Най-малко 1415 лв. става учителската заплата от 1 април 2022 г. Това е увеличение със 155 лв. или с 12,3 на сто спрямо сегашния начален размер. Със същия процент се вдигат и останалите минимални възнаграждения на педагогическия персонал в средното образование. Средно с толкова ще се повишат и индивидуалните работни заплати на преподавателите в детските градини и училищата. Това съобщиха от пресцентъра на МОН. Ново сериозно увеличение на учителските заплати
Това е записано в анекса към действащия колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, който подписаха днес министърът на образованието и науката акад. Николай Денков и социалните партньори в средното образование. Министър Денков потвърди вдигането на учителските заплати
Еднакво с учителските заплати са увеличават възнагражденията на ресурсните учители, възпитателите, ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии“, логопедите, психолозите, педагогическите съветници, корепетиторите, хореографите, рехабилитаторите на слуха и говора и треньорите по вид спорт в детските градини и училищата.
Старшите учители и старшите възпитатели ще получават 1460 лв. Възнаграждението на главните учители и главните възпитатели става 1516 лв. Заместник-директорите ще получават 1595 лв., а директорите – 1724 лв. Предстои ново повишаване на учителските заплати
С 10% по-скъпо ще се плащат лекторските часове над задължителния преподавателски норматив. Техните стойности са различни в зависимост от придобитата образователно-квалификационна степен. 9,35 лв. на час ще получават учителите с диплома за бакалавър или магистър, 6,93 лв. на час ще се полагат на педагогическите специалисти със средно образование. Учителските заплати ще се увеличават всяка година
Възнагражденията на непедагогическия персонал се обвързват с минималната работна заплата за страната. Помощник-готвачите, помощник-възпитателите и други подобни на тях длъжности ще получават поне 105% от минималната заплата или 745,50 лв.; готвачите, огнярите, охранителите, помощник-възпитателите и други подобни – най-малко 110% от минималната заплата или 781 лв.; домакините, касиерите, техническите секретари и други подобни – поне 115% от минималната заплата или 816,50 лв. За счетоводителите, главните счетоводители, библиотекарите и други подобни се предвиждат заплати, не по-ниски от 125% от минималното възнаграждение или 887,50 лв.
Отпада по-дългият отпуск след прекаран коронавирус
Отпадат допълнителните 10 дни платен отпуск след боледуване от COVID-19, които досега можеха да ползват всички работещи в образователни институции. Вместо тях след коронавирус педагогическите специалисти получават правото на допълнителни профилактични прегледи, консултации и/или изследвания в рамките на Национална програма „Профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“, която се очаква да бъде продължена и през тази година.
Остават двата допълнителни дни платен отпуск при ваксиниране. Те вече ще могат да се ползват само в деня на имунизацията и на следващия ден.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Учителите ще получават годишен бонус за постигнати резултати
Учителите искат 10% увеличение на заплатите до края на 2021 г.
Вдигат заплатите на учителите и държавните служители
Дават 360 млн. лв. за вдигане на учителските заплати

Първо идват предупрежденията, в съобщения сред приятели и семейства и в социалните мрежи, да се запасят с жизненоважни лекарства в Русия, преди доставките да бъдат засегнати от осакатяващите западни санкции заради инвазията в Украйна.
Някои лекарства наистина стават по-трудни за намиране в аптеките в Москва и други руски градове. „В момента го няма в нито една аптека в града“, споделя жителка на Казан пред Associated Press в края на март за лекарство за разреждане на кръвта, от което баща ѝ се нуждае.
Експерти и здравни власти в Русия твърдят, че недостигът на лекарства е временен – поради паническо запасяване и логистични затруднения за доставчиците вследствие на санкциите – но някои хора остават притеснени, че висококачествените лекарства ще продължат да изчезват от руския пазар.
„Най-вероятно ще има недостиг. Колко катастрофално ще бъде, не знам“, казва д-р Алексей Ерлих, началник на кардиологичното интензивно отделение в московската 29-а болница и професор в Медицинския университет „Пирогов“ в Москва.
Новините, че руснаците не могат да намерят определени лекарства в аптеките, започват в началото на март, малко след като Москва започна война срещу Украйна, а мащабните санкции правят Русия все по-изолирана от останалия свят.
Организацията „Пациентски монитор“, защитаваща правата на пациентите в руския регион Дагестан на Каспийско море, започва да получава оплаквания през втората седмица на март.
Ръководителят на групата Зияутдин Увайсов казва пред AP, че лично е проверил в няколко държавни аптеки в региона за наличността на 10 от най-търсените лекарства и „те не са имали голям брой от тях“. На въпроса кога ще получат въпросните медикаменти, аптеките отговарят, че „няма и не е ясно кога ще има“. Въпреки уверенията на властите, че запасяването е причина за бързото изпразване на рафтовете, новините за недостиг продължават през целия март.

“Russian doctors complained about the shortage of more than 80 drugs, including insulin, as well as drugs for the stomach and thyroid gland. The Ministry of Health assured that the supply of medicines to Russia continues despite the sanctions” https://t.co/nXyVz3Ko7u
— Shashank Joshi (@shashj) March 23, 2022

Една от най-големите онлайн общности за медицински работници в Русия – Vrachi.Rf анкетира над 3000 лекари в средата на март и те казват, че са се сблъскали с недостиг на повече от 80 лекарства: противовъзпалителни, стомашно-чревни, антиепилептични и антиконвулсанти, както и антидепресанти и антипсихотици.
Около дузина руснаци от различни градове признават пред AP в края на март, че са прекарали дни в търсене на определени лекарства за щитовидната жлеза, видове инсулин или дори популярен болкоуспокояващ сироп за деца. Някои хора изобщо не са могли да ги намерят. „Пациентите, които лекувам, са изгубили някои лекарства за кръвно налягане. A някои лекари, които познавам, съобщават за проблеми с някои много скъпи, много важни лекарства, използвани при определени хирургични процедури.“, казва Ерлих.
Паническо запасяване

Руският здравен министър Михаил Мурашко многократно е уверявал, че наличието на лекарства не е проблем в страната и обвинява паническото запасяване за всеки недостиг. По думите му търсенето на определени лекарства се е увеличило десетократно през последните седмици и той призовава руснаците да не трупат медикаменти.
Експертите са съгласни, че паническото купуване има роля, за да се стигне до недостига на лекарства. „Хората се втурнаха да се запасяват и в някои случаи доставките, които трябваше да стигнат за година или година и половина, бяха изкупени в рамките на месец“, казва пред AP Николай Беспалов, директор в аналитичната компания RNC Pharma.
Беспалов посочва и логистичните проблеми, възникнали в началото на кризата. Докато големите западни фармацевтични компании обещават да не изтеглят жизненоважни лекарства от руския пазар, санкциите отрязаха ключовите руски банки от финансовата система SWIFT, възпрепятствайки международните разплащания. Десетки държави спряха въздушния трафик с Русия, нарушавайки веригите за доставки.

Fearing drug shortages and higher prices, Russians are starting to panic-buy medicines, such as antidepressants, sleeping pills, and contraceptives.https://t.co/Ol8wnkVarr
— Ars Technica (@arstechnica) March 29, 2022

Логистичните проблеми до голяма степен са разрешени, но паническото запасяване, предизвикано от страховете, че чуждестранни компании ще спрат доставките, може да продължи да подхранва дефицита за известно време. „Ясно е, че докато емоциите се успокоят, ще продължи“, казва Беспалов.
Местните новинарски сайтове – от Владимир, източно от Москва, до Кемеровската област в Сибир – съобщават за недостиг на различни лекарства в последните дни на март на фона на продължаващото паническо купуване.
Руският здравен регулатор Росздравнадзор обаче обяви в петък, че „ситуацията на пазара на лекарства постепенно се връща към нормалното, паническото купуване на фармацевтични продукти намалява“.
Кардиологът Ерлих изтъква вече съществуващи проблеми с качествените лекарства в Русия, която според някои оценки внася до 40% от лекарствата си.
„Изберете руското, независимо от качеството“

След като властите започват политика на заместване на вноса, за да противодействат на санкциите заради анексирането на Крим през 2014 г. и да популяризират собствените си лекарства пред чуждестранните, недостигът на някои вносни лекарства се превръща в проблем.
Политиката включва широка гама от преференции към руския бизнес и в крайна сметка прави неизгодно за чуждестранните фармацевтични компании да доставят някои от своите скъпи, висококачествени лекарства в Русия.
През 2015 г. държавните поръчки за лекарства за болници и държавно финансирани поликлиники, които представляват до 80% от руския фармацевтичен пазар, станаха обект на правилото „три са твърде много“, което изключва чуждестранните компании, ако поне 2 руски фирми кандидатстват за някоя обществена поръчка.
Правителството продължи да добавя още лекарства към списъка с „жизненоважни лекарства“ – регистър с над 800 основни лекарства, за които властите определят задължителни, и сравнително ниски цени. Компаниите могат да кандидатстват за промяна на зададената цена веднъж годишно, но процесът е дълъг, силно бюрократичен и няма гаранции за успех.
„Постепенно губим едно след друго важни оригинални лекарства. Генериците заемат тяхното място и докато има някои доста добри, произведени в Европа, има и някои съмнителни, произведени в Русия“, признава Ерлих. „Разбира се, когато няма оригинално лекарство, генеричното е по-добре от нищо. Но това е ситуация на (умишлено) сваляне на летвата, не е добър начин да се живее“, добавя кардиологът.