„Лукойл Нефтохим Бургас“ се подготвя да премине към преработка на неруски нефт от 2025 година, съобщават от компанията пред БТА. Реално ли е „Лукойл Нефтохим Бургас“ да спре работа без руски петрол?
Основна пречка са логистичните ограничения – преминаването на големи танкери през Босфора и Дарданелите, много по-дългите срокове за доставка и рисковете от забавяне на доставките поради метеорологични или други причини.
Решението може да е възраждане на тръбопровода „Бургас-Александруполис“, но с подаване на суровина от Гърция към България. Така ще се подобри логистиката и ще се избегне преминаване през турските проливи.
Трябва да се изгради и резервоарен парк с капацитет от поне 1 млн. тона за смесване на различни сортове нефт в микс с постоянно качество и осигуряване на необходимите „буферни“ запаси в случай на забавяне на доставките. Може ли България да се справи без руски петрол?
Свързването на Егейско с Черно море с нефтопровод в съчетание с изграждането на достатъчно голяма резервоарна база ще спомогне за диверсификация на доставките на нефт за черноморските страни и допълнителна енергийна независимост. Този проект може да се превърне в нефтен хъб „Черно море“, който ще повиши ролята на България в енергийната сигурност на региона, смятат от „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Какво произвежда рафинерията

Над 7 млн. тона нефтена суровина е преработила бургаската рафинерия през тази година. Произведени са 1,7 млн. тона високооктанов автомобилен бензин, 3,1 млн. тона дизелово гориво и 1,8 млн. тона други горива, специални продукти и полимери. През миналата година, заради пандемията, преработката на нефтени суровини е била значително по-малка – 4,2 млн. тона.
Доставките на готова продукция за българския пазар (автомобилни бензини А-95 и А-100, дизелово гориво, авиационно гориво, пропан-бутан и битум) съставляват 43 на сто от общата продукция. Останалото се изнася. Европа отряза мераците на България за износ на руски горива
Към асортимента за вътрешен пазар се добавят котелно гориво, реактивно авиационно гориво, корабно гориво, суровина за нефтохимическата промишленост, пропилен, полипропилен и сяра, за които няма пазар у нас.
В момента в петролната рафинерия край Бургас са заети 1300 работници и служители. Допълнително персоналът на сервизни организации е около 10 000 души.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Министър: Отстъпката за горивата е лоша мярка в полза на „Лукойл“
„Лукойл“ прехвърля изцяло бизнеса си у нас
Ембаргото срещу руския нефт не плаши България, но има друг по-голям риск
Експерт: България няма нужда и не зависи от руски петрол
Колко ще плащаме за гориво след преместването на „Лукойл“ у нас?
„Лукойл“ спира работа при забрана за внос на руски петрол

Средната раждаемост в България не е достатъчна за възпроизводство на населението, отчита НСИ на база окончателните данни от преброяването през 2021 г. (към 7 септември 2021 г.).
За изминалите 10 години (2011-2021 г.) националната статистика отчита най-големият спад на жени във фертилна възраст – 22,5%. През 2021 г. жените на възраст 15-49 навършени години са 1,295 млн., което е с 377 000 по-малко спрямо 2001-2011 г. Най-много жени във фертилна възраст е имало през 1975 г. – 2,178 млн., след което броят им започва тенденциозно да намалява.
Коефициентът на плодовитост също намалява от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 г. През последните 10 години показателят се задържа на нива над 1,5, но въпреки това не е достатъчно за възпроизводство на населението, посочват от НСИ.
Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта. С увеличаване на образователното ниво понижава средния брой живородени деца. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция. Ражданията в България са намалели с 2441 за една година

Данните от последното преброяване сочат, че най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование – 2,75 деца. Сходен е този показател за жените със завършено основно и начално образование – съответно 1,72 и 1,63 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование – 1,25, при 1,47 деца средно за всички жени.
Към 7 септември 2021 г. 748 000, или 24,7% от жените на навършени 12 и повече години, имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, живеещи в градовете (27,1%), отколкото сред тези в селата – 17,6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с 2 деца – 1,353 млн. (44,6%). По 3 деца имат 204 000, или 6,7% от жените, като той е 2 пъти по-висок в селата, отколкото в градовете – съответно 11,3 и 5,1%. 4 и повече деца имат 78 000, или 2,6% от жените. Малко над 1/5 от жените – 650 000 (21,4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.
Средният брой живородени деца на жена на възраст 12 и повече навършени години е 1,47. А показателят е по-висок в селата (1,75), отколкото в градовете (1,37). Връзката между възрастта на жените и средния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С увеличаване на възрастта нараства и средният броят деца, или по-възрастните жени са достигнали желания брой деца, а тези в по-ниските възрастови групи все още могат да родят още деца. Българките най-рано в ЕС раждат първото си дете

Безработните и без образование жени на възраст 15-64 навършени години имат най-висок среден брой деца – 3,07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0,90. По-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, а при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15-64 навършени години.
Разпределението по етническа принадлежност сочи, че само при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство – 2,25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са факторите, определящи по-високата раждаемост сред тази група, посочват от НСИ.
По-висок от средното за страната е показателят при турската етническа група – 1,79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41. Вдигането на майчинството няма да ни спаси от демографската криза

В териториален аспект има съществени различия в броя на децата между отделните области. Във всички области преобладават жените с 2 деца, като относителният дял на жените с 2 деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на жените с 1 дете в област Габрово (32,1%), а най-нисък – в област Кърджали (16,1%).
При жените с 3 и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък – в областите Габрово (6%), Перник (5,9%) и София (столица) – 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.
Има разлики и в средния брой на децата по области. Най-висок е в областите Кърджали (1,81) и Сливен (1,70). В общо 23 области показателят е над средния за страната (1,47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) – 1,18 деца.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Балканите остават без хора
Демокрацията лиши Източна Европа от 30 000 000 души