма и Луиз“ също ще бъдат предложени за продажба. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: На търг: Продават недопушена пура на Уинстън Чърчил Продадоха последния портрет на Густав Климт за рекордна сума На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума

text

Английската централна банка повиши за 14-и пореден път основните си лихвени проценти, с 25 базисни пункта до 5,25%, на срещата си в четвъртък, като оправда очакванията на икономистите. Това е най-високото ниво на лихвите от 15 години, докато централната банка на страната се бори с инфлацията от 7,9%, най-високата сред държавите в Г-7. Ходът на банката не е изненадващ и е в синхрон с решенията на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, които също повишиха лихвите си миналата седмица с по 25 б. п., като не изключиха вероятността да го направят отново. Залозите за решението на АЦБ се колебаеха през последните седмици, тъй като инвеститорите се опитват да разберат дали Великобритания има изключително дълбоко заложен проблем с инфлацията. Пазарните очаквания за това до какво най-високо ниво може да стигне основния лихвен процент сочеха ниво от 6,5% на 11 юли, след като бяха отразени данните за рекорден ръст на заплатите. Рязкото забавяне на инфлацията на потребителските цени обаче понижи залозите до 5,75%. Въпреки това, на ниво от 7,9% през юни, годишният темп на инфлацията е почти 4 пъти над целта от 2% на АЦБ и над 2 пъти по-висок от темпа в САЩ. На срещата си Комисията по паричната политика на АЦБ заяви, че очаква инфлацията да се забави до 5% до края на годината, което се дължи до голяма степен на по-ниските цени на енергията и в по-малка на цените на храните и основните стоки. Според членовете на комисията инфлацията ще се забави до целта от 2% едва през второто тримесечие на 2025 г. Министър-председателят Риши Сунак обеща през януари да намали инфлацията наполовина тази година – цел, която сега изглежда сложна. Разходите по ипотечните кредити достигнаха най-високите си стойности от 2008 г., което натежава върху жилищното строителство. Проучване от миналата седмица сочи, че растежът на частния сектор в икономиката е спаднал до 6-месечно дъно през юли. Инвеститорите по-рано оцениха шанса АЦБ да повиши основния си лихвен процент в четвъртък, до 5,25%, на 2:3, но за повечето икономисти, участвали в проучване на Reuters, решението на АЦБ е добре балансирано. Икономистът от ING Джеймс Смит заяви по-рано, че АЦБ „се замисля малко по-сериозно“, след като пропусна ускорението на инфлацията през 2022 г. „Отчасти това е причината всички централни банки да се придържат по-скоро към прекомерно затягане, отколкото към слабо, защото не искат да бъдат запомнени с това, че инфлацията е останала висока по тяхно време“, заяви той. АЦБ започна да повишава лихвите през декември 2021 г. преди останалите големи централни банки, което прави повишението в четвъртък 14-о поредно. Гуверньорът Андрю Бейли по-рано заяви, че е „решаващо банката да свърши работата“ по отношение на инфлацията. Зам.-гуверньорът Дейв Рамсдън каза, че дори след забавянето си в последно време, инфлацията остава „твърде висока“ и ценовият натиск в дългосрочен план не е отслабнал значително. Картината на пазара на труда във Великобритания е смесена. Темпът на ръст на заплатите без бонуси се е задържал на ниво от 7,3% на годишна база през трите месеца до май, най-високото му ниво откакто отчетите са започнали да се публикуват през 2001 г. Въпреки това, безработицата е покорила 16-месечен връх от 4%, а работодателите са обявили по-малко свободни работни места. Някои критици на АЦБ по-рано споделиха, че тя рискува да забави растежа на икономиката излишно и че по-високите лихви са лош инструмент за справяне с инфлацията, предизвикана от по-високите цени на храните и енергията. „Основните печеливши са банките, чиито печалби се увеличават благодарение на по-високите лихви“, заяви Фран Боайт, един от изпълнителните директори на кампанията Positive Money. От АЦБ очакват икономиката на Великобритания да се разрасне с 0,2% през второто и третото тримесечие на 2023 г., което отговаря на прогнозите, направени през май. Разходите на домакинствата продължават да са стабилни, подкрепени от силната активност на пазара на труда и ръста на номиналните заплати, и в съответствие с редица бизнес проучвания през последните месеци, пише в доклада от срещата на регулатора. Миналата седмица МВФ прогнозира, че британската икономика ще нарасне с 0,4% тази година – вторият най-бавен темп на растеж в Г-7 след Германия. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Английската централна банка ще повиши лихвите до 15-годишен максиум Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх

text

Поддържането на украинските въоръжени сили и противопоставянето на Русия в започнатата от нея война струва на Украйна около 2 трлн. гривни (54 млрд. долара) годишно, заяви на среща на украинските посланици украинският премиер Денис Шмигал, цитиран от агенция Укринформ, предаде БТА. „Всъщност подкрепата за въоръжените сили и войната струва на Украйна около 2 трлн. гривни. Това е повече от приходната част на бюджета в мирно време“, отбеляза Шмигал. По думите му в мирно време приходната част на бюджета на Украйна е възлизала на 1,3 трлн. гривни (35 млрд. долара). В момента държавата оцелява благодарение на финансовата подкрепа на партньорите и на безвъзмездни средства и заеми. „Загубихме около 30% от икономиката и предприятията си. Загубихме 3,5 млн. работни места. През първата година на войната загубихме 29,5% от нашия БВП. Предприятията се адаптираха и продължават да се адаптират. Тази година очакваме дори леко увеличение спрямо 2022 г.“, уточни украинският премиер. Той отбеляза, че е възможно също да нараснат златните и валутните резерви на Украйна до исторически максимум. „В момента Националната банка разполага с 39 млрд. долара (във валутни резерви). Тази година намалихме нивото на инфлацията до 12,8% на годишна база. Вие разбирате каква е инфлацията във вашите страни, може да сравните“, заяви Шмигал, обръщайки се към аудиторията. По-рано украинският министър-председател заяви, че през първата половина на 2023 г. в държавния бюджет на Украйна са постъпили над 600 млрд. гривни (16 млрд. долара), като за армията са отделени 672 млрд. гривни (18,1 млрд. долара). ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Украйна очаква сериозен ръст на икономиката си през 2024 година Украинските валутни резерви достигнаха рекордни стойности Рекорден ръст на военните разходи в света

text

Анализирайки последните налични данни за високочестотни икономически индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в индустрията, строителството и динамиката на инфлацията в страната.   Анализаторите на банката отчитат, че според календарно изгладените данни на НСИ индустрията регистрира спад на общото производството с -11.0% към май, което е в съзвучие с тенденцията на ускоряващи се спадове от януари насам (спрямо същите месеци на предходната година). Тенденцията на свиване в сектора се задържаше от сегмента на преработващата промишленост, която премина в отрицателната област едва през март и регистрираше далеч по-умерени спадове (-8.3% през май). На нейния фон добивната промишленост (-24.0% за май) и особено производството на енергия (-26.1% към май) бележеха двуцифрени намаления, движени от тенденцията на понижаващи се международни цени. „Именно тенденцията на понижаващи се цени, свиваща производството на добивната промишленост и енергетиката, подкрепяше преработващата промишленост, която оперираше при по-добри условия - по-изгодни цени на суровините и електроенергията, и съответно намаляваше по-бавно своето производство, подкрепяйки така и сектора на индустрията като цяло.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.   В рамките на преработващата промишленост към май двуцифрени ръстове отбелязаха производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, на други превозни средства и на метални изделия (без машини и оборудване). Обратно, всички останали сегменти регистрираха спадове, като те бяха най-сериозни при тютюневите изделия, производството на текстил (без облекло), на дървен материал, на мебели, химия, изделия от минерални суровини и др.   „Важна причина за твърде негативното развитие в индустрията е и нетипичният характер на 2022 г., която беше особено силна година за сектора (реален ръст от 13.1%) и е база за сравнението при анализа, а това изкривява резултатите за 2023 г. в негативна посока. Реалните резултати на индустрията към май определено са доста по-добри.“, допълни г-н Калчев.   В сектора на строителството сегментът на сградното строителство бележеше ръстове от февруари насам, макар и ниски (0.4% за май), докато гражданското и инженерното строителство системно регистрираше спадове спрямо съответните месеци на миналата година (-3.9% за май). Динамиката общо на сектора остана на отрицателна територия. От април към май и трите показателя се влошават с по около 1.0 пр.п. „Докато гражданското и инженерното строителство отразява политиката на държавата, а тя беше в криза за периода, динамиката на жилищното строителство (главен елемент на сградното строителство) отразяваше пазарното търсене и предлагане. Те отново формираха висок ръст на цените, които по последни налични данни се увеличиха с 9.5% през първото тримесечие на 2023 г. (спрямо първото тримесечие на миналата година). Въпреки че се наблюдава известно забавяне в техния ръст (+13.4% за четвъртото тримесечие на 2022 г.), цените на жилищата ще продължат да се увеличават, като по наша оценка средното нарастване за 2023 г. ще бъде около 5.0%.“, обясни д-р Калчев. Инфлацията отново намаля през юни – от 8.6% към май  (хармонизирана) на 7.5% (спрямо юни 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 10.7% на 10.0% през юни. „От края на 2022 г. базисната инфлация намалява по-бавно от хармонизираната, което  се дължи на по-бързото забавяне при цените на енергията и храните в сравнение с всички останали потребителски стоки и услуги. В момента именно те задържат спада на инфлацията, а не енергията и храните, които преди време я отключиха.“, заключи г-н Калчев. 

text

Франс прес е завела дело в съда срещу социалната мрежа Twitter, преименувана неотдавна на X, за да получи необходимите елементи, които ще ѝ позволят да преговаря за възнаграждение за използване на съдържанието ѝ в платформата, гласи комюнике на агенцията, предава БТА. „Франс прес съжалява за явния отказ от страна на Twitter, преименуван неотдавна на X, да обсъди прилагането на „сродните права“, обяви АФП. Агенцията е сезирала вчера Парижкия съд, за да предприеме мерки и да накара компанията да предостави в съответствие с изискванията на закона всички необходими елементи за оценка на дължимото възнаграждение. Социалната мрежа не отговори на молбата за коментар на АФП. Сродното право или авторското право обхвана и цифровите платформи през 2019 г. посредством европейска директива, позволяваща на вестници, списания и информационни агенции да получават възнаграждение за използване на съдържанието им в интернет от големи дигитални платформи, чрез откъси от статии, свързани със снимка. След дълга съдебна битка някои френски и европейски медии, сред които и АФП, са получили от 2021 и 2022 г. възнаграждение от Google за използване на съдържанието им, като стойността е поверителна. Някои издатели са постигнали и лицензионно споразумение за използване на съдържанието им от Facebook. През юли три френски медийни групи – Le Monde, Le Figaro и Les Echos – Le Parisien са подали иск срещу Twitter по същите причини. Социалната медия беше придобита през октомври от милиардера Илон Мъск, който иска да я превърне в универсална платформа по модела на WeChat в Китай. „АФП ще продължи да прилага с всеки от засегнатите оператори необходимите юридически средства, за да постигне необходимия баланс в споделянето на стойността на информацията“, се посочва в комюникето. Преговорите с Facebook и други платформи (LinkedIn, TikTok) са поверени на Компанията за сродни права в медиите, организация за колективно управление, натоварена да събира и разпределя получените суми сред членовете си. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: X съди организация, бореща се с речта на омразата Как Мъск успя да си спечели недоволството на Сан Франциско заради платформата Х? X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?

text

Производството на бира в България оформя 1.3% от общото количество произведена бира в Европейския съюз през миналата 2022 година, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат. България се нарежда на десето място в ЕС по най-големи количества произведена бира през наблюдавания период, като трябва да се отбележи, че наличните данни включват 17 страни, тоест статистиката не разкриват пълната ситуация. През 2022 година България е произвела 445.2 млн. литра бира (без безалкохолна бира), което представлява ръст спрямо предходната 2021 година, когато обемът е възлизал на 439.2 млн. литра. Въпреки увеличението, производството на бира у нас остава под нивата от предпандемичната 2019 година, когато са отчетени 480.7 млн. литра бира. Страната ни изостава от общата тенденция в ЕС. Общото производство на бира в ЕС вече доближава нивата от 2019 година. През 2022 година бирата, произведена в ЕС, възлиза на 34.25 млрд. литра, спрямо 34.68 млрд. литра, произведени през 2019 година. Най-големият производител на бира в ЕС е Германия – цели 7.6 млрд. литра през 2022 година или дял от 22.2% от общото производство. Казано с други думи, приблизително една на всеки четири бири идват в ЕС идва от Германия. През миналата година Германия е произвела 7.5 млрд. литра бира, а през 2019 година – 8.04 млрд. литра бира. Според наличните данни, след Германия се нареждат още Испания (3.9 млрд. литра или дял от 11.5%), Полша (3.7 млрд. литра или 11%), Нидерландия (2.6 млрд. литра или 7.5%) и Франция (2 млрд. литра или 5.9%). Къде в България пият най-много бира? Потребителски бойкот провокира събитие, невиждано от две десетилетия, на пазара на бира в САЩ След минерална вода, българинът пие най-много бира

text

Членството в еврозоната би донесло на България предимства, като например по- лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България  би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор. Това се казва в анализ на Съвета за икономически анализи към правителството. В него се казва още, че като цяло присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Причината е ,че понастоящем валутният борд на България се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на ЕЦБ. Още: Димитър Радев: Реалистично е на 1 януари 2025 г. да приемем еврото В същото време, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.  Това включва разяснителни кампании, задължение за представяне на цените в двете валути и допълнителни мерки за прозрачност, за да се избегне  неправомерното използване на въвеждането на еврото за повишаване на цените, посочват авторите. Ето какви ефекти от присъединяването към еврозоната  извеждат те: Ефекти върху инфлацията Още: Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и през юли до 5,3%, базисната обаче е без промяна Ефектът от присъединяването към еврозоната върху инфлацията определено е основната тревога на голяма част от обществеността в България. Консенсусът в академичните изследвания по отношение на инфлационните ефекти при създаването на еврозоната е, че въвеждането на еврото до голяма степен не е довело до общи инфлационни ефекти. От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по - големи еднократни увеличения на ценовото равнище. Една от причините за увеличението на цените на услугите е, че цените на услугите се променят по-рядко, отколкото например на  стоките. Въвеждането на еврото, обаче, изисква нови ценови етикети (например нови менюта в ресторантите). Следователно това може да е и моментът, в който цените се коригират. Нещо повече, някои повишения на цените може дори да са отлагани във времето, за да се изчака необходимата промяна на ценовите етикети поради новата валута. Накратко, съвкупният инфлационен ефект е малък, докато при услугите може да се очаква малко по-висока еднократна инфлация през първата година след присъединяването. Ефекти върху търговията Очакваме, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени  позиции в производствените пазари. Ефекти върху капиталовите потоци Очакваме България да претърпи увеличение на брутните входящи и изходящи потоци при присъединяването й към еврозоната, което ще се забави няколко тримесечия след присъединяването към еврозоната. Продължаващите капиталови потоци биха увеличили финансовата интеграция на България, подпомогната от допълнителни стъпки в търговската интеграция и банковия съюз с Европейския съюз. Въпреки това, брутните потоци често се описват като нестабилни,15 така че съществува риск от кредитни бумове и т.нар. внезапни стопове на капиталовите потоци. Във всеки случай проблеми, дължащи се на капиталовите потоци, биха могли да бъдат смекчени посредством консервативна фискална политика, инструменти на макропруденциалната политика, като антицикличния банков капиталов буфер, както и от факта, че България вече е де факто член на общия банков надзор на ЕЦБ. Ефекти върху лихвените проценти Според данните за лихвената статистика, публикувани от БНБ, през последните месеци лихвите по нови ипотечни кредити в лева са по-ниски от лихвите по кредити в евро и са сравними с лихвите по депозитното улеснение на ЕЦБ. Въз основа на това наблюдение изглежда малко вероятно да са налице условията за вътрешно финансиран кредитен бум след присъединяването към еврозоната. Вместо това е по-вероятно при присъединяването на България към еврозоната банките или да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, или да потърсят по-добри инвестиционни възможности в чужбина, включително посредством изплащане на заеми към банките-майки. Възможността за получаване на по-висока доходност от сегашната лихва от 0%, плащана от БНБ за тези резерви, би увеличила значително печалбите в банковата система.   Автори: Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен, Пламен Т. Ненов        

text

Рекордно ниското ниво на безработица в Русия през юни подчертава острия недостиг на работна ръка в страната, въпреки че възстановяването от миналогодишния икономически спад продължава с двуцифрени темпове на растеж както при заплатите, така и при продажбите на дребно. Това обяви Reuters, като се позовава на данните на руската статистическа служба Росстат. След началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., Русия беше ударена от редица западни санкции, което доведе до свиване на икономиката ѝ с 2,1% през 2022 г. Все пак спадът беше по-малък от очакваното, а Москва го представи като доказателство за устойчивостта на руската икономика. Москва редовно посочва ниската безработица и различни други показатели като знак, че икономиката ѝ се възстановява, но недостигът на работна ръка, изострен от частичната мобилизация през миналия септември, е напът да повлияе негативно на дългосрочното развитие. Безработицата в Русия е спаднала до рекордно ниско ниво от 3,1% през юни, предаде Росстат. Също продажбите на дребно са скочили с 10% през юни на годишна база. През юни 2022 г. паднаха с почти толкова, с колкото сега растат. Отделни данни сочат, че реалните заплати в Русия са нарснали с 13,3% през май. Реалните разполагаеми доходи на руснаците през второто тримесечие са нараснали с 5,3% на годишна база, след като останаха без промяна през същото тримесечие на 2022 г. Росстат ревизира нагоре ръста на реалните разполагаеми доходи през първото тримесечие – до 4,4%. Като цяло доходите в Русия са намалели с 1% през 2022 г. Междувременно руският БВП е нараснал с 1,4% през първата половина на 2023 г. на годишна основа, обяви министерството на икономическото развитие. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Недостиг на кадри в руската промишленост: Търсят над 650 000 работници Владимир Путин с висока оценка за руската икономика Руснаците вече пият по-малко водка. Каква е причината?

text

Инвестициите в изкуствен интелект нарастват с бързи темпове и могат да имат по-голямо влияние върху брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ от събития като откриването на електричеството или изобретяването на персоналния компютър, посочват от инвестиционната банка Goldman Sachs в доклад, цитиран от CoinDesk. “Генеративният изкуствен интелект има огромен икономически потенциал и може да повиши глобалната производителност на труда с повече от 1 процентен пункт годишно през десетилетието следващо широкото му използване”, пише икономистите на банката. За да се постигне подобна пълна трансформация, бизнесите ще трябва да направят „значителна предварителна инвестиция във физически, дигитален и човешки капитал за придобиване и внедряване на нови технологии и промяна на бизнес процесите”, сочи докладът. Тези инвестиции могат да достигнат около 200 млрд. долара по света до 2025 година, като е вероятно това да се случи преди „усвояването и повишаването на ефективността да започнат да водят до голям напредък в производителността”, посочват от банката. В дългосрочен план инвестициите в изкуствен интелект могат да достигат до между 2.5% и 4% от БВП на САЩ и до между 1.5% и 2.5% от икономиката на други страни, лидери в изкуствения интелект, става ясно от доклада. “Въпреки този изключително бърз растеж, краткосрочното въздействие върху БВП вероятно ще бъде доста скромно, като се има предвид, че инвестициите, свързани с AI, в момента представляват много малък дял от БВП на САЩ и света”, пишат анализаторите, добавяйки, че докато досега инвестициите са били фокусирани върху разработката на модели, „ще е необходим значително по-голям хардуерен и софтуерен тласък, за да може генеративния AI да достигне по-голям мащаб”. Проникването на изкуствения интелект навярно ще започне да има значително влияние върху икономиката на САЩ някъде между 2025 и 2030 година, става ясно от доклада. "Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята": Два начина как да се възползвате Защо технологиите не ни правят по-продуктивни? Използва ли българският бизнес изкуствен интелект? Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?

text

Турската инфлация слага край на 8-месечното забавяне през юли, насочвайки се към ръст, който централната банка очаква да достигне своя връх в средата на следващата година, съобщава Bloomberg. Потребителските цени са скочили с годишен темп от 47,8% спрямо 38,2% през юни, обяви статистическата служба в четвъртък. Медианната прогноза в проучване сред икономисти на Bloomberg бе за 46,8%. На ниво от 9,5% месечната инфлация е най-високата от януари 2022 г., също отбелязвайки най-бързия темп за юли в рамките на 60 десетилетия. Разходите за транспорт бележат най-големите месечни увеличения, като отразяват повишението на данъците върху горивата, въведено миналия месец. Ценовият натиск се натрупва, откакто лирата започна да се обезценява рязко след изборите през май, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган. Засилвайки рисковете пред инфлацията, правителството повишава и данъците върху редица стоки от първа необходимост и горивата, отчасти за финансира скъпите си обещания, поети преди изборите. Галопиращата инфлация увеличава привлекателността на акциите за местните инвеститори, които искат да защитят спестяванията си. Индексът на сините чипове Borsa Istanbul 30 се повиши с 1,2% след публикуването на данните. Доходността по двугодишните държавни облигации на Турция се покачи с 57 б. п. до 15,83%. Лирата поевтиня с 0,1% до 26,9879 лири за долар сутринта в Истанбул. Основната инфлация, която премахва волатилни елементи като цените на храните и енергията, се е ускорила до 56,1% на годишна база – най-високото ниво от ноември и над равнището от 47,3% през юни. Инфлационната вълна, заляла икономиката за 900 млрд. долара, идва няколко месеца след най-тежката криза с разходите за живот от десетилетия. МВФ очаква ръстът на цените в Турция да бъде на пето място в света през 2023 г. Централната банка вече отговори с две рязки повишения на лихвените проценти, които увеличиха основната лихва с 900 б. п. до 17,5%. Миналата седмица централните банкери удвоиха прогнозата си за края на годината за инфлация до 58%, като гуверньорът Хафизе Гайе Еркан очаква да достигне връх от около 60% през второто тримесечие на 2024 г. Обръщането на политиката за момента още означава, че официалните разходи по заемите остават силно отрицателни, когато се коригират спрямо цените. Deutsche Bank прогнозира, че централната банка ще повиши основната си лихва само до 19% този месец. Еркан заяви, че по-нататъшното затягане на паричните условия ще остане „постепенно“, за да се управлява въздействието му върху реалния сектор и банковата индустрия, и че ще бъдат въведени алтернативни мерки в подкрепа на политиката. Паричният орган и банковият регулатор предприеха някои стъпки за ограничаване на вътрешното търсене чрез мерки, насочени към охлаждане на разходите за кредитни карти и растежа на потребителските кредити. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Наша съседка изстреля данъците върху горивата до невиждани стойности Турската централна банка охлажда кредитния бум с нови правила Инфлацията в Турция спадна до най-ниското си ниво от година и половина

text

"Топлофикация София" ще приема доплащане на изравнителните сметки с 20% ДДС, но когато връща надвзети през отоплителния сезон суми, върху тях ще се начисляват 9%. Този странен подход  от "Топлофикация" обясняват с временно променената ставка за ДДС. Правителството на Кирил Петков намали ДДС на парното на 9% за периода от юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. Така "Топлофикация София", на практика може да избира - и, естествено избира подход, който е в ущърб на клиентите. От дружеството се оправдават с указания от Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно прилагането на Закона за ДДС. Още: Ето цените на парното за новия отоплителен сезон Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, обясни пред БНР по този въпрос следното: "Ако трябва да се доплаща, към момента на фактуриране ще бъде добавен 20% ДДС. Ако обаче трябва да се получават пари обратно, ДДС ще е 9%, защото задължението е възникнало към момента на действащ 9% ДДС". Срокът за рекламации по изравнителните сметки е до 31 август. КЕВР поиска Топлофикация София да обясни за парното през април

text

Агенцията за кредитен рейтинг Fitch понижи във вторник рейтинга на САЩ до ниво от АА+, изпращайки тревожни сигнали към световните капиталови пазари, където инвеститорите започнаха да оценяват последствията от решението. По този начин ексклузивният клуб на държавите с най-висок кредитен рейтинг осъмна с една по-малко. Страните, чиито съверенен дълг продължава да поддържа рейтин ААА от поне две от трите топ кредитни агенции вече наброяват 10, става ясно от материал на Reuters. Държава/кредитна агенция    S&P    Fitch    Moody's Канада                             ААА    АА+     ААА Германия                          ААА   ААА      ААА Австралия                         ААА   ААА      ААА Сингапур                          ААА   ААА      ААА Швейцария                       ААА   ААА      ААА Дания                               ААА   ААА      ААА Швеция                            ААА   ААА     ААА Норвегия                          ААА   ААА     ААА Люксембург                      ААА   ААА     ААА Нидерландия                    ААА   ААА     ААА САЩ с понижен кредитен рейтинг, Белият дом реагира гневно Ще понижи ли и S&P рейтинга на Франция? Застаряването на населението е пагубно за кредитните рейтинги на държавите Коя е единствената страна, която може да загуби инвестиционния си рейтинг? Standard & Poor's ще анулира рейтингите на всички руски компании

text

Тайланд, вторият по големина износител на ориз в света, насърчава своите фермери да засаждат по-малко от културата в опит да пестят вода. Този ход може да разтърси пазарите на ориз още след забраната за износ от Индия, предаде CNBC. Тайланд е изправен пред серия от слаби валежи. В опит да спести вода за консумация, Службата на националните водни ресурси призова фермерите в страната да се насочат към „засаждане на култури, които използват по-малко вода и могат да бъдат събрани бързо“. „Кумулативните валежи са с около 40% по-малко от нормалното, което води до висок риск от недостиг на вода“, заяви генералният секретар на службата Сурасри Кидтимонтон в изявление, публикувано от Националната администрация по водите на Тайланд. Според него управлението на водите в страната трябва да се „фокусира върху вода за консумация“ и „вода за отглеждане главно на трайни насаждения“. Многогодишните култури израстват отново след прибиране на реколтата и не е необходимо да се презасаждат всяка година, за разлика от едногодишните култури. Оризът се категоризира като едногодишна култура. За всеки килограм отгледан груб ориз са нужни средно 2500 литра вода. За сравнение, алтернативни култури като просо изискват между 650 и 1200 литра вода за същото събрано количество. Миналия месец Индия забрани износа на бял ориз с изключение на сорта басмати. Ограничението е насочено към осигуряване на „адекватна наличност“ на вътрешния пазар, посочи правителството. Индия е водещият износител на ориз в света с дял от 40% от световното производство и се очаква забраната да засегне милиони хора. „Световната цена на ориза ще има потенциал да се повиши допълнително, в случай че производството в Тайланд намалява значително от година на година“, заяви старши анализаторът на Rabobank Оскар Тякра. Той посочи, че остава да се види дали тайландските фермери ще следват директивата. „Тайландските фермери още могат да изберат да засаждат ориз на фона на настоящата ситуация с високи световни експортни цени“, обясни Тякра. Цените на ориза вече се движат около десетилетни върхове, отчасти поради по-затегнатите доставки, откакто основният продукт се превърна в привлекателна алтернатива, тъй като цените на други основни зърнени култури скочиха след началото войната в Украйна. „Тайланд често настоява за опазване на водата, но това има малък ефект върху използването ѝ, тъй като системата за права върху водите още не е разработена, обясни Джереми Цвингер, главен изпълнителен директор на The Rice Trader. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Цените на основна храна скочиха до 3-годишен връх Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света

text

Страната с най-голямо население в света, Индия, ограничава вноса на лаптопи, таблети, други персонални компютри и сървъри, като решението влиза в сила незабавно от днес (четвъртък), обявиха от индийското Министерството на търговията и промишлеността. Изменението на политиката за внос цели засилване на местното производство на горепосочените стоки, смятат анализатори, предава TechCrunch. “Вносът на лаптопи, таблети, персонални компютри „всичко в едно“ и компютри с изключително малък форм-фактор и сървъри, попадащи под HSN 8741, ще бъде „ограничен“”, гласи правителственото съобщение, добавяйки, че вносът ще бъде разрешен срещу валиден лиценз за ограничен внос. Ограничението няма да важи за пътници, който внасят в страната посочените устройства в багажа си. Ходът навярно цели подкрепа на местното производство, като това засега е предположение, тъй като Ню Делхи не дава допълнителни разяснения по въпроса. Индия прилага политики през последните години, целящи подкрепа на местното производство. Инициативите успешно привлякоха редица производители на смартфони и сега все повече предизвикват интереса на производителите на чипове и полупроводници. През месец май, правителството на Нарендра Моди обяви схема на стойност 2 млрд. долара, целяща да промотира пред бизнесите хардуер местно производство като лаптопи, настолни компютри (PC), сървъри и други периферни устройства. Схемата представлява надграждане на предходна програма, според която правителството бе готово да похарчи 892 млн. долара. Това съобщение относно политиката изглежда се основава на предпоставката за осигуряване на сигурен дигитален достъп до нарастващия брой дигитални граждани в страната (използващи дигитални услуги – бел. ред.). Ние сме уверени, че валидни лицензи ще бъдат предоставени на доверени партньори в индустрията, което ще даде възможност за лесно правене на бизнес (EoDB) и неограничен достъп до надеждни марки за дигиталните потребители”, казва в изявление Панкадж Мохиндроо, председател на Indian Cellular and Electronics Association. Dell и HP са сред компаниите, които вече разполагат с производствени мощности в Индия. Индийското правителство също така цели да разшири местното производство допълнително и да направи страната предпочитана дестинация за Apple и нейните производствени партньори, опитвайки се да създаде глобален производствен хъб. Така или иначе, страната понастоящем харчи милиарди долари за внос на лаптопи и друг хардуер. Според правителствени данни, показани в парламента през декември, стойността на вноса в Индия на крайни продукти в сектора на електрониката е нараснала с 32% до 43 млрд. долара през 2021-2022 спрямо 32 млрд. долара през 2019-2020 година. Инициативите и програмите за подкрепа на местното производство помогнаха за сваляне на дела на вноса на крайна електроника (включително компоненти) в общия внос на електроника до 64% през 2021-22 спрямо 69% през 2019-20 година. Базираната в Хонконг компания за пазарни проучвания Counterpoint изчислява, че около 30-35% от лаптопите и 30% от таблетите доставени в Индия през първата половина на тази година са местно производство. Стотици милиони индийци спряха да купуват домати. Защо? Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света Индия купува огромни количества руски въглища, но не в долари Спад в продажбите на настолни компютри по света

text