До този момент оценката на щетите от наводненията в Царево възлиза на около 30 млн. лева, а в държавата разполага с около 60 млн. лева, предназначени за преодоляване на бедствия и аварии. Това заяви премиерът Николай Денков, който изнесе информация пред депутатите в парламента за реакцията на институциите вследствие на наводненията в община Царево.
Програмата за бедствия и аварии е такава, каквато е приета в момента. При подготовката на бюджета за 2024 г. ще бъде направен неин преглед, заяви той, цитиран от БТА.
Направен е оглед на щетите в 56 пострадали обекта в община Царево, подадени са 10 заявления за еднократна помощ, а по едно от тях вече е отпусната такава до 1512 лева. Денков увери отново, че хората, чието имущество е пострадало вследствие на природното бедствие, ще получават подкрепа от държавата.
„Настоящата сума е фиксирана спрямо линията на бедност, 3 пъти съответната сума. Ще бъде направен преглед и ако е необходимо, ще бъде заделен допълнителен ресурс“, отбеляза премиерът.

По думите му е започнало и възстановяването на засегната инфраструктура, като даде за пример изграждането на временен мост при Царево.
„В момента е възстановено електричеството навсякъде в бедстващите региони. Водоподаването също е възстановено навсякъде. Пречиствателната станция в Царево работи. Все още водата не е с необходимото качество, за да се използва за пиене, но навсякъде има предоставена питейна вода“, заяви Денков.
Премиерът увери, че двата язовира в непосредствена близост до засегнатите места, не са с откъснати стени, каквато информация се появи в публичното пространство. „Те са прегледани технически на 23 юни тази година, имат нужда от ремонт след пораженията, настъпили в резултат на бедствието през последните дни, но няма изтичаща вода от тях“, обясни той.
„Ако кметът на Царево Георги Лапчев е нарушил закона, трябва да си понесе отговорността“, посочи Денков в отговор на няколко въпроса от народни представители, свързани с това дали има резултати от проверките за наличие на застроени дерета. Премиерът призова да не бъдат заклеймявани хора и институции, а да се изчакат резултатите от междуведомствената комисия, създадена с негова заповед.

Задачата на тази комисия е да огледа щетите и да изготви доклад в 14-дневен срок за основните причини за бедствието и как могат да се избегнат подобни събития в бъдеще.
„Отсега е ясно, че три от четирите жертви са свързани със срутването на моста в Царево. Защо е станало това? Трябва да кажат техническите експертизи“, заяви министър-председателят.
„Като възможни причини често се споменават обезлесяване и застрояване на дерета. Да, това могат да бъдат възможни причини, но дали са такива, в конкретния случай трябва да отговори комисията. Ако искаме да избегнем в бъдеще такива проблеми, подходът трябва да бъде системен и да изисква дългогодишни усилия, които до момента не са правени“, каза още Денков.
Той обяви, че на 13 октомври 2022 г. в МС е постъпил доклад от тогавашния служебен министър на околната среда и водите Росица Карамфилова, от който става ясно, че на територията на страната има 360 речни участъка с намалена проводимост за водата, които застрашат населението и са с висок приоритет за финансиране. „Седем от тях са в община Царево“, отбеляза Денков.
Днес е обявен Ден за национален траур в цялата страна заради жертвите на наводнението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
 

Автомобилният производител Stellantis вярва, че превозните средства с двигатели с вътрешно горене може да останат по пътищата до 2050 г., което налага ограничаването на техните въглеродни емисии, докато най-накрая бъдат заменени с напълно електрически аналози, пише Reuters.
Третият по големина автомобилен концерн в света по продажби, чиито марки включват Fiat, Peugeot и Jeep, заяви по-рано тази седмица, че тестовете, които е провел със саудитския петролен гигант Aramco, сочат, че групата разполага с 24 вида двигатели с вътрешно горене, които могат да работят с т.нар. синтетични горива, за които се твърди, че са въглеродно неутрални.
Stellantis потвърди ангажимента си всички продажби на нови автомобили в Европа да бъдат от електрически модели до 2030 г., въпреки че ЕС осигури изключение за автомобилите, работещи със синтетични горива, от забраната за продажба на нови конвенционални коли, която влиза през 2035 г.

Много от новите автомобили с двигател с вътрешно горене, продавани от Stellantis от сега до 2029 г., още ще бъдат по пътищата след над 20 години, изтъква Кристиан Мюлер, вицепрезидент на Stellantis, отговарящ за бизнеса със задвижващи системи за региона на Европа, Близкия изток и Африка.
„Трябва наистина да се погрижим за нашия инвентарен парк“, посочва той, добавяйки, че дългият живот на автомобилите прави по-важно разработването на синтетични горива, които се произвеждат с възобновяема енергия.
„Мисля, че 25% от нашите превозни средства ще се карат и след 20 години. Следователно този вид време на използване на синтетични горива е значително, много значително“, подчертава Мюлер.

Stellantis изчислява, че нейните типове двигатели, идентифицирани като съвместими с този тип горива, присъстват в около 28 млн. превозни средства по пътищата в Европа, с потенциал за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в региона в размер на 400 млн. метрични тона между 2025 и 2050 г.
Според скептици обаче синтетичните горива не са жизнеспособна алтернатива за кратко време заради недостатъчната наличност и високите разходи.
Главният транспортен технолог на Aramco Амер Амер заяви, че производството на такива горива се очаква да започне в началото на 2025 г. от двата демонстрационни завода на групата в Саудитска Арабия и Испания.
Ръководителите на Stellantis и Aramco изтъкват, че се очаква наличието на синтетично гориво да се увеличи, а цената му да падне, също благодарение на данъчното облагане на ЕС „в бъдеще“, без да предоставят конкретни прогнози.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германско-френска война за двигателите с вътрешно горене
Зелената сделка под въпрос: В Германия отбелязват Ренесанс на бензиновия двигател
Шеф на автомобилен гигант: Отменете Евро 7, готови сме за електромобили

Индексът на строителната продукция у нас се свива с 1.8% на годишна база през месец юли, сочат предварителните и календарно изгладени данни на Националния статистически институт. На месечна база индексът остава без изменение спрямо предходния месец юни, според сезонно изгладените данни.
Годишни изменения
Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство, така и при сградното строителство, съответно 3.8 и 0.2%

Месечни изменения
Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е без изменение спрямо предходния месец, като намалението при гражданското/инженерното строителство е с 0.1%, а продукцията от сградното строителство е без промяна.

Секторът на строителството с най-висок дял на фирмите, отчели загуба през миналата година
Близо 80% от въведените в експлоатация нови жилищни сгради представляват къщи 
Строителната продукция у нас с 12% по-ниска спрямо нивата от 2015 година

Индексът на промишленото производство у нас записва седми пореден месец на годишен спад през месец юли, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. През месец юли индустриалното производство се свива с 11.5% спрямо същия месец на миналата година. На месечна база се регистрира понижение от 1.3% спрямо предходния месец юни.
Спадът в промишленото производство идва след изключително силна 2022 година, когато България бе сред първенците по ръст в производството. През настоящата година обаче икономическата активност намалява в редица основно търговски партньори на България, редом с цените на енергията . Поради това настоящите понижение се случват отчасти заради високата база от миналата година.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 42.6%, в добивната промишленост – с 23.5%, и при преработващата промишленост – с 3.1%.
Българският износ намалява с 15.6% през юни

В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 50.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29.0%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 22.0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 20.8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 20.3%.
Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 31.8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, както и производството, некласифицирано другаде – с по 8.1%.
Месечни изменения
Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.4%, в добивната промишленост – с 8.1%, а увеличение в преработващата промишленост – с 0.9%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 10.3%, производството на химични продукти – с 8.6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – със 7.8%.
Спад е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 21.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 8.3%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 8.2%.
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец 
Производствените цени в ЕС продължават да намаляват, България втора по най-голям спад

Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 8.7% на годишна база през месец юли, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. На фона на това, оборотът в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение – съответно с 1.9% и с 0.6%.
На месечна база се отчита минимален спад в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (-0.9%).
Като цяло през месец юли оборотът в търговията на дребно у нас (без автомобили и мотоциклети) нараства с 1.6% спрямо същия месец на миналата 2022 година. На месечна база оборотът в търговията на дребно през юли запазва нивото си от предходния месец юни.
Годишни изменения
През юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8.7%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение – съответно с 1.9% и с 0.6%.
Храните на едро за българския пазар поскъпват, докато тези за износ поевтиняват

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, намаление е отчетено при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 8.3%, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.0%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 4.9%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 2.8%. Ръст е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 14.3% и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 3.9%.
Месечни изменения
През юли 2023 г. е регистрирано намаление на оборота във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 4.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 0.9%, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 0.3%.
Оборотът в търговията на дребно нараства през юни

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значително намаление се наблюдава при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 2.1%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 0.9%. Увеличение е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 2.7%.
Спад в оборота на специализираните магазини за хранителни стоки за втори пореден месец 
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява

Г-20 би трябвало да бъде водещият форум за управление на световната икономика, а най-големият икономически проблем в света в момента е хроничната липса на търсене в Китай, пише редакторът на Financial Times за Азия Робин Хардинг.
Поради тази прична е повече от жалко, че президентът Си Дзинпин реши да не присъства на срещата в Ню Делхи този уикенд, вместо това изпраща премиера Ли Цян и така подчертавайки колко малко възможности ще имат другите страни, ако Китай се опита да разреши икономическите си предизвикателства, като се върне към търсене от останалия свят. Тъй като Си няма да присъства, другите световни лидери трябва да обмислят как да се справят с този сценарий.
Както отбелязва Брад Сетсър от Council on Foreign Relations, икономическата слабост на Китай няма голям пряк ефект върху други развити икономики, защото Китай произвежда толкова много за себе си и купува толкова малко от останалите. Само мъничка част от БВП на САЩ отразява производството на стоки и техния износ към другия икономически гигант в света.

Вместо да предизвика забавяне другаде, въпросът е какво би се случило, ако Китай се опита отново да разчита на износа за своя растеж, както правеше през 90-те и 2000-те години. Излишъкът по текущата сметка на Китай вече е 2% от огромната му икономика. Ако Пекин се опита да го увеличи, това би било проблематично, но най-вече ако го направи чрез политики, насочени към подценяване на юана.
Ползата от подобни политики за Китай е съмнителна в наши дни. Предвид размера на китайската икономика и огромният търговски излишък в промишлеността, е трудно да си представим как чуждестранното търсене може да има достатъчен принос, за да компенсира проблемния жилищен пазар.
Фокусът върху износа обаче се вписва в целта на Си да изгради китайска сила във високотехнологичната индустрия и отразява неохотността му към стимули за вътрешното потребление. Насърчаването на китайските граждани да пътуват у дома, вместо в чужбина, е пример за това как политиката може да отклони търсенето от други държави.
Дори ако пренасочването на търсенето към Китай не е достатъчно, за да генерира силен растеж там, то може да причини сътресения в световната икономика. Най-очевидно е, че ако Китай направи своите стоки по-конкурентоспособни, те ще изместят производството другаде.

По-косвено, излишъкът по текущата сметка трябва да бъде компенсиран от капиталовите потоци. „Рециклирането“ на излишъка на Китай допринесе за облекчаването на финансовите условия по света преди финансовата криза от 2007-08 г., както износът на германски спестявания към страни като Гърция беше част от причината за кризата в еврозоната през 2011 г. Такива дисбаланси в глобалната икономика не са желан феномен.
Какво тогава могат да направят останалите страни от Г-20 по въпроса, освен да подтикнат Китай да генерира повече собствено търсене? Вариантите са няколко.
Едно нещо, което трябва да се отбележи, е, че нарастващият китайски излишък би имал съмнителна привлекателност. Икономическата среда от средата на 2000-те беше популярна: тя позволи на западните потребители да живеят отвъд възможностите си дори ако това ускоряваше упадъка на техните промишлени индустрии. Точно сега един дефлационен тласък от Китай би помогнал да се справим с нарастването на разходите за живот. Това би смекчило един източник на болка за много западни политици.
Сега обаче трябва да има по-широк международен консенсус срещу това Китай да има голям излишък, отколкото преди 20 години. Икономиката на Китай е много по-голяма и по-богата, отколкото беше тогава. Япония и Германия, които отдавна просперират от износа на луксозни автомобили и капиталово оборудване за Китай, се сблъскват с развитието му като износител на автомобили. Останалата част от Азия се конкурира с Китай на експортните пазари, така че повечето държави, без чистите износители на суровини, са засегнати.

Ако САЩ сами не се бяха оттеглили от икономическото сътрудничество, както направиха чрез изоставянето на търговското споразумение за Транстихоокеанско партньорство (TPP), щяха да имат по-голямо основание да изтъкнат тези аргументи. Тъй като сега американската дипломация е концентрирана силно върху конкуренцията с Пекин във военната сфера и сигурността, всички възражения, които тя прави срещу китайската икономическа политика, ще се гледат с подозрение от много други страни.
Това оставя въпроса за инструментите. Едно голямо постижение на Г-20 е обединяването ѝ около избягването на валутната девалвация за конкурентни цели и поддържането на консенсуса на срещата в Ню Делхи е жизненоважно. Няма обаче механизъм, който да се приложи срещу директна валутна манипулация, камо ли за по-нюансирани политики, които водят до излишък по текущата сметка, но трудни за установяване, да не говорим за оспорване.
Това е основен недостатък в глобалната икономическа система, датиращ от създаването ѝ в Бретън Уудс след Втората световна война: страните с постоянен дефицит по текущата сметка, са принудени да се адаптират чрез валутна криза, но няма механизъм за дисциплиниране на държавите с постоянен излишък. И все пак излишъкът на една страна е дефицит на друга.
Дълбоката реформа и съвместното управление на световната икономика ще изискват САЩ и Китай да работят заедно – нещо, което днес изглежда по-далечно от всякога. Това, което световните лидери могат да направят на срещата на Г-20, е да заявят – на всички, не само на Китай – възражението си срещу политики, които се стремят да стабилизират икономиките чрез привличане на търсене от други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Втората най-голяма икономика в света удължава данъчните облекчения за чуждестранни работници до 2027 г.
Ще се срине ли икономиката на Китай така, както стана със СССР?
Нови проблеми за Китай – този път в имотния пазар

Популярният инструмент на база изкуствен интелект ChatGPT, разработен от компанията OpenAI, записва трети пореден месец на спад в трафика през август, според фирмата за анализи Similarweb, цитирана от Reuters. Въпреки трите поредни месеца на спад в посещенията в уебсайта на приложението, има индикации, че слабият период може и да е към своя край.
Настолните и мобилни посещения от целия свят на уебсайта на ChatGPT намаляват с 3.2% до 1.43 млрд. броя през август, след като през предходните два месеца бе отчетен спад от приблизително 10% за всеки от периодите.
Времето, което потребителите прекарват в сайта също намалява на месечна база от март насам, от средно 8.7 минути до 7 минути през август.
Но по отношение на уникалните посещения, през август те нарастват до 180.5 млн. потребители спрямо 180 млн. потребители.
Началото на новата учебна година през септември може да помогне на трафика към ChatGPT.
Трафикът към ChatGPT в САЩ нараства леко през август.
“Учениците, които търсят помощ за домашните, изглежда са част от ситуацията: процентът на по-младите потребители на уебсайта спадна през лятото и сега започва да се възстановява”, казва Дейвид Кар от Similarweb, който редовно следи ChatGPT и неговите конкуренти.
ChatGPT постави началото на масовото използване на генеративен изкуствен интелект в ежедневието за задачи от програмиране до редактиране на текстове, като достигна 100 млн. месечни активни потребители през януари тази година – само два месеца след дебюта си.
Генеративният изкуствен интелект използва налични данни, за да създаде ново съдържание, например есе или стихотворение.
Преди Meta да пусне своя инструмент Threads, ChatGPT бе най-бързорастящото потребителско приложение в историята, като понастоящем е сред топ 30 уебсайта в света.
Няколко конкуренти на ChatGPT, включително Bard на Google, бяха пуснати през тази година. Bing, търсачката на Microsoft, също предоставя безплатен достъп до чатбот, захранван от OpenAI.
OpenAI пусна и ChatGPT приложение за iOS през май, което може да е подкопало леко трафика към уебсайта на инструмента. ChatGPT е безплатен за употреба, но също така се предлага и премиум версия, която струва 20 долара на месец.
Освен чрез ChatGPT, OpenAI печели пари и чрез продажба на достъп до своите AI модели на разработчици и предприятия директно и чрез партньорството си с Microsoft. Софтуерната компанията инвестира над 10 млрд. долара в OpenAI.
Компанията зад ChatGPT може да генерира приходи от 1 млрд. долара през следващите 12 месеца
Шефът на компанията зад ChatGPT стартира крипто проект за дигитални паспорти
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате
Трафикът към ChatGPT намаля за първи път от дебюта на чатбота

В румънския парламент е внесен законопроект, който, ако бъде приет, ще принуди Министерството на вътрешните работи на страната да гласува срещу интересите на държавите, които не допускат Румъния в Шенгенското пространство, в Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, предава Romania Gazette и БГНЕС.
Основните мишени на това предложение са Австрия и Нидерландия заради тяхното вето през декември 2022 г., което блокира приемането на България и Румъния в зоната.
Инициативата цели също да принуди Министерството на външните работи на Румъния да започне процедура в Съда на ЕС, ако Съветът по правосъдие и вътрешни работи, в резултат на изразеното от Австрия и Нидерландия вето, одобри или не одобри решения за пълното прилагане на достиженията на правото на ЕС в Румъния, се посочва в публикацията.

Новият проектозакон е наречен „Законодателно предложение за допълнение на закон № 373/2013, относно сътрудничеството между Народното събрание и правителството в областта на външните работи“. Инициатори на това предложение са депутатите Богдан Александру Бола и Александру Кочиш Кристеа. Предложението е внесено в румънския парламент на 24 август и е отворено за обществено обсъждане до 5 октомври.
И България, и Румъния чакат да станат членки на Шенгенското пространство над 10 години, но процесът още не е финализиран.
ЕК оцени, че София и Букурещ са готови да станат част от Шенген, а Европейският парламент подкрепи скорошното им приемане в резолюция от 5 октомври 2022 г. и в дебат на 14 декември.
Освен това през юли тази година ЕП призова Съвета да позволи на двете страни да станат част от Шенген до края на 2023 г.
Министерството на вътрешните работи на Австрия обаче отново подчерта, че позицията му по този въпрос остава непроменена.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви са последните позиции на канцлерите на Германия и Австрия за приемането на България в Шенген?
Говорител на ЕК каза как ще се отрази убийството на Алексей Петров на приемането ни в Шенген
Внасят иск в съда на ЕС заради неприемането на България в Шенген?

Търсенето на уран за ядрени реактори се очаква да скочи с 28% до 2030 г. и да се удвои до 2040 г., тъй като правителствата увеличават ядрения си капацитет, за да постигнат климатичните си цели, сочи доклад на Световната ядрена асоциация (WNA), предава Reuters.
Интересът към ядрената енергия е нараснал през последната година и половина след началото на руската инвазия в Украйна, тъй като много страни търсят алтернативи на руските енергийни доставки, се казва още в доклада, който излиза веднъж на две години.
„От началото на следващото десетилетие всички планирани и потенциални мини ще трябва да заработят, за да задоволят търсенето“, се посочва в доклада, пише БТА.
Глобалният добив на уран спадна с едва четвърт в периода 2016-2020 г. до 47 731 тона, а през 2022 г. леко се повиши до 49 355 тона. След катастрофата с АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. много страни затвориха част от ядрените си реактори от съображения за сигурност.
Глобалният ядрен капацитет към края на юни 2023 г. беше 391 гигавата електричество, произвеждано от 437 реактора, а още 64 гигавата са в процес на изграждане.
Ядреният капацитет се очаква да се увеличи с 14 на сто към 2030 г. и със 76 на сто към 2040 г. и да достигне 686 гигавата, се казва в доклада. Увеличението ще стане възможно не само чрез строителство на нови реактори, най-вече в Китай и Индия, но и чрез удължаването на живота на вече работещите.
„Няколко държави, които разполагат с много реактори, като Канада, Франция, Япония, Русия и Украйна, удължават живота им до 60 години, а в САЩ той стига дори до 80 години“, се твърди в доклада.
Скорост набират и малките модулни реактори, които са по-евтини и по-лесни за производство.
В резултат търсенето на уран ще се увеличи до 83 840 тона през 2030 г. и до 130 000 тона през 2040 г. от сегашните 65 650 тона.
През последните три години спот цената на урана се удвои, но все още е под пиковите си стойности от 140 долара за паунд (453 грама), достигнати през 2007 г. През настоящата седмица уранът се продава за около 60 долара за паунд спрямо 56 долара преди месец.
Според Денков: Може ли АЕЦ „Белене“ да бъде построена и да привлече инвеститори?
Франция уджължава до 50 години работата на един от ядрените си реактори
В САЩ пуснаха първия реактор AP1000 в търговска експлоатация
Нова атомна централа свали драстично цената на тока в тази страна

– Тате, страхувам се от зомбита!
– Зомбитата не са истински, те са просто хора с грим…
– Като мама ли?!

– Мамо, мамо! Ела бързо! Тате се задави с костилка от банан!
– Какви глупости говориш, бе, Иванчо! Бананите нямат костилки! Това просто не е възможно!
– Ааа, възможно е, възможно е! Аз му я сложих!

Докато Индия се подготвя да бъде домакин на срещата на върха на Г-20 тази седмица, правителството на министър-председателя Нарендра Моди изпадна в недоумение, след като в официална покана, изпратена от името на президента, беше използвано различно име на страната – Бхарат.
В поканата за вечеря, изпратена на 5 септември до гостуващите лидери на страните от Г-20, Дропади Мурму е подписан като „президент на Бхарат“ вместо като „президент на Индия“, обяви New York Times.
Това беше приветствано от много хиндуистки националистически лидери от управляващата партия „Бхаратия Джаната“ на Моди, които заявиха, че то представлява отхвърляне на колониалното наследство на страната.

Но опозиционните групи поставиха под въпрос мотивацията и времето за използване на „Бхарат“, което се харесва на хиндуистката националистическа база на министър-председателя.
Нямаше незабавни коментари от Моди, които да подсказват, че ще предприеме стъпки за официална промяна на името на страната. Но индийските медии обявиха на 6 септември, че неговата партия може да предложи промяната на предстояща сесия на федералния парламент.
Склонността на премиера към внезапни политически ходове, целящи да развълнуват поддръжниците му, включително внезапната забрана на най-големите банкноти в страната, го направи по-популярен сред съмишлениците му.

Думата „Бхарат“ има санскритски произход и е официалното име на нацията на хинди, но при комуникацията на английски език с други държави се използва Индия. В Конституцията на страната името се използва само веднъж – „Индия, т.е. Бхарат, е съюз на държавите“, гласи член 1.
„Индия, това е Бхарат. Има го записано в Конституцията. Приканвам всички да я прочетат“, заяви пред информационна агенция Субрахманям Джайшанкар, министър на външните работи на Индия. В Конституцията обаче номиналният ръководител на страната се нарича президент на Индия.
Спорът за поканата възникна няколко дни след като Мохан Бхагват, ръководител на Раштрийа Сваямсевак Сангх, организация със силно влияние върху индуистката десница в Индия, заяви, че хората трябва да използват името „Бхарат“ вместо Индия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тази страна ще стане третият най-голям потребителски пазар до 2027 година, оставяйки само зад САЩ и Китай
Лукът поскъпва сериозно: Износител №1 налага износна такса върху местното производство
Индия – победителят в космическата надпревара, покорил Южния полюс на Луната

В здравната система много ще се променят нещата през следващите месеци, когато бъдат вкарани електронните услуги. Това обяви премиерът Николай Денков, докато отговаряше на въпроси във Facebook.
По думите му тази учебна година ще започне с електронни медицински бележки и по този начин ще бъдат прекратени злоупотребите

„Бележките ще се вкарват в електронен регистър, за да няма злоупотреби. Ако някой с вашето име се разпише, че използва здравна услуга, моментално ще получите съобщение“, допълни Денков.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Отпаднаха удостоверенията от училище за помощите за учениците от 2 до 4 клас
Ето в кои случаи няма нужда да се разкарвате за удостоверение за наследници

Увеличават заплатите на Спешната помощ и здравните инспекции

Португалското правителство ще удължи нулевата ставка върху ДДС за основни хранителни продукти с 2 месеца до края на 2023 г., за да подпомогне семействата, борещи се с още твърде високата инфлация. Това заяви премиерът Антониу Коща, цитиран от Reuters.
Правителството намали през април ставката върху ДДС от 6% до 0% върху списък от 46 основни стоки, включително мляко, хляб, ориз, домати и някои видове месо и риба.
Нулевата ставка трябваше да изтече в края на октомври.
На заседание на Социалистическата партия късно вчера Коща обяви, че правителството ще удължи нулевата ставка до 31 декември заради положителните резултати от този ход.

„Мярката помогна за намаляване на цените. Искаме да продължим да контролираме цената на основни хранителни стоки, за да подпомогнем португалските семейства“, заяви той.
Според Коща данните на Португалската асоциация за защита на потребителите (DECO) сочат, че цените на основните стоки в потребителската кошница са спаднали със 7,94% между август и април.
Инфлацията в Португалия продължава да спада. След регистрирания пик от 10,1% през октомври 2022 г. – най-високото равнище от над 30 години – тя се е понижила до 3,7% през август.
Коща заяви също, че правителството планира да предприеме нови мерки по-късно този месец, за да подкрепи семейства, засегнати от по-високите лихви.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Португалия премахна ДДС на десетки основни хранителни стоки
В коя европейска столица наемът на жилище е 2 пъти по-висок от минималната заплата?

Португалия ограничава Airbnb заради жилищната криза

На първо четене депутатите приеха промени в Закона за движението по пътищата. Представени бяха предложения на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и отделни предложения на Димитър Найденов и Настимир Ананиев от дясното обединение.
Една от най-обсъжданите точки в двучасовите разисквания беше идеята на ПП-ДБ за ограничения за нови водачи. До 1 година след взимането на книжка младите шофьори няма да имат право да шофират по тъмно (между 22:00 и 6:00 ч.) и няма да имат право да карат коли над 120 конски сили, пише „Сега“.
От ИТН остро възразиха срещу това предложение. Според тях един млад шофьор може да стане добър, само ако шофира редовно. Настимир Ананиев от ПП-ДБ заяви, че новите водачи правят до 22% от ПТП-ата през нощта, така че мерките трябва да са насочени в тази посока. Според Ананиев ограниченията за младите водачи целят да изградят у тях навика да не употребяват алкохол, когато им предстои да шофират вечер. Тошко Йорданов възрази, че доста от произшествията стават заради лоша инфраструктура и заради ниското качество на курсовете за шофьори. На същото мнение бяха и от „Възраждане“.

От ГЕРБ поискаха да се дадат допълнителни правомощия на определените от министъра на вътрешните работи служби да имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача и пътниците. Освен това се предлага същите тези лица да могат при извършване на проверката да връчват на водача и пътниците невръчени електронни фишове за нарушения.
Също така се предвижда определените от кметовете на общини служби за контрол да могат да използват технически средства и системи, заснемащи и записващи датата, мястото, точния час и вида на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Те ще могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано в нарушение пътно превозно средство и право на достъп до информационната система на МВР, в която са отразени невръчени електронни фишове.
Предложението на ГЕРБ също срещна съпротивата на ИТН. „Предлагат, като спрат водача, да направят проверка и на пътниците, и ако имат фишове – да им ги връчат. Защо тогава не започнат да връчват фишове и на пешеходците на случаен принцип? Това е полицейщина, която вас ви гони. В малките населени места кметовете ще се правят на разсеяни заради техни приятели. Създавате форма на корупция. МВР трябва да си върши работата“, заяви Тошко Йорданов. Според Александър Ненков от ГЕРБ обаче правоприлагането си остава в правомощията на МВР, а въпросинте лица от съответната община ще имат право само да връчват фишовете. „Тук става въпрос за превенция“, заяви Ненков.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Край на синия талон и по-високи наказания за пияните шофьори
Нови приети промени за шофьорските книжки
Нови промени в изпитите за кандидат-шофьори

Ръководителят на централната банка на Германия смята, че настоящото незадоволително представяне на стопанството на страната е само временно, като икономиката ѝ е в добра позиция да се възстанови, предаде Reuters.
„Германия не е „болният човек на Европа“ (често срещано определение в последните седмици заради слабото икономическо представяне на страната – бел. ред.). Мисля, че това е погрешна диагноза, която твърде лесно намира почва сред мнозина. Трябва да сме по-уверени в себе си“, заяви Йоахим Нагел, президент на Бундесбанк, пред бизнес вестника Ханделсблат в интервю.
Най-голямата икономика в Европа изпадна в техническа рецесия, след като се сви за две тримесечия в края на 2022 г. и началото на 2023 г. За периода април-юни на тази година БВП на Германия остана без изменение спрямо предходното тримесечие.

Ръководителят на централната банка на страната обаче беше оптимист в перспективите си. „В сравнение с други страни Германия е в добра позиция като цяло, а не само по отношение на заетостта и устойчивостта на дълга. Не трябва да позволяваме марката „Произведено в Германия“ да бъде омаловажавана. Германският икономически модел не е остарял, но се нуждае от актуализация“, заяви Нагел.
Нагел спомена нуждата от управление на енергийния преход, възприемане на цифровизацията и необходимостта международните търговски отношения да станат по-устойчиви. Той обаче се обяви против продължаването на субсидиите за електроенергия за германската индустрия, предложение, което в момента се обсъжда от водещи политици.
Вчера базираният в град Кил Институт за световна икономика (IfW) ревизира надолу прогнозата си за БВП на Германия, като вече очаква той да се понижи с 0,5% за 2023 г., вместо с по-рано прогнозираните 0,3%. От там посочиха, че въпреки намаляването на проблемите по веригите на доставките, не се очаква нов импулс до края на годината, който да преобърне негативната тенденция. За 2024 г. прогнозата също беше понижена, като вместо ръст от 1,8% БВП на най-голямата икономика в Европа се очаква да нарасне с 1,3%.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Топ икономист: Германия е болният човек на Европа
Германската икономика продължава да буксува
Германия със спешни мерки за икономиката, ето какви са

Един от най-големите тютюневи играчи в света, British American Tobacco, постигна споразумение за продажба на бизнеса си в Русия и Беларус, съобщават от компанията. Обявлението идва на фона на масовото напускане на руския пазар от страна на западни компании, провокирано от започналата преди 18 месеца война в Украйна.
British American Tobacco (BAT) посочва в изявление, че е влязла във формално споразумение за продажба с консорциум, воден от членове на управленския екип на нейните руски операции. Компанията очаква сделката да бъде приключена до края на следващия месец, предава CNN.
„След завършването BAT вече няма да присъства в Русия или Беларус и няма да получи финансова печалба от текущите продажби на тези пазари”, посочват от компанията.
Говорител на BAT е отказал коментар относно стойността на евентуалната продажба.
През февруари компанията заяви, че нейните резултати за 2022 г. са понесли удар от 612 млн. британски лири (764 млн. долара), свързан с руския и беларуския ѝ бизнес. Разходите за обезценка – тоест рязко намаляване на стойността на активите – съставляват по-голямата част от тази сума.
Бизнесите на BAT в Русия и Беларус оформят около 2.7% от приходите на компанията.
През март миналата година, BAT посочи, че бизнесът ѝ в Русия „вече не е устойчив в настоящата среда.” От тогава насам обаче Кремъл направи изтеглянето на западни компании от Русия все по-трудно начинание, задължавайки ги да заплащат сериозна такса на правителството върху продажбата на техните активи.
Русия пое контрол над операциите на Danone и Carlsberg в страната
Нидерландският производител на бира Heineken обяви изтеглянето си от страната през миналия месец, посочвайки, че е продал руския си бизнес за символичната сума от 1 евро.
Изпълнителният директор на компанията Долф ван ден Бринк посочи в изявление, че процесът е отнел далеч повече време, отколкото се е надявал и подчерта „значителните предизвикателства, пред които са изправени големите производствени компании“, които се опитват да напуснат Русия.
Като част от сделката, договорена от BAT, условията на наемане на руски и беларуски работници ще бъдат сравними с техните съществуващи условия за минимум две години след приключване на продажбата.
Хайнекен най-накрая напусна руския пазар със загуба от стотици милиони
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Рекордна глоба за тютюнев гигант, защото е търгувал със Северна Корея

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов участва в организирано посещение на корабостроителницата на Keppel Corporation в Сингапур, в която се изгражда плаващата платформа за терминала за втечнен газ край Александруполис. В посещението се включиха и изпълнителните директори на гръцкия газопреносен оператор DESFA S.A., на Gaslog Cyprus Investments Ltd. и на Gastrade S.A.. На място акционерите в проекта бяха информирани за потенциално забавяне в изпълнението на дейностите. В тази връзка обсъдиха мерки за оптимизиране на изграждането на плаващата платформа на терминала за втечнен газ край Александруполис.
Малинов подчерта необходимостта от ускорява на дейностите, така че терминалът да е готов в най-кратки срокове. По думите му търговският интерес към терминала в Александруполис е все по-висок, което потвърждава прогнозите, че делът на доставките на LNG за европейските държави ще продължи да се увеличава устойчиво и през следващите години. „Терминалът в Александруполис има ключово значение за сигурността на енергийните доставки и гарантиране на конкурентните пазарни условия в региона. Нашата инвестиция в терминала е стратегическа и навременна. Важна е и осигурената синергия с проектите за разширение на подземното газохранилище „Чирен“ и интерконектора България-Сърбия“, заяви Малинов.

Малинов отбеляза още, че „Тракия LNG“ – планираният втори LNG терминал на „Газтрейд“ и другите проекти за нови терминали в Гърция, допълнително ще увеличат интереса за пренос на газ през България от юг на север.
„Независимата система за природен газ Александруполис“ е с проектен капацитет за регазификация от 5,5 млрд. куб. метра природен газ годишно. Капацитетът за съхранение на LNG на съоръжението е 153,500 хил. куб. метра. Сред потенциални източници за доставка са страни, производители на LNG като САЩ, Алжир, Катар и др. „Булгартрансгаз“ е акционер с 20% от капитала на проектната компания „Газтрейд“. С равен дял са останалите акционери DESFA, Gaslog, гръцкият търговец на газ DEPA Commercial и Елмина Копелузу.
По време на посещението си в Сингапур, Малинов участва и в „Gastech 2023“ – водещо изложение и конференция в областта на природния газ, LNG, водорода и ниско-въглеродните решения. Участниците в конференцията се съгласиха, че ролята на природният газ за енергийния преход е по-важна отвсякога, особено за достъпността, сигурността и надеждността. Беше обсъдено бъдещето на енергийните пазари, мястото на водорода и новите енергийни източници, и иновациите, които ще спомогнат за постигането на амбициите за нетна въглеродна неутралност до 2050 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Докато Радев е в Гърция се заговори за нов референдум за Бургас – Александруполис
Решено: Възраждат нефтопровода Бургас-Александруполис
Отново увеличиха капитала на дружеството за Бургас-Александруполис

Икономиката на Европейския съюз свива годишния растеж през второто тримесечие на тази година, като в 11 страни се очаква спад на брутния вътрешен продукт на годишна база, става ясно от сезонно изгладените оценки на европейската статистическа служба Евростат. На фона на това, българската икономика постига растеж, който е далеч над средния за ЕС.
Брутният вътрешен продукт на ЕС нараства със средно 0.4% през второто тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата 2022 година. Това е драстично забавяне спрямо отчетения ръст през първото тримесечие от 1.1% на годишна база. Икономиката на еврозоната се забавя до ръст от средно 0.5% през второто тримесечие, след годишно нарастване от 1.1% през предходния тримесечен период.
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам

На тримесечна база, БВП на ЕС записва нулев растеж в периода април-юни, спрямо ръст от 0.2% през първите три месеца на годината спрямо края на предходната 2022 година. Икономиката на еврозоната нарастват с минималните 0.1% през второто тримесечие спрямо първите три месеца на тази година, запазвайки темпа на растеж от първото тримесечие.
Според оценките на Евростат, икономиките на 11 страни от ЕС ще запишат спад на годишна база през второто тримесечие. Това са: Чехия (-0.4%), Германия (-0.1%), Естония (-3%), Ирландия (-0.7%), Латвия (-0.1%), Унгария (-2.3%), Нидерландия (-0.3%), Австрия (-0.9%), Полша (-1.4%), Финландия (-0.4%) и Швеция (-2.4%).
Пет от тези страни записват второ поредно тримесечие на годишен спад на икономиките си – Чехия, Германия, Естония, Унгария и Полша.
Най-висок годишен икономически ръст сред страните от ЕС през второто тримесечие се очаква в Малта (+3.9%), Гърция (+2.7%) Румъния (+2.7%), Хърватия (+2.5%), Кипър и Португалия (по +2.3%). Това са и страните с годишен ръст от над 2%. България се нарежда плътно зад тях с годишен ръст на БВП през второто тримесечие от 1.9%.
На тримесечна база спад на БВП през второто тримесечие спрямо първите три месеца на тази година се очаква в Естония (-0.2%), Италия (-0.4%), Латвия (-0.3%), Кипър (-0.4%), Унгария (-0.3%), Нидерландия (-0.3%), Австрия (-0.7%), Полша (-2.2%) и Швеция (-0.8%).

За три държави това е втори пореден тримесечен период на спад на БВП на тримесечна база – Естония, Унгария и Нидерландия.
Най-голямата европейска икономика, Германия, записва нулев растеж на тримесечна база през вторите три месеца на тази година. Страната с най-висок ръст на тримесечна база през наблюдавания период е Литва (+2.9%).
Икономиката на Великобритания е по-голяма, отколкото всички си мислеха, но въпреки това има „проблем с растежа“
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Топ икономист: Германия е болният човек на Европа

Всякакви опити да бъде построена АЕЦ „Белене“ не срещат необходимата икономическа обосновка, която да привлече инвеститори. Това заяви министър-председателят Николай Денков, който за трети път отговаряше на граждани по време на живо излъчване във Facebook.
В началото на юли парламентът възложи на министъра на енергетиката да започне преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“. Според Денков няма смисъл оборудването да стои, след като няма инвеститори. „Ако е имало колебание преди Русия да нападне Украйна, в момента няма смисъл да обсъждаме оборудването. Ясно е, че агресорът ще бъде дълги години под санкциите от страна на ЕС“, обясни премиерът. По думите му няма как да работим с Русия по отношение на построяването на площадката. „Оборудването струва над 1 млрд. лева и е изключително добре, че се появи купувач“, каза той и добави, че България развива ядрената си енергетика.
Цените на горивата

Междувременно Николай Денков коментира и покачващите се напоследък цени на горивата у нас. Цените на горивата в България зависят от регионалния пазар. Всеки, който погледне какви са цените в Румъния и Гърция, ще види, че в България са малко по-ниски от тези в Румъния и доста по-ниски от тези в Гърция“, заяви премиерът и добави, че „не може да контролираме цените“.
„Преди 2-3 месеца цената на нефта на международните пазари беше под 70 долара за барел, а сега е 90 долара. Цената на нефта се отразява на тази на горивата“, каза Денков. Според него България може да излезе от дерогацията, без да се променят цените на горивата. Ако се направят резки промени, могат да се реализират и доста черни сценарии, каза още министър-председателят.
По думите му държавният дълг спрямо БВП е около 20% и остава горе-долу на едно и също ниво.
Ситуацията в Черно море

„Не виждаме никаква пряка заплаха за българските пристанища. Вижда се едно желание да се блокира част от икономическата зона, която е извън териториалните води“, заяви Денков. Работим с нашите съседи – Румъния и Турция, и е подадена информация в структурите на НАТО. На най-високо ниво е вдигнато предупреждението, че се опитва Черно море да бъде направено „руско езеро“, заяви премиерът и добави, че България трябва да развие Военноморските си сили.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Правителството даде „зелена светлина“ на руския „Атомстройекспорт“ за поддръжката на АЕЦ „Белене“
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?
Слагат край на дисбалансите при заплатите в администрацията