Юко Тамура е родена и израсналa в Япония и живее и работи в Токио през последните 18 години. „Моята страна отдавна е известна със своята безпощадна работна култура. Преди пандемията много работещи приемаха, че постоянният извънреден труд, общуването в с колеги по време на специални събития и оставането в офиса, докато шефът не си тръгне, са необходими условия за израстване в кариерата.
В последно време изглежда, че повишенията и бяскавите длъжности са изгубили способността си да мотивират служителите.
При проведено проучване през 2023 г. 77% от 1 116 японски офис служители са заявили, че не искат да бъдат мениджъри. Друго проучване сред 100 души между 20 и 30 г. поазва, че придобивките и качеството на живот са най-важните неща, които търсят в работата – повече от репутацията на компанията или израстването в кариерата.
Юко Тамура казва, че е един от тези служители и посочва няколко причини за това да е много по-щастлив след отказано голямо повишение:
В Япония повече отговорности не означават повече пари

Снимка: iStock
Често в Япония колкото по-бавно се изкачвате по корпоративната стълбица, толкова по-голям потенциал за доходи имате всъщност. Много служители получават заплащане за извънреден труд, за разлика от техните мениджъри не. Освен това те не искат да жертват семейството и свободното си време, за да работят повече за по-малко пари.
„Преди 7 години работех в компания в сферата на здравеопазването в Токио и била предложена за повишение. През това време научих, че съм получавала недостатъчно заплащане в тогавашната си длъжност. Дори и на новата длъжност обаче нямаше да бъда равна с други мениджъри. Затова го отказах“, споделя тя.
В крайна сметка успява да договори увеличение на заплата, оставайки на тогавашната си позиция. Това решение ѝ позволява да поддържам баланс между работата и личния живот, благодарение на които се връща в университета за да завърши MBA, без да напуска работата си. Тамура казва, че отначало се срамувала заради това, че не преследва пътя към успеха, но знаела, че ще стигне до бърнаут, ако приеме офертата.
Напредъкът не винаги се основава на представянето

Снимка: iStock
За разлика от много американски компании в повечето японски дружества има система за старшинство, когато става въпрос за повишения в длъжност и увеличения на заплатите. Обиновено хората да не стават мениджъри, докато не достигнат средата на 40-те си години, без значение колко усилено работят.
Постиженията също така се приписват на екип, а не на отделни служители. Мениджърите са отговорни за всяка грешка на своите подчинени и се очаква да демонстрират безкористно лидерство, често за сметка на личния си живот.
Юко Тамура се е научила да мисли по-различно за това как изглежда успехът
„В Япония се цени лоялността към компанията. Вземането на почивка не е обичайно, а на хората им е трудно да си вземат отпуск или да проучат други възможности заради работохоличните обществени норми. Все повече хора обаче напускат работата си по лични или семейни причини“, отбелязва тя.
Нейното определение за успех в днешно време е по-многостранно. Тя работи за себе си като автор и редактор, а здравето на нейното семейство предпазването на вътрешния ѝ мир са най-важните неща за нея.
Да кажем „не“ на нещо, което толкова много хора около нас ценят, не е лесно. Това обаче може да бъде първата стъпка към по-щастливо бъдеще и едно обновено чувство за цел.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ефективна работа без прегаряне. Възможно ли е?
Повечето работници предпочитат 4-дневната работна седмица. При кои обаче тя няма да даде резултат?
БВП на Япония се е понижил с повече от първоначалните прогнози през третото тримесечие
Преходът от евтина работна ръка към индустриални услуги: Как Китай, Индия и Япония привличат инвестиции?
Как 90-годишна служителка в McDonald’s работи по 5 дни седмично и не смята да спре преди 100 години?

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) подписа споразумение за сътрудничество с немската организация Arbeit und Leben (AL), която предлага безплатни консултации по трудово право. То има за цел да защити правата на българските мобилни работници за времето, в което полагат труд в Германия. Партньорите по проекта ще работят заедно, за да ограничат дискриминацията, експлоатацията и допускането на други нарушения на правата на мобилните работници.
За целта ще обменят информация във връзка с отделни случаи, както и констатации относно измамни практики, съвместен анализ на случаите и разработване на допълнителни мерки за по-добро подпомагане на мобилните работници при прилагането на техните трудови права.
Съвместно с германската служба 
AL и ИА ГИТ ще работят съвместно, за да повишат информираността сред мобилните работници, като улеснят достъпа им до съответните информационни материали относно техните права в Германия, както и при разработването на допълнителни такива и тяхното разпространяване. Консултативните центрове за миграция и достоен труд поемат ангажимент да информират българските работници в Германия относно съществуващите консултантски услуги във връзка с трудовите права и ще предоставят подкрепа в случаите, когато те са нарушени. Предвиждат се и дейности по взаимно обучаване на персонала на AL и ИА ГИТ относно актуални промени в законодателството.
Още: Над 2.2 млн. лв. забавени възнаграждения изплатиха работодатели за месец
Подписаните екземпляри от Споразумението бяха разменени между представител на Главна инспекция по труда и AL по време на четиристранна конференция „За справедлива трудова мобилност: Трансгранично сътрудничество на контролните органи, профсъюзи и други институции“ с участието на представители на Германия, България, Румъния и Молдова. Конференцията на високо ниво бe организирана от Федералното министерство на труда и социалните въпроси на Германия по линия на Двустраннaта работна програма за сътрудничество със социалните министерства на България и Германия.
Посланикът на Република България във Федерална република Германия г-н Григор Порожанов посочи като добър пример сътрудничеството между немските консултативни центрове на AL и ИА ГИТ. В своето обръщение той подкрепи поетите ангажименти и заяви, че осигуряването на достоен труд за всички, в т.ч. мобилните и сезонни работници, е основен приоритет в разработваните политики и мерки от Министерството на труда и социалната политика и е от първостепенна важност за Посолството на България в Берлин. Г-н Григор Порожанов пожела на партньорските страни да задълбочат и развият сътрудничеството си, за да допринасят за повишаването на информираността на мобилните работници относно техните трудови и социални права.
Представител на ИА ГИТ също взе участие в панелната дискусия на конференцията, като се включи в темата „Трансгранични проверки в транспортния сектор“. По време на панелната дискусия бе подчертан напредъкът при трансграничните инспекции в транспортния сектор, усилията за противодействие на трафика на хора с цел трудова експлоатация и достъпът до информация за мобилните работници, но също така и оставащите предизвикателства.
Какви права имат командированите работници?