Експертно посещение на Международния валутен фонд (МВФ) е в България. Посещението стартира с откриваща среща с министъра на финансите Асен Василев, съобщават от Министерство на финансите чрез официалния си сайт. Експертното посещение е с ръководител Жан-Франсоа Дофен и ще се проведе в периода 9-15 юни 2023 година.
Представителите на МВФ ще проведат срещи с експерти от Министерството на финансите, Българската народна банка, други държавни институции, частния сектор и неправителствени организации, пише в съобщението.
Експертна мисия на МВФ с ръководител Жан-Франсоа Дофен бе у нас и в края на миналата година в периода 30 ноември – 6 декември, когато служебен министър на финансите бе Росица Велкова. Предходното експертно посещение на МВФ съвпадна с гласуването в Народното събрание на проекта за удължителен закон на държавния бюджет.
Асен Василев обеща бюджетът да бъде приет преди 31 юли
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 10.304 млрд. лева към края на март 2023 година, сочат данните на Българската народна банка.
Техният размер нараства с 804.2 млн. лв. (8.5%) в сравнение с края на март 2022 г. (9.500 млрд. лв.) и се увеличават с 697.9 млн. лв. (7.3%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2022 г. (9.606 млрд. лева).
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 46.7 млн. лв. (1.7%) – от 2.767 млрд. лв. към края на март 2022 г. до 2.814 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 година. Спрямо края на декември 2022 г. (2.658 млрд. лв.) те нарастват със 155.9 млн. лв. (5.9%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на март 2023 г. е 27.3% при 29.1% към края на първото тримесечие на 2022 г. и 27.7% в края на декември 2022 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват със 757.5 млн. лв. (11.3%) – от 6.732 млрд. лв. към края на март 2022 г. до 7.490 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 г. и се увеличават с 542 млн. лв. (7.8%) спрямо края на декември 2022 г. (6.948 млрд. лева). Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.7% при 70.9% в края на първото тримесечие на 2022 г. и 72.3% в края на края на декември 2022 година.
Активите на застрахователните дружества у нас намаляват с близо 5% през миналата година

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 363.6 млн. лв. (8.6%) до 4.573 млрд. лева. Спрямо края на март 2022 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 259 млн. лв. (13.6%) до 2.157 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват със 100.8 млн. лв. (8%) до 1.157 млрд. лв., а депозитите намаляват със 78.5 млн. лв. (9.7%) до 734.4 млн. лева. В края на първото тримесечие на 2023 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 44.4% при 44.3% към края на същото тримесечие на 2022 г., на акциите и другите форми на собственост – 20.9% при 20% към края на март 2022 г., на вземанията от застрахователни операции – 11.2% при 13.2% към края на първото тримесечие на 2022 г. и на депозитите – 7.1% при 8.6% към края на март 2022 година.
Едва 2% от застраховките в България са на имоти

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на март 2023 г. относителният им дял от общия размер на активите е 37.1% при 40% към края на първото тримесечие на 2022 година. Активите в левове са 35.2% при 34.2% към края на март 2022 година. Към края на първото тримесечие на 2023 г. активите в щатски долари са 2.8% при 4% към края на март 2022 г., а в други валути – 24.9% при 21.8% към края на март 2022 година.
Евроинс продаде бизнеса си в Русия и Беларус

По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база с 487.8 млн. лв. (13.4%) до 4.115 млрд. лв. при 3.628 млрд. лв. към края на март 2022 година. Техният относителен дял е 39.9% към края на март 2023 г. при 38.2% към края на същия месец на 2022 година. В края на първото тримесечие на 2023 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 363.9 млн. лв. (7.3%) до 5.357 млрд. лв. при 4.993 млрд. лв. към края на март 2022 г. Относителният им дял към края на март 2023 г. е 52% при 52.6% в края на март 2022 година.
Активите на застрахователните компании нараснаха с 694 млн. лева за година

Размер и структура на пасивите
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2023 г. са 10.304 млрд. лева. Собственият капитал е 4.033 млрд. лв. към края на март 2023 г., като нараства с 969.9 млн. лв. (31.7%) спрямо края на март 2022 г. (3.064 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на първото тримесечие на 2023 г. е 39.1% при 32.2% към края на същото тримесечие на 2022 година. Към края на март 2023 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 389.2 млн. лв. (7.3%) до 4.950 млрд. лв. при 5.339 млрд. лв. към края на март 2022 година. Техният дял в размера на пасивите е 48% към март 2023 г. при 56.2% към края на март 2022 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.821 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2023 г. при 3.759 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2023 г. е 77.2% при 70.4% в края на първото тримесечие на 2022 година.
Застрахователният пазар остава стабилен, въпреки икономическите трудности и високата инфлация
Към края на март 2023 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД намаляват с 50.9 млн. лв. (1.8%) до 2.833 млрд. лв. при 2.884 млрд. лв. към края на март 2022 година6. Към края на първото тримесечие на 2023 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 57.2% при 54 % към края на март 2022 година.
На годишна база към края на първото тримесечие на 2023 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия намаляват с 4.3 млн. лв. (0.6%) до 728.4 млн. лв. при 732.7 млн. лв. към края на март 2022 г. и представляват 14.7% от застрахователните технически резерви при 13.7% към края на първото тримесечие на 2022 година. Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) нарастват с 11.2 млн. лв. (33.9%) до 44.3 млн. лв. към края на март 2023 г. при 33.1 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 0.9% в края на март 2023 г. при 0.6% към края на март 2022 година.
След автомобила, българинът започна да застрахова живота и здравето си
Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на първото тримесечие на 2023 г. намаляват с 451.8 млн. лв. (28.6%) до 1.128 млрд. лв. при 1.580 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2023 г. е 22.8% при 29.6% в края на март 2022 година.
 

Срутването на стената на язовир Нова Каховка в Южна Украйна е една от най-големите индустриални и екологични катастрофи в Европа от десетилетия. Последвалото наводнение причини жертви, унищожи села, наводни земеделски земи, лиши десетки хиляди хора от енергия и чиста вода и причини огромни екологични щети.
Все още е не може да се каже дали стената е била унищожена умишлено, или пробивът е причинен от структурна повреда. Язовирът и водноелектрическата централа са под руски контрол и са недостъпни за независими следователи. Така експерти по цял свят трябва да се опитват да обяснят случилото се на базата на ограничени визуални доказателства. Данни от норвежка мониторингова система, засичаща сеизмична активност обаче подсказват за експлозия, а не срутване.
Някои западни официални лица обвиниха Русия за бедствието. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа унищожението като „още една опустошителна последица от руската инвазия в Украйна“, но добави, че ООН няма достъп до информация, за да провери независимо причината.
Военен представител на НАТО казва пред CNN, че въпреки че ще отнеме време, преди да разберат със сигурност кой е отговорен за унищожаването на язовир „Нова Каховка“ в Украйна, те вярват, че Москва вероятно стои зад това. По думите му Русия ще спечели най-много от този ход, който може да забави очакваната украинска контраофанзива, ако се проведе в тази част на страната.
Редица строителни инженери предполагат, че експлозия вътре в конструкцията е най-вероятната причина за пробива на язовирната стена, макар че това не е единственото възможно обяснение.

Трите основни теории за причините за срутването
Русия ли е отговорна?
Украинският президент Володимир Зеленски, неговото правителство и военните на страната обвиниха Москва за бедствието и го нарекоха екоцид. Според тях руските сили са взривили резервоара отвътре, като Зеленски цитира доклад на украинското разузнаване миналата година, в който се твърди, че окупационните войски са минирали язовира.
Украинците отбелязват, че съоръжението е под руски контрол през последната година, което улеснява руските сили да поставят експлозиви. Публикации в социалните медии сочат, че хората в района са чули звука от експлозии по времето, когато се смята, че язовирът е бил повреден.
По-широкият момент на инцидента не е без значение. Докато Москва и Киев преди това се обвиняваха взаимно в заговор за взривяване на язовирната стена от съветската ера, това срутване съвпадна с подготовката на украинските сили за широко очакваната лятна контраофанзива.
Язовирът обхваща река Днепър, основен воден път, превърнал се във фронтова линия в конфликта и арена на тежки боеве в тази част на Южна Украйна. Град Херсон, на западния бряг на реката, беше освободен от украинската армия през ноември след 8 месеца руска окупация. Но голяма част от източния бряг на реката на юг от язовир „Нова Каховка“ остава под руски контрол.

Силите на Украйна по-често водят битката срещу укрепените фронтови линии на Русия на юг и изток, а Киев обвини Русия, че е взривила язовира „в паника“. Михайло Подоляк, старши помощник на Зеленски, заяви, че „целта на терористите е очевидна – да създадат пречки за настъпателните действия на украинските въоръжени сили“. „Това още веднъж потвърждава, че Кремъл не мисли стратегически, а по-скоро от гледна точка на краткосрочни ситуационни предимства. Но последствията вече са катастрофални“, заяви той пред CNN.
Щетите засягат и района на север от водоема, където нивата на водата спада. Колапсът е оставил 94% от напоителните системи в Херсон, 74% в Запорожие и 30% в Днепър „без източник на вода“, според данни на украинското министерство на земеделието.
Запорожката атомна електроцентрала също е разположена нагоре по течението на разрушения язовир. Резервоарът доставя вода за охлаждане на централата, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, и е от решаващо значение за безопасността ѝ. Централата е под руски контрол, прична за безпокойство за украинците, още уплашени от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.

Ракетна атака от Украйна?
Русия отрече да е замесена в бедствието и обвини Украйна в разрушаването на язовира, без да предостави доказателства. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че атаката е била „планирана и извършена по заповед, получена от Киев, от киевския режим“, „за да се лиши Крим от вода“ и да се отвлече вниманието от бойното поле. Украйна отхвърли обвиненията.
Резервоарът доставя вода на големи части от Южна Украйна и на полуостров Крим, който Русия незаконно анексира през 2014 г. Крим изпитва проблеми с водата, откакто Украйна прекъсна доставките ѝ малко след анексирането. Руските сили превзеха Севернокримския канал – захранван от язовир „Каховка“ – и започнаха да възстановяват водоснабдяването в първите дни на войната през 2022 г.
Въпреки че наводнението вероятно ще окаже влияние на всяка контраофанзива на Украйна, то влияе и върху руските сили. Някои от най-силно засегнатите от бедствието райони са под контрола на Русия и в миналото са служили като плацдарм за московските военни.

Има и предположения, че срутването на язовира е изненадало някои руски сили. Офицер от въоръжените сили на Украйна заяви пред CNN, че неговите хора са станали свидетели на руски войници, пометени от наводнения и бягали от източния бряг на река Днепър. Капитан Андрей Пидлисний споделя пред CNN в телефонно интервю, че когато язовирната стена се къса в ранните часове на вторник, „никой от руската страна не успя да се измъкне. Всички полкове, които руснаците имаха от тази страна, бяха наводнени. CNN обаче не може независимо да провери акаунта му.
Русия обвини Украйна, че е извършила „масови артилерийски атаки“ срещу язовира, но експерти се съмняват дали е възможно да се предизвикат разрушения от такъв мащаб отвън. Няколко експерти заявиха, че вътрешна експлозия е по-вероятното обяснение. „Обстрелът от Украйна е малко вероятен, тъй като ще трябва да се приближат масивни експлозиви до основите“, смята Крис Бини, гост-професор в Университета на Ексетър и председател на Tidal Engineering and Environmental Services, пред UK Science Media Centre.
Според Крейг Гоф, технически директор и ръководител на екипа за язовири и резервоари в HR Wallingford, консултантска фирма за гражданско инженерство и екологична хидравлика нанасянето на достатъчно щети на язовира ще изисква много точен удар. „Още през Втората световна война имаше атаки на Кралските военновъздушни сили срещу германски язовири и те трябваше да прекарат много време, за да измислят точно къде да поставят експлозиви върху язовира, за да причинят достатъчно щети и да го разрушат“, заяви той пред CNN. „Не беше просто нещо. Трябваше да свалите експлозивите точно от горната страна на язовира на голяма дълбочина. Ако беше само горната част на язовира, вероятно щеше да оцелее. Ще загубите малко вода, но ще оцелее“, посочи Гоф.

Структурна повреда?
Язовирът „Нова Каховка“ – най-големият резервоар в Украйна по обем, е и най-отдалеченият по течението на каскада от 6 язовира от съветската епоха на река Днепър. Това, че съоръжението работи от много десетилетия, предизвика спекулации около възможна техническа повреда.
„Участъкът от язовира, който разглеждаме, е бетонен гравитачен язовир, висок 35 метра и дълъг 85 метра. Това е много често срещан тип язовир. Те са строени в продължение на стотици години и ако са проектирани и построени добре и се поддържат адекватно, то шансът за повреда е много малък. Изключително необичайно е този тип язовир да се провали без предупреждение“, заяви Гоф.
Въпреки това не е ясно колко добре е бил поддържан язовирът по време на руска окупация. Районът наоколо е един от най-оспорваните, от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. и язовирът е претърпял известни щети преди това. Секции от северната част на язовира и някои шлюзове също бяха засегнати от експлозия през ноември, когато руските военни се оттеглиха от западния бряг на Днепър и Херсон беше освободен от украинските войски.
Анализ на CNN на сателитни изображения от Maxar сочи, че пътят над язовира е бил повреден само дни преди срутването на конструкцията. Сателитните изображения показват, че мостът е бил непокътнат на 28 май, но изображения от 5 юни вече липсва част от същия мост. Анализът на сателитни изображения с по-ниска разделителна способност предполага, че загубата на част от моста е станала между 1 и 2 юни.

Междувременно данните сочат, че нивата на водата в резервоара зад язовира са били рекордно високи миналия месец, според информационната служба Hydroweb. „Изображенията, които видях, показват две пробиви от двете страни на структурата. Ако пробивът беше причинен от прекомерно ниво на водата нагоре по течението, щеше да има само един. Следователно естествените причини са много малко вероятни“, казва Бини.
„Проектът на язовира ще вземе предвид тези много високи водни нива, дори екстремни, библейски тип наводнения и ще има преливници, които да позволят на водата да премине. Така че отново, язовирът не трябва да се проваля само заради високите нива на водата“, добавя Гоф.
Експертите разискват и дали повреда в електроцентралата може да е причина за срива. Гоф посочва експлозията през 2009 г. в станция Саяно-Шушенская, най-голямата водноелектрическа централа в Русия. „В конкретния случай имаше проблем с една от турбините. Вибрира и накрая турбината избухна. И това уби хора в електроцентралата, но в този случай не се отрази на язовирната стена, заради начина, по който язовирът беше построен“, обясни той.
„Възможно е, ако водноелектрическата централа е била в критична точка вътре в язовира и нещо лошо се е случило в тази електроцентрала, което е може да е причинило експлозия вътре и да повреди язовира“, каза Гоф. Той обаче добави, че би било „изключително малко вероятно“ подобен инцидент да се случи без предварително предупреждение. „Ще знаете как да управлявате безопасно язовира и ще знаете, че турбините не трябва да вибрират толкова… така че ако се е грижил правилно, вероятно можете да изключите това“, обясни той.
Но тъй като заводът е бил под руски контрол над година, никой не може да е сигурен какво се е случвало вътре през това време и далеч не е сигурно дали тези, които са го управлявали, са знаели какво правят, пише CNN.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Взривяването на язовир „Каховка“ – щетите за украинското земеделие са ужасни

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ намалява през април както на месечна, така и на годишна база.
Строителната продукция се свива с 1% през април спрямо предходния месец, сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт, докато понижението на годишна база достига 2.3%, според календарно изгладените данни. 
Месечни изменения

През април 2023 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като намалението при гражданското/инженерното строителство е с 1.3%, а при сградното строителство – с 0.8%.
Годишни изменения

На годишна база понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през април 2023 г. се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство, така и при сградното строителство, съответно 4.7 и 0.5%.
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
Нарастване на строителството, но спад на производството и търговията през март