През последните няколко месеца изпълнителни директори на големи западни компании, включително шефът на Tesla Илон Мъск и този на Goldman Sachs Дейвид Соломон, реализираха посещения в Китай, след като страната отново се отвори за света.
Това, което обединява всички участници в парада на изпълнителните директори в посока Китай е мълчанието. Те почти не говориха публично за техните пътувания, които включват предимно срещи с представители на китайското правителство, местен персонал и бизнес партньори. Медийни събития и други публични изяви, които някога бяха често събитие, сега се случват рядко.
Дори Илон Мъск, познат със своето свободно поведение в Twitter, остана необичайно мълчалив относно своето вихрено пътуване до Китай през миналата седмица, пише Reuters.
През 2020 година милиардерът отпразнува първата кола с марка Tesla, произведена в завода на компанията в Шанхай, с танц на сцената, като всичко това бе достъпно за медиите. Този път обаче, медии не бяха поканени да отразят посещението му на завода.
И докато Мъск спомена пътуването в две публикации откакто замина, той не публикува нищо в Twitter докато беше в Китай.
Изпълнителният директор на американският банков гигант Goldman Sachs Дейвид Соломон подобно на Мъск също не вдигна много шум относно пътуването си до Китай. През 2019 година той даде интервюта на медиите и взе участие в няколко форума. Но по време на своето пътуване през март тази година, единствените срещи, за която имаше информация, бяха разговори с регулатори, китайският суверенен фонд и посещение в университет. Тези събития не бяха публични.
Липсата на информация от западните изпълнителни директори и техните компании относно пътуванията до Китай може да се дължи на политическото и търговско напрежение между Вашингтон и Пекин, което се влоши до най-ниската си точка от десетилетия, коментират служители на търговски камари и търговски асоциации.
Дойде ли краят на „Произведено в Китай“?
Засиленият фокус на китайския президент Си Дзинпин върху националната сигурност, довела до натиск върху консултантски компании и фирми за дю дилиджънс (проучвания), също постави много чуждестранни компании в ситуация да се чудят дали няма да се окажат прекрачили буквата на закона, посочват оттам.
Ноа Фрейзър, управляващ директор на Canada China Business Council, коментира, че посещенията на изпълнителни директори вече не са свързани с преследване на нови бизнес възможности, а представляват поддържане на съществуващи взаимоотношения, като често се случват без медии, големи вечери или възможности за изявления.
Изглежда те продължават да „навеждат главите си и да имат частни обяди, където могат да научат от хората на място какво се случва”, казва той.
Американският бизнес напуска Китай и все повече планира как да се премести от страната

Изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск по време на посещение в Пекин, Китай през 2018 година; 
Снимка: Getty Images 
Преди пътуването до Китай, щатските изпълни директори са търсили съвети относно разширяването на китайския закон за контрашпионаж и това как може да им повлияе, според ръководител на щатска търговска асоциация, пожелал да остане анонимен, поради чувствителното естество на това да правиш бизнес в Китай в наши дни.
Изпълнителните директори също искат да знаят как да процедират с представителите на китайските власти и с въпросите, които възникват веднъж когато посещението стане публично, посочва ръководителят на асоциация, добавяйки, че не е в техен интерес да говорят пред медиите, тъй като рискуват да бъдат попитани за мнението им относно позициите на Вашингтон и Пекин.
САЩ реагира с опит за натиск заради решение на Китай срещу технологичен гигант
Търговската камара на ЕС посочи в изявление, че компаниите, опериращи в Китай, винаги са проявявали известно ниво на предпазливост и сега се адаптират към промените в области, които може да се считат за чувствителни.
Tesla не са отговорили на молбата за коментар, докато Golden Sachs са отказали да коментират.
Китайският външен министър посочи в изявление, че редицата посещения на изпълнителни директори от САЩ са били „вот на доверие” за китайската икономика.
Това, че техните пътувания са били сравнително скромни, произтича от това, което се нарича „грешна политика“ на правителството на САЩ за сдържане на Китай, казва той.
По отношение на притесненията относно закона за контрашпионаж, право на Китай е да защитава националната сигурност чрез вътрешното законодателство, добавя той.
Министерството на търговията на САЩ са отказали коментар по темата.
Демонстрация на ангажимент
Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън каза миналия месец, че очаква размразяване на отношенията с Пекин „много скоро“, не може да се отрече, че през тази година напрежението се повиши в някои горещи точки, включително ограничаването на износа на полупроводници от САЩ и опасенията за сигурността на данните.
На фона на това, след три години на сурови ограничения заради COVID, които възпрепятстваха влизането в Китай, чуждестранните изпълнителни директори изглеждат нетърпеливи да овладеят нещата.
Тези пътувания през последните месеци включваха редица високопрофилни изпълнителни директори като шефът на Apple Тим Кук, Патрик Гелсингер от Intel, Мери Бара от General Motors, Стивън Шварцман от Blackstone и Джейми Даймън от JPMorgan.
Юанът изпревари долара за първи път в трансграничните разплащания на Китай
67 чуждестранни бизнес лидери присъстваха на китайския форум China Development Forum през тази година, което все пак е с 20 по-малко спрямо същото събитие от 2019 година.
„Идеята е, че трябва да се покаже достатъчна ангажираност към китайския пазар, ако играете там”, казва Кристофър Джонсън, президент на China Strategies Group, консултантска компания, посветена на политическия риск.
В същото време, изпълнителните директори трябва да правят това „без да предизвикват тревога в правителството на САЩ, а това е много трудна задача.”, добавя той.
JPMorgan и Blackstone са отказали да коментират темата. Apple, General Motors и Intel не са отговорили на молбата за коментар.
Няколкото публични коментара от страна на чуждестранни изпълнителни директори, направени по време на посещенията им в Китай, са в линия с позицията на Джо Байдън, че той няма стремеж да разделя двете най-големи икономики в света.
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Външното министерство цитира Мъск, че той се противопоставя на отделянето на икономиките на САЩ и Китай, които той описва като „сиамски близнаци”.
Шефът на JPMorgan Джейми Даймън е посочил по време на JPMorgan Global China Summit през миналата седмица, че предпочита намаляването на риска по оста Изток – Запад, вместо разделянето, според източник от събитието.
Даниел Ръсел, вицепрезидент по международната сигурност и дипломация в Asia Society Policy Institute, посочва, че разликата между намаляването на риска и разделянето е фина, но важна.
Това „показва ясно, че проблемът е управлението на риска от зависимост от Китай, а не решимостта да се раздели света на две конкуриращи се сфери“, казва той.
Защо богатите американци толкова обичат швейцарския банков гигант UBS?
Защо китайските милиардери продължават да изчезват?
До средата на годината Китай ще отстъпи първото място по брой население
Индия ли ще замести Китай като двигател на световната икономика? Не

ЕС обмисля задължителна забрана за държавите членки да използват в своите 5G мрежи компании, за които се смята, че са риск за сигурността, включително китайската телекомуникационна група Huawei, предава Financial Times, позовавайки се на служители, запознати с обсъжданията. Този ход се случва в момент, когато в Брюксел се засилва загрижеността, че някои национални правителства протакат работата по въпроса, смятат източниците пред FT.
„Само 1/3 от страните от ЕС са забранили на Huawei да участва в критични части от 5G комуникациите на блока въпреки препоръките, изложени от Брюксел, за изключване на високорискови доставчици от технологични инвестиции. Това е твърде малко. И това излага на риск колективната сигурност на съюза“, заяви Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар на ЕС, пред министрите на телекомуникациите на блока на среща миналия петък.
Препоръките, които бяха единодушно приети от държавите членки през 2020 г., са от изисквания за сертифициране до диверсификация на доставчиците.
Насоките не съдържат забрана, но хора, които са пряко запознати с въпроса, заявиха, че ЕС може да въведе задължителна забрана за компании, за които се счита, че представляват риск за сигурността, като Huawei, ако държавите членки, включително Германия, продължат да се бавят.

ЕК отказва да коментира темата. Предвижда се следващата седмица изпълнителният орган на блока да докладва за напредъка в целия блок при изпълнението на препоръките.
Нови правила, налагащи забрана, е малко вероятно да бъдат въведени преди изтичането на 5-годишния мандат на настоящата ЕК през 2024 г., предвид времето, необходимо за получаване на подкрепата на ЕП и държавите членки за всеки нов закон.
Huawei се противопостави на политизирането оценката на киберсигурността. „Оценяването на рисковете за киберсигурността, без да се придържаме към технологичните стандарти, или изключването на конкретни доставчици от системата без подходяща технологична оценка, е нарушение на принципите на справедливост и недискриминация, а и против законите и разпоредбите на ЕС и неговите държави членки“, обявиха от компанията.
Според нея нито един съд досега не е установил, че Huawei е участвала в злонамерена кражба на интелектуална собственост, нито е изисквал от Huawei да плати обезщетение за нарушаване на чужда интелектуална собственост.
Вашингтон обвинява Huawei, че е престъпно предприятие, което е крадяло интелектуална собственост от американски компании, нарушавало е санкциите срещу Северна Корея и е правило неверни изявления пред ФБР. САЩ призовават съюзниците си да забранят достъпа на компанията до тяхната критична комуникационна инфраструктура.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Технологична война: САЩ отново удари Huawei, още го смята за заплаха
Гигантът Huawei също се готви да избяга от Русия

Повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се усети след време в реалната икономика. Това заяви в интервю членът на борда на директорите на банката Изабел Шнабел, предаде Ройтерс.
Според нея, въздействието от вдигането на лихвите също така ще бъде по-приглушено.
„Като се вземе предвид недостигът на работна ръка, може да се очаква ефектите от промяната на паричната политика да се усетят по-слабо от обичайното“, каза Шнабел за белгийския вестник „Де Тийд“.
По думите й заемите с фиксирани лихви за определен период са станали преобладаващи, което допълнително забавя предаването на влиянието от ръста на лихвите в икономиката.

Светът приветства избора на новото редовно правителство в България, като новината се превърна във водещо заглавие на редица международни медии. Световните издания отбелязаха нестабилността в страната при досегашната липса на редовно правителство и необходимостта от затвърждаване на проевропейската политика на София.
ABC написа, че „парламентът на страната официално гласува новото правителство, предложено от двамата основни политически съперници, в опит да се сложи край на продължаващата вече 30 месеца политическа криза, да се възстанови стабилността и да се даде тласък на икономическото развитие в най-бедната страна членка на ЕС“.
Според Reuters „новото правителство иска да осъществи реформи, които да доведат балканската страна до влизане в еврозоната и в Шенгенската група на европейските държави“.
Немското издание Der Standard акцентира върху протестите срещу сформирането на новия кабинет. „Народното събрание утвърди ново правителство с министър-председател Николай Денков въпреки протестите на проруските националисти. Новият кабинет ще замени служебния такъв, съставен от проруския президент Румен Радев“, гласи съобщението.

Като съобщи за избора на Николай Денков за министър-председател в продължение на 9 месеца, преди бившият еврокомисар по иновациите Мария Габриел да поеме поста в рамките на ротация, AFP предаде: „Засегнатата от подкупи балканска държава се бори да избере ново правителство, което да осъществи крайно необходимите реформи. Най-бедната страна в ЕС е измъчвана от политическа нестабилност и е ръководена от служебни правителства през последните 2 години. България никога досега не е имала ротационен премиерски пост, но компромисът беше единственият останал вариант за кабинет“.
„Депутатите подкрепиха проевропейско правителство, резултат от мъчителен компромис между първите две партии след над 2 години нестабилност и 5 избори в тази бедна балканска страна“, написа френският вестник Le Figaro.
„Бившите съперничещи си премиери Бойко Борисов (ГЕРБ) и Кирил Петков (ПП) решиха да загърбят различията си пред лицето на катастрофалната ситуация в страната членка на ЕС и НАТО. Обща за тях е проевропейската им позиция за войната в Украйна в тази разделена държава, исторически близка до Москва“, допъни медията.
Според гръцкото издание Kathimerini „въпреки че двете партии в тази малко вероятна коалиция са в коренно противоречие, успяха да постигнат споразумение по основните елементи на правителствената програма“.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Новата власт е факт: Парламентът одобри кабинета „Денков – Габриел“
Денков постави за цел влизане в еврозоната от 2025 г.
Кои са министрите в кабинета „Денков-Габриел“?