Законодателите от Европейския парламент ще гласуват днес в подкрепа на началото на преговорите за одобряване на първите в света широкообхватни правила за системите за изкуствен интелект като ChatGPT, които целят да ограничат потенциалните вреди и същевременно да насърчат иновациите.
Въпреки че плановете на ЕС са от 2021 г., проектоправилата придобиха по-голяма актуалност, когато ChatGPT нахлу бурно на сцената миналата година, като показа главоломното развитие на изкуствения интелект и възможните рискове, обяви АФП.
Все повече се настоява за регулиране на ИИ и отвъд Атлантическия океан, тъй като нараства натискът върху западните правителства да действат бързо в това, което някои определят като битка за защита на човечеството.
Докато привържениците на ИИ приветстват технологията заради начина, по който ще промени обществото, включително работата, здравеопазването и творческите занимания, други са ужасени от потенциала му да подкопае демокрацията.
След като бъде приет от парламента на ЕС, според официални лица преговорите за окончателен закон с 27-те държави членки на ЕС ще започнат почти веднага, т.е. по-късно в сряда.

Надпреварата е за постигане на споразумение за окончателен закон до края на годината.
Дори и тази амбициозна цел да се постигне, законът ще влезе в сила най-рано през 2026 г., което ще принуди ЕС да настоява за доброволен временен пакт с технологичните компании.
Миналия месец Брюксел и САЩ се споразумяха да публикуват общ кодекс за поведение в областта на ИИ, за да разработят стандарти, общовалидни за демокрациите.
Законодателите приветстваха проектозакона като „исторически“ и се противопоставиха на критиците, които твърдят, че плановете на ЕС биха могли по-скоро да навредят, отколкото да насърчат иновациите.
„Подходящ ли е моментът Европа да регулира ИИ? Моят отговор е категорично „да“ – това е подходящият момент заради дълбокото въздействие, което оказва ИИ“, заяви евродепутатът Драгош Тудораче на парламентарния дебат във вторник в Страсбург.
„Това, което можем да направим, е да създадем доверие, правна сигурност, за да дадем възможност на ИИ да се развива по положителен начин“, заяви зам.-председателят на ЕК Маргрете Вестагер.

Общ подход
Законът ще регулира ИИ в зависимост от степента на риска: колкото по-голям е рискът за правата или здравето на хората, толкова по-големи са задълженията на системите.
Предложеният от ЕС списък на високорисков изкуствен интелект включва ИИ в критичната инфраструктура, образованието, човешките ресурси, обществения ред и управлението на миграцията.
Парламентът добави допълнителни условия, преди да бъде изпълнена класификацията за висок риск, включително потенциална опасност за здравето, сигурността, правата на човека или околната среда.
Има и специални изисквания за генеративните системи за ИИ – такива като ChatGPT и DALL-E, които могат да създават текст, изображения, код, аудио и други медии, включващи информиране на потребителите, че съдържанието е създадено от машина, а не от човек.
Друг евродепутат, инициатор на закона в ЕП, Брандо Бенифеи, призова за „общ подход“ за справяне с рисковете, свързани с ИИ.
„Трябва да сверим бележките си със законодателите от цял свят“, заяви той.
Тудораче добави, че законът е необходим, „защото, за да защитим нашите граждани не е достатъчно да се надяваме, че компаниите ще се саморегулират“.

Рискове срещу права
През цялото време, докато парламентът се опитваше да постигне споразумение, започнало миналата година, правозащитниците настояваха ЕС да защитава правата на гражданите.
Съгласно текста на парламентарната комисия, одобрен миналия месец, законодателите предлагат забрана на AU-системите, използващи биометрично наблюдение, разпознаване на емоции и т.нар. прогнозна полицейска дейност.
Но Мхер Хакобян от Амнести Интернешънъл предупреди, че това е твърде рисковано, защото „парламентът може да отмени значителни защити на правата на човека“, договорени от парламентарните комисии миналия месец.
Все още има опасения, че дори и законодателите да се споразумеят за тези забрани, може да не влязат в окончателния закон след преговорите с държавите членки на ЕС.
„Съществува реален риск, че когато се включат представителите на държавите, голяма част от тези защити могат да бъдат премахнати или значително намалени“, заяви за АФП Гриф Ферис, старши служител по правните въпроси и политиката в неправителствената група „Справедливи съдебни процеси“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ChatGPT започва работа на пълен работен
Директорът на OpenAI каза как ще се развие изкуственият интелект занапред

Експерти: Изкуственият интелект застрашава оцеляването на човечеството

Европейският парламент и страните членки на ЕС обявиха, че са постигнали споразумение относно цифровизацията на процедурите за виза за страните от Шенгенското пространство, предава Франс прес.
Това споразумение, което трябва официално да бъде одобрено, преди да влезе в сила, ще позволи на повечето от кандидатите за виза за Шенген да извършват необходимите постъпки онлайн, в единен интернет сайт, вместо в консулска служба. Ще се издава дигитална виза под формата на баркод.

По думите на шведския министър по имиграционните въпроси, чиято страна е ротационен председател на ЕС, Мария Малмер Стенергард тези промени ще позволят да се увеличи сигурността на Шенгенската зона, като се намали рискът от фалшификация.
Кандидатите за виза вече ще трябва да се явяват лично в консулските служби само ако искат шенгенска виза за първи път, ако биометричните им данни не са валидни или ако имат нов паспорт.
Когато човек смята да посети няколко шенгенски страни, платформата ще определи автоматично в зависимост от продължителността на престоя коя от тези страни ще трябва да обработи заявлението за издаване на виза.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК с нов доклад и позиция за приемането на България в Шенген
България и Шенген: Какво следва?
Трета западна държава ни спира за Шенген 

Годишната инфлация у нас продължава да забавя темпа на растеж, като през май се отчита първа дефлация на месечна база от близо 2 години насам.
Годишната инфлация през май възлиза на 10.1%, записвайки понижение от 1.5 процентни пункта спрямо предходния месец, когато нивото бе 11.6%, става ясно от данните на Националния статистически институт. Годишната инфлация (според индекса на потребителските цени) се намира на най-ниското си ниво от февруари миналата година (10%), месецът белязал началото на войната в Украйна.
На месечна база през май се отчита дефлация (отрицателна инфлация) в размер на -0.1%. Това е първа месечна дефлация от юни 2021 година, когато бе отчетена дефлация в размер на -0.2%, сочи справка на Expert.bg в базата данни на НСИ.
Така България се присъедини към редица страни от Европейския съюз, където през последните месеци често бива отчитана дефлация на месечна база на фона на затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка, понижаването на цените на енергията и свиването на потреблението от страна на домакинствата.
Според хармонизирания индкес на потребителските цени, който е сравнимата мярка за инфлацията в Европейския съюз, през май се отчита дефлация у нас в размер на -0.2%, което забавя годишния темп на инфлацията до 8.6% през петия месец на тази година или най-ниското ниво от февруари 2022 година. Месечна дефлация според ХИПЦ се отчита у нас за първи път от септември 2020 година или от близо три години насам.
Инфлацията в еврозоната намалява до най-ниското ниво от началото на войната в Украйна

Инфлацията от началото на годината достига 2.8%, докато средногодишната инфлация за периода юни 2022 – май 2023 г. спрямо периода юни 2021 г. – май 2022 г. възлиза на 15.8%.
Инфлацията у нас се забави до 1-годишно дъно
През май 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се понижили, както следва:

развлечения и култура – намаление с 3.4%;
транспорт – намаление с 2.5%;
жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.4%;
съобщения – намаление с 0.3%.

През май 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се увеличили, както следва:

алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 1.1%;
облекло и обувки – увеличение с 1.0%;
разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.5%;
здравеопазване – увеличение с 0.5%;
хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.5%;
образование – увеличение с 0.4%;
ресторанти и хотели – увеличение с 0.3%;
жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома – увеличение с 0.1%.

Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)
Според ХИПЦ през май 2023 г. месечната инфлация е -0.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2023 г. спрямо май 2022 г. е 8.6%.
Инфлацията през април в ЕС се забави в почти всички страни членки
Инфлацията от началото на годината (май 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.8%, а средногодишната инфлация за периода юни 2022 – май 2023 г. спрямо периода юни 2021 – май 2022 г. е 13.5%.

ХИПЦ е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната.
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
България с най-нисък растеж на БВП от две години
Месечната инфлация вече е само 0.3%
България сред страните с най-висока месечна инфлация в ЕС
След резкия спад през март, инфлацията в еврозоната отново тръгна нагоре
Инфлацията в Германия падна до най-ниското си ниво от 15 месеца, до 6,1%