Инфлацията в Швейцария се е забавила под целевото равнище на централната банка на страната от 2%, като предлага ограничена подкрепа на регулатора, който вече сигнализира, че е възможно допълнително затягане, предава Bloomberg.
Потребителските цени са се увеличили с 1,7% през юни на годишна база спрямо 2,2% през май, след като енергийните разходи са намалели. Базисната инфлация, която премахва волатилни елементи като енергия и храни, също се е забавила до 1,8%, обяви статистическата агенция на Швейцария.
Така наречения основен показател вече беше започнал да спада под целта на централната банка миналия месец, докато общата инфлация в момента показва най-бавния темп на ценови растеж от януари 2022 г.

Макар че Швейцария вече се радва на някои от най-ниските инфлационни нива сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, откакто започна енергийната криза, данните все пак ще осигурят известно успокоение за централните банкери, че потребителските цени още не излизат извън контрол.
Въпреки това Швейцарската централна банка вече заяви, че може да има ново увеличение на разходите за заеми. Централните банкери прогнозират инфлацията да се възстанови до 2% до края на годината и след това да остане над това ниво до началото на 2026 г. Причината е вълната от увеличения на наемите и предстоящи повишения на цените на тока и нарастващите разходи за услуги.
В последното си публично изказване като един от централните банкери Андреа Мехлер заяви миналата седмица, че основният натиск е „наистина таен“ и твърде висок, за да се изпълни „мандатът на институцията за доверие в парите“.
На базата на хармонизирания индекс на ЕС инфлацията в Швейцария е била на ниво от 1,8% през юни – доста под равнището в заобикалящата я еврозона, където основният показател наскоро отново се повиши.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Преди сливането на Credit Suisse и UBS: Инфлацията в Швейцария с интересни стойности
Колко време ще отнеме сливането на UBS и Credit Suisse?

Как се отрази на Швейцария спешното спасяване на Credit Suisse?

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, остава без промяна тази седмица спрямо предходната – нивото му е 2,201 пункта. Нивото на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта. След това достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта в първата третина на март. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и тази седмица, отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цената им спада с 0,46% и се търгуват по 4,10 лева за кг. Ягодите пък продължават да поскъпват – с 0,73% до 4,83 лева за кг.
Ябълките от внос отстъпват с 0,02% до 1,86 лева за кг. По-скъпо се продават лимоните – с 0,10% до 2,70 лева за кг, и бананите – с 0,06% до 2,96 лева за кг.
Зеленчуци

Спад в цената се наблюдава при зеленчуците, с изключение на доматите, които се проследяват от ДКСБТ. През седмицата цената на оранжерийните краставици се понижава – с 0,45%, и се търгуват за 1,89 лева за кг. Картофите поевтиняват с 0,09% и се продават по 1,33 лева за кг, морковите – с 0,20% до 1,80 лева за кг, зелената салата – с 0,12% и се продава по 1,36 лева за бр. Зелето също поевтинява – с 0,07% и се купува по 0,98 лева за кг. С 0,16% поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,10 лева за кг.
Млечни продукти

Цената на кравето сирене нараства с 0,12% и то се продава по 11,23 лева за кг, а на кашкавал тип „Витоша“ – с 0,15 до 17,48 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) пада с 0,02%, като кофичка от 400 г. се купува за 1,17 лв., а прясното мляко (3% масленост) – с 0,01% и се продава по 2,19 лв. за литър.
Други

Пилешкото месо поевтинява с 0,02% до 6,54 лева за кг. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.
Оризът поскъпва с 0,08% и се купува по 3,29 лева за кг, лещата – с 0,05% до 4,18 лв. за кг, зрелият фасул – с 0,06% до 4,07 лв. за кг.
С по 0,06% повече се продават брашно тип 500 – по 1,44 лева за кг, и захарта – по 2,45 лева лева за кг.
Олиото понижава стойността си с 0,26% и се продава по 2,93 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама – с 0,01% до 2,71 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Черешите поевтиняват? Как се променят цените на храните тази седмица?
Цените на храните продължават да падат. С колко поевтиняват тази седмица?
Пореден спад в цените на основни храни и тази седмица. С колко поевтиняха?

Дългът на подсектор „Централно управление” възлиза на 37.796 млрд. лева към края на месец май тази година, като бележи намаление с 89.9 млн. лв. спрямо края на предходния април, съобщават от Министерство на финансите.
Вътрешните задължения достигат 11.102 млрд. лева, а външните 26.694 млрд. лева.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20.5 %, като делът на вътрешния дълг е 6.0 %, а на външния дълг – 14.5 %. В структурата на дълга на подсектора за май 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 29.4 % и 70.6 %.
В структурата на дълга по инструменти към 31 май 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 54.0 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 28.4 % и заеми – 17.6 %.
Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит и излезе на излишък към края на първото полугодие
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98.5 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99.9 %).
В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59.3 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30.0 % и от 1 до 5 г. – 10.7 %. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 1.9 %, 38.3 % – от 1 до 5 г., 33.7 % – от 5 до 10 г. и 26.1 % – над 10 години.
Дългът на подсектор „Централно управление“ нарасна до 40 млрд. лева към края на януари
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 май 2023 г. е в размер на 630.2 млн. лева. Вътрешните гаранции са 59.9 млн. лева, а външните – 570.2 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0.3 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на май 2023 г. достига до 36.717 млрд. лева или 19.9 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.965 млрд. лева, а външните – в размер на 25.751 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през май 2023 г. възлиза на 1.719 млрд. лева, вътрешните гаранции са 59.9 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.9 %.
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април