На 5 декември влезе в сила решението на Европейския съюз (ЕС) да забрани доставките на руски суров петрол, транспортиран с танкери. В допълнение, държавите от Г-7 и Австралия (т.нар. „Коалиция за ограничаване на цените“) налагат таван на цените от 60 щатски долара на барел за водещия руски сорт „Урал“. В доклада си, експертите по кредитно застраховане от Кофас посочват, че наложеният таван е по-висок от цената на повечето руски петролни обеми, което означава, че в краткосрочен план пазарните смущения ще бъдат минимални. В контекста на предизвикателствата, пред които е изправена световната икономика, Кофас прогнозира възможните предизвикателства в следствие на ценово ограничение на руския петрол.
На първо място трябва да се вземе под внимание, че санкциите срещу руския петрол вероятно ще запазят глобалните пазари свити. С ембаргото на ЕС върху суровия петрол, руският добив може да бъде понижен от 500 000 до 1,5 млн. барела на ден. Междувременно страните от ОПЕК-2 и техните 10 съюзници, известни като ОПЕК+, потвърдиха на 4 декември съкращаване на производството с 2 млн. барела дневно до края на 2023 г. Очакванията са световното потребление да се понижи, предвид нарастващите икономически затруднения, което в контекста на предлагането ще запази пазарите свити.

„От началото на конфликта в Украйна западните държави налагат на Русия редица санкции. Целта на тези действия е да се понижат приходите на Русия от петрол, като в същото време ограничат способността ѝ да финансира военни действия. Ходът на ЕС за забрана на целия морски внос на руски суров петрол е част от тези усилия. Ако обаче пазарните цени се повишат, заплахата от ответни мерки отстрана на Русия под формата на спиране на производството е сериозна“, споделя Рубен Низард, главен икономист на Кофас за Северна Америка. Преди санкциите: Русия загуби 90% от най-големия си европейски петролен пазар
Според експертите рискът от смущения на пазара изглежда по-висок за петролните продукти, отколкото за суровия петрол. Те отчитат, че особено уязвими от руските доставки остават дизеловите горива, заради понижения капацитет рафиниране в САЩ, прекъсванията в корабоплаването и стачките на работниците в Европа. Докладът подчертава, че съществува възможност търговските маршрути да се променят, тъй като петролните продукти от руски произход могат да достигат до Европа през трети страни. Без вноса от Русия: Европа скоро ще изпадне в дизелова криза

Определяне на равнището на горната граница на цените винаги е изглеждало като деликатен баланс. Макар че Русия ясно заявява намерението да откаже да доставя петрол под ценовата рамка на Г-7, факта, че пазарните цени са под нея, засега ограничава риска от ответни мерки. Опасността от ответни мерки би се увеличила, ако пазарните цени се повишат и достигнат над 60 щатски долара, но предвидените в споразумението механизми за коригиране на равнището може да са индикация, че Коалицията за ценови ограничения е готова да действа бързо, за да избегне смущения на пазара и скокове на цените. Таван на цената на нефта: Ответният удар на Русия
Прогнозите отчитат, че ценовият таван ще усложни търговията с енергия, но без участие на страни извън Коалицията ефективността му ще бъде ограничена. Според Кофас, Русия се подготвя да заобиколи използването на услугите на Г-7. Освен това налагането на ценовия таван остава предизвикателство, тъй като корабните и застрахователните фирми често разполагат с малко информация за източника на превозвания петрол и за цената, плащана от техните клиенти. Западът нанася фатален удар на руския петрол
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа уж се отказва от руския нефт, но още е най-големият му купувач
Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
Опашка от танкери задръсти Босфора, Турция все още не ги пуска
Русия е непреклонна: Спира нефта и газа на страни, поддържащи тавана на цените
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Ахилесовата пета на руския нефт
Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето

Номинираните за министри в предложения състав на правителство на проф. Николай Габровски изглеждат като експерти с богата професионална визитка и разнообразен опит. Ако бъдат избрани, ще им се наложи да се справят с редица сериозни проблеми. Затова решихме да ви представим хората, които ще управляват някои от най-важните министерства – енергетиката, финансите, икономиката, регионалното развитие.
Кой е Мартин Дановски – номиниран за министър на икономиката и индустрията?
Роден е през 1967 г. в Ловеч. Има две магистърски степени – по икономика, маркетинг и стратегическо планиране от Университета за национално и световно стопанство – София (УНСС) и по инженерни и технически науки, земеустройствено планиране от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
Има над 15 години висш управленски опит в сферата на маркетинга и маркетинг комуникациите, инвестиционно консултиране и връзки с институциите, както и изграждане и ръководене на операции и офиси на мултинационалната маркетингова група Havas Worldwide Франция в страните от Западните Балкани – Северна Македония, Албания, Сърбия.

В публичната сфера е от 2015 г. Активно работи в сферата на икономическа политика, инвестиции, иновации и финансови инструменти. Дановски е бил съветник към кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове. От 2015 г. е част от създаването на Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете) – като член на УС, а по-късно става и негов председател.
Структурира и ръководи като председател Държавната агенция за научни изследвания и иновации от създаването ѝ през март 2021 г. до вливането ѝ в Министерството на иновациите и растежа през март 2022 г.
Коя е Маринела Петрова – предложена за министър на финансите?
Завършила е магистратура в УНСС и СУ „Климент Охридски“. Притежава следдипломни квалификации (Австрия, Обединеното кралство, Япония, Нидерландия, САЩ) в областта на макроикономиката, икономическите и фискалните политики (в т.ч. тяхната координация в ЕС и еврозоната). Започва кариерата си преди 30 години в Агенцията за икономическо програмиране и развитие към МС на най-ниската експертна позиция. Има над 20 години опит на ръководна позиция в държавната администрация. Била е заместник-министър на финансите в три правителства, едно от които – служебно. Ръководила е екипа на МФ при българското председателство на ЕС и при преговорите за ERM2 (чакалнята на еврозоната).

В момента е председател на УС на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) – за първи път българин и за втори път жена, избрана от акционерите на тази позиция. Член е на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка и на Европейския инвестиционен фонд. Българка оглави Банката за развитие на Съвета на Европа
Кой е Николай Павлов – номиниран за енергиен министър?
Николай Павлов е роден през 1975 г. в град Димитровград. Магистър по финанси и международни икономически отношения в УНСС.
Има над 10-годишен опит в енергетиката на ръководни и управленски позиции. Бил е финансов директор и член на УС на „Национална електрическа компания“ ЕАД, както и член на Съвета на директорите на „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД. Бил е и член на одитния комитет на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.

През 2015 г. става финансов директор на „Булгаргаз“ ЕАД. От 2016 г. до началото на 2017 г. е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД. От януари 2017 г. до май 2017 г. е служебен министър на енергетиката в правителството на проф. Огнян Герджиков. От май 2017 г. до февруари 2022 г. е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД.
Кой е Добромир Симидчиев – предложен за министър на регионалното развитие и благоустройството?
Завършил е в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) с най-високо отличие, с няколко академични награди за успехи и най-високи резултати по специалност „Водоснабдяване и канализация“ – пречистване на води. Магистър е и по бизнес администрация – финансово управление – от Университета на Сиатъл в САЩ.
В периода 2011-2014 г., по времето на три правителства, е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. Една от най-важните цели на Добромир Симидчиев като зам.-регионален министър е създадената дългосрочна 10-годишна стратегия за ВиК сектора у нас, изпълнявана и сега.

Председател e на Съвета на Директорите на фонд ФЛАГ от 2012 до 2021 г.
В професионалния си път е заемал и ключови мениджърски позиции. Според визитката му представена от ГЕРБ, Симидчиев е международно признат експерт и мениджър с богат опит в областта на разработването на политики, стратегическо и инвестиционно планиране, управление на промяната. Доказан специалист в ефективно и дългосрочно управление на активи и инженерни услуги във водния сектор.
Кой е Прошко Прошков – кандидат за министър на транспорта?
Роден е през 1974 г. в град София. Инженер по автоматика и системотехника от Технически университет – София. След дипломирането си работи в Германия последователно по два проекта – за разработка на програмно осигуряване за индустриални приложения и за симулация и оптимизиране на трафика в мрежата на Националния железопътен превозвач (Дойче Бан). През 2007 г. е избран за кмет на район „Лозенец“ в София.

От 2011 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. Председател е на комисията по инженерна инфраструктура и енергийно планиране, член на комисиите по транспорт и пътна безопасност и по икономика, собственост и дигитална трансформация. Приоритет в работата му са политиките за градска мобилност, в това число внедряване на интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение. От 2021 г. столицата има една от най-модерните в Европа системи, позволяваща безконтактни електронни плащания, онлайн продажби на превозни документи и аналитични услуги за подпомагане на управлението на транспорта.
Бивш общински съветник от ДСБ и член на партията на Меглена Кунева – Движение „България на гражданите“.
Коя е Милена Стойчева – предложена за министър на иновациите и растежа?
Има образователни степени и специализации от български и международни университети като СУ „Климент Охридски“, Penn State University, UC Berkeley и MIT. Тя е изпълнителен директор на Джуниър Ачийвмънт България (JA Bulgaria), част от глобалната мрежа на Джуниър Ачийвмънт (JA Worldwide). Преподава иновации и предприемачество като гостуващ преподавател към Европейския институт за иновации и технологии. В момента е директор за иновации и трансформация към EIT Culture&Creativity.

Член е на борда на Европейския форум на жените-основатели на компании и работи активно за утвърждаването на жените в бизнеса, науката и предприемачеството.
Милена Стойчева е носител на най-високата световна награда за лидерство на JA Worldwide Soraya Salti за 2021 г. за приноса и за развитие на обществото чрез икономическо образование и възможности. Носител е и на наградата за жени-лидери на Американско посолство в България. Има над 20-годишен опит на ръководни позиции в международни организации и компании, сред които председател на глобалния съвет на страните членки на JA Worldwide и старши съветник за висше образование в Европа. Професионалният ѝ път е посветен на цифровизацията, модернизацията, високата образователна култура и опазването на природата в България.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са предложените министри в кабинета „Габровски“?