Всички публикации от новини

новини

Новите глобални възобновяеми мощности ще се увеличат с една трета тази година

Добавеният капацитет за възобновяема енергия се очаква да нарасне с една трета през настоящата година благодарение на по-силните правителствени политики и опасенията за енергийната сигурност стимулират внедряването на повече чиста енергия. Това съобщи в свой доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ), предаде Ройтерс.
МАЕ посочва, че добавянето на възобновяеми мощности в световен мащаб ще скочи със 107 гигавата (GW) – най-голямото увеличение досега като абсолютна стойност – до повече от 440 GW през 2023 г.
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
За 2024 г. се очаква общият глобален капацитет на възобновяема електроенергия да нарасне до 4500 GW, което се равнява на общата енергийна мощност на Китай и САЩ взети заедно.
„Слънчевата и вятърната енергия са в основата на бързото разрастване на новата глобална енергийна икономика“, отбеляза изпълнителният директор на МАЕ (IEA) Фатих Бирол.
„Тази година светът е готов да добави рекордно голямо количество възобновяеми енергийни източници към електрическата ситема – повече от общия енергиен капацитет на Германия и Испания взети заедно“, каза още той.

В Европа растежът на възобновяемата енергия е в основата на отговора на единния блок на енергийната криза след войната в Украйна. Новите мерки също така помагат за значително увеличаване на капацитетите на САЩ и Индия през следващите две години.
В същото време се очаква Китай да формира близо 55% от глобалните увеличения на капацитета за възобновяема енергия през 2023 г. и 2024 г., отбеляза МАЕ.
Добавянето на слънчеви фотоволтаични мощности ще представлява две трети от тазгодишното увеличение на възобновяемата енергия, като се очаква тези мощности да продължат да нарастват през 2024 г. Високите цени на тока стимулират по-бързия растеж на слънчевите фотоволтаици, разположение на покривите, се казва още в доклада.
Предвижда се и добавянето на капацитет за вятърна енергия да нарасне с почти 70% през 2023 г. спрямо година по-рано поради завършването на проекти, които бяха забавени от Covid ограниченията в Китай и от проблеми с веригите на доставки в САЩ и Европа.

Турската икономика с по-добри резултати за първите 3 месеца на 2023 г. от очакваното

Икономиката на Турция отбелязва ръст от 4% на годишна база през първото тримесечие на 2023 г., надминавайки пазарните прогнози, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
Икономистите очакваха растеж от 3% на годишна база през януари-март, припомня АА.
Новите данни следват данните за годишен ръст от 3,5% през последното тримесечие на 2022 г.
Междувременно БВП на Турция по текущи цени се е увеличил с 84,4%, достигайки 4,63 трилиона турски лири (245,46 милиарда долара), показват данни на статистическата служба на Турция – Туркстат.
На тримесечна база турската икономика нарасна с 0,3% в периода януари-март, което представлява забавяне спрямо ръстът от 0,9% в периода октомври-декември 2022 г.
ОЩЕ: Турската лира се обезцени с 10% от началото на годината

В България: Върви се към земеделски субсидии до 100 хил. лв. без данъци

От приемането на България в ЕС и свързаните данъчни реформи, българските фермери настояват да бъде премахнат данъка върху субсидиите. Практиката при част от страните от ЕС е за третирането на субсидиите като необлагаем доход, докато други, както и България досега, приемат субсидиите за част от облагаемите приходи на фермерите. Това посочи вносителят на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица Росен Костурков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ по време на заседание на Комисията по земеделието, храните и горите в парламента. Законодателната инициатива предлага премахване на данъка върху субсидиите до 100 000 лева за земеделците.
По думите на Костурков българското земеделие страда от тежки структурни дисбаланси, остър недостиг на работна ръка и тесни специалисти, непропорционална концентрация на активи и земя, постоянно намаляване на малките и средните стопани, непривлекателност на отрасъла до степен той да не добавя млади земеделци, отсъствие на автоматизация и цифровизация, отлив на инвестиции, липса на среда за иновации в първичното производство и преработката.
Структурните проблеми се задълбочиха от пандемията и войната в Украйна, довели до разрушаване на веригите за доставки, пазарните механизми и продоволствените баланси, добави той според БТА.
Според мотивите на законопроекта в условията на криза предлаганите данъчни облекчения ще позволят оцеляването на земеделските стопани и ще дадат възможност за развиване на по-голяма устойчивост в силно изявената конкурентна среда, а извън периода на криза ще създадат допълнителни възможности за инвестиции и растеж в сектора на земеделието.
В дългосрочен план очакваният ефект от предлаганите промени е повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие на международния пазар.
Законопроектът беше приет единодушно от парламентарната комисия.
ОЩЕ: Още една държава с интерес към производство на българско кисело мляко

Още една стъпка и въпросът с дълга на САЩ ще бъде решен засега

Камарата на представителите на Конгреса на САЩ одобри с огромно мнозинство споразумение за отлагане на лимита на дълга, което намалява риска от дефолт, предаде Ройтерс.
Текстът трябва да бъде приет и от Сената и след това да бъде подписан от президента Джо Байдън, уточнява БТА.
Камарата на представителите одобри законопроекта, който е резултат от продължилите седмици преговори между Байдън и председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти, с 314 гласа „за“ и 117 „против“. За целта обаче много помогнаха и демократите, след като 71 републикански конгресмени не се съгласиха със споразумението.
Законопроектът предвижда ограничаване на някои разходи, които не включват тези за отбрана, и отлагане на плащането на дълга за 2 години. По този начин федералният дефицит ще бъде намален с около 1,5 трилиона долара през следващото десетилетие, сочат данните на бюджетна служба на Конгреса. Общият размер на дълга е повече от 31 трилиона долара.
„Това споразумение е добра новина за американския народ и американската икономика“, заяви Байдън след гласуването. „Призовавам Сената да го приеме възможно най-бързо, за да мога да го подпиша като закон“, допълни американският президент.
Байдън за дълга и бюджета на САЩ: Добри новини