Почти всички ферми в България попадат в дефиницията „семейна ферма”, като тенденцията е общоевропейска и страната ни не прави изключение. Делът на семейните ферми в България възлиза на 91.2%, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат, актуални към края на 2020 година. Останалите 8.75% от фермите у нас биват определяни като несемейни.
В абсолютни числа, фермите у нас, който са изцяло семейни, възлизат на 75 199 броя, тези където семейните работници представляват под дял между 50% и 99% са 45 922 броя, а несемейните ферми са 11 621 броя. България се нарежда на шесто място в ЕС по брой на фермите, според наличните данни към края на 2020 година.

Източник: Евростат
За семейна ферма, според методологията на Евростат, се считат тези стопанства,които са под семейно управление и поне 50% от работната сила, заета в селскостопанския труд, са членове на семейството. Тези семейни работници не се считат за служители и живеят в едно домакинство със собственика на семейния бизнес, като това не означава непременно, че живеят под един покрив.
Като цяло в ЕС има 9.1 млн. ферми към 2020 година, като цели 93% са от семеен тип. Около 6 на всеки 10 ферми (57%) функционират само със собственика и членове на семейството. В 36% от фермите в ЕС семейните работници оформят поне 50% от общата работна ръка.
ОЩЕ: Наистина ли България внася храните си от чужбина?
Семейните ферми оперират по-голямата част от обработваната земеделска земя през 2020 година (около 61% от използвани 157.4 млн. хектара), по-голямата част от работната ръка (близо 78%), мнозинството от единиците в животновъдството (близо 55%) и стандартната продукция (около 56%).
Въпреки, че несемейните ферми представляват около 7% от всички ферми в ЕС през 2020 година, на тях се пада голям дял от земята, използвана за земеделска производство (около 39%), около 22% от работната ръка, около 45% от единиците в животновъдството и около 44% от стандартната продукция.
ОЩЕ: Колко фирми фалираха у нас от началото на годината и в кой сектор това се случва най-често

Семейните ферми представляват поне 80% от фермите във всички страни от ЕС с изключение на Естония (65%) и Франция (58%). Страните с най-висок дял семейни ферми са регистрирани в Гърция, Румъния и Полша (около 99% от всички ферми).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
75% от общата стойност на селскостопанската продукция у нас се дължи на растениевъдство
Аграрният сектор с най-ниска производителност на труда у нас
Броят на фермите в ЕС намаля с близо 40% за 15 години

Сингапур изненадващо обяви, че може да развива атомна енергетика. Страната проучва възможностите на модерните атомни технологии като малките модулни реактори, за които се смята, че са по-безопасни, по-евтини и се изграждат по-бързо от конвенционалните , съобщава изданието Еco-business.
Островният град-държава ще работи с други страни, за да научи повече за технологията, заяви министърът на търговията и индустрията Ган Ким Йонг. Изявлението е още един сигнал за нарастващия интерес на Сингапур към атомната енергия, тъй като натискът върху страните да намерят нисковъглеродни алтернативи на изкопаемите горива, се увеличава.
Очаква се окончателно решение
Ган отбеляза, че Сингапур не е взел окончателно решение за разгръщане на ядрена енергетика, но малките модулни реактори могат да бъдат по-безопасни от конвенционалните АЕЦ, тъй като някои от новите дизайни могат да се охлаждат пасивно, без да изискват външни системи или човешка намеса при извънредни ситуации.
Още: Възходът на ядрената енергетика изстреля цените на урана до 12-годишен връх
Миналата година правителството представи енергийна стратегия, в която бе посочено, че градът-държава може да използва ядрена енергия за около една десета от нуждите си от електроенергия през 2050 г., ако другите варианти за енергия с ниски въглеродни емисии се развият твърде бавно.
Защо продажбата на лабораторно отгледано месо е разрешена само на едно място в света?

Министерството на финансите (МФ) обявява конкурс за избор на графичен символ (лого), слоган (мото) и разработване на бранд книга (бранд бук) за присъединяването на България към еврозоната. Целта е да се създаде обща визуална идентичност на цялостната комуникационна кампания за приемането на единната европейска валута, съобщават от институцията.
Логото и слоганът ще се използват в материали за всички комуникационни канали – печатни, аудио и видео материали и послания в телевизия, радио, интернет и дигитално пространство, свързани с периода преди, по време на и след въвеждане на единната европейска валута в България. Те трябва да бъдат разработени в цялостна система за визуална идентичност – бранд бук. В нея следва да има информация за логото, слогана, както и препоръчани варианти за употреба в рекламни и корпоративни материали.
Министерството на финансите очаква предложения на графичен образ, който да включва логото и слогана заедно на български език, като се използва кирилица. Той трябва да има еквивалент с превод на слогана на английски език.
Предложенията трябва да бъдат авторски, оригинални, новаторски, разпознаваеми и асоциативни.
В конкурса може да вземе участие всяко физическо лице, което е завършило средно или висше образование или е студент по една от следните специалности – графичен дизайн, комуникационни, художествени и визуални специалности, маркетинг или филология, и което има поне 3 собствени проекта в една от следните сфери – графичeн дизайн, маркетингови и комуникационни кампании.
ОЩЕ: Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
За участие се допуска и всяко юридическо лице, което има поне 3 собствени проекта в една от следните области – графичен дизайн, маркетингови и комуникационни кампании, и в което водещият експерт в екипа е завършил средно или висше образование или е студент по една от следните специалности – графичен дизайн, комуникационни, художествени и визуални специалности, маркетинг или филология.
Всеки кандидат може да участва само с един проект. Крайният срок за подаване на заявленията за участие в конкурса е 22 ноември 2023 г.
Документите за участие се приемат в запечатан непрозрачен плик всеки работен ден от 9:00 до 17:30 часа в Центъра за административно обслужване, стая № 1, на Министерството на финансите, гр. София, п.к. 1040, ул. „Г. С. Раковски“ 102.
С цел осигуряване на публичност, прозрачност и задълбочена експертиза в художествените и визуалните изкуства, в журито бяха поканени и ще се включат доц. д-р Светлин Балездров от Националната художествена академия, Кирил Златков от Съюза на българските художници, Александър Христов от Българската асоциация на ПР агенциите и Петър Кесерджиев от Българската асоциация на комуникационните агенции, както и представители на Българската народна банка, Министерския съвет и Министерството на финансите.
След извършване на класирането Министерството на финансите ще покани класирания на първо място кандидат да сключи договор на стойност 20 000 лева. Със сключването на контракта ще бъдат прехвърлени на МФ авторските права и ще бъде отстъпено изключителното право за ползване на графичния символ (лого), слогана (мото) и информацията в бранд бука, както и на указанията за правилно прилагане на визуалната идентичност – графични елементи, типография, цветови модели, шрифтове, стандарти, примерни модели за използването му в рекламни материали.
При изричен отказ на класирания на първо място кандидат да сключи договор, Министерството на финансите си запазва правото да покани втория в класирането.
След създаването на основните визуални елементи на цялостната комуникационна кампания за присъединяването на България към еврозоната, те ще станат задължителни за използване от всички институции в процеса на кампанията. По този начин ще се постигне бързо и лесно асоцииране както на инициативите и дейностите в хода на кампанията, така и за подчертаване на подкрепата, която Европейския съюз оказва на страната в процеса на въвеждане на еврото.
Повече информация за конкурса и изискванията за участие може да прочетете тук.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Комуникационната стратегия за приемането на еврото от 2025 г. ще бъде в три стъпки
Кристалина Георгиева посочи възможно ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година
Подготвени ли са търговците у нас за прехода към евро?
Започна информационна кампания за еврото: Какво е еврозоната? (ВИДЕО)