Руските активи на шведския автомобилен производител Volvo са прехвърлени на местен инвеститор, съобщава агенция „Интерфакс“, като се позовава на министерството на промишлеността и търговията, предаде Reuters и БТА.

Volvo прекрати продажбите си, обслужването и производството си в Русия още с началото на войната в Украйна през февруари 2022 г.
През 2021 г. продажбите в Русия съставляваха едва 3% от общия оборот на групата, възлизащ на 372,2 млрд. крони (31,21 млрд. евро).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Големи автомобилни компании напускат Русия без опция за обратно купуване на активите
Тежкотоварни превозни средства с най-голямата поръчка за електрически камиони досега
Рекордни печалби за европейските автомобилни производители

Министерството на енергетиката трябва да плати 3 502 252 лв. обезщетение на свързания с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“. Решението за това е на Върховния административен съд (ВАС) и е окончателно.
Тецът заведе дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради решение на Министерството на енергетиката от 2019 г., когато министър е Теменужка Петкова от ГЕРБ. Тогава с писмо от директора на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ са разпределени на „Бобов дол“ безплатни емисионни квоти в размер на 262 662 тона, вместо дължимите за съответната година 449 343 тона.
Впоследствие обаче българските съдилища отсъждат, че въпросният административен акт е нищожен, заради което топлоцентралата претендира обезщетение заради пропуснати ползи. „Както първоинстанционният, така и касационният състави изрично са приели, че с писмото се отказва предоставяне на част от полагащите се на „ТЕЦ – Бобов Дол“ ЕАД безплатни квоти и се извършва корекция на референтната цена на емисиите на парникови газове. Въз основа на така установеното от правна страна съдът приел, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган“, пише „Сега“ като цитира решението на ВАС.

„Доколкото на оператора в действителност са предадени по-малък брой квоти спрямо полагащите му се съгласно Националния инвестиционен план и не се установява наличието на друг акт, от който да следват подобни последици, следва да се приеме, че прогласеният впоследствие за нищожен акт е бил приведен в изпълнение и именно въз основа на него ищецът е бил лишен от полагащите му се квоти. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението, че вписването на по-малко квоти на операторите е резултат от едностранно решение на ЕК, тъй като от една страна последиците на акта вече са преценени от съда, произнесъл се по законосъобразността му, а от друга – възражението не е подкрепено от доказателства“, казва още ВАС.
По делото прокурорът от Върховната административна прокуратура също изразява становище в подкрепа на ТЕЦ „Бобов дол“, като казва, че жалбата на Министерството на енергетиката е неоснователна. В крайна сметка ВАС потвърждава решението, че дружеството трябва да получи 2 080 242 лв. обещетение заедно с 1 422 010 лв., представляващи законни лихви.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ДАНС и ГДБОП с мащабни спецакции: Проверяват десетки ТЕЦ-ове
ТЕЦ на Ковачки става еко: Влага 100 млн. лева в „зелен“ водород
ТЕЦ „Бобов дол“ отнесе 20 000 лв. глоба

По предложение на народния представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Божидар Божанов парламентът прие на първо четене да отпадне стикерът за „Гражданска отговорност“ и да се въведе ограничение за въвеждане на стикери с подзаконов акт.
Сред предложенията на Божанов в законопроекта за изменение на Закона за движението по пътищата е и спирането и връчването на актове и фишове на пътя на шофьори, които имат над 5 невръчени електронни фиша или наказателни постановления. Тези шофьори ще фигурират в достъпни за обществото данни, разпределени най-малко по-области, предава БТА.
Депутатът от ПП-ДБ предлага още уреждане на правила за служебен електронен достъп до регистрите на МВР от заинтересовани страни (държавни органи, доставчици на обществени услуги, лица, осъществяващи публични функции).

„Между първо и второ четене ще предложа и автоматизирано издаване на електронни фишове при засичане на автомобили без технически преглед или „Гражданска отговорност“ от всички налични камери“, пише Божидар Божанов в публикация на страницата си във Facebook.
Като част от същия пакет законови промени се забранява на младите шофьори със стаж под 1 година зад волана да управляват мощни автомобили (над 90 kW) и да шофират нощем между 22:00 и 06:00 часа. Предложенията са на Настимир Ананиев от ПП-ДБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Край на нощното каране и мощните коли за младите шофьори у нас
Край на синия талон и по-високи наказания за пияните шофьори

„Гражданска отговорност“ поскъпва сериозно

Инфлацията в Германия продължава да се задържа на високи нива движена от цените на енергоизточниците и храните, като на годишна база през август възлиза на 6,1%, сочат данните на федералната статистическа служба Destatis, предаде ДПА.
Данните потвърждават първоначалните оценки, като на месечна база поскъпването на цените е 0,3%, както беше съобщено по-рано.
Спрямо предходния месец инфлацията спада с 0,1% и вече трети месец върви надолу, но още е над нивата наблюдавани през пролетта и далеч от целевото равнище на ЕЦБ от 2%.
„Инфлацията остава на високо ниво“, заяви ръководителят на Destatis Рут Бранд, като допълни, че „цените на храните и енергията са над общата инфлация и поддържат показателя на високо равнище“.

Цените на захарта, конфитюрите, меда и захарните изделия са се увеличили със 17,1%.
На годишна база храните през август са поскъпнали с 9%, а енергоносителите – с 8,3%. През това време електроенергията е поскъпнала със 17,1%.
Без да се отчитат цените на храните и енергията, инфлацията през август запазва нивото си от юли и е 5,5 на годишна база.
Хармонизираният индекс на потребителските цени, използван за сравнение на европейско ниво, през август възлиза на 6,4% на годишна база и 0,4 на месечна, като се потвърждават обявените данни от Eurostat в края на миналия месец.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Погрешна диагноза: Германия „не е болният човек на Европа“
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа отчете лек спад през юли
Германската икономика продължава да буксува

Световният ценови индекс на Агенцията на ООН по храните спадна през август до ново най-ниско равнище от 2 години, като обърна тенденцията на възстановяване, наблюдавана през предходния месец, след като спадът на повечето хранителни стоки неутрализира повишенията при ориза и захарта, предаде Reuters.
Индексът на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 121,4 пункта през август срещу ревизирани 124,0 за предходния месец, обяви ФАО.
Първоначално за юли бяха отчетени 123,9 пункта, отскачайки от двугодишен минимум през юни.
Цифрата за август е най-ниската от март 2021 г. и също с 24% под историческия връх, достигнат през март 2022 г. след началото на войната в Украйна.

Спадът в общия индекс отразява спада на млечните продукти, растителните масла, месото и зърнените храни, въпреки скока на бенчмарка на ФАО за ориз до 15-годишен връх след индийските ограничения за износ.
Индексът на ФАО за зърнени култури се понижава с 0,7% спрямо юли, тъй като цените на пшеницата намаляват на фона на реколтите в северното полукълбо, докато царевицата пада за седми пореден месец до почти тригодишно дъно, притисната от рекордната реколта в Бразилия и наближаващата реколта в САЩ.
За разлика от това, индексът на ориза на агенцията е нараснал с почти 10% на месечна база, тъй като решението на Индия през юли да забрани износа на бял ориз наруши търговията в момент на ограничени наличности преди новите реколти.
Индексът на захарта на ФАО се е повишил с 1,3% на месечна база през август, поставяйки го с 34% над нивото от 2022 г., подкрепен от опасенията за въздействието на времето на Ел Ниньо върху световното производство.

Цените на растителното масло са паднали с 3,1% през август, докато цените на млечните продукти са паднали с 4%, осми пореден месечен спад, който отразява голямото предлагане в Океания и по-бавния китайски внос.
В отделен доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури ФАО прогнозира световното производство на зърнени култури тази година на 2,815 млрд. тона, малко надолу спрямо предишна оценка от 2,819 млрд. тона.
Последната прогноза беше повишение с 0,9% спрямо 2022 г. и съответстваше на рекордното производство от 2021 г., посочи ФАО.
Преразглеждането за спад отразява основно намалението на прогнозираното производство на пшеница, тъй като сухото време засегна Канада и ЕС, а проливните дъждове засегнаха китайските култури, уточни агенцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световният индекс на храните се възстанови през юли от 2-годишните си дъна
Световните цени на храните паднаха до най-ниското си ниво от над 2 години
Цените на основна храна скочиха до 3-годишен връх

Супербогатите хора по света намаляват за първи път от 4 години насам, като най-голямо понижение се наблюдава в Азия и Европа, става ясно от годишния доклад за благосъстоянието по света на Altrata.
Супербогатите хора или тези със състояние от поне 30 млн. долара, намаляват с 5.4% на годишна база през 2022 година до общо 395 070 лица. Това е най-голямото понижение от 2015 година насам.
Общото състояние на супербогатите, наричани в доклада „лица с ултра високо нетно състояние”, възлиза на 45.4 трилиона долара към края на миналата година. Сумата намалява с 5.5% на годишна база, което е вторият най-драстичен спад през последното десетилетие. Въпреки това, понижението представлява само частична корекция на бързия темп на растеж в състоянието на супербогатите през предходната 2021 година.
„2022 г. беше година на изключителна нестабилност, като последиците от нова война в Европа, скокът на цените на суровините, локдауните заради пандемията в Китай и повишеното геополитическо напрежение разстрои пазарите на богатство по света. Поколенчески скок в инфлацията предизвика агресивно затягане на паричната политика за първи път от повече от десетилетие, което налага основна преоценка на риска и възвръщаемостта на капиталовия пазар. Пазарите на облигации се сринаха и повечето водещите борсови индекси записаха двуцифрени спадове.”, пише в доклада.
Къде по света има най-много супербогати хора?
Най-голям спад в супербогатото население се отчита в Азия – понижение от 10.9% на годишна база през 2022 година до общо 108 370 лица, което представлява дял от 27.4% от всички супербогати хора по света. Общото състояние на азиатските супербогаташи възлиза на 12.1 трилиона долара, като намалява с 10.6% на годишна база. Сумата представлява дял от 26.7% от общото богатство на всички супербогати хора по света.
Европа записва вторият най-голям спад в броя на супербогатите хора през миналата година. Те възлизат на 100 850 лица, като намаляват със 7.1% на годишна база. Общото състояние на супербогаташите в Европа намалява отново със 7.1% до 11.73 трилиона долара или дял от 25.8% от общото богатство.
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект

Източник: Wealth-X, част от Altrata
Африка се нарежда на трета позиция по спад на супербогатото население с понижение от 4.4% през 2022 година до общо 3 020 лица или дял от едва 0.8% от всички супербогати хора по света. Общото състояние на богаташите в Африка възлиза на 360 млрд. долара като намалява с 3.9% на годишна база.
Северна Америка, която е най-големият пазар на богатство в света, е четвърта по спад в броя на супербогатите хора през 2022 година – спад от 4.3% до 142 990 лица или дял от 36.2% от всички богаташи по света със състояние от поне 30 млн. долара. Общото състояние на супербогатите в Северна Америка достига 16.4 трилиона долара (дял от 36.2% от общото богатство на всички супербогати по света), като намалява с 4.3% на годишна база.
Броят на супербогатите нараства в Латинска Америка и Карибите със 17.5% до 11 560 лица. Общото им състояние възлиза на 1.43 трилиона долара като расте с 13.8% на годишна база.
Евтиното излиза скъпо: За какво богатите хора никога не харчат парите си?

Източник: Wealth-X, част от Altrata
Близкият изток също бележи ръст на супербогатите – скок от 15.7% на годишна база до 21 640 лица или дял от 5.5% от всички супербогати по света. Общата сума на тяхното богатство достига 2.7 трилиона долара като расте с 13% за година.
Топ 10 на страните, в които живеят най-много супербогати хора, са следните:

САЩ – 129 665 лица;
Китай – 47 190 лица;
Германия – 19 590 лица;
Япония – 14 940 лица;
Великобритания – 14 005 лица;
Канада – 13 320 лица;
Хонконг – 12 615 лица;
Франция – 11 980 лица;
Италия – 8 930 лица;
Индия – 8 880 лица. 

Колко хора по света притежават поне 1 млн. долара?
По света има 34.7 млн. души, които имат лично нетно състояние от поне 1 млн. долара, става ясно от доклада.
Тези с лично богатство от поне 30 млн. долара представляват 1.1% от всички лица с високо нетно състояние в света, но общото им богатство оформя цели 33% (45.4 трилиона долара) от състоянието на всички лица, притежаващи поне 1 млн. долара.
Медианната стойност (перфекната среда между най-високата и най-ниската сума) на личното състояние на супербогатите възлиза на 51 млн. долара. Това означава, че близо 80% от супербогатите по света притежават под 100 млн. долара. От друга страна, средната стойност на личното състояние сред тези супербогати хора е доста по-висока – средно 115 млн. долара. Това подчертава неравномерното разпределение на богатството по света.
Милиардерите представляват дял от 1.1% от всички супербогати хора, но оформят 24% от общото богасттво на хората със състояние от над 30 млн. долара по света.
Кои са градовете с най-много милиардери в света?
Една от най-богатите жени в Азия загуби над 80% от състоянието си само за две години
Как един от най-богатите хора в Южна Корея се издига от чистач до милиардер?
Kолко пари са нужни, за да се считаш за богат в САЩ?

До този момент оценката на щетите от наводненията в Царево възлиза на около 30 млн. лева, а в държавата разполага с около 60 млн. лева, предназначени за преодоляване на бедствия и аварии. Това заяви премиерът Николай Денков, който изнесе информация пред депутатите в парламента за реакцията на институциите вследствие на наводненията в община Царево.
Програмата за бедствия и аварии е такава, каквато е приета в момента. При подготовката на бюджета за 2024 г. ще бъде направен неин преглед, заяви той, цитиран от БТА.
Направен е оглед на щетите в 56 пострадали обекта в община Царево, подадени са 10 заявления за еднократна помощ, а по едно от тях вече е отпусната такава до 1512 лева. Денков увери отново, че хората, чието имущество е пострадало вследствие на природното бедствие, ще получават подкрепа от държавата.
„Настоящата сума е фиксирана спрямо линията на бедност, 3 пъти съответната сума. Ще бъде направен преглед и ако е необходимо, ще бъде заделен допълнителен ресурс“, отбеляза премиерът.

По думите му е започнало и възстановяването на засегната инфраструктура, като даде за пример изграждането на временен мост при Царево.
„В момента е възстановено електричеството навсякъде в бедстващите региони. Водоподаването също е възстановено навсякъде. Пречиствателната станция в Царево работи. Все още водата не е с необходимото качество, за да се използва за пиене, но навсякъде има предоставена питейна вода“, заяви Денков.
Премиерът увери, че двата язовира в непосредствена близост до засегнатите места, не са с откъснати стени, каквато информация се появи в публичното пространство. „Те са прегледани технически на 23 юни тази година, имат нужда от ремонт след пораженията, настъпили в резултат на бедствието през последните дни, но няма изтичаща вода от тях“, обясни той.
„Ако кметът на Царево Георги Лапчев е нарушил закона, трябва да си понесе отговорността“, посочи Денков в отговор на няколко въпроса от народни представители, свързани с това дали има резултати от проверките за наличие на застроени дерета. Премиерът призова да не бъдат заклеймявани хора и институции, а да се изчакат резултатите от междуведомствената комисия, създадена с негова заповед.

Задачата на тази комисия е да огледа щетите и да изготви доклад в 14-дневен срок за основните причини за бедствието и как могат да се избегнат подобни събития в бъдеще.
„Отсега е ясно, че три от четирите жертви са свързани със срутването на моста в Царево. Защо е станало това? Трябва да кажат техническите експертизи“, заяви министър-председателят.
„Като възможни причини често се споменават обезлесяване и застрояване на дерета. Да, това могат да бъдат възможни причини, но дали са такива, в конкретния случай трябва да отговори комисията. Ако искаме да избегнем в бъдеще такива проблеми, подходът трябва да бъде системен и да изисква дългогодишни усилия, които до момента не са правени“, каза още Денков.
Той обяви, че на 13 октомври 2022 г. в МС е постъпил доклад от тогавашния служебен министър на околната среда и водите Росица Карамфилова, от който става ясно, че на територията на страната има 360 речни участъка с намалена проводимост за водата, които застрашат населението и са с висок приоритет за финансиране. „Седем от тях са в община Царево“, отбеляза Денков.
Днес е обявен Ден за национален траур в цялата страна заради жертвите на наводнението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
 

Автомобилният производител Stellantis вярва, че превозните средства с двигатели с вътрешно горене може да останат по пътищата до 2050 г., което налага ограничаването на техните въглеродни емисии, докато най-накрая бъдат заменени с напълно електрически аналози, пише Reuters.
Третият по големина автомобилен концерн в света по продажби, чиито марки включват Fiat, Peugeot и Jeep, заяви по-рано тази седмица, че тестовете, които е провел със саудитския петролен гигант Aramco, сочат, че групата разполага с 24 вида двигатели с вътрешно горене, които могат да работят с т.нар. синтетични горива, за които се твърди, че са въглеродно неутрални.
Stellantis потвърди ангажимента си всички продажби на нови автомобили в Европа да бъдат от електрически модели до 2030 г., въпреки че ЕС осигури изключение за автомобилите, работещи със синтетични горива, от забраната за продажба на нови конвенционални коли, която влиза през 2035 г.

Много от новите автомобили с двигател с вътрешно горене, продавани от Stellantis от сега до 2029 г., още ще бъдат по пътищата след над 20 години, изтъква Кристиан Мюлер, вицепрезидент на Stellantis, отговарящ за бизнеса със задвижващи системи за региона на Европа, Близкия изток и Африка.
„Трябва наистина да се погрижим за нашия инвентарен парк“, посочва той, добавяйки, че дългият живот на автомобилите прави по-важно разработването на синтетични горива, които се произвеждат с възобновяема енергия.
„Мисля, че 25% от нашите превозни средства ще се карат и след 20 години. Следователно този вид време на използване на синтетични горива е значително, много значително“, подчертава Мюлер.

Stellantis изчислява, че нейните типове двигатели, идентифицирани като съвместими с този тип горива, присъстват в около 28 млн. превозни средства по пътищата в Европа, с потенциал за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в региона в размер на 400 млн. метрични тона между 2025 и 2050 г.
Според скептици обаче синтетичните горива не са жизнеспособна алтернатива за кратко време заради недостатъчната наличност и високите разходи.
Главният транспортен технолог на Aramco Амер Амер заяви, че производството на такива горива се очаква да започне в началото на 2025 г. от двата демонстрационни завода на групата в Саудитска Арабия и Испания.
Ръководителите на Stellantis и Aramco изтъкват, че се очаква наличието на синтетично гориво да се увеличи, а цената му да падне, също благодарение на данъчното облагане на ЕС „в бъдеще“, без да предоставят конкретни прогнози.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германско-френска война за двигателите с вътрешно горене
Зелената сделка под въпрос: В Германия отбелязват Ренесанс на бензиновия двигател
Шеф на автомобилен гигант: Отменете Евро 7, готови сме за електромобили

Индексът на строителната продукция у нас се свива с 1.8% на годишна база през месец юли, сочат предварителните и календарно изгладени данни на Националния статистически институт. На месечна база индексът остава без изменение спрямо предходния месец юни, според сезонно изгладените данни.
Годишни изменения
Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство, така и при сградното строителство, съответно 3.8 и 0.2%

Месечни изменения
Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е без изменение спрямо предходния месец, като намалението при гражданското/инженерното строителство е с 0.1%, а продукцията от сградното строителство е без промяна.

Секторът на строителството с най-висок дял на фирмите, отчели загуба през миналата година
Близо 80% от въведените в експлоатация нови жилищни сгради представляват къщи 
Строителната продукция у нас с 12% по-ниска спрямо нивата от 2015 година

Индексът на промишленото производство у нас записва седми пореден месец на годишен спад през месец юли, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. През месец юли индустриалното производство се свива с 11.5% спрямо същия месец на миналата година. На месечна база се регистрира понижение от 1.3% спрямо предходния месец юни.
Спадът в промишленото производство идва след изключително силна 2022 година, когато България бе сред първенците по ръст в производството. През настоящата година обаче икономическата активност намалява в редица основно търговски партньори на България, редом с цените на енергията . Поради това настоящите понижение се случват отчасти заради високата база от миналата година.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 42.6%, в добивната промишленост – с 23.5%, и при преработващата промишленост – с 3.1%.
Българският износ намалява с 15.6% през юни

В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 50.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29.0%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 22.0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 20.8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 20.3%.
Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 31.8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, както и производството, некласифицирано другаде – с по 8.1%.
Месечни изменения
Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.4%, в добивната промишленост – с 8.1%, а увеличение в преработващата промишленост – с 0.9%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 10.3%, производството на химични продукти – с 8.6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – със 7.8%.
Спад е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 21.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 8.3%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 8.2%.
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец 
Производствените цени в ЕС продължават да намаляват, България втора по най-голям спад

Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 8.7% на годишна база през месец юли, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. На фона на това, оборотът в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение – съответно с 1.9% и с 0.6%.
На месечна база се отчита минимален спад в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (-0.9%).
Като цяло през месец юли оборотът в търговията на дребно у нас (без автомобили и мотоциклети) нараства с 1.6% спрямо същия месец на миналата 2022 година. На месечна база оборотът в търговията на дребно през юли запазва нивото си от предходния месец юни.
Годишни изменения
През юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8.7%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение – съответно с 1.9% и с 0.6%.
Храните на едро за българския пазар поскъпват, докато тези за износ поевтиняват

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, намаление е отчетено при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 8.3%, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.0%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 4.9%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 2.8%. Ръст е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 14.3% и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 3.9%.
Месечни изменения
През юли 2023 г. е регистрирано намаление на оборота във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 4.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 0.9%, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 0.3%.
Оборотът в търговията на дребно нараства през юни

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значително намаление се наблюдава при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 2.1%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 0.9%. Увеличение е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 2.7%.
Спад в оборота на специализираните магазини за хранителни стоки за втори пореден месец 
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява

Г-20 би трябвало да бъде водещият форум за управление на световната икономика, а най-големият икономически проблем в света в момента е хроничната липса на търсене в Китай, пише редакторът на Financial Times за Азия Робин Хардинг.
Поради тази прична е повече от жалко, че президентът Си Дзинпин реши да не присъства на срещата в Ню Делхи този уикенд, вместо това изпраща премиера Ли Цян и така подчертавайки колко малко възможности ще имат другите страни, ако Китай се опита да разреши икономическите си предизвикателства, като се върне към търсене от останалия свят. Тъй като Си няма да присъства, другите световни лидери трябва да обмислят как да се справят с този сценарий.
Както отбелязва Брад Сетсър от Council on Foreign Relations, икономическата слабост на Китай няма голям пряк ефект върху други развити икономики, защото Китай произвежда толкова много за себе си и купува толкова малко от останалите. Само мъничка част от БВП на САЩ отразява производството на стоки и техния износ към другия икономически гигант в света.

Вместо да предизвика забавяне другаде, въпросът е какво би се случило, ако Китай се опита отново да разчита на износа за своя растеж, както правеше през 90-те и 2000-те години. Излишъкът по текущата сметка на Китай вече е 2% от огромната му икономика. Ако Пекин се опита да го увеличи, това би било проблематично, но най-вече ако го направи чрез политики, насочени към подценяване на юана.
Ползата от подобни политики за Китай е съмнителна в наши дни. Предвид размера на китайската икономика и огромният търговски излишък в промишлеността, е трудно да си представим как чуждестранното търсене може да има достатъчен принос, за да компенсира проблемния жилищен пазар.
Фокусът върху износа обаче се вписва в целта на Си да изгради китайска сила във високотехнологичната индустрия и отразява неохотността му към стимули за вътрешното потребление. Насърчаването на китайските граждани да пътуват у дома, вместо в чужбина, е пример за това как политиката може да отклони търсенето от други държави.
Дори ако пренасочването на търсенето към Китай не е достатъчно, за да генерира силен растеж там, то може да причини сътресения в световната икономика. Най-очевидно е, че ако Китай направи своите стоки по-конкурентоспособни, те ще изместят производството другаде.

По-косвено, излишъкът по текущата сметка трябва да бъде компенсиран от капиталовите потоци. „Рециклирането“ на излишъка на Китай допринесе за облекчаването на финансовите условия по света преди финансовата криза от 2007-08 г., както износът на германски спестявания към страни като Гърция беше част от причината за кризата в еврозоната през 2011 г. Такива дисбаланси в глобалната икономика не са желан феномен.
Какво тогава могат да направят останалите страни от Г-20 по въпроса, освен да подтикнат Китай да генерира повече собствено търсене? Вариантите са няколко.
Едно нещо, което трябва да се отбележи, е, че нарастващият китайски излишък би имал съмнителна привлекателност. Икономическата среда от средата на 2000-те беше популярна: тя позволи на западните потребители да живеят отвъд възможностите си дори ако това ускоряваше упадъка на техните промишлени индустрии. Точно сега един дефлационен тласък от Китай би помогнал да се справим с нарастването на разходите за живот. Това би смекчило един източник на болка за много западни политици.
Сега обаче трябва да има по-широк международен консенсус срещу това Китай да има голям излишък, отколкото преди 20 години. Икономиката на Китай е много по-голяма и по-богата, отколкото беше тогава. Япония и Германия, които отдавна просперират от износа на луксозни автомобили и капиталово оборудване за Китай, се сблъскват с развитието му като износител на автомобили. Останалата част от Азия се конкурира с Китай на експортните пазари, така че повечето държави, без чистите износители на суровини, са засегнати.

Ако САЩ сами не се бяха оттеглили от икономическото сътрудничество, както направиха чрез изоставянето на търговското споразумение за Транстихоокеанско партньорство (TPP), щяха да имат по-голямо основание да изтъкнат тези аргументи. Тъй като сега американската дипломация е концентрирана силно върху конкуренцията с Пекин във военната сфера и сигурността, всички възражения, които тя прави срещу китайската икономическа политика, ще се гледат с подозрение от много други страни.
Това оставя въпроса за инструментите. Едно голямо постижение на Г-20 е обединяването ѝ около избягването на валутната девалвация за конкурентни цели и поддържането на консенсуса на срещата в Ню Делхи е жизненоважно. Няма обаче механизъм, който да се приложи срещу директна валутна манипулация, камо ли за по-нюансирани политики, които водят до излишък по текущата сметка, но трудни за установяване, да не говорим за оспорване.
Това е основен недостатък в глобалната икономическа система, датиращ от създаването ѝ в Бретън Уудс след Втората световна война: страните с постоянен дефицит по текущата сметка, са принудени да се адаптират чрез валутна криза, но няма механизъм за дисциплиниране на държавите с постоянен излишък. И все пак излишъкът на една страна е дефицит на друга.
Дълбоката реформа и съвместното управление на световната икономика ще изискват САЩ и Китай да работят заедно – нещо, което днес изглежда по-далечно от всякога. Това, което световните лидери могат да направят на срещата на Г-20, е да заявят – на всички, не само на Китай – възражението си срещу политики, които се стремят да стабилизират икономиките чрез привличане на търсене от други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Втората най-голяма икономика в света удължава данъчните облекчения за чуждестранни работници до 2027 г.
Ще се срине ли икономиката на Китай така, както стана със СССР?
Нови проблеми за Китай – този път в имотния пазар

Популярният инструмент на база изкуствен интелект ChatGPT, разработен от компанията OpenAI, записва трети пореден месец на спад в трафика през август, според фирмата за анализи Similarweb, цитирана от Reuters. Въпреки трите поредни месеца на спад в посещенията в уебсайта на приложението, има индикации, че слабият период може и да е към своя край.
Настолните и мобилни посещения от целия свят на уебсайта на ChatGPT намаляват с 3.2% до 1.43 млрд. броя през август, след като през предходните два месеца бе отчетен спад от приблизително 10% за всеки от периодите.
Времето, което потребителите прекарват в сайта също намалява на месечна база от март насам, от средно 8.7 минути до 7 минути през август.
Но по отношение на уникалните посещения, през август те нарастват до 180.5 млн. потребители спрямо 180 млн. потребители.
Началото на новата учебна година през септември може да помогне на трафика към ChatGPT.
Трафикът към ChatGPT в САЩ нараства леко през август.
“Учениците, които търсят помощ за домашните, изглежда са част от ситуацията: процентът на по-младите потребители на уебсайта спадна през лятото и сега започва да се възстановява”, казва Дейвид Кар от Similarweb, който редовно следи ChatGPT и неговите конкуренти.
ChatGPT постави началото на масовото използване на генеративен изкуствен интелект в ежедневието за задачи от програмиране до редактиране на текстове, като достигна 100 млн. месечни активни потребители през януари тази година – само два месеца след дебюта си.
Генеративният изкуствен интелект използва налични данни, за да създаде ново съдържание, например есе или стихотворение.
Преди Meta да пусне своя инструмент Threads, ChatGPT бе най-бързорастящото потребителско приложение в историята, като понастоящем е сред топ 30 уебсайта в света.
Няколко конкуренти на ChatGPT, включително Bard на Google, бяха пуснати през тази година. Bing, търсачката на Microsoft, също предоставя безплатен достъп до чатбот, захранван от OpenAI.
OpenAI пусна и ChatGPT приложение за iOS през май, което може да е подкопало леко трафика към уебсайта на инструмента. ChatGPT е безплатен за употреба, но също така се предлага и премиум версия, която струва 20 долара на месец.
Освен чрез ChatGPT, OpenAI печели пари и чрез продажба на достъп до своите AI модели на разработчици и предприятия директно и чрез партньорството си с Microsoft. Софтуерната компанията инвестира над 10 млрд. долара в OpenAI.
Компанията зад ChatGPT може да генерира приходи от 1 млрд. долара през следващите 12 месеца
Шефът на компанията зад ChatGPT стартира крипто проект за дигитални паспорти
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате
Трафикът към ChatGPT намаля за първи път от дебюта на чатбота

В румънския парламент е внесен законопроект, който, ако бъде приет, ще принуди Министерството на вътрешните работи на страната да гласува срещу интересите на държавите, които не допускат Румъния в Шенгенското пространство, в Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, предава Romania Gazette и БГНЕС.
Основните мишени на това предложение са Австрия и Нидерландия заради тяхното вето през декември 2022 г., което блокира приемането на България и Румъния в зоната.
Инициативата цели също да принуди Министерството на външните работи на Румъния да започне процедура в Съда на ЕС, ако Съветът по правосъдие и вътрешни работи, в резултат на изразеното от Австрия и Нидерландия вето, одобри или не одобри решения за пълното прилагане на достиженията на правото на ЕС в Румъния, се посочва в публикацията.

Новият проектозакон е наречен „Законодателно предложение за допълнение на закон № 373/2013, относно сътрудничеството между Народното събрание и правителството в областта на външните работи“. Инициатори на това предложение са депутатите Богдан Александру Бола и Александру Кочиш Кристеа. Предложението е внесено в румънския парламент на 24 август и е отворено за обществено обсъждане до 5 октомври.
И България, и Румъния чакат да станат членки на Шенгенското пространство над 10 години, но процесът още не е финализиран.
ЕК оцени, че София и Букурещ са готови да станат част от Шенген, а Европейският парламент подкрепи скорошното им приемане в резолюция от 5 октомври 2022 г. и в дебат на 14 декември.
Освен това през юли тази година ЕП призова Съвета да позволи на двете страни да станат част от Шенген до края на 2023 г.
Министерството на вътрешните работи на Австрия обаче отново подчерта, че позицията му по този въпрос остава непроменена.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви са последните позиции на канцлерите на Германия и Австрия за приемането на България в Шенген?
Говорител на ЕК каза как ще се отрази убийството на Алексей Петров на приемането ни в Шенген
Внасят иск в съда на ЕС заради неприемането на България в Шенген?

Търсенето на уран за ядрени реактори се очаква да скочи с 28% до 2030 г. и да се удвои до 2040 г., тъй като правителствата увеличават ядрения си капацитет, за да постигнат климатичните си цели, сочи доклад на Световната ядрена асоциация (WNA), предава Reuters.
Интересът към ядрената енергия е нараснал през последната година и половина след началото на руската инвазия в Украйна, тъй като много страни търсят алтернативи на руските енергийни доставки, се казва още в доклада, който излиза веднъж на две години.
„От началото на следващото десетилетие всички планирани и потенциални мини ще трябва да заработят, за да задоволят търсенето“, се посочва в доклада, пише БТА.
Глобалният добив на уран спадна с едва четвърт в периода 2016-2020 г. до 47 731 тона, а през 2022 г. леко се повиши до 49 355 тона. След катастрофата с АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. много страни затвориха част от ядрените си реактори от съображения за сигурност.
Глобалният ядрен капацитет към края на юни 2023 г. беше 391 гигавата електричество, произвеждано от 437 реактора, а още 64 гигавата са в процес на изграждане.
Ядреният капацитет се очаква да се увеличи с 14 на сто към 2030 г. и със 76 на сто към 2040 г. и да достигне 686 гигавата, се казва в доклада. Увеличението ще стане възможно не само чрез строителство на нови реактори, най-вече в Китай и Индия, но и чрез удължаването на живота на вече работещите.
„Няколко държави, които разполагат с много реактори, като Канада, Франция, Япония, Русия и Украйна, удължават живота им до 60 години, а в САЩ той стига дори до 80 години“, се твърди в доклада.
Скорост набират и малките модулни реактори, които са по-евтини и по-лесни за производство.
В резултат търсенето на уран ще се увеличи до 83 840 тона през 2030 г. и до 130 000 тона през 2040 г. от сегашните 65 650 тона.
През последните три години спот цената на урана се удвои, но все още е под пиковите си стойности от 140 долара за паунд (453 грама), достигнати през 2007 г. През настоящата седмица уранът се продава за около 60 долара за паунд спрямо 56 долара преди месец.
Според Денков: Може ли АЕЦ „Белене“ да бъде построена и да привлече инвеститори?
Франция уджължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори
В САЩ пуснаха първия реактор AP1000 в търговска експлоатация
Нова атомна централа свали драстично цената на тока в тази страна

– Тате, страхувам се от зомбита!
– Зомбитата не са истински, те са просто хора с грим…
– Като мама ли?!

– Мамо, мамо! Ела бързо! Тате се задави с костилка от банан!
– Какви глупости говориш, бе, Иванчо! Бананите нямат костилки! Това просто не е възможно!
– Ааа, възможно е, възможно е! Аз му я сложих!

Докато Индия се подготвя да бъде домакин на срещата на върха на Г-20 тази седмица, правителството на министър-председателя Нарендра Моди изпадна в недоумение, след като в официална покана, изпратена от името на президента, беше използвано различно име на страната – Бхарат.
В поканата за вечеря, изпратена на 5 септември до гостуващите лидери на страните от Г-20, Дропади Мурму е подписан като „президент на Бхарат“ вместо като „президент на Индия“, обяви New York Times.
Това беше приветствано от много хиндуистки националистически лидери от управляващата партия „Бхаратия Джаната“ на Моди, които заявиха, че то представлява отхвърляне на колониалното наследство на страната.

Но опозиционните групи поставиха под въпрос мотивацията и времето за използване на „Бхарат“, което се харесва на хиндуистката националистическа база на министър-председателя.
Нямаше незабавни коментари от Моди, които да подсказват, че ще предприеме стъпки за официална промяна на името на страната. Но индийските медии обявиха на 6 септември, че неговата партия може да предложи промяната на предстояща сесия на федералния парламент.
Склонността на премиера към внезапни политически ходове, целящи да развълнуват поддръжниците му, включително внезапната забрана на най-големите банкноти в страната, го направи по-популярен сред съмишлениците му.

Думата „Бхарат“ има санскритски произход и е официалното име на нацията на хинди, но при комуникацията на английски език с други държави се използва Индия. В Конституцията на страната името се използва само веднъж – „Индия, т.е. Бхарат, е съюз на държавите“, гласи член 1.
„Индия, това е Бхарат. Има го записано в Конституцията. Приканвам всички да я прочетат“, заяви пред информационна агенция Субрахманям Джайшанкар, министър на външните работи на Индия. В Конституцията обаче номиналният ръководител на страната се нарича президент на Индия.
Спорът за поканата възникна няколко дни след като Мохан Бхагват, ръководител на Раштрийа Сваямсевак Сангх, организация със силно влияние върху индуистката десница в Индия, заяви, че хората трябва да използват името „Бхарат“ вместо Индия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тази страна ще стане третият най-голям потребителски пазар до 2027 година, оставяйки само зад САЩ и Китай
Лукът поскъпва сериозно: Износител №1 налага износна такса върху местното производство
Индия – победителят в космическата надпревара, покорил Южния полюс на Луната

В здравната система много ще се променят нещата през следващите месеци, когато бъдат вкарани електронните услуги. Това обяви премиерът Николай Денков, докато отговаряше на въпроси във Facebook.
По думите му тази учебна година ще започне с електронни медицински бележки и по този начин ще бъдат прекратени злоупотребите

„Бележките ще се вкарват в електронен регистър, за да няма злоупотреби. Ако някой с вашето име се разпише, че използва здравна услуга, моментално ще получите съобщение“, допълни Денков.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Отпаднаха удостоверенията от училище за помощите за учениците от 2 до 4 клас
Ето в кои случаи няма нужда да се разкарвате за удостоверение за наследници

Увеличават заплатите на Спешната помощ и здравните инспекции

Португалското правителство ще удължи нулевата ставка върху ДДС за основни хранителни продукти с 2 месеца до края на 2023 г., за да подпомогне семействата, борещи се с още твърде високата инфлация. Това заяви премиерът Антониу Коща, цитиран от Reuters.
Правителството намали през април ставката върху ДДС от 6% до 0% върху списък от 46 основни стоки, включително мляко, хляб, ориз, домати и някои видове месо и риба.
Нулевата ставка трябваше да изтече в края на октомври.
На заседание на Социалистическата партия късно вчера Коща обяви, че правителството ще удължи нулевата ставка до 31 декември заради положителните резултати от този ход.

„Мярката помогна за намаляване на цените. Искаме да продължим да контролираме цената на основни хранителни стоки, за да подпомогнем португалските семейства“, заяви той.
Според Коща данните на Португалската асоциация за защита на потребителите (DECO) сочат, че цените на основните стоки в потребителската кошница са спаднали със 7,94% между август и април.
Инфлацията в Португалия продължава да спада. След регистрирания пик от 10,1% през октомври 2022 г. – най-високото равнище от над 30 години – тя се е понижила до 3,7% през август.
Коща заяви също, че правителството планира да предприеме нови мерки по-късно този месец, за да подкрепи семейства, засегнати от по-високите лихви.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Португалия премахна ДДС на десетки основни хранителни стоки
В коя европейска столица наемът на жилище е 2 пъти по-висок от минималната заплата?

Португалия ограничава Airbnb заради жилищната криза