Увеличението на жилищните заеми достигна нов рекорд. Отпуснатите банкови кредити за покупка на къщи и апартаменти към края на януари достигнаха 14,2 милиарда лева, обявиха от БНБ.
Жилищното кредитиране расте с рекордните 17.6% на годишна база, като декември е поредният месец на ускоряване в темпа на растеж. За цялата 2021 г. обемът на жилищните кредити нараства с 2.114 млрд. лева. За сравнение, към края на декември 2020 г., жилищните кредити у нас достигаха 12.01 млрд. лева. Бум на кредитите за покупка на жилище в пандемията
Ипотечното кредитиране е вторият най-голям пазар за българските банки, като само заемите за бизнеса имат по-висок обем – 37.2 млрд. лева.
Само за месец декември на миналата година ипотечните заеми нарастват с 231 млн. лева, след като възлизаха на 13.89 млрд. лева към края на ноември. Над 96% от всички ипотечни кредити или заеми за 13.6 млрд. лева са със срок за погасяване от над 5 години, а близо 90% от общата сума са кредити, договорени в левове. Жилищните кредити са все по-евтини
Интересен факт е, че жилищните заеми със срок за погасяване под 1 година у нас възлизат на едва 63 000 лева – изцяло договорени в левове. Лошите и преструктурирани жилищни заеми достигат 466 млн. лева, като намаляват с над 100 млн. лева през последната година. Необслужваните кредити в банковата система са за над 3 млрд. лева
Какво движи пазара на жилища?
Големият ръст на жилищните кредити се дължи на нарастващото желание на хората да живеят в по-голям и по-хубав дом. Допълнително заради ниските лихви и високата инфлация все повече хора искат да вложат парите си в имоти, като за покупката използват спестяванията си и вземат кредит. Банките свалят все повече оценките на имотите
Горещият жилищен пазар, високите цени на имотите, рекордно ниските лихви и високата кредитна активност на банките на това поле, провокираха Българската народна банка да посочи, че всичко това може да доведе до ръст на лошите кредити при неблагоприятно развитие на икономиката. Опасно ли е купуването на имот на 100% с кредит?
Очакванията на брокери са, че и през 2022 г. пазарът на имоти ще бъде силен, тъй като все повече хора търсят начин да спасят парите си от ускорената инфлация, респективно влагат спестяванията си в недвижим имот. За последното тримесечие на миналата година у нас има над 75 000 сделки с жилища, което представлява ръст от близо 23% на годишна база, показват данните на Агенцията по вписванията. Вписаните ипотеки (законни и договорни) достигат малко над 14 000 броя, което е ръст от 16% спрямо последното тримесечие на 2020 г. Голям ръст в продажбите на имоти
Цените на жилищните имоти вървят нагоре – средно с около 10% на годишна база. Има райони, в които те се качват и с до 20%, но и такива, където ръстът е под 10%. Това е тенденция не само в страната, но и в София, съобщава пред Bulgaria ON AIR Снежана Стойчева, мениджър на Imoti.net. Жилищата в София поскъпват най-бързо
Основната причината за ръста на цените на жилищата според нея е, че няма достатъчно предлагане на имоти, а има голямо търсене. По-голямо е поскъпването на имотите в апетитните райони. „Пазарът се движи от огромното желание на хората да живеят по-добре, да се преместят в по-добър район“, коментира Стойчева. Плащаме поне 1000 евро на кв. метър за жилище в София
Домакинствата вземат 2 пъти повече потребителски заеми от бизнеса
Потребителските заеми за домакинствата за година се увеличават с 11,2% до 13,3 млрд. лв. Домакинствата взимат двойно повече нови заеми от бизнеса. За година увеличението на заемите за домакинствата е с 3,47 млрд. лв., а кредитите за бизнеса са нараснали с 1,7 млрд. лв.
За година депозитите са нараснали със 7,76 млрд. лв. Спестяванията на хората в банките са се увеличили с 5,1 млрд. лв., а на бизнеса – с 2,3 млрд. лв. През януари обаче депозитите на фирмите са намалели с 244 млн. лв. Вероятно това е свързано с високите сметки да ток, които бизнесът трябваше да плати през януари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Къде искат да живеят българите с високи доходи?
Селски имоти или градски жилища: Какво избрахме в пандемията?

800 400 българи са реализирали туристически пътувания през четвъртото тримесечие на миналата година. Близо 94 на сто от тях са пътували само в страната, 5.3% – в чужбина, а 0.8% – както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2020 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с почти 70 на сто.
През отчетения период най-много са пътувалите българите на възраст 25 – 44 години – 395 300 или 49.4% от всички пътували. Във всички възрастови групи преобладават пътуванията в страната като те са най-значителни при лицата на възраст 25 – 44 години – 96.1% от пътувалите в тази възрастова група. Делът на пътувалите в чужбина лица на възраст 15 – 24 г. е 10.9% от пътувалите във въпросната възрастова група. Над 10 000 българи пътували до далечни дестинации по празниците
По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години в страната са били с цел „посещение на близки“ – около 53 на сто, докато в чужбина най-много са били тези с цел „почивка и екскурзия“ – 32.4% от всички реализирани пътувания.
Статистиката сочи, че при пътувания в рамките на страната най-значителни са разходите за храна – малко над 37%, докато в чужбина са разходите за транспорт – 38.1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 208.83 лв. в страната и 625.72 лв. в чужбина Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 185.66 лв. в страната и 1065.60 лв. в чужбина.
 

Шест браншови организации на фирми от сектора на информационните и високите технологии се обърнаха с призив към правителството да ускорят реформите в образованието, електронното управление, пазара на труда, които да доведат до по-висок икономически растеж, след като държавата им налага по-висока данъчно-осигурителна тежест. Близо 400 000 души ще плащат по-високи осигуровки
Компаниите от ИТ сектора са недоволни, че парламентът гласува във вторник максималният осигурителен доход да нарасне от 1 април от 3000 на 3400 лв., без анализ, без оценка на въздействието и без никаква промяна в качеството на социалните услуги, за които ще се плаща повече, се казва в разпространената позиция.
Засегнатите браншове, в които се получават едни от най-високите възнаграждения у нас, подчертават, че не търсят субсидии и финансова помощ от държавата, а „целенасочен диалог за бъдещето на България“. Какви са заплатите в ИТ индустрията в България?
Те обаче очакват държавата да положи усилия за привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина и подкрепа за уреждане на статута на семействата им, както и за подкрепа на чуждестранните студенти от трети страни, завършили в български висши училища, да придобиват по-лесно разрешение за работа. Колко чужденци идват да работят у нас?
Друго тяхно искане е действително електронното управление и минимизиране нуждата бизнеса и гражданите да общуват на живо с институциите, както и осъвременяване на остарялото трудово законодателство, което да реши проблеми като дистанционната работа и липсата на електронни трудови книжки. Въвеждат електронна трудова книжка
ИТ секторът настоява още за образование, което да бъде адаптирано към бързо променящия се свят и пазар на труда и за насървачаване на научно-развойната дейност.
„Продължаваме да сме неотстъпчиви в настояването си да започнат сериозни реформи, свързани с постигане на по-висок ръст на икономиката и повишаване на доходите на работещите, съответно и повишаване на приходите в хазната. От ключово значение е, също така, по-голяма част от бизнеса да плаща коректно своите данъци и осигуровки, по примера на компаниите от сферата на информационните технологии“, се казва в позицията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Софтуерният бранш твърдо против вдигането на осигурителния праг
Милиони на вятъра: Къде са електронните услуги в България?

Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) е започнала производство за конфликт на интереси срещу министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев, както и срещу бившия му заместник Илия Илиев. Припомняме, че Илиев бе освободен от поста ден по-рано (22 февруари).
Проверката е започнала по постъпили сигнали и медийна публикация в Afera.bg. В тях се твърди, че Събев е продължил да бъде съдружник в частна компания след встъпването си в длъжност, а дейността на компанията се припокрива с неговите правомощия като министър – лице, заемащо висша публична длъжност.
В декларацията за имуществото си пред комисията Събев, който е собственик на „Еконт“, е декларирал участието си в логистичната фирма и свързаните с нея дружества.
От КПКОНПИ посочват и че в сигналите се твърди, че Събев е назначил за свой заместник Илия Илиев с ресор „железопътен сектор“ въпреки съществуващите данни, че той е свързан с частни дружества, чиято основна дейност е изграждане на железопътна инфраструктура.
Най-богатият министър

Преди няколко дни стана ясно, че Събев е най-заможният член на кабинета „Петков“. Това се видя от имуществената му декларация, публикувана от КПКОНПИ.
Той притежава 22 къщи, апартаменти и парцели. Две от къщите са в Испания, където Събев е собственик и на два гаража. Останалите му имоти са в Созопол, София и Русе.
Транспортният министър е декларирал също 20 моторни превозни средства – коли, мотоциклети и камион. В банка Събев има две сметки – близо 9 млн. е лева и над 3 млн. в евро. Той е основен акционер в „Еконт Експрес“ ООД, „Еконт Експрес БЛ“ ООД и притежава 40% от „Фрий“ ООД.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Промяната започва: Уволниха шефа на БДЖ

Повече от 330 000 предприятия и самоосигуряващи се лица вече подадоха в НАП справките за доходи, изплатени през 2021 г., съобщава приходната агенция.
Крайният срок за подаване на тези справки е 28 февруари. Над 121 440 са обявили изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем и други доходи.
Близо 212 000 са справките, подадени от работодатели за изплатените през 2021 г. облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски.
Заради допуснати неточности 10 на сто от предприятията и самоосигуряващите се лица са изпратили отново справките за изплатени доходи на физически лица в рамките на определения за това 7-дневен срок. Работодателите имат възможност до 28 февруари да проверят, коригират и подадат справките си отново без да им бъдат наложени санкции, напомнят от приходното ведомство.

Търговският стокообмен между България и Германия за 2021 г. възлиза на 9,8 млрд. евро, което е рекорд в двустранните търговски отношения. Износът на България за Германия е в размер на 5,3 млрд. евро, а вносът възлиза на 4,5 млрд. евро по предварителни данни на Федералната статистическа служба (Destatis). Това съобщават от Германо-българската индустриално-търговска камара в последния брой на бюлетина си Bulgarien Aktuell.
По значение на търговския оборот България е на 40-о място сред всички държави и територии в света, с които фирмите в Германия търгуват.
През 2021 г. Германия е изнесла стоки на стойност 1, 38 трлн. евро и е внесла стоки на стойност 1,2 трлн. евро. Износът нараства с 14 на сто, а вносът – със 17,1 на сто спрямо предходната година.
Повечето стоки, изнесени от Германия, са били насочени към САЩ. Износът към тази държава се е увеличил с 18 на сто спрямо 2020 г. до 122,1 млрд. евро, като тя отново заема първо място сред най-важните партньори за германския износ.
На второ и трето място са съответно Китай с износ на стойност 103,6 млрд. евро (+8,1 на сто спрямо предходната година) и Франция със 102,3 млрд. евро (+12,6 на сто).
Най-голям дял от вноса на Германия има Китай през 2021 г. От там са внесени стоки на стойност 141,7 млрд. евро (+20,8 на сто спрямо предходната година). Нидерландия се нарежда на второ място сред най-важните страни вносители с внос на стойност 105,6 млрд. евро (+21,4 на сто). САЩ заемат трето място със 72,1 млрд. евро (+6,4 на сто).