Изминалата година беше бурна за пазарите, но щатският борсов индекс S&P 500 достигна 4-месечен връх миналата седмица – на фона на все повечето прогнози на анализатория, че инерцията ще продължи и през 2024 г.
Някои от тях дори смятат, че бенчмаркът ще достигне ново рекордно ниво през следващата година.
Инвеститорите влязоха в 2023 г. условия на несигурност за икономиката, но нещата се оказаха по-добри от очакваното. Рецесията, от която се опасяваха, не се случи, а инфлацията отслабна.
„2023 г. опроверга очакванията на почти всички – рецесии, които така и не дойдоха, понижения на лихви, които не се материализираха, пазари на облигации, които не се повишиха, с изключение на краткотрайни повишения и и поскъпващи акции“, отбелязва пред CNN Кандис Браунинг, ръководител „Глобални изследвания“ в Bank of America.
Анализатори от няколко банки на Уолстрийт смятат, че инфлацията ще продължи да се забавя през следващата година. Те прогнозират, че централните банки ще понижат лихвените проценти, докато същевременно цените ще останат стабилни и няма да се стигне до икономически спад.

Снимка: iStock
„Очакваме 2024 г. да бъде годината, в която централните банки могат успешно да организират меко приземяване, но осъзнаваме, че рисковете в посока надолу може да са повече от тези нагоре“, казва Браунинг.
Това е добра новина за пазарите. RBC, Bank of America, BMO Capital Markets и Deutsche Bank прогнозират, че S&P 500 ще достигне нова рекордна стойност през 2024 г.
Анализаторите на Goldman Sachs допълват, че „трудната част“ е приключила за икономиката на САЩ. Те очакват „единствено ограничен риск от рецесия“ от около 15% през 2024 г.
„И докато поскъпването през ноември вероятно издърпа напред част от ръста от 2024 г., ние запазваме конструктивност на пазара на акции през следващата година“, посочва Лори Калвасина от RBC Capital Markets.
Тя очаква S&P да нарасне с около 10% през следващите 12 месеца, приключвайки 2024 г. на 5 000 пункта при около около 4550 в момента.

Снимка: iStock
Савита Субраманиан от Bank of America също споделя тази оптимистична прогноза, че S&P 500 ще приключи годината на рекордните 5 000 (досегашното най-високо ниво на затваряне на индекса е 4 797 пунта беше и беше достигнат през януари 2022 г.).
Пазарите няма задължително да отбележат ръст, защото се очаква Федералният резерв да започне да понижава лихвите през 2024 г., казва Субраманиан, а защото корпорациите вече доказаха, че могат успешно да се адаптират към промените в политиката на Фед, докато същевременно отчитат силни печалби.
Главният инвестиционен анализатор на BMO Брайън Белски прогнозира, че S&P 500 ще приключи 2024 г. на 5 100 пункта.
„Смятаме, че 2024 г. ще бъде втората година от процеса, продължаващ най-малко от 3 до 5 години, по време на който щатските акции ще покажат по-нормално и типично представяне, на фона на нормален и типичен ръст на БВП и печалби, пазарни оценки и диапазони на доходността на облигациите“, отбелязва той.

Снимка: iStock
Анализатори от Deutsche Bank също прогнозират, че 2024 г. ще принадлежи на биковете.
Настоящият отчетен сезон беляза завръщане към нормалното за компаниите от S&P 500 след пандемичните ограничения от последните няколко години, инфлационните проблеми и объркването относно евентуална рецесията.
Броят на компаниите, които обсъждаха инфлацията по време на представянето на резултатите си пред анализатори, е най-малкият от втората половина на 2021 г., а обсъжданията за евентуална рецесия намаляват в пето поредно тримесечие, според данни на FactSet.
Анализатори прогнозират ръст на корпоративните печалби от 6,7% на годипна база през първото тримесечие на 2024 г. и ръст от 10,5% за второто тримесечие на 2024 г., установи FactSet.
Всичките 11 сектора в S&P500 се очаква да отчетат ръст в печалбите на годишна база до второто тримесечие на следващата година, сочат данни на компанията за анализи. S&P 500 отчете ръст от около 18,5% от началото на годината, след като падна с близо 20% през 2022 г.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-добрите акции за инвестиция, свързани с изкуствения интелект?
Чужди инвестиции срещу ниски заплати? В Швейцария моделът работи на обратно

Apple, Tesla, Volkswagen: В кои международни компании инвестират най-много българите?

Колко пари щяхте да спечелите, ако вместо нов iPhone купувахте акции на Apple?
Най-големите отбранителни компании в Европа поскъпнаха с близо 10 млрд. долара от началото на конфлика между Израел и „Хамас“

България се присъедини към Декларацията за тройно увеличаване дела на ядрената енергия. Това се съобщава в решение на Министерския съвет, взето на днешното редовно правителствено заседание, съобщават от пресслужбата на кабинета.
В декларацията се подчертава важната роля на атомната енергетика за постигането на въглеродна неутралност и се отбелязват резултатите от анализа на Междуправителствения панел по изменение на климата, които показват, че ядрените мощности в световен мащаб следва да се утроят в периода от 2020 г. до 2050 г. с цел ограничаване на повишаването на средната температура на повърхността на Земята до 1,5° С. 
Още: Атомната енергетика ще е част от чистите технологии в Европа
Декларацията ще бъде официално представена на СОР-28
Предвижда се Декларацията да бъде официално представена на специално събитие на най-високо ниво с участието на държавните лидери или ръководители на делегации на подкрепилите документа страни на 2 декември 2023 г., в рамките на СОР-28 в Дубай.
Участниците в Декларацията се ангажират да предприемат действия на национално ниво, за да се гарантира, че атомните електроцентрали се експлоатират отговорно и в съответствие с най-високите стандарти за безопасност, устойчивост, сигурност и неразпространение, както и да мобилизират инвестиции в областта на ядрената енергетика, включително чрез иновативни механизми за финансиране. Отправя се и покана към международни финансови институции да насърчават включването на ядрената енергия в политиките на своите организации за енергийно кредитиране.
Предложената декларация за тройно увеличаване дела на ядрената енергия е в съответствие с енергийната политика на Република България и активните действия на българското правителство за изграждане на блок 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“, в изпълнение на Протоколно решение N0 48 на Министерския съвет.
Десет страни членки, включително и България образуват алианс за ядрена енергия

Икономиката на България ще нарасне с 1,7% през тази година. Това показва ноемврийският преглед на световната икономика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикуван на сайта ѝ, предава БТА.
Тази оценка е по-ниска с 0,2 проценти пункта, спрямо предходната от юни, когато ОИСР предвиждаше ръст за настоящата година от 1,9%.
За 2024 г ОИСР също ревизира надолу прогнозата си за ръста на БВП у нас, като вече очаква икономиката да нарасне с 2,8%, вместо с 3,2%.
Организацията, представляваща развитите икономики и тези спазващи нейните принципи, даде и първа оценка за 2025 г., като в нея е посочено, че БВП ще нарасне с 3% спрямо 2024 г.
„Ниските лихвени проценти подхраниха кредитния бум на домакинствата, подсилвайки частното потребление, но тази тенденция се успокоява“, пише в анализа на ОИСР.
Очаква се постъпващите от ЕС средства да допринесат положително за инвестициите през 2024 г. и след това, допълват от организацията. Инфлацията през 2023 г. е висока, но се очаква да се понижи през 2024 г.

Снимка: iStock
От ОИСР посочват, че сериозните увеличения на минималната работна заплата през 2024 г. „създават рискове от по-устойчива инфлация“. Върху инфлацията влияние може да окажат промените на цените на енергията на международните пазари.
По-конкретно от ОИСР очакват инфлация от 9,5% през тази година, 4,5% през 2024 г. и 3,1% през 2025 г.
За сравнение през 2024 г. МВФ очаква българската икономика да нарасне с 3,2%, а през април залагаше на ръст с 3,5%.
ЕК обяви на 15 ноември, че очаква БВП на Бъглгария да се увеличи с 2% през 2023 г. и с 1,8% за 2024 г.
Миналия месец международната рейтингова агенция Fitch Ratings също повиши прогнозата си за тази година за растеж на икономиката на България – с 0,6 пр.п. до 1,9%. За 2024 г. обаче агенцията понижи очакванията си за ръст на БВП – с 0,2 пр.п. до 2,8%.
ОЩЕ: Fitch потвърди рейтинга на България
Министерството на финансите на България е заложило икономически ръст с 1,8% за тази година и 3,2% за 2024 г. Актуалната прогноза на БНБ е за ръст от 1,9% на БВП през 2025 г.

Снимка: iStock
Освен това от ОСИР прегнозират, че темпът на растеж на световната икономика също леко ще се забави през 2024 г. (до 2,7%) след 2,9% през 2023 г. Това ще стане на фона на повишени лихвени проценти в глобален мащаб, все още висока инфлация и военни конфликти, се посочва още в ноемврийския доклад на организацията.
Международната организация, чиято централа е в Париж, прогнозира, че световният брутен вътрешен продукт ще нарасне до 3% през 2025 г., тъй като се очаква доходите да се повишат, а водещите лихви „вероятно да се понижат“.
ОЩЕ: Мрачни прогнози: Накъде се движи световната икономика според ОИСР?
ОИСР очаква икономическият ръст на страните с развиващи се икономики да бъде по-висок от този на развитите индустриални държави. Икономиката на Европа ще нараства сравнително по-слабо спрямо тази на Северна Америка и на водещите азиатски страни, очаква международната организация.
Тя предвижда БВП на страните от еврозоната да нарасне с 0,9% през 2024 г., което ще е повишение спрямо прогнозирания ръст от 0,6% през 2023 г.
Икономическото възстановяване след срива по време на пандемията от коронавирус се оказва „неочаквано устойчиво“ въпреки руската военна инвазия срещу Украйна, която предизвика скок на инфлацията и последвалото „агресивно“ повишаване на основните лихвени проценти от страна на водещите централни банки, посочва ОИСР.

Снимка: iStock
Организацията предвижда най-голямата европейска икономика – на Германия – да нарасне с 0,6% през 2024 г. и с 1,2% през 2025 г., след като се понижи леко тази година.
Ключов акцент в доклада на ОИСР е прогнозата, че двете най-големи икономики в света – САЩ и Китай, ще забавят растежа си догодина.
Организацията предвижда нарастването американската икономика да се забави до 1,5% през 2024 г. при 2,4% през 2023 г. на фона на повишаването на основните лихви от Федералния резерв на САЩ. Поскъпването на кредитирането заради повишаването на лихвите забавя ръста на инфлацията, но потиска икономическия растеж.
ОИСР предвижда инфлацията в САЩ да се понижи от 3,9% през тази година до 2,8% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г.
Организацията очаква растежът на БВП на Китай да се забави до 4,7% през 2024 г. при 5,2% през 2023 г. Китайската икономика се забавя на фона на кризата в сектора на недвижимите имоти в страната, повишаващата се безработица и понижаването на износа, се посочва в доклада.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Забавяне на икономическия растеж в Бългрия през 2023 и 2024 г., показва есенната прогноза на ЕК
Доходите не могат да настигнат инфлацията в почти всички страни от ОИСР
Слабо възстановяване? Накъде върви световната икономика според ОИСР?
Ще избегне ли рецесията световната икономика през 2024 г., според водещи банки?
Световната икономика ще се представи по-силно от очакваното през 2024 г., прогнозира Goldman Sachs
 

Контролните органи на Инспекцията по труда извършиха 3666 бр. проверки в сектор „Селско стопанство“ до 31 октомври 2023 г., когато приключва и активният земеделски сезон, съобщиха от ведомството. Всяка година в дейността на Агенцията секторът подлежи на засилен контрол, тъй като е идентифициран като рисков както по отношение на използването на недеклариран труд, така и за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Какви са нарушенията?
При проверките са установени 13 549 бр. нарушения на трудовото законодателство. По-голямата част от тях засягат здравословните и безопасни условия на труд – 7866 бр. Нарушенията, касаещи изпълнението на трудовите правоотношения, са 5678 бр., от които 1048 бр. са свързани с възникването им, а 1099 бр. – със заплащането на труда. Установените случаи на работа без трудов договор са 272 бр.
От началото на 2023 г. Инспекцията по труда е предоставила 252 206 бр. образци на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Земеделските стопани, заявили образци на т.нар. еднодневни договори, са 1786. По култури най-много са заявените образци за обработка на насаждения и прибиране на реколтата от грозде, ягоди, череши, маслодайни рози, ябълки и други.
Още: Над 2.2 млн. лв. забавени възнаграждения изплатиха работодатели за месец
Инспекцията по труда напомня, че при еднодневните договори работещите запазват възможността да получават социални помощи и обезщетения за безработица. Тези договори защитават правата както на работниците, които са осигурени за някои рискове, включително за трудова злополука, така и на работодателите, тъй като се предотвратява налагането на санкция за използването на недеклариран труд. Чрез еднодневните договори земеделските стопани могат да наемат законосъобразно работна ръка по облекчен ред, тъй като при използването им не се налага да регистрират сключването и прекратяването им в Националната агенция за приходите и да оформят трудови книжки.
Образците на договорите могат да се заявяват онлайн по всяко време през специално създадената от Инспекцията по труда система за предоставяне на образците. Тя е надградена по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
91% от всички ферми в България са семейни

Amazon обяви нов чатбот, наречен Q, който хората могат да използват на работното си място.
Продуктът, който беше представен на конференцията Reinvent в Лас Вегас, организирана от Amazon Web Services (AWS) е най-новияр опит на Amazon да се конкурира с Microsoft и Google в сферата на софтуера за продуктивност. Това се случва година след като подкрепеният от Microsoft стартъп OpenAI пусна своя чатбот ChatGPT, популяризиращ генеративния изкуствен интелект.
Q е кръстен на героя със същото име във филмите за Джеймс Бонд или героя на Q от телевизионната поредица Стар Трек, в зависимост от това с кой ръководител на AWS разговаряте.
В момента е налице превю версията на Q, а няколко от неговите функционалности се предлагат безплатно. След изтичането на превю периода, бизнес потребителите ще плащат по 20 долара на човек месечно. Версия с допълнителни функции за разработчици и IT служители ще струва 25 долара на човек на месец. Цените на сходните помощници Copilot за Microsoft 365 и Duet AI в Google Workspace за бизнес служители струват 30 долара на човек месечено.

Източник: iStock/Guliver
„Първоначално Q може да помогне на хората да разбират възможностите на AWS и да отстранят проблеми. Хората ще могат да разговарят с него в приложения за общуване като Slack на Salesforce и приложенията за редактиране на текст на разработчиците на софтуер“, заяви Адам Селипски, главен изпълнителен директор на AWS. Чатботът ще се появи и в онлайн конзолата за управление на AWS.
„Инструментът ще може да променя автоматично изходния код, така че разработчиците да имат по-малко работа“, отбеляза още Селипски. Услугата ще може да се свързва с над 40 корпоративни системи. В резултат на това с помощта на Q хората могат да обсъждат информация, която се съхранява в Microsoft 365, Dropbox, Salesforce и Zendesk, както и в услугата на AWS за съхранение на данни S3. Хората също ще могат да качват и задават въпроси относно документи, докато общуват с Q.
ОЩЕ: Amazon тества хуманоидни роботи, за да „облекчи“ служителите
През годините Amazon представи редица приложения за крайни потребители. Сред тях са инструменти за управление на вериги на доставки, имейл, криптирани чат приложения, видеоразговори, обслужване на клиенти и маркетингови услуги. Нито една от тях не беше хит и по-голяма част от приходите, генерирани от AWS, идват от основната ѝ дейност, свързана с изчислителните услуги и съхранението.
„Администраторите ще могат да определят дали Q може да отговаря на въпросите на хората по общи теми“, посочва Дийпак Сингх, вицепрезидент на AWS.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Microsoft пусна чатбота Copilot за офис приложенията си
Amazon се противопостави на „дискриминиращите“ нови правила на ЕС

Илон Мъск пусна своя отговор на ChatGPT – xAI, „саркастичен“ чатбот с достъп до X
Изкуственият интелект е заплаха не за работните места, а за нивото на заплащане

Директорът на OpenAI смята, че изкуственият интелект може да унищожи човечеството, но все пак иска да се използва

Към днешна дата изчислената цена на природния газ за декември ще е със 7,5% по-висока от тази за ноември. Това заяви директорът на дирекция „Търговия с природен газ“ в „Булгаргаз“ Веселин Синабов на днешното открито заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за обсъждане на доклад за заявление от обществения доставчик от 14 ноември за утвърждаване на цена за декември, по която да продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, предава БТА.
„Булгаргаз“ предложи поскъпване със 7,9% на природния газ за декември в подаденото до КЕВР заявление през ноември. Изчисленията на дружеството към 14 ноември показаха, че от началото на декември цената на газа без цените за достъп, пренос, акциз и ДДС трябва да бъде 88,61 лева/MWh.
КЕВР утвърди цена на природния газ за ноември 82,12 лева/MWh.

Снимка: iStock
Председателят на КЕВР Иван Иванов коментира на откритото заседание, че в момента на европейската газова борса в Нидерландия цената на дневния индекс TTF намалява. Той обаче отчете, че това може да създаде фалшиви очаквания в хората, защото това е дневната цена, докато „Булгаргаз“ в своето ценообразуване купува от доставчиците си, които се позовават на индекса на TTF за месец напред. Иванов посочи, че този индекс е различен и е по-висок поне с няколко евро спрямо дневния. Неговите очавания са, ако тенденцията за намаляване на цената продължи, това да се отрази на следващите решения на КЕВР за определяне на цената на природния газ. Според него едва ли от днес до петък, когато КЕВР ще реши окончателно за цената, ще има съществена промяна, но ако има такава, „Булгаргаз“ ще трябва да я отрази и представи в Комисията не по-късно от 9:30 часа на 1 декември.
ОЩЕ: Рязък скок на цената на природния газ за ноември
Иван Иванов отбеляза, че независимо от рязкото застудяване в цяла Европа не се повишава цената на природния газ, напротив – дневните цени намаляват на нидерландската газова борса. Според него причината е, че газохранилищата в цяла Европа са запълнени навсякъде и се тегли от тях, както и „Булгаргаз“ вече започва да добива малки количества от газовото хранилище в Чирен. Другата причина е, че редица страни в Европа търсят и намират алтернативни маршрути за снабдяване с природен газ. В България се очаква скоро да бъде пусната в експлоатация газовата връзка София – Ниш, с което ще се даде възможност на Сърбия да получава алтернативно гориво от газопреносната ни система. Освен това до 1 март 2024 г. се очаква да влезе в експлоатация терминалът за регазификация в Александруполис. В него „Булгартрансгаз“ има 20-процентно участие и това ще позволи на България да осигурява допълнително до 1 млрд. куб. метра природен газ годишно от този терминал.
Председателят на КЕВР насрочи закрито заседание на 1 декември от 15:00 часа, на което Комисията ще излезе с решение по заявлението на „Булгаргаз“ за утвърждаване на цената на природния газ за следващия месец.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
КЕВР утвърди по-ниска цена на природния газ за октомври
Наша съседка замразява цената на газа за потребителите до май 2024 година
Мрачна прогноза: Възможни са трудности за газовия пазар в Европа в края на зимата

Цената на газа за октомври се очертава да е по-ниска от тази и за август, и за септември

Глобалните облигации поскъпват през ноември с най-бързите темпове от финансовата криза през 2008 г. насам, което води до солиден спад на доходността им. Показателят на агенция Bloomberg за глобалния държавен и корпоративен дълг възвърна 4,9% през ноември, като е на път да отбележи най-голям месечен ръст от световната финансова криза и рецесия през декември 2008 г., когато се повиши с 6,2%, пише БНР.
Поскъпването през ноември на водещите държавни ценни книжа е в резултат от засилващите се спекулации, че Федералният резерв на САЩ и останалите значими централни банки до голяма степен са приключили с увеличаванетп на лихвените проценти и ще започнат да ги намаляват през 2024 г.
Снощи членът на Фед Кристофър Уолър изглежда допринесе да се затвърди това очаване, посочвайки, че сегашната парична и лихвена политика изглежда в добра позиция да забави икономиката и да намали инфлацията.
Това негово изказване допринася за по-нататъшно поскъпване в сряда на американските държавни облигации, което се отразява в продължаващ спад на тяхната доходност (лихва). Доходността на 10-годишните водещи облигации в САЩ (US Тreasuries) спада с нови 6 базисни пункта до 4,26%, а доходността на двугодишните спада със 7 б.п. до 4,67%.

Снимка: iStock
Същевременно австралийските 10-годишни облигации поскъпват рязко, което води до понижаване на тяхната доходност през днешната търговия с 14 б.п., след като по-слабите от очакваното данни за инфлацията в страната накараха инвеститорите да започнат да залагат, че и Австралийската централна банка е приключила с повишението на своите лихви.
Рязкото поскъпване на глобалните облигации е последният обрат в една нестабилна година за дълговия пазар. Ценните книжа се повишиха през януари, преди обаче да се понижат силно в следващите 6 месеца и след това да започнат тримесечен спад от август.
Индексът Bloomberg Global Aggregate Total Return се понижи с цели 3,8%, когато достигна своето дъно към средата на октомври, но сега показателят вече е нагоре с 1,4% за текущата година.
Последният месец, в който се е имало по-рязко поскъпване на облигациите (спад на тяхната доходност) беше декември 2008 г., когато Фед намали лихвените проценти до нулево ниво и обеща да стимулира кредитирането за финансовия сектор след фалита на Lehman Brothers Holdings, който даде началото на световната финансова криза. Тогава индексът на глобалния дълг на Bloomberg скочи с цели 6,2% през последния месец на 2008 г.

Снимка: iStock
Настоящата промяна в очакванията, че централните банки ще започнат да понижават лихвите догодина е благодат и за корпоративните облигации. Инвеститорите побързаха да купят ценните книжа на фона на повишения оптимизъм за меко приземяване на американската икономика.
Средната доходност на корпоративните облигации падна до около 5,3% тази седмица, след като се повиши до почти 6% през октомври, достигайки най-високо ниво от 2009 г., според данни на Bloomberg.
Към момента суаповите договори предвиждат намаляване на лихвите от Фед с цели 100 б.п. (с 1%) до края на 2024 г.
През септември членовете на Фед представиха последните си прогнози, според които се очакваше повишаване на лихвите още веднъж тази година, което обаче не се случи, след което да последва намаляване на лихвите с 50 б.п. (с 0,5%) през 2024 г.
На последното за тази година заседание на Фед на 12 и 13 декември те ще актуализират прогнозите си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо масовите разпродажби на пазара на държавен дълг будят сериозни притеснения
Цената на петрола се движи над 90 долара, отстъпление при акциите на фона на рисковете, свързани с Газа
Американските банки седят върху нереализирани загуби от 620 млрд. долара

Цената на петрола започна сесията почти без промяна в сряда, спрямо предходния ден, тъй като инвеститорите са предпазливи преди ключовата среща на ОПЕК+, на която трябва да се вземе решение за политиката на добива през следващите месеци. Същевременно нарушаване на доставките в Черно море, причинено от буря, осигури ръст на цените, предава Reuters.
Фючърсите на сорта Брент се покачват с 3 цента до 81,71 долара за барел. Фючърсите на американския лек суров петрол поскъпнаха със 17 цента, или 0,2%, до 76,58 долара за барел.
И двата бенчмарка поскъпнаха с около 2% във вторник заради възможността Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ като Русия (ОПЕК+) да удължат или задълбочат съкращенията на добива, а също и заради притесненията за петролния добив в Казахстан и по-слабия американски долар.
ОПЕК+ трябва да проведе онлайн среща на ниво министри в четвъртък, за да обсъди целите за добива през 2024 г., след като отложи срещата на 26 ноември.
Преговорите ще бъдат трудни и е възможно удължаване на предходното споразумение, вместо по-дълбоки съкращения на добива, обявиха четирима източници от ОПЕК+.

Снимка: iStock
„Ако те (ОПЕК+) не постигнат предварително споразумение, не можем да изключим риска от ново отлагане на срещата, което вероятно ще подложи цените на петрола на известен натиск към понижение“, отбелязват Уорън Патерсън и Ева Манти, анализатори от ING , в коментар до клиенти.
„Перспективите за петролния пазар през 2024 г. до голяма степен ще зависят от политиката на ОПЕК+“, допълват те.
Премията върху договорите за зареждане на Brent в началото на месеца над тези, които се зареждат за шест месеца, се покачи до двуседмичен връх, което предполага натрупване на опасения относно дефицита на доставките в дългосрочен план.
ОЩЕ: Петролът поскъпна в очакване на новите съкращения на добива от ОПЕК+
Силна буря в черноморския региона наруши износа на петрол на 2 млн. барела на ден от Казахстан и Русия, съобщиха представители на двете страни, а думите им се потвърждават и от данни на пристанищни оператори. Това засилва опасенията за затягане на доставкте в краткосрочен план.
Най-големите петролни находища в Казахстан намаляват общия си дневен добив на петрол с 56% от 27 ноември, съобщи казахстанското министерството на енергетиката.

Снимка: iStock
Петролът получи подкрепа от слабостта на долара и спада на запасите от суров петрол в САЩ.
Доларът е на около тримесечно дъно спрямо основните си конкурентни валути в сряда на фона на нарастващите очаквания, че Федералният резерв може да започне да понижава лихвите до началото на следващата година.
По-слабият долар обикновено подкрепя цените на петрола, тъй като прави по-евтин за притежателите на други валути.
Междувременно запасите от суров петрол в САЩ са намалели с 817 000 барела миналата седмица, според пазарни източници, цитиращи данни на Американския петролен институт.
Осем анализатори, анкетирани от Ройтерс, изчислиха средно, че запасите от суров петрол са намалели с около 900 000 барела през седмицата до 24 ноември. Седмичните данни на правителството на САЩ за запасите трябва да бъдат публикувани в сряда.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола Брент падна до под 80 долара за барел преди срещата на ОПЕК+

Цените на петрола остават без съществена промяна преди съкращенията на ОПЕК+
Петролът поскъпва на фона на признаци за допълнителни съкращения от ОПЕК+
Петролът тръгна надолу заради прогнози за слабо световно търсене
Цената на петрола върви към спад за четвърта поредна седмица
Цените на петрола се повишиха с над 1%, след като докладът на ОПЕК намали опасенията за търсенето

– Скъпи, виж! Това момиче отпред има същия клин на цветя като моя!
– Да, ама на твоя, цветята са слънчогледи!

Бай Ганьо отишъл на море. Харесал си едно местенце на плажа и почнал да се съблича. Когато си свалил единия чорап, някакъв човек възкликнал възмутено:
– Боже мой, какъв мръсен крак! Залагам хиляда лева, че в целия свят няма по-мръсен крак от този!
Бай Ганьо му се заканил с пръст и казал строго:
– Да не се отметнеш от хилядата лева, ей! И си събул другия чорап!

Френският производител на гуми Michelin смята да направи широкомащабни съкращения на работни места в производствените си обекти в Германия заради растящи оперативни разходи и конкуренцията от страни, където възнагражденията в предприятията са по-ниски, предава БТА, цитирайки ДПА.
Компанията постепенно ще прекрати производството в заводите в Карлсруе и Трир и производството на гуми за камиони и полуготови продукти в Хамбург до края на 2025 г. Това ще засегне общо 1410 служители в Германия.
Michelin също премества своя център за обслужване на клиенти от Карлсруе в Полша, което ще засегне още 122 служители.

Снимка: iStock
Компанията обяви още, че заделя провизии (разходи свързани с преструктурирането – бел. ред.) от приблизително 425 млн. евро (465 млн. долара) в отчета си за 2023 г.
„Ангажиментът към нашите служители, напредъкът, постигнат в рамките на компанията, и инвестициите, направени през последните години в засегнатите дейности, вече не могат да компенсират силния конкурентен натиск“, посочва Мария Ротгер, ръководител за региона на Северна Европа в Michelin.
Компанията иска да подкрепи засегнатите служители в намирането на нови кариерни пътища, се казва в съобщението на дружеството.
В момента се водят разговори с работническите съвети и профсъюза IG BCE за алтернативи за бъдещото използване на засегнатите обекти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Френски производител на гуми продава активите си в Русия
Заради електромобилите: Еколкогични трудности за производителите на автомобилни гуми
Производител на двигатели за самолети съкращава хиляди работни места по цял свят

Бързото приемане на изкуствения интелект може да доведе до намаляване на заплатите, но засега не унищожава, а създава работни места, особено за младите и висококвалифицираните. Това показва изследване, публикувано от Европейската централна банка във вторник, предаде Reuters.
Много компании инвестират сериозно в изкуствен интелект, което кара икономистите да анализират въздействието на технологията върху пазара на труда и предизвикват страхове сред широката общественост за бъдещето на работните места. Същевременно работодателите изпитват затруднения в търсенето на квалифицирани работници, въпреки рецесията, която обикновено би облекчила натиска на пазара на труда.
В извадка от 16 европейски държави делът на заетостта в секторите, изложени най-сериозно на влиянието на изкуствения интелект, е нараснал, като работните места с ниски и средни умения до голяма степен не са засегнати, а при висококвалифицираните позиции се наблюдава най-голям ръст, се казва в изследователски бюлетин, публикуван от ЕЦБ.

Снимка: iStock
Според изследването се наблюдава „неутрално до леко отрицателно въздействие“ върху заплащнето, което има потенциала да се увеличи.
„Тези резултати не означават оправдателна присъда. Технологиите, поддържащи изкуствен интелект, продължават да се разработват и възприемат. По-голямата част от тяхното въздействие върху заетостта и заплатите, а и следователно върху растежа и равенството, още предстои да се види“, пише изданието.
ОЩЕ: Изкуственият интелект ще отнеме работното ви място? Историята на Microsoft Excel може да промени начина ви на мислене

Според него констатациите са в контраст с предишни „технологични революции“, като например случая с компютъризацията, която намалява „относителния дял на заетостта на средноквалифицирани работници и води до „поляризация“.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Директорът на OpenAI смята, че изкуственият интелект може да унищожи човечеството, но все пак иска да се използва
Как предприятията внедряват изкуствения интелект в производствени линии?
Може ли изкуственият интелект да премахне напълно хората от преговорите за сключване на договори?
Защо жените не използват толкова изкуствения интелект, колкото мъжете?
Как изкуственият интелект може да трансформира юридическата професия?
Как изкуственият интелект промени Черния петък тази година?

Министерството на климата и околната среда на Полша даде  разрешение за изграждането на втора АЕЦ в страната. Тя ще има два реактора корейско производство APR1400 и ще се намира в региона Пантов-Конин.
Компанията, отговорна за изграждането – PGE PAK Energia Jądrowa, подаде заявление през август тази година. Според него двата енергоблока ще произвеждат 22 тераватчаса електроенергия годишно, което се равнява на 12% от настоящото търсене на електричество в Полша.
Още: Шри Ланка включва атомната енергетика в плановете си
PGE PAK Energia Jądrowa е съвместно предприятие (50/50), създадено през април 2023 г. от полските ZE PAK и PGE за осъществяване на проекта.
Министерството е издало официално потвърждение, че инвестиционният проект на компанията съответства на обществения интерес и политиката на правителството.
Град-държава обмисля да строи атомни централи

Северната ни съседка Румъния заема второ място в Европа по брой неактивни в сферата на труда, предава БТА, като се позовава на вестник Adevarul. Изданието цитира данни от анализ на пазара на труда в Румъния, извършен от PricewaterhouseCoopers (PwC) за Американската търговска камара.
В момента в страната има около 7,7 млн. неактивни хора в областта на труда. Това включва деца, студенти, пенсионери и хора на възраст от 17 до 65 години, които нито учат, нито работят. Същото проучване показва и че през последните 2 години броят на неактивните хора е нараснал с около 400 000. Така Румъния регистрира третата най-ниска заетост в ЕС с 67,1%, докато в Европа е средно 73,1%.
„Румънецът не бяга от работа. На румънеца не се помага да си намери работа, която да му осигури достоен живот“, коментира за Adevarul социологът Джелу Думиника.
„Да кажем, че имам избор дали да ходя на работа, или да чакам помощ от държавата. Ако отида на работа, получавам минимална заплата за икономиката, малко над 2000 леи (800 лв.). За да отида на работа, имам разходи. Транспорт, цигари, храна. Това означава, че първо трябва да инвестирам някъде по 30 леи (12 лв.) на ден. Моята инвестиция възлиза на 660 леи (264 лв.). Това означава, че ако ме вземат на работа, печалбата ми е само около 1500 леи (600 лв.). Което е демотивиращо“, допълва той.

Снимка: iStock
Социологът засяга и друг проблем – недостига на работна ръка в Румъния.
„Трябва да се имат предвид и хората, които отиват да работят в чужбина. Оплакваме се, че нямаме работна ръка в Румъния, но от друга страна дори не знаем как да задържим нашите румънци в страната. С уменията си те могат да печелят 3 пъти повече там, отколкото тук“, отбелязва Думиника.
Академик Мирча Думитру, зам.-председател на Румънската академия засяга друга тенденция там – завършилите гимназия да бягат от професионалните училища.
„Едно професионално училище осигурява работа. Винаги ще имаме нужда от водопроводчици, механици електротехници. В Румъния обаче мнозина изглежда се срамуват да изберат подобна професия. Хората трябва да разберат, че добрият работник е толкова ценен, колкото и архитектът или инженерът“, посочва Думитру.

Снимка: iStock
Даниел Давид, ректор от Университета в Букурещ вижда светлина в тунела.
„Започнахме да променяме тази перспектива чрез програмата за дуално обучение. Идеята е от самото начало да се въвлекат различни фирми в образователния процес, да участват в дейностите по преподаване и обучение на младите хора. И компаниите ще се възползват от онези висшисти, които обучават“, споделя той.
Румъния е и страната с най-много безработни сред висшистите, сочи проучване на Евростат. 1/3 от тези със средно и висше образование не намират работа, след като напуснат училище.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-високоплатените професии в Румъния?
Как наша съседка може да се окаже в катастрофална икономическа ситуация от 2030 година?
Румъния също вдига минималната заплата. С колко ще е по-висока от българската?
Наша съседка увеличава пенсиите с 40%

Акаунтът в Google, който не сте проверявали от години, може да бъде изтрит тази седмица.
От петък компанията продължава плана си за изтриване на акаунти, които са били неактивни поне 2 години. Google обяви тази политика през май, посочвайки, че целта ѝ е предотвратяване на рискове за сигурността.
Вътрешни констатации на компанията показват, че по-старите акаунти са по-често разчитат на несигурни пароли и не използват актуални мерки за сигурност като проверка в две стъпки, което ги прави много по-уязвими на фишинг, хакване и спам.
Google изпраща предупреждения до засегнатите потребители от август, като те се получават и на посочените от тях резервни имейли, припомня CNN.

Снимка: iStock
Първите акаунти, които трябва да бъдат изтрите, са тези, които са създадени и след това никога не са отваряни от потребителя, обяви Google през май.
„Искаме да защитим вашата лична информация и да предотвратим всякакъв неоторизиран достъп до акаунта ви, дори ако вече не използвате нашите услуги“, пише Google в актуализация на правилата си през август.
Акаунтите включват всичко – от Gmail до Документи до Диск до Снимки, което означава, че цялото съдържание на неактивния потребител в пакета на Google е изложено на риск от изтриване.
Има няколко изключения: акаунти с канали в YouTube, тези с оставащи баланси по гифт карти; използваните за купуване на цифров артикул, като книга или филм; както и публикувалите приложения, които са активни на платформа като Google Play store.

Снимка: iStock
Решението за изтриване на акаунти отива една стъпка по-далеч от по-старата политика. През 2020 г. от Google обявиха, че съдържанието на потребителите ще бъде изтрито от услуги, които те са спрели да използват, но самите акаунти няма да бъдат закривани.
Изтриването на стари акаунти е ключова стъпка за гарантиране на сигурността, според съоснователя на компанията за киберсигурност Veriti Орен Корен, който казва, че старите акаунти често се разглеждат като нискорискови от злоупотрябващите и могат да бъдат отворени с лоши намерения.
Изтриването на стари акаунти може да принуди хакерите да създадат нови акаунти – действие, което вече изисква по-сериозни проверки на сигурността. Освен това изтриването премахва по-стари данни, които може да са изтекли при пробив в даден момент.
„Чрез проактивното премахване на тези акаунти Google ефективно свива възможностите за атака, достъпни за киберпрестъпниците. Това действие от страна на Google е пример за по-широка тенденция в киберсигурността: предприемане на превантивни стъпки за укрепване на цялостната сигурност“, посочва Корен.
За да запазите акаунта си, трябва да влезете в нефо или да използвате която и да е услуга на Google поне веднъж на всеки две години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Google пуска нова функция за онлайн пазаруване в търсачката си
YouTube пуска първия си официален видеоканал за пазаруване
Съд в Москва обяви в несъстоятелност дъщерно дружество на Google

Повече от четвърт век в търсене: Google навършва 25 години
Удар за 50 млрд. долара: Ѕаmѕung мoжe дa зaмени Google тъpcaчĸaтa

Банковото кредитиране за бизнеса в еврозоната спада през октомври, което се случва за за първи път от 2015 г. Това показват данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от Ройтерс. Те идват на фона на забавен растеж с малки изгледи за значимо възстановяване.
Банковото кредитиране за бизнеса се свива с 0,3 на сто през октомври спрямо година по-рано, след увеличение от 0,2 на сто през септември, като обемът на непогасените заеми постоянно намалява от февруари насам.
По време на кризата с европейския дълг от началото на предходното десетилетие най-ниската стойност на динамиката в кредитирането бе достигната през 2014 г., когато за два поредни месеца (февруари и март) то се понижи с 3,5 на сто на годишна база.
Още: Кристин Лагард предупреди за риск от нарастване на необслужваните кредити
Ръстът на заемите за домакинствата междувременно се забави до 0,6 на сто на годишна база през октомври от 0,8 на сто, което е най-ниското темпо от юни 2015 г., когато блокът едва започваше да излиза от дълговата криза.
Данните, показващи забавяне в кредитирането, са отчасти „търсени“, тъй като ЕЦБ вдигна най-много лихвените проценти през своето четвъртвековно съществуване, за да се опита да ограничи търсенето достатъчно и така да ограничи ръста на инфлацията.
Твърде много ли са повишени лихвите?
Но някои се опасяват, че ЕЦБ е повишила твърде много лихвите през последната година и половина и че кредитирането става толкова ограничително, че може да задълбочи рецесията или да забави възстановяването на икономиката.
Агрегатът, измерващ т. нар. „широки пари“ – М3, е на отрицателно равнище за четвърти пореден месец, макар спадът му през октомври да е с по-малък темп спрямо това от предходния месец.
Още: За първи път от 16 месеца: ЕЦБ остави основната лихва без промяна
Индикаторът, който измерва наличните пари в обращение, сумите по разплащателните сметки, депозитите с матуритет до 2 г., депозитите, предвидени за ползване след предизвестие до три месеца и търгуемите инструменти (издадени дългови ценни книжа до 2 години, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и репо-сделки), се е свил с 1 на сто на годишна база през деветия месец след спад от 1,2 на сто през септември.

През 2023 г. растежът на реалния БВП в България ще възлезе на 1,9%, забавяйки се наполовина от този през 2022 г., когато е 3,9%. За растежа на реалния БВП ще допринесат вътрешното търсене и нетният износ, а изменението на запасите се предвижда да има силен отрицателен принос. Това прогнозират анализаторите от Българската народна банка, представени в най-новото тримесечно издание „Макроикономическа прогноза“.
Прогнозата е изготвена към 10 ноември и се базира на допускания за развитието на световната икономическа активност към 30 август и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 октомври.
Макроикономическата прогноза от юни текущите очаквания са за по-висок растеж на реалния БВП през тази година и за по-нисък растеж през 2024 и 2025 г. За тази година растежът на реалния БВП е повишен с 0,9 пр. п. (1% в прогнозата през юни), което е възходяща промяна по отношение на положителния принос на нетния износ и на частното потребление.
ОЩЕ: БВП на България нараства с 1,7% през третото тримесечие на 2023 година
Допълнителен фактор за очаквания по-висок растеж на частното потребление е прогнозираното по-слабо пренасяне на увеличенията на лихвите в еврозоната върху лихвите в България, което е причина в текущата прогноза кредитната активност в страната да е по-силна спрямо предишната прогноза.
Прогнозата на банковите анализатори са растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7% през 2024 г. и до 3,6% през 2025 г. най-вече заради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката и заради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, най-вече по проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Инфлация

Снимка: iStock
Прогнозата за инфлацията в края на годината е променена с 0,4 пр.п. нагоре до 6,1% заради очакваното поскъпване на храните и енергийните продукти и на ревизия в допусканията за международните цени на петрола, природния газ и електроенергията. Заедно с това очакванията са инфлацията при базисните компоненти в края на 2023 г. да е по-ниска заради по-бърз от очаквания спад на потребителските цени. Средно за 2023 г. прогнозите са общата инфлация да възлезе на 8,8%.
В краткосрочен план БНБ очаква проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да влияе за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България.
ОЩЕ: Инфлацията в България намалява през октомври
Годишната инфлация в края на 2024 г. е ревизирана към по-нисък растеж на потребителските цени до 3,1%, макар че средногодишната инфлация за догодина е ревизирана нагоре до 4,3% (при предходна прогноза от 3,7%).
Ревизията в прогнозата на инфлацията за края на 2024 г. се дължи най-вече на енергийните продукти вследствие на нови допускания за международната цена на петрола и на очакваната по-ниска базисна инфлация вследствие на по-слабо нарастване на цените на потребителските стоки. В края на 2025 г. прогнозираната обща инфлация се очаква да е с 0,1 пр. п. нагоре спрямо предишната оценка и да бъде колкото през 2024 г. – 3,1%, заради корекции при цените на услугите и храните.

Снимка: iStock
Подобряването на вътрешното търсене през настоящата година ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишените пенсии и другите социални трансфери и от ниската склонност на домакинствата към спестяване. Положителният принос на нетния износ отразява прогнозирания по-силен спад на вноса спрямо износа на стоки и услуги, като динамиката на вноса е силно повлияна от понижението на натрупаните запаси в икономиката през второто тримесечие на годината.
Фактори, ограничаващи износа на стоки през 2023 г., са влошаването на глобалната икономическа активност и специфични за страната фактори.
Пазар на труда
Броят на заетите лица се очаква да нарасне с 1,7% до края на годината и да възлезе на 1,4% за цялата 2023 г. През идните две години се очаква забавяне до 0,3% в заетостта. Безработицата ще продължи да намалява плавно от 4,2% през 2023 г. до 3,4% към 2025 г.
Когато този показател е под 4% се смята, че икономиката работи на пълна заетост.
Източник: БНБ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банкнотите в обращение у нас в края на октомври намаляват до 583 795 354 броя
Брутният външен дълг възлиза на 43,04 млрд. евро към края на август
Забавяне на икономическия растеж в Бългрия през 2023 и 2024 г., показва есенната прогноза на ЕК
МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика

Финансирането ще е сред основните теми на конференцията за климатичните промени COP28, която започва след броени дни в Дубай, посочиха ясно световни лидери и техни представители.
Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да поддържаме начина си на живот и темпа на икономическо развитие, без да натоварваме допълнително околната среда (т.нар. смекчаване на последиците от климатичните промени), например за добив на енергия от възобновяеми източници и преминаване към електромобили.
Финансиране е необходимо за адаптиране към промените, които вече са факт, като засаждане на сортове, по-устойчиви на суши и високи температури, по-добро управление на водите и поддържане на отводнителни системи в случай на внезапни наводнения, подобни на помелите Черноморието през изминалото лято. Пари трябват и за възстановяване на загубите и щетите, причинени от явления, свързани с климатичните промени, които обикновено засягат най-тежко най-бедните общности, разполагащи с най-малко ресурси, за да ги предотвратят.
Още: С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните
Финансовите нужди се увеличават
Годишните нужди от финансиране за борба с климатичните промени към 2030 г. ще се увеличат от 8,1 до 9 трлн. долара, след което ще скочат до 10 трлн. д. през всяка от годините до 2050 г., сочи прогноза на базираната в Сан Франциско международна организация „Инициатива за климатична политика“, цитирана от БТА .

В средата на октомври д-р Султан Ал Джабер, председател на конференцията, разпространи писмо с приоритетите за предстоящата среща на върха – на първо място сред тях е необходимостта от „радикално увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата“ чрез „изпълнение на старите обещания“ и „създаване на рамка“ за ново финансиране.
Още: 2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
Много вече е направено – средните годишни потоци на финансиране на борбата с изменението на климата са достигнали почти 1,3 трлн. долара през 2021/2022 г., което е почти двойно повече в сравнение с 2019/2020 г., отчита „Инициативата за климатична политика“. Макар част от това увеличение да се дължи на промени в методологията, нарастването е значително, което обаче не значи, че е достатъчно. По изчисления на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPSS) настоящите финансови потоци за смекчаване на последиците от изменението на климата трябва да се увеличат между три и шест пъти, за да бъдат посрещнат средните годишни нужди между 2020 и 2030 г., ако искаме да ограничим глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий или по-малко, както е заложено в Парижкото споразумение от 2015 година. При това към смекчаване на последиците е насочено близо 90 процента от климатичното финансиране; при средствата, отделяни за адаптация, недостигът е още по-голям.
История, география и климат
Когато говорим за климатичните промени, причинени от хората и тяхната дейност, разделението на света на Глобален Север и Глобален Юг, със съответните им социално-културни, исторически и политически характеристики, има определящо значение. Северните страни са тези, които са изхвърлили в атмосферата най-много парниковите емисии, развивайки индустрията си чрез масовото използване на изкопаеми горива през последния век и половина; днес те и мобилизират най-много целеви средства. Страните, които са най-тежко засегнати от измененията в климата, обаче са тези, които в исторически план са допринесли най-малко и същевременно се нуждаят от най-много инвестиции за преминаване към икономика без въглеродни емисии. Например Кирибати – архипелагът от 33 атола, разположени в средата на Тихия океан, между Хаваите и Австралия, и най-бедна държава в Океания, ще бъде първата страна, погълната от повишаващото се ниво на световния океан. След пандемията от КОВИД-19 много развиващи се и нововъзникващи икономики също така са изправени пред висока задлъжнялост, съчетана с повишени лихви, което прави трудно да се финансират от капиталовите пазари.
Финансирането на борбата с изменението на климата е географски концентрирано
Растежът на глобалното климатично финансиране през последните години до голяма степен се дължи на значителното увеличение на инвестициите в чиста енергия в няколко географски региона. Китай, САЩ, Европа, Бразилия, Япония и Индия са получили 90 процента от увеличените средства. Макар това да е обещаващ напредък, дори в тези географски региони остават големи пропуски, а при финансирането в други държави с високи емисии и уязвими към изменението на климата се наблюдава слаб напредък.
Районът на Източна Азия и Тихия океан, САЩ и Канада и Западна Европа получават общо 84 процента от общото финансиране за борба с изменението на климата. Тези региони също така значително изпреварват останалите в задействането на вътрешни източници, които са от решаващо значение за постигането на мащаб. Китай успява да мобилизира повече вътрешно финансиране за борба с изменението на климата от страна от това на всички останали държави, взети заедно, и представлява 51 процента от цялото вътрешно финансиране за борба с изменението на климата в световен мащаб. Същевременно обаче икономиката на страната все още не е готова да се откаже от някои от дейностите, които са най-голям източник на вредни емисии – заводите й имат нужда от евтината и обилна енергия на въглищата, например, за да захранват производството и търговията, които все още трябва да измъкнат от бедност милиони. Подобен е случаят и с Индия, която може и да има амбициозни проекти в зелената енергетика, но това просто не е достатъчно.
Именно дебатът за компенсирането на този исторически и икономически дисбаланс ще бъде сред централните на КОП28 в Дубай, както бе и за предишните конференции – в Шарм ел Шейх и Глазгоу, предвид че по-малко от 3 процента от общата сума на средствата за борба с климатичните промеи в световен мащаб (30 млрд. д.) са насочени към или в рамките на най-слабо развитите страни. Десетте държави, които са най-засегнати от изменението на климата в периода 2000-2019 г., са получили едва 23 млрд. долара.
Откъде идват парите?
В света има достатъчно капитал и ликвидност, за да се преодолее този недостиг на инвестиции, отбелязва Междуправителствената експертна група по климатичните промени. Това обаче ще изисква пренасочване на средства от други проекти, предупреждават финансисти.
Рамковата конвенции на ООН по изменението на климата разграничава местно, национално и международно финансиране от публични, частни и алтернативни източници.
Международното финансиране се е увеличило с 35 процента спрямо 2019/2020 г., което се дължи главно на засилените ангажименти от страна на развитите икономики – те са източник на 84 процента от него, докато нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, включително Китай, поемат около 13 процента.
През 2022 г. Европейският съюз е предоставил 28,5 млрд. евро за климатично финансиране от публични източници и е мобилизирал допълнителни 11,9 млрд. евро частно финансиране, сочат нови данни на Съвета на ЕС, публикувани в навечерието на КОП28.
Водещо значение в международното финансиране има ангажиментът, поет през 2009 г. на КОП15 в Копенхаген, когато развитите страни обещават 30 млрд. долара между 2010 г. и 2012 г., за да помогнат на развиващите се икономики да смекчат последиците и да се адаптират към измененията в климата, като до 2020 г. това финансиране трябваше да достигне 100 млрд. долара годишно. По нови данни на ОИСР през 2022 г. това обещание може би все пак е било изпълнено. Срокът на споразумението изтича през 2025 г., която вече не е далеч на хоризонта, и негов наследник тепърва ще трябва да се търси.
Големи надежди за в бъдеще се възлагат и на друг международен инструмент – т. нар. фонд за компенсиране на загуби и щети, който трябва да помогне на развиващите се страни да се справят с разрушения от катаклизми и климатични явления и бе принципно договорен миналата година в Шарм ел Шейх. КОП28 трябва да оформи структурата и функционирането на този фонд, а догодина, на КОП29, той да бъде запълнен. Пред фонда обаче все още има много неизвестни и най-вече – кой точно ще има право да получава пари от него и кой ще трябва да внася; от коя страна на линията например трябва да застане Китай – едновременно все още класифициран официално като нововъзникващ пазар, а от друга – един от най-големите замърсители, но и най-платежоспособните държави на планетата?
През 2010 г. Рамковата конвенция на ООН създаде и Зеления климатичен фонд (GCF) – най-големия фонд в света, помагащ на развиващите се страни да намалят парниковите си емисии и да се адаптират към климатичните промени, който понастоящем има активи за около 40 млрд. долара.
Действащите международни финансови институции са създадени след Втората световна война, в момент на криза, за да посрещнат критични нужди за развитие в конкретна страна, като например постояване на мост в Сенегал или електроцентрала в Индия. Днес, във връзка с изменението на климата, се нуждаем от нови модели, които да се занимават с колективни и системни проблеми, които възникват едновременно и се усложняват взаимно. Международните ни финансови институции трябва да се адаптират, за да работят по начин, който е едновременно по-цялостен и по-малко концентриран върху конкретни проекти, препоръчва Дейвид Ливей, научен сътрудник за международна климатична политика и дипломация във Фондацията на ООН.

Цените на петрола се повишишавт леко във вторник на фона на по-слабия долар и очакванията, че групата производители ОПЕК+ ще удължи и ще задълбочи съкращенията на добива заради опасения, че търсенето ще остане ниско, предава Reuters.
Фючърсите на суровия петрол от типа Брент поскъпват с 11 цента, или 0,1%, до 80,09 долара за барел, а цената на фючърсите върху американския лек суров петрол поскъпва с 4 цента, или с 0,1%, до 74,90 долара за барел.
И двата показателя изтриха част от печалбите си, след като поскъпнаха рязко в началото на азиатската търговия.
ОПЕК+, която обединява Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, включително и Русия, ще проведе онлайн среща на министрите на държавите членки на 30 ноември, за да обсъди производствените цели за 2024 г.

Снимка: iStock
Срещата следва разкото поевтиняване на петрола по-рано заради опасения, че има свръхпредлагане на пазара въпреки съкращенията на добива от ОПЕК+. Цената на сорта Брент се понижи с над 18%, а лекия суров петрол с над 21% от върховете в края на септември. Силното производство от страни извън ОПЕК, каквито са САЩ, увеличава натиска върху цените.
Цените на петрола се понижиха миналата седмица, след като ОПЕК+ отложи срещата си, за да изглади разногласията, свързани с производствените цели за африканските производители. Все пак членовете на групата са се доближили ди постигането на компромис, коментираха четирима източници от ОПЕК+ пред Reuters в петък, което би могло да помогне на реалния лидер на групата Саудитска Арабия да постигне консенсус за необходимостта от задълбочаване на съкращенията на добива.
ОЩЕ: Цената на петрола Брент падна до под 80 долара за барел преди срещата на ОПЕК+

Спадът на цените може да спести на Рияд всякакъв американския натиск да ограничи съкращенията на добива, според анализатори.
„Саудитска Арабия може да бъде спкойна, че цените на бензина в САЩ са се понижавали в продължение на 60 поредни дни. Това може да успокои възраженията на САЩ срещу всеки ход за затягане на петролните пазари и подкрепа на цените“, коментираха ANZ Research в бележка във вторник.
Поевтиняванетп на щатския долар до най-ниското му ниво от 3 месеца се очаква да засили търсенето от страни, които плащат петрола си в други валути.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола остават без съществена промяна преди съкращенията на ОПЕК+
Петролът поскъпва на фона на признаци за допълнителни съкращения от ОПЕК+
Петролът тръгна надолу заради прогнози за слабо световно търсене
Цената на петрола върви към спад за четвърта поредна седмица
Цените на петрола се повишиха с над 1%, след като докладът на ОПЕК намали опасенията за търсенето

Цената на петрола пое надолу заради ръст на запасите в САЩ и намаленото търсене в Китай

Цените на петрола се повишишавт леко във вторник на фона на по-слабия долар и очакванията, че групата производители ОПЕК+ ще удължи и ще задълбочи съкращенията на добива заради опасения, че търсенето ще остане ниско, предава Reuters.
Фючърсите на суровия петрол от типа Брент поскъпват с 11 цента, или 0,1%, до 80,09 долара за барел, а цената на фючърсите върху американския лек суров петрол поскъпва с 4 цента, или с 0,1%, до 74,90 долара за барел.
И двата показателя изтриха част от печалбите си, след като поскъпнаха рязко в началото на азиатската търговия.
ОПЕК+, която обединява Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, включително и Русия, ще проведе онлайн среща на министрите на държавите членки на 30 ноември, за да обсъди производствените цели за 2024 г.

Снимка: iStock
Срещата следва разкото поевтиняване на петрола по-рано заради опасения, че има свръхпредлагане на пазара въпреки съкращенията на добива от ОПЕК+. Цената на сорта Брент се понижи с над 18%, а лекия суров петрол с над 21% от върховете в края на септември. Силното производство от страни извън ОПЕК, каквито са САЩ, увеличава натиска върху цените.
Цените на петрола се понижиха миналата седмица, след като ОПЕК+ отложи срещата си, за да изглади разногласията, свързани с производствените цели за африканските производители. Все пак членовете на групата са се доближили ди постигането на компромис, коментираха четирима източници от ОПЕК+ пред Reuters в петък, което би могло да помогне на реалния лидер на групата Саудитска Арабия да постигне консенсус за необходимостта от задълбочаване на съкращенията на добива.
ОЩЕ: Цената на петрола Брент падна до под 80 долара за барел преди срещата на ОПЕК+

Спадът на цените може да спести на Рияд всякакъв американския натиск да ограничи съкращенията на добива, според анализатори.
„Саудитска Арабия може да бъде спкойна, че цените на бензина в САЩ са се понижавали в продължение на 60 поредни дни. Това може да успокои възраженията на САЩ срещу всеки ход за затягане на петролните пазари и подкрепа на цените“, коментираха ANZ Research в бележка във вторник.
Поевтиняванетп на щатския долар до най-ниското му ниво от 3 месеца се очаква да засили търсенето от страни, които плащат петрола си в други валути.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола остават без съществена промяна преди съкращенията на ОПЕК+
Петролът поскъпва на фона на признаци за допълнителни съкращения от ОПЕК+
Петролът тръгна надолу заради прогнози за слабо световно търсене
Цената на петрола върви към спад за четвърта поредна седмица
Цените на петрола се повишиха с над 1%, след като докладът на ОПЕК намали опасенията за търсенето

Цената на петрола пое надолу заради ръст на запасите в САЩ и намаленото търсене в Китай