Икономическата свобода в България продължава да намалява според публикуваното днес от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт „Фрейзър“ изследване „Икономическа свобода по света 2023“, отреждайки на страната 43-ото място сред 165 държави и територии, обявиха от Института.
Изданието е базирано на данни от 2021 г. – най-новите международно сравними данни за всички страни. Средният резултат за страните по света е 6,77 т. (от максимални 10 т.), колкото и този от предходната година. За втора поредна година COVID-19 остава най-голямата катастрофа за икономическата свобода, изтривайки десетилетие развитие и разширяване на свободата в световен мащаб.
За първи път в историята на издаване на индекса, Хонконг отстъпва първата позиция заради опитите на Китайската комунистическа партия да контролира частния сектор, ограничавайки практически всички свободи – икономическа, гражданска и политическа. Лидер в тазгодишното издание на Индекса е Сингапур, а Хонконг остава на втора позиция, но се очаква дългогодишният лидер да пада още в следващите години. Топ 10 допълват още Швейцария, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия, Дания, Австралия, Великобритания и Канада. На дъното остава Венецуела.
Къде е България?

Изследването класира България на 43-то място, а оценката за икономическата свобода в страната намалява. Резултатът по данните от 2021 г. е 7,46 т. (от максимални 10 т.), спад с 0,23 т. спрямо предходното издание (ревизирано).
В класирането на включените в изследването държави България дели една позиция с Бахрейн и е между Република Корея и Ямайка.
В миналогодишното издание България се класира по-напред в подреждането на включените държави, основно заради по-разхлабените ограничителни мерки при започването на пандемията, но и тогава резултатът на България е по-нисък спрямо предходното издание, посочват от ИПИ. Със спада за втора поредна година нивото на икономическата свобода в България се връща с десетилетие назад. На практика обаче за поредна година виждаме, че силните аспекти в икономиката на страната остават високо оценени, а най-слабите изобщо не се подобряват.
Къде България се представя добре?

България има някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниските мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки), посочват от Института.
Проблемите
В най-слабата за България категория – „Правна система и право на собственост“, липсва чувствително подобрение. Резултатът е 5,81 т., или с 0,06 т. повече от миналогодишното издание, въпреки ниската база. Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост. Така, докато в останалите страни членки на ЕС оценките са около 8 т., резултатът на България е близък и дори по-нисък от този в държави като Руанда, Уругвай, Молдова.
Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерения на свободата, коментират от ИПИ.
Защо свободата е важна?

И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните и най-несвободните:
– Брутният вътрешен продукт на човек от населението е близо 8 пъти по-висок;
– Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;
– Продължителността на живота е с 16 години по-висока;
– Детската смъртност е 9 пъти по-ниска;
– Нивото на бедност от много по-ниско;
– Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България се изкачва с 13 места по икономическа свобода в света
България се изкачва с 6 места в индекса за икономическа свобода
 

Преките чуждестранни инвестиции у нас достигат 2.05 млрд. евро към края на месец юли тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките вложения в страната нарастват с 32.5% на годишна база или с 505.4 млн. евро. За сравнение, през същия период на миналата година нетният поток отново е бил положителен в размер от 1.55 млрд. евро.
Конкретно през месец юли нетният поток на преките чужди инвестиции в България е положителен и достига 137.8 млн. евро, спрямо 145.4 млн. евро през същия месец на миналата година.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юли 2023 г. са от Нидерландия (556.9 млн. евро), Белгия (248.6 млн. евро) и Германия (216.1 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (43 млн. евро) и Италия (35.8 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 8 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 9 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 16.3 млн. евро за януари – юли 2022 година.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 356.5 млн. евро за януари – юли 2023 г. Той е по-голям със 270.6 млн. евро от този за януари – юли 2022 г., който е положителен в размер на 85.8 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1.615 млрд. евро, при положителна стойност от 1.323 млрд. евро за януари – юли 2022 година.
Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 86.1 млн. евро, при положителна стойност от 143.6 млн. евро за януари – юли 2022 година.
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юли 2023 г. възлиза на 358.9 млн. евро (0.4% от БВП), при 353.1 млн. евро (0.4% от БВП) за януари – юли 2022 г. През юли 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 28 млн. евро, при положителна стойност от 93 млн. евро за юли 2022 година.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.
Чуждите инвестиции у нас нарастват с близо 90% към края на май

Само шест страни от ЕС отчитат по-висока годишна инфлация от България през месец август, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
След като през месец юни България изпадна от топ 10 по-най-висока инфлация в ЕС, страната ни се завърна сред страните с най-бързо ускорение на потребителските цени още през следващия месец юли, като ситуацията остава същата и през разглеждания август.
Годишната инфлация у нас, според хармонизирания индекс на потребителските цени, който е сравнимата мярка за страните от ЕС, възлиза на 7.5% през август, спрямо 7.8% през предходния месец. Месечната инфлация в България достига 0.5%.
Страната ни дели седмата позиция по най-висока инфлация в ЕС със Австрия, където също се отчита ниво от 7.5%. Шестте страни с по-висока годишна инфлация от България през август са Унгария (14.2%), Чехия (10.1%), Словакия (9.6%), Полша (9.5%), Румъния (9.3%) и Хърватия (8.4%).
Топ 10 по най-сериозно ускорение на потребителските цени се допълва от Литва, Германия (по 6.4%), Словения (6.1%) и Франция (5.7%).
Страните с най-ниска годишна инфлация през август са Дания (2.3%), Белгия и Испания (по 2.4%).
Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година

Годишната инфлация в ЕС през август възлиза на 5.9%, спрямо 6.1% през предходния месец юли. Конкретно за еврозоната годишната инфлация се забавя минимално до 5.2%, спрямо 5.3% през предходния месец. Това е леко подобрение спрямо експресните оценки на Евростат, които предвиждаха годишната инфлация в еврозоната да остане на същото ниво от месец юли.
Месечната инфлация в ЕС и еврозоната през август достига 0.5%.
Като цяло 15 страни от ЕС отчитат по-ниска годишна инфлация през август спрямо юли, докато в 11 страни тя се увеличава, а само в една страна остава стабилна.
Инфлацията в еврозоната замръзна, цените в редица страни отново тръгнаха нагоре 
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
България вече не е сред страните с най-висока инфлация в ЕС
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път

Близо 4000 души с повече от 100 автобуса и над 200 автомобила с работници от тецовете и мините в комплекса „Марица-изток“ пристигнаха в столицата, за да участват в Националния протестен митинг-шествие под надслов „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!“, предава БНР.
Миньорите и енергетиците са недоволни от подготвените териториални планове за справедлив преход и настояват да се гарантира енергийната сигурност на страната и да се защитят интересите на работниците във въглищната енергетика.

„Ще дадем срок до 28 септември да се подпише споразумение между синдикати и правителството за гарантиране на плавна декарбонизация и това да бъде заложено в териториалните планове и в плана за възстановяване“, обяви Деян Дяков от синдиката КНСБ в ТЕЦ „Марица-изток 2“. Той обяви, че са готови да останат и на палатков лагер докато не бъдат приети исканията им.
По думите му в сега заложените планове се очаква до 2030 г. да останат без работа 12 000 души от комплекса „Марица-изток“ и да се заличи 50% от българската енергетика.
Междувременно стана ясно, че министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо търсенето на изкопаеми горива ще достигне своя връх?
ЕП подкрепи мерките за увеличено използване на енергия от възобновяеми източници
2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
ТЕЦ „Бобов дол“ осъди държавата

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че Хърватия е само транзитна страна за украинско зърно и няма да го внася, предаде агенция ХИНА.
„Хърватия е единствено транзитна страна за украинско зърно и няма да внася евтино украинско зърно“, подчерта вчера той в Загреб, предаде БТА.
Въпросът стана актуален, след като Украйна започна съдебни действия срещу три страни членки на ЕС – Полша, Унгария и Словакия, заради едностранната забрана за внос на зърно от Украйна.
Според Пленкович е изпратено ясно послание на украинските власти, че Хърватия би искала да бъде транзитна страна, а не страна, „залята от евтино зърно от Украйна“, което да причини проблеми на местните производители.

След като Полша, Унгария и Словакия забраниха едностранно вноса на украинско зърно и други стоки, хърватският премиер каза на пресконференция, че „очевидно тези три страни са регистрирали част от украинското зърно на своите пазари“.
По-рано този месец украинските власти потвърдиха, че украинско зърно се изнася през хърватски пристанища на река Дунав и на Адриатическо море.
Под егидата на Анкара и ООН през лятото на 2022 г. беше договорена т.нар. зърнена сделка, която целеше да осигури възможност на Киев да изнася зърно през украинските пристанища в Черно море. През юли Москва преустанови участието си в „зърнената сделка“, като посочи, че не са спазени обещанията към нея в рамките на споразумението.
В средата на 2022 г. ЕС реши да помогне на Украйна, като създаде „коридори на солидарност“, за да подпомогне износа на селскостопански стоки от Украйна.
„Идеята е да се помогне на Украйна да транспортира големи количества зърно въпреки бруталната агресия на Русия“, отбеляза Пленкович.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна съди три европейски страни заради забраната за внос на храни
Окончателно: Парламентът отмени забраната за внос на зърно от Украйна
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна

Лихвите по кредитите ще вървят нагоре, като това важи за заемите във всички основни валути на родния кредитен пазар, а именно лев, долар и евро. Това прогнозират с високо единодушие представителите на финансовия сектор у нас, става ясно от редовното издание „Финансов сектор: Оценки и очаквания” на Института за анализи и прогнози към Министерство на финансите.
84% от анкетираните търговски банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионно осигурителни дружества, смятат, че лихвите по кредитите ще нарастват във всички основни валути през третото тримесечие на тази година. Едва 16% прогнозират, че лихвите ще останат без промяна, като никой от анкетираните не очаква лихвите по заемите да тръгнат надолу.
От друга страна, прогнозите на финансовите посредници за лихвите по депозитите не изпъкват със същото единодушие.
„Прогнозите на респондентите за лихвените равнища по кредитите се запазват в посока увеличение през текущото спрямо предходното тримесечие. Поскъпване на кредитния ресурс се очаква при всички валути. Забелязва се много по-голям синхрон в оценките за лихвената динамика при кредитите в сравнение с предвижданията на респондентите за лихвите при депозитите.”, пише в изследването.
Общият резултат сочи, че 58% от анкетираните очакват ръст на лихвите по депозитите в левове и щатски долари, а 63% прогнозират увеличение при депозитите в евро.
Най-уверени, че лихвите по депозитите ще растат са инвестиционните посредници – 80% от анкетираните. 67% от търговските банки също смятат, че лихвите по депозитите ще вървят нагоре, докато 33% смятат, че ще останат без промяна. Управляващите и пенсионно осигурителните дружества са най-песимистични – 50% очакват ръст на лихвите по депозитите в левове и евро, а едва 38% прогнозират ръст на доходността по депозитите в щатски долари.
60% от анкетираните търговски банки у нас очакват кредитирането да продължи да се увеличава, въпреки предприетите мерки от страна на Българската народна банка за вдигане на задължителните минимални резерви.
Потребителските кредити поскъпват
„На фона на затегнатите регулации по отношение на макропруденциалната политика на БНБ и по-високите задължителни минимални резерви, търговските банки продължават да очакват по-активно кредитиране за частния сектор през третото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното. По-високи обеми новоотпуснати кредити ще има както към нефинансовите предприятия, така и към домакинствата.”, пише в проучването.
Настоящото издание на проучването изследва и бавното прехвърляне на затегнатата парична политика от страна на Европейската централна банка към родната икономика, питайки финансовите посредници кой е най-значимия фактор за това.
Драстичен ръст на кредитите и депозитите за суми над 1 млн. лева
59% от анкетираните посочват, че това се дължи на високата ликвидност в банковата система, предвид и продължаващо нарастване на местните депозити, и относителната й независимост от пазарно (вкл. чуждестранно) финансиране. 41% пък посочват, че това се дължи на фактори от страна на търсенето на кредити – номиналният ръст на доходите, ръстът на цените на жилищата, високият темп на инфлация през предходната и началото на настоящата година.
Икономически растеж, инфлация и основен лихвен процент
Като цяло, 68% от анкетираните финансови посредници у нас оценяват икономическата ситуацията в страната през второто тримесечие като задоволително, а 32% като незадоволително.
Прогнозите за икономическия растеж през третото тримесечие са по-скоро за запазване на темпа на нарастване (53% от анкетираните), като по-малък дял от анкетираните очаква забавяне в растежа (37%). Едва 10% от анкетираните прогнозират ускоряване на икономическия растеж.
46% от анкетираните финансови посредници очакват слабо намаление на инфлацията през третото тримесечие на тази година, а 24% прогнозират слабо повишение. 6% от анкетираните смятат, че потребителските цени ще претърпят силно повишение, като точно толкова очакват инфлацията да претърпи силно намаление.
68% от анкетираните представители на финансовия сектор смятат, че заетостта у нас ще остане без промяна през третото тримесечие. 79% очакват основния лихвен процент у нас да продължи да расте, а 53% смятат, че междуфирмената задлъжнялост ще се увеличава.
БНБ обяви поредно повишение на основния лихвен процент 
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам
Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
Какво означава за българския финансов сектор новата регулация на криптовалутите в ЕС?

Във Финландия вече официално въведоха дигиталните паспорти. Засега те се използват пробно на летището в Хелзинки за някои полети до Великобритания, пишат местните медии.
Необходимо е пътниците да имат свалено мобилно приложение. Преди полета те трябва да се регистрират в полицейско управление, където се изготвя цифрово копие на паспорта им.

Прави се и снимка за лицево разпознаване. На летището пътниците единствено трябва да сканират затворен паспорта си и да изчакат резултата от лицевото разпознаване.
Още: Увеличават валидността на задграничните паспорти с 5 години
Това са първите дигитални паспорти в света. Ако се окажат ефективни, опашките по летищата значително ще намалеят. Според финландските власти ще се повиши и сигурността на международните полети.
Само 500 души в света притежават този рядък паспорт

Илон Мъск обсъди плановете си за Twitter, сега наречена X, по време на предаван на живо разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Заедно с други неща, Мъск коментира, че социалната мрежа „преминава към малка месечна такса за ползване на системата X”, за да се бори с „огромните армии от ботове“, пише CNBC.
Мъск не посочва колко ще струва новият план на потребителите на социалната мрежа, нито какви други функции биха били включени или не в най-евтиния вариант на услугата.
По време на стрийминга милиардерът разкри няколко нови показателя за X, като каза, че сега тя има 550 млн. „месечни потребители“, генериращи между 100 млн. и 200 млн. публикации дневно.
Мъск не разкрива колко от месечните потребители на платформата са автентични и колко са ботове. Освен това не направи конкретни сравнения с метриките, които Twitter преди използваше. През май 2022 г., преди Мъск да придобие Twitter, компанията отчете, че има „средно монетизируемо дневно активно потребление“ от 229 млн. души.

Дискусията с Нетаняху целеше да се съсредоточи върху теоретичните рискове на технологията за изкуствения интелект и как той потенциално трябва да бъде регулиран. Мъск обаче използва разговора, за да оспори схващането, че социалната му мрежа толерира речта на омразата и антисемитизма.
Срещата се случи след редица критики към предприемача от групи за защита на граждански права заради засилването на фанатизма в социалната мрежа, в това число антисемитските акаунти, проблемното съдържание и конспирации.
През последните седмици Мъск заплаши да съди Лигата против клеветата (ADL), ръководена от еврейска организация, твърдейки, че се е опитала да „убие“ социалната му мрежа. Мъск обвини ADL, а не собствените си бизнес решения, за 60-процентния спад в приходите на X и заяви, че „няма друг избор“ освен да заведе дело за клевета срещу групата.
Мъск и X още не са завели дело срещу ADL и не отговарят на запитване за коментар.

Преди да се срещне с Нетаняху Мъск обвини и фондацията на Джордж Сорос, че иска да „унищожи“ западната цивилизация. Унгарско-американският филантроп от еврейски произход е основател на фондация „Отворено общество“, която дарява на различни групи за гражданско общество и е обект на няколко антисемитски конспиративни теории.
В социалната си мрежа Мъск многократно е говорил с пренебрежение за транссексуалните хора, федералните регулатори, политици, журналисти, хора, подаващи сигнали за нередности, критици на неговите компании и др. „Знаете, аз съм против атакуването, на която и да е група. Няма значение за кого става дума“, каза все пак Мъск на Нетаняху. Позовавайки се на целта човечеството да се превърне в „космическа цивилизация“, той заяви: „Не можем да направим това, ако има вътрешни борби, и знаете – омраза и негативност“.
След като в края на октомври придоби Twitter за около 44 млрд. долара, Мъск направи огромни съкращения на персонала и промени платформата. Той продължава да управлява компанията като неин най-голям акционер, главен технологичен директор и изпълнителен председател, като едновременно е главен изпълнителен директор на производителя на автомобили Tesla и космическата компания SpaceX.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
X съди организация, бореща се с речта на омразата
Agence France Presse съди социалната медия X
Ердоган се срещна с Илон Мъск и поиска завод на Tesla в Турция

ЕС търси възможности да финансира износа на украинската земеделска реколта през балтийските страни и Полша, обяви еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски след заседанието на земеделските министри от ЕС в Брюксел.
Той поясни, че основният път за износ през Румъния не може да поеме повече количества, а пътят през Черно море остава неизползваем заради действията на Русия. „Това налага търсенето на други възможности, които не са икономически обосновани, следователно има нужда от финансиране“, заяви Войчеховски.

По неговите думи Украйна е успяла за година да повиши износа, въпреки въведените временни ограничения от ЕК, които отпаднаха в края на миналата седмица. По повод решението на Украйна да се обърне към Световната търговска организация заради едностранните решения на Унгария, Полша и Словакия да запазят ограниченията, Войчеховски изрази изненада. „Като бивш съдия мисля, че извънсъдебното споразумение винаги е за предпочитане пред дело. Украйна не е претърпяла щети от ограниченията за износа“, заяви той.
Той заяви, че ще бъдат проучени предложенията на Украйна за мерки по отношение на износа. ЕК обяви преди дни, че се предвижда Киев да въведе лицензи за износ на селскостопански стоки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия пак проговори за зърнената сделка, обяви при какви условия ще се върне
Украйна съди три европейски страни заради забраната за внос на храни
Украйна намери начин да осигури покритие за корабите със зърно в Черно море

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. В подкрепа на измененията гласуваха 98 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС, а 49 бяха „против“.
Срещу законопроекта бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“, които изразиха опасения от повишаване на сметките за ток за бита.
Още: Идеи: Купуваме свободно ток, ще има ли от кого?
„Категорично битовите клиенти са защитени, като крайните снабдители и търговци ще ги снабдяват с електрическа енергия по регулирани цени при осигурени компенсации“, заяви министърът на енергетиката Румен Радев при дебата. Той посочи, че другото съществено изменение в предложения законопроект е свързано с въвеждането на национално определение за уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.

Промените
С измененията се прекратява ролята на обществения доставчик НЕК и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. В законопроекта е предвидено крайните снабдители на енергия, като доставчици на универсална услуга, да са задължени да снабдяват битовите клиенти и последните да не са задължени да сменят своя доставчик. По време на преходния период крайните снабдители ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени.
Предвидена е възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г.
Още: Гърция увеличава енергийните помощи, компенсира по-високите сметки за ток

Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер през месец август тази година е със 172.81 лева по-висок спрямо същия месец на миналата 2022 година. Това представлява ръст от 23.5% на годишна база до средно 907.83 лева, съобщават от Националния осигурителен институт.
Увеличението се случва на фона на все по-високи разходи за пенсии по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО). За първите 8 месеца на тази година разходите за пенсии набъбват с 27% на годишна база до 12.39 млрд. лева, като сумата е с 2.67 млрд. лева повече спрямо същия период на миналата година.
Половината средства, необходими за изплащането на пенсиите у нас, са покрити от трансфери от републиканския бюджет поради традиционния недостиг на приходи от осигурителни вноски.
Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към месец август възлиза на 6.7 млрд. лева. В същото време общите приходи по ДОО възлизат на 7.29 млрд. лева, като нараства с 887 млн. лева на годишна база.
Общият размер на отчетените разходи по бюджета на ДОО възлиза на 13.96 млрд. лева към края на месец август, като почти изцяло тези средства отиват за изплащането на пенсии.
Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за август 2023 г. е 825.87 лв., което е с 0.43 лв. повече от този размер месец по-рано. В сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер е нараснал със 146.67 лв. (21.6%). Броят на пенсионерите за август т.г. е с 2 098 лица по-малък в сравнение този за същия месец на предходната.
Средната пенсия увеличава дистанцията пред минималната заплата, но не и за над половин милион пенсионери
Ето колко са разходите за пенсии през 2023 г.

Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход 
Рекордни 21.8 милиарда лева за пенсии в новия бюджет на ДОО
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност

Автомобилите са създадени, за да успеем да стигнем от точка А до точка В.
Ако са по-скъпички и по-луксозни, някои мъже може да стигнат и до точка G…
 
 

Очаквайте много повече коркови тапи от шампанско да изскочат през 2024 г., тъй като се очаква годежите да набират скорост след спад, предизвикан от COVID пандемията.
Според Signet Jewellers, най-голямата компания за бижута в САЩ, пандемията е понижила продажбите на годежни пръстени, тъй като връзките се поколебаха или изобщо не процъфтяха заради локдауните и затварянето на хората по домовете, съобщава CNN.
След това тази тенденция създаде „пропаст в годежите“, тъй като двойките се сгодяват средно около 3,25 години след като започнат да се срещат, според собствените данни на Signet.

Но с връщането на живота ни към нормалното, включително срещи, Signet (собственик на Zales, Jared, Kay Jewellers, Blue Nile и Diamonds Direct) каза, че затишието в предложенията се очаква да достигне дъното си тази година и годежите вероятно ще се възстановят от началото в началото на 2024 г.
„Covid създаде временно прекъсване на срещите. Бяхме предвидили, че ще видим затишие при сватбите, причинено преди няколко години от Covid“, заяви изпълнителният директор на Signet Вирджиния Дросос на презентация на компанията на глобалната конференция за търговия на дребно на Goldman Sachs в сряда.
„Около 2,8 млн. двойки се сгодяват средно всяка година в САЩ“, заяви Дросос. Миналата година броят им падна до 2,5 милиона. По думите ѝ тази стойност ще продължи да спада, за да стигне до 2,2 милиона през 2023 г., преди да се изкачи обратно и да се възстанови напълно през следващите 3 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По колко пари е прието да се дава по сватби в различните страни
Модерни времена – да направиш сватбената си фотосесия в магазин на Apple (Снимки)
6 дрехи, които никога не бива да носите на сватба

От полунощ в Хърватия влязоха в сила правителствени мерки за ограничаване на цените на 30 продукта, които правителството представи миналата седмица с цел борба с инфлацията, съобщава информационният сайт „Индекс“, предава БТА.
Всички продукти имат специален етикет, за да се разпознават по-лесно.
За слънчогледовото олио, млякото, брашното, захарта, цялото пиле и свинската кайма остават ограниченията от предишния пакет.

Сред новите продукти с ограничени цени са кисело мляко в чаша и бутилка – 40 цента, опаковка ненарязано сирене гауда – 6,49 евро, ориз – 2,29 евро за кг, 500 гр. спагети – 1,09 евро, пресни яйца клас М – 2,45 евро, свински врат без кост – 5,49 евро, телешки врат с кост – 6,99 евро, пилешки или пуешки кренвирши – 2,69 евро, 5 кг картофи – 3,99 евро, моркови на едро – 0,89 евро и др.
Това е максималната цена, която могат да имат изброените продукти и търговците могат сами да решат с колко да слязат под тази максимална цена.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Основните храни в една европейска страна остават с нулево ДДС до края на годината
Еврото помогна на туризма в Хърватия, но създаде нов проблем
В този европейски град ви чака солена глоба, ако влачите куфар на колела

Семеен разговор във Враца, след като жената се е прибрала вкъщи след 2 седмици при майка си!
Мъжът:
– Язе съм почиствал вкъщи и ‘сичко е на мЕсто!
Жената:
– Хм, а тоа прах… що стои?
– Там има записани важни номера!
– Аха, а тоа паяк у ъгъла?
– Не закачай Гошо! Нищо не ти е напрайл!

В резултат на ударното затягане на паричната политика по света, основните лихвени проценти на големите централни банки достигнаха рекордно високи нива. Това измества фокуса от досегашния въпрос „с колко още ще нарастват лихвите“ към въпросителна, свързана по-скоро с това колко дълго централните банки ще поддържат лихвите високи.
Централните банки на някои от най-големите икономики в света вече са достигнали или са на прага на достигане до най-високото ниво на основните си лихвените проценти. Или поне така смятат редица икономисти и анализатори на база сигналите, които дават централните банки.
Миналата седмица Европейската централна банка сигнализира, че според нейния Управителен съвет лихвените проценти може би са достигнали този праг, пише CNBC.
След продължително обсъждане на актуализираните си прогнози за инфлацията и икономическия растеж, и какво трябва да означават те за паричната политика, ЕЦБ повиши основния си лихвен процент до рекордно високите 4%. Макар че съпътстващото я изявление в никакъв случай не изключва по-нататъшни повишения, в него се казва, че ставките са на равнища, които, ако „се поддържат достатъчно дълго време, ще допринесат съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво“.
Затягането продължава: ЕЦБ вдигна лихвите за десети пореден път
Краткосрочните перспективи за инфлацията остават мрачни и ще засегнат сериозно домакинствата. Макроикономическите прогнози на служителите на ЕЦБ за еврозоната сега предвиждат средна инфлация от 5,6% през тази година (при предишна прогноза от 5,4%) и 3,2% през следващата година (при предишна прогноза от 3%).
Но прогнозата за 2025 г., един от най-внимателно наблюдаваните показатели, измерващ средносрочните перспективи, беше понижена от 2,2% на 2,1%.

Снимка: iStock
Сега дискусиите ще се насочат към това колко дълго лихвите ще се задържат на сегашното ниво, смятат икономисти след обявяването на резултатите.
Анализаторите на Deutsche Bank заявиха, че не виждат понижаване преди септември 2024 г., което предполага 12-месечна пауза на ниво от 4%.
Предизвикателствата пред това обаче остават, като едно от тях е перспективата за значително по-високи цени на петрола. Фючърсите върху суровия петрол неотдавна се повишиха до 10-месечен връх, което би могло да се отрази върху разходите за стоки и инфлационните очаквания в Европа, както и в САЩ.
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват
Рафаел Туин, ръководител на отдел „Стратегии на капиталовите пазари“ в Tikehau Capital, заявява, че въпреки консенсуса около края на цикъла на повишаване на инфлацията от страна на ЕЦБ „остава възможен алтернативен и по-малко оптимистичен сценарий: инфлацията е изненадващо силна и устойчива, и изглежда е структурна“.
„Неотдавнашните дезинфлационни фактори (цените на стоките и суровините) изглежда се изчерпват … Съществува риск при липса на по-убедителна тенденция към понижаване на цените ЕЦБ да сметне битката си с инфлацията за незавършена, като на хоризонта се очертава риск от по-нататъшни повишения на лихвените проценти“, посочва Туин в бележка.
„В това отношение развитието на макроикономическите данни през следващите седмици ще бъде решаващо.“
Федерален резерв на САЩ
Председателят на Фед Джером Пауъл даде ясно да се разбере миналия месец, че по-нататъшни повишения на лихвените проценти са на дневен ред, а централната банка е дълбоко загрижена за това, че инфлацията може да изпита ново ускорение, ако финансовите условия се облекчат.
В прогнозата си от юни, която вероятно ще бъде преразгледана в актуализирана прогноза тази седмица, Фед не очакваше инфлацията да достигне 2,1% до 2025 г.
Месечните данни показват продължаващ натиск върху цените. През август индексът на потребителските цени се повиши с най-бързия си месечен темп за тази година, главно под влияние на цените на енергията, и възлезе на 3,7% на годишна база. Базисната инфлация възлезе на 0,3% на месечна база и 4,3% на годишна база, докато инфлацията на цените на производител показа най-големия месечен ръст от юни 2022 г. насам.

Снимка: iStock
Пазарите обаче са почти сигурни, че Федералният резерв на САЩ ще задържи лихвените проценти стабилни през септември, и са разделени по въпроса дали ще има още едно повишение през тази година. В анкета на Reuters, проведена сред икономисти, 20% очакват поне едно повишение.
„Предвид сравнително силните икономически данни и лепкавата инфлация, Фед ще запази ястребовата си нагласа“, заявяват в бележка икономистите от J. Safra Sarasin.
Федералният комитет по операциите на открития пазар „вероятно ще остави окончателно повишение до края на годината в актуализирания си точков график, макар че не смятаме, че ще го последват в крайна сметка“. Точковият график се отнася до прогнозите за лихвените проценти, публикувани на тримесечие от политиците на Фед.
Пазарите продължават да очакват намаляване на лихвите на Фед през следващата година, макар че според някои това може да е преждевременно. В същата анкета на Reuters 28 икономисти очакваха първото намаление през първото тримесечие, докато 33-ма го поставиха през второто.
Банка на Англия
Очакванията за Английската централна банка са за едно последно повишение през септември, тъй като тя претегля инфлация от 6,8%, с признаци за напрежение в икономиката и подновени разговори за „лека рецесия“.
В доклада си от август Комитетът по парична политика заяви, че очаква инфлацията да достигне 5% до края на годината, да намалее наполовина до края на следващата година и да достигне целевата си стойност от 2% в началото на 2025 г. 
„Банката вече не се намира в ясно пространство, в което повишаването на лихвените проценти е недвусмислено необходимо“, заяви Маркъс Брукс, главен инвестиционен директор в Quilter Investors, посочвайки слабите данни за брутния вътрешен продукт за юли.
Анализаторите на BNP Paribas заявиха, че очакват окончателно „миролюбиво повишение“ през септември, тъй като растежът на заплатите и инфлационният натиск се съчетават със смекчаване на показателите за активността.

Снимка: iStock
Данните за ръста на заплатите за периода май-юли се задържаха на 7,8%, запазвайки рекордно високото си равнище, но се появиха и признаци за охлаждане на пазара на труда, като за същия период безработицата нарасна с 0,5 процентни пункта.
Пазарът на ипотечни кредити е друга слаба област, като през трите месеца до юни просрочените плащания достигнаха седемгодишен връх.
Джеймс Смит, икономист за развитите пазари в ING, отбелязва, че очакваният ръст на цените и на заплатите е намалял, докато по-малко фирми съобщават, че се борят за намиране на персонал.
„Възможно е повишение през ноември, но ако приемем, че сме прави за посоката на потока от данни и въз основа на последните коментари на Банката на Англия, смятаме, че все пак е по-вероятно да има пауза на тази среща“, казва Смит.
Източник: CNBC
Bank of England слага край на един от най-големите си цикли на затягане на паричната политика за последните 100 години?
Централната банка на Австралия остави лихвите непроменени за трети пореден месец
МВФ: Лихвите на централните банки ще останат високи
Нарастването на инфлационния натиск е сериозно предизвикателство пред централните банки
Фед отново повиши водещите си лихви

Много потребители на Airbnb с резервации в Ню Йорк тази Коледа се борят да намерят ново настаняване. Компанията обяви намерения за анулиране на резервации за престои след 1 декември, според Associated Press, след като дълго планираните разпоредби, насочени към ограничаване на незаконните краткосрочни наеми в града, влязоха в сила на 5 септември.
Разпоредбите, предизвикали недоволство сред пътуващите и собствениците на краткосрочни наеми, изискват домакините да присъстват при престой за по-малко от 30 дни, като не повече от двама души отсядат в жилище наведнъж. Домакините също трябва да се регистрират и да получат одобрение от града – в противен случай и домакините, и сайтовете за резервации могат да бъдат обект на солидни глоби, пише cnbc.com.
Уебсайтът на туристическата индустрия Skift изчислява, че краткосрочните обяви на Airbnb в Ню Йорк са спаднали със 77% от 4 юни до 10 септември, вероятно изпращайки мнозина да търсят ново настаняване.

„През изминалата седмица видяхме най-силното темпо на резервации за предстоящия 6-месечен период, отколкото сме виждали по всяко време от 2015 г.“, заяви Кевин Дейвис, главен изпълнителен директор на JLL Hotels & Hospitality’s Americas, пред „Squawk Box Азия“.
„Освен това, ако погледнете търсенията в Google, точно през последната седмица за хотели в Ню Йорк, са се увеличили с 24% спрямо последния 60-дневен период. Виждаме огромен интерес към хора, отседнали в хотели в Ню Йорк“, каза той.
Цените на хотелите в Ню Йорк ще растат

„Ню Йорк има повече от достатъчно хотели, за да отговори на търсенето“, каза Дейвис, цитирайки безпрецедентно предлагане на нови хотелски стаи в града.
„От 2020 г. насам са доставени 10 000 нови хотелски стаи, а през следващите няколко години в града ще бъдат доставени още 10 000 нови хотелски стаи. Така че има абсолютно повече от достатъчно предлагане на хотелски стаи, за да се настанят всички туристи, които искат да дойдат в Ню Йорк“, посочи той.
Очаква се обаче цените да растат.
От Лондон до Париж и Дубай, градове по цял свят регулират пазарите за краткосрочни наеми. Но разпоредбите на Ню Йорк отиват по-далеч, което създава опасения, че други градове могат да приемат подобни мерки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Португалия ограничава Airbnb заради жилищната криза
25% ръст на нощувките у нас, резервирани чрез онлайн платформи като Airbnb и Booking

Как млада жена успя да превърне страничния си доход в бизнес за милиони?

Петролните рафинерии по света се оказват безсилни да произвеждат достатъчно дизел, отваряйки нов фронт на инфлацията и лишавайки икономиките от гориво, което захранва промишлеността и транспорта.
Докато фючърсите върху петрола се покачват – в края на миналата седмица те бяха малко под 95 долара за барел в Лондон – поскъпването бледнее в сравнение с скока на дизела. Цените в САЩ скочиха в четвъртък миналата седмица над ниво от 140 долара до най-високото си ниво в историята конкретно за този период на годината. Европейският еквивалент е нараснал с 60% от лятото насам, пише Bloomberg.
Ситуацията може да стане дори по-неблагоприятна. Саудитска Арабия и Русия спряха крановете за производство на суров петрол, който е по-богат на дизел. На 5 септември и двете нации – лидери в алианса ОПЕК+ – обявиха, че ще удължат тези ограничения до края на годината, период, в който търсенето на гориво обикновено се повишава.
„Изложени сме на риск да видим продължаващо стягане на пазара, особено за дестилатите, през зимните месеци“, казва Торил Босони, ръководител на отдела, следящ пазара на петрол в Международната агенция по енергетика, имайки предвид в изказването си категорията гориво, която включва дизеловото гориво . „Рафинериите се борят да се справят“.
Цените на енергията в Германия са толкова високи, че някои компании обмислят напускане на страната
Ситуацията е предизвикателна за рафинериите по света, които са преследвани от слабо производство от месеци. Изпепеляващата жега в северното полукълбо това лято принуди много рафинерии да работят с по-бавно темпо от нормалното, което повлия негативно на запасите.
Освен всичко друго, съществува и натиск върху рафинериите да произвеждат други продукти като реактивно гориво и бензин, където търсенето се възстановява със силни темпове, според Калъм Брус, анализатор в Goldman Sachs Group Inc.
Други горива
Всичко това се случва в допълнение към затварянето на по-малко ефективни мощности в резултат на COVID-19 пандемията, която наруши търсенето на горива по света. Така понастоящем, когато потреблението се възстановява, много рафинерии просто ги няма.
Все още има надежда, че дизеловата криза може да отслабне. С наближаването на по-хладните зимни месеци свързаните с времето ограничения върху рафинериите като цяло намаляват — дори ако някои от тях ще бъдат подложени на рутинна сезонна поддръжка.
Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?
„Смятаме, че засега маржовете са надвишени“, казва Брус, добавяйки, че разтегнатото пазарно позициониране и временният характер на някои прекъсвания на рафинериите могат да предизвикат обрат.
Опасенията остават
Въпреки това все още има притеснения относно доставките от някои ключови страни износители на дизелово гориво.
Русия – все още основен доставчик за света въпреки западните санкции – посочи, че се стреми да ограничи обема на горивото, което изпраща на световните пазари.
Китай – друг потенциален играч, който може да облекчи доставките на дизел – наскоро издаде нова квота за износ на гориво, но търговци и анализатори в Азия казаха, че планираният в момента обем няма да бъде достатъчен, за да предотврати свиване на пазара до края на годината. Доставките в страната останаха близо до петгодишни сезонни дъна през по-голямата част от 2023 г.
Тези по-ниски потоци изпъкват в ключови хъбове за съхранение. Наблюдаваните запаси в САЩ и Сингапур в момента са под нормалните за сезона нива. Запасите в страните от ОИСР са по-ниски, отколкото преди половин десетилетие.
Ограниченото предлагане има икономически последици. Ръстът на фючърсите в САЩ се дължи отчасти на шофьорите на камиони, които разграбват горивото.
„Дизелът е горивото на 18-колесния камион, който придвижва продуктите от фабриката до пазара, така че когато цените скочат, тези по-високи транспортни разходи се прехвърлят върху бизнеса и потребителите“, казва Клей Сийгъл, директор на глобалната петролна услуга в Rapidan Energy Group.
Въпреки че има нарастваща надежда, че икономиката на САЩ може да избегне рецесията, „скок в цените на енергията – независимо дали цените на бензина или дизеловото гориво – може да подкопае голяма част от този напредък“, добавя той.
Покачващите се цени на дизела може също да накарат рафинериите да дадат приоритет на горивото за сметка на производството на бензин, казва той.
Слабо търсене
Ситуацията с дизела можеше да бъде по-лоша, защото ръстът на потреблението не е толкова стабилен, колкото в други съставни части на барела.
Месечният доклад на МАЕ миналата седмица предвиждаше потреблението да нарасне с около 100 000 барела на ден през тази година. Това се сравнява с близо 500 000 барела на ден за бензин и повече от 1 милион барела на ден за реактивно гориво и керосин.
„В основата си това е проблем с доставките“, казва Юджийн Линдел, ръководител на рафинираните продукти в консултантската компания FGE. „Европейските рафинерии също не успяха да натрупат запаси през лятото поради широко разпространени непланирани прекъсвания, което остави запасите ограничени преди зимата.“
Цените на петрола скочиха до нов 10-месечен максимум
Русия изпитва недостиг на горива, въпреки че е един от най-големите петролни играчи в света 
Световна криза с дизела: С колко ще скочи сметката ви за гориво?
Къде в момента в Европа бензинът и дизелът са най-евтини и къде – най-скъпи
Цената на петрола скочи до 4-месечен връх заради съкращенията в добива на Саудитска Арабия и Русия

Китайският интернет гигант Alibaba Group Holding обяви, че планира да инвестира 2 млрд. долара в Турция. Новината беше разкрита след среща с президента Реджеп Тайип Ердоган, пише Bloomberg.
Ръководителят на китайската компания Майкъл Евънс е обявил новината след срещата в Истанбул, според турското подразделение Trendyol. Той посочва, че компанията има „увереност в стабилните икономически основи на Турция“ и вече е инвестирала 1,4 млрд. долара в страната чрез Trendyol – най-големият онлайн магазин в Турция.
Евънс подкрепя международните планове на Trendyol за разширяване и подчертава, че Турция има потенциала да се превърне в една от водещите страни за онлайн износ, гласи изявлението. Той не предоставя подробна информация за инвестиционния календар и посочва, е планът е за „предстоящ период“.
Trendyol достигна 16,5 млрд. долара оценка през 2021 г., набирайки средства от инвеститори, включително SoftBank Group, General Atlantic, Qatar Investment Authority и суверенния фонд на Абу Даби ADQ. Trendyol каза, че Alibaba има 76,1% дял в компанията за електронна търговия.

Турция започна антимонополно разследване срещу Trendyol през 2021 г. През юли върховният съд на страната даде зелена светлина за закон, затягащ регулацията на компаниите за електронна търговия, с което нанесе удар на фирмата.
Конституционният съд каза, че законът, ограничаващ разходите на компаниите за реклама и използването на клиентски данни, ако продажбите им надхвърлят дадените прагове, е в съответствие с конституцията. Така съдът отхвърли възражението на основната опозиционна партия.
Решението цели да помогне на по-малките фирми за електронна търговия да се конкурират след бързия растеж на пазара след пандемията. По-късно през юли Антомонополният съвет на Турция глоби Trendyol с 61,3 млн. лири (2,3 млн. долара), заявявайки, че използва данни на доставчици трети страни, за да даде несправедливо предимство на собствения си бизнес на дребно.
Общият обем на електронната търговия в Турция е нараснал със 109% през 2022 г. до над 800 млрд. лири, като почти 1/5 от всички пазарувания се извършват онлайн, сочат данните на Министерството на търговията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Alibaba пуска своя версия на ChatGPT
Краят на китайския гигант Alibaba – разделя се на 6 отделни компании

Историята на Alibaba: Пътят от малкия апартамент до световна империя

Фeдepaлният peзepв зaпoчнa циĸъл нa пoвишaвaнe нa лиxвeнитe пpoцeнти минaлaтa гoдинa. 11 пъти бяxa пoвишeни те oт мapт 2022 г. нacaм, ĸoeтo пoмoгнa зa пoвишaвaнe нa ипoтeчнитe лиxви дo въpxoвe oт пoнe двe дeceтилeтия. Cĸъпитe paзxoди зa зaeми oпpeдeлeнo ca тeжecт зa ĸyпyвaчитe нa жилищa, нo тoвa нe e eдинcтвeнaтa пpичинa – липcaтa нa жилищa cъщo дъpжи цeнитe виcoĸи.
Затова нe чyднo, чe тoлĸoвa мнoгo пoтeнциaлни ĸyпyвaчи пpocтo нe мoгaт дa влязaт нa имотния пaзap, пише Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr.
Koи ca пpизнaцитe, ĸoитo пoĸaзвaт ĸoлĸo нeдocтъпeн е пaзapът нa имoти зa aмepиĸaнцитe ceгa?
Още: Оправдават ли се прогнозите за охлаждане на имотния пазар?
Bнocĸaтa пo жилищнитe ĸpeдити e c pъcт oт 13,9% в cpaвнeниe c минaлaтa гoдинa
Πo дaнни oт aвгycт- ceптeмвpи cpeднaтa мeceчнa внocĸa пo ипoтeĸa e дocтигнaлa нaй-виcoĸaтa cи cтoйнocт зa вcичĸи вpeмeнa oт 2 632 дoлapa.
Toвa e pъcт oт 13,9% в cpaвнeниe c пpeди eднa гoдинa. Toвa ce cлyчи, ĸoгaтo лиxвитe пo ипoтeчнитe ĸpeдити дocтигнaxa 7,25% тaзи ceдмицa.
Tъpceнeтo oт cтpaнa нa ĸyпyвaчи нa жилищa нaмaлявa c 9% гoдишнo
Още: Могат ли банковите проблеми в САЩ да предизвикат кредитна криза?
Tъpceнeтo нa ĸyпyвaчи нa жилищa e нaмaлялo c 9% нa гoдишнa бaзa. Mяpĸaтa пpocлeдявa ceзoннo ĸopигиpaни дaнни зa зaявĸи зa oглeди и дpyги ycлyги зa зaĸyпyвaнe нa жилищa. B cpaвнeниe c 2020, 2021 и 2022 г. индeĸcът e в нaй-ниcĸaтa cи cтeпeн зa тoвa вpeмe нa гoдинaтa.
Жилищният пaзap зaпoчнa дa ce cpивa, cлeд ĸaтo Фeд пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти
Aĸтивнитe oбяви зa жилищa ca нaмaлeли cъc 17% в cpaвнeниe c минaлaтa гoдинa
Cpeдният бpoй oбяви зa жилищa зa пpoдaжбa ce cpинa cъc 17% пpeз пepиoдa aвгycт-ceптeмвpи, и тaзи мяpĸa cъщo ocтaвa пoд нивaтa, нaблюдaвaни пpeз пpeдxoднитe тpи гoдини зa тoвa вpeмe oт мeceцa.
Oт eднa cтpaнa тoвa пoĸaзвa, чe имa нeдocтигa нa жилищa, ĸoйтo e пpoблeм oт гoдини. Иĸoнoмиcтитe ĸaзвaт, чe пpoблeмитe мoжe дa вoдят нaчaлoтo нaчaлoтo cи oт 2008 г., ĸoгaтo пpeдпpиeмaчитe пocтpoиxa мнoгo жилищa, ĸoитo ĸoличecтвo дpacтичнo изпpeвapи тъpceнeтo.Teмпът нa жилищнo cтpoитeлcтвo пpeз cлeдвaщoтo дeceтилeтиe пaднa пoд cpeднaтa cтoйнocт.
Hoвитe oбяви зa жилищa ca нaмaлeли cъc 7% нa гoдишнa бaзa
Cpeднaтa пpoдaжнa цeнa e нapacнaлa c 3,9% в cpaвнeниe c минaлaтa гoдинa
Цeнитe нa жилищaтa в eдин oт нaй-гoлeмитe пaзapи в cвeтa ca тoлĸoвa виcoĸи, чe дopи coбcтвeницитe нa имoт иcĸaт дa видят cпaд
Цeнaтa нa жилищe в cтpaнaтa ce e yвeличилa cpeднo c нaд двa пъти пpeз пocлeднoтo дeceтилeтиe
Cpeднaтa пpoдaжнa цeнa ce пoĸaчи c 3,9% в cpaвнeниe cъc cъщoтo вpeмe минaлaтa гoдинa пpeз ceптeмвpи дo 376 250 дoлapa
Cпopeд дpyги дaнни – нa Haциoнaлнaтa acoциaция нa бpoĸepитe нa нeдвижими имoти, пyблиĸyвaни минaлия мeceц, цeнитe нa жилищaтa ca oтбeлязaли peĸopднo yвeличeниe в пoвeчe oт пoлoвинaтa oт имoтния пaзap нa CAЩ пpeз пocлeднoтo тpимeceчиe. Cpeднaтa цeнa нa eднoфaмилнa ĸъщa ce e yвeличилa c 53,8% в гpaдoвeтe.