В последните дни светът се възмути на пореден вандалски акт върху една от емблематичните забележителности в Италия – Колизеума. Турист с двойно гражданство – българско и британско, издълба надписа „Иван+Хейли 23“ върху стената на най-големия амфитеатър в света.

Ако се докаже, че е виновен, туристът е заплашен от 15 000 евро и до 5 години затвор, съобщава CNN.
Този случай обаче съвсем не е единствен. През 2020 г. глобата за същото провинение е 2065 евро и 1 година затвор. През 2014 г. руснак, написал буквата „К“, е трябвало да плати 20 000 евро за поругаването на една от най-известните забележителности в Рим.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Една от най-популярните забележителности в Рим става платена
Иновация: Италианци ще правят газ от ракия

Според италианци: Най-добрата пицария е в… Испания

Разговор между две блондинки:
– Муци, ти помниш ли Ленчето?
– Коя?
– Ленчето, бе! Тая, дето замина преди 10 години за Лас Вегас, само с едни скъсани гащи!
– Е, и к’во?
– Е сега има милиони!
– Горката! И кво ще прави с толкова много скъсани гащи!

Най-старият вестник в света, австрийският Wiener Zeitung, приключва ежедневното си печатно издание след повече от 3 века.
Публикуван за първи път под името Wiennerisches Diarium, вестникът започва да излиза на 8 август 1703 г. и цели да представя трезво новините „без ораторско изкуство или поетичен блясък“.
„320 години, 12 президенти, 10 императори, 2 републики, 1 вестник“, гласи последната първа страница на печатното издание.
Wiener Zeitung, собственост на австрийското правителство, но е редакционно независим, претърпя рязък спад в приходите, след като с неотдавнашен закон отпадна изискването компаниите да плащат за публикуване на промените в търговския регистър в печатното издание.

Вестникът, който се счита за качествено четиво с широк спектър от статии, обхващащи местни и чуждестранни новини, култура и бизнес, беше принуден да съкрати 63 работни места и да намали редакционния си състав с почти 2/3 до 20 души.
Той ще продължи да работи онлайн и планира месечно печатно издание.
В последния си ежедневен печатен брой вестникът интервюира един от най-известните австрийци в чужбина: актьора, превърнал се в политик, Арнолд Шварценегер. Той изразява съжаление, че за разлика от известния герой на Шварценегер „Терминатор“, вестникът няма да може да превърне фразата „Ще се върна“ („I’ll be back“) в свое мото за бъдещето.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бъгария е най-уязвимата към дезинформация страна в ЕС
Най-голямото газово находище в Европа остава в историята

ЕК постави специални изисквания за социалните мрежи на Стария континент

Руската рубла се срина до ниво 89 за долар за пръв път от над 15 месеца под натиска на продължаващата политическа несигурност след неуспешния бунт на наемниците от „Вагнер“ миналия уикенд и заради липсата на лостове за укрепването ѝ, предаде Reuters.
Около обяд рублата падаше с 1,8% спрямо долара до 89,15 рубли като за момент достигна и ниво от 89,32 рубли, най-ниското от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото беше също от 1,8% до 96,74 рубли, а спрямо юана – 1,4% до 12,23 рубли, или 14-месечно дъно.
В ранния следобер, около 16:00 часа българско време рублата падна под 89 за долар, като достигна ниво от 88,91 рубли. 

„Рублата продължава да се срива“, отбелязват от „Алор брокер“. „Вчера тя загуби 1,4% въпреки стабилизирането на петролните цени и скоро ще премине границата от 90 рубли за долар“.
През последните 16 месеца рублата запазваше стабилност заради наложения строг капиталов контрол, но походът на наемниците на Пригожин към Москва, макар и неуспешен, се отрази зле на пазарите и постави под въпрос стабилността на властта на Владимир Путин.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата все повече отслабва, отчете най-сериозния си спад от 15 месеца
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Печалбата на българската банкова система нараства със 73% на годишна база (+564 млн. лева) до общо 1.33 млрд. лева към края на месец май тази година, сочат данните на Българската народна банка.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват сериозно до 2.28 млрд. лева за първите пет месеца на тази година, спрямо 1.3 млрд. лева през същия период на миналата година. Разходите за лихви на банковата система достигат 419 млн. лева към края на май тази година, спрямо 136 млн. лева година по-рано.
Приходите на банките от такси и комисиони възлизат на 757 млн. лева към края на май 2023 година, спрямо 685 млн. лева през същия период на 2022 година. Разходите за такси и комисиони нарастват до 155.8 млн. лева през тази година, спрямо 120.3 млн. лева за първите пет месеца на миналата година.
Печалбата на банковата система надхвърли 1 млрд. лева за първите четири месеца на годината
Към 31 май активите на банковата система възлизат на 161.8 млрд. лв. и спрямо края на предходния месец април нарастват с 1.9 млрд. лв. (1.2%).
За динамиката на балансовите активи и пасиви през отчетния месец влияние оказват и операциите по придобиването от Юробанк България АД на търговското предприятие и дейността на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, отбелязват от БНБ.
Колко време ще отнеме същинската интеграция между ОББ и KBC Банк?
През май на ниво банкова система се увеличават кредитният портфейл, дълговите ценни книжа и позицията други активи. Намаляват паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличности нарастват.
В структурата на балансовите активи в края на май делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, е 16.5%, този на кредитите и авансите – 64.3%, а на дълговите ценни книжа – 14.6% (при съответно, 16.8%, 64.5% и 14.7% в края на април).
Печалбата на банките достигна 784 млн. лева за първото тримесечие
Отношението на ликвидно покритие към 31 май е 251.7% (при 262.6% към 30 април). Ликвидният буфер е в размер на 45.2 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 18.0 млрд. лв. (при съответно 45.3 млрд. лв. и 17.2 млрд. лв. в края на април).
Общият размер на брутните кредити и аванси през май се увеличава с 913 млн. лв. (0.9%) до 107.4 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции намаляват със 126 млн. лв. (0.7%) до 17.1 млрд. лв. В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 1.1 млрд. лв. (1.2%) до 90.3 млрд. лв.
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Увеличават се кредитите за домакинства (с 518 млн. лв., 1.5%), за нефинансови предприятия (с 453 млн. лв., 1.0%), както и тези за други финансови предприятия (с 61 млн. лв., 0.8%) и за сектор държавно управление (с 35 млн. лв., 3.7%).
Спрямо края на април депозитите в банковата система нарастват с 1.360 млрд. лв. (1.0%) до 138.1 млрд. лв. Основен принос за това има увеличението на депозитите на кредитни институции (с 1.373 млрд. лв., 16.2%). Нарастват депозитите на нефинансови предприятия (с 396 млн. лв., 0.9%) и на домакинства (с 41 млн. лв., 0.1%), а намаление се наблюдава при депозитите на други финансови предприятия (с 335 млн. лв., 7.9%) и на сектор държавно управление (със 115 млн. лв., 2.6%).
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
Балансовият собствен капитал на банковата система в края на май възлиза на 17.9 млрд. лв. и спрямо края на април се увеличава с 244 млн. лв. (1.4%) с приноса на месечния растеж на печалбата.
Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на май 2023 г. възлиза на 165 млн. лв. (при 199 млн. лв. към 31 май 2022 година).
Банките у нас стартираха годината с ръст в печалбата