През декември 2023 г. цената на купените от магазин пица и киш в ЕС е била средно с 5,9% по-висока от декември 2022 г., отчита Евростат. Новината е във връзка с отбелязването на „Деня на пицата“ в някои страни, отбелязван на 9 февруари.
През декември 2022 г., средната цена е била 15,9% по-висока от декември 2021 г. Това показва по-бавно степента на инфлацията на цените на пиците и кишовете през 2023 г.
 
Снимка: Евростат
Сред страните от ЕС цените на пицата и киша през декември 2023 г. са нараснали най-много в Унгария (+13,4%), следвана от Люксембург (+11,3%) и Латвия (+10,6%).
За сметка на това в Нидерландия е регистриран спад от -0,9%, а в Дания (+0,6%) и Белгия (+1%) поскъпването е минимално.

Снимка: Евростат
Освен това България се класира на трето място по ръст на поръчките на пица в Европа за 2023 г. спрямо предходната година. Това сочат данни на Glovo по случай международния ден на пицата – 9 февруари, предава БТА. Най-предпочитана през 2023 г. е била вегетарианската „Четири сирена“, следвана от „Наполи“ и „Пеперони“.
70% от всички доставки на пица в България за 2023 г. са направени в София, Пловдив и Варна. Жител на столицата е похарчил близо 1400 лева за поръчки на пица през изминалата година, а друг е поръчал близо 240 броя пак за същия перод – средно по 4 пици на седмица.
Според данните на Glovo българите предпочитат пицата за вечеря, като 42% от поръчките са направени между 18:00 и 20:00 ч., а близо половината от всички доставки са осъществени в края на работната седмица – от петък до неделя.
Пицата е била сред основните предпочитания на българите и за романтичната вечеря на Свети Валентин. Миналогодишният 14 февруари е денят с най-много поръчки чрез Glovo за цялата 2023 г., а голяма част от тях са съдържали пица и цветя.
Източник: Евростат, БТА
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията засегна и най-евтината пица в света. Колко струва?
Археолози откриха как е изглеждала пицата преди 2000 години (ВИДЕО)

Според италианци: Най-добрата пицария е в… Испания
Кои са най-скъпите пици за всички времена (ВИДЕО)
Пицата у нас е поскъпнала в пъти повече от Италия

Баба се хвали на внучката си:
– Цяла нощ сънувам, че летя.
– Бабо, колко пъти ще ти казвам, че твойте хапчета са в другото чекмедже…

Ако една от целите ви е да живеете и работите в Япония, можете да го отбележите в календара си.
Страната на изгряващото слънце смята да започне да предлага 6-месечна виза за дигитални номади в края на март, предава The Japan Times. Според Агенцията по имиграционни услуги на страната, за да могат да се възползват от визата, дигиталните номади трябва да имат годишен доход от 10 млн. йени, или 67 556,80 долара.
Визата ще се предлага за посетители от 49 страни и територии, в това число страните от ЕС и държави като САЩ, Австралия и Сингапур. Освен изискването за доход, Япония изисква също дигиталните номади да имат частна здравна застраховка. Съпрузите и децата също ще имат право да останат в Япония.
 
Снимка: iStock
Япония няма да предоставя карти за пребиваване на притежателите на виза за дигитални номади, а визите няма да може да се подновяват веднага. Притежателите им ще могат да кандидатстват отново, но едва 6 месеца след като са напуснали страната, отбелязва The Japan Times.
Миналата година Япония обяви, че ще пусне виза за дигитални номади в опит да засили туризма към страната след пандемията от COVID-19. Япония е била посетена от 25 млн. туристи през миналата година, което е най-големият им брой от 2019 г.
Столицата Токио е един от най-бързо развиващите се центрове за дистанционна работа. Градът отчита 67% увеличение на дигиталните номади в периода 2018 – 2022 г., според доклад от 2023 г. на Nomad List.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка в топ 3 на най-добрите страни за дигитални номади за 2024 г.
Кои са 10-те най-добри градове за работа от разстояние?
Ето на кой италиански остров можете да живеете безплатно за 3 месеца

Дефицитът на България в стокообмена през 2023 г. възлиза на 10,308 млрд. лева и намалява с над 31% спрямо година по-рано, когато беше 14,995 млрд. лева. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).
Само през декември общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е на минус с 1,320 млрд. лева.
През 2023 г. са изнесени български стоки за 86,562 млрд. лева, което е с 6,8% по-малко спрямо 2022 г., като през декември експортът е над 6,501 млрд. лева и спада с 3,5% на годишна база.

Номинално изменение в стойностния обем на износа на стоки от България през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
По данни на статистиката през миналата година у нас са внесени стоки на стойност 96,870 млрд. лева, или с 10,2% по-малко спрямо 2022 г.
През декември импортът се понижава с 6,9% спрямо година по-рано и възлиза на 7,822 млрд. лева.

Номинално изменение в стойностния обем на вноса на стоки в България през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
Търговия с европейските партньори
През 2023 г. от България към ЕС са изнесени стоки за 55,177 млрд. лева, а вносът е за над 58,103 млрд. лева.
В НСИ изчисляват, че търговското салдо с ЕС е на минус с 2,926 млрд. лева, докато за същия период на 2022 г. то беше на положителна територия с 971,1 млн. лева.
Стокообмен с трети страни
През 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 2,9% в спрямо 2022 г. и е на стойност 31,385 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират половината от експорта.

Номинално изменение в стойностния обем на износа на стоки от България за трети страни през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (28,5%) и „Храни и живи животни“ (22,1%). Най-голям спад има в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (29,6%).
През декември износът нараства за година с 3,7% до 2,603 млрд. лева.
Вносът намалява с 19,7% спрямо 2022 г. и е на стойност 38,766 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.

Номинално изменение в стойностния обем на вноса на стоки в България от трети страни през периода 2022 – 2023 година
Снимка: НСИ
При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отчетен в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (12,6%) и „Храни и живи животни“ (9,8%). Най-голям спад статистиката отчита в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (50,4%).
През декември 2023 г. вносът на стоки спада с 12,7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,059 млрд. лева.
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни за миналата година е на минус със 7,381 млрд. лева. През декември също е отрицателно и е на стойност 455,5 млн. лева.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Износът на България за ЕС и за трети страни намалява
Износът на България за трети страни намалява
Вносът на България е повече от износа с почти 15 млрд. лв. през 2022 г.

България е с положително търговското салдо със страните от ЕС, но не и с останалите