Цените на петрола се повишиха с близо 1% в днешната азиатска търговия, подкрепени от по-ниския износ на Русия и от атаките на хусите по преминаващите през южната част на Червено море кораби, предава Reuters.
Фючърсите на сорта Брент се повишиха с 42 цента, или 0,55%, до 76,97 долара за барел, а тези на американския суров петрол WTI беше 71,86 долара за барел, което е с 43 цента или 0,6% повече.
„Лошото време в Русия изигра роля за по-силното отваряне тази сутрин и атаката на хусите срещу кораби близо до Йемен“, отбеляза анализаторът на IG Тони Сикамор.
Русия обяви в неделя, че ще съкращава допънително износа си с още 50 000 барела дневно в поредния опит на едни от най-големите производители на „черно злато“ в света да подкреои глобалните пазари на петрол. Това се случва, след като Москва спря около 2/3 от товарите на своя основен експортен сорт Уралс от пристанищата поради буря и планирана поддръжка в петък.

Снимка: iStock
Същевременно най-големите световни компании за контейнерни превози MSC и A.P. Moller-Maersk, обявиха, че временно спират преминаването на корабите си през Суецкия канал и Червено море заради зачестилите атаки на бунтовниците хуси.
Баб ал-Мандаб е един от най-значимите маршрути в света за глобални доставки на стоки по море и най-вече суров петрол и гориво от Персийския залив, на запад към Средиземно море през Суецкия канал или близкия тръбопровод SUMED и стоки, насочени на изток към Азия, включително руски петрол.
Както Брент, така и WTI сложиха край на най-дългата си поредица от седмични спадове от половин десетилетие с малък ръст миналата седмица, след като заседанието на Федералния резерв миналата седмица породи надежди, че повишенията на лихвените проценти са приключили и се задават съкращения.
ОЩЕ: Цените на петрола се насочват към първия си седмичен ръст от два месеца
„Смятам, че също толкова важно е и решителното заседание на Фед миналата седмица, което премахна рисковете от твърдо приземяване за икономиката на САЩ и търсенето на суров петрол в бъдеще“, добави Сикамор от IG.

Снимка: iStock
„Суровият петрол беше подкрепен и от отслабения долар и по-големите от очакваното данни за запасите в САЩ“, заяви анализаторът на CMC Markets Тина Тенг, тъй като по-слабият долар прави деноминирания в долари петрол по-евтин за чуждестранни купувачи.
Според анализаторите петролните запаси в Кушинг, Оклахома, най-големият хъб за съхранение в САЩ, се възстановиха миналия месец, след като се доближиха до оперативни дъна заради подобрените цени в хъба, изтеглили барели от Пермския басейн на Тексас и по-големите количества на канадски суров петрол.
Скорошният приток на суров петрол и от двете местоположения увеличи запасите в Кушинг за 8 поредни седмици, достигайки 30,8 млн. барела.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Петролът пое нагоре, подкрепен от нарасналия оптимизъм за търсенето след заседанието на Фед
Цената на петрола продължава да се понижава преди заседанието на Фед за лихвите
Цената на петрола се повиши преди ключовите решения за лихвените проценти
Цената на петрола се покачва заради покупки за стратегическия резерв на САЩ
Цените на петрола вървят към понижение за седма поредна седмица
Цените на петрола са разнопосочни заради опасения за търсенето на Китай и съкращенията на ОПЕК+

Хърватия въведе еврото на 1 януари тази година, но все още изглежда, че гражданите задържат значително количество от бившата си валута в домовете си.
До края на 2022 г. в циркулация имаше 14,7 млрд. куни и според някои оценки хърватите все още държат около една трета от тази сума, а именно 4,66 млрд. куни на стойност приблизително 620 млн. евро, пише „Ютарни лист“, цитиран от БТА.
Данни на хърватската централна банка показват, че в циркулация остават 12 процента от банкнотите и 75 процента от монетите, които не са обменени в евро.
Още: Подготвени ли са търговците у нас за прехода към евро?
Защо не са ги обменили?
Гражданите задържат старата валута в домовете си по различни причини. Някои запазват банкнотите и монетите по сантиментални причини и като сувенири. Други са останали в портмонетата и джобовете на чуждестранни туристи.
Някои пък вероятно не са обменили изцяло парите си в евро заради подозрителния им произход.
Според централната банка данните показват, че в никоя страна старата валута не е била обменена изцяло. В останалите 19 членки на еврозоната средно 3,16 процента от националните валути никога не са били предявени за обмяна.
Например в Естония този дял е 7 процента, в Латвия и Литва 3,5 процента от старата валута не е обменена след влизането им в еврозоната съответно през 2014 и 2015 г. Германците пък са запазили 4,7 процента от марките на стойност 5,7 млрд.
Проучване: 61% смятат процеса за въвеждане на еврото в Хърватия за плавен и ефективен