Светлинни и звукови ефекти допълват автентичната атмосфера в Подземния минен музей в Перник. Аудиовизуалните средства, широко използвани в сценичните изкуства, отскоро са част от атракциите в музея, разположен в две от запазените галерии на първия подземен рудник, известен като „Старите рудници” .Шумът от кирките на миньорите, гласът на канарчетата, които са предупреждавали миньорите за газ гризу…„С навлизане в дълбочина в пластовете започва да се отделя газ метан, газ гризу или блатен газ. Тогава миньорите са започнали да влизат с кафезче с канарче. Не за да чурулика и да ги развеселява…”, а да ги предупреждава.Или пък тътенът при взривяването… Това са само част от ефектите, които очакват гостите на музея, разказва Валентин Мирчев. В продължение на 20 години той е работил като миньор, а днес е техник в подземния минен музей. Дошлите да разгледат експозицията ще могат да видят светлината, при която са работили миньорите в първите години на въгледобива, отблясъкът при взривовете, или пък извоза на въглищата с коне. Двете галерии са с дължина около 630 метра. В експозиционните камери е показана историята на въгледобива– от ръчния добив и изнасянето на въглищата с дървени колички и тагри до електролокомотивите и механизираните комплекси. В една от камерите е бомбоубежището, в което перничани са се криели по време на бомбардировките.„Тук се е помещавало и родилното отделение на Минната болница. При бомбардировки целият персонал с родилките и децата се е изнасял и се е укривал в това бомбоубежище”, разказва Мирчев.

Автор: Елена Тамакярска – кор. на БНР в Перник – Източник : https://bnr.bg/post/102161344