Областта в която най-много гръцки компании са предпочели да разположат бизнеса си у нас е Благоевград – дял от 46% от всички фирми от Гърция, развиващи дейност у нас.
Това стана ясно по време на среща на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов с представители на гръцкия бизнес у нас, съобщават от пресцентъра на ведомството. В дискусията участие взе и Алексиос-Мариос Либеропулос, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в България. Това е поредна среща във формат „закуска за инвеститори“, която инициира икономическият министър.
Гръцките компании, които развиват дейност в България възлизат на над 18 000, като общата сума на гръцките инвестиции у нас достигат близо 6 млрд. лева.
Около 46% от гръцките компании са разположени в Благоевград, 39% в София, 7% в Пловдив, 2% в Хасково и 6% в останалите области на България.
„Данните показват, че гръцките компании осигуряват над 60 хил. работни места в България и затова е толкова важно да имаме оперативна връзка и да обсъждаме всички трудности, които срещате“, подчерта министър Никола Стоянов. По думите му срещата е организирана след обсъждане и с посланик Алексиос-Мариос Либеропулос.
„Положително е, че се увеличава броят и на стратегическите проекти между нашите две държави“, каза министър Никола Стоянов и даде за пример съвместните инициативи в сферата на енергетиката.
Колко милиарда дават България, Гърция и Италия за газ от Азербайджан?
„Преди няколко месеца проведохме и още един важен разговор за бъдещето на сътрудничеството ни в икономическата област – как български и гръцки компании да си партнират за по-голямо присъствие на международния пазар“, обясни Никола Стоянов. Той подчерта, че за тази цел са много важни събитията на бизнес ниво между двете държави.
„България и Гърция могат да си партнират и при привличането на големи чуждестранни инвеститори. За да го постигнем, най-важната предпоставка е да не се приемаме като конкуренти, а като партньори“, допълни министър Стоянов.
Чyждecтpaннитe инвecтиции в гpъцĸи имoти зaпиcaxa иcтopичecĸи вpъx
Близо 30% ръст отчита стокообменът между двете държави през 2022 г., стана ясно по време на срещата.
„Достигаме рекордна стойност от 5.9 млрд. евро, за което трябва да бъдете поздравени и вие – представителите на гръцкия бизнес у нас, защото сте сред двигателите на това увеличение“, каза още Никола Стоянов. Данните показват, че съществува потенциал за разширяване на сътрудничеството в редица сектори – хранителна промишленост и бързооборотни стоки, биопродукти, мебелна промишленост, козметика, включително и по отношение на създаване на смесени предприятия за съвместно излизане на трети пазари, и др.
Инициативата „закуска за инвеститори“ цели чуждестранните компании у нас да имат пряка връзка с ресорния министър, за да представят проблемите, които срещат, както и техните потенциални планове за разширение на проектите си.
Скрити залежи: Гърция откри редкоземни метали в устията на Струма, Места и Марица

Цените на храните в световен мащаб все още са високи, но са спаднали с 1/5 спрямо преди една година, съобщава в доклад на ООН, предаде АФП.
Ръстът на цените до рекордно високи месечни стойности се случи, след началото на войната в селскостопанската сила Украйна и заедно с други кризи.
Цените са спаднали с 20,5 % от март миналата година след 12-и пореден месечен спад, обяви Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), специализирана агенция на ООН. При публикуването на последните си данни, проследяващи месечните промени в международните цени на хранителните стоки, ФАО заяви, че храните остават скъпи, най-вече за развиващите се страни, силно зависими от вноса.
Спадът на базисните цени е „обусловен от понижението на световните търговски котировки на зърнени култури и растителни масла“, предава агенцията.
Индексът на ФАО е със средна стойност 126,9 пункта, или с 2,1% по-малко от края на февруари и с 20,5% по-малко от март 2022 г.

„За спада допринесе съчетанието от достатъчно доставки, слабото търсене на вносни стоки и разширяването на Черноморската инициатива за зърно“, гласи докладът. Сделката, договорена от Турция и ООН, позволява на Украйна – един от най-големите производители на зърно в света – да изнася го през безопасен коридор в Черно море.
Споразумението беше договорено след началото на войната в, която блокира 20 млн. тона от украинското зърно в пристанищата.
„Поевтиняването се дължи на международните цени на пшеницата, които се понижиха със 7,1%, най-вече заради силното австралийско производство и подобрените условия на посевите в държавите от ЕС, но също и заради големите руски доставки и „продължаващия износ от Украйна от нейните черноморски пристанища“, според ФАО.
Рекордната бразилска реколта също е довела до спад в цените на царевицата с 4,6%.
Цените обаче „остават много високи и продължават да се увеличават на вътрешните пазари, което поставя допълнителни предизвикателства пред продоволствената криза… особено в развиващите се страни, които са нетни вносители на храни“, подчерта главният икономист на ФАО Максимо Тореро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои храни влизат в закона за таван на надценката с до 10%
Северна Македония замрази цените на основни хранителни продукти
Цените на храните падат за първи път от една година

Сpъбcĸият пpeзидeнт Aлeĸcaндъp Byчич обеща 930 eвpo cpeднa зaплaтa пpeз 2024 г., 1025 – пpeз 2025 г. и 1124 – пpeз 2026 г. В пpocтpaннo интepвю пpeд дъpжaвнaтa тeлeвизия PTC той обяви няĸoи oт глaвнитe иĸoнoмичecĸи цeли, ĸoитo cи e пocтaвил пo вpeмe нa втopия мaндaт.
Къде в България взимат най-големи заплати?
Byчич oбяви, чe cтaндapтът нa живoт нa гpaждaнитe ce e yвeличил знaчитeлнo, нo тe ниĸoгa нямaлo дa cи гo пpизнaят. B мoмeнтa cpeднaтa зaплaтa в cтpaнaтa e oĸoлo 840 eвpo.

Aлeĸcaндъp Byчич ce пoxвaли, чe имa peĸopдeн бpoй гpaждaни нa тpeти cтpaни, ĸoитo жeлaят дa живeят и paбoтят в Cъpбия. Πo дyмитe мy cpeд тяx пpeoблaдaвa eднa гpyпa – млaди и дoбpe oбpaзoвaни pycнaци.
Πpeз мapт oбщo 10 000 дyши ca пoиcĸaли дa живeят в зaпaднaтa ни cъceдĸa, a 5000 – дa paбoтят.
Cпopeд Byчич млaдитe pycнaци нocят cъc ceбe cи виcoĸи тexнoлoгии и c тяxнa пoмoщ cĸopo Бeлгpaд щe cтaнe пъpвaтa eвpoпeйcĸa cтoлицa, в ĸoятo aвтoнoмни poбoти paзнacят cтoĸи.
Cpeдният paзмep нa пeнcиятa в Cъpбия в мoмeнтa e 323 eвpo, ĸaтo дo ĸpaя нa гoдинaтa тpябвa дa cтaнe 387 eвpo, a в ĸpaя нa 2025 г. дa дocтигa 450 eвpo, cтaнa яcнo още oт дyмитe нa cpъбcĸия пpeзидeнт.
 

Изненадващото обявление за понижение на добива на петрол от страна на ОПЕК и съюзниците на картела веднага се отрази възходящо на цената на черното злато. Според анализатори, ако цената достигне границата от 100 долара за барел, основни вносители на петрол като Индия, Япония и Южна Корея ще понесат най-голям удар.
В края на миналата седмица ОПЕК+ обяви намаление на добива от 1.16 млн. барела на ден, като ходът на организацията изненада пазарите.
„Това е данък за всяка икономика, вансяща петрол”, коментира Павел Молчанов, управляващ директор на частната инвестиционна банка Raymond James, предава CNBC.
“Не САЩ ще почувстват най-сериозна бола от петрол на цена от 100 долара, биха били страни, които нямат местни петролни ресурси: Япония, Индия, Германия, Франция… са някои от големите примери”, казва Молчанов.
Доброволното свиване на добива в страните, членуващи в организацията, ще започне през май тази година и ще продължи до 2023 година. Саудитска Арабия и Русия ще намалят производството на петрол с 500 000 барела на ден до края на тази година, докато членове на ОПЕК като Кувейт, Оман, Ирак, Алжир и Казахстан също намаляват добива.
Cayдитcĸa Apaбия не смята, че OΠEK+ трябва дa yвeличава дoбивa нa пeтpoл дo ĸpaя нa гoдинaтa
Фючърсите върху петрола тип „Брент”, референтен за Европа, се търгуваха за последно с ръст от 0.57% на цена от 85.41 долара за барел, докато фючърсите върху щатския лек суров петрол WTI добавиха минималните 0.5% до 81.11 долара за барел.
Страните, които са тежко зависими от вноса на петрол
„Регионите, най-силно ударени от свиване на доставките на петрол и свързаното покачване на цените са тези с високо ниво на зависимост от вноса и висок дял на изкопаемите горива в тяхната главна енергийна система”, посочва директорът в Eurasia Group Хенинг Глойщайн.
„Това означава, че най-изложени на риск са зависимите от вноса индустрии в нововъзникващите пазари, особено в Южна и Югоизточна Азия, както и супер зависимите от вноса тежки индустрии в Япония и Южна Корея.”
Индия
Индия е третият най-голям потребител на петрол в света, като поръчва руски петрол със сериозни отстъпки откакто санкциите бяха наложени на Русия в отговор на инвазията в Украйна.
Според официалните правителствени данни, индийският внос на суров петрол е нараснал с 8.5% през февруари спрямо същия период на миналата година.
„Въпреки, че те продължават да печелят от руския газ с отстъпка, те вече усещат удар от високите цени на въглищата и газа”, казва Глойщайн.
Рекорд: Петролният гигант Saudi Aramco с печалба от 161,1 млрд. долара за 2022 година
„Ако петролът тръгне нагоре, дори руският суров петрол с отстъпка ще започне да причинява вреда на индийския растеж.”
Япония
Петролът е значителен енергиен източник в Япония, като оформя около 40% от общите енергийни доставки.
„Без значима места продукция, Япония е тежко зависима от вноса на суров петрол, като между 80% и 90% идва от региона на Близкия Изток”, посочват от Международната енергийна агенция.
Южна Корея
Подобна е ситуацията в Южна Корея, където петролът покрива основна част от енергийните нужди, според независимото проучване на компанията Enerdata.
„Южна Корея и Италия са над 75% зависими от вносния петрол”, отбелязва Молчанов.
Европа и Китай също са „силно изложени”, според Глойщайн.
По думите му, изложението на Китай е малко по-слабо поради местното петролно производство, докато Европа разчита главно на ядрена енергия, въглища и природен газ вместо на изкопаемо гориво в техния основен енергиен микс.
Влиянието върху развиващите се икономики
Някои развиващи се пазари, които „нямат валутния капацитет да поддържат този внос на гориво”, ще бъдат ударени от петрол на цена от 100 долара, казва Молчанов. Той посочва Аржентина, Турция, Южна Африка и Пакистан, като икономики, които евентуално биха пострадали.
Шри Ланка, която няма местен добив на петрол и е 100% зависима от вноса, също е много податлива на силен удар, казва той.
Приходите на Русия от петрол и газ се сринаха с 40%, 1,9 млн. барела в морето чакат купувачи
„Страни с малки валутни резерви и тези, които са вносители ще бъдат ударени най-много, тъй като петролът се оценява в щатски долари”, казва основателят на Energy Aspects Амрита Сен, която добавя, че цената на вноса ще нарасне дори повече, ако доларът поскъпне.
Цената от 100 долара за барел няма да е за постоянно
Въпреки, че цена от 100 долара за барел може и да се задава на хоризонта, по-високата цена може и да не остане за дълго време, казва Молчанов, добавяйки, че това няма да бъде „перманентно плато”.
„В дългосрочен план, цените биха били по-скоро в линията на която са днес” – в диапазона от около 80 долара до 90 долара, прогнозира той.
„Веднъж когато суровият петрол достигне 100 долара за барел и остане там известно време, това стимулира производителите наистина да увеличат производството отново”, казва Глойщайн.
ЕС успя да отхвърли зависимостта си от внос на руски петрол