Развиващите се страни дължат на китайски кредитори най-малко 1,1 трлн. долара, сочи нов анализ, според който над половината от хилядите заеми, които Китай е отпуснал през последните две десетилетия, вече са дължими, а много от кредитополучатели имат финансови затруднения.
Просрочените плащания по заеми към китайски кредитори скачат, според изследователския център AidData, към университета William & Mary в щата Вирджиния, който установи, че близо 80% от кредитния портфейл на Китай в развиващия се свят в момента подкрепя страни с финансови затруднения, предава CNN.
Години наред Пекин насочваше средствата си към финансиране на инфраструктурни проекти в по-бедните страни – включително в рамките на инициативата, стартирана преди десетилетие от президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“.
Това финансиране се вливаше щедро в пътища, летища, железопътна инфраструктура и електроцентрали от Латинска Америка до Югоизточна Азия и помагаше за икономическия растеж ба страните кредитополучатели. Целият този път сближи много правителства с Пекин и превърна Китай в най-големия кредитор в света, като същевременно получаваше обвинения в безотговорно кредитиране.
Сега 55% от китайските официални секторни заеми за развиващи се страни са навлезли в периода си на изплащане, сочи анализ на AidData за чуждестранното кредитиране на страната за над 20 години към 165 страни.

Снимка: iStock
Тези дългове трябва да се изплащат при един нов предизвикателен климат на по-високи лихви, изпитващи затруднения местни валути и забавящ се глобален икономически растеж.
„Много от тези заеми бяха издадени в периода на инициативата „Един пояс, един път“, започнала през 2013 г. и бяха с 5,6 и 7-годишни гратисни периоди, които благодарение на международните усилията след това бяха удължени с 2 години заради пандемията“, заяви изпълнителният директор на AidData и автор на доклада Брад Паркс пред CNN.
„Сега историята се променя. В последното близо десетилетие Китай беше най-големият официален кредитор в света, а сега сме в ключов момент, в който реално е най-големият събирач на дългове в света“, отбеляза той.
ОЩЕ: Западни компании обръщат гръб на Китай, пренасочвайки инвестициите си към други развиващи се пазари

Докладът на AidData е основан на нейна база данни, която проследява ангажименти за заеми и грантове, възлизащи на 1,34 трлн. долара от китайското правителство и държавни кредитори на кредитополучатели в публичния и частния сектор в страни с ниски и средни доходи за периода между 2000 г. и 2021 г.
Този набор от данни, изграден чрез събирането на информация от официален и публични източници за индивидуалните заеми и грантове, предоставя един от най-широките изгледи към известното със своята непрозрачност китайско финансиране.
Изследователите цитират и данни, докладвани от кредитори на базираната в Швейцария Банка за международни разплащания, които според тях показват, че кредитополучателите от развиващите се страни дължат на китайските кредитори най-малко 1,1 трлн. долара и до 1,5 трлн. долара към 2021 г.
Мениджър на международни кризи

Снимка: iStock
От AidData казват, че до 2008 г. на Пекин никога не му се е налагало да с над 10 затруднени финансово държави с неплатени дългове. Но до 2021 г. е имало най-малко 57 държави с неизплатени задължения към китайски държавни кредитори, които имат финансови затруднения. Това изглежда е фактор, който променя начина, по който Китай кредитира.
Финансирането за големите инфраструктурни проекти в развивашия се свят, които са спечелили благоразположението на Пекин, бележи рязък спад. намалява. Вместо това Китай предоставя значителен брой спешни спасителни заеми, според AidData.
Китайското кредитиране обаче още не е достигнало дъното. Китай остава най-големият единичен официален източник на финанси от страните от Г7, както и от многостранни кредитори, казват изследователите в доклада.
Това е факт, дори след като САЩ и партньорите ѝ от Г7 засилиха усилията си в тази посока. Заедно те изпревариха Китай с около 84 млрд. долара през 2021 г.
Ангажиментите за финансиране на Китай към развиващия се свят намаляват в началото на пандемията, според AidData. Те падат от пиковите близо 150 млрд. долара през 2016 г. до под 100 млрд. долара през 2020 г. за първи път от 2014 г.

Снимка: iStock
Финансирането обаче още е на стойност десетки милиарди, според най-новите данни от AidData, които документират ангажименти за 79 млрд. долара през 2021 г., включително грантове и заеми, което е с 5 млрд. долара повече от 2022 г.
За сравнение, Световната банка е обявила ангажименти за финансиране на развитието в международен план за 72 млрд. долара през 2021 г., каза AidData.
Делът на китайското кредитиране на инфраструктурни проекти, като дял от общите ангажименти към страни с ниски и средни доходи обаче спада от 65% през 2014 г. на 50% през 2017 г. и от 49% през 2018 г. на 31% през 2021 г.
ОЩЕ: Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?

През 2021 г. 58% от кредитирането е боло под формата на спешни спасителни заеми, които са помогнали на изпитващите финансови затруднения страни да поддържат валутните си резерви или да погасяват дълговете си към други международни кредитори.
Това означава, че Китай изпълнява все повече ролята на „международен кризисен мениджър“, според AidData, които посочват, че това кои кредитополучатели ще бъдат спасявани зависи от степента им на риск за китайския банков сектор.
„Много показателно е, че не всяка държава, която е в затруднено положение, получава спешен спасителен заем от Китай. Това, което установяваме е, че те насочват тези заеми само към най-големите кредитополучатели по инициативата „Един колан, един път“, където китайските банки имат най-голяма експозиция. На пръв поглед Китай спасява кредитополучателите, но всъщност той спасява собствените си банки“, посочи Паркс.
Натрупване на мускули

Снимка: iStock
Въздействието, което тези проблемни заеми могат да окажат върху китайския банков сектор, който има все повече затруднения с вътрешния дълг, не е ясен.
Китай се присъедини към други кредитори при общите преговори за облекчаване на задължения на изпитващи затруднения кредитополучатели като Замбия и Гана, но от AidData смятат, че той може би подкопава координираните усилия, като си „пробива път към началото на опашката, изисквайки кредитополучателите да предоставят парично обезщетение“.
Страната също налага по-строги санкции за просрочени плащания.
Китай последователно защитава практиките сеи за облекчаване на задълженията, заявявайки, че те играят „положителна“ и „конструктивна“ роля в многостранните усилия, като отбеляза миналия месец, че „устойчивостта на дълга продължава да се подобрява“ при програмата „Един пояс, един път“.
Страната също се е насочила и към синдикирани заеми, при които Китай си сътрудничи със западни търговски банки и многостранни институции при одобряването на проекти и ограничаването на бъдещи рискове, според данните на AidData.

Снимка: iStock
Половината от портфейла на Китай от неспешни заеми към развиващите се страни вече е предоставен чрез синдикирани заеми, като над 80% от тях включват тези западни или многостранни партньори.
През последните години Китай също предприе промени в инициативата „Един пояс, един път“ с оглед на засилването на надзора и намаляването на риска, на фона на негативната реакция относно екологичните, социалните и трудовите опасения относно проектите.
Китайските ръководители са защитавали ефекта от инициативата. На форум в Пекин миналия месец те приеветстваха нова фаза на проекта, фокусирана върху „висококачественото“ развитие.
Междувременно от AidData предупреждават страните, които вече са задлъжнели и искат да рефинансират със спешни спасителни заеми на Пекин, че „трябва да внимават за опасностите, които крие смяната на по-евтин дълг с по-скъп“.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Преките чуждестранни инвестиции във втората по големина икономика удариха 25-годишно дъно
Вносът в Китай изненадващо нарасна, докато износът спадна с повече от очакваното
Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?
Ще измести ли Индия затруднения Китай на картата на световната икономика? 
Задава се пикът в търсенето на изкопаеми горива, Китай отново променя световната енергийна система
Европа стяга алтернатива на китайския „Един пояс, един път“
Войната в Украйна и Израел: Защо Китай не може да си позволи нов голям конфликт?

Жена се оплаква на приятелка:
– Не случих на съпруг. Иска да му чета на глас вестника, докато пере, чисти и глади…

IT специалистите вече не са най-високо платените служители в Румъния, пише вестник Adevarul, като се позовава на официалните данни, публикувани от Националния статистически институт, предава БТА. 
На 10-о място в класацията на най-високите заплати в Румъния са служителите от изследователска и развойна дейност, с брутна заплата от 10 808 леи (4323 лв.) и нетна от 6632 леи (2652 лв.).
Седмо, осмо и девето място се заемат от служители в сферата на застраховането, презастраховането и пенсионните фондове (с изключение на държавните) с брутна заплата от 12 631 леи (5052 лв.) и нетна 7566 леи (3026 лв.), служители в областта на финансовото посредничество с брутна заплата от 11 905 леи (4762 лв.) и нетна от 7127 леи (2850 лв.), служители в областта на производството и доставката на електрическа и топлинна енергия, газ, топла вода и климатизация със средна брутна заплата от 11 253 леи (4501 лв.) и нетна заплата от 6796 леи (2718 лв.).
На 6-о място в класацията са хората от тютюневата промишленост. Те получават бруто 12 134 леи (4853 лв.) или средно 7365 леи нето (2946 лв.).
Едва на 5-о място застават работещите във въздушния транспорт със средна брутна заплата от 14 130 леи (5652 лв.) и нетна от 8814 леи (3525 лв.).

Снимка: iStock
Четвърти в класацията са работещите в областта на издателската дейност със средна заплата бруто от 14 634 леи (5853 лв.) или 9241 леи (3696 лв.) нето.
На 3-о място са работещите в сферата на информацията и комуникациите със средна брутна заплата от 14 904 леи (5961 лв.) и нетна от 9348 леи (3739 лв.)
IT специалистите вече не са лидери и заемат втора позиция по най-високоплатени служители. Заплатите им през септември са 16 942 леи бруто (6776 лв.) или 10 767 леи (4306 лв.) нето.
Първи според числата и най-добре платени през септември са били служителите в областта на производството на продукти от коксови пещи и продукти, получени от обработката на суров нефт. Те получават средно бруто 9363 леи (7745 лв.) или 11450 леи нето (4580 лв.), което се равнява на 5,89 нетни минимални заплати. Заплащането през септември (заедно с премиите) е било с 23,2% по-високо от август 2023 г., отбелязва още изданието.
На другата крайност с най-ниските нетни заплати през септември са служителите в хотелите и ресторантите със заплата средно бруто 4077 леи (1630 лв.) или 2524 леи нето (1009 лв.).
Минималната брутна заплата в Румъния в момента е 3300 леи (1320 лв.), а нетната е 1941 леи (776 лв.), припомня Adevarul и отбелязва, че такова месечно възнаграждение получават почти 1,9 млн. служители.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния също вдига минималната заплата. С колко ще е по-висока от българската?
След увеличението: В България, Сърбия или Северна Македония минималната заплата ще е най-висока?

Как наша съседка може да се окаже в катастрофална икономическа ситуация от 2030 година?
Наша съседка увеличава пенсиите с 40%

Станаха ясни окончателните данни от Националния статистически институт (НСИ) за туристите в България, които обхващат периода от началото на юни до края на септември, съобщиха от Министерството на туризма.
Статистиката посочва, че през Лято 2023 г. са отчетени 4 867 926 регистрации на туристи в местата за настаняване с 10 и повече легла в България. Ръстът на туристите спрямо летен сезон 2022 г. е 10%, а в сравнение със силния летен сезон от 2019 г. е 4,9%.
Това означава, че вътрешният туризъм вече е над равнището от 2019 г., а равнището на възстановяване на чуждестранния туризъм е 90%.
Още: Ето колко излиза седмична почивка на морето

Откъде идват туристите?
За периода летен сезон 2023 г. най-много туристически регистрации са отчетени от следните пазари:

България 2 344 418 и ръст 4,8% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Румъния 733 807 и ръст 5,2% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Полша 276 221 и ръст 16,3% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Германия 199 307 и ръст 8% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Чехия 138 268 и ръст 10% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Обединено кралство 150 382 и ръст 3,8% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Израел 111 555 и ръст 31,5% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Турция 59 483 и ръст 51,2% спрямо периода летен сезон 2022 г.
Словакия 41 949 и ръст 18,4% спрямо периода летен сезон 2022 г.

Още: Горещото лято в Южна Европа може да изпрати туристите към България
 

Националните планове за действия по климата са недостатъчни, за да се ограничи ръстът на глобалните температури до 1,5°C и да се постигнат целите на Парижкото споразумение на климата, установи доклад на ООН за климатичните промени, предаде БТА, цитирайки пресслужбата на конференциите на ООН за климатичните промени.
Независимо от по-амбициозните усилия на някои страни са нужни много повече действия за промяна във възходящата тенденция на вредните емисии в атмосферата и влиянието им върху промените в климата, гласи докладът.
„Настоящият доклад показва, че правителствата предприемат твърде малки стъпки за предотвратяване на климатичната криза. Той показва още защо правителствата трябва да направят смели крачки на конференцията COP28 в Дубай, за да влязат в правилния път. Това означава, че COP28 трябва да бъде повратна точка. Правителствата не само трябва да договорят какви по-категорични климатични действия ще се предприемат, но и да започват да показват ясно как ще стане това“, заяви изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните действия Саймън Стийл.
Той подчерта, че приключването на първия глобален преглед на COP28 е възможност за държавите да увеличат усилията си във всички области и да се насочат към постигането на целите на Парижкото споразумение. Целта на прегледа е да се предостави информация за следващия кръг национални планове за действие в областта на климата съгласно Парижкото споразумение (известни като национално определени приноси), които трябва да бъдат представени до 2025 г., като се проправи път за ускоряване на действията.

Снимка: iStock
„Докладът по глобалния преглед, публикуван от конвенцията на ООН за климатичните промени, ясно показва къде напредъкът е прекалено бавен. Той обаче предлага и огромен набор от инструменти и решения, предложени от държавите. Милиарди хора очакват техните правителства да приложат на практика този набор от инструменти“, отбеляза Стийл.
Последните проучвания на Междуправителствената експерта група по климатичните промени сочат, че е нужно съкращаване с 43% на емисиите парникови газове до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. Това е от ключово значение за ограничаване на ръста в глобалната температура с 1,5°C до края на века, за да се избегнат най-лошите сценарии за климатичните промени, като по-чести и тежки горещи вълни, валежи от дъжд и горещи вълни.
ОЩЕ: ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели

„Всяка стотна от градуса е от значение, но ние сериозно сме се отклонили от правилния път. COP28 е моментът да променим това. Време е да покажем сега огромните ползи от по-смелите действия в областта на климата: повече работни места, по-високи заплати, икономически растеж, възможности и стабилност, по-малко замърсяване и по-добро здраве“, отбеляза той.
В ООН са анализирали националните планове на 195-те страни по Парижкото споразумение, сред които е и в България. Те, както и сравнителните показатели за 2022 г., сочат, че макар да се очаква след 2030 г. да няма ръст на емисиите спрямо нивата от 2019 г., не се очертава тенденция за рязкото им спадане, което според учените е нужно да се случи още в рамките на настоящото десетилетие.
Ако националните планове навсякъде бъдат изпълнени, ръстът в емисиите парникови газове ще нарасне с 8,8% спрямо нивата от 2010 г. Това е минимално подобрение спрямо оценките от 2022 г. Според тях може да се очаква ръст от 10,6% през 2030 г. спрямо стойностите от 2010 г.

Снимка: iStock
Според доклада на ООН, за да се постигнат целите за 2030 г., трябва прилагане на условията от националните планове, а това „зависи основно от достъп до увеличен финансов ресурс, трансфер на технологии и техническо сътрудничество, изграждане на капацитет и наличие на пазарни механизми“.
„Днешният обобщаващ доклад за националните планове в областта на климата подчертава необходимостта да действаме по-амбициозно и неотложно, за да постигнем целите на Парижкото споразумение – няма време за отлагане. COP28 трябва да се превърне в историческа повратна точка в това критично десетилетие, за да могат страните да се ангажират с повишаване на целите и амбициите си и да се обединят, да действат и да постигнат резултати, които да запазят целта от ръст с 1,5°C в рамките на постижимото, като същевременно не позволят никой да изостане“, каза д-р Султан Ал Джабер, президент на форума COP28 в Дубай.
Националните планове остават крайъгълен камък във визията ни за постигане на целите на Парижкото споразумение, в това число запазване на целта да задържим под нивото от 2°C и да ограничим ръст под 1,5°C“, каза президентът на COP28 и министър на външните работи на Египет Самех Шукри.
В друг доклад на ООН, пак публикуван днес, се прави анализ на националните планове за преход към нулеви вредни емисии до средата на века. Според него парниковите газове през 2050 г. трябва да са с 63% по-малко спрямо нивата от 2019 г.
Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата COP28 ще се проведе в Дубай, ОАЕ, от 30 ноември до 12 декември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна
2023 е напът да стане най-горещата година в историята
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват

Производството и търсенето на природен газ в САЩ ще достигнат рекордни нива през 2023 г.
Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години

Максималният осигурителен доход да нарасне до 3750 лева, а от 1 юли всички пенсии да се увеличат с 11%. Това предвижда проектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г.
Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) утвърди днес проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. Членовете на съвета се запознаха със заложените в документа законови промени и подкрепиха с мнозинство направените предложения, съобщиха от осигурителния институт.
Още: Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст достигна 909 лева
Пенсиите
Предвижда се ръст на пенсиите с 11% от 1 юли догодина по швейцарското правило – с 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Минималната пенсия за стаж и възраст ще достигне 580,57 лева, а социалната пенсия за старост – 307,07 лева. Автоматично ще се повишат и размерите на останалите видове социални пенсии, които не са свързани с трудова дейност. Ще се повишат и изплащани добавки, тъй като те също се изчисляват като процент от базовата социална пенсия.
За пенсии общо ще се изразходват 21,606 млрд. лева.

В предлагания проект се залага ръст на т. нар. „вдовишка добавка“, която ще се увеличи от 26,6% на 30% от 1 юли догодина. По данни на НОИ над 680 хиляди възрастни хора получават вдовишката добавка.
Още: 88% от общия разход: Пенсиите остават най-големият разход на държавата и през 2023 г.
На 780 лева се запазва размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
Минимален и максимален осигурителен доход
Минималният осигурителен доход от 1 януари 2024 г. ще е равен на предвидената минимална заплата от 933 лева. Максималният осигурителен доход се повишава до 3750 лева, като спрямо сегашният му размер ръстът е от 350 лева.
Проектобюджетът предвижда минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се и на земеделските стопани и тютюнопроизводителите да се увеличи от 780 на 933 лева.
Предлага се работодателите да плащат обезщетението за болест за първите два дни болничен, като в момента те поемат първите три дни от боледуването.
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лева. Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лв., както и максималният му дневен размер – 85,71 лева.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване за следващата година е в размер на 24,343 млрд. лева. Държавата планира да събере от осигуровки 12,73 млрд. лева. Недостигът, който ще се покрие от бюджета, е малко над 11 млрд. лева.
 

През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 1,7% спрямо третото тримесечие на 2022 г. и с 0,4% спрямо второто тримесечие на 2023 г.. Това показват сезонно изгладените данни по експресни оценки, обявени от Националния статистически институт.
Темпът на нарастване се забавя спрямо отчетените повишения на годишна база от 2,1% през първото тримесечие и 1,8% през второто тримесечие на 2023 г., също според експресни оценки на НСИ.
За периода юли-септември брутната добавена стойност нараства с 0,6% на годишна база. Крайното потребление отичта ръст от 6,1%, а бруто образуването на основен капитал се увеличава с 9,4%, спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява със 7,8%, а вносът на стоки и услуги – със 7,5%.

Снимка: НСИ
На тримесечна база БВП на България поддържа относително равномерен темп на нарастване. Ръстът през третото тримесечие остава 0,4%, колкото беше и през второто. Брутната добавена стойност нараства с 0,1% за периода юли-септември спрямо предишните три месеца.
Причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е повишението на бруто капиталообразуванет на основен капитал със 7,8% и крайното потребление с 1,6%.
БВП в стойностен обем
В номинално изражение БВП достига близо 47 732,8 млрд. лева през третото тримесечие. Реализираната добавена стойност е 41 640,4 млрд. лева. За второто тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение е достигнал 40 959,5 млн. лева, а добавена стойност през второто тримесечие на 2023 г. е била 35 946,2 млн. лева.
Най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 77,7%, което в стойностно изражение възлиза на 37 111,4 млрд. лева. През третото тримесечие на 2023 г. бруто капиталообразуването е 8 680,5 млрд. лв. и заема 18,2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.

Снимка: НСИ
По елементи на крайното използване през второто тримесечие на годината най-голям дял в БВП отново е било крайното потребление – със 76,5%, или в стойностно изражение – 31 320,3 млн. лева. През второто тримесечие на 2023 г. бруто капиталообразуването е било 7 853,9 млн. лв. с 19,2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо също е било положително.
Водещите световни финансови институции коригираха наскоро оценките за ръста на икономиката на България за настоящата година. Според очакванията на Световната банка БВП ще се разрасне с 1,4% през 2023 г., като понижи миналия месец прогнозата си с 0,1 пр.п. спрямо предишния си доклад. За 2024 г. тя очаква ръст от 2,7%.
Същевременно Международният валутен фонд прогнозира ръст от 1,7% на икономиката през 2023 г. миналия месец, като повиши очакванията си с 0,3 пр.п. спрямо април. За 2024 г. прогнозите са за ръст от 3,2% спрямо 3,5% в предишния доклад.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БВП на България е нараснал с повече през 2022 година, отколкото показаха първоначалните данни
Дългът в ЕС намалява до 83.1% от БВП, България остава втора по най-нисък държавен дълг
Неизбежното забавяне на българската икономика
Световната банка понижи прогнозата си за ръст на БВП на България

МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2023 г. Това съобщиха от Националната агенция за приходите (НАП).
От приходната агенция напомнят още, че на 1 декември изтича и срокът за плащане на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за третото тримесечие на 2023 г.
Фирмите, чиито нетни приходи от продажби за 2021 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък, обясняват от НАП. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Още: НАП публикува новите банкови сметки за плащане на данъци и осигурителни вноски
Анализи на НАП показват, че има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по-ниски или по-високи от дължимия годишен данък. От приходната агенция разясняват, че това може да доведе до начисляване на лихви от тяхна страна за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък.
Увеличението или намалението на авансовите вноски се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е-портала на НАП. За коригиране на месечната вноска за декември и тримесечната вноска за трето тримесечие на тази година декларацията трябва да бъде подадена най-късно на 15 ноември, въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2023 г., посочват от НАП.
НАП: Публикувани са нови образци на данъчна декларация

Goldman Sachs прогнозира, че световната икономика ще надхвърли очакванията през 2024 г., водена от силния ръст на доходите и увереността, че най-лошите въздействия от лихвените повишения вече е зад нас, пише CNBC.
Според инвестиционната банка световната икономика ще се разшири с 2,6% през следващата година на средна годишна база, което е над консенсусната прогноза от 2,1% на икономисти, анкетирани от Bloomberg. Очаква се САЩ отново да изпреварят други развити пазари с растеж от 2,1%, каза Goldman.
Goldman също вярва, че по-голямата част от съпротивлението от затягането на паричните и фискалните политики е приключило.

Снимка: iStock
За да ограничи растящата инфлация, Федералният резерв на САЩ започна своята агресивна кампания за повишаване на лихвените проценти през март 2022 г., когато инфлацията достигна най-високите си нива от 40 години. Миналия четвъртък председателят на Фед Джеръм Пауъл каза, че „не е уверен“, че Фед е направил достатъчно, за да се справи с инфлацията, и предположи, че може да са необходими повече повишения на лихвите.
Според Goldman е малко вероятно централните банки на развитите пазари да намалят лихвените проценти преди втората половина на 2024 г., освен ако икономическият растеж не е по-слаб от очакваното.
Банката отбеляза, че инфлацията също е продължила да се охлажда в Групата на 10-те и нововъзникващите пазарни икономики и се очаква да се понижи още.
„Нашите икономисти прогнозират тазгодишното понижение на инфлацията да продължи през 2024 г.: прогнозира се последователната инфлацията да падне от 3% сега до средно от 2-2,5% в Групата на 10-те (с изключение на Япония)“, се посочва в доклада.
Глобална фабрична дейност

Снимка: Getty Images 
Инвестиционната банка очаква и глобалната фабрична дейност да се възстанови от неотдавнашния спад, тъй като насрещните ветрове ще се разсеят тази година. Goldman отбеляза, че глобалната производствена активност е под натиск заради по-слабото от очакваното възстановяване на китайското производство и европейската енергийна криза.
Световното производство е в спад през по-голямата част от годината. Измерителят на S&P Global за световната производствена активност достигна 49,1 пункта през септември. Отчитане под 50 пункта разделя свиването от растежа. Освен това китайският PMI за Caixin/S&P Global manufacturing спадна до 49,5 пункта през октомври от 50,6 през септември, като отбеляза първото свиване от юли.
„Производствената дейност трябва да се възстанови донякъде през 2024 г. от забавеното темпо през 2023 г.“, казаха икономистите на Goldman, водени от главния икономист Ян Хациус.
Големите икономики да избегнат рецесията

Снимка: iStock
Нарастващият реален доход също допринесе за положителните перспективи за растеж на Goldman.
„Нашите икономисти дават положителна перспектива за растеж на реалния разполагаем доход във време на много по-ниска обща инфлация и все още силни пазари на труда“, отбеляза Goldman в съобщение, базирано на доклада. Въпреки че поддържат мнението, че растежът на реалния доход в САЩ ще се забави от силния си темп през 2023 г. от 4%, още се предполага, че това ще подкрепи потребление и растеж на БВП от поне 2%.
„Продължаваме да виждаме само ограничен риск от рецесия и потвърждаваме нашата прогноза от 15% вероятност за рецесия в САЩ“, подчерта Хациус в прогнозния доклад.
През септември банката намали прогнозата си за рецесия в САЩ от 20% на 15% на базата на охлаждащата инфлация и устойчивия пазар на труда.
Въпреки че повишаването на лихвените проценти и фискалната политика все още ще продължат да натежават върху растежа в икономиките на Групата на 10-те, Хациус е уверен, че най-лошото от това вече е приключило.
„Както еврозоната, така и Великобритания се очаква да имат значително ускоряване на ръста на реалните доходи – до около 2% до края на 2024 г., тъй като газовият шок след войната в Украйна избледнява“, отбелязват икономистите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще измести ли Индия затруднения Китай на картата на световната икономика?
Глобалният дълг нараства до 100% от световния БВП до няколко години
Мрачни прогнози: Накъде се движи световната икономика според ОИСР?
Има ли алтернатива доларът като световна валута

Goldman Sachs: Изкуственият интелект може да има по-голям принос за икономиката от електричеството и персоналния компютър

Американският производител на електрически автомобили Tesla планира да удвои броя на компонентите, които внася от Индия. Това съобщи днес индийският министър на търговията Пиюш Гоял в публикация в социалната мрежа X, цитирана от Ройтерс.
„Горди сме да видим все по-големия дял на компонентите от Индия във веригата за доставки на електрически автомобили на „Тесла“. Американската компания е на път да удвои вноса на компоненти от Индия“, написа Гоял, след като посети завода във Фримонт, Калифорния.
Пропадна срещата с Мъск
Гоял обаче добави, че не е успял да се срещне с шефа на фирмата Илон Мъск при посещението си в завода.  Той заяви през септември, че Tesla се опитва да получи тази година компоненти от Индия на стойност между 1,7 и 1,9 милиарда долара.
Още: Tesla ще произвежда бюджетни елетромобили за 25 000 евро в Германия
Посещението на министъра в САЩ трябваше да включва разговори с Мъск относно плановете на Tesla да построи завод в Индия, който да произвежда 24 000 автомобила там, използвайки повече местни компоненти и изграждайки инфраструктура за зареждане.
Ердоган се срещна с Илон Мъск и поиска завод на Tesla в Турция

Цените на петрола се повишиха с над 1% в понеделник, след като месечният пазарен доклад на ОПЕК облекчи притесненията за намаляващото търсене, а разследването на САЩ за предполагаеми нарушения на руските петролни санкции породи опасения за потенциални прекъсвания на доставките.
Фючърсите на сорта Брент се повишиха с 1,09 долара, или 1,3%, до 82,52 долара за барел, като американският лек суров петрол също поскъпна с 1,09 долара, или 1,4%, до 78,26 долара за барел.
В месечен доклад ОПЕК обяви, че петролният пазар остава силен и обвини спекулантите за спада на цените. ОПЕК повиши леко прогнозата си за 2023 г. за растеж на глобалното търсене на петрол и се придържа към сравнително високата си прогноза за 2024 г.
„Месечният доклад на ОПЕК за пазара на петрол изглежда се противопоставя на опасенията за търсенето, позовавайки се на преувеличените негативни настроения около китайското търсене, като заедно с това повишава прогнозите за растеж на търсенето за тази година и ги оставя непроменени за следващата“, заяви Крейг Ерлам, старши пазарен анализатор в OANDA.

Снимка: iStock
„Цените на петрола също се повишиха и от докладите, че Министерството на финансите на САЩ предприема мерки срещу износа на руски петрол“, посочи анализаторът на UBS Джовани Стауново.
Министерството на финансите изпрати искане до компаниите за управление на кораби за информация за 100 кораба, за които подозира, че нарушават западните санкции за руския петрол, заяви източник, запознат с документите, предаде Reuters.
ОЩЕ: Цената на петрола тръгна надолу заради забавяне на търсенето в САЩ и Китай

Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) заяви миналата седмица, че производството на суров петрол в страната тази година ще нарасне с по-малко от очакваното и търсенето ще спадне. В понеделник EIA прогнозира, че добивът на петрол в САЩ ще спадне през декември за втори пореден месец.
Слабите икономически данни миналата седмица от най-големия вносител на суров петрол Китай подхраниха притесненията за колебливо търсене. Китайските рафинерии поискаха по-малко доставки за декември от Саудитска Арабия, най-големият износител в света.

Снимка: iStock
„Все пак цените на петрола може да са достигнали дъно, след като паднаха с около 4% миналата седмица и записаха първата си триседмична поредица от май“, отбеляза Фауад Разакзада, анализатор в City Index.
„Като се има предвид, че цените на петрола отслабнаха през последните няколко седмици, Саудитска Арабия и Русия вероятно ще продължат с доброволните си съкращения на доставките през следващата година. Следователно това трябва да ограничи потенциала за спад“, заяви Разакзада.
Миналата седмица най-големите износители на петрол Саудитска Арабия и Русия, част от групата, известна като ОПЕК+, потвърдиха, че ще продължат с допълнителните съкращения на добива на петрол до края на годината, тъй като опасенията за търсенето и икономическия растеж продължават да влияят върху пазарите на суров петрол.
Следващата среща на ОПЕК+ е насрочена за 26 ноември.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола пое надолу заради слабите търговски данни на Китай

Цената на петрола падна до 3-месечно дъно заради опасенията за намаляващото търсене
Цената на петрола леко се покачва, но котировките вървят към втори седмичен спад
Цената на петрола тръгна нагоре след решението на Фед да запази лихвите непроменени 
Петролът поскъпва преди решението на Федералния резерв за лихвите и на фона на конфликта в Израел
Цената на петрола се движи към седмична загуба за първи път от три седмици

Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец септември 2023 г. е 1475,29 лв.
Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. е 1412,20 лв.
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец октомври 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Още: Средният осигурителен доход нарасна с близо 135 лева за година
Средният осигурителен доход се увеличава през последния месец. През август той беше в размер на 1431,68 лв., а през юли -1416,53 лв.
Още: Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
 
 

Събужда се мъж с жесток махмурлук и започва гръмогласно да кълне:
– Ей, тази тъща – мръсница и долна гадина!
Жената – в недоумение:
– Скъпи, какво ти е направила сега мама?!
Мъжът:
– Как може да кръсти дъщеря си така, че нормален мъж сутрин да не може да си спомни името й!

Форумът „ESG и транспортният сектор в България“ събра превозвачи от всички сектори, експерти от ОББ и ОББ Интерлийз, както и висши представители на държавната администрация. Участниците във втората експертна дискусия от проекта „24 часа и ОББ за устойчиво бъдеще“ обсъдиха предизвикателствата и възможностите, които преходът към ESG поставя през бизнеса, както и възможностите за финансиране на зелени проекти в бранша.
Добромир Добрев, изпълнителният директор „Корпоративно банкиране и пазари“ в ОББ, откри форума и очерта целите на банката, насочени към транспортния сектор: „Ние се стремим да бъдем лидер по пазарен дял във финансирането на зелени проекти, както и в прехода към устойчиви модели. За последните 12 месеца, ОББ Интерлийз, лизинговата компания част от KBC Group в България, е инвестирала в сектор Транспорт повече от 60 млн. евро. Поставили сме си за цел 2% от портфейла в тежкотоварни автомобили към 2030 да е с нулеви емисии. Или иначе казано, за нас е приоритет финансирането на тези сделки и активи, които генерират все по-малък или нулев въглероден отпечатък.“

Добромир Добрев обясни, че в новия програмен период 30% от средствата от Европейския съюз, които са предвидени за България, или близо 8 млрд. евро, трябва да бъдат насочени към проекти, които подкрепят прехода към въглеродно неутрална икономика. По линия на инструмента Invest EU е предвидено финансиране на проекти, което достига до  7,5 млн. евро на проект, от което могат да се възползват и фирмите в транспортния сектор. Предстои и скорошно подписване с Европейския инвестиционен фонд на друг финансов инструмент – RRF, с който също ще могат да се финансират и проекти на транспортните компании в посока устойчивото им развитие и трансформация.
Mинистърът на транспорта Георги Гвоздейков заяви: „За година у нас се внасят 350 000 употребявани коли. Поради това търсим механизма за стимулиране на обществото да преминава към електрически автомобили“. Като възможна мярка срещу остарелия автомобилен парк той посочи въвеждането на такса от 500 лв. при внос на употребявани коли. Парите от нея могат да влизат във фонд, от който да се дават бонуси при покупка на електромобили.
Какви са предизвикателствата пред транспортния сектор, какви добри практики намират приложение в страната и какви са най-спешните проблеми за решаване обсъдиха участниците в дискусионния панел, модериран от доц. Марина Стефанова – зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет и един от водещите експерти в България по темата.
Георги Загоров – управител на „Турботракс България“, посочи, че за постигне на нулеви емисии е необходими време. Като зелени технологии той вижда използването на по-икономични двигатели и на биогорива от второ поколение, които може да се правят от отпадъци. Компанията вече има пълно разделяне на хартиени и пластмасови, метални отпадъци, на масла, антифриз, филтри, акумулаторни батерии. Според Загоров бизнесът е поставен под сериозен натиск от европейските изисквания във връзка със зелената сделка: „Превозните средства трябва да са с все по-малък въглероден отпечатък, по-сигурни, по-ефективни и по-безопасни. Емисиите на парникови газове през 2030 г. трябва да са с 55% по-малко, отколкото през 1990 г.“

Финансовият директор на „Дискордиа“ – Цветомир Узунов, сподели: „Колкото по-рано започнем да работим за изграждане на добра зарядна инфраструктура за електрически превозни средства, толкова по-евтино ще бъде. Браншът трябва да следи внимателно всички утежняващи регулации в различни направления и как те влияят.“ Всички камиони на компанията отговарят на стандарт Евро 6, а средната им възраст е под 18 месеца. През миналата година „Дискордиа“ е намалила с 4% разхода на гориво. Автомобилите генерират на ден 50 килограма по-малко емисии. Чрез партньорство с един от лидерите в доставките на газ пък ще се оптимизира т.нар. празен пробег, когато не се возят товари.
На финансирането на зелени проекти обърна внимание и Николай Рашков, директор „Бизнес развитие“ на „Юроспийд“: „Банките започват да правят оценка и спрямо рейтинга по ЕSG. Ако няма такъв, компанията получава финансиране на по-висока цена или изобщо не получава парите. Оптимист съм, защото има банки и лизингови дружества, които помагат за намаляване на емисиите.“ Той представи данни, че в България има над 13 000 транспортни компании, 85% от които имат до 5 камиона, което означава предимно семейни фирми. От „Юроспийд“ са си поставили за цел да намалят емисиите с 15% през 2024 г. Купуват нови камиони, част от тях са с 20 см по-дълго междуосие и ремаркета с подобрена аеродинамика, което намалява разхода на гориво. Според Рашков, ако товародателите подобрят веригите на доставки, може да се постигнат още 15% спестяване на емисии.
„ОББ Интерлийз“ е разработила и внедрява стратегия за постигане на нулеви емисии до 2050 г. на превозните средства, чиято покупка финансира. Според Ивайло Делийски – директор „Продажби“ в „ОББ Интерлийз“, финансиращите компании могат да имат принос към намаляване на емисиите, като отпускат пари за по-екологични превозни средства при облекчени условия. Той вижда възможност европейското съфинансиране да позволи на финансовите институции да предложат достатъчно атрактивни продукти, които да  улеснят компаниите в зеления преход. „Осъзнаваме, че сме важен участник, ролята ни е да катализираме тези процеси и да помогнем на нашите партньори“, увери Делийски. Обучаваме нашите служители да разберат колко е важна тази роля и да го предават в своите бизнес разговори с клиенти“, увери Делийски. 
Форумът, посветен на транспортния сектор, е вторият от серията експертни събития за различни индустрии, които да насочат вниманието към отговорното и устойчиво развитие. Целта на проекта, който обединява усилията на 24 часа и ОББ, е да подготви представителите на бизнеса за предстоящата трансформация към устойчиво бъдеще, както и да покаже успешни практики в български предприятия за умно управление и използване на нови технологии.

Властите в Непал обявиха днес, че ще наложат забрана за използването на китайското приложение за споделяне на видео съдържание TikTok заради вредното му влияние върху обществото, предаде Ройтерс.
TikTok вече беше частично или напълно забранен от други държави, като в много от тях се изтъкнаха опасения за сигурността на приложението.
Над 1600 случая на киберпрестъпления, свързани с TikTok, са регистрирани през последните 4 години в Непал, според местни медии.
Министърът на комуникациите и информационните технологии на Непал Реха Шарма заяви, че решението за забрана на TikTok е било взето на заседание на кабинета по-рано днес.
„Колегите работят по техническите аспекти на ограничаването на достъпа“, обяви Шарма пред Reuters. Председателят на телекомуникационния регулатор на Непал Ханал посочи, че доставчиците на интернет услуги са получили указания да затворят приложението. „Някои вече затвориха, докато други ще го направят по-късно днес“, заяви той пред Reuters.

Източник: iStock
TikTok не отговори веднага на искане за коментар по въпроса. В предишни подобни случай от китайската компания майка на приложението, ByteDance, посочиха, че подобни забрани са „погрешни“ и че се основават на „погрешни схващания“.
Лидерите на опозицията в Непал разкритикуваха този ход, като заявиха, че му липсва „ефективност, зрялост и отговорност“.
„Има много нежелани материали и в други социални медии. Това, което трябва да се направи, е да ги регулираме, а не да ги ограничаваме“, посочи Прадип Гявали, бивш външен министър и високопоставен лидер на Комунистическата партия на Непал.
ОЩЕ: Колко пари плаща TikTok на създателите на съдържание?
Съседката на Непал Индия забрани TikTok заедно с десетки други приложения от китайски разработчици през юни 2020 г., заявявайки, че те могат да компрометират националната сигурност.
TikTok вече е забранен за употреба и на служебните телефони на служители от редица европейски институции и държавни структури в САЩ. Друга южноазиатска държава, Пакистан, забрани приложението най-малко 4 пъти заради това, което правителството определя като „неморално и неприлично“ съдържание.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В поредна европейска страна забраниха TikTok
Парламентът на Великобритания също забрани TikTok

Австралия също забрани TikTok
Забраниха TikTok и в страна на Балканите
И Ню Йорк забрани TikTok на служителите си

Индустрията за уиски, оценявана на 5,1 млрд. долара, е голям бизнес. Докато по-голямата част от дестилираното в САЩ уиски остава в страната, то за чужбина е било изпратено за около 1,3 млрд. долара само миналата година, което представлява 62% от целия износ на американски спиртни напитки.
Но това много скоро може да се промени. ЕС – най-големият пазар за износ на американско уиски, ще наложи 50% мито върху вноса на този алкохол през следващата година. Според защитниците на уиски индустрията това би било опустошителен удар за нарастваща част от икономиката на САЩ.
Преди две десетилетия в САЩ имаше 35 дестилерии за уиски. Днес броят им е нараснал до 2600.
Този ход е в резултат от ответен пакет от мита, наложени на американски стоки от ЕС в отговор на митата на САЩ върху вноса на стомана и алуминий. И това не е първият път, когато американското уиски е обект на такъв тип наказание. Между юни 2018 г. и декември 2021 г. беше наложен 25% данък върху алкохола, което намали износа на американско уиски с 18%, пише CNN.

След спирането на тази такса индустрията се върна към живот. Износът на американско уиски за ЕС скочи със 118% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г.
Високопоставен служител на ЕК заяви миналата седмица, че ЕС се стреми да разреши спора за стоманата и алуминия до края на годината. Но застъпниците на американската уиски индустрия се притесняват, че няма достатъчно време да се намери начин да се избегнат „драматичните“ щети.
Before the Bell разговаря с Крис Суонгър, президент и главен изпълнителен директор на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ за това какво следва. (Интервюто е редактирано за по-голяма дължина и яснота.)
Как се появиха тези мита?

 
Снимка: iStock
„По време на управлението на Доналд Тръмп президентът зае агресивна позиция по редица търговски въпроси в цял свят, в това число в ЕС. Сериозен проблем, свързан с търговията, бяха трудностите с вноса на стомана и алуминий. Така в отговор през юни 2018 г. ЕС наложиха 25% мито върху американското уиски заедно с други продукти. Индустрията беше много разтревожена от това, защото бяхме въвлечени в търговски спор, който не беше свързан с нас. Той се движеше напред-назад до 2021 г., когато митата върху американското уиски бяха спрени и ние въздъхнахме с облекчение“, споделя Крис Суонгър.
„Митата бяха отменени, тъй като САЩ и ЕС се ангажираха да се опитат да разрешат проблема със стоманата и алуминия. Отмяната обаче изтича в края на декември 2023 г. и ако проблемът не бъде разрешен в преговори преди това, ЕС автоматично ще наложи 50% мито върху американското уиски на 1 януари“, посочва той.
По думите му администрацията на Байдън и усилията в тази посока са позволили прекратяването на митата за внос върху американското уиски и дестилираните спиртни продукти, но са разтревожени с основание, тъй като мито от 50% върху американското уиски би било пагубно за износа.
Има ли някакъв напредък?

Снимка: iStock
„Президентът Джо Байдън се срещна с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 20 октомври и много се надявахме спирането на митата да бъде продължено или премахнато. Нямаше и бяхме разочаровани“, отбелязва Суонгър.
„Ние обаче сме предпазливи оптимисти. Администрацията на Байдън е наясно с това. Проведохме поредица от срещи с нашите европейски колеги. Но сега бием тревога, защото времето изтича и имаме по-малко от два месеца. Ние не искаме тези мита да продължат. Когато бяха наложени, износът на американско уиски беше сериозно засегнат. Това се отрази на работните места и икономическия растеж, а когато митата бяха спрени, износът се възстанови до предпандемичните нива“, коментира президентът на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ.
По думите му когато има преговори като тези в рамките на правителствата, те никога не се случват по-рано, ако могат да се случат по-късно. Такава е природата на преговорите по сложни търговски спорове. „Надяваме се, че ще бъде измислено в следващите 45 дни, защото компаниите трябва да направят план за действие при извънредни ситуации“, казва Суонгър.
Колко вреден ще бъде данъкът за производителите на уиски?
ЕС е най-големият американски експортен пазар и заради по-ранното мито от 25% – половината от предстоящото мито – износът се срина с 20%, от 550 млн. долара до 440 млн. долара между 2018 г. и 2021 г. Ако удвоите това, сривът ще бъде значителен. Пазарът се възстанови и износът се върна там, където беше, но ако бъдем засегнати от митото от 50%, това ще бъде много сериозен удар.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Течно злато: Може ли инвестицията в уиски да носи пари? 
Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Продават най-ценната уиски колекция в света (СНИМКИ)
Кои западни автомобилни производители ще са големите губещи в спора между ЕС и Китай?

САЩ удариха ЕС с нови мита след ключово решение на СТО за Airbus

Индустрията за уиски, оценявана на 5,1 млрд. долара, е голям бизнес. Докато по-голямата част от дестилираното в САЩ уиски остава в страната, то за чужбина е било изпратено за около 1,3 млрд. долара само миналата година, което представлява 62% от целия износ на американски спиртни напитки.
Но това много скоро може да се промени. ЕС – най-големият пазар за износ на американско уиски, ще наложи 50% мито върху вноса на този алкохол през следващата година. Според защитниците на уиски индустрията това би било опустошителен удар за нарастваща част от икономиката на САЩ.
Преди две десетилетия в САЩ имаше 35 дестилерии за уиски. Днес броят им е нараснал до 2600.
Този ход е в резултат от ответен пакет от мита, наложени на американски стоки от ЕС в отговор на митата на САЩ върху вноса на стомана и алуминий. И това не е първият път, когато американското уиски е обект на такъв тип наказание. Между юни 2018 г. и декември 2021 г. беше наложен 25% данък върху алкохола, което намали износа на американско уиски с 18%, пише CNN.

След спирането на тази такса индустрията се върна към живот. Износът на американско уиски за ЕС скочи със 118% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г.
Високопоставен служител на ЕК заяви миналата седмица, че ЕС се стреми да разреши спора за стоманата и алуминия до края на годината. Но застъпниците на американската уиски индустрия се притесняват, че няма достатъчно време да се намери начин да се избегнат „драматичните“ щети.
Before the Bell разговаря с Крис Суонгър, президент и главен изпълнителен директор на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ за това какво следва. (Интервюто е редактирано за по-голяма дължина и яснота.)
Как се появиха тези мита?

 
Снимка: iStock
„По време на управлението на Доналд Тръмп президентът зае агресивна позиция по редица търговски въпроси в цял свят, в това число в ЕС. Сериозен проблем, свързан с търговията, бяха трудностите с вноса на стомана и алуминий. Така в отговор през юни 2018 г. ЕС наложиха 25% мито върху американското уиски заедно с други продукти. Индустрията беше много разтревожена от това, защото бяхме въвлечени в търговски спор, който не беше свързан с нас. Той се движеше напред-назад до 2021 г., когато митата върху американското уиски бяха спрени и ние въздъхнахме с облекчение“, споделя Крис Суонгър.
„Митата бяха отменени, тъй като САЩ и ЕС се ангажираха да се опитат да разрешат проблема със стоманата и алуминия. Отмяната обаче изтича в края на декември 2023 г. и ако проблемът не бъде разрешен в преговори преди това, ЕС автоматично ще наложи 50% мито върху американското уиски на 1 януари“, посочва той.
По думите му администрацията на Байдън и усилията в тази посока са позволили прекратяването на митата за внос върху американското уиски и дестилираните спиртни продукти, но са разтревожени с основание, тъй като мито от 50% върху американското уиски би било пагубно за износа.
Има ли някакъв напредък?

Снимка: iStock
„Президентът Джо Байдън се срещна с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 20 октомври и много се надявахме спирането на митата да бъде продължено или премахнато. Нямаше и бяхме разочаровани“, отбелязва Суонгър.
„Ние обаче сме предпазливи оптимисти. Администрацията на Байдън е наясно с това. Проведохме поредица от срещи с нашите европейски колеги. Но сега бием тревога, защото времето изтича и имаме по-малко от два месеца. Ние не искаме тези мита да продължат. Когато бяха наложени, износът на американско уиски беше сериозно засегнат. Това се отрази на работните места и икономическия растеж, а когато митата бяха спрени, износът се възстанови до предпандемичните нива“, коментира президентът на Съвета за дестилирани спиртни напитки на САЩ.
По думите му когато има преговори като тези в рамките на правителствата, те никога не се случват по-рано, ако могат да се случат по-късно. Такава е природата на преговорите по сложни търговски спорове. „Надяваме се, че ще бъде измислено в следващите 45 дни, защото компаниите трябва да направят план за действие при извънредни ситуации“, казва Суонгър.
Колко вреден ще бъде данъкът за производителите на уиски?
ЕС е най-големият американски експортен пазар и заради по-ранното мито от 25% – половината от предстоящото мито – износът се срина с 20%, от 550 млн. долара до 440 млн. долара между 2018 г. и 2021 г. Ако удвоите това, сривът ще бъде значителен. Пазарът се възстанови и износът се върна там, където беше, но ако бъдем засегнати от митото от 50%, това ще бъде много сериозен удар.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Течно злато: Може ли инвестицията в уиски да носи пари? 
Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Продават най-ценната уиски колекция в света (СНИМКИ)
Кои западни автомобилни производители ще са големите губещи в спора между ЕС и Китай?

САЩ удариха ЕС с нови мита след ключово решение на СТО за Airbus

Срещнали се двама равини по пътя за синагогата в събота. Единия:
– Да знаеш какво ми се случи днес. Докато идвах насам, заваля дъжд. Не мога да отворя чадър, нали е събота и се помолих на Господа за помощ. И о, чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, в средата слънце.
– Това не е нищо. Аз докато идвах насам, попаднах на кюлче злато на пътя. Как да се наведа, събота е?! Примолох се на Господ и О, чудо: Отляво събота, отдясно събота, в средата петък.

В Аржентина инфлацията достигна 140 процента и хората прибягват във все по-голяма степен към пазарите за дрехи втора употреба, за да си купят облекла на изгодна цена и да припечелят допълнителни пари в брой, продавайки стари дрехи, информира Ройтерс.
Южноамериканската страна, която е втората по големина икономика в региона след Бразилия, се сблъсква с най-лошата икономическа криза от десетилетия. Две пети от хората живеят в бедност, а надигащата се рецесия е надвиснала над предстоящите в неделя (19 ноември) президентски избори.
Все по-голямата ярост на аржентинците изведе на преден план радикалния „аутсайдер“ Хавиер Милей, който има леко предимство в социологическите проучвания пред икономическия министър Серхио Маса, кандидат на управляващата перонистка коалиция. Доверието към Маса е разклатено заради неспособността му да овладее инфлацията.
Още: Централна банка вдигна лихвите до 133% заради трицифрена инфлация
„Не можеш просто да отидеш в мола и да си купиш нещо, което харесваш, както правехме преди“, каза 22-годишният студент Айлен Чиклана в Буенос Айрес.
Нови дънки струват двойно повече, отколкото преди година и подобна покупка е една трета от минималната месечна заплата в Аржентина, пише БТА.
Годишната инфлация, която вече е 138 процента, вероятно ще нарасне допълнително, когато властите оповестят официалните данни за октомври по-късно днес, като се очаква месечният растеж да е с около 10 процентни пункта, което е с малко под ценовите пикове през август и септември.
Инфлацията е на най-високо равнище от 1991 г.
Още: Над 40% от населението на Аржентина живеят под прага на бедност
Инфлацията в Аржентина се ускори през миналата година до най-високото си равнище от 1991 година.
Беатрис Лаурисио, 62-годишна полупенсионирана учителка, заяви, че тя и съпругът й, служител в автобусна компания, посещават през уикендите пазари за облекло, където продават стари дрехи, за да свържат двата края.
„Ние сме средна класа, ниска средна класа, бих казала. Имаме работа, но сме принудени да идваме на пазара“, отбелязва тя, добавяйки, че, когато той е бил отменен преди една седмица заради лошото време, финансите на двойката са се „сринали“.
„Не правим това заради малко допълнителни пари, за да отидем на почивка в Бразилия, а го правим, за да задоволим дневните си нужди“, коментира Лаурисио.
Мария Силвина Перасо, организатор на панаира на облеклото в Тигре, в покрайнините на Буенос Айрес, заяви, че много хора пазаруват там, тъй като цените са се повишили много по-бързо от заплатите. Местната минимална месечна заплата е 132 000 песос или 377 долара по официалния обменен курс, макар на паралелния пазар тази сума да е двойно по-ниска – заради контрола върху капиталите – ограничения върху трансакциите на чуждестранни валути.
„При сегашното състояние на икономиката те купуват дрехи на 5 или 10 процента от стойността им в магазина и могат да пазаруват различни неща за семействата си“, допълва тя.
 

Два региона в България – Северозападният и Югоизточният регион са сред местата в ЕС с най-малко млади хора, завършили висше образование. Това сочат данни на Европейската статистическа служба за образованието на възрастовата група между 25 и 34 години през 2022 г.
Според проучването 42%, или над 2/5, от младите хора в ЕС са с висше образование.
От всички 240 региона за прилагане на регионални политики в ЕС 72 (30%) са постигнали заложената от ЕС цел за покритие на висшето образование от 45%.
В Северозападния регион в България завършилите по-висока степен на образование са 21%, а в Югоизточния – 23,4%. В България само един регион регистрира стойности над средните за ЕС с 46,2% завършили висше образование – Югозападният регион, в който влизат областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София-град.

Снимка: Евростат
От регионите с най-висок процент завършили висше образование в ЕС са района на столицата Вилнюс в Литва, където висшисти са 73,6% от младите хора. Поне 60% от хората в посочената възрастова група са завършили висше образование и в регионите на столиците на Франция, Ирландия, Нидерландия, Полша, Унгария, Швеция, Люксембург и Дания. Много от тези региони привличат високо квалифицирани хора, вероятно заради разнообразните възможности за образование, работа и социален живот, посочват от Евростат.
Относително високи дялове на висшето образование са регистрирани и в два региона, специализирани в изследователски и иновационни дейности и/или високотехнологично производство: Утрехт в Нидерландия и Баската автономна област в Северна Испания; а Северна и Западна Ирландия е единственият друг регион в ЕС с дял над 60%.
На дъното в класацията са 17 региона, в които по-малко от 1/4 от всички на възраст между 25 и 34 години имат висше образование – 7 от 8-те региона в Румъния (изключение прави региона на столицата Букурещ), 3 региона в Унгария, 2 (Северозападен и Югоиточен) в България, 1 в Чехия, 3 в Южна Италия и Френска Гвиана. Част от тези региони се характеризират като изолирани или предимно селскостопански, с ниски нива за развитие на високо квалифицирани специалисти. Други се характеризират със сравнително високата си специализация в програмите за професионално образование, като учениците излизат на пазара на труда чрез стажове и обучения, а не чрез академични квалификации.
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В кои държави по света висшето образование е безплатно?
Колко печелят висшистите у нас и колко от тях са безработни?
За 10 години: Чуждестранните студенти у нас са два пъти повече
Ето какъв е размерът на новите по-високи заплати за университетските преподаватели