През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 1,7% спрямо третото тримесечие на 2022 г. и с 0,4% спрямо второто тримесечие на 2023 г.. Това показват сезонно изгладените данни по експресни оценки, обявени от Националния статистически институт.
Темпът на нарастване се забавя спрямо отчетените повишения на годишна база от 2,1% през първото тримесечие и 1,8% през второто тримесечие на 2023 г., също според експресни оценки на НСИ.
За периода юли-септември брутната добавена стойност нараства с 0,6% на годишна база. Крайното потребление отичта ръст от 6,1%, а бруто образуването на основен капитал се увеличава с 9,4%, спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява със 7,8%, а вносът на стоки и услуги – със 7,5%.

Снимка: НСИ
На тримесечна база БВП на България поддържа относително равномерен темп на нарастване. Ръстът през третото тримесечие остава 0,4%, колкото беше и през второто. Брутната добавена стойност нараства с 0,1% за периода юли-септември спрямо предишните три месеца.
Причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е повишението на бруто капиталообразуванет на основен капитал със 7,8% и крайното потребление с 1,6%.
БВП в стойностен обем
В номинално изражение БВП достига близо 47 732,8 млрд. лева през третото тримесечие. Реализираната добавена стойност е 41 640,4 млрд. лева. За второто тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение е достигнал 40 959,5 млн. лева, а добавена стойност през второто тримесечие на 2023 г. е била 35 946,2 млн. лева.
Най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 77,7%, което в стойностно изражение възлиза на 37 111,4 млрд. лева. През третото тримесечие на 2023 г. бруто капиталообразуването е 8 680,5 млрд. лв. и заема 18,2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.

Снимка: НСИ
По елементи на крайното използване през второто тримесечие на годината най-голям дял в БВП отново е било крайното потребление – със 76,5%, или в стойностно изражение – 31 320,3 млн. лева. През второто тримесечие на 2023 г. бруто капиталообразуването е било 7 853,9 млн. лв. с 19,2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо също е било положително.
Водещите световни финансови институции коригираха наскоро оценките за ръста на икономиката на България за настоящата година. Според очакванията на Световната банка БВП ще се разрасне с 1,4% през 2023 г., като понижи миналия месец прогнозата си с 0,1 пр.п. спрямо предишния си доклад. За 2024 г. тя очаква ръст от 2,7%.
Същевременно Международният валутен фонд прогнозира ръст от 1,7% на икономиката през 2023 г. миналия месец, като повиши очакванията си с 0,3 пр.п. спрямо април. За 2024 г. прогнозите са за ръст от 3,2% спрямо 3,5% в предишния доклад.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БВП на България е нараснал с повече през 2022 година, отколкото показаха първоначалните данни
Дългът в ЕС намалява до 83.1% от БВП, България остава втора по най-нисък държавен дълг
Неизбежното забавяне на българската икономика
Световната банка понижи прогнозата си за ръст на БВП на България

МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2023 г. Това съобщиха от Националната агенция за приходите (НАП).
От приходната агенция напомнят още, че на 1 декември изтича и срокът за плащане на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за третото тримесечие на 2023 г.
Фирмите, чиито нетни приходи от продажби за 2021 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък, обясняват от НАП. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Още: НАП публикува новите банкови сметки за плащане на данъци и осигурителни вноски
Анализи на НАП показват, че има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по-ниски или по-високи от дължимия годишен данък. От приходната агенция разясняват, че това може да доведе до начисляване на лихви от тяхна страна за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък.
Увеличението или намалението на авансовите вноски се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е-портала на НАП. За коригиране на месечната вноска за декември и тримесечната вноска за трето тримесечие на тази година декларацията трябва да бъде подадена най-късно на 15 ноември, въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2023 г., посочват от НАП.
НАП: Публикувани са нови образци на данъчна декларация

Goldman Sachs прогнозира, че световната икономика ще надхвърли очакванията през 2024 г., водена от силния ръст на доходите и увереността, че най-лошите въздействия от лихвените повишения вече е зад нас, пише CNBC.
Според инвестиционната банка световната икономика ще се разшири с 2,6% през следващата година на средна годишна база, което е над консенсусната прогноза от 2,1% на икономисти, анкетирани от Bloomberg. Очаква се САЩ отново да изпреварят други развити пазари с растеж от 2,1%, каза Goldman.
Goldman също вярва, че по-голямата част от съпротивлението от затягането на паричните и фискалните политики е приключило.

Снимка: iStock
За да ограничи растящата инфлация, Федералният резерв на САЩ започна своята агресивна кампания за повишаване на лихвените проценти през март 2022 г., когато инфлацията достигна най-високите си нива от 40 години. Миналия четвъртък председателят на Фед Джеръм Пауъл каза, че „не е уверен“, че Фед е направил достатъчно, за да се справи с инфлацията, и предположи, че може да са необходими повече повишения на лихвите.
Според Goldman е малко вероятно централните банки на развитите пазари да намалят лихвените проценти преди втората половина на 2024 г., освен ако икономическият растеж не е по-слаб от очакваното.
Банката отбеляза, че инфлацията също е продължила да се охлажда в Групата на 10-те и нововъзникващите пазарни икономики и се очаква да се понижи още.
„Нашите икономисти прогнозират тазгодишното понижение на инфлацията да продължи през 2024 г.: прогнозира се последователната инфлацията да падне от 3% сега до средно от 2-2,5% в Групата на 10-те (с изключение на Япония)“, се посочва в доклада.
Глобална фабрична дейност

Снимка: Getty Images 
Инвестиционната банка очаква и глобалната фабрична дейност да се възстанови от неотдавнашния спад, тъй като насрещните ветрове ще се разсеят тази година. Goldman отбеляза, че глобалната производствена активност е под натиск заради по-слабото от очакваното възстановяване на китайското производство и европейската енергийна криза.
Световното производство е в спад през по-голямата част от годината. Измерителят на S&P Global за световната производствена активност достигна 49,1 пункта през септември. Отчитане под 50 пункта разделя свиването от растежа. Освен това китайският PMI за Caixin/S&P Global manufacturing спадна до 49,5 пункта през октомври от 50,6 през септември, като отбеляза първото свиване от юли.
„Производствената дейност трябва да се възстанови донякъде през 2024 г. от забавеното темпо през 2023 г.“, казаха икономистите на Goldman, водени от главния икономист Ян Хациус.
Големите икономики да избегнат рецесията

Снимка: iStock
Нарастващият реален доход също допринесе за положителните перспективи за растеж на Goldman.
„Нашите икономисти дават положителна перспектива за растеж на реалния разполагаем доход във време на много по-ниска обща инфлация и все още силни пазари на труда“, отбеляза Goldman в съобщение, базирано на доклада. Въпреки че поддържат мнението, че растежът на реалния доход в САЩ ще се забави от силния си темп през 2023 г. от 4%, още се предполага, че това ще подкрепи потребление и растеж на БВП от поне 2%.
„Продължаваме да виждаме само ограничен риск от рецесия и потвърждаваме нашата прогноза от 15% вероятност за рецесия в САЩ“, подчерта Хациус в прогнозния доклад.
През септември банката намали прогнозата си за рецесия в САЩ от 20% на 15% на базата на охлаждащата инфлация и устойчивия пазар на труда.
Въпреки че повишаването на лихвените проценти и фискалната политика все още ще продължат да натежават върху растежа в икономиките на Групата на 10-те, Хациус е уверен, че най-лошото от това вече е приключило.
„Както еврозоната, така и Великобритания се очаква да имат значително ускоряване на ръста на реалните доходи – до около 2% до края на 2024 г., тъй като газовият шок след войната в Украйна избледнява“, отбелязват икономистите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще измести ли Индия затруднения Китай на картата на световната икономика?
Глобалният дълг нараства до 100% от световния БВП до няколко години
Мрачни прогнози: Накъде се движи световната икономика според ОИСР?
Има ли алтернатива доларът като световна валута

Goldman Sachs: Изкуственият интелект може да има по-голям принос за икономиката от електричеството и персоналния компютър

Американският производител на електрически автомобили Tesla планира да удвои броя на компонентите, които внася от Индия. Това съобщи днес индийският министър на търговията Пиюш Гоял в публикация в социалната мрежа X, цитирана от Ройтерс.
„Горди сме да видим все по-големия дял на компонентите от Индия във веригата за доставки на електрически автомобили на „Тесла“. Американската компания е на път да удвои вноса на компоненти от Индия“, написа Гоял, след като посети завода във Фримонт, Калифорния.
Пропадна срещата с Мъск
Гоял обаче добави, че не е успял да се срещне с шефа на фирмата Илон Мъск при посещението си в завода.  Той заяви през септември, че Tesla се опитва да получи тази година компоненти от Индия на стойност между 1,7 и 1,9 милиарда долара.
Още: Tesla ще произвежда бюджетни елетромобили за 25 000 евро в Германия
Посещението на министъра в САЩ трябваше да включва разговори с Мъск относно плановете на Tesla да построи завод в Индия, който да произвежда 24 000 автомобила там, използвайки повече местни компоненти и изграждайки инфраструктура за зареждане.
Ердоган се срещна с Илон Мъск и поиска завод на Tesla в Турция

Цените на петрола се повишиха с над 1% в понеделник, след като месечният пазарен доклад на ОПЕК облекчи притесненията за намаляващото търсене, а разследването на САЩ за предполагаеми нарушения на руските петролни санкции породи опасения за потенциални прекъсвания на доставките.
Фючърсите на сорта Брент се повишиха с 1,09 долара, или 1,3%, до 82,52 долара за барел, като американският лек суров петрол също поскъпна с 1,09 долара, или 1,4%, до 78,26 долара за барел.
В месечен доклад ОПЕК обяви, че петролният пазар остава силен и обвини спекулантите за спада на цените. ОПЕК повиши леко прогнозата си за 2023 г. за растеж на глобалното търсене на петрол и се придържа към сравнително високата си прогноза за 2024 г.
„Месечният доклад на ОПЕК за пазара на петрол изглежда се противопоставя на опасенията за търсенето, позовавайки се на преувеличените негативни настроения около китайското търсене, като заедно с това повишава прогнозите за растеж на търсенето за тази година и ги оставя непроменени за следващата“, заяви Крейг Ерлам, старши пазарен анализатор в OANDA.

Снимка: iStock
„Цените на петрола също се повишиха и от докладите, че Министерството на финансите на САЩ предприема мерки срещу износа на руски петрол“, посочи анализаторът на UBS Джовани Стауново.
Министерството на финансите изпрати искане до компаниите за управление на кораби за информация за 100 кораба, за които подозира, че нарушават западните санкции за руския петрол, заяви източник, запознат с документите, предаде Reuters.
ОЩЕ: Цената на петрола тръгна надолу заради забавяне на търсенето в САЩ и Китай

Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) заяви миналата седмица, че производството на суров петрол в страната тази година ще нарасне с по-малко от очакваното и търсенето ще спадне. В понеделник EIA прогнозира, че добивът на петрол в САЩ ще спадне през декември за втори пореден месец.
Слабите икономически данни миналата седмица от най-големия вносител на суров петрол Китай подхраниха притесненията за колебливо търсене. Китайските рафинерии поискаха по-малко доставки за декември от Саудитска Арабия, най-големият износител в света.

Снимка: iStock
„Все пак цените на петрола може да са достигнали дъно, след като паднаха с около 4% миналата седмица и записаха първата си триседмична поредица от май“, отбеляза Фауад Разакзада, анализатор в City Index.
„Като се има предвид, че цените на петрола отслабнаха през последните няколко седмици, Саудитска Арабия и Русия вероятно ще продължат с доброволните си съкращения на доставките през следващата година. Следователно това трябва да ограничи потенциала за спад“, заяви Разакзада.
Миналата седмица най-големите износители на петрол Саудитска Арабия и Русия, част от групата, известна като ОПЕК+, потвърдиха, че ще продължат с допълнителните съкращения на добива на петрол до края на годината, тъй като опасенията за търсенето и икономическия растеж продължават да влияят върху пазарите на суров петрол.
Следващата среща на ОПЕК+ е насрочена за 26 ноември.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола пое надолу заради слабите търговски данни на Китай

Цената на петрола падна до 3-месечно дъно заради опасенията за намаляващото търсене
Цената на петрола леко се покачва, но котировките вървят към втори седмичен спад
Цената на петрола тръгна нагоре след решението на Фед да запази лихвите непроменени 
Петролът поскъпва преди решението на Федералния резерв за лихвите и на фона на конфликта в Израел
Цената на петрола се движи към седмична загуба за първи път от три седмици

Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец септември 2023 г. е 1475,29 лв.
Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. е 1412,20 лв.
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец октомври 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Още: Средният осигурителен доход нарасна с близо 135 лева за година
Средният осигурителен доход се увеличава през последния месец. През август той беше в размер на 1431,68 лв., а през юли -1416,53 лв.
Още: Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
 
 

Събужда се мъж с жесток махмурлук и започва гръмогласно да кълне:
– Ей, тази тъща – мръсница и долна гадина!
Жената – в недоумение:
– Скъпи, какво ти е направила сега мама?!
Мъжът:
– Как може да кръсти дъщеря си така, че нормален мъж сутрин да не може да си спомни името й!

Форумът „ESG и транспортният сектор в България“ събра превозвачи от всички сектори, експерти от ОББ и ОББ Интерлийз, както и висши представители на държавната администрация. Участниците във втората експертна дискусия от проекта „24 часа и ОББ за устойчиво бъдеще“ обсъдиха предизвикателствата и възможностите, които преходът към ESG поставя през бизнеса, както и възможностите за финансиране на зелени проекти в бранша.
Добромир Добрев, изпълнителният директор „Корпоративно банкиране и пазари“ в ОББ, откри форума и очерта целите на банката, насочени към транспортния сектор: „Ние се стремим да бъдем лидер по пазарен дял във финансирането на зелени проекти, както и в прехода към устойчиви модели. За последните 12 месеца, ОББ Интерлийз, лизинговата компания част от KBC Group в България, е инвестирала в сектор Транспорт повече от 60 млн. евро. Поставили сме си за цел 2% от портфейла в тежкотоварни автомобили към 2030 да е с нулеви емисии. Или иначе казано, за нас е приоритет финансирането на тези сделки и активи, които генерират все по-малък или нулев въглероден отпечатък.“

Добромир Добрев обясни, че в новия програмен период 30% от средствата от Европейския съюз, които са предвидени за България, или близо 8 млрд. евро, трябва да бъдат насочени към проекти, които подкрепят прехода към въглеродно неутрална икономика. По линия на инструмента Invest EU е предвидено финансиране на проекти, което достига до  7,5 млн. евро на проект, от което могат да се възползват и фирмите в транспортния сектор. Предстои и скорошно подписване с Европейския инвестиционен фонд на друг финансов инструмент – RRF, с който също ще могат да се финансират и проекти на транспортните компании в посока устойчивото им развитие и трансформация.
Mинистърът на транспорта Георги Гвоздейков заяви: „За година у нас се внасят 350 000 употребявани коли. Поради това търсим механизма за стимулиране на обществото да преминава към електрически автомобили“. Като възможна мярка срещу остарелия автомобилен парк той посочи въвеждането на такса от 500 лв. при внос на употребявани коли. Парите от нея могат да влизат във фонд, от който да се дават бонуси при покупка на електромобили.
Какви са предизвикателствата пред транспортния сектор, какви добри практики намират приложение в страната и какви са най-спешните проблеми за решаване обсъдиха участниците в дискусионния панел, модериран от доц. Марина Стефанова – зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет и един от водещите експерти в България по темата.
Георги Загоров – управител на „Турботракс България“, посочи, че за постигне на нулеви емисии е необходими време. Като зелени технологии той вижда използването на по-икономични двигатели и на биогорива от второ поколение, които може да се правят от отпадъци. Компанията вече има пълно разделяне на хартиени и пластмасови, метални отпадъци, на масла, антифриз, филтри, акумулаторни батерии. Според Загоров бизнесът е поставен под сериозен натиск от европейските изисквания във връзка със зелената сделка: „Превозните средства трябва да са с все по-малък въглероден отпечатък, по-сигурни, по-ефективни и по-безопасни. Емисиите на парникови газове през 2030 г. трябва да са с 55% по-малко, отколкото през 1990 г.“

Финансовият директор на „Дискордиа“ – Цветомир Узунов, сподели: „Колкото по-рано започнем да работим за изграждане на добра зарядна инфраструктура за електрически превозни средства, толкова по-евтино ще бъде. Браншът трябва да следи внимателно всички утежняващи регулации в различни направления и как те влияят.“ Всички камиони на компанията отговарят на стандарт Евро 6, а средната им възраст е под 18 месеца. През миналата година „Дискордиа“ е намалила с 4% разхода на гориво. Автомобилите генерират на ден 50 килограма по-малко емисии. Чрез партньорство с един от лидерите в доставките на газ пък ще се оптимизира т.нар. празен пробег, когато не се возят товари.
На финансирането на зелени проекти обърна внимание и Николай Рашков, директор „Бизнес развитие“ на „Юроспийд“: „Банките започват да правят оценка и спрямо рейтинга по ЕSG. Ако няма такъв, компанията получава финансиране на по-висока цена или изобщо не получава парите. Оптимист съм, защото има банки и лизингови дружества, които помагат за намаляване на емисиите.“ Той представи данни, че в България има над 13 000 транспортни компании, 85% от които имат до 5 камиона, което означава предимно семейни фирми. От „Юроспийд“ са си поставили за цел да намалят емисиите с 15% през 2024 г. Купуват нови камиони, част от тях са с 20 см по-дълго междуосие и ремаркета с подобрена аеродинамика, което намалява разхода на гориво. Според Рашков, ако товародателите подобрят веригите на доставки, може да се постигнат още 15% спестяване на емисии.
„ОББ Интерлийз“ е разработила и внедрява стратегия за постигане на нулеви емисии до 2050 г. на превозните средства, чиято покупка финансира. Според Ивайло Делийски – директор „Продажби“ в „ОББ Интерлийз“, финансиращите компании могат да имат принос към намаляване на емисиите, като отпускат пари за по-екологични превозни средства при облекчени условия. Той вижда възможност европейското съфинансиране да позволи на финансовите институции да предложат достатъчно атрактивни продукти, които да  улеснят компаниите в зеления преход. „Осъзнаваме, че сме важен участник, ролята ни е да катализираме тези процеси и да помогнем на нашите партньори“, увери Делийски. Обучаваме нашите служители да разберат колко е важна тази роля и да го предават в своите бизнес разговори с клиенти“, увери Делийски. 
Форумът, посветен на транспортния сектор, е вторият от серията експертни събития за различни индустрии, които да насочат вниманието към отговорното и устойчиво развитие. Целта на проекта, който обединява усилията на 24 часа и ОББ, е да подготви представителите на бизнеса за предстоящата трансформация към устойчиво бъдеще, както и да покаже успешни практики в български предприятия за умно управление и използване на нови технологии.

Властите в Непал обявиха днес, че ще наложат забрана за използването на китайското приложение за споделяне на видео съдържание TikTok заради вредното му влияние върху обществото, предаде Ройтерс.
TikTok вече беше частично или напълно забранен от други държави, като в много от тях се изтъкнаха опасения за сигурността на приложението.
Над 1600 случая на киберпрестъпления, свързани с TikTok, са регистрирани през последните 4 години в Непал, според местни медии.
Министърът на комуникациите и информационните технологии на Непал Реха Шарма заяви, че решението за забрана на TikTok е било взето на заседание на кабинета по-рано днес.
„Колегите работят по техническите аспекти на ограничаването на достъпа“, обяви Шарма пред Reuters. Председателят на телекомуникационния регулатор на Непал Ханал посочи, че доставчиците на интернет услуги са получили указания да затворят приложението. „Някои вече затвориха, докато други ще го направят по-късно днес“, заяви той пред Reuters.

Източник: iStock
TikTok не отговори веднага на искане за коментар по въпроса. В предишни подобни случай от китайската компания майка на приложението, ByteDance, посочиха, че подобни забрани са „погрешни“ и че се основават на „погрешни схващания“.
Лидерите на опозицията в Непал разкритикуваха този ход, като заявиха, че му липсва „ефективност, зрялост и отговорност“.
„Има много нежелани материали и в други социални медии. Това, което трябва да се направи, е да ги регулираме, а не да ги ограничаваме“, посочи Прадип Гявали, бивш външен министър и високопоставен лидер на Комунистическата партия на Непал.
ОЩЕ: Колко пари плаща TikTok на създателите на съдържание?
Съседката на Непал Индия забрани TikTok заедно с десетки други приложения от китайски разработчици през юни 2020 г., заявявайки, че те могат да компрометират националната сигурност.
TikTok вече е забранен за употреба и на служебните телефони на служители от редица европейски институции и държавни структури в САЩ. Друга южноазиатска държава, Пакистан, забрани приложението най-малко 4 пъти заради това, което правителството определя като „неморално и неприлично“ съдържание.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В поредна европейска страна забраниха TikTok
Парламентът на Великобритания също забрани TikTok

Австралия също забрани TikTok
Забраниха TikTok и в страна на Балканите
И Ню Йорк забрани TikTok на служителите си

Индустрията за уиски, оценявана на 5,1 млрд. долара, е голям бизнес. Докато по-голямата част от дестилираното в САЩ уиски остава в страната, то за чужбина е било изпратено за около 1,3 млрд. долара само миналата година, което представлява 62% от целия износ на американски спиртни напитки.
Но това много скоро може да се промени. ЕС – най-големият пазар за износ на американско уиски, ще наложи 50% мито върху вноса на този алкохол през следващата година. Според защитниците на уиски индустрията това би било опустошителен удар за нарастваща част от икономиката на САЩ.
Преди две десетилетия в САЩ имаше 35 дестилерии за уиски. Днес броят им е нараснал до 2600.
Този ход е в резултат от ответен пакет от мита, наложени на американски стоки от ЕС в отговор на митата на САЩ върху вноса на стомана и алуминий. И това не е първият път, когато американското уиски е обект на такъв тип наказание. Между юни 2018 г. и декември 2021 г. беше наложен 25% данък върху алкохола, което намали износа на американско уиски с 18%, пише CNN.

След спирането на тази такса индустрията се върна към живот. Износът на американско уиски за ЕС скочи със 118% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г.
Високопоставен служител на ЕК заяви миналата седмица, че ЕС се стреми да разреши спора за стоманата и алуминия до края на годината. Но застъпниците на американската уиски индустрия се притесняват, че няма достатъчно време да се намери начин да се избегнат „драматичните“ щети.
Before the Bell разговаря с Крис Суонгър, президент и главен изпълнителен директор на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ за това какво следва. (Интервюто е редактирано за по-голяма дължина и яснота.)
Как се появиха тези мита?

 
Снимка: iStock
„По време на управлението на Доналд Тръмп президентът зае агресивна позиция по редица търговски въпроси в цял свят, в това число в ЕС. Сериозен проблем, свързан с търговията, бяха трудностите с вноса на стомана и алуминий. Така в отговор през юни 2018 г. ЕС наложиха 25% мито върху американското уиски заедно с други продукти. Индустрията беше много разтревожена от това, защото бяхме въвлечени в търговски спор, който не беше свързан с нас. Той се движеше напред-назад до 2021 г., когато митата върху американското уиски бяха спрени и ние въздъхнахме с облекчение“, споделя Крис Суонгър.
„Митата бяха отменени, тъй като САЩ и ЕС се ангажираха да се опитат да разрешат проблема със стоманата и алуминия. Отмяната обаче изтича в края на декември 2023 г. и ако проблемът не бъде разрешен в преговори преди това, ЕС автоматично ще наложи 50% мито върху американското уиски на 1 януари“, посочва той.
По думите му администрацията на Байдън и усилията в тази посока са позволили прекратяването на митата за внос върху американското уиски и дестилираните спиртни продукти, но са разтревожени с основание, тъй като мито от 50% върху американското уиски би било пагубно за износа.
Има ли някакъв напредък?

Снимка: iStock
„Президентът Джо Байдън се срещна с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 20 октомври и много се надявахме спирането на митата да бъде продължено или премахнато. Нямаше и бяхме разочаровани“, отбелязва Суонгър.
„Ние обаче сме предпазливи оптимисти. Администрацията на Байдън е наясно с това. Проведохме поредица от срещи с нашите европейски колеги. Но сега бием тревога, защото времето изтича и имаме по-малко от два месеца. Ние не искаме тези мита да продължат. Когато бяха наложени, износът на американско уиски беше сериозно засегнат. Това се отрази на работните места и икономическия растеж, а когато митата бяха спрени, износът се възстанови до предпандемичните нива“, коментира президентът на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ.
По думите му когато има преговори като тези в рамките на правителствата, те никога не се случват по-рано, ако могат да се случат по-късно. Такава е природата на преговорите по сложни търговски спорове. „Надяваме се, че ще бъде измислено в следващите 45 дни, защото компаниите трябва да направят план за действие при извънредни ситуации“, казва Суонгър.
Колко вреден ще бъде данъкът за производителите на уиски?
ЕС е най-големият американски експортен пазар и заради по-ранното мито от 25% – половината от предстоящото мито – износът се срина с 20%, от 550 млн. долара до 440 млн. долара между 2018 г. и 2021 г. Ако удвоите това, сривът ще бъде значителен. Пазарът се възстанови и износът се върна там, където беше, но ако бъдем засегнати от митото от 50%, това ще бъде много сериозен удар.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Течно злато: Може ли инвестицията в уиски да носи пари? 
Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Продават най-ценната уиски колекция в света (СНИМКИ)
Кои западни автомобилни производители ще са големите губещи в спора между ЕС и Китай?

САЩ удариха ЕС с нови мита след ключово решение на СТО за Airbus

Индустрията за уиски, оценявана на 5,1 млрд. долара, е голям бизнес. Докато по-голямата част от дестилираното в САЩ уиски остава в страната, то за чужбина е било изпратено за около 1,3 млрд. долара само миналата година, което представлява 62% от целия износ на американски спиртни напитки.
Но това много скоро може да се промени. ЕС – най-големият пазар за износ на американско уиски, ще наложи 50% мито върху вноса на този алкохол през следващата година. Според защитниците на уиски индустрията това би било опустошителен удар за нарастваща част от икономиката на САЩ.
Преди две десетилетия в САЩ имаше 35 дестилерии за уиски. Днес броят им е нараснал до 2600.
Този ход е в резултат от ответен пакет от мита, наложени на американски стоки от ЕС в отговор на митата на САЩ върху вноса на стомана и алуминий. И това не е първият път, когато американското уиски е обект на такъв тип наказание. Между юни 2018 г. и декември 2021 г. беше наложен 25% данък върху алкохола, което намали износа на американско уиски с 18%, пише CNN.

След спирането на тази такса индустрията се върна към живот. Износът на американско уиски за ЕС скочи със 118% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г.
Високопоставен служител на ЕК заяви миналата седмица, че ЕС се стреми да разреши спора за стоманата и алуминия до края на годината. Но застъпниците на американската уиски индустрия се притесняват, че няма достатъчно време да се намери начин да се избегнат „драматичните“ щети.
Before the Bell разговаря с Крис Суонгър, президент и главен изпълнителен директор на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ за това какво следва. (Интервюто е редактирано за по-голяма дължина и яснота.)
Как се появиха тези мита?

 
Снимка: iStock
„По време на управлението на Доналд Тръмп президентът зае агресивна позиция по редица търговски въпроси в цял свят, в това число в ЕС. Сериозен проблем, свързан с търговията, бяха трудностите с вноса на стомана и алуминий. Така в отговор през юни 2018 г. ЕС наложиха 25% мито върху американското уиски заедно с други продукти. Индустрията беше много разтревожена от това, защото бяхме въвлечени в търговски спор, който не беше свързан с нас. Той се движеше напред-назад до 2021 г., когато митата върху американското уиски бяха спрени и ние въздъхнахме с облекчение“, споделя Крис Суонгър.
„Митата бяха отменени, тъй като САЩ и ЕС се ангажираха да се опитат да разрешат проблема със стоманата и алуминия. Отмяната обаче изтича в края на декември 2023 г. и ако проблемът не бъде разрешен в преговори преди това, ЕС автоматично ще наложи 50% мито върху американското уиски на 1 януари“, посочва той.
По думите му администрацията на Байдън и усилията в тази посока са позволили прекратяването на митата за внос върху американското уиски и дестилираните спиртни продукти, но са разтревожени с основание, тъй като мито от 50% върху американското уиски би било пагубно за износа.
Има ли някакъв напредък?

Снимка: iStock
„Президентът Джо Байдън се срещна с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 20 октомври и много се надявахме спирането на митата да бъде продължено или премахнато. Нямаше и бяхме разочаровани“, отбелязва Суонгър.
„Ние обаче сме предпазливи оптимисти. Администрацията на Байдън е наясно с това. Проведохме поредица от срещи с нашите европейски колеги. Но сега бием тревога, защото времето изтича и имаме по-малко от два месеца. Ние не искаме тези мита да продължат. Когато бяха наложени, износът на американско уиски беше сериозно засегнат. Това се отрази на работните места и икономическия растеж, а когато митата бяха спрени, износът се възстанови до предпандемичните нива“, коментира президентът на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ.
По думите му когато има преговори като тези в рамките на правителствата, те никога не се случват по-рано, ако могат да се случат по-късно. Такава е природата на преговорите по сложни търговски спорове. „Надяваме се, че ще бъде измислено в следващите 45 дни, защото компаниите трябва да направят план за действие при извънредни ситуации“, казва Суонгър.
Колко вреден ще бъде данъкът за производителите на уиски?
ЕС е най-големият американски експортен пазар и заради по-ранното мито от 25% – половината от предстоящото мито – износът се срина с 20%, от 550 млн. долара до 440 млн. долара между 2018 г. и 2021 г. Ако удвоите това, сривът ще бъде значителен. Пазарът се възстанови и износът се върна там, където беше, но ако бъдем засегнати от митото от 50%, това ще бъде много сериозен удар.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Течно злато: Може ли инвестицията в уиски да носи пари? 
Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Продават най-ценната уиски колекция в света (СНИМКИ)
Кои западни автомобилни производители ще са големите губещи в спора между ЕС и Китай?

САЩ удариха ЕС с нови мита след ключово решение на СТО за Airbus

Срещнали се двама равини по пътя за синагогата в събота. Единия:
– Да знаеш какво ми се случи днес. Докато идвах насам, заваля дъжд. Не мога да отворя чадър, нали е събота и се помолих на Господа за помощ. И о, чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, в средата слънце.
– Това не е нищо. Аз докато идвах насам, попаднах на кюлче злато на пътя. Как да се наведа, събота е?! Примолох се на Господ и О, чудо: Отляво събота, отдясно събота, в средата петък.

В Аржентина инфлацията достигна 140 процента и хората прибягват във все по-голяма степен към пазарите за дрехи втора употреба, за да си купят облекла на изгодна цена и да припечелят допълнителни пари в брой, продавайки стари дрехи, информира Ройтерс.
Южноамериканската страна, която е втората по големина икономика в региона след Бразилия, се сблъсква с най-лошата икономическа криза от десетилетия. Две пети от хората живеят в бедност, а надигащата се рецесия е надвиснала над предстоящите в неделя (19 ноември) президентски избори.
Все по-голямата ярост на аржентинците изведе на преден план радикалния „аутсайдер“ Хавиер Милей, който има леко предимство в социологическите проучвания пред икономическия министър Серхио Маса, кандидат на управляващата перонистка коалиция. Доверието към Маса е разклатено заради неспособността му да овладее инфлацията.
Още: Централна банка вдигна лихвите до 133% заради трицифрена инфлация
„Не можеш просто да отидеш в мола и да си купиш нещо, което харесваш, както правехме преди“, каза 22-годишният студент Айлен Чиклана в Буенос Айрес.
Нови дънки струват двойно повече, отколкото преди година и подобна покупка е една трета от минималната месечна заплата в Аржентина, пише БТА.
Годишната инфлация, която вече е 138 процента, вероятно ще нарасне допълнително, когато властите оповестят официалните данни за октомври по-късно днес, като се очаква месечният растеж да е с около 10 процентни пункта, което е с малко под ценовите пикове през август и септември.
Инфлацията е на най-високо равнище от 1991 г.
Още: Над 40% от населението на Аржентина живеят под прага на бедност
Инфлацията в Аржентина се ускори през миналата година до най-високото си равнище от 1991 година.
Беатрис Лаурисио, 62-годишна полупенсионирана учителка, заяви, че тя и съпругът й, служител в автобусна компания, посещават през уикендите пазари за облекло, където продават стари дрехи, за да свържат двата края.
„Ние сме средна класа, ниска средна класа, бих казала. Имаме работа, но сме принудени да идваме на пазара“, отбелязва тя, добавяйки, че, когато той е бил отменен преди една седмица заради лошото време, финансите на двойката са се „сринали“.
„Не правим това заради малко допълнителни пари, за да отидем на почивка в Бразилия, а го правим, за да задоволим дневните си нужди“, коментира Лаурисио.
Мария Силвина Перасо, организатор на панаира на облеклото в Тигре, в покрайнините на Буенос Айрес, заяви, че много хора пазаруват там, тъй като цените са се повишили много по-бързо от заплатите. Местната минимална месечна заплата е 132 000 песос или 377 долара по официалния обменен курс, макар на паралелния пазар тази сума да е двойно по-ниска – заради контрола върху капиталите – ограничения върху трансакциите на чуждестранни валути.
„При сегашното състояние на икономиката те купуват дрехи на 5 или 10 процента от стойността им в магазина и могат да пазаруват различни неща за семействата си“, допълва тя.
 

Два региона в България – Северозападният и Югоизточният регион са сред местата в ЕС с най-малко млади хора, завършили висше образование. Това сочат данни на Европейската статистическа служба за образованието на възрастовата група между 25 и 34 години през 2022 г.
Според проучването 42%, или над 2/5, от младите хора в ЕС са с висше образование.
От всички 240 региона за прилагане на регионални политики в ЕС 72 (30%) са постигнали заложената от ЕС цел за покритие на висшето образование от 45%.
В Северозападния регион в България завършилите по-висока степен на образование са 21%, а в Югоизточния – 23,4%. В България само един регион регистрира стойности над средните за ЕС с 46,2% завършили висше образование – Югозападният регион, в който влизат областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София-град.

Снимка: Евростат
От регионите с най-висок процент завършили висше образование в ЕС са района на столицата Вилнюс в Литва, където висшисти са 73,6% от младите хора. Поне 60% от хората в посочената възрастова група са завършили висше образование и в регионите на столиците на Франция, Ирландия, Нидерландия, Полша, Унгария, Швеция, Люксембург и Дания. Много от тези региони привличат високо квалифицирани хора, вероятно заради разнообразните възможности за образование, работа и социален живот, посочват от Евростат.
Относително високи дялове на висшето образование са регистрирани и в два региона, специализирани в изследователски и иновационни дейности и/или високотехнологично производство: Утрехт в Нидерландия и Баската автономна област в Северна Испания; а Северна и Западна Ирландия е единственият друг регион в ЕС с дял над 60%.
На дъното в класацията са 17 региона, в които по-малко от 1/4 от всички на възраст между 25 и 34 години имат висше образование – 7 от 8-те региона в Румъния (изключение прави региона на столицата Букурещ), 3 региона в Унгария, 2 (Северозападен и Югоиточен) в България, 1 в Чехия, 3 в Южна Италия и Френска Гвиана. Част от тези региони се характеризират като изолирани или предимно селскостопански, с ниски нива за развитие на високо квалифицирани специалисти. Други се характеризират със сравнително високата си специализация в програмите за професионално образование, като учениците излизат на пазара на труда чрез стажове и обучения, а не чрез академични квалификации.
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В кои държави по света висшето образование е безплатно?
Колко печелят висшистите у нас и колко от тях са безработни?
За 10 години: Чуждестранните студенти у нас са два пъти повече
Ето какъв е размерът на новите по-високи заплати за университетските преподаватели

Северната ни съседка Румъния може да се окаже в катастрофална ситуация от 2030 г. Това прогнозира в анализ за вестник Adevarul експертът по макро и микроикономика, икономика на развитието и монетарна икономика Богдан Главан, който е университетски професор, директор на румънско-американския център за политическа икономика и бизнес „Мъри Ротбард“ и автор на статии в западни академични списания, предава БТА.
„Лошите неща са на хоризонта през 2030 г. Тогава ще сме на дъното, защото ще сме приключили с Националния план за възстановяване и развитие, ще сме приключили с европейските фондове“, посочва Главан в статия, озаглавена „Икономически апокалипсис след изборите. Какво очаква румънците след 2025 г.“.
Той припомня, че от 2030 г. се очаква няколко бедни държави, дори много по-бедни от Румъния, да станат членове на ЕС.

Снимка: iStock
„Парите ще отиват по-скоро в Украйна, отколкото в Румъния. Освен това през периода от 2030 г. нататък разходите за пенсии ще се увеличат, ще има много голям, безпрецедентен натиск върху бюджета на Румъния, върху публичните финанси. И дори сега да вземем мерки да консолидираме бюджета и да го доведем до 3% от БВП, което би било идеално според поетите ангажименти, пак няма гаранция“, отбелязва Главан.
Експертът коментира, че властите в Румъния водят грешна политика, не се възползват от европейски средства, а страната живее в дълг и не е консолидирала бюджета си.
“Единствената направена консолидация беше през 2021 г., когато намалихме дефицита от пандемията от 9 на 7%, но след това всичко приключи. Без бюджетна консолидация рано или късно ще бъдем принудени от ЕК, от МВФ да предприемем мерки, които са тежки и лоши за обществото”, предупреждава той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка увеличава пенсиите с 40%
Румъния също вдига минималната заплата. С колко ще е по-висока от българската?

България е с най-висок социален риск в ЕС
Румъния атакува ветото на Австрия за присъединяването ѝ към Шенген

Вносът на редкоземни метали в страните от Европейския съюз се е увеличил значително през 2022 г., сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.
Общо 18 000 тона от тези стратегически метали са били внесени в ЕС (с 9 на сто повече спрямо 2021 г.) през миналата година, а 7000 тона са били изнесени (с 8 на сто по-малко спрямо 2021 г.).
Стойността на вноса на редкоземни метали нараства до 146 милиона евро (с 37 на сто повече спрямо 2021 г.), докато вносът достига 142 милиона евро (с 2 на сто повече спрямо 2021 г.).
Още: Още една страна забранява износа на редкоземни суровини
Редкоземните елементи са 17 сребристобели метала, които всъщност не са толкова редки в земната кора, но намирането на техни находища, чиято разработка да е икономически оправдана, е трудно, посочва Ройтерс. Тяхната „рядкост“ по същество се крие в трудния технологичен процес по отделянето им от другите елементи, с които „съжителстват“ в една руда и превръщането им в материали, годни за употреба при производството на модерните технологични продукти, най-вече мощни постоянни магнити.
Цената
Средната импортна цена на 1 килограм от редкоземните метали е била 7,9 евро (26 на сто повече спрямо 2021 г.), докато средната експортна стойност на килограм от тях е била 20,7 евро (11 на сто повече спрямо 2021 г.).
С най-голям дял при вноса на редкоземни метали в ЕС през 2022 г. е бил Китай (7400 тона – 40 на сто), следван от Малайзия (5600 тона – 31 на сто) и Русия (4500 тона – 25 на сто). На САЩ и Япония се падат по 2 на сто от вноса в Общността.
Страната с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света планира драстично увеличение на продукцията

На тържествена церемония в Столична община, новоизбраният кмет на София Васил Терзиев положи клетва малко след 10 часа, заедно с кметовете на райони и кметства. Той поема властта след четири поредни мандата на бившия вече кмет на София Йорданка Фандъкова.
Какво възнаграждение обаче ще получава новият градоначалник?
1 лев заплата обеща да взима Васил Терзиев като кмет на София.
Още преди да прекрачи прага на Столична община Терзиев заяви, че иска да получава символично заплащане, за да работи за София. „Аз няма по никакъв начин да се възползвам от публична дейност. Няма да крада хората“, заяви той още преди началото на предизборната кампания.

Снимка: БГНЕС
Като кмет на София досегашният градоначалник Йорданка Фандъкова получаваше малко над 3500 лева месечно.
Все още не е ясно какво ще е трудовото възнаграждение на новите общински съветници, тъй като те ще се определят от новия правилник на СОС.
Преди ден Карлос Контрера от ВМРО предложи заплатата на общинарите да се сведе до минимална работна, но заплащането за участие в бордовете на общински фирми също да се ограничи в тези граници.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С колко ще се увеличат заплатите на депутатите в следващия парламент?
Увеличават заплатите на прокурорските помощници
Вдигат заплатите на данъчни и митничари, възнаграждението на шефа на НАП става 7 000 лева

Прецедент: Сирийски бежанец стана кмет в Германия 

Когато Лаура Ларока посещава Дания през 2019 г., климатологът преглежда хиляди стари въздушни снимки на леденото крайбрежие на Гренландия, открити в замък край Копенхаген преди около 15 години.
Сега съхранявани в Датския национален архив, историческите изображения вдъхновяват нея и други изследователи да реконструират ледниковата история на региона и как тя се е променила на фона на бързо затоплящия се климат.
След дигитализиране на хиляди архивирани хартиени изображения, датиращи от 30-те години на миналия век, екипът на Ларока ги комбинира със сателитни изображения на Гренландия днес, за да измери колко се е променил нейният леден пейзаж.
Сравнението установиява, че ледниците на Гренландия са претърпели тревожна скорост на отстъпление, която се е ускорила през последните две десетилетия. Проучването, публикувано в списанието Nature Climate Change, установява, че скоростта, с която ледниците са отстъпвали територия през XXI век е 2 пъти по-бърза от тази през XX век.

Източник: iStock
Работата отнема „много часове ръчен труд на много“, казва Ларока, водещият автор на изследването и асистент в School of Ocean Futures на Държавния университет в Аризона. „Промяната е зашеметяваща – тя наистина подчертава бързите темпове, с които Арктика се затопля и променя“, допълва тя.
През последните няколко десетилетия Арктика се е затопляла 4 пъти по-бързо от останалия свят, сочи проучване от 2022 г. Последиците от това се увеличават.
За първи път в историята валя дъжд на върха на Гренландия – приблизително 3 км над морското равнище през лятото на 2021 г. Миналата седмица учените установиха, че огромните ледници в северната част на Гренландия, за които отдавна се смяташе, че са относително стабилни, сега носят потенциално „драматични“ последици за покачването на морското равнище.

Източник: iStock
Това, което поразява Ларока най-много обаче е как датските пилоти, които са направили оригиналните снимки, не са имали представа, че ще имат основен принос към науката за климата почти век по-късно.
„Много от тези снимки са направени заради военни операции, като имат връзки със световната история. Повече от век по-късно обаче ги използваме, за да документираме колко са се променили тези ледници“, обяснява експертът.
Ларока се надява това ново визуално проучване да привлече вниманието към бързо топящата се територия и заплахата, която представлява тя за световните брегове с повишаването на морското равнище.
„[Документът] наистина зaтвърждава, че изборите ни през следващите няколко десетилетия и степента на намаляване на вредните емисии имат значение за тези ледници. Всяко нарастващо повишаване на температурата ще има значителни последици за тези ледници и бързите действие за ограничаване на глобалното затопляне ще помогне да се намалят бъдещите им загуби и принос към морското равнище“, предупреждава Ларока.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели
2023 е напът да стане най-горещата година в историята
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват

Производството и търсенето на природен газ в САЩ ще достигнат рекордни нива през 2023 г.
Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години

За третото тримесечие на 2023 г. Националният статистически институт (НСИ) отчeте средната месечна работна заплата от точно 2 000 лв. Размерът нараства спрямо второто тримесечие на 2023 г. с 2.2%, когато беше 1957 лв. 
За първи път средната заплата стига 2000 лева
Това е първо тримесечие, в което средната работна заплата стига 2000 лева.
Още: Българите получават сред най-високите средни заплати на Балканите
Само за септември средното брутно месечно възнаграждение е 2072 лв. Заплатата за юли 2023 г. е 1 973 лв., а за август – 1 957 лв.
Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“1 – с 13.4%, „Образование“1 – с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ – със 7.5%.

Колко са наетите?
Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. намаляват с 34.1 хил., или с 1.5%, спрямо края на юни 2023 г., като достигат 2.30 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт.
Още: Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна
Спрямо второто тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 15.8%, в „Административни и спомагателни дейности“ – с 2.7%, и „Преработваща промишленост“ – с 1.4%.
Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение с 1.1% е регистрирано в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 19.9 и 16.7%.
Спрямо миналата година в края на септември 2023 г. в сравнение с края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 22.1 хил. или с 1.0%.
Още: Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна
Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – със 17.4 хил., „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 6.8 хил., и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 4.0 хил., а най-голямо намаление – в „Преработваща промишленост“ – с 9.0 хил., и в „Административни и спомагателни дейности“ – с 8.2 хиляди.
В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 10.4%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – със 7.2%, и в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 3.4%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“ – с 6.7%, и „Добивна промишленост“ – с 2.1%.

Разпознаваемостта на кампанията Black Friday на българския пазар поддържа високо ниво, достигайки почти цялото градско население в България (96%). Трима от четирима българи от градското население възнамеряват да закупят поне един артикул по време на шопинг събитието, показва традиционното ежегодно проучване на Kantar * по темата, проведено в края на октомври тази година.
„Данните от проучването показват, че в България Black Friday не е просто търговска кампания, а доказателство за развиващите се навици за пазаруване, като хората не само разпознават и биха участвали в събитието, но и го планират за покупки от различни продуктови категории. Black Friday продължава да набира актуалност с по-високи отделени бюджети, разнообразна демографска база и силно онлайн присъствие. Най-желаните продукти за Black Friday са: дрехи и обувки, козметика и малки домакински уреди. Наред с други категории, аудио Hi-Fi устройствата регистрират значителен ръст, главно сред мъжете и жителите на малките градове“, коментира Андреа Попа, акаунт мениджър в Kantar Румъния, офисът на Kantar, който координира проучването.
Според проучването 75,3% от българите, живеещи в градски райони, на възраст между 18 и 55 години, възнамеряват да закупят поне един продукт по време на Black Friday, което е устойчива нарастваща тенденция спрямо 72,7% през 2022 г., 70,3% през 2021 г. и 68,5% през 2020 г. За тези, които са запознати с търговското събитие, желанието за покупка по повода е най-силно сред 35-44 годишните българи (84,8%), хората, живеещи в София (87,8%), и в големите градове (82,5%). Географски, намерението за пазаруване по време на кампанията бележи значителен ръст сред онлайн купувачите и жителите от югозападната част на страната, като онлайн купувачите, хората, живеещи в малки градове, и тези от Южен централен регион имат по-високо ниво на доверие към събитието тази година.
По отношение на бюджета, който възнамеряват да изразходват, проучването показва увеличение при групите с висок планиран бюджет – близо всеки трети потенциален клиент (33,1%, значително повече спрямо 2022 г.) планира да похарчи над 500 лв. на Black Friday. 27,2% от анкетираните планират да похарчат до 200 лв. при 33,2% през 2022 г.; 32,8% възнамеряват да отделят бюджет между 200 и 500 лв. при 36,3% предходната година; а хората, които споделят, че смятат да отделят над 1200 лв. за Black Friday, са двойно повече спрямо миналата година (10,7% срещу 5,2% през 2022 г.).
Приблизителният бюджет, планиран за Black Friday 2023 г., се е увеличил значително спрямо миналата година – с над 100 лв. Той вече е средно 613 лв., при 499 лв. през 2022 г.
След пандемията хората постепенно се връщат в традиционните магазини, но Black Friday продължава да се асоциира основно с онлайн събитие, като интернет е деклариран като канал за покупки по време на кампанията от над 76% от респондентите, които са запознати с търговската кампания.
Какво възнамеряват да купят българите на Black Friday 2023 г. (подредба според процент на споменаване):

Дрехи и обувки
Козметични продукти
Малки домакински уреди (прахосмукачки, миксери, кухненски роботи и др.)
Парфюми
Спорт (спортно оборудване, велосипеди, фитнес екипировка и др.)
Дом и декор (мебели, декорации, осветителни тела и др.)
Играчки
Мобилни телефони
Книги
Гуми, авточасти и автоаксесоари
Климатици, бойлери  и уреди за отопление
Хранителни продукти / Храни и напитки
Обичайни детски продукти (памперси, храни, хигиенни продукти и продукти за грижа, дрехи, обувки и т.н.)
Телевизори
Аудио Hi-Fi
Модни аксесоари (часовници, куфари, чанти и др.)
Хоби / Направи си сам (инструменти и електрически инструменти – бормашини, лентови триони)
Лаптопи
Продукти за лична грижа (сешоари, самобръсначки, преси за коса, епилатори)
Храна и аксесоари за домашни любимци
Периферни устройства (клавиатура, мишка, високоговорители, слушалки и др.)
Смарт устройства (различни от смартфони – смарт часовници, смарт уреди и джаджи за дома) 

eMAG Black Friday 2023 ще се проведе този петък, 17 ноември, започвайки след 7 ч. сутринта.
*Проучването е поръчано от eMAG и проведено от Kantar чрез лични интервюта и попълване на въпросник на таблет между 16 и 26 октомври 2023 г. сред национално представителна градска извадка от 1025 респонденти на възраст между 18 и 55 години. Проучването в България е част от регионално проучване, проведено също в Румъния и Унгария.