Говорят си две блондинки:
– Муцка, моят май ще става илюзионист!
– Що мислиш така?
– Ми прибирам се вчера по-рано от работа, а той в спалнята и ми вика „Глей сега“ и като почна:
– Абракадабра сим салабим… Фокус-мокус-препаратус… почука на врата на гардероба и от там излезе Иванова от 8-мия етаж по бельо, толкова шашната беше, че даже не разбра какво става…

От 2024 г. в страните от ЕС няма да могат да се продават нови автомобили с хромирани елементи или поне не в в сегашния им състав и вид. ЕС смята да забрани производството, включващо материал като шествалентен хром, който при производствения си процес отделя газове, вредни за здравето на хората.
Производството на шествалентен хром включва замърсяване 500 пъти по-високо от това, което причинява дизелов двигател. Освен това е материал, чието отделяне на газове при производството му може да причини рак на белите дробове. Тази боя съдържа голямо количество перфлуороалкил и полифлуороалкил – 2 елемента, силно токсични за човешкото здраве.

Забраната няма да бъде върху самата хромирана боя, а върху производството на шествалентен хром. Така производителити трябва да измислят нов екологичен начин как да постигат онези лъскави сребристи покрития, които красят много от автомобилите им. Може да се постигне с други видове материали като никел или цинк.
В случая не може да се мисли само за цели автомобили, боядисани в цвят хром, както правят някои собственици на луксозни коли, но трябва да се вземе предвид факта, че повечето нови коли излизат от завода с много хромирани детайли, които им придават по-забележителен външен вид. От друга страна това е боя, широко използвана в класическите автомобили и ауспусите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК измисли как да използва повторно автомобилните отпадъци

Въвеждат нови правила в ЕС за зарядните станции за чисти горива

Може ли да си купим нов автомобил за 10 000 евро?

Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Гласуването на здравния бюджет на второ четене мина в отсъствието на министъра на здравеопазването Христо Хинков, а близо 4-часовите дебати бяха изцяло фокусирани върху механизма, по който НЗОК плаща онколекарствата на лечебните заведения.
Основният текст, който разгорещи дебатите, беше предложението да се уеднаквят цените, по които НЗОК плаща едни и същи лекарства на болниците. Текстовете не са обсъждани в парламентарната комисия по здравеопазване и това предизвика остри критики на деупутати от парламентарните групи.
В крайна сметка те приеха предложението на правителството, според което при плащането на онколекарства в болниците НЗОК трябва да взима за референтна най-ниската цена от всички тръжни процедури в лечебните заведения, постигната за даден медикамент през предходния месец.

Зщо приемането на тази поправка, която следва да е записана в Закона за здравното осигуряване, а не в Закона за бюджета на НЗОК, е наложително, се разбра от разгорещените спорове в пленарната зала. От изказването на Костадин Ангелов (ГЕРБ) стана ясно, че интересите на различни заинтересовани страни в сектора за механизма на плащане на онколекарствата са за около 700 млн. лева. От „Възраждане“ заявиха, че става дума за 100-200 млн. лева годишно кражба от обществени поръчки за онколекарства, като уточниха, че числата са условни. Според партията ежегодно по схемата изтичат стотици милиони обществени средства към определени болници и фирми.
По темата в залата се изказаха и временният управител на НЗОК Йорданка Пенкова и зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов.
Гетов заяви, че предложените текстове са защитен механизъм срещу това, че здравното министерство вече 3 години не може да въведе централизираното договаряне на лекарства заради поредица обжалвания и съдебни дела. Преди 3 години като централен орган за договаряне министърът на здравеопазването успя да договори най-ниските цени за 14 групи лекарства, в резултат на което всички болници работеха на тях. „Но сега, за да излезем от тази патова ситуация, ви предлагам да подкрепите този текст по вносител“, обясни той.

Йорданка Пенкова посочи, че НЗОК е упреквана за това, че плаща на различните лечебни заведения лекарства по различни цени. А това е факт, защото ползва като референт стойността в позитивния лекарствен списък, но е възможно най-високата. „Една голяма част от лечебните заведения достигат цена, която е по-ниска от референтната, а други – по-висока“, обясни Пенкова. Същевременно НЗОК е длъжна да плаща различните цени на болниците до стотинка, което ощетява фонда с около 100 млн. лв. на година.
„Това довежда до допълнителен разход за лекарства… Сключваме договор с притежателите на разрешенията за употреба, те солидарно с нас заплащат надвишението на бюджета в тази група лекарства и го поемат, затова вече имаме отказ от фирмите да доставят лекарства и да сключват договори“, заяви тя.
Отхвърлени бяха другите 2 предложения – на Костадин Ангелов от ГЕРБ и на Васил Пандов от ПП-ДБ. Те на практика защитаваха по-меки варианти за ценова регулация с аргумента, че има риск да спрат доставките на лекарства за болниците заради неизгодни условия.
Финансовата рамка на бюджета беше приета окончателно без дебати
Проектобюджетът на здравния фонд за 2023 г. е разчетен на база действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8%.

Бюджетът на НЗОК за 2023 г. е с балансирано бюджетно салдо. В план-сметката на Здравната каса са заложени малко над 7 млрд. лв. приходи и трансфери. Общо разходите за 2023 г. са над 7 млрд. лв., или с 910,9 млн. лв. повече спрямо парите за Касата за 2022 г.
Здравноосигурителните приходи са в размер на почти 6,9 млрд. лв., от които близо 4,3 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2,3 млрд. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Средствата за здравноосигурителни плащания са над 6,55 млрд. лв., което е ръст с 821,6 млн. лв. спрямо 2022 г.
От неданъчни приходи – глоби, санкции и наказателни лихви за 2023 г., е предвидено да постъпят 26,4 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. повече спрямо 2022 г.
В бюджета на НЗОК за 2023 г. са предложени разходи за персонал в размер на 74,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма спрямо 2022 г. с 12,3 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2023 г. се предлага да се изразходват 35,2 млн. лв.

Предвидени са трансфери от МЗ за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по Закона за здравето в размер на 18,3 млн. лв; за дейности за здравно неосигурени лица – в размер на 8,8 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18-годишна възраст и на лица над 18-годишна възраст по текстове от Закона за здравето – 72,2 млн. лв. и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38 млн. лв. Общо са предвидени 153,3 млн. лв., или с 46,7 млн. лв. повече спрямо 2022 г.
Заложените разходи за първична извънболнична медицинска помощ са 452,6 млн. лв., или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г.
За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) са предвидени 455,7 млн. лв., или със 75,4 млн. лв. повече от 2022 г.; за дентална помощ – 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г.; за медико-диагностична дейност – 237,3 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от 2022 г.
Средствата за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение у нас и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК плаща извън стойността на оказваните медицински услуги, са над 1,76 млрд. лв., или с 249,3 млн. лв. повече от 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Управленската програма, приета от кабинета. Кои са 5-те основни приоритета?
Спор между НЗОК и фармацевтите може да остави пациентите без лекарства
Рекордни 21.8 милиарда лева за пенсии в новия бюджет на ДОО

Заради жегите в някои части на Европа избухнаха големи пожари, които не само застрашават здравето и живота на много хора, но и навредиха сериозно на туризма. Хиляди хора бяха евакуирани от домове и хотели на гръцкия остров Родос, след като горски пожари обхванаха големи части от него.
Гръцката противопожарна служба заяви пред BBC, че се извинява за това, което нарече „бъркотия“ на острова, като предупреди, че ситуацията може да се влоши заради времето.
Островът се бори с горски пожари, подклаждани от силни ветрове от вторник, докато Европа се справя с предизвикателна гореща вълна.
5 хеликоптера и 173 пожарникари действаха в района, като се съобщава, че 3 хотела в района на Киотари са пострадали от пожар. Засегнати са и районите на Лаерма, Лардос и Асклипио.

Частни лодки са се присъединили към гръцката брегова охрана, за да съберат хора от плажовете в източната част на острова. Съобщава се и че кораби на гръцките военноморски сили се насочват към района, популярен сред туристит
Гръцката телевизия показа дълги опашки от туристи с куфари, откарани на безопасно място, на фона на дим.
„Току-що избягахме от 5-звезден луксозен курорт с лодка при тежки условия. Трябваше да следваме инстинктите си, а не указанията. Лоша видимост, вдишване на дим, без реални указания“, споделя турист пред BBC. Сега той лети за дома, въпреки че багажът на семейството още е в хотела.
Туристическата компания TUI обяви, че малък брой нейни хотели са били засегнати и премества клиентите си в алтернативно настаняване като предпазна мярка.
Пожарникарите продължават да се борят с десетки горски пожари в цялата страна. Район на запад от Атина е сред най-тежко засегнатите райони, заедно с Лакония в южната част на Пелопонес и остров Родос.

А властите предупреждават за много висок риск от нови пожари, тъй като температурите продължават да се покачват.
Хората бяха посъветвани да си останат вкъщи, а туристическите обекти – включително древния Акропол на Атина – ще бъдат затворени през най-горещите части през следващите 2 дни.
Пожари горят и на островите Корфу и Евия, като гръцките служби за спешна помощ издадоха заповеди за евакуация в няколко части на Корфу.
Британската авиокомпания Jet2 отмени всички полети и ваканционни оферти до Родос в неделя. Holiday group TUI също отмени всички ваканционни пакети за гръцкия остров до вторник включително заради продължаващите горски пожари, гласят изявления на двете компании. TUI временно спря новопристигащите в засегнатите хотели в Корфу за понеделник и вторник заради продължаващите горски пожари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Има ли български туристи до пожарите на Родос и Корфу?
Нови правила в Гърция: Забраниха плажа за деца в определени часове
Пет причини да не почивате в Гърция това лято
Затвориха Акропола в Гърция. Защо?

Пет основни приоритета съдържа Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството „Денков-Габриел“. Тя е резултат от постигнато съгласие между коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалиция „ГЕРБ-СДС“, предават от пресслужбата на Министерския съвет.
Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г.

Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници. Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите ѝ от ЕС ще доведе до значително облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и другите сфери на трансграничния бизнес.
Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г.

България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която цели да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява много ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.
Овладяване на инфлацията

Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. МС ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.
Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост

Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.
Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти

Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.
От МС уточняват, че управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на кабинета. В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални резултати, съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с НПВУ. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет, посочват от кабинета.
Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на МС, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стана ясно кога ще бъде приет бюджетът
Първото заседание на МС: Денков проверява разходите по министерства
Какво казаха световните медии за новото правителство на България?

Рекордните 21 794 046,05 лева отдели парламентът за пенсии и обезщетения. Такава е сумата, която депутатите гласуваха на второ четене в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО)за 2023 г.
В бюджета на ДОО е отразено увеличението на пенсиите с 12% от 1 юли.

По време на дебатите БСП поиска още 15 млн. лева за увеличение на заплатите на служителите на НОИ с 15%. От управляващото мнозинство обаче, обясниха, че увеличението вече е предвидено в големия бюджет, който ще се гласува утре, и то дори е по-голямо – с  около 17%.
Не се прие и искането на социалистите парите за втората година от майчинството да стане 850 лева.
Все пак, в новия бюджет те се увеличават от 710 на 780 лв. на месец.
Спор възникна и за промяната, която предвижда всички минимални осигурителни вноски да се правят върху 780 лв. от 1 август. Досега за земеделските стопани той бе 710 лв.
Приемането на бюджета на ДОО продължава.

От 2024 г. ЕС ще изисква от американските туристи предварително одобрение чрез Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията. Преди да си осигурят билети, настаняване или резервация на Стария континент, почиващите ще трябва да подадат заявление в ETIAS за приблизително 8 долара.
Кандидатите ще трябва да предоставят документация за пътуване, като паспорт и лична информация, ниво на образование, текуща професия, очаквани подробности за пътуването и всякакви наказателни присъди.
Въпреки че повечето заявления се обработват в рамките на минути, някои отнемат повече време, затова ЕС съветва посетителите да кандидатстват „много по-рано“. Обещава се отговор в рамките на 4 дни, но може да бъде удължен с 14 до 30 дни в зависимост от обстоятелствата.

След като разрешението е осигурено обаче, то е валидно до 3 години или до изтичане на паспорта на посетителя.
„С валидно разрешение за пътуване от ETIAS можете да влизате на територията на европейски държави толкова често, колкото искате за краткосрочни престои – обикновено до 90 дни за всеки 180-дневен период. Това обаче не гарантира влизане. Когато пристигнете, граничен служител ще поиска да види паспорта и другите ви документи и ще провери дали отговаряте на условията за влизане“, се отбелязва в уебсайта на ЕС.
Разрешението за пътуване е необходимо за влизане в 30 европейски държави, включително Испания, Германия, Франция и Гърция.
Въпреки че изискването беше обявено като влизащо в сила през януари 2024 г., експертите се съмняват то наистина да се приложи тогава, след като вече имаше много забавяния.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страните от ЕС взеха важно решение за Шенгенското пространство
Хиляди българи получиха отказ да останат на Острова

Русия въвежда визов режим за 19 държави. Колко от тях са в Европа?

В Европа вече не може да се закупи нов автомобил за под 10 000 евро. Това показва анализ на немския автомобилен клуб ADAC.
Дори, ако искате да закупите нова малка кола в Германия за по-малко от 15 000 евро, възможностите са все по-ограничени. Вече само 4 модела са под тази ценова граница. Гамата от достъпни превозни средства се е свила драстично.
ADAC обяснява повишението на цените и с факта, че много модели са извадени от експлоатация. Например VW и Peugeot вече спряха малките си модели съответно Up и 108.
Още: Продажбите на автомобили в света отбелязаха значителен ръст през май

Цените на Dacia Sandero пък се повишиха значително. Последният се предлагаше в Германия за по-малко от 7000 евро до 2019 г., но вече най-евтиният модел с базов двигател е на начална цена от 11 300 евро.
Другите три модела под лимита от 15 000 евро са Fiat Panda (от 14 990 евро), Citroen C3 (от 14 940 евро) и Mitsubishi Space Star (от 13 590 евро).
В България положението е аналогично, като цените на някои бюджетни модели са дори по-високи.
Още: Европейските автопроизводители бият тревога: Цените на новите коли ще скочат драстично

Жените имат повече причини от мъжете да се притесняват от предстоящата вълна от автоматизация и изкуствен интелект, която може да замени почти 1/3 от работните часове в икономиката на САЩ. Това е един от изводите в нов доклад на изследователското звено на консултантската компания McKinsey & Co., който разглежда тенденциите на пазара на труда до края на 2030 г. в САЩ, предава Bloomberg.
В него се изчислява, че вероятността да се наложи жените да сменят професията си е 1,5 пъти по-голяма от тази за мъжете през същия период. Причината – преобладават като брой в индустрии с по-нископлатени работни места, които според доклада ще са най-силно засегнати от автоматизацията, включително офис поддръжка и обслужване на клиенти. Чернокожите и латиноамериканците също ще са засегнати, тъй като търсенето на работници в хранително-вкусовата промишленост и производството ще намалее.
Според McKinsey Global Institute до края на 2030 г. най-малко 12 млн. работници в САЩ ще трябва да сменят професията си. Част от промените ще се дължат на стремежа за постигане на нулеви нетни емисии, което ще доведе до закриване на милиони работни места.

Това, което е обезпокоително, каза директорът на института Куайлин Елингруд, е, че промяната ще бъде фокусирана върху нископлатените работници. Вероятността да им се наложи да сменят професията си е до 14 пъти по-голяма от тази на най-високоплатените служители, а повечето от тях ще се нуждаят от допълнителни умения, за да го направят успешно.
Според доклада работниците на длъжности в офиси – от адвокати и учители до финансови консултанти и архитекти – също ще са сред най-засегнатите от разпространението на генеративния ИИ като ChatGPT на OpenAI. Но McKinsey твърди, че това до голяма степен ще доведе до промени в начина, по който се извършва тази работа, а не до премахване на длъжностите.
Вероятно „няма да е нещо толкова катастрофално Но това ще промени почти всяка работа“, отбелязва партньорът в института Майкъл Чуи.
Според доклада около 3,5 млн. работни места може да бъдат заличени, докато САЩ целят да прекратят емисиите на парникови газове, като най-засегнати ще са работниците в производството на нефт и газ и автомобилостроенето.

Според McKinsey обаче това ще бъде компенсирано от над 700 000 работни места, произтичащи от развитието на възобновяемата енергия, най-вече чрез капиталовложения в нови централи, зарядни станции и други подобни.
Преходът към енергетика, съчетан със засилените държавни разходи за инфраструктура, ще увеличи търсенето на строителни работници, които вече са в недостиг. Според McKinsey заетостта в строителството ще нарасне с 12% от 2022 до 2030 г
Ако пренареждането на работните места през следващите години се осъществи правилно, може да доведе до огромно увеличение на производителността и благосъстоянието в САЩ, според института. В доклада, за който Елингруд признава, че е „доста оптимистичен“ сценарий, се предвижда евентуален ръст на годишния ръст на производителността до 3-4%. Сега той е около 1%. За да се стигне дотам обаче, „САЩ ще се нуждаят от развитие на работната сила в много по-голям мащаб“, смятат от McKinsey.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
Изкуственият интелект оставя без работа повечето програмисти в една страна
Как изкуственият интелект ще помага на журналистите?

Японското население продължава да се топи с рекордни темпове. Миналата година японците са намалели с 801 000 души спрямо предходната, до 122,4 милиона, обяви министерството на вътрешните работи, цитирано от ДПА.
Освен рекордните 1,57 млн. смъртни случая, през 2022 г. са се родили само 772 000 деца, което е по-малко отвсякога.
За първи път всичките 47 префектури в страната отбелязват спад в броя на местните граждани.
Заедно с живеещите постоянно в Япония чужденци населението на страната наброява 125,4 млн. души, или с около 511 000 души по-малко, отколкото година по-рано.

Това означава, че населението на третата по сила икономика в света намалява през последните 14 години. Предвид ниската раждаемост и слабата имиграция Япония застарява по-бързо от всяка друга индустриална държава.
Цели райони се обезлюдяват, милиони къщи са празни и се рушат, затварят се училища.
Японският премиер Фумио Кишида призова „за безпрецедентни мерки“ за ръст на раждаемостта, така че до 2030 г. намаляването на населението да спре.
Има съмнения обаче доколко ефективни биха били подобни инициативи, които най-често представляват продължение на вече съществуващи мерки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Япония влага милиарди долари, за да стимулира раждаемостта
Япония дава милиони на хората, ако напуснат Токио 

Заплатите в Япония с най-голямо увеличение от 30 години насам

За по-малко от 5 минути и без дебати парламентът прие кандидатурите на Андрей Гюров и Петър Чобанов за подуправители на Българската народна банка.
Те бяха номинирани от преизбрания за неин гуверньор Димитър Радев почти веднага след гласуването на втория му мандат. Той подчерта професионализма и качествата на двамата като кандидати за подуправители на БНБ.
Така от днес Чобанов поема управление „Банково“, а Гюров – управление „Емисионно“ за 6-годишен мандат.

Решенията бяха взети без дебат в пленарната зала. Единствено Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ коментира от парламентарната трибуна, че капацитетът на Андрей Гюров не отговаря на заеманата длъжност, и припомни, че Петър Чобанов беше финансов министър, когато фалира КТБ.
За Чобанов гласуваха 148 народни представители, а за Гюров – с 1 по-малко, 147. Гласовете очаквано дойдоха от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. „Против“ гласуваха „Възраждане“ и „Има такъв народ“, а БСП – въздържали се.
След избора им двамата нови подуправители на БНБ положиха клетва пред Народното събрание.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БНБ променя таксите за обслужване на клиенти с банкноти и монети
Димитър Радев остава начело на БНБ
Кой е Димитър Радев – новият стар ръководител на БНБ?

Средната брутна заплата през май в Сърбия е била 118 992 динара, което е около 1985 лева. Това съобщи сръбският Републикански институт за статистика, цитиран от Танюг.
За сравнение, според последните данни на Националния статистически институт в България средната брутна месечна работна заплата e 1 882 лв.
Така излиза, че в момента в западната ни съседка заплатите са с около 100 лева по-високи от българските.
Още: Българите получават сред най-високите средни заплати на Балканите

Средната нетна заплата в Сърбия е възлизала на 86 220 динара (около 1,439 лева ).
Спрямо същия период на миналата година в Сърбия, брутните и нетните трудови възнаграждения за периода януари-май са по-високи номинално с 15,5 на сто, а реално, съобразено с инфлацията са по-ниски с 0,1 на сто.
Спрямо същия месец на предходната година средната брутна и нетна работна заплата за май е по-висока номинално с 16,2 на сто, а реално с 1,2 на сто.
Още: 74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната

Регистрираната в Прага Rezolv Energy купи правата за изграждане на соларен парк край Силистра от българската компания YGY Industries. Очакванията са, че проектът ще бъде реализиран до началото на 2025 г. и това ще е най-голямата соларна централа у нас с капацитет от 229 MW.
От презентацията на сайта на Rezolv Energy става ясно, че площта на парка, който ще носи името „Св. Георги“, е 165 хектара на територията на старото летище в Силистра. На тази площ ще бъдат разположени 400 000 соларни панела. Средната производствена мощност е 313 GWh електроенергия годишно, която ще бъде продавана чрез частни дългосрочни договори (PPA) на индустриални потребители.

Чешката компания вече присъства в региона с проекта за соларен парк Dama в Румъния. Плановете са централата да бъде пусната в експлоатация тази година. Инсталираната мощност е 1044 MW и това я прави сред най-големите соларни инсталации в Европа.
„Соларните панели ще представляват 13% от общия инсталиран капацитет на България през тази година, а до 2030 г. в страната ще има 6 GWh соларни мощности“, прогнозира Алистър Хамънд, главен оперативен директор на Rezolv Energy, цитиран от пресцентъра на компанията.
Очакванията са, че по време на строителството на парка ще бъдат открити 500 работни места.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя е първата община у нас със собствен соларен парк?
Британска компания изгражда соларен мегапроект в наша съседка
Най-голямата соларна централа в Сърбия скоро ще заработи

Когато Русия стартира своята инвазия в Украйна през февруари 2022 година множество западни компании напуснаха страната в знак на протест. Но някои от най-големите корпорации в света, включително Heineken и Mondelez, останаха в Русия.
Повече от година по-късно, компаниите, избрали да останат в страната, се намират в сложна ситуация: изтеглянето от Русия стана по-скъпо и доста по-сложно, докато от друга страна, оставането на този пазар върви ръка за ръка с нарастващи рискове.
Компаниите се озоваха между западните санкции и общественото недоволство от едната страна и все по-враждебното руско правителство от другата. Кремъл прави все по-трудно за западните бизнеси да продадат руските си активи, като налага големи намаления в цените на тези активи, както и наказателни данъци, пише CNN.
Опитът на френския производител на храни Danone и датската пивоварна компания Carlsberg е добър пример за това колко далеч се простира правителствената намеса, която може да застигне и други чужди компании, надяващи се да се справят със ситуацията.
Докато двете компании бяха в процес по финализиране на сделки за продажба на бизнесите си на местни купувачи, президентът Владимир Путин подписа заповед, чрез която национализира техните активи в Русия по-рано през този месец.
От Carlsberg посочиха, че развитието на събитията прави перспективите пред продажбата на Baltika Breweries, една от най-големите компании за потребителски стоки в Русия, „много несигурни”.
„Прозорецът за изход от Русия е почти затворен”, казва Мария Шагина, експерт по санкциите в британския мозъчен тръст International Institute for Strategic Studies.
„Западните компании сега се намират между чука и наковалнята”, казва тя.
Труден избор
Над 1000 чужди компании се освободиха или замразиха операциите си в Русия, откакто войната започна, според проучване на Yale University.
Провокирани от обхвата на западните санкции, петролни компании, автомобилни производители, технологични фирми, консултантски компании и банки поведоха първоначалната вълна от бизнесите напускащи Русия.
McDonald’s продаде над 800 местни ресторанта, отписвайки над 1 млрд. долара в рамките на процеса.
Петролният гигант BP пое удар за 24.4 млрд. долара за това, че се отказа от своя дял в размер на 19.75% в Rosneft, най-голямата петролна компания на Русия. Ходът също така доведе до понижение на петролните и газови резерви на британската енергийна компания.
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Но дори и след масовото напускане на големи корпорации, изследователите от Yale изчисляват, че над 200 компании от целия свят, продължават да правят бизнес в Русия.
В допълнение 178 фирми „купуват време”, което означава, че са замразили новите инвестиции и намаляват мащаба на операциите си, но въпреки това продължават да имат присъствие в страната.
Unilever, Nestlé, Mondelēz и Procter & Gamble, които са най-големите компании за потребителски стоки в света, попадат в тази категория.
Въпреки че точните причини, поради които всяка компания остава в Русия, варират, често сред тях са притеснения за благосъстоянието на служителите и техните семейства в страната, както и задължения към местни партньори, включително земеделци.
Защо западните стоки остават лесни за намиране в Русия?

Президентът на Русия Владимир Путин подписа заповед, която пзоволява временната национализацията над активи на чуждестранни компании от „неприятелски държави“;
Снимка: Kremlin.ru
Компаниите посочват още, че доставят жизненоважни стоки за обикновените хора, а някои фирми даже заявяват, че изоставянето на техните руски активи само ще даде лесен достъп на Кремъл до нови канали за приходи, чрез които да финансира войната си.
Продажбата на операциите в Русия не е лесна работа и върви заедно с тежки наказания. Компаниите са длъжни да продадат техните активи с 50% намаление в пазарната стойност, както и да заплатят на Кремъл значителна такса. Щатските компании трябва да получат разрешение от Министерство на финансите, за да платят подобно такса, според правила, публикувани от Службата за контрол на чуждестранните активи през март.
Западните санкции срещу близо 2 000 лица и субекти усложнява картинката още повече, правейки трудно намирането на легитимни купувачи.
Най-малкото зло
„Нямаме намерение да допринасяме повече за капацитета на руската държава”, посочи пред журналисти изпълнителният директор на Unilever Хайн Шумахер през тази седмица.
Имайки предвид това, компанията, която плати 3.8 млрд. рубли (42.2 млн. долара) данъци на руското правителство през 2022 година, не успява да намери подходящо решение, включващо продажба на нейните операции в страната, добавя той.
Изоставянето на нейния бизнес в Русия, чийто активи възлизат на 884 млн. долара, включително четири завода, само би увеличило риска от национализация, което оставя Unilever без избор освен да продължи да оперира в страната, посочва Шумахер.
„Никоя от възможностите не е в действителност добра, но …работата в ограничен порядък е най-малко лошата (възможност).”, добавя той.
Говорител на Nestle, която има шест завода и около 7000 служители в Русия, посочва пред CNN, че е „намалила драстично” гамата продукти в страната, за да осигурява само „важни и основни храни за местните хора”.
Procter & Gamble не са отговорили на молбата за коментар, но компанията посочи преди, че ще се „съсредоточи върху основните продукти за здраве, хигиена и лична грижа, необходими на много руски семейства, които зависят от тях в ежедневието си.”
Mondelez посочиха през юни, че планират „руският бизнес да бъде самостоятелен със самодостатъчна верига за доставка” до края на годината.
Ако спрем напълно операциите си, бихме рискували да ги предадем на друга страна, която би могла да използва приходите за собствените си интереси, става ясно от позицията на компанията.
Но действията на Кремъл срещу Danone и Carlsberg, а преди това срещу немската енергийна компания Uniper и финландската Fortum Oyj, чиито руски активи бяха конфискувани през април, подчертава, че дори компании, които са останали в Русия рискуват да станат цел на национлизацията.
За професорът от Yale Джефри Зонефелд, който води екипът, следящ действията на чуждите компании на фона на войната, напускането на Русия е единственият правилен избор.
„Идеята е да се увеличи нивото на дискомфорт, така че (руснаците) да започнат да се питат кой е авторът на тяхното нещастие.”, каза той по-рано през този месец.
Какво се случва с търговията на дребно в Русия след напускането на западните компании?
Русия пое контрол над операциите на Danone и Carlsberg в страната
 Племенник на Кадиров пое руския „Данон“
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?
Тези икономики се възползваха от изолацията на Русия, но сега рискуват ответни действия от страна на Запада

Финансовото министерство оттегли подкрепата си за Бюджет 2023, след като текстове за по-висока събираемост отпаднаха при второто четене на законопроекта в ресорната бюджетна комисия.
На заседание, приключило около полунощ, комисията отхвърли редица контролни мерки, които според министерството са необходими на приходните агенции, за да осигуряват постъпления. Макрорамката е изчислена при дефицит от 2,5 на сто на касова основа и три процента на начислена основа.
С гласовете на ГЕРБ, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ беше отхвърлено предложението заплатите на служителите да се изплащат само по банков път. Тази мярка беше насочена за фирмите с над 50 служители, както и към ресторантьорския бранш. Отхвърлена беше и идеята клиентите, които не получават касова бележка в заведенията, да могат да откажат да заплатят сумата.
„Поради отпадналите мерки за събираемост, Министерството на финансите не подкрепя бюджета в този му вид“, заяви в края на заседанието на комисията министър Асен Василев.

Още: Народното събрание прие държавния бюджет за тази година на първо четене
Предстои всички текстове да бъдат гласувани окончателно в пленарната зала в четвъртък.
 
Финансовият министър за новия бюджет: Увеличението на пенсиите е гарантирано

Русия загуби енергийната битка, заяви още през март Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика, пред френското издание Liberation – малко над година от началото на войната в Украйна, пише Oilprice.
Сега, година и половина след решението на руския президент Владимир Путин да изпрати войски в своя южен съсед и да прекъсне доставките на природен газ по газопроводи за много клиенти в ЕС, Европа успя да замени голяма част от газа чрез внос на втечнен газ и забрани вноса на руски суров петрол и петролни продукти.
САЩ се активизираха, за да запълнят част от празнината в доставките на петрол и газ, оставена от Русия. Това беше голяма празнина и американските производители на петрол и износители на LNG с радост я запълниха.
„Търговските потоци бяха преобърнати с главата надолу с Близкия изток и американските износители като ключови бенефициенти“, заяви Амрита Сен, ръководител на отдела за изследвания в консултантската фирма Energy Aspects, пред Financial Times.
Русия губи европейския енергиен пазар

След началото на войната в Украйна Русия загуби Европа като енергиен клиент и основните ѝ пазари се свеждат до Китай и Индия за продажбата на суров петрол. Китай и Индия са съответно най-големият и третият по големина вносител на суров петрол в света, така че потенциалът на пазарите е огромен. Възможно е обаче вече да сме свидетели на пиковия внос на руски суров петрол за Индия, според анализатори.
Европа купува повече петрол и газ от САЩ и подписва дългосрочни споразумения за доставка на LNG с американски износители – сделки, които не бяха така добре приети на Стария континент само преди 2 години, когато целите за климата бяха начело в списъка с енергийни приоритети.
Руският газ не е нито санкциониран, нито има наложено ембаргово срещу него, но някои купувачи в Северна Азия може да са предпазливи към идеята да станат зависими от този енергоносител.
Преди войната и ембаргото Русия отговаряше за близо 40% от европейския внос на суров петрол, рафинирани продукти и природен газ. Понастоящем ЕС не внася руски суров петрол, с изключение на България, заради дерогация от ЕС до 2024 г. Доставките на природен газ през тръбопроводи от Русия сега са под от 10% от общите газови доставки на ЕС, спад с близо 40% преди войната.

Единственият голям доставчик на газ в Европа е Норвегия, близък съюзник на ЕС и член на НАТО.
Някои азиатски клиенти може да са близо до своите лимити за руската енергия
И докато Европа се отдалечава от руските изкопаеми горива, Китай и Индия се превърнаха в ключови клиенти на руския суров петрол. Индийският внос на петрол от Русия продължи да нараства през първата половина на 2023 г., тъй като по-евтините руски въглеводороди намират повече купувачи в третия по големина вносител на суров петрол в света.
След над година от началото на войната Индия се превърна от маргинален купувач на руски суров петрол в най-важния пазар за петрола на Москва, наред с Китай. Индийските рафинерии, които не спазват горната граница на цените на Г-7 и търсят евтини опортюнистични покупки, заграбиха много от руските товари на сорт Urals, които преди отиваха към Северозападна Европа.

Но Индия може да е преминала пика на вноса на руски суров петрол заради инфраструктурни ограничения и нуждата да се поддържат добри търговски отношения с други доставчици на суров петрол, според анализатори от Kpler.
„Индия ще се стреми да поддържа вноса на руски суров петрол, но може би е достигнала лимита си, възпрепятствайки достъпа на всякакви допълнителни барели“, заяви пред CNBC Янив Шах, старши анализатор в Rystad Energy.
По отношение на природния газ, Азия отчита ограничени спот покупки на руски LNG, тъй като се смята, че големите купувачи в Северна Азия са свили вноса от руски експортни проекти до най-ниското ниво за последните 2 години. Купувачите целят да диверсифицират източниците и да избегнат потенциални бъдещи проблеми с плащанията и доставките, пише Bloomberg.
Американските износители на петрол и газ печелят

Тъй като купувачите в Европа се дистанцираха от руския петрол, износът на суров петрол от САЩ за Европа нарасна и се очаква да продължи да расте.
През 2022 г. Европа се нареди на второ място след Азия за покупките на суров петрол от САЩ. Европейският внос на суров петрол от Америка достига средно 1,51 млн. барела на ден през 2022 г., или 42% от износа на американски суров петрол, малко по-малко от 43-те процента към Азия, изчислява американската Агенция за енергийна информация (EIA). „Санкциите на ЕС, въведени през декември 2022 г., които забраняват целия внос по море на руски петрол в Европа, създават предпоставки търсенето на американски суров петрол да продължи да расте през 2023 г.“, добавят от агенцията.
На пазара на LNG Европа и Китай се конкурират ожесточено по отношение на подписване на дългосрочни договори за доставка на американски газ.
За разработчиците и износителите на LNG от САЩ по-дългосрочните сделки за покупка с Европа – и Азия – означават повече шансове за проекти за сключване на договори за бъдещи обеми от планирани съоръжения за износ и подкрепят финансирането и окончателните инвестиционни решения за по-голям брой терминали за износ на LNG в САЩ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руска компания детронира „Газпром“ като водещ доставчик на природен газ за Европа
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Русия изпадна от Топ 6 на вносителите на петрол в ЕС
4 европейски страни, включително и България, събират запаси от руски петрол

Западните държави се опасяват, че икономическият срив в Тунис може да предизвика още по-големи мигрантски потоци към Европа, и предлагат финансова помощ. А перспективите на страната да сключи най-голямата сделка – спасителна помощ от Международния валутен фонд в размер на 1,9 млрд. долара – изглеждат все по-отдалечени.
През октомври опустошената от инфлация и силно задлъжняла страна постигна предварително споразумение за заем от базирания във Вашингтон МВФ.
Той ще изисква от Тунис да предприеме това, което МВФ нарича „всеобхватна програма за икономически реформи“, която ще доведе до постепенно премахване на субсидиите за горива и електроенергия.
Президентът Каис Саид обаче многократно е отхвърлял „чуждия диктат, който ще доведе до още по-голяма бедност“, пише АФП.
През март държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди, че Тунис трябва спешно да постигне споразумение с МВФ, тъй като икономиката му „рискува да изпадне в безпътица“.
Още: Украйна е все по-близо до получаването на 900 млн. долара от кредитната програма на МВФ
Последва загрижеността на ръководителя на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел, че сривът „в икономически или социален план“ в Тунис ще предизвика нов поток от мигранти към Европа – оценка, отхвърлена от Тунис.
Италия твърди, че пристигащите по море мигранти са се увеличили рязко тази година, като повечето от тях са от Тунис и Либия.
„Тунис е държава, която е в изключително тежко положение, и е ясно, че оставянето ѝ на произвола на съдбата може да има много сериозни последици“, заяви италианският министър-председател Джорджа Мелони пред репортери в Рим в неделя по време на конференция със Саид и други средиземноморски лидери.

Още: Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле
Освен икономическото положение, Европейският съюз и Вашингтон са обезпокоени от нарастващия авторитаризъм на Саид.
След като уволни правителството през юли 2021 г., той се възползва от широките си правомощия. По-късно разпусна парламента и прокара конституция, която да замени одобрената през 2014 г. след революцията от Арабската пролет в страната.
Почти „погребано“
Борейки се с безработицата и инфлацията, изострени от последиците от нахлуването на Русия в Украйна, много тунизийци се присъединиха към африканците на юг от Сахара и напуснаха Тунис, който се намира само на 130 км от италианския остров Лампедуза.
През юни Европейският съюз заяви, че може да предложи дългосрочен заем от около 900 млн. евро (1 млрд. долара) на страната „след изпълнението на програмата за реформи, подкрепяна от МВФ“.
Но Арам Белхадж, преподавател и изследовател в тунизийския университет в Картаген, заяви, че споразумението с МВФ „е блокирано“, тъй като Саид „отхвърля предложените реформи“, особено по отношение на субсидиите за горивата, тъй като това би довело до по-високи разходи за обществения транспорт и доставките.
По данни на МВФ потребителските цени в Тунис вече ще нараснат с 10,9% през тази година.
„Ако до края на август няма изясняване на позицията на Тунис, споразумението с МВФ ще бъде погребано веднъж завинаги“, заяви Белхадж.
Според икономиста Езедин Саидане, президентът е видял в необходимите реформи „неща, които биха го наказали политически“.
Съгласно споразумението с МВФ Тунис ще трябва да преструктурира и 100 държавни фирми, които притежават монопол върху много части от икономиката и често са силно задлъжнели.
„Тунис е този, който блокира“ споразумението, каза Саидан, и сега „преговорите са в пълен застой“.
„Все по-трудно“
В средата на април регионалният директор на МВФ Джихад Азур посочи, че не е получавал „никакво искане от Тунис за преразглеждане на програмата му“.
Оттогава насам Саид потвърди защитата си на субсидиите и продължи атаките си срещу международната финансова система.
На конференцията в Рим Саид отново призова за „нова световна финансова институция“, която да установи „нов човешки ред, в който надеждата да замени отчаянието“.
Той лансира идеята „да се вземат излишните пари от богатите, за да се дадат на бедните“, но това няма да е лесно.
Бюджетният дефицит от 8% през 2022 г. се дължи изцяло на държавните субсидии, най-вече за енергия, след като руската инвазия в Украйна повиши световните цени.
През първата половина на 2022 г. сметката на държавата за субсидии за горива се е покачила с 370% на годишна база, показват официалните данни.
„Няма нищо кой знае какво, което да замени постепенното повишаване на цените на помпите, предвидено в програмата на МВФ“, заяви източник, близък до преговорите.
Саидане посъветва да не се повишават данъците, тъй като страната вече е подложена на „най-завишения фискален натиск в Африка“.
Дългът е около 80 % от брутния вътрешен продукт.
Белхадж заяви, че без споразумение с МВФ „ситуацията ще става все по-трудна“ с „много голям“ риск от неплатежоспособност през 2024 и 2025 г.
Според Саидан, тунизийската държава „изглежда е направила избора да предпочете изплащането на дълга. Но за сметка на осигуряването на основни стоки“.
През последните няколко месеца спорадичен недостиг на брашно, ориз, захар и гориво доведе до празни рафтове или дълги опашки.
Излизането на Русия от сделката, разрешаваща износа на зърно от Черно море, миналата седмица поднови опасенията за недостиг или покачване на цените, което може да засегне уязвимите държави.
В Тунис, където брашното е сред основните хранителни съставки, субсидирани от държавата, това може само да увеличи натиска върху бюджета.
Правителството се обръща все повече към местните банки за финансиране, което допринесе за понижаването на рейтингите на четири от финансовите институции в страната по-рано тази година от световната агенция Moody’s.

Американският технологичен гигант Apple е обект на колективен иск, с който се иска обезщетение в размер на над 1 млрд. долара от разработчици, разгневени от високата цена, на която се продават приложенията на потребителите на неговите продукти, предаде АФП.
Искът е заведен от професора по конкуренция Шон Енис от Университета на Източна Англия от името на 1500 британски разработчици на приложения. С иска се иска обезщетение от 785 млн. паунда (1,0 млрд. долара) за британските разработчици.
„Apple злоупотребява с господстващото си положение на пазара, като начислява прекомерна „комисиона“ – обикновено 30 % – за приложения и покупки на цифрово съдържание в рамките на приложението. Таксите са несправедливи сами по себе си и представляват злоупотреба с ценообразуването. Те вредят на разработчиците на приложения, а също и на купувачите на приложения“, се казва в изявление, публикувано от университета.
Apple се сблъска с критики в САЩ и Европа заради влиянието си върху своя App Store и невъзможността на разработчиците да продават директно на клиентите, пише БГНЕС.
„Apple има доминираща позиция на пазара за разпространение на приложения на устройства с iOS, тъй като App Store е единствената налична възможност“, заяви Енис.
През декември миналата година технологичната компания заяви, че планира да даде на разработчиците по-голяма свобода при определянето на цените в App Store.
ОЩЕ: Apple стана първата компания в света с пазарна капитализация от 3 трлн. долара

През септември ще се решава дали да се махнат ограниченията за внос на украинско зърно в 5 държави в Европейския съюз, включително България. Това стана ясно след заседание на ресорния Европейски съвет.
Засега ограниченията са до 15 септември, а Украйна вече поиска те да бъдат махнати.
В обща позиция, България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия поискаха ограниченията да останат до края на 2023 година. Германия и Франция обаче се обявиха против. В крайна сметка Съветът на ЕС стигна до компромис – забрана на продажбите на местните пазари на петте източноевропейски държави, като същевременно се запазят транзитните маршрути отворени за преминаване на украинско зърно.
Брюксел работи „много интензивно“ с петте държави-членки на ЕС и Украйна, за да се опита да намери решение, каза говорител на комисията. „Тези мерки са целеви и временни. Те бяха въведени за много специфична ситуация на логистични затруднения и улесняване на търговията, която се случваше в тези граничещи страни“, каза говорителката Мириам Гарсия Ферер, предаде БГНЕС. ЕК обаче е на позиция, че не може да налага решение, след като няма единомислие в Европейския съвет.
ЕС увеличи вноса на украинско зърно след руската инвазия, за да увеличи приходите за Киев. Но страните от ЕС по границата на глобалната селскостопанска сила започнаха да забраняват вноса, след като техните фермери протестираха, че пренасищането с украинско зърно натиска цените надолу.
Всяко удължаване на ограничителните мерки би било „абсолютно неприемливо и откровено антиевропейско“, каза украинският президент Володимир Зеленски, визирайки и спряната зърнена сделка в Черно море, напомня в. „Сега“.
ОЩЕ: ЕК не е получила искане за удължаване забраната за внос на украинско зърно
 

Жена към депресирания си съпруг:
– И как така – нямало за какво да живееш?! Апартаментът не е изплатен, колата не е изплатена, хладилникът – също…