Нов пакет за помощ на населението и промишлеността обявиха австрийските министри на финансите на Магнус Брунер и на екологията Леоноре Гевеслер. Допълнителните компенсации са заради неимоверно нарасналите цени на газа, което оскъпява цените за отопление и електроенергия. Пакетът от мерки е на стойност 2 милиарда евро, които ще облекчат финансово домакинствата и икономиката, предаде БТА. Европейските страни в неравна битка с инфлацията
Правителството ще приложи конкретни мерки, които ще са валидни до 30 юни 2023 година. Ето какво включват:
– Данъкът за  ток и газ ще бъде намален с 90 %, това е най-ниският възможен данък в рамките на ЕС, поясни Гевеслер, цитиран от агенцията.
– Сумата, която имат право да отписват от облагаемите с данък доходи работещите извън населеното място, където живеят, се увеличава с 50 %. В Австрия тази сума е различна в зависимост от разстоянието, което се изминава ежедневно в двете посоки и отписването й се отразява на подоходния данък, тъй като намалява базата за облагане, а австрийската данъчна система е с няколкостепенно натрупване в зависимост от дохода. Допълнително облекчение за пътуващите ежедневно от едно до друго населено място, за да отидат на работа, е четирикратното увеличение на сумата, отписвана директно от годишния данък, която досега възлизаше на две евро за километър.
– Цените на обществените транспортни средства ще бъдат намалени тази година с общо 150 милиона евро, все още не е изяснено кои ще бъдат тези транспортни средства. 
– Хората на свободна практика, както и малките и средни предприятия, които имат енергоемко производство, ще получат обезщетение. Правителството е отделило за целта 120 милиона евро.
– Ще бъдат намалени размерите на предварителните вноски на данъка по доходите и корпоративния подоходен данък.
– Отделени са 120 милиона за предприятията, които през 2022 и 2023 година инвестират в оборудване и превозни средства, които не ползват изкопаеми енергоносители.
– В инсталации, използващи вятърна и слънчева енергия, ще бъдат инвестирани 250 милиона евро.
Правителството е разработило енергийния пакет в тясно сътрудничество със социалните партньори – Стопанската камара, Работническата камара, Обединението на профсъюзите и Селскостопанската камара. Ще се извършва мониторинг на развитието на енергийните цени. Европа я чака висока инфлация и бавен растеж
Заедно с приетия в края на януари пакет от 1,7 милиарда евро, включващ мерки за подпомагане населението и икономиката поради нарастващата инфлация и общото поскъпване на стоките вследствие високите цени на енергоносителите, правителствените мерки в помощ на населението и икономиката възлизат на обща стойност от около 4 милиарда евро.

Ако войната продължи и Украйна не може да ожъне засятата пшеница, ако не може да засее слънчоглед и царевица, което е много вероятно, в края на годината ще има глобален проблем с прехраната и световна продоволствена криза. Това предупреждава бившият министър на земеделието Мехмед Дикме в предаването 120 минути по bTV. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
Русия и Украйна са най-големите производители на царевица, слънчоглед и пшеница. Войната помежду им блокира техния износ, създава недостиг на пазара, а държавите, които имат договори с тях, опитват да попълнят запасите си от други страни. Двете държави са най-големите износители на зърно и войната неминуемо ще се отрази както на потреблението, така и на цените, обяснява Дикме. Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата
„Цените на пшеницата, брашното и хляба ще продължат да растат. В момента цената на брашното у нас не е догонила ръста на тази на пшеницата. Тепърва ще видим поскъпването в магазините“, предвижда той и добавя, че ще има нарастване на цените на всички хранителни продукти. Хлябът поскъпва, не е ясно с колко
Недостиг на пшеница и брашно в България няма и не може да има в рамките на 7-8 месеца, категоричен е Дикме. Но всички трябва да приемем, че ще има поскъпване и това е неизбежно. Това важи и за олиото, и за ориза. Храните ще поскъпнат осезаемо
Правителството трябва да намери механизми да компенсира социално слабите, които ще бъдат най-потърпевши. При сериозно покачване на цените бедните хора и пенсионерите няма да могат да си позволят да си купят нито хляб, нито кисело мляко.
Дикме препоръча повишаване на минималната заплата и на минималната пенсия през лятото, както и добавки към пенсиите, които да компенсират ръста на цените. „Там трябва да се насочат усилията“, убеден е бившият земеделски министър. Приходите в държавата в момента се дължат основно на високите цени, а не на повишеното потребление.
Запасяване със зърно или забрана за износ?

България влиза в тази криза в много добра форма – тя няма абсолютно никакви проблеми с пшеницата, тъй като разполага 2,4 – 2,5 млн. тона пшеница в складовете в страната. Страната ни няма капацитет да изнесе подобно огромно количество зърно, обясни Дикме. Огромна реколта от пшеница в Добруджа
Правителството прави огромна грешка – заради действията му в момента в България няма пазар на зърно. Износителите чакат да видят дали ще се забрани износа, на каква цена държавата ще изкупува зърното. „Не е работа на правителството да се занимава с цени“, категоричен е бившият земеделски министър. По думите му всяко забавяне в момента създава все по-голяма несигурност земеделците, при поскъпващи цени на необходимите торове и суровини.
Зърнопроизводителите скоро ще изпратят протестно писмо до правителството, защото им се пречи на бизнеса и те започват да трупат много сериозни загуби. Ако правителството обяви, че изкупува зърно под пазарната цена, някой може да го обвини в картел с прекупвачите с цел понижаване на цената в страната.
Какво може да направи държавата?
Българската банка за развитие трябва да отпусне нисколихвени стокови кредити на мелничарите, така че да натрупат запаси от брашно, достатъчни за 3 месеца.
Държавата трябва да изкупи „на зелено“ земеделската продукция, с което хем ще подсигури продоволствието, хем ще спести пари. Български зърнопроизводители са готови да продадат бъдещата си продукция на цена от 500 лв. за тон, посочва бившият земеделски министър.
Той съветва управляващите да купят пшеница от новата българска реколта, която ще бъде ожъната през идващото лято. Държавата задължително трябва да се презастрахова и да има запаси за догодина, защото тогава вероятно ще има недостиг на зърно.
Покупките на зърно трябва да бъдат възложени на Държавния резерв, който има дългогодишен опит в подобни сделки. Държавният резерв трябва да закупи „на зелено“ зърно от новата реколта, да плати на земеделците, за да съхраняват тези запаси в продължение на една година и да се освободи за продажба старата реколта, съветва Дикме.