Започна изплащането на преизчислените дължими суми към хотелиерите по Програмата за хуманитарно подпомагане на украинците, след като Министерският съвет прие решение за одобряване на помощта на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Общият размер на преизчислените суми от 1 юни 2022 г. до 31 март 2023 г. е 3 037 651, 80 лева. Това обявиха от Министерството на туризма.
Припомняме, че Правителството удължи срока на действащата Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с временна закрила в Република България до 30 септември 2023 г. Според Решението, влязло в сила от 1 юли 2023г., хотелиерите ще продължат да получават 15 лв. на ден на човек за настаняване.

Помощта се използва в категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, след като лицата, търсещи временна закрила, са преминали през буферни центрове.
Решението задължава още министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката в срок от 1 месец да разработят предложения за интеграционни мерки по отношение на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До дни изплащат на хотелиерите парите за украинските бежанци
Хотелиерите още чакат парите за украинските бежанци

Изплащат още пари на хотелиерите, помогнали на украински бежанци

През 2022 г. злоупотребите, които не са непременно кражби, с европейски средства са на стойност 1,77 млрд. евро, според доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Броят на случаите леко нараства спрямо 2021 г. – до 12 400. Те обаче са с почти 8% повече от средногодишното за периода 2018-2022 г.
Интересно е, че измамите с евросредства намаляват, но нараства броят грешките, които водят до нарушенията на финансовия интерес на ЕС. Става въпрос, например, за липсата на достатъчно контрол върху харченето на средства или лошото управление на фондовете. Въпреки по-големия брой случаи, във финансово отношение злоупотребите спадат с 13% спрямо 2021 г., докладва ОЛАФ.

Едно от най-сериозните криминални нарушения на правилата е свързано с контрабандата и по-специално на цигари. Името на България също е част от доклада по отношение на контрабандата на цигари с още 13 държави, които съобщават за 116 случая, довели до злоупотреби с 38 млн. евро евросредства.
В доклада се обръща внимание, че 24 държави от ЕС работят за по-голяма защита на финансовите интереси на ЕС. Същевременно и в Брюксел се водят дискусии за регламент в тази насока. Европейският съвет настоява за по-голяма прозрачност при харченето на евросредствата, цифровизацията на дейностите и управление на рисковете.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България
ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България
Искат да върнем 30 млн. евро заради къщите за гости и други измами

Брутният външен дълг (публичен и частен) достига 44.89 млрд. евро към края на месец май тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 8.8% или 3.63 млрд. евро спрямо същия месец на миналата 2022 година.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 49.7% от брутния вътрешен продукт на България.

В края на май 2023 г. краткосрочните задължения са 8.337 млрд. евро (18.6% от брутния дълг, 9.2% от БВП) и се увеличават с 511.7 млн. евро (6.5%) спрямо май 2022 г. (7.825 млрд. евро, 19% от дълга, 9.3% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.555 млрд. евро (81.4% от брутния дълг, 40.5% от БВП), като се повишават с 3.125 млрд. евро (9.3%) спрямо края на май 2022 г. (33.430 млрд. евро, 81% от дълга, 39.5% от БВП).
Към края на май 2023 г. 27.312 млрд. евро (60.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.2% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2023 г. е 9.504 млрд. евро (10.5% от БВП). Спрямо края на май 2022 г. (7.243 млрд. евро, 8.6% от БВП) той нараства с 2.261 млрд. евро (31.2%). Външните задължения на Централната банка са 2.068 млрд. евро (2.3% от БВП). Те нарастват с 63.9 млн. евро (3.2%) спрямо края на май 2022 г. (2.004 млрд. евро, 2.4% от БВП).
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.646 млрд. евро (7.4% от БВП). Те се увеличават с 1.379 млрд. евро (26.2%) спрямо края на май 2022 г. (5.266 млрд. евро, 6.2% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 11.955 млрд. евро (13.2% от БВП). Те намаляват с 927.2 млн. евро (7.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.882 млрд. евро, 15.2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.718 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на май 2023 г., което е с 860.3 млн. евро (6.2%) повече спрямо края на май 2022 г. (13.858 млрд. евро, 16.4% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.8% към края на май 2023 г., при 33.6% година по-рано.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май