Достигнаха ли върхова точка бързо растящите цени на имотите? Имаме ли основания да говорим за имотен балон? Какви са нагласите на купувачи и продавачи в периода на засилваща се инфлация? Страховете за нов имотен балон в Европа се засилват
„Нашият софтуер обикаля всички имотни портали, в които има обяви за имоти. Събираме ги на едно място при нас, като идеята е човек, който търси имот за наем или продажба, идва и ни казва, след което му пращаме нужната информация. Така нашите потребители са първите, които научават за определена обява и не изпускат нищо от пазара“, заяви в ефира на БНР Васил Люнчев, създател на интернет платформа за имоти.
Жилищата в Българите са поскъпнали особено много през последните 12 месеца. „Събираме данни от всички обяви от 2015 г. насам. Наблюденията ни за последните 7 години са, че всяка година цените на имотите растат. Миналата година те са се повишили 4 пъти повече, отколкото предишните години – средно с 36%“, обясни специалистът. Новите жилища поскъпват драстично
Според него има два основните фактора, влияещи на ръста в цените на имотите: ниските лихви, което е тенденция от няколко години, и инфлацията. „Инфлацията, която се повиши миналата година, накара хората да се чувстват сякаш парите им се обезценяват, докато седят в банките и искаха да ги вложат в имоти, което увеличава желанието за покупка на недвижимо имущество и цените растат“, посочи Люнчев. Каква заплата трябва да вземаме, за да си купим жилище на кредит?
„Цените на имотите зависят най-вече от инфлацията, дали ще тръгне надолу. Последните 1-2 месеца цените растат дори още по-бързо. Виждаме, че на пазара започнаха да липсват най-интересните имоти. По някаква причина хората дори не обявяват за продажба някои имоти“, обясни той. Имотите в София продължават да поскъпват, ето кои са най-желаните квартали
Какъв е профилът на купувача?

„Купувачите са хора, които имат спестявания, но не е задължително да им стигат за цял апартамент. Може да ги използват за първоначална вноска и да вземат кредит, за да покрият останалото. Те имат спестявания от дълго време и се чувстват сякаш тези пари ще изчезнат.“, казва още Люнчев. Какви жилища купуват по-младите и по-възрастните у нас?
Все по-високите продажни цени обаче не се отразяват на наемния пазар. „Цените на наемите не вървят нагоре – те по-скоро се задържат и още не са се върнали на високите нива от преди пандемията. Много се е отворила ножицата между цена и наем – ако преди един апартамент се изплащаше от наеми за 20-25 години, в момента това се случва за 40 години“, разяснява Васил Люнчев. Наемите в София отново растат, какви жилища се търсят
„В момента пазарът е изключително динамичен и с позитивно отношение към покупката и продажбата. Намираме се в стабилна и благоприятна среда“, заяви в ефира на БНР Галин Гавраилов, регионален мениджър за град София на една от големите агенции за недвижимо имущество. Войната не спря българите да купуват жилища
По думите му обикновено летният период е доста активен. „Лятното тримесечие между юли-август и септември е или първо, или второ по активност в покупко-продажбите на имоти в исторически план. Хората използват летният период да направят ремонт, да купят имот и да го ремонтират“, обясни специалистът. София: Търсят се все повече нови жилища, но са и по-скъпи
Според него една голяма част от пазара се дължи на продажби на двустайни и тристайни апартаменти, което е 80% от имотния пазар. Има лек ръст и в търсенето на извънградски имоти, посочва още Гавраилов. Селски имоти или градски жилища: Какво избрахме в пандемията?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Плащаме поне 1000 евро на кв. метър за жилище в София
Жилищата в София поскъпват най-бързо
Гараж за 60 000 евро: Какво се случва с цените на имотите у нас?
Бум на кредитите за покупка на жилище в пандемията

Кремена Георгиева e нoвият мeниджъp „Kopпopaтивни комуникации“ нa Каuflаnd Бългapия. Ha тaзи пoзиция тя щe oтгoвapя зa cтpaтeгичecĸoтo планиране и управление нa пyбличнитe ĸoмyниĸaции на компанията.
Тя има повече от 15 години опит в сферата на корпоративните и вътрешни комуникации, връзките с обществеността и корпоративната социална отговорност. В професионалния ѝ път досега е заемала ръководни позиции, свързани с управлението на публичните комуникации в две министерства – Министерството на труда и социалната политика и Министерството на околната среда и водите. Била е и част от комуникационния екип на Столична община. Кариерното ѝ развитие се свързва и с управлението на първия български колеж по комуникации – М3 Communications College.
Кремена Георгиева е доктор по убеждаваща комуникация и бакалавър по „Връзки с обществеността“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преминала е редица чуждестранни професионални обучения, свързани управление на комуникациите и реализиране на цялостни комуникационни стратегии. Дългогодишен хоноруван преподавател е в НБУ.

При преразпределението на безвъзмездните европейски средства по програмите за икономическо възстановяване от пандемията България е засегната от намаление на заложените суми, потвърдиха от пресцентъра на ЕК. Ако изостанем с година с Плана за възстановяване, губим над 12 млрд. евро
Промяната настъпва заради решенията от 2020 г. на най-високо равнище средствата да бъдат разпределяни според последиците от пандемията за икономиките на отделните държави в ЕС. При последвалото преразпределение са били използвани данни на Eurostat.
На 4 май Съветът на ЕС одобри оценката на българския план. За да получи плащания от европейския бюджет, страната ни ще трябва да съгласува с ЕК допълнителни правни документи. Първо ще бъде подписано споразумение за финансиране с условията за плащане, а след това ще се сключи договореност за действие, за да се определят целите и начините за отчитане на изпълнението. Кирил Петков: Безпрецедентно количество пари идват към България
Комисията обясни, че в различните държави времето за изпълнение на тези стъпки може да е от няколко седмици до няколко месеца. Едва когато документите бъдат завършени, ЕК ще приеме първите заявки за плащания. Срокът за произнасяне ще бъде два месеца, а след това Съветът на ЕС ще трябва да ги оцени в рамките на месец, за да бъдат извършени плащанията към страната.
„Това правителство и служебното правителство буквално провалиха Плана за възстановяване и вчера ЕК намали общата сума на безвъзмездните средства с 578 млн. евро. Губят се милиарди от некадърност, от безотговорност“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на брифинг по-рано днес. Обявиха кога ще е готов Планът за възстановяване
От Министерството на финансите заявиха, че са напълно съгласни с определението „некадърност и безотговорност“, но то се отнася за правителството на Бойко Борисов, което през февруари 2021 г. е гласувало в ЕС задължението за намаление на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, като част от правната рамка на Механизма за възстановяване и устойчивост.
От финансовото ведомство уточняват, че в подписаната от правителството на Борисов правна рамка е залегнало решението 30% от общото безвъзмездно финансиране да бъде преизчислено на базата на реалния икономически растеж през 2021 г. Данните за този растеж са финализирани към юни 2022 г., заради което е направено намалението за страната ни, защото България има по-добри икономически показатели от средните за ЕС. Промяната в средствата от плана е в резултат на по-добър икономически растеж за 2021 г., тъй като българската икономика надвиши очаквания към февруари 2021 г. растеж, а други европейски икономики се представиха под очакванията. На базата на приетата в началото на 2021 г. правна рамка към тях са пренасочени средства между държавите членки.