Германската държавна банка за развитие KfW планира изграждането на по-достъпни и устойчиви жилища на фона на все по-големите проблеми с недостига им в страната, предаде ДПА.
Над 10 милиарда евро (10,8 милиарда долара) са заделени за тази цел във федералния бюджет за 2024 година, съобщи банката. Това е с около 5 милиарда повече от похарчените миналата година.
„Изграждането на устойчиви и достъпни жилища е един от приоритетите ни за 2024 година“, каза главният изпълнителен директор Щефан Винтелс, пише БТА.
Още: Как Европа затъна в имотна и жилищна криза?
То включва ново финансиране за строителството на достъпни жилища за тези, които не се ползват от социалната програма за настаняване на хора с по-ниски доходи.
Според Винтелс германското правителство е предоставило 1 милиард евро за тази цел тази и идната години. Понастоящем се уточняват подробностите около финансирането.
През 2022 година милиардите, които правителството реши да отдели за гарантиране на енергийните доставки и смекчаване на товара върху домакинствата и компаниите след началото на войната в Украйна доведоха до рязък скок на обема на субсидиите, отпуснати от KfW.
Банката за развитие, 80 на сто от която е собственост на германското правителство и 20 на сто на федералните провинции, предоставя нисколихвени заеми на малки и средни компании, фирми за жилищно строителство и студенти в традиционния си бизнес с финансови стимули.
Още: Кога моторът на Европа пак ще заработи на пълни обороти?
 

Петролът продължи да поскъпва в четвъртък, след като Израел отхвърли предложението на „Хамас“ за прекратяване на огъня, а по-слабият долар също оказа подкрепа на цените, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент поскъпват с 29 цента, или 0,37%, до 79,50 долара за барел, а цената на фючърсите на американския суров петрол West Texas Intermediate се повишава с 24 цента, или 0,32% до 74,10 долара за барел.
Конфликтът в Близкия изток държи пазара под напрежение от октомври насам, а напредъкът в преговорите за прекратяване на конфликта в Газа е минимален.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху отхвърли последното предложение на „Хамас“ за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците от Газа, но държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че още има шанс за постигане на споразумение.
Делегация на „Хамас“ начело с Халил ал Хая, заминава за Кайро в четвъртък заради преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток с Египет и Катар.

Снимка: iStock
По-слабият долар също допринесе за поскъпването на петрола в четвъртък, тъй като прави суровия петрол по-евтин за търговците с други валути.
От страна на търсенето, по-сериозният от очакваното спад на запасите от бензин и дестилати в САЩ също подкрепи цените.
Запасите от дестилати в САЩ са намалели с 3,2 млн. барела до 127,6 млн. барела, показват данните на Администрацията за енергийна информация, спрямо очакванията за спад от 1 млн. барела. Запасите от бензин са се свили 3,15 млн. барела, спрямо прогнозите на анализаторите за ръст от 140 000 барела
Благодарение на тези намаляващи запаси маржовете на рафинериите в САЩ са продължили да се засилват, коментираха анализатори на ING в бележка.
„Силата на маржовете на рафинериите трябва да осигури известна подкрепа за суровия петрол, като стимулира търсенето, тъй като рафинериите се стремят да увеличат темповете на работа и да се възползват от по-високите маржове“, казаха анализаторите на ING.
Спадът в запасите от бензин и 13-процентният ръст на годишна база в износа на петрол от САЩ до рекордните 4,06 млн. барела на ден през 2023 г. „показват по-голямо търсене на суров петрол“, коментират в бележка от ANZ Research.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола се покачва заради ръста на американските добиви с по-малко от очакваното
Цените на петрола се покачват в очакване на примирие между Израел и „Хамас“
Цените на петрола тръгнаха нагоре, заради нарастващото напрежение между САЩ и хутите
Петролът поскъпва, след като ОПЕК+ остави непроменена политиката си за съкращения на добива
Цените на петрола се понижиха, въпреки очакванията за намаляване на лихвите в САЩ