Професор към студент на изпит:
– Кажете ми какви видове раждане познавате?
Виц на деня: Студентка се прибира късно през нощта. Баща й я пита:
– Преждевременно, със закъснение, неправилно.
– По-подробно моля?
Виц на деня: Красива студентка на изпит по химия
– Преждевременно – година преди сватбата, със закъснение – три години след смъртта на съпруга, неправилно – когато вместо жената ражда съседката.
Вечерен виц: Срещат се две приятелки и едната казва на другата:

Професор към студент на изпит:
– Кажете ми какви видове раждане познавате?
– Преждевременно, със закъснение, неправилно.
– По-подробно моля?
– Преждевременно – година преди сватбата, със закъснение – три години след смъртта на съпруга, неправилни – когато вместо жената ражда съседката.
Професор към студент на изпит:
– Кажете ми какви видове раждане познавате?
– Преждевременно, със закъснение, неправилно.
– По-подробно моля?
– Преждевременно – година преди сватбата, със закъснение – три години след смъртта на съпруга, неправилни – когато вместо жената ражда съседката.

Всичко е свързано в завода на германската химическа компания BASF в Лудвигсхафен – промишлен комплекс с площ 10 кв. км, който е толкова обширен, че компанията разполага със собствена автобусна мрежа, за да придвижва служителите от входа до работното им място.
Страничните продукти от производството на амоняк например се пренасят по тръбопроводна мрежа с дължина 2850 км – от единия до другия край на обекта, където се рециклират за производство на тор, дезинфектант, течност за намаляване на замърсяването на въздуха от дизеловите двигатели, въглероден диоксид за газирани напитки.
Така нареченият принцип на композицията е ключов за 157-годишното израстване на BASF от „Баденска фабрика за анилин и сода“ до най-големия химически производител в света. Сега, когато Владимир Путин силно ограничи износа на енергия от Русия за Европа, тази гениална взаимосвързаност може да доведе до гибелта на компанията, пише британският Guardian.

How gas rationing at Germany’s BASF plant could plunge Europe into crisis https://t.co/VmRUlkr2ZW
— The Guardian (@guardian) September 15, 2022

Индустриалният обект в Югозападна Германия е зависим от газа като суровина и енергиен източник – годишно потребява приблизително толкова, колкото цяла Швейцария, а BASF играе активна роля в осигуряването на евтин внос на голяма част от този газ от Русия.
Ако германската държава бъде принудена да ограничи потреблението на газ за промишлени нужди тази зима, BASF твърди, че може да намали потреблението си до известна степен, като ограничи отделни заводи или замени синьото гориво с мазут на някои етапи от производството. Тя вече е намалила производството на амоняк на място, като вместо това доставя химикала от чужбина.
Тъй като обаче 125-те производствени инсталации в Лудвигсхафен представляват взаимосвързана верига, има момент, при който намаляването на доставките на газ би довело до спиране на работата на целия обект. „Веднъж щом започнем да получаваме постоянен поток, съставляващ значително по-малко от 50% от максималните ни нужди, ще трябва да закрием целия обект“, казва говорителят на компанията Даниела Рехенбергер. „Това е нещо, което никога не се е случвало в историята на BASF, и нещо, което никой тук не би искал да види. Но няма да имаме голям избор“. Спиране на руския газ застрашава най-големия комплекс от химически заводи

Тъй като газовите хранилища в Германия са запълнени на 87%, в страната нараства оптимизмът, че през тази зима все пак може да бъде избегнато нормиране на потреблението на газ. Но дори и тогава високите цени могат да принудят компании като BASF да спрат производството. Понеже големи части от цялостната композиция в обекта работят денонощно от 60-те години на миналия век насам, BASF казва, че не е ясно дали производството може просто да бъде възобновено след спиране, или спадът на налягането ще доведе до блокиране на някои машини. Руският газ не е евтин, зависимите от него страдат най-много
Последиците от спирането на производството в Лудвигсхафен ще бъдат мащабни не само за най-голямата европейска икономика, но и за целия континент. Клиентите все още свързват инициалите на BASF с аудио- и видеокасетите, но в средата на 90-те години на миналия век компанията продаде този бизнес клон. Днес продуктите ѝ са „по-невидими“, но и много по-необходими.
Химикалите, произвеждани от BASF, се използват за производството на всякакви продукти – от паста за зъби до витамини, от строителна изолация до памперси. Компанията е един от най-големите производители на ибупрофен за болкоуспокояващи в света, а най-големият ѝ клиент е автомобилната индустрия. Тоест, ако газоразпръскващите тръбопроводи в Лудвигсхафен бъдат спрени, това би засегнало пряко региони, в които се произвеждат автомобили – като Емилия-Романя, Каталуния или От дьо Франс.

Един от малкото останали крайни продукти, които все още се произвеждат в Лудвигсхафен, е AdBlue – течност, която се използва за намаляване на замърсяването на въздуха от дизеловите двигатели. Тя е законово изискване за тежкотоварните превозни средства, така че недостигът ѝ може да доведе до спиране на камионите в цяла Европа.
Съгласно германското законодателство домакинствата ще бъдат изключени от ограничаване на потреблението на газ заедно с домовете за възрастни хора и болниците, определени като „защитени потребители“. Основната тежест на намаленията ще трябва да бъде понесена от промишлеността, която отговаря за около 1/3 от търсенето в страната. Очакват ни няколко зими на газова криза и газов режим в Европа
Федералният мрежови регулатор е поел ангажимент към големите индустриални потребители да въвежда изискванията им в централизирана база данни, която трябва да заработи тази есен, за да се прецени къде спирането на тока би имало най-опустошителни последици. Очаква се химическата промишленост да бъде първа на опашката за изключения. Германската индустрия се готви за бедствие заради руския газ
Справедливо ли е Германия да помага на BASF?

Шефът на Газпром Алексей Милер, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и тогавашният шеф на BASF Юрген Хамбрехт (вдясно) през 2010 г. честват 20-годишнината от сътрудничеството между Газпром, BASF и Wintershall Holding.
Връзките на химическата компания с руския държавен енергиен гигант „Газпром“ датират от времето непосредствено след обединението на Германия през 1990 г., когато тя се опитва да използва новооткритите пътища за доставка на газ от изток, за да наруши монопола на собствения си търговец Ruhrgas. Чрез дъщерното си дружество Wintershall тя съфинансира изграждането на „Северен поток 1“ – газопроводът, с който Кремъл се опита да изнуди ЕС тази година, и „Северен поток 2“, който беше спрян точно преди нахлуването на руските сили в Украйна през февруари. Путин e готов да пусне газа за Европа, но по неговите правила
Сътрудничеството процъфтява въпреки нарастващите доказателства за агресията на Москва. През 2015 г., година след анексирането на Крим от Русия, Wintershall предава най-големия резервоар за съхранение на газ в Западна Европа (намиращ се в Реден) на „Газпром“ в замяна на акции в газови находища в Западен Сибир. Според BASF по онова време размяната е била „политически желана и политически подкрепена“, а стратегическите газови резерви не са били считани за приоритет от тогавашния канцлер Ангела Меркел. „Нашият продукт, нашите правила“: Газпром ограничи още доставките към Германия
Но всичко това означава, че BASF е изиграла една от основните роли за предизвикването на настоящата енергийна криза. Нейният главен изпълнителен директор Мартин Брудермюлер (на снимката отдолу), който през април се противопостави публично срещу ембаргото на ЕС върху руския газ, прилича на „подпалвач, който първо подпалва къщата, а след това твърди, че само той е в състояние да я изгаси“. Това пише в свой коментар редакторът на вестник Die Tageszeitung.

Печелившата връзка на химическата компания с „Газпром“ продължава и до днес въпреки войната на Русия в Украйна, която накара ЕС да наложи санкции на няколко високопоставени лица, свързани с руския енергиен гигант, но не и на самата компания. BASF прекрати дейността си в Русия и Беларус през юли, но направи изключения за подпомагане на производството на храни и запази дела си във Wintershall, сега известен като Wintershall Dea.
Химическата компания отчете високи приходи през първата половина на годината – основно заради факта, че дъщерната ѝ компания се възползва от високите цени на петрола и газа. BASF притежава 2/3 от Wintershall Dea, а останалата една трета е собственост на руско-израелския олигарх Михаил Фридман. Той е санкциониран от ЕС и Великобритания.
Нетните приходи на енергийната компания за първата половина на 2022 г. са 1,3 милиарда евро, като печалбата преди данъци в Русия се е увеличила 5 пъти в сравнение със същия период на 2021 г. BASF твърди, че тези печалби идват от газа, произвеждан от „Газпром“, продаван на руския пазар, а не в ЕС.

През последните месеци компанията се опитва да навакса пропуснатото време, като започна изграждането на соларен парк в Бранденбург и голям вятърен парк край холандския бряг, за да осигури по-голям дял на възобновяемите енергийни източници в енергийните си нужди. Но ако веригата в Лудвигсхафен е без газ, това може да се окаже непреодолимо предизвикателство.
Най-важните части в обекта са двете пещи, захранвани с газ, които „раздробяват“ производните на суровия петрол на по-малки компоненти чрез бързото им загряване до 840°C.
В началото на септември на територията на BASF на река Рейн беше открита тестова площадка, в която за крекинг на въглеводородите се използва електричество, а не газ, но тя няма да бъде използвана през предстоящата зима. „Това не е нещо, което може да се направи за два месеца“, казват от компанията. „Може да е възможно за пет години, но само защото започнахме да го проучваме преди пет години“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Голям наш завод затвори заради скъпия газ, освобождава работници
Русия посочи на Европа спасението от газовата криза
Германия обяви газова криза заради орязаните доставки от Русия
Европа трябва да е готова за икономическа война срещу Путин
Икономист: Все повече заводи ще затварят заради скъпия газ
Германия и Австрия се върнаха към ТЕЦ-овете на въглища заради липсващия руски газ

42 заявления за унищожени общо 2 500 дка лозя са внесли в Областната дирекция „Земеделие и гори“ лозарите от Поморие. Тяхната продукция беше поразена от бурята, извила се в района на Бургас в събота.
4 комисии с 18 представители на различни държавни институции, съвместно със собствениците на лозови масиви тръгнаха на оглед, за да опишат нанесените щети.
Министерството на земеделието, храните и горите ще компенсира земеделските производители за унищожената продукция и още обяснява зам.-министъра Тодор Джиков. „Да допълним ставката и с определени финансови средства, с които земеделските производители да отстранят изпочупените и опадали клони и части от лозовите насаждения. Държавната помощ е нотифицирана в Брюксел, когато липсва застраховка на насажденията, се изплащат 40% от стойността на продукцията по технологична карта. Те са обновени“, обясни той.
Междувременно се уточнява дали лозарите ще могат да получат компенсации и за унищожените телени конструкции, тъй като загубите и там са значителни. Всъщност от инвестираните европейски средства в размер на 3,6 млн. лева за 3 500 дка край Поморие са унищожени 80% от насажденията.
„Трябваше в понеделника да започна да бера, не съм скъсал едно зърно. Всичко е унищожено. Проблемът е в това, че подпорната конструкция е съборена. Добивът го загубихме. Циментовите колове са отрязани все едно с горещ нож – масло. Коловете, заедно с тела са на земята, все едно си минал с булдозер си ги подравнил“, споделят лозарите.
„Телената конструкцията е здрава, но гроздето не става. Ударено е, половината чепка е само люспа.“; „Имам 100 дка грозде. На половина съм го сварил да го обера, останалата половина – няма да може. Чиста загуба.“, обясняват други земеделци.
„Щетите на земеделските производители са 95 %, а унищожената продукция е над 1 млн. тона, според първоначалните им изчисления. Освен продукцията, унищожени са трайните насаждения и съпътстващите към тях конструкции. Призоваваме всички земеделски производители срочно да подадат своите заявления за обезщетения в Общината, които ще бъдат изпратени в Общинска служба „Земеделие“, написа в неделя във Facebook кметът на Поморие Иван Алексиев.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лозарите излизат на протест

Инвеститор от Литва избра Индустриална зона „Загоре“, за да развива стартъп производство на специализирана технология в услуга на хранително-вкусовата промишленост. Благодарение на нея ще бъде реализирана обработката на богат асортимент от хранителни продукти със запазване на техните качества и свойства. Високотехнологична компания вдига производство в Индустриална зона Загоре
Продуктите ще бъде третирани по най-добрия начин с помощта на QR код, който съдържа информация за техните характеристики. Технологията е с поглед към модерното, забързано ежедневие, с внимание към все по-популярните навици за здравословно хранене и ежедневие.
Инвестиционното намерение на чуждестранната компания е свързано с разширяване на дейността ѝ и разнообразяване на производството с нови продукти, както и стъпване на нови пазари.
Компанията „Стелас БГ“ ООД възнамерява да закупува продукти от местни и регионални производители. В начален етап производството ще бъде само за износ. Към настоящия момент фирмата няма представителство в Европа. Инвеститорът е направил свои проучвания и огледи на терени в различни градове в страната, спирайки се на Стара Загора и зона „Загоре“. Наличието на комуникации, близостта до пътни връзки и добре организираната индустриална среда са сред предимствата, които го насочват за реализиране на производство в града на липите.
Общинските съветници на Стара Загора, както и акционерът „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, дадоха своето съгласие и след проведен конкурс се премина към същинската продажба на терена.
Индустриалната зона се развива

„Вече няколко високотехнологични производства избраха Стара Загора и Индустриална зона „Загоре“ – поредна сериозна заявка за бъдещото позициониране на града ни и затвърждаването му като място за бизнес, научна и развойна дейност в различни области. Благодарение на стабилните показатели до момента и добрия инвестиционен климат в града имаме перспектива за растеж и устойчиво развитие. Това е плод на целенасочени усилия на кмета Живко Тодоров, на отдел „Инвестиции“, както и на нашия екип“, подчертават от ИЗ „Загоре“.
Към днешна дата, площите в индустриалната зона са реализирани на 90%. Инфраструктурата е напълно изградена, извършиха се няколко промени по желание на конкретни инвеститори. Индустриална зона „Загоре“ е съвместен проект на Община Стара Загора и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. На територията на зоната свои инвестиционни проекти изпълняват 8 компании. Две от тях са на финала на своето строителство, а останалите са в етап на проектиране.
Индустриалната зона обхваща 115 дка площ и е насочена предимно към развитието на малки и средни предприятия, тъй като парцелите са с големина между 5 и 15 дка. Заявените инвестиции надхвърлят 40 млн. лева, а работни места, които са разкрити или предстои да бъдат разкрити, са около 300. Амбицията е да бъдат придобити нови терени, с което да се даде перспектива на компании, търсещи по-големи площи.
Повече информация и новини за развитието на „Индустриална зона Загоре“ АД може да бъде намерена на сайта на Зоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германски гигант планира завод за 20 милиона лева край Стара Загора
Турска компания планира завод за 11 милиона лева край Стара Загора