В училище учителката пита учениците къде работят бащите им.
– Моя татко работи в автосервиз.
– Моя е управител на ресторант.
– Моя е главен счетоводител.
– Моя е доцент в БАН…
Целият клас се смее. Учителката:
– Деца, не е хубаво да се смеете на чуждото нещастие…
 

Вече планирате следващата си почивка и търсите евтина такава на плажа? Насочете се към Източна Европа и най-вече към Балканите. България, Хърватия, Албания и Черна гора предлагат знойно слънце и изгодни цени през месеците юни и септември, съветва The Guardian. На първо място британското издание препоръчва страната ни и по-точно плажовете на север от морската ни столица Варна. Искате евтина екскурзия? Тези места са идеални за вашия джоб

България

Когато си представят 378-километровото черноморско крайбрежие на България, повечето хора го асоциират с големите курорти като Слънчев бряг и Созопол. Но ако се насочите на север от пристанището на Варна към румънската граница, крайбрежието е по-малко оживено, пише авторката на Guardian Мария Новакович.
До 2016 г. всяко лято Каварна пулсираше под звуците на хеви метъла по време на Каварна Рок Фест. Но сега градчето е приятно и спокойно място с дълъг градски плаж и голям природен резерват в непосредствена близост. Изкачете се до нос Чиракман, за да се насладите на прекрасна гледка към крайбрежието. И не пропускайте да разгледате останките от византийската крепост Бизоне, съветва Новакович.

Ако посетите Каварна между 30 юни и 1 юли, ще присъствате на една от най-интересните традиции в България. Вдъхновени от песента July Morning на Uriah Heep, хората се събират около лагерни огньове по плажовете на Черноморието, пускат музика и посрещат първия изгрев на месец юли, пише авторката на британския ежедневник. Тя препоръчва на туристите да отседнат в хотелите на Каварна, предлагащи уют и комфорт на достъпни цени, както и да отскочат до близката мидена ферма с прекрасна гледка към морето.
Тръгнете по бреговата линия на природния резерват „Калиакра“, където се намира и нос Калиакра, за да наблюдавате богатия птичи свят на района, продължава Мария Новакович. Тук ще видите руините на цитадела от VIII век. А когато погледнете надолу, пред вас и ще се разкрие един от най-красивите плажове на Черноморското крайбрежие, в залива Болата, чийто тюркоазени води контрастират с околните пясъчни скали, споделя още Новакович.
Албания

Всяка година Албания попада във все повече класации „къде да отидете“. С над 425-километровото си крайбрежие, страната е популярна плажна дестинация и най-вече албанската Ривиера (от Вльора на Адриатическо море до Саранда на Йонийско море). Това показва посещаемостта на хотелите и ваканционните апартаменти на застроената брегова ивица на Саранда.
Авторката се спира и на дългия плаж Борш, разположен на 40 км северно от Саранда, който е достатъчно обширен.

По на север плаж Дерми, както и съседният на него са сред най-красивите плажове в Албания, но са много натоварени в пика на лятото, пише Новакович. Плажът на Дерми е и сцена за музикалния фестивал Кала от 31 май до 7 юни. Но ако искате спокойствие, то е добре да го посетите седмица по-късно.
На юг от Саранда, в посока Корфу, е плаж Ксамил с няколко плажа и археологически обекти, езера, блата и острови на националния парк Бутринт.
Хърватия

Някои фирми побързаха да се възползват от присъединяването на Хърватия в еврозоната в началото на годината и да вдигнат цените, пише британското издание. Въпреки това страната все още е благоприятна за бюджета, особено за тези, които обичат спокойните, мързеливи дни край водите на Адриатическо море и борови и маслинови гори.
На остров Брач хората посещават най-известния плаж в Хърватия – Златен рог на южния бряг на Бол. На западния бряг на острова село Милна ще ви предостави по-спокойна обстановка.

Фериботът от Сплит пристига на пристанището в Милна, заобиколено от крайбрежни ресторанти, каменисти плажове, маслинови гори и лозя. За разлика от южното крайбрежие на Брач, където планината Видова е най-високата точка на Адриатическите острови, релефът около Милна е равен, идеален за колоездене от плаж до плаж, споделя Новакович.
Черна гора

Черна гора все повече разраства луксозното си предлагане, като изгражда по-големи и по-разнообразни курорти в скъпи анклави. Все още обаче има и много достъпни брегове, но сравнително малката му част от Адриатическо море. Авторката посочва, че през юли и август е много натоварено, особено около Будва и Которския залив, докато юни и септември са по-спокойни.
Град Петровац, южно от Будва, е удобно място с плаж в града и пътека Режевичи, която започва от северната му страна и минава през стар военен тунел към малкия плаж Феникс. От другата страна е по-големият плаж Перазича До, известен с огромния, но незавършен бетонен хотел, вграден в скалите.

Друго място, което можете да посетите над хълма Мало Бърдо е в южната част на Петровац, по-специално плаж Лучица. Можете да отидете с автобус от Петровац до пристанищния град Бар, като има и редки автобуси до стария град, Стари Бар.
Тук калдъръмени алеи минават около ресторанти в османски стил до останки, датиращи от 800 г. пр. Хр. и включващи театър на открито и турски бани.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-добрите места в Европа за море през зимата
5 страни, където можете да живеете с 1000 евро на месец

Кой е най-близкият плаж до София?

Вие ли сте главният счетоводител Петров?
– Да, аз съм.
– Много съм слушал за Вас.
– Да, ама нямате доказателства!
 

Вие ли сте главният счетоводител Петров?
– Да, аз съм.
– Много съм слушал за Вас.
– Да, ама нямате доказателства!
 

България е една от държавите, в които стрийминг гигантът „Нетфликс“ намалява цените на абонаментните си планове.
Плановете в България вече са Basic (4.99 евро на месец), Standard (7.99 на месец, с възможност за достъп от повече устройства) и Premium (9.99), който предлага най-добро качество.
В последните няколко години 7.99 евро на месец бе цената за услугата Basic, а 9.99 – за Standard. Така спадът е с три евро за първия и с две – за втория.
Продадоха първо поколение iPhone за 100 пъти по-висока цена от оригиналната
„Нетфликс“ намали цената на услугата си в повече от 100 държави през последните седмици, тъй като се опитва да привлече клиенти по целия свят, пише „Уолстрийт джърнъл“ .
Неотдавнашните намаления на цените на стрийминг компанията обхванаха държави от Близкия изток, включително Йемен, Йордания, Либия и Иран, пазари в Африка на юг от Сахара, включително Кения, както и европейски държави като Хърватия, Словения и България. 

В САЩ още през есента на миналата година Netflix пусна по-евтини планове, но за да ги ползват потребителите, ще трябва да гледат и реклами.
В Латинска Америка абонаментните цени бяха намалени в страни като Никарагуа, Еквадор и Венецуела, както и в части от Азия, включително Малайзия, Индонезия, Тайланд и Филипините.
Намаленията се отнасят за определени нива на „Нетфликс“ на тези пазари – в някои случаи цената на абонамента се намалява наполовина.|
Големите стрийминг услуги през последните тримесечия изтъкваха стойността, която предоставят на потребителите, в сравнение с месечната такса, която събират, а някои от тях повишиха цените в САЩ през последните месеци.
 

Офис на фирма. Работният ден е приключил, навън вече е тъмно. В офиса са останали само двама – красива секретарка и един счетоводител. Изведнъж счетоводителят казва:
– Иванова, я загаси лампата.
– Стига, бе, Петров, как може да ми правиш такива предложения?
– Моля те, бе Иванова, моля те, загаси я.
– Петров, ти си полудял. Как не те е срам?
Счетоводителят става и с едно движение гаси лампата.
– Помощ, охрана… – разписква се секретарката.
– Стига вика, Иванова! Я по-добре погледни! Виж какъв часовник имам – в тъмното свети …
 

Счетоводител на преглед при психиатър:
– Докторе, не мога да заспя!
– А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа.
– Опитах. Обаче – броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
 

Климатичната криза застрашава съществуването на един от най-популярните коктейли в света – Маргарита. Всеки ден стотици хиляди хора консумират може би най-популярния коктейл изобщо – смес от текила, трипъл сек и сок от лайм.
Но бъдещето на алкохолните напитки на основата на агаве като текила и мекал далеч не е сигурно. Повишаващите се температури и съсипването на земята застрашават прилепа, който опрашва растението агаве, докато голямото търсене на текила може да доведе до ограничено предлагане, пише Euronews.

Защо текилата и мекалът са застрашени?
Растенията агаве, които растат в горещите, сухи пустини на Централна Америка – се опрашват от мексиканския прилеп с дълъг нос. „Връзката между прилепите и текилата може да изглежда неясна в началото, но връзката между прилепите и растенията е толкова силна, че изчезването на едното би застрашило оцеляването на другото“, обяснява Bat Conservation International.
Проучване от 2019 г. сочи, че „подходящите среди“ за видовете ще намалеят заради изменението на климата. „Тъй като броят на прилепите спада, взаимодействието им с растенията агаве ще намалее със 75%“, алармира то.

Свръхконсумацията ще доведе ли до изчезване на агавето?
Тъй като текилата и мекалът са все по-популярни, местните производители се притесняват, че търсенето ще накара корпорациите да прекалят с обработването на земята.
Стойността на износа на мекал от Мексико скочиха драстично от близо 20 млн. долара (19 млн. евро) през 2015 г. до около 63 млн. долара (59 млн. евро) през 2020 г., сочат официалните данни.
„Това прекомерно търсене от национални и международни пазари има последствия. Ако са необходими повече инсталации, разбира се, има повече експлоатация“, споделя занаятчийският дестилатор Сосима Оливера.
Въпреки че мекалът и текилата имат сходен метод на производство, има някои важни разлики, които ги отличават. Текилата се прави със синьо агаве в западния щат Халиско. Мекалът използва други видове – включително високо ценени диви магуи – някои от които отнемат над 15 години, за да узреят. Това дълго време за отглеждане ги прави особено уязвими към свръхексплоатация.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостиг на кафе – запасите с исторически минимум заради сушата
Оставаме без бира и месо заради високите цени на газа
Предстои световен недостиг на любима храна

Автомобилният гигант Volkswagen стартира мащабна програма за преквалификация на 22 000 от работниците си, за да могат да сглобяват електромобили в най-големия завод за автомобили в Европа – във Волфсбург, Германия, съобщава ESG Today.
Там ще се прави масовият модел ID.3, като производствените мощности ще бъдат обновени чрез проект за 460 млн. евро. Част от парите ще бъдат инвестирани в обучение на персонала. Volkswagen ще инвестира близо 90 млрд. евро в електромобили
По програмата вече има т.нар. eMotionRoom, наподобяваща escape room и запознава служителите с различни проблеми, които трябва да се решават при сглобяването на електромобили. Освен това са предвидени теоретични и практически модули, като целта е до лятото 1200 работници да са обучени да сглобяват ID.3.

„Volkswagen непрестанно работи по иновативни обучителни и развойни концепции по нашия път към превръщането ни в доставчик на устойчива и софтуерно ориентирана мобилност. Тези концепции са ключът към успешната трансформация – колкото по-дигитален става светът, толкова по-важни за нашата конкурентоспособност стават уменията на нашия екип“, заяви Гунар Килиан, член на Борда на директорите по човешките ресурси.
Работата по завода във Волфсбург трябва да бъде завършена до 2025 г. По думите на мениджъра на предприятието Райнер Фесел след обновяването поточната линия ще може да сглобява едновременно електромобили и коли с двигатели с вътрешно горене. Това, заедно с перспективната платформа SSP, ще превърне VW в единствения мултиплатформен автомобилен производител за години напред, уверени са от компанията.
От 2021 г. VW следва стратегия, според която до 2030 г. 70% от портфолиото на компанията трябва да е електрифицирано, а към 2033 г. в Европа да не се предлагат модели на бензин или дизел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Volkswagen и Qualcomm ще правят автономни автомобили
Продажбите на Volkswagen удариха невиждано от 10 години дъно
Volkswagen вдигна заплатите и даде щедри премии, но инфлацията ги изяжда
 

Частният пристанищен оператор „БМФ Порт Бургас“ АД, концесионер на пристанищните терминали „Бургас Изток-2“ и „Бургас Запад“, откри нов мултимодален терминал в Индустриална зона „Божурище“. На него ще се обработват морски контейнери, разтоварени в бургаското пристанище и предназначени за клиенти в западната част на страната, но и обратно.
Превозът на контейнерите между Бургас и София ще става посредством жп транспорт, в съответствие с новите европейски тенденции за преминаване към по-щадящи околната среда решения за транспорт на товари. Инвестицията е в размер на 9,2 млн. лв. 
„Днес е специален ден – в Божурище откриваме мултимодалния терминал, а нашите колеги в Бургас откриват строителната линия на първото дълбоководно корабно място в България след японския ни проект“, заяви Борис Балев, изпълнителен директор на „БМФ Порт Бургас“ АД.
Той запозна гостите с предимствата на терминала като основно свързващо звено между пристанището в Бургас и европейската мрежа от мултимодални терминали, което позволява през България да минават нови потоци товари от Изток към Западна Европа. В Индустриална зона „Божурище“ да бъде изграден интермодален терминал

Терминалът е разположен по протежението на жп линията София – Банкя, на около 5 км от столичното Околовръстно шосе. Локацията гарантира гъвкавост на доставките на контейнери до и от вътрешността на страната – с автомобилен и железопътен транспорт. Терминалът е регистриран като временен и митнически склад. Оперативната му площ е 27 000 кв. метра, а годишният му капацитет е 60 000 TEU.
Откриването се проведе на новоизградената площадка, като присъстваха над 130 гости – представители на институциите, клиенти и партньори, сред които Николай Шушков, зам.-министър на регионалното развитие; представители МТС, МТИТС; д-р Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ ЕАД; представители на ДП НКЖИ; Бурхан Немутлу, председател на УС на Българско-турска търговско-индустриална камара; Емрах Сазак, член на УС на „Алкомет“ и в екипа на БТТИК; представители на ДППИ и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД.
„Необходимостта от мултимодален терминал в рамките на Софийска област е в основата на инвестиционното решение за изграждане на съоръжението в Божурище“, посочва пред Economic.bg Никола Косев, директор Експлоатация на Терминал Запад към „БМФ Порт Бургас“.
По думите му инвестицията ще позволи засиленият контейнерен трафик между Бургас и Софийски регион да става чрез екологичния жп транспорт. Така ще се подобри логистиката, ще се облекчи превозът по АМ „Тракия“, което ще има ефект и върху околната среда. Мултимодалният транспорт осигурява по-голяма ефективност в логистиката и затова ще се развива с още по-голяма сила, каквато е тенденцията в Европа, смятат в „БМФ Порт Бургас“.
„С разширяването на нашите услуги към вътрешността на страната ще създадем допълнителен потенциал за пристанището в Бургас, което ще доведе до нови инвестиции в инфраструктура, в техника и развитие на хората. Дейността ни в последните години показа, че колкото по-бързи, надеждни и качествени са услугите ни, толкова повече са товаропотоците“, посочва Косев.

Идеята за мултимодалния терминал възниква преди 5 години, като през това време се обмисля къде ще е най-подходящото място, а изграждането му отнема няколко месеца. Концентрацията на възможности за инвестиции на едно място и изграждането на довеждаща инфраструктура от страна на държавата се оказват ключови Индустриалната зона в Божурище да бъде предпочетена.
„Капацитетът на такова съоръжение е функция между размера му и скоростта на обработка на товарите. А ние сме най-бързите в това“, категоричен е Косев.
„Тази инвестиция е изключително важна за Индустриалния парк „Божурище“ и за НКИЗ, защото придава завършеност на идеята за развитието на индустриалните зони. Доверихме се на „БМФ Порт Бургас“, тъй като това е компания с опит в осъществяването на големи проекти“, смята д-р Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ.
„Най-после София има пристанище“, беше краткият коментар на един от гостите, партньор от логистичния бранш.
Новооткритият мултимодален терминал е първият етап от инвестиционните намерения на „БМФ Порт Бургас“. В зависимост от развитието и нуждите на логистичния пазар ще се прецени какви да са следващите стъпки – дали открити, или закрити да са складовите площи в Индустриалния парк „Божурище“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Транспортен гигант откри най-модерния логистичен център у нас

Фонд „Три морета“ купува от Домусчиеви част от Бургаското пристанище
JYSK разширява логистичната си база и отваря нови магазини в България

През миналата година банките у нас повишиха таксите по редица услуги както за граждани, така и за бизнеса. Конкретно при таксите за теглене на пари от банкомат, все повече банки започнаха да прилагат такса, базирана на процент от изтеглената сума, която обаче не може да бъде по-ниска от определен праг.
Средната такса при теглене на пари от разплащателна сметка с дебитна карта на банкомат, обслужван от банката, достига 0.29 лева. При банките избрали другия подход, средната такса по тази операция възлиза на 0.13% от сумата, но не по-малко от 0.30 лева.
Това става ясно от данните на Българската народна банка за средния размер на таксите при основни операции по разплащателни сметки у нас.
Фиксираната такса е нараснала с 0.03 стотинки или 11.6% спрямо средния размер през предходната 2021 година, който възлизаше на 0.26 лева. Данните за 2021 година не включват среден размер на таксата, базирана на процент от сумата, което подсказва, че този модел е станал по-масов именно през миналата 2022 година.
При процент от сумата, потребителите на практика плащат по-висока такса при всяко теглене на суми, надхвърлящи 225 лева. Така например, при тегленето на 225 лева, таксата ще бъде 0.30 лева, тъй като 0.13% от сумата представлява 0.29 лева. При тегленето на 500 лева обаче, дължимата такса достига 0.65 лева, а при 800 лева – 1.04 лева.
Когато говорим за теглене на пари в брой от разплащателна сметка с дебитна карта на банкомат, обслужван от друга банка, таксите стават значително по-високи. Средният размер у нас по тази услуга възлиза на 1.10 лева лева или 0.18% от сумата, но не по-малко от 1.39 лева.
При фиксираната такса се отчита намаление спрямо предходната 2021 година, когато средният размер е бил 1.14 лева или с 0.04 лева по-нисък от настоящия. Данните за 2021 година също не включват среден размер на таксата, базирана на процент на сумата, което отново показва, че повече банки са започнали да прилагат този подход през миналата година.
При моделът с процент от сумата, потребителите плащат повече от минималния праг от 1.39 лева при теглене на суми над 780 лева, тъй като до тази граница, процентът е по-нисък от минималната такса. При теглене на 1000 лева например, таксата би скочила на 1.80 лева.
Средната такса за теглене на пари (до 1 000 лева) от разплащателна сметка на каса в офис на банката възлиза на 3.55 лева или 0.58% от сумата, но не по-малко от 6.50 лева в зависимост от избрания подход на банката.
Докато средният размер на фиксираната такса за тази услуга намалява спрямо средната такса от 2021 година, която е възлизала на 3.69 лева, то цената на услугата скача осезаемо, когато говорим за подхода с процент от сумата. За сравнение, средната такса при този подход през 2021 година в била 0.48% от сумата, но не по-малко от 4.38 лева. Това означава, че за година средната такса за теглене на суми до 1000 лева на каса в банката е скочила с 0.10 процентни пункта, а минималният праг с цели 2.12 лева, което представлява ръст от 48% на годишна база.
Средната такса за внасяне на средства по разплащателна сметка в офис на банката възлиза на 1.20 лева за суми до 3 064 лева към края на 2022 година, като при другият масов подход средната такса достига 0.23% от сумата, но не по-малко от 2.50 лева.
Преди година средните такси по тази услуга е била 0.87 лева за суми до 3111 лева.
Откриването на разплащателна сметка също е поскъпнало през миналата година до средна такса в размер на 3.18 лева при откриване на сметка в офис на банката и до средно 2.15 лева, когато се издава и дебитна карта към сметката. Преди година средните такси по тези услуги са били съответно 2.51 лева и 1.57 лева.
Таксата за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката е скочила до средно 3.73 лева на месец през 2022 година, спрямо средно 3.37 лева на месец година по-рано. В същото време обаче, таксата за обслужване на разплащателна сметка с издадена дебитна карта е намаляла до средно 2.37 лева на месец спрямо 2.45 лева месечно през 2021 година.
Таксата за закриване на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, е паднала до 0.00 лева, след като през предходната година средната такса по тази услуга бе 2.58 лева.
Рекорди: Печалбата на банките у нас за 2022 година достигна нови върхове
Средната такса за плащане по директен дебит към сметка в същата банка възлиза на 2.48 лева, докато към сметка на друга банка средната такса е 4.65 лева. През 2021 година средните такси по тези услуги са били 2.08 лева и 3.92 лева.
Средната такса по разплащателна сметка за извършване на услуга за изпълнение на периодичен превод към платежна сметка при същата банка, заявен на хартиен носител, възлиза на 1.68 лева, докато заявката чрез онлайн банкиране се таксува средно 0.65 лева. Преди година средните такси по тези услуги са били съответно 2.34 лева и 0.45 лева.
Таксата за кредитен превод на хартиен носител през БИСЕРА към платежна сметка при друга банка достига средно 4.90 лева и средно 1.03 лева, когато преводът е заявен чрез онлайн банкиране.
Преди година средната такса по тези операции бе съответно 4.11 лева и 1.01 лева.
Данните на БНБ за средният размер на таксите по основните услуги, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, служат за определяне на „приемливия размер” на таксите по така наречените платежни сметки за основни операции, които банките у нас са длъжни да предлагат.
Това са сметки за физически лица в левове, които предлагат всички основни услуги на потребителите, като таксите по тях трябва да са или безплатни или приемливи. С други думи, това са най-изгодните сметки за физически лица на родния пазар. Приемливите такси се прилагат по редица основни операции, опеределени в приложение N 1 към член 34 от Наредба N 3 на БНБ, като допълнителни услуги по тях вече се такусват със стандартните тарифи на банката.
Размерът на приемливите такси по сметки за основни операции у нас трябва да е по-нисък едновременно от средния размер на таксите, събирани от банките за редица основни услуги, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, изчислен за предходната година, и най-ниският размер на таксите, които банката прилага за всички услуги по разплащателни сметки, става ясно от член 36, алинея 2 от Наредба N 3 на БНБ.

Анализатори на Българската стопанска камара са единни, че дългосрочните ефекти върху българската икономика от войната в Украйна, която продължава вече една година, ще се усетят тази и следващата година като принос за забавянето на ръста на БВП на страната за тази и следващата година. Негативен принос ще има и отрицателното търговско салдо за България за 2022 г. .
Краткосрочните „ползи“ се измерват в ръста на износа на дизел и бензин от рафинерията на „Лукойл“ и с това, че станахме втори в света по износ на олио, коментира Веселин Илиев, главен директор „Международно икономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара. Дългосрочните негативни тенденции са свързани с инфлационните процеси, с недостига на суровини, метали, инертни газове с техническо приложение, особено след затварянето на най-големия им производител в Европа – предприятието в Мариупол, коментира експертът. Икономическата несигурност, влошаването на кредитните рейтинги на редица държави около България са дълготрайни тенденции и са много по-важни от краткотрайните „ползи“ за страната от износа на горива, коментира експертът пред БТА. Неговите очаквания за ръста на БВП за 2023 г. не са оптимистични.
За този период стокообменът на България с Украйна се увеличи значително, при това без да се отчита специалната продукция, за която от НСИ не се предоставят данни, коментира Илиев. Той се позова на данни на Световната търговска организация (СТО) за последното тримесечие на миналата година, в което се отчита в пъти увеличение на износа на български горива за Украйна, на което се дължи и основната част от ръста на нашия експорт за тази страна. Преди войната България е изнасяла средно за тримесечие горива за 1-2 млн. долара, сега износът ни достига 200-300 млн. долара. Значителен ръст, макар и не в обемите на горивата, се отчита и при износа на стъкла – от около 2 милиона долара на тримесечие преди войната на 10 млн. долара за същия период, ръст има и при износа на пластмаси и машини. Като цяло в една значителна част от позициите на нашия експорт към Украйна се отчита ръст, макар и не толкова чувствителен, както при горивата, коментира експертът.
САЩ предоставят нова военна помощ за Украйна в размер на 2 млрд. долара
По данни на НСИ българският износ за Украйна в края на миналата година се увеличава от 794 млн. лева на 2,249 млрд лева, напомни експертът, като изтъкна, че данните на СТО за цялата минала година все още не са публикувани. При вноса, според НСИ, промяната е от 1,634 млрд. лева през 2021 г. на 3,412 млрд. лева.
По данни на СТО при вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед, каза Веселин Илиев. Той напомни, че преди войната проблем за българските маслопреработватели са били експортните мита, налагани от Украйна върху износа на редица хранителни суровини, в това число и върху маслодайния слънчоглед, което не е позволявало да се купува по-евтина суровина от нашите маслопреработватели. С войната обаче тези ограничения отпадат и това води до ръст на вноса у нас на маслодаен слънчоглед от Украйна за миналата година, съпоставим с този на българския износ на горива за Украйна, коментира експертът. Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. долара на тримесечие, сега купуваме за 250 млн. долара. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи чувствителен ръст е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението показва, че сега на тримесечие вносът ни достига до 100 млн. долара при 3-4 млн.долара в предишни години за същия период.
Намаление при вноса се отчита при индустриалната продукция заради военните действия в Украйна. Прогнозите за тази година в стокообмена с Украйна са трудни и са изцяло зависими от хода на войната и щетите върху промишлената и енергийната й инфраструктура, коментира експертът.

Ефектите за икономиката на България от продължилата вече една година война в Украйна ще се усетят осезаемо тази и следващата година, смята и доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК. Очакванията са те да намерят израз в свиването на ръста на БВП, съобразно последните прогнози на ЕК до 1,4 на сто, както и през 2024 г., защото прогнозираният растеж ще бъде 2,4 на сто, а това са значително по-ниски темпове на ръст от стандартния – около 4 процента, коментира в интервю за БТА Ножаров.
Ефектът се засилва и заради високите цени – енергийни и на други суровини, които доведоха до намаление на инвестициите и това ще се усети също тази и следващата година, коментира експертът. Той обаче посочи, че степента на влияние ще зависи най-вече от бюджетната политика по отношение на подкрепата на бизнеса и на доходите на населението. В този контекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което поставя рамката от бюджетен дефицит от 3 процента. Това според експерта означава, че всички помощи и компенсации трябва да бъдат ясно таргетирани и да бъдат диверсифицирани. Не може да има вече подкрепа за всички за горивата и енергията, а това трябва да е строго диференцирано, за да влезем в рамките на европейската политика и изискванията за членството ни в еврозоната, коментира Ножаров.
Според него като цяло „относителен позитивен ефект“ от войната са усетили експортните сектори, свързани с горивата и мазнините. За сметка на това всички наши енергоемки отрасли, които са чувствителни откъм суровини и енергия, бяха засегнати от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската индустрии, производството на хартия.
 
 

Инфлацията в Япония се ускори до над 4%, като покори нов 40-годишен връх, като подчерта предизвикателствата пред кандидата за управител на Японската централна банка Казуо Уеда преди първата му голяма публична изява, откакто беше номиниран от правителството.
Потребителските цени, без пресните храни, са се увеличили с 4,2% през януари спрямо 2022 г., ускорявайки темпа си спрямо ръста от 4% през декември, съобщи Министерството на вътрешните работи. Това е най-високият показател от 1981 г. и е малко под прогнозите на икономистите за ръст от 4,3%, предава Bloomberg.
Поскъпването на хотелските услуги, ключов двигател в последните месеци, се е забавило през януари. Разходите за хотели растяха през последните седмици заради сравненията с миналата година, когато бяха въведени държавни мерки за подкрепа на сектора, които намалиха цените на вътрешните пътувания. Но сега се отразяват много по-слабо на инфлацията през януари, като спомогнаха за вдигането на ключовия показател, докато разходите за автомобилни застраховки допринасят за ръста на цените. Повишаването на цените на енергията леко се забавя.

Ускоряването на инфлацията насочва вниманието към програмата за стимулиране на икономиката на Япония и към това дали все още е необходима, когато цените нарастват с над 2 пъти по-висока скорост от целевата за централната банка. Напускащият поста управител Харухико Курода настоява, че ЯЦБ трябва да запази облекченията, докато не се появят повече доказателства за по-силен растеж на заплатите, за да се осигури устойчивост на стабилната инфлация – цел, която преследваше в последното десетилетие. Според пазарните участници обаче промените вероятно ще настъпят в началото на мандата на новия управител.
„По време на изслушването на Уеда днес пазарите ще се съсредоточат върху това да получат информация кога и до каква степен той ще промени сегашната рамка. Уеда заяви, че настоящото повишаване на цените е временна тенденция и не очаквам днес да промени мнението си“, заяви Ацуши Такеда, главен икономист в Itochu Research Institute.
Голяма част от икономисти предвиждат ускорението да спре през февруари, когато ще се проявят допълнителните ефекти от пакета за стимулиране на икономиката на министър-председателя Фумио Кишида. Пакетът за стимулиране на Кишида, възлизащ на фискални разходи за 39 трлн. йени (289 млрд. долара), включва антиинфлационни мерки. Според анализаторите мерките ще доведат до спад в показателите за инфлацията под 4% през февруари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Япония дава милиони на хората, ако напуснат Токио
Япония – готова да доставя втечнен природен газ за Европа
Кои са страните с най-ниска инфлация в света?

Цените за покупка и наем на недвижими имоти в Турция може да нараснат много повече в близко бъдеще, след най-разрушителните земетресения в страната от век насам. Това пише икономическото издание Dunya, като се позовава на мненията на експерти по недвижими имоти.
Милиони хора, принудени да напуснат домовете си, се насочват към други градове в търсене на подслон, което също се добавя към жилищната криза, при която наемите растат на фона на ускоряващата се инфлация, пише Bloomberg.
Миграцията към съседни провинции в югоизточната част на страната и към големи градове на запад води до ръст на наемите с 45%, сочи изследване на базирания в Истанбул TSKB Real Estate Appraisal.
Според брокерите, с високите цени ще сблъскат първо, големи градове като Истанбул, Измир и Анкара. Примери за предполагаемо безопасни места са квартал „Бейкоз“ в Истанбул и „Урла“ в Измир на Егейско море.

Основните фактори за увеличаването на цените са именно масовите миграции на жителите, както и липсата на някакъв контрол от властите на пазара на недвижими имоти. Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че около 2,2 млн. души са напуснали 11-те засегнати провинции след земетресенията на 6 февруари, при които загинаха почти 50 000 души в Турция и съседна Сирия. Хората, останали в района, пък преживяха още земетресения на 20 февруари.
„Има голямо търсене както на имоти под наем, така и за покупка. Хората, живеещи в смятани за рискови райони, идват в нашите офиси, но няма много налични жилища, особено за наем“, коментира Ахмет Онсов, брокер на недвижими имоти в богато предградие на Истанбул.
По думите на Гюнай Левент, брокер, който работи в квартал „Урла“ в Измир клиенти се обаждат от центъра на града и от други големи градове, като питат за самостоятелни къщи или апартаменти в ниски сгради.
Освен това собствениците на имоти са започнали да повишават цените в отговор.

Лидери на опозицията призовават за забрана на продажбите на жилища на чужденци. Икономическото издание Dunya пише, че според експертите един от начините за облекчаване на проблема е контрол от държавата на вдигането на наемите, така че от наемателите да не се искат „непосилни суми“ за апартамент или къща. Има предложение също да се създаде и национална карта за средните цени на наемите за всички 81 провинции на Турция. Средният наем на жилище вече нарасна със 177% на годишна база преди земетресенията, обяви изданието, като се позова на данни на компанията за имотни анализи Endeksa.
„Когато дойдем на власт, ще предотвратим продажбите на жилища на чужденци за 5 години“, заяви Кемал Кълъчдароглу, ръководител на Народнорепубликанската партия и възможен кандидат на президентските избори през май.
Лидерът на националистическата Добра партия Мерал Акшенер също призова за забрана, като се позова на „опасността от демографска промяна“ в провинции, граничещи със Сирия, където има стотици хиляди бежанци. Средните цени на жилищата в Турция нараснаха с 59% в реални изражения през 2022 г., според данни на централната банка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стадион от Мондиала в Катар ще подслони пострадалите в Турция
Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара

Оценка на ЕБВР: Земетресението ще заличи един процент от БВП на Турция

JPMorgan с мрачна прогноза за щетите от земетресението в Турция

Климатични активисти са завели дело срещу една от най-големите европейски банки – BNP Paribas, заради отпускани от нея кредити на петролни и газови компании в нарушение на френското законодателство, съобщава CNN.
Френските компании станаха особен фокус заради закон от 2017 г., който изисква от тях да разработват планове за съблюдаване на потенциални щети от действията си по отношение на околната среда.
Това използват и активистите като инструмент за натиск на бизнеса за по-малко въглеродни емисии. Досега няма случай съдебно решение да е променило политиката на дадена компания, но тези дни се очаква произнасяне по производство срещу един от клиентите на BNP Paribas – TotalEnergies. 
Банката е дадена на съд от три групи – Oxfam, Friends of the Earth и Notre Affaire à Tous, като твърдят, че това е първото подобно дело срещу търговска банка. По думите на представител на Oxfam BNP Paribas „продължава да разписва празни чекове на най-големите компании за горива без да поставя никакви условия за екологичен преход без газ и петрол“. Европейски банки финансират производството на петрол и газ въпреки предупрежденията на МАЕ

Става дума за 8 европейски и американски фирми, ангажирани в над 200 проекта по целия свят, свързани с изкопаемите горива.
От BNP Paribas коментираха пред Reuters, че съжаляват, че казусът влиза в съда, вместо да бъде решен чрез диалог. „Убедени сме, че екологичният преход е единственият възможен път към бъдещето за нашите икономики. Фокусирани сме се по пътя отвъд изкопаемите горива, като ускоряваме финансирането на ВЕИ и подпомагаме нашите клиенти, без които преходът не може да се случи“, заявиха от кредитната институция. 
Трите групи се позоваха на последното издание на доклада Banking on Climate Chaos от RainforestAction Network, според който BNP Paribas е на 8-о място сред международните банки с най-голям принос за производството на нефт и газ, с финансиране за 142 млрд. долара в изкопаеми горива от 2016 до 2021 г. Най-големите банки вложили $3,8 трлн. в изкопаеми горива въпреки климатичните промени
Банката предостави и данни, според които финансирането на нови проекти по линия на изкопаемите горива е било спряно през 2016 г., а амбицията ѝ е до 2025 г. да намали с 25% оставащите си заеми, свързани с подобни дейности.

По примера на Нидерландия
Трите неправителствени организации посочиха, че съдебното дело във Франция е по примера на сходен случай в Нидерландия, където Shell бяха принудени да намалят парниковите си емисии повече от предвиденото. Компанията обаче обжалва решението още миналата година. 
Обект на подобни дела са и авиокомпанията Air France – KLM и дори френската държава.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергийна сигурност или зелена енергия: Какво ще избере светът през 2023 година?
Въглищата се завърнаха триумфално в Германия
Ще преполови ли ЕС парниковите емисии до 2030 година?

Инфлацията и политическата криза са основните фактори, които спъват България по пътя към еврозоната. Те бяха откроени от участниците в конференцията „България по пътя към еврото“, която се проведе в София.
„Генезисът на цялостното забавяне на процеса е в политическата рамка и по-конкретно в политическата криза последните две години. Текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са вследствие на политическата криза“, посочи управителят на БНБ Димитър Радев.
Шефът на БНБ: Генезисът на забавянето на еврото е в политическата криза“В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран Закон за държавния бюджет и реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма“, каза още той. Според него е налице тенденцията на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което по думите му подхранва инфлацията.
Министърът на финансите Росица Велкова – Желева съобщи, че България ще подаде молба за изготвяне на конвергентни доклади за еврото.
Финансовият министър: България ще поиска изготвяне на конвергентни доклади за евротоПо думите й критериите за държавния дефицит и дълга отговорят напълно на изискванията ни за членство в Еврозоната. По отношение на стабилността на валутния курс, Велкова обърна внимание, че българският лев се е присъединил към валутния механизъм ERM 2.
„Страната ни полага за постигане на правна конвергенция, като работи за преодоляване на правните несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ от 2022 г.“, каза тя. ОЩЕ: Донев: Еврозоната ще допринесе страната ни да стане по-богата „Следва да се осъществи ефективна практическа подготовка на икономиката, администрацията и гражданите за замяната на лева с еврото“, обясни финансовият министър. По думите й страната ни е успяла да въведе еврото, заради неприети от последното Народно събрание законопроекти, които са условие за това. Тя обеща, че служебното правителство  ще ги внесе и в новия парламент.
Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който бе специален гост на събитието, определи пътя към Еврозоната като трънлив. „Става въпрос за много повече от замяна на лева с евро. Става въпрос да се избере да се присъедини към сърцевината на европейския проекта. Поемането по пътя към присъединяване към еврото представлява задълбочаване на интеграцията на страната към ЕС и демократичния свят. От жизнено важно значение е България да не се разколебава по избрания път“, смята Домбровсксис.
Домбровскис: Главният проблем на България за Еврозоната е ценовата стабилностСпоред него приемането на еврото изпраща положителен сигнал на инвеститори, укрепва външните кредитни рейтинги и спомага за понижаване на лихвените проценти. Той обърна внимание, че левът вече е фиксиран към еврото, което означава, че страната ни изпълнява решенията на Европейската централна банка, но няма принос в тези решения.

Президентът Радев и премиерът Гълъб Донев акцентираха върху възможността чрез членството в еврозоната българите да живеят по-добре.
Държавният глава каза, че целта е българите да живеят по-добре, нашата икономика да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок продукт.
Радев: Целта на Еврозоната е българите да живеят по-добре“Това е въпрос на процес и изключително много зависи как ние ще управляваме и ще насищаме със съдържание този процес. Когато говорим за доверие – виждам две важни области на доверие. Едното е вътре в България, другото е доверието на европейските институции и на нашите европейски партньори. Убеден съм, че членството ни в Еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи. Много по-важно е да бъдат убедени българските граждани – това е голямото предизвикателство“, смята Радев.
Служебният министър-председател Гълъб Донев каза, че еврозоната ще допринесе страната ни да стане по-богата.  Според него този фактор трябва бъде допълнен от добре структурирана национална основа, засилено партньорство между бизнеса, правителството и синдикатите. Той изрази мнение и че присъединяването към Еврозоната ще доведе до по-пряка съпоставимост и прозрачност на работните заплати.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Най-голямата химическа компания в света BASF планира да съкрати 2600 работни места в света. Около 2/3 от тях ще бъдат в Германия, съобщи производителят. През 2022 г. BASF обяви програма за строги икономии заради високите разходи за енергия в Европа и забавянето на икономиката, пише Handelsblatt.
Компанията цели да спести 500 млн. евро годишно извън производството от 2024 г., като 50% от нея ще бъде вложена в основния ѝ завод в Лудвигсхафен. Там работят около 39 000 от общо 111 500 служители на концерна. Фокусът на икономиите ще бъде областта на услугите, корпоративните и изследователските дейности, както и върху централата на групата. Спиране на най-големия химически комплекс вкарва Европа в дълбока криза
„Конкурентоспособността на европейския регион още повече страда от свръхрегулирането“, посочи главният изпълнителен директор на компанията Мартин Брудермюлер, цитиран в прессъобщението на компанията. По думите му тя страдала и от бавните и бюрократични процедури за одобрение и най-вече от високите разходи за голяма част от производствените фактори.

Всичко това дълги години забавя растежа на пазара в Европа спрямо други региони. Освен това високите цени на енергията вече оказват сериозно влияние върху рентабилността и конкурентоспособността в Европа.
„Очаква се корекцията в Лудвигсхафен да предизвика намаляване на фиксираните разходи с над 200 млн. евро годишно от края на 2026 г.“, обяви още BASF, като към програмата за намаляване на разходите предприема и структурни мерки.
Целта е основният завод в Лудвигсхафен да бъде по-добре подготвен за все по-голямата конкуренция в далечното бъдеще. Заедно с други неща, един от двата завода за амоняк и заводите за някои предварителни продукти и суровини, ще бъдат затворени.
BASF прогнозира по-ниска оперативна печалба през 2023 г., като очаква коригирана печалба преди лихви и данъци до 5,4 млрд. евро, след като през 2022 г. печалбата падна с 12% до 6,9 млрд. евро. Въпреки трудностите компанията запази дивидента си непроменен на 3,40 евро на акция и очаква по-добро второ полугодие спрямо първото, водено от възстановяването особено в Китай, предава Bloomberg.

Компанията понесе и няколко удара заради войната в Украйна, което разкри десетилетните връзки с Русия като погрешен залог. BASF е помагала за финансирането на строителството на двата газопровода „Северен поток“ чрез дъщерното си дружество Wintershall Dea. Прекъсването на връзките с него през януари доведе до отписване на 7,3 млрд. евро и историческа загуба за BASF, която управляваше и съвместни предприятия с ПАО „Газпром“ и др. 
Високите цени на газа рискува хиляди работни места и инвестиции да бъдат прехвърлени другаде. Според проучване на германската химическа асоциация VCI от края на януари почти половината от химическите компании смятат да намалят инвестициите си в Германия през 2023 г. заради разходите за енергия. Спиране на руския газ застрашава най-големия комплекс от химически заводи
Германският химически сектор е силно зависим от газа, като преди войната генерира около 15% от общото годишно потребление на горивото в страната. Много фирми, сред които BASF и Evonik Industries AG, използват синьото гориво за производство на топлина и като суровина, от която се произвеждат други химически продукти, което прави индустрията неразделна част от автомобилната и други вериги за доставки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германската индустрия се готви за бедствие заради руския газ
Американски технологичен гигант премахва хиляди работни места по цял свят

Авиационен гигант съкращава 2000 служители, но ще наеме други 10 000 

САЩ ще предоставят на Украйна допълнителни 2 млрд. долара военна помощ, заяви в съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан, цитиран от Reuters.
Новата помощ е от фонда USAI и за разлика от пакетите, които се изтеглят директно от американските оръжейни запаси и могат да бъдат изпратени бързо до Украйна, то тук оръжията се купуват или сключват по договор от индустрията. Независимо, че помощта може да отнеме повече време, за да достигне до Украйна, с нея Вашингтон ясно демонстрира своя дългосрочен ангажимент към Киев.
Новият пакет включва ракети за системите HIMARS, 155 милиметрови артилерийски боеприпаси, различни видове дронове (UAVS), оборудване за противодействие на дронове, устройства за разчистване на мини, криптирано комуникационно оборудване, плюс финансиране за обучение и поддръжка.

„Ще продължим да правим всичко, което е необходимо, за да се уверим, че предоставяме необходимото, така че Украйна да получи това, от което се нуждае, за да постигне успех на бойното поле“, заяви Съливан пред CNN. 
Преди три дни САЩ обявиха своето 32-ро изтегляне на оборудване за Украйна от запасите си. То беше в размер на 450 млн. долара и включваше боеприпаси за HIMARS и Howitzer, противотанкови ракети Javelin и радари за въздушно наблюдение. Обещанието дойде в деня на тайното посещение на президента Джо Байдън в Киев, който се срещна с украинския президент Володимир Зеленски и след това произнесе реч в подкрепа на Украйна от Варшава. Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

Съливан допълни, че по-късно днес страните от Г-7 ще обявят нови санкции, които ще засегнат и държави, помагащи на Москва да заобиколят санкциите срещу нея. „Ще видите с времето продължаващата ерозия на качеството и капацитета на руската икономика, дори когато Владимир Путин не пести средства в опит да я подкрепи“, заяви Съливан. САЩ удря Русия с нови сериозни санкции
Той коментира и искането на Киев за предоставяне на американски изтребители F-16, като обясни, че въпросните самолети „не представляват въпрос, свързан с боевете в краткосрочен план“.
„Изтребителите F-16 са въпрос, засягащ отбраната на Украйна в дългосрочна перспектива“, подчерта Съливан.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Кои държави спечелиха най-много от войната и санкциите срещу Русия?

Криптовалутите като цяло не трябва да получават статут на законно платежно средство, посочват от изпълнителния съвет на Международния валутен фонд в съобщение от тази седмица.
Съветът, които се състои от 24 директори, избрани от страните членки на МВФ, разгледа по-рано през този месец насоки, които предупреждават за рисковете, които криптовалутите представляват за монетарната политика, събирането на данъци, финансовата стабилност и потребителската защита, предава CoinDesk.
„Директорите като цяло се съгласиха, че крипто активите не трябва да получават статут на официална валута или законно платежно средство, за да се защити паричният суверенитет и стабилност.”, пише в съобщението, което призовава страните да определят данъчно третиране и привеждане в съответствие със световните стандарти.
„Директорите се съгласиха, че строгите забрани не са първият най-добър вариант, но могат да се прилагат целенасочени ограничения“ за ограничаване на крипто рисковете, въпреки че някои членове на борда смятат, че „не трябва да се изключват категорични забрани”, става ясно от съобщението.
Вече има държава, признала биткойн за официална валута
„Нарастващото възприемане на крипто активи в някои страни, извънтериториалният характер на крипто активите и техните доставчици, както и нарастващите взаимовръзки с финансовата система, мотивират необходимостта от цялостен, последователен и координиран отговор.”, посочват от изпълнителния съвет на МВФ.
Регулациите не трябва да задушават иновациите и правителствата могат да се възползват от цифровата технология, залегнала в основата, се добавя в изявлението.
МВФ и преди е изразявал загриженост, че криптотовалутите могат да се използват за избягване на капиталовия контрол, наложен от правителствата, и обезсърчи страни като Ел Салвадор, които се опитаха да направят биткойн официална валута.

Въпреки че настилката на магистрала „Хемус” се оказа 10 см по-малко от това, което е в проектната документация, пътят в никакъв случай не е опасен. Това увери инж. Венцислав Ангелов, председател на УС на АПИ пред NOVA.
Още: Български примери: Магистрала с 10 см по-малко асфалт, път с постоянен дъжд от камъни
„В никакъв случай не можем да кажем, че имаме лош път. Като конструкция времево намаляваме експлоатационния период на този участък. Но този участък в никакъв случай не можем да кажем, че е опасен”, каза инж. Ангелов. По думите му взетите проби ще дадат яснота какво трябва да се направи за основен ремонт.
„По наши данни към момента на основен ремонт подлежат 100 км., които държавата трябва да осигури в близкия период от около 1-2 години в размер на 500 млн. лв.”, обясни още инж. Ангелов. „Факт е, че има по-малки дебелини от общия размер на пътната конструкция“, допълни той.“Не мога да кажа дали е крадено. Мога да кажа, че част от тези слоеве не са като показатели като в проектна документация”, каза инж. Ангелов.

Относно магистрала „Марица” първоначалните данни сочат, че асфалтовите слоеве са в нормите. Има проблем с пътната конструкция, там където е „леглото” на асфалтовата настилка.
 „Към решението на НС, с което трябваше да се разплатят старите обекти, които текат гаранционни срокове, АПИ направи разплащане в размер на 50% от тази сума, която е около 275 милиона. Към момента няма да разплащаме останалата сума на обекти, които са за основен ремонт, а са направени като текущ ремонт и поддържане. Държавата няма да разплати незаконни обекти и основни ремонти по републиканската пътна мрежа”, каза инж. Ангелов.
Той увери, че не са спрени никакви дейности по строежите на „Хемус”. Продължава и строителството на Видин-Ботевград, на магистрала „Европа”, както и на магистрала „Струма”. „Полагаме всички сили и средства да станат тези обекти по най-бързия начин”, каза инж. Ангелов.
Относно тунелите в страната, той е категоричен, че са безопасни. „Възложено е на пътно поддържащите фирми да се измият, почистят, имат одобрено задание, работят ги в спешен порядък. Тунелите не са 1-2. А на този на Мало Бучино още вчерашният ден започна почистване”, каза шефът на АПИ.
За връщането на пари за винетки, при над 3 глоби, ще са необходими 5 милиона лева. Хората мога да подадат заявления на сайта на БГтол, каза още той.
За Кресненското дефиле, инж. Ангелов каза, че в момента се работи по голямо свлачище преди тунел „Железница”. Очаква едната лента в самия тунел да бъде пусната до средата на годината.