Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 8.806 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Техният размер се увеличава с 83 млн. лева (1%) в сравнение с март 2022 г. (8.723 млрд. лева) и с 373.1 млн. лева (4.4%) спрямо декември 2022 г. (8.433 млрд. лева).
Като процент от брутния вътрешен продукт общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2023 г. възлиза на 5%, спрямо 5.3% от БВП към март 2022 г. и 5.1% към края на четвърто тримесечие на миналата 2022 година.
Размер и структура на активите
Към края на март 2023 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 2.772 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2022 г. (2.728 млрд. лева) те се увеличават с 43.7 млн. лева (1.6%). В сравнение с декември 2022 г. (2.765 млрд. лева) активите се увеличават с 6.7 млн. лева (0.2%).
Към края на първо тримесечие на 2023 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 262.2 млн. лева (20.1%) до 1.564 млрд. лева при 1.302 млрд. лева към март 2022 г., а тези на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти намаляват с 57.3 млн. лева (12.5%) до 401.6 млн. лева при 458.9 млн. лева към края на март 2022 г. Спрямо декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 104.5 млн. лева (7.2%), а на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други намаляват с 56.9 млн. лева (12.4%). Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 161.2 млн. лева (16.7%) до 806.5 млн. лева към март 2023 г. (967.7 млн. лева към края на март 2022 г.). В сравнение с декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 41 млн. лева (4.8%).
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 56.4%, при 47.7% към март 2022 г. и 52.8% към декември 2022 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 29.1% от общата сума на активите към март 2023 г. при относителен дял от 35.5% към март 2022 г. и 30.6% към декември 2022 година.

По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към март 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 108.1 млн. лева (10.7%) до 1.122 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ се увеличават с 91.5 млн. лева (10.1%) до 998.9 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 91.8 млн. лева (15.2%) до 511.1 млн. лева. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 13.4 млн. лв. (1.2%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 85.6 млн. лв. (9.4%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 54.6 млн. лева (9.6%).
Ръст на активите, управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове
Към края на март 2023 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.5%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 36% и ценни книжа, различни от акции – 18.4%, при съответно 37.2% за акциите и другите форми на собственост, 33.3% за акции/дялове на ИД и ДФ и 22.1% за ценни книжа, различни от акции към края на март 2022 г. Към декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%.

Към края на първо тримесечие на 2023 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 66.7% и в евро – 28.8%, при съответно 62.5% и 33.2% към март 2022 г. Към декември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 64.6%, а тези в евро – 30.9%.
Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база със 141.8 млн. лева (11.3%) до 1.394 млрд. лева при 1.252 млрд. лева към края на март 2022 г., а в останалите държави от Европейския съюз6 намаляват с 13.4 млн. лева (1.3%) до 1.023 млрд. лева при 1.036 млрд. лева към края на март 2022 г. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в България намаляват с 24.8 млн. лева (1.7%), а в останалите държави от Европейския съюз се увеличават с 67.9 млн. лева (7.1%). Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, е 53% към март 2023 г. при 49.6% към края на март 2022 г. и 54.8% към декември 2022 г. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на останалите държави от Европейския съюз към март 2023 г. е 38.9% при 41.1% към края на март 2022 г. и 36.9% към декември 2022 година.

Размер и структура на пасивите
Към края на март 2023 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 6.033 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2022 г. (5.994 млрд. лева), те се увеличават с 39.3 млн. лева (0.7%). В сравнение с края на декември 2022 г. (5.667 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава с 366.4 млн. лева (6.5%).
По институционални сектори към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 93.2 млн. лева (2.5%) до 3.837 млрд. лева при 3.744 млрд. лева към март 2022 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, намаляват с 20.8 млн. лева (1.9%) до 1.056 млрд. лева към март 2023 г. при 1.076 млрд. лева към края на първо тримесечие на 2022 г. Спрямо декември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 267.5 млн. лева (7.5%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства се увеличават с 26.2 млн. лева (2.5%).
Активите на инвестиционните фондове нараснаха с 65%
Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на март 2023 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63.6%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (17.5%). Към края на март 2022 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 62.5% и 18%, а към декември 2022 г. – 63% и 18.2%.

Към края на март 2023 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.772 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.764 млрд. лева. Към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2.654 млрд. лева (96%), а към сектор Останал свят – 109.6 млн. лева (4%). Спрямо март 2022 г. пасивите в собствения капитал към резиденти се увеличават със 120 млн. лева (4.7%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) намаляват с 68.5 млн. лева (38.5%).
По институционални сектори към март 2023 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 107.5 млн. лева (16.3%) до 768.6 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 63.9 млн. лева (5.4%) до 1.117 млрд. лева. Спрямо декември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 113.5 млн. лева (4.5%), а към нерезиденти намалява със 106.1 млн. лева (49.2%). По институционални сектори към март 2023 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 27.3 млн. лева (3.7%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата нараства с 67.3 млн. лева (6.4%).
Към края на март 2023 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (40.4%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (27.8%) и Нефинансови предприятия (9.6%). Най-големите относителни дялове към март 2022 г. са съответно 43.6% за сектор Домакинства и НТООД, 24.4% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.5% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 4% от общия размер на собствения капитал към март 2023 г. при относителен дял 6.6% към края на март 2022 г. и 7.8% към декември 2022 година.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71,9 г., като спрямо предходния период (2019 – 2021 г.) намалява с 1,7 г., съобщи НСИ. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68,3 г., докато при жените е със 7,5 години по-висока – 75,8 г.
Средна продължителност на предстоящия живот за периода 2019 – 2021 г. е била 73,6 г., като спрямо 2018 – 2020 г. е намаляла с година, сочи справка в НСИ. Средната продължителност на живота при мъжете е била 70,1 г., докато при жените е била със 7,3 г. по-висока – 77,4 г.
Спрямо 2011 през 2021 г. при мъжете наблюдаваме понижаване на средната продължителност с 0,3 г., докато при жените остава непроменена. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете намалението на средната продължителност е с 2,3 г., а при жените с 1,8 г.

Средната продължителност на живота на населението за периода 2020 – 2022 г. в градовете е с 3 години по-висока (72,8 г.), отколкото на това в селата (69,8 г.). Спрямо 2012 г. за населението в градовете се е понижила с 2,1 г., а за населението в селата – с 2,2 г.
Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 г. е 14,2 г., като за мъжете и жените е съответно 12 и 16,1 г. Спрямо 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на хората, навършили 65 г., спада с 1,4 г.
Очакваната продължителност на живота варира от 69,4 г. в област Видин до 74,8 г. в област София, като в 14 области е над средната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между половете в област София (8,4 г.), а най-малка – в област Шумен (5,9 г.).
За периода 2019 – 2021 г. очакваната продължителност на живота е варирала от 70,5 г. в област Видин до 75, г. в област Кърджали, като в 7 области е била над средната за страната, сочи справка в НСИ. В този период тенденцията жените да живеят по-дълго от мъжете се запазва във всички области на страната, но най-голяма е била разликата между двата пола в област Ловеч (8,4 г.), а най-малка – в област Кърджали (5,7 г.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В половината общини у нас пенсионерите са два пъти повече от децата
Три региона в България са с най-ниската продължителност на живот в ЕС
Богатите живеят в добро здраве по-дълго от бедните

На 15 юни ще се проведе инициативата „Ден за акции“. Тя се организира от Българска фондова борса и Централен депозитар като предстои нейното девето издание. В рамките на инициативата, индивидуалните инвеститори ще могат да търгуват без такси с акции на всички пазари оперирани от БФБ, включително и на пазара за растеж beam.
„Денят за акции“ има за цел да стимулира активното участие на физически лицаинвеститори на капиталовия пазар, да подобри инвестиционната култура и увеличи знанието за финансовите инструменти в България.
„С над 3 000 нарасна броят на индивидуалните инвеститори през 2022 г., а през последните три години той надхвърли 10 000. Така че, очакваме голям инвестиционен интерес към предстоящото издание на инициативата.“, каза доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ.
„Предвид интересът да се защитят спестяванията от инфлационния натиск, ще се радваме да имаме голяма активност, както и да насочим вниманието на хората към възможностите за реализиране на доходност чрез капиталовия ни пазар.“, допълни Васил Големански, изпълнителен директор на Централен депозитар.
В „Деня за акции“ всички индивидуални инвеститори (физически лица), директни клиенти на български инвестиционни посредници, ще могат да закупят или продадат акции без такси и комисиони към Борсата, Централен депозитар и участващ в инициативата инвестиционен посредник.
Специалната възможност ще важи при до 15 изпълнени поръчки на физическо лице с обем не повече от 2,000 лв. на единична изпълнена поръчка. Всички инвестиционни посредници, които партнират на БФБ и Централен депозитар в „Деня за акции“ няма да таксуват своите клиенти – физически лица, чиито сделки отговарят на посочените условия. Повече информация за „Деня за акции“ може да бъде намерена на: www.bse-sofia.bg/bg/equity-day

Американският технологичен концерн Apple е ограничил използването на ChatGPT и други външни за фирмата инструменти за изкуствен интелект за някои служители, тъй като разработва своя собствена подобна технология, твърди The Wall Street Journal, като се позовава на запознати източници.
Според документа Apple се опасява, че служителите, използващи този вид програми, може да разкрият поверителни данни. Apple е казала на служителите си и да не използват Copilot на GitHub, собственост на Microsoft, който автоматизира писането на софтуерен код, гласи вътрешнофирмен документ.
Припомняме, че ChatGPT, създаден от подкрепяната от Microsoft OpenAI, е чатбот, получен от т.нар. голям езиков модел, който може да отговаря на въпроси, да пише есета и да изпълнява задачи по начин, подобен на човешкия.
Когато хората използват тези модели, данните се изпращат обратно на разработчика, за да се даде възможност за по-нататъшни подобрения, което крие потенциал за неволно споделяне на патентована или поверителна информация от страна на организацията. През март OpenAI разкри, че временно е спряла ChatGPT, тъй като грешка е позволявала на някои потребители да виждат заглавията от историята на чата на даден потребител.

Говорителка на OpenAI се позовава на съобщение от миналия месец, в което компанията е представила възможността потребителите да изключат историята на чатовете си, което според стартъпа ще блокира възможността за обучение на модела на изкуствения интелект на базата на тези данни.
Apple е известна със строгите си мерки за сигурност, които пазят информацията за бъдещите продукти и данните на потребителите. Редица организации също започнаха да се опасяват от технологията, тъй като нейните служители започнаха да я използват за всичко – от писане на имейли и маркетингови материали до кодиране на софтуер.
JPMorgan Chase и Verizon също забраниха използването. От своя страна пък Дейвид Банкс, зам.-кмет Ню Йорк по образованието, заяви в публикувана гост-статия, че е отменил забраната си за ползване на ChatGPT в училищата.
Усилията на Apple в областта на изкуствения интелект се ръководят от Джон Джанандреа, когото Apple привлече от Google през 2018 г. Под ръководството на Джанандреа, старши вицепрезидент в Apple, подчинен на главния изпълнителен директор Тим Кук, Apple придоби редица стартъпа за ИИ.
В последния разговор на Apple с анализаторите за тримесечния отчет Кук изрази някои опасения за напредъка в тази област, известна още като генеративен изкуствен интелект.

„Смятам, че е много важно да се подхожда обмислено и внимателно към тези неща. И има редица въпроси, които трябва да бъдат решени, но потенциалът със сигурност е много интересен, каза Кук.
Напоследък Apple обръща голямо внимание и на новия софтуер, който се появи в нейния магазин за приложения за iPhone и който се възползва от предимствата на генеративния изкуствен интелект. Когато разработчикът на приложения Blix се опита да актуализира своето приложение за електронна поща BlueMail с функцията ChatGPT, Apple временно блокира актуализацията с мотива, че потенциално може да показва неподходящо съдържание на деца.
Екипът за преглед на софтуера на Apple е помолил разработчика или да увеличи възрастовото ограничение на приложението до 17 години и повече – то беше определено на 4 години и повече – или да включи филтриране на съдържанието. След като Blix е уверила Apple, че вече е въвела филтриране на съдържанието във функцията с ChatGPT, приложението е било одобрено.
В четвъртък OpenAI обяви пускането на приложението ChatGPT за iPhone и iPad (засега само в САЩ).
Apple беше ранният участник в пазара за потребителски приложения на изкуствения интелект, когато през 2011 г. пусна гласовия асистент Siri. Но през следващите години компанията изостана за сметка на Alexa на Amazon.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Samsung забрани на служителите си да използват изкуствен интелект
САЩ обмислят да въведат регулации на изкуствения интелект
ChatGPT започна да пише и политически речи

Състезанието кой ще разработи по-мощни услуги на база изкуствен интелект става все по-ожесточено, след като ChatGPT постави началото на нова ера в развитието на технологиите. Това обаче не остава незабелязано от регулаторите по света, които засега все още разчитат на стари похвати в опитите си да овладеят новата технология, която има потенциала да промени начините, по който оперират обществото и бизнеса.
Европейският съюз се опитва да зададе стандартите в регулирането на изкуствения интелект, като предвижда нови правила, който да са насочени към притесненията относно поверителността на личните данни и сигурността, които се надигнаха в резултат на бързото напредване на технологии на база генеративен изкуствен интелект (AI) като ChatGPT, разработен от компанията OpenAI.
Но подобна регулация ще отнеме няколко години за да бъде наложена, пише Reuters.
„При липсата на регулации, единственото нещо, което правителствата могат да правят е да прилагат съществуващи правила”, казва Масимиляно Чимнаги, експерт европейско управление на данните в консултантската компания BIP.
Какво смята за изкуствения интелект главният икономист на Microsoft?
„Ако става дума за защита на личните данни, те прилагат законите за защита на данни, ако е заплаха за сигурността на хората, има регулации, които не са били конкретно дефинирани за изкуствен интелект, но остават приложими.”, казва той.
През април, националните регулатори в Европа за поверителността на данни създадоха работна група, която да се занимава с проблемните около ChatGPT, след като италианският регулатор забрани услугата, обвинявайки OpenAI, че нарушава европейските GDPR правила – мащабната регулацията за защита на личните данни в ЕС, която влезна в сила през 2018 година.
ChatGPT получи зелена светлина да оперира в Италия отново след като щатската компания се съгласи да инсталира изискване за потвърждаване на възрастта на потребителите на услугата си, позволявайу същевременно на европейците да блокират използването на личните им данни за обучение на изкуствения интелект.
ChatGPT написа реч на американски сенатор
Агенцията ще започне да наблюдава и други инструменти на база генеративен изкуствен интелект, посочва източник, близък до италианският регулатор Gerante, пише Reuters.
Властите, занимаващи се със защита на личните данни във Франция и Испания също стартираха разследвания през април, насочени към OpenAI и съответствието на тяхната услуга със съществуващото законодателство.
Експертите
Моделите на база генеративен изкуствен интелект станаха популярни с това, че допускат грешки или „халюцинации”, разпространявайки безкритично подвеждаща информация.
Подобни грешки могат да имат сериозни последствия. Ако например банка или правителствена агенция използва изкуствен интелект за по-бързо вземане на решения, хора могат да загубят по нечестен начин достъпа си до заеми или социални плащания.
Големите технологични компании, включително Google и Microsoft спряха да използват продукти на база изкуствен интелект, считани за опасни от етична гледна точкка, като финансовите продукти.
Изкуствен интелект: Кои работни места са най-застрашени от тази технология?
Регулатори се целят към налагането на съществуващите правила, обхващащи всичко от авторските права и личните данни до два конкретни ключови казуса: данните, вливащи се в AI моделите и съдържанието, което те произвеждат, според шест регулатора и експерти в САЩ и Европа.
Агенциите в двата региона се насърчават да „тълкуват и претълкуват своите мандати“, каза Суреш Венкатасубраманиан, бивш технологичен съветник в Белия дом.
Той дава за примери разследването на Федералната търговска комисия на САЩ за дискриминационни практики в алгоритмите, което е проведено под буквата на настоящата същестсуваща регулация.
САЩ обмислят по-сериозни регулации на изкуствения интелект
В Европейския съюз, предложенията за правила за изкуствения интелект биха задължили компании като OpenAI да разкрива всички материали, защитени с авторски права, като книги или фотографии, използвани в обучаването на техните модели, което би поставило компаниите в позиция,в която могат да бъдат ударени от съдебни дела за използването на такива защитени материали.
Доказването на нарушаване на авторски права обаче няма да е лесно, според Сергей Лагодински, един от няколкото политици, участващи в изготвянето на предложенията на ЕС.
„Това е като да прочетеш стотици романи преди да напишете своя собствен”, казва той. „Ако действително копирате нещо и го публикувате, това е едно нещо. Но ако не сте плагиатствали директно материала на някой друг, то няма значение с какво сте се обучавали”.
Креативно мислене
Френският регулатор CNIL, съблюдаващ защитата на данните, е започнал да „мисли креативно” относно това как съществуващите закони могат да се приложат за изкуствения интелект, според Бертран Пайлес, техническия ръководител на агенцията.
Така например, във Франция обвиненията в дискриминация обикновено се обработват от Defenseur des Droits (Защитник на правата). Липсата на експертиза на тема изкуствен интелект обаче провокираха CNIL да поемат водещата роля в този казус, казва той.
„Разглеждане целия спектър от ефекти, въпреки, че нашият фокус си остава защитата на данните и поверителността”, казва той.
Организацията обмисля да използва част от GDPR, която защитава индивидуалните лица от автоматизирани вземания на решения.
IBM планира да уволни хиляди служители и да ги замени с изкуствен интелект
„На този етап не мога да кажа дали е достатъчно, правно”, казва Пайлес. „Ще отнеме известно време за съставяне на мнение, като има риск различните регулатори да имат различни гледни точки.”, казва той.
Във Великобритания, Органът за финансово поведение е един от няколкото държавни регулатора, получили задачата да създадат нови правила за изкуствения интелект. Агенцията се консултира с Alan Turing Institute в Лондон, както и с други правни и академични институции, за да подобри разбирането си относно технологията, посочва пред Reuters говорител на регулатора.
„Това е отвъд всичко, което съм виждал“: Две перспективни компании за изкуствен интелект
Докато регулаторите се адаптират към темпото, с което технологиите напредват, някои представители на индустрията призовават за по-сериозна намеса на корпоративните лидери.
Хари Боровик, главен съветник в Luminance, стартъп, който използва изкуствен интелект за обработка на правни документи, посочва пред Reuters, че диалогът между регулатори и компании е бил „ограничен” досега.
„Това не вещае особено добри неща по отношение на бъдещето“, каза той. „Регулаторите изглеждат или бавни, или не желаят да прилагат подходите, които биха позволили правилния баланс между защитата на потребителите и растежа на бизнеса.“ 
Как да се конкурираме с изкуствения интелект на пазара на труда според милиардера Илон Мъск