Има ли изобщо смисъл от бустерни дози от ваксините срещу Ковид-19? И как се отразяват бустерните ваксинации на имунната ни система? DW обобщава известните до момента факти, предаде БГНЕС. Ежегодните ваксинации срещу COVID-19 ще бъдат факт години наред
Четвърта доза от иРНК-ваксините срещу Ковид-19 изглежда не повишава защитата от Омикрон в сравнение с третата доза. Това показва изследване от Израел с 270 доброволци. Макар да става дума за междинни, а не окончателни резултати, те изглежда потвърждават съмненията, изразени и от Европейската агенция по лекарствата ЕМА. Според Марко Кавалери, експерт от ЕМА, няма данни, които да потвърждават сериозен ефект от четвърта доза ваксина. А в края на декември генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус дори заяви, че масовите бустерни ваксинации по-скоро ще удължат пандемията.
Експертът Марко Кавалери смята освен това, че прекалено честите бустерни ваксинации биха могли да се отразят отрицателно на имунната реакция срещу Ковид-19, тъй като има опасност да я отслабят. Това мнение обаче е оспорвано. Няма сигурни научни доказателства, че честите бустерни ваксинации водят да изтощаване на имунната система. Подобно нещо никога не е било изследвано.
Факти и предположения
Тезата на Кавалери навярно се базира на опасението, че повтарящите се контакти с антигени, каквито се съдържат във ваксините, биха могли да нарушат функциите на Т-клетките, предполага Сара Форчън, професорка от Харвард. Това би довело до липса на реакция, а при Ковид-19 подобно нещо би било крайно нежелателно, тъй като Т-клетките играят ключова роля в съпротивата срещу коронавируса, когато той вече е проникнал в организма. В същото време обаче проф. Форчън смята, че опасенията на Кавалери, макар и основателни, би следвало да се възприемат като въпрос, на който още не е даден окончателен отговор.
Същото посочва и германският имунолог проф. Райнхард Обст. „Изтощаване на Т-клетките като реакция от имунизации е наблюдавано при пациенти с рак или СПИН, но никога не е било изследвано след многократни ваксинации срещу Ковид-19“, казва той. Въпреки това опасенията на Кавалери не са лишени от основание, смята германският учен и добавя: „Ако някой ме попита дали самият аз бих се ваксинирал на четири месеца или пък на два месеца – общо четири пъти един след друг, бих му казал: По-добре бъди по-предпазлив, на твое място бих направил пауза“, казва проф. Обст.
Холдън Мекър, професор по имунология от университета в Станфорд, заяви пред ДВ, че не е срещал никакви научни доказателства в подкрепа на тезата, че многократните имунизации биха могли да изтощят имунната система. Но споменава данни от Великобритания, които показват, че е по-ефективно втората доза ваксина да се сложи 6 месеца след първата. Други изследвания също показвали, че имунната система се нуждае от време, за да създаде „памет“ за срещата си с инфекцията. Затова подсилващите имунизации явно не носят голяма полза, когато са много наблизо една след друга.
Пол Офит, директор на Образователния център за имунизации, лекар в детската болница във Филаделфия и член на консултативната комисия на Американската агенция за контрол на храните и лекарствата FDA, също има резерви спрямо честите бустерни дози, но те не са свързани с евентуалния риск за Т-клетките. Офит има принципни възражения срещу стратегия, която залага на това да се предотвратяват относително леки заболявания.
„Искаме да не попадаме в болница, в интензивното отделение или – не дай Боже – в моргата. И ваксините показаха именно този ефект. Но после започнахме да говорим за „пробиви“ във ваксинационната защита, което, според мен, беше грешка на комуникацията. Така поставихме към ваксината срещу Ковид-19 изисквания, каквито не бихме предявили към нито една друга сходна ваксина“, казва Офит.
Според него е по-важно да се провеждат първите и вторите ваксинации, вместо да се правят опреснителни имунизации. От негова гледна точка това е чисто разхищение на ваксина. „Целият свят се нуждае от ваксина, а ние ще успеем да поставим този вирус под контрол едва тогава, когато в целия свят имаме население със създадена имунна защита“, обобщава експертът.
„Не разбирам каква е тази стратегия“
От американския Център за контрол и превенция на заболяванията CDC казват, че две дози ваксина са в повечето случаи достатъчни, за да предотвратят тежки форми на Ковид-19 при мнозинството от хората, но че бустерните дози могат да допринесат за защитата на хора от рисковите групи срещу тежко заболяване и срещу инфекция с нови варианти като Омикрон. СЗО се обяви против ваксинацията на деца срещу Covid
Пол Офит също смята, че при хората от рискови групи определено има смисъл да се залага на бустерните дози, но че няма достатъчно основания те да се поставят на всички. „Хора, които лежат в болница, хора, които имат безброй различни заболявания, които са възрастни или с потисната имунна система, трябва да получат бустерна доза. Подкрепям го напълно, но не разбирам каква е тази стратегия, която се възприема сега – да се действа и срещу леки заболявания сред здрави и млади хора“, казва Офит.

Кулинарният пътеводител и енциклопедия на най-добрите вкусове по света TasteAtlas е световен атлас на традиционни ястия, местни съставки и автентични ресторанти. В каталога му присъстват над 10 000 храни и напитки – популярни, както и забравени вкусове и аромати на градове, региони и села по света. Машина за баница и „умни“ кораби сред проекти, получили 40 млн. лева финансиране
Сега в обсега на вниманието му попада и популярното българско ястие „баница“.
„Баницата е традиционно българско ястие, което се приготвя чрез напластяване на листове от намаслено фино тесто със смес от яйца, кисело мляко и бели сирена, за да се получи простата и класическа версия на ястието. Освен с класическия пълнеж от сирене, тази баница може да се приготви с безброй различни пълнежи, както солени, така и сладки“, пише TasteAtlas.
Особено популярни според описанието на сайта са баниците със зеленчуков пълнеж, като например зелник. Той може да се направи с пълнеж от зеленолистни зеленчуци като спанак, коприва, невен, магданоз и зеле. Празникът пък се прави с праз, а лучник е вид баница с пълнеж от лук. Когато става въпрос за сладки варианти на баницата, има тиквеник, приготвен с тиква, разновидност с ябълков пълнеж, щрудел или млечна баница – приготвена чрез накисване на тестени листове със смес от мляко, яйца, захар и ванилия.
„Понякога българите поставят в баницата късметчета, монети или хартийки, на които са написани желания – практика, особено популярна през празничния зимен сезон“, пише още TasteAtlas. „Обикновено баницата се сервира като ястие за закуска с кисело мляко или боза“.
Наскоро българската шарена сол оглави класацията за микс от подправки от цял свят на кулинарния атлас.