Архив на категория: Бизнес

Скрити залежи: Гърция откри редкоземни метали в устията на Струма, Места и Марица

Редкоземните метали са група от 17 елемента, които заедно с други критични суровини се използват в производството на широка гама от високотехнологични продукти: от смартфони, компютри, вятърни турбини през катализатори на автомобили, батерии за електромобили до отбранително оборудване, сателити, лазери, оптични влакна и авиационни двигатели.
Те се наричат „редкоземни елементи“ и противно на това, което подсказва името им, са изобилни на планетата. Тяхната рядкост се дължи главно на трудността на извличането и обработката им, тъй като не се срещат в достатъчно високи концентрации, за да бъдат икономически експлоатирани.
Сигурното снабдяване с такива критични суровини се превръща във все по-важен геополитически въпрос, тъй като ЕС търси начини да намали зависимостта си от Китай в тази област. ЕС вдига добива на стратегическите суровини над 3 пъти
Гърция, заедно с Гренландия, Швеция, Финландия и Норвегия, със своите значителни находища на редкоземни метали, са сред страните в състояние да предложат част от решението, пише Еkathimerini.

Геологията на Гърция, според д-р Константинос Ласкаридис, ръководител на дирекцията по минерални ресурси и минно дело към Гръцкия орган за геоложки и минерални изследвания (EAGME), представлява киселинни магмени скали, подобни на тези от Северна Европа, домакин на добре познатата Norra Kärr находища в Швеция (главно пералкален нефелин сиенит и екзотични минерали), Kvanefjeld (минерално находище, което се смята за 2-ото по големина находище на редкоземни оксиди в света и 6-oто по големина находище на уран) в Гренландия и Fen в Норвегия и Финландия, за които се смята, че могат да задоволят нуждите на Европа само през следващите десетилетия.
Реките Струма, Места и Марица крият богатства
От изследванията проведени от IGME (сега EAGME) в сътрудничество с ELKETHE има сериозни индикации за наличието на редкоземни елементи главно в Северна Гърция.
Редкоземни елементи, и то с високо съдържание, се откриват в крайбрежната и подводна среда между Халкидики и Александруполис, главно в устията на реките Стримонас (Струма), Нестос (Места) и Еврос (Марица), пише Money Review. Резултатите от седиментологичните изследвания и анализите на проби, извършени в тези райони, са доста обнадеждаващи, със средно съдържание на редкоземни елементи от 1.17%, но за съжаление със значително съдържание на торий (радиоактивен елемент). „Наличието на радиоактивни елементи и тежки метали в редкоземните метали е основната причина в Европа, въпреки че има открити залежи, да не са експлоатирани досега“, подчертава д-р Ласкаридис.

Според Ласкаридис от залежите на редкоземни минерали, изследвани в Гърция само черните пясъци от района на Лутра Елефтерон – Неа Перамос са от икономически интерес. Но заради местоположението си (в район с интензивен туристически трафик) всеки опит за развитие ще създаде проблеми.
„Необходими са по-нататъшни всеобхватни ореологични изследвания с геофизични и химични анализи и някои сондажи, за да се види дали индикациите са потвърдени“, посочва специалистът. Според него „ще минат най-малко 10 години от момента, в който започне пълна изследователска програма до експлоатацията на находището, период, който може да бъде намален само с 2 до 3 години с новите разпоредби, насърчавани от ЕС. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на неочаквано място (СНИМКИ и ВИДЕО)
Зад полярния кръг: Откриха най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа

Държавата отпуска 2,3 млрд. лв. за развитие на бизнеса

Близо 2,3 млрд. лв. ще инвестира Министерството на иновациите и растежа (МИР) в развитието на българския бизнес до края на годината. Това съобщи заместник-директорът на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР Калин Маринов на българо-турски форум в Бургас, цитиран от пресслужбата на ведомството.
Средствата са част от пакета за подкрепа на компаниите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и програмите „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Те ще бъдат отпускани като безвъзмездна помощ, финансови инструменти и комбинация от двата вида финансиране.

От МИР напомнят, че кандидатстването по третата процедура от НПВУ за изграждане на собствени системи от възобновяеми енергийни източници в комбинация с батерии за съхранение на произведената енергия с бюджет от 200 млн. лв. продължава още близо два месеца. От нея могат да се възползват микро, малки и средни предприятия, както и дружества с до три хиляди служители от почти всички икономически сектори.
В следващите седмици предстои отваряне и на останалите две мерки по НПВУ – за насърчаване на прехода към кръгова икономика и за подкрепа на компании с „Печат за високи постижения“ от Европейската комисия. По първата мярка микро, малки, средни и големи фирми от преработващата промишленост ще могат да кандидатстват за общо 180 млн. лв. за ново оборудване. Със 118,5 млн. лв. по втората процедура ще бъде подпомогнато реализирането на 15 иновативни проекти за авангардни технологии – биоразградими продукти, различни софтуерни решения за сигурен родителски контрол, разпознаване на изображения, ускоряване развитието на лекарства, както и персонализирана и интелигентна грижа за хора с увреждания.
Ето с колко нараснаха разходите на работодателите само за година
Според Маринов до края на годината по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ ще бъдат отворени процедури за безвъзмездна помощ и финансови инструменти за повече от 1,3 млрд. лв. Първите две мерки ще бъдат насочени към развитието на развойна дейност и внедряване на иновации. За тях е предвиден бюджет от 420 млн. лв. В края на годината ще бъде отворена мярка за 117,5 млн. лв. за подобряване на производствения капацитет на семейните предприятия и фирмите от творческите индустрии и занаятите.
„Вече имаме и подписано споразумение с „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ за 1,2 млрд. лв. Разработването на част от предвидените инструменти вече започна с пазарни консултациите и скоро се очаква подборът на финансови посредници, които ще инвестират средствата в предприятията. Предвидени са за изпълнение както дългови, така и дялови финансови инструменти. С тях компаниите ще развиват конкурентоспособността си, капацитета си за научни изследвания и внедряване на модерни производствени решения, ще създават нови работни места, както и цифрови технологии за улесняване на живота на гражданите“, допълни той.
Маринов представи и възможностите по новата за България Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация. През тази година наличните средства по нея ще бъдат 461,82 млн. лв., които ще бъдат разпределени за изграждане на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове, за развитие на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност в страната, както и във ваучерна схема за партньорство между бизнеса и научните организации.

Боросовата търговия в Европа започна в червено, а Уолстрийт закри с печалби

Основните индекси на водещите фондови борси в Европа започнаха в червено в началото на днешната сесия, докато инвеститорите следят повишенията на водещите лихви на централните банки и кризата в банковия сектор, предаде CNBC.
На Лондонската фондова борса индексът FTSE 100 загуби 0,86% до 7434,94 пункта.
Във Франкфурт DAX отстъпи с 0,8% до 15 089,08 пункта, а парижкият САС 40 се сви с 0,83% до 7080,29 пункта.
Общоевропейският индекс Stoxx 600 падна с 0,5% малко след началото на сесията, като спадът е във всички сектори. След като ЕЦБ вдигна лихвите: Европейските борски пак тръгнаха надолу

За сметка на това Уолстрийт закри снощи с печалби, тъй като американският финансов министър Джанет Йелън успокои пазарите, като увери, че ще се вземат мерки за запазване на депозитите на американците, предаде Reuters.
И трите основни борсови индекса на нюйоркската борса се върнаха към печалби само час преди края на сесията, когато Йелън поднови обръщението си към Конгреса. След изслушването ѝ акциите на изпадналата в затруднение калифорнийската банка First Republic Bank изтриха 6%. Акциите на First Republic изненадващо скочиха драстично
Същевременно една от най-големите борси за криптовалути в света Coinbase Global, изтри 14,1% от стойността си след заплахата на Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ да потърси съдебна отговорност от компанията.
Промишленият индекс Dow Jones се увеличи със 75,14 пункта или 0,23% до 32 105,25 пункта.
По-широкообхватният Standard & Poor’s 500 нараста с 11,75 пункта или 0,3% до 3948,72 пункта.
Високотехнологичният Nasdaq закри нагоре със 117,44 пункта или 1,01% до 11 787,4 пункта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На фона на банковата криза: Как се движат финансовите пазари?
Акциите на Credit Suisse пак тръгнаха надолу, европейските пазари се повишиха 
Европейските борси стартираха в червено след спасяването на Credit Suisse

Цените на жилищата в София започнаха да падат

Цените на жилищата в София отбелязаха спад за първи път от много време насам в последното тримесечие на 2022 г. Това съобщава Националният статистически институт.
Понижението на цените в столицата е с 2.5 % на тримесечна база.
За третото тримесечие на 2022 г. цените на жилищата в София се бяха повишили с 5.6%.
Цените на имотите в големите градове растат устремно

Извън столицата повишението на цените в големите градове продължава.
През четвърто тримесечие на 2022 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 0,4 на сто спрямо предходното тримесечие и с 13,4 на сто спрямо същото тримесечие на 2021 година. 
Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение е регистрирано в град Стара Загора (+7,4 на сто), следван от градовете Бургас и Варна – съответно с (+4,7 на сто) и (+2,1 на сто). В Русе увеличението е с 1.8%, а в Пловдив с 0.2%.

САЩ разследват Credit Suisse и UBS за нарушаване на санкциите срещу Русия

Според съобщения в медиите американските власти разследват Credit Suisse и UBS, заедно с други, във връзка с евентуално подпомагане на руски олигарси при заобикаляне на санкциите. Освен двете големи банки Министерството на правосъдието проверява и служители на някои американски финансови институции, съобщи Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Съответните писма с искане на информация са изпратени преди поглъщането на Credit Suisse, обявено в неделя.
Според един от запознатите министерството иска да знае кои служители са отговаряли за такива клиенти и как тези клиенти са били проверявани през последните години. На следващ етап би могло да се разследва дали са били нарушени законите. Първоначално двете банки и Министерството на правосъдието във Вашингтон не са коментирали темата. Credit Suisse с проблеми в съда в САЩ
Преди войната в Украйна да доведе до разширяване на санкциите, Credit Suisse беше известна с това, че обслужваше богати руснаци. В своя пик банката управляваше над 60 млрд. долара за руски клиенти, които генерираха между 500 и 600 млн. долара приходи годишно за Credit Suisse.

Към момента на прекратяване на дейността си с индивидуални руски клиенти през май 2022 г. Credit Suisse е управлявала около 33 млрд. долара за тях, с 50% повече от UBS въпреки по-големия ѝ бизнес в областта на управлението на богатството.
Миналата година Министерството на правосъдието откри работната си група KleptoCapture, за да приложи санкции срещу богати руснаци, политически съюзници на президента Владимир Путин, издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления. Оттогава правителството на САЩ е конфискувало яхти, частни самолети и луксозни имоти.
Миналия месец САЩ конфискуваха жилища в Ню Йорк, Флорида и Хемптънс, собственост на санкционирания олигарх Виктор Векселберг.
Редица лица са обвинени, че са помагали на олигарси да укриват активи – британският бизнесмен Греъм Бонъм-Картър беше арестуван през октомври с обвинение, че незаконно е превел 1 млн. долара за поддържане на имоти в САЩ на санкционирания милиардер Олег Дерипаска. През януари бивш високопоставен агент на Федералното бюро за разследване също беше обвинен, че е помагал на Дерипаска да нарушава санкциите.

Банките могат да бъдат подложени на сериозни глоби за нарушаване на санкциите на САЩ. През 2014 г. BNP Paribas плати близо 9 млрд. долара, след като призна за обвинения на САЩ за обработка на трансакции за санкционирани судански, ирански и кубински лица. През 2019 г. Standard Chartered Bank плати над 1 млрд. долара за извънсъдебно уреждане на разследване на Министерството на правосъдието, в което бивш служител на банката призна заговор за нарушаване на американските санкции срещу Иран.
При появата на плана за спасяване на Credit Suisse, UBS изрази загриженост за поемането на правните задължения на конкурента си. Швейцарското правителство заяви, че ще гарантира до 9 млрд. франка (9,8 млрд. долара) загуби за UBS от сделката. UBS завърши сделката за Credit Suisse
В началото на март зам.-главният прокурор на САЩ Лиза Монако заяви, че Министерството на правосъдието реагира на „несигурната геополитическа обстановка“, като укрепва отдела си за национална сигурност, който следи за нарушенията на санкциите. „Корпоративната престъпност и националната сигурност се припокриват в невиждана досега степен и отделът се пренастройва, за да посрещне това предизвикателство“, заяви тогава Монако.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Сделката за Credit Suisse оставя десетки хиляди на улицата
Високорисковите инвеститори ще загубят парите си в Credit Suisse
Credit Suisse: 167-годишна история от върха до пропадането

UBS изкупува обратно облигации за милиарди

ЕЦБ засилва натиска върху Raiffeisen Bank да напусне Русия

Европейската централна банка засилва натиска върху австрийската Raiffeisen Bank да изтегли високопечелившия си бизнес от Русия. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на пет независими източника.
Натискът се засили, след като високопоставени американски лица посетиха Виена през миналия месец.
Натискът от Вашингтон и ЕЦБ е предизвикателство за Австрия и втората по големина банка в страната, която играе ключова роля в руската икономика, но също така и за Москва, която води война вече година. Много западни компании вече напуснаха Русия, включително френската банка Societe Generale.
Skoda е на финалната права в преговорите за напускане на руския пазар
Все пак ЕЦБ не иска Raiffeisen Bank да напусне веднага Русия, а да представи план за изтегляне на бизнеса. Това може да включва продажба или затваряне на руския клон.
Raiffeisen Bank обаче, все още не е представила такъв план. Някои австрийски официални лица пък оценяват натиска като нежелана външна намеса.
Говорител на банката заяви, че се проучват възможностите за руския бизнес, включително „внимателно менажиран изход“, както и намаляване на кредитирането в страната.
Австрийският кредитор в момента е най-голямата западна банка в Русия, обслужвайки близо една четвърт от европейските трансфери, макар че и други банки като италианската UniCredit също имат сериозно присъствие.

Все пак ЕЦБ избягва да натиска Raiffeisen Bank за незабавна продажба, опасявайки се да не се засилят допълнително банковите проблеми от миналата седмица.
Говорител на австрийското финансово министерство изказа опасение, че може да няма връщане от подобно решение, затова и много западни компании, включително банки, все още са там. „Има сериозна търговия между Русия и останалия свят на стоки като пшеница, нефт, газ, никел и други метали, които изискват…плащания“, посочи говорителят. 
 

Главният изпълнителен директор на Starbucks всеки месец ще работи в някое от заведенията

Главният изпълнителен директор на Starbucks Лаксмън Нарасимхан съобщи в писмено изявление до служители на световната верига кафенета, че всеки месец ще работи по половин ден в някое от заведенията, предаде CNBC.
Нарасимхан официално оглави Starbucks в понеделник, а днес се очаква да ръководи годишното събрание на акционерите на дружеството. Той стана част от компанията през октомври 2022 г. и месеци изучаваше нейния бизнес модел. В това число и обучение в продължение на 40 часа за бариста (специалист в областта на приготвянето и представянето на напитки от кафе), при което Нарасимхан обличаше прочутата зелена престилка, която служителите в кафенетата на Starbucks, отбелязва CNBC.

Междувременно служители на веригата и синдикалисти организираха протест пред централата на корпорацията в Сиатъл. Недоволството им беше срещу опитите на ръководството ѝ „да разбие“, по думите им профсъюзните им организации, съобщи ABC.
Организаторите на протеста обявиха, че служителите в над 100 търговски обекта на веригата в 40 американски града са участвали в трудовите протести, но корпорацията оспорва посочения им мащаб. Starbucks съобщи, че „почти всички от обектите ѝ са останали отворени“, но не уточни колко са затворени заради стачните действия.
В края на ноември 2022 г. Starbucks обяви, че затваря търговския си обект в Сиатъл, родният град на веригата, където служителите ѝ създадоха първия си профсъюз.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Starbucks пуска кафе със зехтин
Рапър и ресторантьор отвориха руския двойник на Starbucks – ето как изглежда
Starbucks напуска Русия, затваря 130 обекта и съкращава 2000 души

Общият обем на световната търговия достигна 32 трилиона долара

Световната търговия е достигнала рекордни нива през 2022 г., въпреки че през последното тримесечие растежът на търговията е станал отрицателен, съобщи ДПА.
Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) прогнозира, че обемът на търговията ще се задържи в състояние на стагнация през първата половина на 2023 г., сочи публикуваният от организацията доклад.
23% ръст на българския износ през януари
Общият обем на световната търговия през 2022 г. достигна 32 трилиона долара, изчислява УНКТАД. Търговията със стоки се е увеличила с около 10% в сравнение с 2021 г., достигайки приблизителна стойност от 25 трлн. долара. Глобалната търговия с услуги нарасна още по-силно, като се увеличи с 15% спрямо 2021 г. и достигна 7 трилиона долара, изчислява УНКТАД, цитиран от БТА .

Според УНКТАД факторите, които спомагат за растежа на търговията, включват това, че логистичните проблеми в пристанищата до голяма степен са решени, капацитетът на световния транспорт се е увеличил, а разходите за превоз на товари, които рязко нараснаха по време на пандемията от коронавирус, вече са спаднали до нивата отпреди пандемията.
Според доклада през последното тримесечие на 2022 г. руският износ е отбелязал най-голям спад сред основните държави.
Руската икономика беше засегната от големи санкции след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Нахлуването също така създаде нестабилност на световните пазари на храни и енергия, уточнява ДПА.
Докладът посочва „геополитическото напрежение, включително конфликта на Руската федерация с Украйна“, като „най-големите рискове“ пред световната търговия през 2023 г.

И британският парламент блокира TikTok от съображения за сигурност

Британският парламент ще блокира TikTok на всички устройства в мрежата си, след като такава забрана беше въведена и за правителствените устройства, предаде Reuters.
Така британският парламент стана поредната западна институция, забранила китайското приложение от съображения за сигурност.
„След решението на правителството да забрани TikTok на правителствени устройства комисиите на Камарата на общините и Камарата на лордовете решиха, че TikTok ще бъде блокиран на всички парламентарни устройства и в по-широката мрежа на парламента“, обяви говорител на парламента и добави, че киберсигурността е основен приоритет за парламента. И на Острова забраняват TikTok

Освен това САЩ, Канада, Белгия и ЕК също вече забраниха приложението на техните официални устройства. TikTok е обект на засилващо се внимание заради опасения, че данните на потребителите на приложението – собственост на компанията ByteDance – могат да попаднат в ръцете на китайското правителство и така да се подкопаят интересите на Запада в сферата на сигурността, посочва Ruters.
Британската забрана беше обявена, когато главният изпълнителен директор на TikTok отговаряше на въпросите на американски законодатели, които са убедени, че приложението трябва да бъде забранено, тъй като e потенциална заплаха за националната сигурност на САЩ. TikTok не е агент на Китай, уверява собственикът му
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Поредна страна също забрани TikTok
TikTok е заплашен от общонационална забрана в САЩ
Европейската комисия забрани TikTok на служителите си

България успешно изплати сериозна дългова емисия облигации

България успешно изплати външен дълг за 1.165 млрд. евро, емитиран под формата на седемгодишни еврооблигации през март 2016 г. на международните капиталови пазари. В сумата са включени номиналната стойност на облигацията в размер 1.144 млрд. евро, както и лихва от 21,450 млн. евро, става ясно от съобщение на служебното финансово министерство.
Освен това са изплатени лихви за над 100 млн. евро по други емисии външен дълг. От тях 25,5 млн. евро лихви по 12-годишни облигации, емитирани през 2016 г. и 54.325 млн. евро по редовни лихвени купони по 12-годишна и 20-годишна емисия облигации, емитирани на 26 март 2015 г.
В резултат на извършените дългови операции държавният дълг на България се редуцира с близо 2,3 млрд. лв. – от 39,1 млрд. лв. в края на февруари 2023 г. на 36,8 млрд. лв. в края на март 2023 г., съобщават от финансовото министерство.
ОЩЕ по темата: България изтегли нов дълг за 1,5 милиарда евро на изгодна цена

Крал Чарлз III ще бъде свидетел на френските стачки срещу пенсионната реформа

Френските синдикати призоваха за нов ден на общонационални стачки и протести следващия вторник (28 март), който ще съвпадне с планираното посещение на британския крал Чарлз III в страната, предаде АФП.
Новата дата беше обявена в съвместно изявление на синдикалните организации, които обвиниха правителството за „взривоопасната ситуация“ в страната и призоваха хората да продължат да протестират срещу пенсионната реформа на президента на Франция Еманюел Макрон. Същността ѝ е пенсионната възраст – тя става 64 години, а не 62, както е досега.
По-рано британското правителство заяви, че не знае за никакви планове за промени в държавното посещение на крал Чарлз III. Чарлз и съпругата му, кралицата-консорт Камила, трябва да бъдат във Франция от неделя до сряда. След това те ще се отправят към Германия на първото държавно посещение за управлението на Чарлз след смъртта на кралица Елизабет II през септември миналата година.
В понеделник Чарлз ще се присъедини към Макрон за възпоменателна церемония при Триумфалната арка в Париж, а след това ще има банкет в двореца Версай. Във вторник той трябва да се отправи към югозападния град Бордо.
Снощи, около 1,089 млн. протестиращи са участвали в демонстрациите срещу пенсионната реформа, като само в Париж са излезли 119 000 души, по официални данни. Броят за столицата е най-високият от началото на протестите срещу реформата през януари.
В цялата страна той е повече от два пъти по-висок от последния голям протестен ден на 15 март. Но не достига 1,28 милиона души, които излязоха на 7 март.
По-рано левият профсъюз CGT съобщи, че 3,5 млн. души са участвали в шествието, включително 800 000 в столицата.
ОЩЕ: Заради протестите Франция внася скъп ток от Германия

Кой празнува имен ден днес, 24 март 2023 година?

Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да се грижи за него и да го изхрани. Макар и по-млад от старците в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.
На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил:
– Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.

А на запитването на стареца Мойсей, какво означава да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка, стъпкал я с краката си и казал:
– Ако човек не бъде така сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Захария бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.
На 24 март имен ден празнуват всички, които носят името Зарко, Захари, Захарина, Хари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 23 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 19 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 10 март 2023 година?
 Кой празнува имен ден днес, 9 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 6 март 2023 година?

Google открива в Торино втори център за облачни услуги в Италия

Google, собственост на Alphabet, ще открие втори център за облачни услуги в Италия, обявиха от компанията, като подчертаха усилията на страната да се превърне в глобален хъб за облачни компютърни услуги. Вторият център ще бъде открит в Торино, след вече съществуващия в Милано.
Центровете за облачни услуги ще се свързват с клъстъри – центрове за данни на място, което ще даде на потребителите в региона по-бърз достъп до данни.

„Облачен хиперскалер като Google с два центъра в Италия ще улесни италианските компании и държавната администрация в достъпа до облачни услуги“, посочва в блога Енрико Баняско, изпълнителен директор за информационните системи на Intesa Sanpaolo.
„Центровете за облачни услуги на Google в Милано и Торино могат да създадат нов пазар, оценен на близо 1,90 млрд. евро (2,07 млрд. долара) за 3-годишен период до 2025 г.“, заявиха от Google, цитирайки данни от независимо проучване.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google отвори нов офис в Румъния
Google пуска своя конкурент на ChatGPT
Google въвежда изкуствения интелект и в Gmail и Docs

Турската централна банка се въздържа от поредно понижение на лихвите

Комитетът по паричната политика на централната банка на Турция запази основния лихвен процент непроменен на ниво от 8,5%, предаде БТА, позовавайки се на турската държавна телевизия ТРТ Хабер.
Комитетът заседава днес под председателството на управителя на централната банка Шахап Кавджъоглу.

„В съответствие с основната си цел за ценова стабилност централната банка ще продължи да използва решително всички инструменти, докато не се формират силни показатели за траен спад на инфлацията и не бъде постигната средносрочната цел от 5%“, гласи съобщение на банката.
Комитетът по паричната политика на централната банка на Турция понижи през февруари основния лихвен процент с 0,5 пункта – от 9 на 8,5%. Турция понижи основната лихва до 3-годишно дъно
През първите 8 месеца на 2022 г. банката поддържаше основния си лихвен процент непроменен на равнище от 14%, след което започна да го намалява. През ноември централната банка понижи водещата си лихва до едноцифрена стойност – от 10,5 на 9% и запази това ниво през декември и януари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция пак свали лихвите, лирата отново лети към бездната
За първи път от 17 месеца: Турската инфлация се забави

Турската инфлация слиза до „само“ 58%, забавя се по-малко от очакваното

Английската централна банка повиши основната лихва с най-бавния темп от юни

Английската централна банка повиши лихвените проценти с четвърт процентен пункт, пореден нов знак, че централните банкери са решени да се борят с инфлацията въпреки напрежението в банковия сектор. Регулаторът прогнозира, че засега икономиката на Обединеното кралство ще избегне рецесията и че инфлацията остава рисков фактор.
Централната банка очаквано повиши основния си лихвен процент по кредитите с четвърт пункт до 4,25%, най-високото ниво от 2008 г., като не изключи възможността за по-нататъшни такива, ако инфлацията се запази. Това е най-бавният темп на увеличение на лихвата от юни 2022 г. насам, изчислява Bloomberg. Банкерите гласуваха със 7:2 гласа за повишението, като никой от тях не е бил против, имало е само въздържали се. Банката на Англия покачи лихвите за 10-ти пореден път до най-високото ниво от 2008 година
Гуверньорът Андрю Бейли и колегите му целят да задържат растящите цени в момент, когато сътресенията на финансовите пазари заплашват да обърнат перспективите пред икономиката. След спасяването на две големи кредитни институции в чужбина АЦБ остави настрана опасенията за банковата система, което подсказва, че банкерите смятат инфлацията за основен приоритет.

„Ако се появят доказателства за по-устойчив натиск, тогава ще е необходимо по-нататъшно затягане на паричната политика“, се казва в протокола от заседанието, публикуван в четвъртък – насоки, в унисон с казаното и през февруари.
Коментарите успокояват притесненията, че Bank of England е готова да прекрати най-бързото затягане на паричната политика от 30 години насам. Миналата седмица инвеститорите бяха започнали да залагат на пауза за повишаване на лихвите, но бързо обърнаха тези позиции след неочакваното ускоряване на инфлацията. 
Протоколът от заседанието не предостави нови коментари за срива на Credit Suisse и Silicon Valley Bank. Комитетът по финансова политика на АЦБ заявява пред колегите си, че банковата система на Обединеното кралство остава добре капитализирана и „устойчива“ да абсорбира сътресения. Банковата криза: Идва ли краят на лихвените повишения?
Това засили усещането, че АЦБ ще провежда паричната си политика независимо от действията за решаване проблемите в банковата система.

За мнозинството от 9-членния Комитет по парична политика инфлацията се оказва с 0,6% по-висока от очакваното през миналия месец, а пазарът на труда остава достатъчно свит, за да разсее опасенията за спирала на цените на заплатите. Те също отбелязват, че икономиката е била много по-силна от очакваното през миналия месец, дотолкова, че централните банкери вече не очакват свиване през второто тримесечие, както смятаха през февруари.  За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори
„По-силните вътрешни и глобални перспективи за търсенето се дължат и на фактори, надхвърлящи по-слабия ход на цените на енергията“, се казва в протокола от заседанието.
По-рано днес очаквано Норвегия повиши лихвата с 25 пункта до 3%, а Швейцарската национална банка увеличи основната си лихва с 50 б. п. и даде знак за още увеличения, независимо от кризата с втората по големина банка в страната и превръщането ѝ в епицентъра на световните финансови сътресения. Ден по-рано Федералният резерв вдигна лихвите с четвърт пункт, а миналата седмица ЕЦБ повиши лихвите с 50 пункта. Фед повиши основната лихва до най-високото ниво от 2007 година
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Швейцария вдигна основните си лихви и предупреди за нови увеличения
След Фед: Банката на Англия покачи лихвите до най-високата стойност от 2008 година
Реакциите на световните икономически фактори за поглъщането на Credit Suisse от UBS
 

България отново на дъното в ЕС по БВП на глава от населението

България остава с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (PPS), в целия ЕС през 2022 г. Според предварителните данни на европейската статистическа агенция Eurostat паритетът е достигнал 59% от средното равнище за ЕС през миналата година.
Това е най-високото ниво на стойността от 1995 г. насам, откакто датират първите данни, налични в Eurostat.
Старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев коментира във Facebook, че добавяме по 2 пр. п. на година през последните 3 години. Според него с ревизията на населението тази стойност вероятно ще премине границата от 60%.

Данните на Eurostat сочат, че за поредна година Люксембург е страната, където БВП на глава от населението е бил най-висок спрямо средното ниво за ЕС. За 2022 г. той е със 161% над средното равнище.
Данните показват серизони различия между страните членки на ЕС относно БВП на глава от населението, използвано, за да се измери икономическата активност. През 2022 г. на второ място сред Люксембург е Ирландия със 134% над средното ниво за ЕС, а на трето – Дания с 36% над средното. След тях се нареждат Нидерландия с 30%, Австрия – 25%, Белгия с 21%, Швеция – 19% и Германия със 17%.
Същевременно страните с най-нисък БВП на глава от населението са България с 41% под средното за ЕС, Словакия – 33% под средните нива и Гърция – 32%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Българите последни в ЕС по благосъстояние
ЕЦБ не очаква добри дни за европейската икономика

Увеличение и на депозитите, и на кредитите през февруари

Увеличение на депозитите с 8,9 процента и на кредитите с 14,8 процента на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) в края на февруари спрямо същия период на миналата година, отчитат от БНБ в парична статистика за февруари, публикувана от Централната банка.
Статистиката показва, че депозитите на домакинствата и НТООД са 72,977 млрд. лв. (41,3 процента от БВП) в края на февруари, което е увеличение с 8,9 процента спрямо февруари м. г. (8,2 процента годишен ръст през януари т.г.)
Депозитите на нефинансовите предприятия са 40,958 млрд. лв. (23,2 процента от БВП) в края на февруари. Те се увеличават с 27 процента в сравнение със същия месец на 2022 г. (26,6 процента годишно повишение през януари т.г.). 
Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 1,1 процента на годишна база през февруари (16,3 процента годишно повишение през януари т. г.) и в края на месеца достигат 3,824 млрд. лв. (2,2 процента от БВП).
БНБ към финансовия министър: Некомпетентно и безотговорно е да се говори за промяна на курса лев-евроОбщо депозитите на неправителствения сектор са 117,758 млрд. лв. (66,6 процента от БВП) в края на февруари, като годишното им увеличение е 14,3 процента (14,2 процента годишно повишение през януари т.г.), показват данните. Неправителственият сектор обхваща  нефинансовите предприятия, финансовите предприятия (инвестиционни фондове, финансови посредници, финансови спомагатели, каптивни финансови институции и заемодатели, застрахователни дружества и пенсионни фондове), домакинствата и НТООД.
Според статистиката нетните вътрешни активи са 82,829 млрд. лв. в края на февруари, което е увеличение с 4,4 процента спрямо същия месец на м.г. (4,7 процента годишно повишение през януари т.г). В края на месеца основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 83,136 млрд. лв. и нараства спрямо февруари 2022 г. с 4,4 процента (5 процента годишно увеличение през януари 2023 г.), отчита статистиката. През февруари вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 12,1 процента, като достигат 83,653 млрд. лв. (12,7 процента годишно повишение през януари т.г).

В края на февруари кредитите за неправителствения сектор са 81,238 млрд. лв. или 46 процента от БВП, при 80,668 млрд. лв. към януари т.г. (45,6 процента от БВП), показва статистиката. Това е увеличение на годишна база с 12,4 процента (13 процента годишно повишение през януари т.г.). От БНБ посочват, че изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 140,5 млн. лв. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 140,5 млн. лв. (в т. ч. 1,7 млн. лв. през февруари т.г.), като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Според статистиката кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 8,7 процента на годишна база през февруари (9,9 процента годишно повишение през януари т.г.) и в края на месеца достигат 41,490 млрд. лв. (23,5 процента от БВП). 
Кредитите за домакинствата и НТООД са 33,655 млрд. лв. (19 процента от БВП) в края на февруари, показват още данните. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 14,8 процента (14,8 процента годишно повишение през януари 2023 т.г.). Увеличение с 18,1 процента на годишна база бележат жилищните кредити, които възлизат на 16,816 млрд. лв. (17,9 процента годишно увеличение през януари т. г.)
Потребителските кредити се увеличават с 12,3 процента спрямо февруари 2022 г. и възлизат на 15,209 млрд. лв. (12,5 процента годишно повишение през януари т.г). На годишна база другите кредити, в което се включват и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, нарастват със 7,7 процента (8,9 процента годишно повишение през януари т. г.), като достигат 401,7 млн. лева, показва статистиката.
Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 11,9 процента на годишна база през февруари  (12,1 процента годишно повишение през януари т.г.) и в края на месеца са 432,8 млн. лева.Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 6,094 млрд. лв. (3,4 процента от БВП) в края на февруари. В сравнение със същия период на миналата година те се увеличават с 27,5 процента (27 процента годишно повишение през януари 2023 г.), показват данните.
Нетните чуждестранни активи са 86,444 млрд. лв. в края на февруари при 85,493 млрд. лв. в края на януари 2023 г., показват още данните. Те нарастват с 20,3 процента в сравнение с февруари м. г. (19,6 процента годишно повишение през януари т. г.). През февруари чуждестранните активи се увеличават с 19,2 процента (19,6 процента годишен ръст през януари т.г.), като достигат 102,329 млрд. лева. Чуждестранните пасиви са 15,885 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 13,5 процента (19,8 процента годишно повишение през януари 2023 година).

Радев: България вече не е транзитьор на руски газ, а разпределител на гориво от различни източници

От страна, през която преминаваше руски природен газ, България се превръща в активен разпределител на газ от различни източници. Това заяви в Брюксел българският президент Румен Радев. Той поясни, че това става благодарение на споразумението за достъп до турските терминали за втечнен газ, споразуменията с Гърция и изграждането на новите газови връзки, включително и със Сърбия, започнало на 1 февруари.
По думите на държавния глава България е търсен партньор и решаващ фактор за енергийната сигурност в региона.
В края на април в България ще пристигне и президентът на Азербайджан Илхам Алиев и ще бъде подписан меморандум, с който да се официализира инициативата Solidarity Ring (STRING), чрез която в ЕС ще бъдат доставяни увеличените доставки на газ от Азербайджан, договорени от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през 2022 г.
„Проектът предвижда обединението на газопреносните мрежи на България, Румъния, Унгария и Словакия, като Австрия също има интерес да участва“, допълни още Румен Радев.
Радев е в Брюксел за заседанието на европейските лидери, в което част от темите засягат енергетиката. Българският президент подчерта, че страната ни ще настоява всички ядрени технологии да бъдат включени като част от зеления преход, а не само малките модулни реактори и реакторите от ІV поколение, още в процес на разработка.

Освен това българският президент беше категоричен, че страната ни няма да участва в съвместната доставка на снаряди за Украйна, но ще увеличи производството, за да попълни българските запаси и запасите на страните от ЕС и НАТО. Той обаче не отговори каква ще бъде позицията ни, ако някоя от държавите, на които доставяме снаряди, поиска да ги даде на Киев.
В съвместните доставки на муниции за украинските военни се включват 17 държави от ЕС и Норвегия, а извън инициативата, освен България и Унгария, са още и Полша, Литва и Латвия, обяви преди дни Европейската агенция по отбрана на своя сайт.
„България има интерес и към внедряване на технологии за производство на 155-мм снаряди, които са стандарт на НАТО“, допълни още държавния глава.
Президентът не отговори дали ще подкрепи идеята за използването на замразени руски активи за възстановяването на Украйна с мотива, че това е сложен процес. Радев не даде и информация за обема на замразени руски активи у нас, насочвайки запитването към БНБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния купува голямо количество азерски газ, ще го получи през България
ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ
Русия иска компенсации от България заради спирането на газа