Ще построим ли 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ до 2033-а година?

Очаквам, че няма да успеем спазим срока за построяване на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, който е 2033-та година. Това мнение изрази енергийният експерт Иван Хиновски пред Euronews Bulgaria.
Той каза, че теоретично може да се вместим в срока, но се изисква задълбочено обсъждане на проекта, за да се избегнат пречките.
Не е прост проект
„Директорът на „Евратом“ идва в България, като от него ще чуем на какви условия трябва да отговори страната ни. Това не е прост проект. Започваш да строиш нещо – имаш пари почваш,“ каза експертът.
“Най-важното е да покажем ясна схема за боравене с отработеното ядрено гориво. На първо време във всички централи в целия свят отработеното гориво се складира на площадката – във “временни хранилища. Когато спада неговата активност всяка страна има различни подходи – например България да използва подземно съхранение Х години, поясни Хиновски.
Още: Започва експертиза на новото американско гориво за АЕЦ „Козлодуй“

Той обясни, че нашите ТЕЦ-ове са неконкурентноспособни и затова ни трябват ядрени мощности. Освен това ще влязат и нови ядрени технологии – малки модулни реактори, които предлагат комбинирано производство на електроенергия и други производства, например амоняк, водород – те също ще влязат в баланса, посочи експертът.
Още: Токът от нов реактор в АЕЦ Козлодуй ще е по-евтин от този в Белене
 
 

България остава втора в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП

Делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз спрямо брутния им вътрешен продукт (БВП) се понижава до 82,6 на сто в края на периода юли-септември 2023 г. при 83 на сто през второто тримесечие на миналата годината, показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес.
Ако бъдат разглеждани само страните от еврозоната, то при тях също се отчита понижение на съотношението държавен дълг към БВП – от 90,3 в края на юни 2023 г. на 89,9 на сто в края на септември 2023 г.
И на годишна основа (спрямо третото тримесечие на 2022 г.) делът на държавния дълг на страните от ЕС спрямо БВП се понижава в края на периода юли-септември 2023 г. – от 84,6 на сто на 82,6 на сто. При държавите от валутния съюз също е регистрирано понижение – от 92,2 на сто на 89,9 на сто.
Още: Аржентина продава дълг за 3,2 милиарда долара
В края на септември 2023 г. дълговите ценни книжа съставляват около 83,1 на сто от общия държавен дълг на страните от Евросъюза и 83,6 на сто от този на държавите от еврозоната.
Съотношение на държавен дълг към БВП при страните от ЕС
В края на третото тримесечие на миналата година най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) сред страните от ЕС е отчетено в Естония (18,2 на сто), България (21 на сто) и Люксембург (25,7 на сто), Швеция (29,7 на сто) и Дания (30,1 на сто).

Най-високо съотношение – държавен дълг към БВП в края на септември 2023 г., е регистрирано в Гърция (165,5 на сто), Италия (140,6 на сто), Франция (111,9 на сто), Испания (109,8 на сто) и Белгия (108 на сто).
Още: Държавата емитира нов дълг до края на годината, вероятно на международните пазари
Спрямо третото тримесечие на 2022 г. в края на юли-септември 2023 г. 8 страни от Евросъюза отчитат повишение на съотношението на държавния дълг спрямо брутния си вътрешен продукт – Белгия (+2,5 процентни пункта), Естония (+2,3 процентни пункта), Финландия (+2 процентни пункта), Латвия (+1,3 процентни пункта), Словакия, Румъния и Люксембург (по +1 процентни пункта) и Литва (+0,4 процентни пункта).
Най-голямо понижение на съотношението държавен дълг към БВП сред страните от ЕС през този период е регистрирано в Кипър (-5,6 процентни пункта), Португалия (-2,5 процентни пункта), Хърватия (-2,2 процентни пункта), Италия (-1,8 процентни пункта), Гърция (-1,6 процентни пункта) и Испания (-1,4 процентни пункта).

новини novini