Русия продължава да гледа в посока дедоларизация, като урежда все повече договори със своите търговски партньори, използвайки китайския юан, като в резултат на това валутата вече оформя сериозен дял от руския износ и внос, пише businessinsider.com.
Юанът е бил използван за разплащания в 75% от руската търговия с Китай и в 25% от сделките с други страни през първата половина на 2023 година, става ясно от информация на базирано в Москва издание RBC, което цитира данни на Министерството на икономическото развитие.
Идва ли краят на щатския долар като световна резервна валута?
Западните страни замразиха повече от половината чуждестранни резерви на Русия след като Владимир Путин взе решение за руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година.
Това принуди Кремъл да се отдалечи от „токсични валути”, както ги нарече, като китайският юан бързо се издигна като един от основните бенефициенти. Делът на юана в споразуменията по руския внос нарасна от 4% до 23% през миналата година, по информация на Reuters.
„Токсичните валути” понастоящем оформят едва 28% от всички приходи от износ на Русия и 31% от вноса, според публикацията на RBC.
Русия става все по-зависима от китайските банки
Преди стартирането на войната в Украйна, Русия уреждаше 87% от плащанията по износа си и 67% от плащанията по вноса с „токсични валути”.
Прегръдката между китайския юан от Русия идва в по-широкия контекст на глобален стремеж към дедоларизация, като Бразилия, Китай, Индия, Южна Африка и няколко други страни се опитват да откъснат господството на долара в опит да намалят икономическата мощ на Вашингтон.
Китай поиска от доставчиците от Близкия изток да приемат юана, а не долара в петролните сделки през декември, докато от март 2022 г. Русия забрани на „неприятелски” страни да уреждат договори за природен газ във валута, различна от собствената си рубла.
Въпреки този натиск юанът все още представляваше само 2.6% от всички чуждестранни резерви към първото тримесечие – докато щатския долар заема огромен дял от 59%, според данни на Международния валутен фонд.
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Дедоларизация в действие: Страна, зависима от щатския долар, поиска да се присъедини към банката на БРИКС
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?

Депутатите удължават срока за внасяне на Бюджет 2024. Предлага се Министерският съвет да внесе законопроектите в срок до 15 ноември 2023 г.
Проект на Решение за удължаване срока за внасяне в Народното събрание на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и на законопроектите за бюджет на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. е внесен в деловодството на парламента. Това става ясно от справка на сайта на парламента.
Вносители са народните представители Йордан Цонев (ДПС), Венко Сабрутев (ПП – ДБ) и Делян Добрев (ГЕРБ-СДС).
В мотивите на проекторешението се посочва, че съгласно Решение за работата на Народното събрание през септември и октомври 2023 г., няма да провежда пленарни заседания в периода 11-27 октомври 2023 г.
Преди приемането на трите бюджетни закона е необходимо да бъдат приети и промените в данъчните закони, мотивират се вносителите.

Според Закона за публичните финанси в срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет.
„Бюджетът ще бъде подготвен, но за да бъде внесен за разглеждане, трябва да има работещо Народно събрание. Това означава, че за разглеждане от депутатите ще влезе след местните избори“, заяви премиерът Николай Денков.
„Дава се възможност на Министерския съвет в допълнителен срок от 2 седмици да внесе в Народното събрание проект на бюджет. Причината да се предложи удължаване с 2 седмици на срока, в който в парламента да бъде внесен проектобюджетът за 2024 г., е една – решението да се удължи времето, през което няма да има пленарни заседания заради предизборната кампания, което скъсява и времето за приемане на данъчните закони“, заяво пред медиите Венко Сабрутев от ПП-ДБ. Той подчерта, че именно данъчните закони определят приходната част на бюджета, затова няма как да бъде изготвен държавен бюджет, ако няма ясна приходна част.

„БСП е против удължаване на срока за внасяне в парламента на проектобюджета за догодина, ще гласува против проекта на решение. Може би за пръв път ще се случи такова нещо, НС с решение да промени Закона за публичните финанси“, заяви пред медиите в парламента Корнелия Нинова, цитирана от БТА. По думите ѝ комисиите могат да работят по време на предстоящата ваканция и да гласуват план-сметката на държавата.
Нинова заяви, че подобно поведение е тотално безотговорно. „Уж бюджетът е най-важният закон, той е най-важният, но за тях е „уж,“, защото виждаме, че го тласкат назад. Една от причините за отлагането е, че управляващите отново имат противоречия помежду си“, отбеляза лидерът на БСП.
Тя припомни предупреждението, отправено от социалистите преди време, че парите от ПВУ през октомври няма да влязат и това ще увеличи дефицита. „Парите от ПВУ няма да влязат, особено след като се видя, че се избиха кой обръч от фирми да ги прибере за себе си. Никой не мисли в този момент чрез ПВУ да има справедлив преход и работни места“, заяви Нинова и подчерта, че отварянето на такъв дефицит е провал във финансовата политика на управляващите. Според Нинова Асен Василев предвижда увеличаване на някои данъци и осигуровки, но не го обявява преди изборите.

„Ще има забавяне на бюджета, но това няма да е безпрецедентно. Ние приехме бюджета за 2023 г. преди 2 месеца и половина, което никога не се е случвало в историята на България, дори по време на война“, заяви пред журналисти Костадин Костадинов, председател на парламенатрната група „Възраждане“. Костадинов коментира, че дори по време на Първата и Втората световна война, когато сме били в зона на активни военни действия, не е имало забавяне на приемането на бюджета. „Това се случи тази година веднъж, очевидно е, че тези хора нямат проблем да го направят още веднъж“, отбеляза депутатът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бюджетът излиза на минимален дефицит към края на август
Бюджет 2023 е приет: Фокус върху заплатите
Министерство на финансите публикува проекта за бюджет за тази година

Ресорната енергийна комисия отхвърли предложението на опозицията държавата да договори отлагане на териториалните планове. Това се случи на извънредно заседание на комисията в една от почивките на пленарното заседание. 
Припомняме, че днес БСП, „Възраждане“ и ИТН предлагаха в срок до 20 октомври правителството да изготви и представи в Народното събрание доклад за предприетите действия и постигнатите резултати за промяната в Плана за възстановяване – да информира какво е постигнало при преговорите, както и незабавно да поиска от Европейската комисия едномесечна отсрочка за представяне на териториалните планове за справедлив преход.  ОЩЕ: Опозицията притиска кабинета за ПВУ и отсрочка за териториалните планове
Властта не смята, че отлагането ще реши проблема
Радослав Рибарски от ПП-ДБ изрази становище, че  предложението за отлагане на териториалните планове няма да реши проблема с протестите. „Това, което предлагате, е едно поредно отлагане. Такива отлагания сме имали последните години многократно“, коментира Рибарски. Според него поредното отлагане ще ни остави без териториални планове. ОЩЕ: Рибарски: Всички държави от ЕС са подали териториалните си планове, само ние не
БСП иска оставка на правителството
„Ако смятате така да продължавате да управлявате страната, по-добре наистина си подайте оставката“, каза депутатът от БСП Драгомир Стойнев. 
По думите му случващото се днес в страната е благодарение на вижда „изцяло неадекватната политика на правителство, подкрепено ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. 
„Правителството да дойде да обясни как са проведени преговорите.Тези териториални планове бяха заченати погрешно“, каза още Стойнев.  
„Министърът не е наш“
В рамките на заседанието опозицията в лицето на БСП и „Възраждане“ отправиха обвинения към управляващите за „техния министър на енергетиката“, като Радослав Рибарски отговори, че няма да адвокатства на министъра, като каза: „Той не е наш“. 
Това предизвика въпросите на опозицията чий е тогава този министър. 
Венко Сабрутев се намеси като изрази съгласие, че министърът трябва да дава обяснения пред ресорната комисия, но той смята, че опозицията ползва темата с популистки цели. 
ДПС призова за спокоен тон
„Напрежението в страната е достатъчно голямо, не е необходимо и тук да повишаваме тон“, каза Рамадан Аталай от ДПС.  По думите му правителството трябва да вземе необходимите мерки за успокояване и взиане на решение и представяне пред обществеността точни и ясни мерки как и по какъв начин ще се продължи от тук нататък. 

Брутният външен дълг (публичен и частен) достига 43.06 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Размерът на брутния външен дълг нараства с 2.3% на годишна база или с 965.3 млн. евро. За сравнение, в края на юли миналата 2022 година, размерът възлиза на 42.09 млрд. евро.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 45.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 49.8% от БВП преди 12 месеца.

В края на юли 2023 г. краткосрочните задължения са 7.199 млрд. евро (16.7% от брутния дълг, 7.5% от БВП) и се понижават с 1.294 млрд. евро (15.2%) спрямо юли 2022 г. (8.493 млрд. евро, 20.2% от дълга, 10% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35.864 млрд. евро (83.3% от брутния дълг, 37.5% от БВП), като се повишават с 2.259 млрд. евро (6.7%) спрямо края на юли 2022 г. (33.605 млрд. евро, 79.8% от дълга, 39.7% от БВП).
Към края на юли 2023 г. 27.190 млрд. евро (63.1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.2% от брутните външни задължения, при 78.4% година по-рано, сочат данните на БНБ.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2023 г. е 9.444 млрд. евро (9.9% от БВП). Спрямо края на юли 2022 г. (7.192 млрд. евро, 8.5% от БВП) той нараства с 2.252 млрд. евро (31.3%).
Външните задължения на Централната банка са 2.037 млрд. евро (2.1% от БВП). Те намаляват със 155.9 млн. евро (7.1%) спрямо края на юли 2022 г. (2.193 млрд. евро, 2.6% от БВП). Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5.636 млрд. евро (5.9% от БВП). Те намаляват със 122.3 млн. евро (2.1%) спрямо края на юли 2022 г. (5.759 млрд. евро, 6.8% от БВП).
Брутният външен дълг възлиза на 44.05 млрд. евро към края на юни

Външните задължения на Други сектори са 11.923 млрд. евро (12.5% от БВП). Те намаляват с 1.219 млрд. евро (9.3%) спрямо същия месец на миналата година (13.142 млрд. евро, 15.5% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.021 млрд. евро (14.7% от БВП) в края на юли 2023 г., което е с 210.6 млн. евро (1.5%) повече спрямо края на юли 2022 г. (13.810 млрд. евро, 16.3% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.6% към края на юли 2023 г., при 32.8% година по-рано.
Брутният външен дълг нараства до близо 44.9 млрд. евро към края на май

НК „Железопътна инфраструктура“ внедри модерна информационна система, която ще подпомага планирането и управлението на влаковото движение в страната. Системата за управление на влаковата работа (СУВР) е разработена по европейски проект и представлява едно от най-съвременните софтуерни решения в тази област. Това съобщи пресцентърът на Министерството на транспорта и съобщенията. 
„Системата ще бъде от голяма полза както за служителите на НКЖИ, така и за железопътните превозвачи, които ще могат много лесно да планират своите превози и да получават справки във всеки един момент“, каза заместник-министърът на транспорта и съобщенията Бисер Минчев по време на събитие за представяне на резултатите от проекта. По думите му това ще позволи по-ефективно планиране на капацитета на жп инфраструктурата и автоматизирано изчисляване на инфраструктурните такси, което е от голяма полза за бизнеса.
Заместник-министър Минчев изтъкна, че освен подновяването на железопътния състав, реконструкцията на линиите и жп гарите, модернизацията на жп транспорта минава през дигитализация в управлението на услугите. „Това са важни процеси, които остават скрити за пътниците, но са неизменна част от ежедневието на служителите в центровете за управление на железопътния трафик“, допълни Бисер Минчев.
Още: Нови влакове и подобрена железопътна инфраструктура България ще има най-рано през 2026 година

На събитието присъстваха представители на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, на изпълнителя, на бизнеса и др.
Работим по законодателни промени, които да ускорят изпълнението на големите инфраструктурни проекти, каза преди дни министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков.
Проект „Проектиране и внедряване на Система за управление на влаковата работа в Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” се финансира от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. Стойността на проекта е 7 196 900 лв., а изпълнител на дейностите е ДЗЗД „РейлТехноАйЕмЕс“. Очаква се софтуерът да бъде въведен в експлоатация през декември 2023 г.
Още: БДЖ купува ПОС терминали за плащане с карта във влака

Общият индекс на цените на производител в промишлеността намаляват с 20.4% на годишна база през август. На месечна база обаче се наблюдава увеличение от 0.2% спрямо предходния месец юли, сочат данните на Националния статистически институт. Цените на прозиводител в промишлеността могат да се приемат за ранен измерител на инфлацията.

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 0.2% през август 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост – с 1.2%. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 2.4%, и в добивната промишленост – с 2.2%.
По-високи цени в преработващата промишленост са отчетени при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 12.2%, и производството на химични продукти – с 3.6%. Понижение на цените се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 1.4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – 1.0%.
Общият индекс на цените на производител намалява с 20.4% през август 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 51.9%. Увеличение е отчетено в добивната промишленост – с 3.0%, и в преработващата промишленост – с 0.2%.
Производствените цени в ЕС продължават да намаляват, България втора по най-голям спад
Значителен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при: производството тютюневи изделия – с 45.0%, и производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 18.1%. Съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти – със 17.5%, а също и при производството на основни метали – със 7.6%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар остава без промяна през август 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 2.8%, и в добивната промишленост – с 2.6%, докато в преработващата промишленост е регистрирано увеличение – с 2.0%.
По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – с 5.9%, ремонта и инсталиране на машини и оборудване – с 1.4%, производството на облекло – с 0.9%. Намаление на цените е регистрирано при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 1.0%, печатната дейност и възпроизвеждане на записани носители, както и при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с по 0.5%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 27.2% в сравнение с август 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 51.5%, и в добивната промишленост – с 4.1%, докато в преработващата се наблюдава увеличение – с 1.3%.
Седми пореден месец на спад в българското производство
Спрямо август 2022 г. значителен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 60.8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 37.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 15.3%. Спад на цените е отчетен при: производството на химични продукти – с 26.1%, и производството на основни метали – 10.8%.
Индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 0.6% през август 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. се наблюдава намаление с 5.9%.
Цените на производител в промишлеността намаляват с близо 11% на годишна база през юни
Понижение на производствената инфлация у нас през април