Девет европейски държави провеждат среща на високо равнище, като целта е да се увеличи производството на вятърна енергия в Северно море, подтикната от последиците от войната в Украйна и стремежа към използване на възобновяеми енергийни източници.
Срещата, с домакин е Белгия в крайбрежния град Остенде, ще събере лидерите на страните от ЕС – Франция, Германия, Ирландия, Дания, Нидерландия и Люксембург, като в нея ще участва и ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Норвегия и Великобритания също ще участват, въпреки че френски представители заявиха, че министърът на енергетиката на Обединеното кралство ще води делегацията, а не министър-председателят Риши Сунак, предава АФП.  Северна Европа залага все повече на вятърната енергия
Белгийският министър-председател Александър Де Кроо заяви преди срещата, че целта е до края на десетилетието да се изградят достатъчно вятърни паркове в Северно море, за да се произвеждат 130 GW електроенергия. По думите му до 2050 г. този капацитет трябва да се увеличи над 2 пъти до близо 300 GW.
Срещата на върха по Северно море е втората, която се провежда, след като четирите държави, участвали в първата през 2022 г. – Белгия, Дания, Германия и Нидерландия решиха, че е необходимо да разширят сътрудничеството.
По думите на Де Кроо заради събитията през 2022 г., при които цените на енергията в Европа нараснаха на фона на отказа на континента от руския газ, енергията сега е „повече от всякога геополитическа тема“.

„Срещата на високо равнище е фокусирана върху „бързината на изпълнение“, чрез стандартизиране на необходимата инфраструктура, така че вятърните паркове в Северно море да се изграждат по-бързо и по-евтино“, каза той.
В срещата на върха участват и десетки управители на енергийни компании и компании за вятърни турбини, за да предложат как правителствата могат да увеличат производството на енергия в Северно море в своите страни.
Великобритания разполага с най-големия парк от морски вятърни паркове – 45 от тях произвеждат 14 GW, като смята да увеличи капацитета си до 50 GW до 2030 г. След нея се нарежда Германия с 30 вятърни парка, произвеждащи 8 GW, следвана от Нидерландия с 2,8 GW и Дания и Белгия с по 2,3 GW. Останалите държави, които участват произвеждат по-малко от 1 GW от наличните си морски вятърни паркове, но споделят амбициите си за сериозно увеличаване на енергията от този източник.
„За нас, както и за нашите съседи, морската вятърна енергия вероятно ще бъде основният източник за производство на енергия от възобновяеми източници между 2030 и 2050 г., далеч преди слънчевата енергия и наземните вятърни паркове“, заяви служител на френското председателство.
По думите на служителя тъй като Северно море е сравнително плитко, турбините могат да се инсталират сравнително лесно и в голям брой и добави, че Франция цели да разполага с 40 GW морска мощност до 2050 г. Франция произведе първата си офшорна вятърна електроенергия

Необходимо финансиране
Наскоро ЕС си постави цел да удвои дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс до 42,5%, по-специално чрез улесняване на получаването на разрешителни за инсталиране на инфраструктурата.
Според WindEurope, федерацията, представляваща европейската индустрия за вятърна енергия, амбициите на срещата в Остенде са осъществими, като се имат предвид технологичните познания и опитът на компаниите в сектора.
Но „липсва мобилизиране на финансиране“ за разширяване на веригите за доставки, каза Пиер Тардьо, главен директор по политиките на WindEurope. Организацията твърди, че Европа трябва да изгради морска инфраструктура, за да добави 20 GW мощност годишно, но засега секторът разполага с капацитет за едва 7 GW годишно, като веригата за доставки на кабели, корпуси на вятърни турбини и други части е затруднена. „Днес не произвеждаме достатъчно от някои важни елементи“, смята Тардьо пред АФП.
Той заяви, че производителите на турбини работят „на загуба“ заради логистичните търкания, възникнали в резултат на повишеното търсене след тежката COVID пандемия. Според него набирането на персонал в сектора също е доста под необходимото ниво. Инвестициите, за да достигне Европа желаното ниво, са огромни: ЕС е изчислил, че разходите за достигане на 300 GW в производството на морска енергия до 2050 г. възлизат на 800 млн. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
 

Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Европейският алианс за батерии (ЕВА) подписаха декларация, чрез която България официално се присъединява към Алианса.
На церемонията присъстваха президента Румен Радев, министърът на енергетиката Росен Христов, министъра на иновациите Александър Пулев и на икономиката Никола Стоянов, вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов и Мария Габриел- еврокомисар по иновациите.
Продажбите на електрически автомобили в България скачат почти тройно
„Това се случва във важен момент – в Европа текат мащабни и диалогични процеси към единния пазар, стратегията за дългосрочна конкурентоспособност на Европейския съюз. Европа поема курс към решителна трансформация за установяване на една ясна посока за постигане на автономност чрез развитието на иновативна, пълноценна всеобхватна индустрия и енергетика“, каза Радев.
Присъединяването на страната ни към ЕВА, ще отвори възможности на български компании и научни институции да получават средства от фонда. Това ще е ключово за развитието на иновациите и обмена на знания. България ще има възможност да се превърне и в център за обучение и преквалификация на експерти в областта на технологиите за съхранение на енергия.

„Служебното правителство има един приоритет – да привличаме чуждестранни инвестиции в държавата. Успяхме с обща воля и ясни приоритети – нивото на преките чуждестранни инвестиции е с 90% по-високо от 2021г“, каза министър Пулев. Той по сочи, че всички споделят плановете на Европа и са се обединили около тази мисията, тук в България да се привлекат големи мащабни производства.
„Амбицирани сме, знаем, че можем повече. Горд съм и щастлив, че ЕК припозна нашето правителство като сигурен и достоен партньор“, коментира още Пулев.
 Според вицепремиера Пеканов, индустриалната политика много време е била табу, сред икономистите и институциите. „Индустриалната политика е ключово сътрудничество между пазара, икономистите, инвеститори, бизнеса, между правителството. Тя не е лесна, ще грешим, ще има изпитания, трудности, но се правят правилните стъпки“, поясни Пеканов.
Той беше категоричен, че присъединяването на страната ни към Алианса, ще позволи на българските инвестиции, на българските институции и на производството да бъдат част от най-новите тенденции, да се учат от най-добрите, да привличат най-добрите и добави: А ние това искаме, можем го, имаме таланта – да бъдем на световната карта на всички тези нови технологии.
„България има какво да даде и с какво да помогне. Българската индустрия за производство на акумулатори и акумулаторни батерии за миналата година е реализирала половин милиард лева оборот. Зад това стоят компании, някои от които с десетки години история“, поясни министърът на икономиката Никола Стоянов
„Европа ни показа пътя, 17-та година беше почти незабележима на световната карта за производство на батерии, днес има 20 фабрики за батерии в страни-членки“, добави той, като пожела следващата фабрика за батерии да бъде в България.
 
 
 
 

Държавният дълг може да увеличи номиналния си размер приблизително два пъти през идните две години и половина, заради необходимостта от осигуряването на ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, покриване на планираните бюджетни дефицити и обезпечаването на фискалния резерв. Това става ясно от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година, публикувана на сайта на Министерство на финансите, пише Actualno.com.
Според очакванията на Министерство на финансите, функциониращо в условията на служебен кабинет, през следващите три години „се очертава необходимостта от осигуряване на значително по-големи обеми ново дългово финансиране.” В резултат на тези допускания за периода 2023-2025 година „се наблюдава ясно изразена тенденция за нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност и като съотношение към БВП през всяка една от годините.”, пише в прогнозата.
Необходимото дългово финансиране през тази година възлиза на 13.7 млрд. лева, като в посочената сумата влиза и вече поетия дълг в размер на 2.9 млрд. лева под формата на еврооблигации, пласирани на международните капиталови пазари в началото на тази година. Според документа, останалата част от необходимата сума се предвижда да бъде осигурена чрез емисии държавни ценни книжа, както на вътрешния, така и на външните пазари.
През следващата 2024 година се планира да бъде теглен нов държавен дълг в размер на 15.2 млрд. лева, докато през 2025 година очакванията са за нови заеми за 14.6 млрд. лева. Дългът в обращение, които ще бъде рефинансиран през посочените две години възлиза на съответно 3.5 млрд. лева (в това число 2.9 млрд. лева падеж по еврооблигации) и 3.6 млрд. лева (в това число 3.3 млрд. лева падеж на ДЦК на вътрешния пазар).

„Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.”, пише в документа.
Така в резултат на тези предвиждания се очаква държавният дълг на България да нарасне до 46.7 млрд. лева в края на настоящата 2023 година, след което да скочи до 58.4 млрд. лева към края на следващата 2024 година и в крайна сметка да нарасне до 69.3 млрд. лева в края на 2025 година. За сравнение, номиналният размер на държавния дълг в края на миналата 2022 година възлиза на 36.1 млрд. лева. Това означава, че ако прогнозата на финансовото министерство бъде реализирана на практика, държавният дълг ще нарасне приблизително двойно през идните две години и половина.

Въпреки очакваното нарастване на брутния вътрешен продукт на страната, бързото увеличение на дълга ще провокира скок и на съотношението му като дял от БВП.
Съотношението на държавния дълг към БВП в края на 2022 година възлиза на 21.8%, като се очаква да нарасне до 25.3% през 2023 година, 29.6% през следващата 2024 година и 33% към края на 2025 година.
Ако всичко това се реализира, то страната ни ще остане сред тези с най-нисък дълг спрямо БВП в Европейския съюз. За сравнение, към края на 2022 година в ЕС има само три държави с дълг спрямо БВП под 30% – Естония, България и Люксембург.
От друга страна Министерство на финансите отбелязва, че условията, при които страната ни ще търси финансиране могат да се отразят на цената на дълга.
Какъв бюджет внесе служебното правителство?
„Рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г., като пряко следствие преди всичко от заложения бюджетен дефицит от една страна, и от друга – силно ограниченият времеви хоризонт за неговото осигуряване, пораждат значителни рисковете както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал, при равни други обстоятелства, за увеличаване на неговата цена.”, пише в прогнозата.
Финансовото министерство посочва, че са налице редица рискове породени „от волатилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и не на последно място – от политическата нестабилност в България.”
Това може да се отрази и на цената на дълга, емитиран на вътрешния пазар, посочват от финансовото министерство.
„Тези външни фактори, които емитента не би могъл да управлява, се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници”, пише в документа. Лихвените разходи за обслужване на държавния дълг възлизат на 593.6 млн. лева за 2022 година (485 млн. лв. по външния и 108.6 млн. лв. по вътрешния).
Очакваното нарастване на държавния дълг за периода 2023-2025 г., в комбинация с неблагоприятната конюнктура на местния и международен пазар на суверенен дълг, ще обусловят и по-негативна динамика на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт, като предвижданията са през периода 2023-2025 г. разходите за лихви да се увеличат, достигайки до 784.9 млн. лв. през 2023 г. (0.4% от БВП), 1.459 млрд. лева през 2024 година (0.7% от БВП) и 2.246 млрд. лева през 2025 година, посочват от финансовото ведомство.
Вдигане на ДДС и корпоративен данък?
Проектът за бюджет за тази година, предложен от Министерство на финансите, е с дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 6.4%, като през следващите две години разчетите предвиждат дефицитът да възлиза на съответно 5.2% и 4.6%.
От Министерство на финансите са изготвили редица фискални мерки, които биха задържали бюджетния дефицит под ниво от 3%, което е едно от изискванията за членство в еврозоната. Финансовото ведомство подчертава, че предложеният проектобюджет за тази година е без въпросните мерки, тъй като е „получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени”, но независимо от това те са разработени и поместени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година.
Според финансовото ведомство, работещо в условията на служебен кабинет, се допуска повишаването на данък добавена стойност (ДДС) от настоящите 20% до 22%. Това би имало годишен ефект върху бюджетните приходи в размер на 1.63 млрд. лева, като сумата е изчислена на база прогнозите приходи за 2023 година.
Според документа, вдигането на корпоративния данък от 10% на 15% би добавило в бюджета 2.27 млрд. лева повече на година, а скок на данъка върху доходите за еднолични търговци (ЕТ) от 15% на 20% ще увеличи приходите с 40 млн. лева.
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш
Предложеният еднократен данък „свръхпечалба” за половината от настоящата 2023 година би имал ефект 2.4 млрд. лева, като 1.16 млрд. лева от сумата биха дошли от големите предприятия у нас. Според документа, приходите за бюджета от средните предприятия биха били 550 млн. лева, докато от малките и микропредприятия постъпленията биха достигнали съответно 350 млн. и 340 млн. лева.
В разчета на финансовото ведомство са посочени и загубите от намалените ДДС ставки у нас, които възлизат на общо 503.2 млн. лева годишно.
Разгледани са и ефектите от отказ от политики, засягащи разходната част на бюджета. Така например, ако пенсиите у нас не бъдат индексирани с 12% през юли тази година, то положителният ефект за бюджета би възлизал на 1.14 млрд. лева.
На фона на разработените мерки, сред които присъстват драстични политики, като вдигане на корпоративен данък и ДДС, в документа не се споменават други възможности, като например реформа на плоския данък в посока прогресивно облагане, както наскоро препоръча Органзиацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в свой доклад. Нещо, което и Международният валутен фонд (МВФ) намекна през миналата година.
МВФ препоръчва прогресивен данък върху доходите в България