Сдружение КАЖИ („Кампании и активизъм за животните в индустрията“) отбеляза наскоро своя 8 рожден ден. КАЖИ е българска организация с нестопанска цел, основана с цел защита на животните и фокус върху индустриалното животновъдство. Мисията на сдружението е да предотврати страданието на възможно най-много животни, като влияе за въвеждането на системни социални и законодателни промени. КАЖИ цели промяна на обществените нагласи и начина, по който хората третират животните. Повечето от кампаниите на организацията са насочени към индустриалното животновъдство, защото то има отношение в най-значителна степен към благосъстоянието на най-много животни. КАЖИ е организаторът на „Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България“, а също и на кампаниите: „Забрана за фермите за кожи в България и ЕС“, „Разперени криле“, „Да спрем гушенето“ и „Без тестове върху животни“. КАЖИ е автор и на предизвикателството „Опитай 22“. Разговарям с Петя Алтимирска – председател и основател на КАЖИ за непрестанните битки и постигнатите победи. „КАЖИ беше основана заради факта, че в България стартира изграждането на една много голяма ферма за норки до Стара Загора. Капацитетът ѝ беше 400 000 норки годишно.Това беше заявеният в инвестиционното им предложение капацитет. Тогава започнаха протести, много големи протести и се събрахме група приятели, които решихме да направим нещо повече от протести. Решихме да инициираме предложение за законова промяна, с което да предложим да се забрани въобще бизнеса с ценни кожи в България.Това беше първата кампания и поводът да се основе „КАЖИ“ преди 8 години. Фермата за норки до село Маджерито започна работа през 2016 г. През 2015 г. беше внесено тяхното инвестиционното предложение. През 2017 г. основахме КАЖИ. През есента на 2017 г. заснехме кадри от фермата, които пуснахме в интернет, те показваха по какъв начин се отглеждат животните вътре, показваха ужасяващите условия с много ранени и мъртви животни в клетките. Кадрите все още могат да се намерят онлайн на нашите канали.Тези кадри наистина бяха покъртителни и събудиха много сериозен обществен интерес. През януари месец 2018 г. инициирахме първата национална гражданска инициатива за забрана на фермите за ценни кожи в България. Кампанията събра само за 3 месеца над 51 000 подписи, които бяха внесени в Народното събрание. Парламентът тогава се ангажира да разгледа законопроекта. И есента на 2018 г. беше внесен законопроекта за първи път, беше внесен от независим депутат тогава. За съжаление този законопроект 6 пъти се внася през последните 8 години, но никога не е стигал до гласуване в пленарната зала. Затова още в самото начало ние решихме да търсим още възможности за забраната на фермите за кожи и въобще за прекратяване на тая дейност.“ Години наред говорим в предавания на БНР за нуждата от забрана на фермите за ценни кожи, но нека накратко да обясним защо е важно да няма такива ферми. В Европа те вече почти не съществуват, в последните години бяха закрити стотици ферми. ПА: Най-напред заради отношението към животните.Защото те са наблъскани по много животни заедно в много тесни клетки. Тези животни се отглеждат единствено и само заради кожата им. Норките живеят само 8 месеца. ПА: Точно така. Раждат се през пролетта и ноември месец ги убиват и одират. Като труповете се изхвърлят след това.Всяка година се норките биват размножавани през януари, това е жизненият им цикъл. Като казваме, че труповете се изхвърлят, трябва да споменем, че дори изхвърлянето на труповете не беше регламентирано. С това се замърсяваше не само село Маджерито, но и околностите.400 000 норки беше предвиден да бъде капацитетът на фермата до село Маджерито, в годините по колко норки се отглеждаха във фермата? ПА: Фермата стартира с около 10 000 животни, като до преди няколко месеца, докогато работеше, поддържаше капацитет от около 130 000 норки. Имаше възможност да отглежда толкова.Ние предполагаме, че около 100 000 норки през всяка година всъщност е имало във фермата.Хубавата новина, всъщност това е най-голямата победа, която сме достигнали до момента за тези 8 години, е, че във България вече няма ферми за норки. Фермата за норки в землището на село Маджерито, община Стара Загора не работи. Обикновено през пролетта се раждат бебетата норки. Вие от КАЖИ как разбрахте, че фермата не работи? ПА: Това бяха слухове, които стигнаха до нас преди около месец и решихме да ги проверим, да разберем дали действително е така. Не само проверихме по различни канали, а самите ние отидохме и заснехме от оградата на фермата кадри вътре дали има животни в клетките, в сградите и така нататък. Фермата е запустяла. Отвън може да се види, защото сградите на фермата имат мрежи и през тях с хубав обектив се вижда. Не сме прониквали вътре. Но така или иначе, самата ферма е запустяла.Дори пазачът каза, че тя не работи. Това е пазач, който охранява фермата за пилета, двете ферми са в непосредствена близост. Едни и същи са собствениците на фермата за норки и на фермата за пилета. Фермата за пилета продължава да работи, но за норките не. Собственикът на фермата за норки е собственик и на най-голямата птицеферма в България.али са преместени някъде животните, които са били там? За да се родят бебета норки, в момента там би трябвало да има възрастни заплодени норки. ПА: Но няма. В момента няма никакви живи животни там. Какви са предположенията за затварянето на фермата? ПА: Естествено, трябва да научим повече информация от компетентните органи. Ние от КАЖИ сме изпратили заявление за достъп до информация до БАБХ, с което искаме да ни се даде информация кога е затворена фермата, какви са причините, имат ли преместване на фермата в друго населено място или смяна на дейността, съществуват ли други такива ферми в България, издавано ли е разрешение за експлоатация на ферми не само за норки, но и за други ферми за кожи като цяло. И въобще искаме всякакви документи за тази ферма. Очакваме да получим тези документи и тогава ще изпратим повече информация до медиите, но има твърде много причини поради които тази ферма може да не работи. Знае се, че в целия европейски съюз тази индустрия намалява.Намаляват не само обектите за ценни кожи, намалява и продажбата на такива продукти. Намалява и търсенето. И това е благодарение на голямата обществена реакция по отношение на фермите за кожи. Да напомним, че имаше голяма европейска кампания. Тя колко подписа събра и беше ли внесена в Европейския парламент? ПА: Европейската гражданска инициатива е инструмент за промяна на европейското законодателство и събра над 1 милион и 500 000 подписа. Един милион подписа е достатъчен, за да се счита за успешна една европейска инициатива.Тогава тя става задължителна за разглеждане в Европейската комисия. Тази инициатива е на дневен ред в ЕК. Тя ще бъде разгледана в близките една-две години и се очаква да има промяна.Европейската комисията се е ангажирала и започва работа по стратегия, за да се промени регламентът. На този етап от ЕК са направили оценка за въздействието на забраната на фермите за кожи.Тук трябва да кажем, че не става дума само за забрана на фермите, тук се забраняват и продажбата на продукти от такъв тип обекти, така че тази инициатива ще доведе до огромни промени. Може би това е една от причините за затварянето на фермата в България. Обаче другата причина, която най-вероятно може да е в основата на затварянето на фермата и въобще за това да няма и нови такива ферми, е, че години на ред в България учените работят заедно с нас за да докажат популацията на американската норка извън фермите. От фермите норките бягат, много често те създават дива популация, но те са неместен, инвазивен вид в списъка на най-опасните инвазивни видове за цяла Европа, защото това е американска норка. Тя може да нанесе изключителна вреда върху местното биоразнообразие. И в България през годините на съществуване на фермата за норки имаше случаи с избягали животни. Имаше сигнали от хора, живеещи в близките до фермата къщи за изядени от норки кокошки, овце и други стопански животни. Даже и кон беше ухапан от норки. ПА: Стотици сигнали сме получавали. Имаше и нахапан кон, да. Благодарение на всички тези сигнали, на усърдната работа на учените от ИБЕИ БАН, по-специално на доцент Йордан Кошев, който доказа инвазивността на американската норка. И на базата на неговите научни статии и на проучванията на неговия екип, беше издадена заповед от министър Борислав Сандов през юни 2022 г., с която се забранява развъждането и вносът на вида американска норка на територията на България. След обнародването на тази заповед, тя беше обжалвана по съдебен ред. Миналата година, през април, заповедта беше потвърдена от административния съд на София-град, след което норковъдите обжалваха и пред върховния административен съд.(ВАС). На 16 април 2025 г. ВАС дава ход на делото по касационната жалба на норковъдната индустрия срещу потвърдената от първа инстанция заповед на МОСВ за забрана на развъждането и вноса на американската норка (Neogale vison) КАЖИ е ответна страна по това дело (N 9959 от 2024 г). Ако съдът потвърди заповедта, в България повече няма да могат да се отглеждат или внасят американски норки. Американската норка е инвазивен вид за нашата страна, който нанася сериозни щети върху екосистемите. Няма нито един основателен аргумент срещу заповедта на министър Сандов. Научни факти доказват, че американската норка е опасна за българската природа и е непоправимо вредна за местното биоразнообразие. Фермите за норки са източник на страдание за милиони животни и причиняват тежко екологично замърсяване. Изпълнението на заповедта не само ще защити природата, но ще бъде и огромна морална победа – краят на жестока индустрия, напълно излишна в съвременното общество. Петя Алтимирска продължава:“ВАС е последната инстанция. Имаме достатъчно основания да мислим, че решението на съда ще бъде в потвърждение на заповедта.Няма още излязло решение на ВАС, но има твърде много аргументи в полза на тази заповед. Смятаме, че това дело може би е още една от причините, довели до затваряне на фермата.В момента, в който последната съдебна инстанция потвърди заповедта на министъра, тя ще влезе в сила.А когато решението на ВАС влезе в сила, никой няма да може да развъжда норки, защото заповедта забранява развъждането и вноса на норки в цялата страна.Норковъдите може да се преценили рисковете. Това е една от хипотезите за затварянето на фермата за норки.Друга хипотеза за затварянето на фермата до село Маджерито е свързана със заболяванията при норките. Известно е, че норките много често се заразяват със SARS-CoV 2 – вируса на Covid 19 и така стават негови разпространители.Също норките се заразяват и с птичи грип, който все по-често започва да се открива и у бозайници, и във ферми за норки. Този вирус вече се е прехвърлил от птиците към бозайниците, което е голям проблем.“ И вероятно близостта на птицефермата с фермата за норки не е случайна за това разпространението на птичия грип. ПА: Големият риск за това прехвърляне на вируса на птичия грип към бозайниците предполага, че той може да се прехвърля и към хората. Това е една от причините на много места вече да са бъдат затворени ферми за норки. В Дания точно в пика на пандемията, през 2020 година имаше научни изследвания, че вирусът е прескочи от норки към хората, които са се грижили за тях, работници в тези ферми, които са се заразили не от други хора, а от самите норки и специално в Дания фермите за норки бяха закрити тогава. ПА: Да, тогава 800 – 1000 ферми затвориха в Дания поради тази причина, вирусът на COVID 19 мутира – след като се прехвърли върху норката, той мутира, след това се прехвърля върху човека и така става едно препредаване и ваксините всъщност не можеха да работят. Очакваме отговор от изпълнителния директор на българската агенция за безопасност на храните, доктор Светлозар Патарински. Заявлението на КАЖИ за достъп до обществена информация е изпратено на 25 април 2025 с шест въпроса. Те са:1.
Автор: Ася Чанева – Източник : https://bnr.bg/post/102161917
