След броени дни – на 1 октомври, правителството на САЩ ще остане без финансиране, което означава спиране на редица обществени услуги, милиони служители без заплати и политическо напрежение, предава БТА, цитирайк AP.
Макар че някои агенции няма да бъдат засегнати (получаването на чекове за социални помощи ще продължи), други правителствени функции ще бъдат силно свити. Федералните служби ще спрат всички дейности, които се оценяват като несъществени и милиони държавни служители, включително членове на въоръжените сили, ще останат без възнаграждения.
До подобна ситуация се стига, когато Конгресът не успее да приеме някаква част от финансовото законодателство. За да финансират държавните служби, конгресмените трябва да приемат 12 различни разходни закона, които в последствие да бъдат подписани от президента, но процесът отнема време. Често се налага да се договори временно удължаване, за да се даде възможност правителството да продължи да работи.

Ако не бъде задействано нужното законодателство навреме, правителствените агенции трябва да спрат всички несъществени дейности и да не изплащат заплати до края на блокажа.
Текущото финансиране изтича на 1 октомври, когато започва новата федерална бюджетна година.
Ако се стигне до спиране на дейността на агенциите, е трудно да се предвиди колко дълго може да продължи то. Контролираният от демократите Сенат и Камарата на представителите, където доминират републиканците, работят по коренно различни планове, за да предотвратят подобна ситуация.
Мнозина се готвят за спиране на работата, което може да продължи със седмици.

Преди 80-те години „дупките“ във финансирането не водеха до значителни смущения в дейността на агенциите. В поредица от правни становища през 1980 г. и 1981 г. обаче тогавашният главен прокурор на САЩ Бенджамин Киливети твърди, че правителствените агенции не могат да работят законно по време на такъв период.
Оттогава държавните служители работят с идеята, че могат да направят изключения за функции, които са „съществени“ за обществената безопасност и конституционните задължения.
От 1976 г. е имало 22 кризи с финансирането, като при 10 от тях служителите са били изпратени във временна безработица. Повечето от значимите случаи са по времето на Бил Клинтън. Най-дългият е през 2018-2019 г., когато тогавашният президент Доналд Тръмп и демократите в Конгреса влизат в конфронтация заради искането на държавния глава да се финансира стена по границата с Мексико. Блокажът продължава 35 дни, през сезона на празниците, макар да е само частичен, тъй като Конгресът приема някои законодателни документи, за да поддържа функционирането на части от правителството.

Междувременно стана ясно, че Камарата на представителите на САЩ е приела законопроект за финансиране на министерството на отбраната и законопроект за финансиране на министерството на вътрешната сигурност, предаде Reuters.
Агенцията отбелязва, че това е станало възможно, след като председателят на долната камара на американския Конгрес Кевин Маккарти е премахнал финансирането за Украйна по искане на твърдолинейните членове на неговата Републиканска партия.
Законопроектите бяха сред няколкото, гласувани в края на нощно заседание, което няма да предотврати частичното спиране на работата на правителството, започващо в неделя.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавният дълг на САЩ достигна исторически рекорд
Федералният резерв на САЩ остави лихвите без промяна, но даде сигнал, че затягането на паричната политика не е приключило
Жилищният пазар в САЩ е по-недостъпен от всякога

България се нарежда на 38-мо място в света по иновации и на трета позиция, когато става дума за страни с високи средни доходи. Конкретно за Европа страната ни се класира на 25-та позиция.
Това става ясно от изданието за 2023 година на Глобалния иновационен индекс (GII), публикувано от Световната организация за интелектуална собственост (WIPO). Подреждането разглежда икономиките на 132 държави по света. На челните три позиции са Швейцария, Швеция и САЩ.
Когато става дума за страните с високи средни доходи пред България се нарежда единствено Китай и Малайзия. Като държави с високи средни доходи в проучването са определени 33 страни.

Източник: Global Innovation Index Database, WIPO, 2023
Проучването разкрива интересни иновационни тенденции по света на фона на несигурната икономическа обстановка. То е съставено от богат набор данни като включва 80 индикатора от международни публични и частни източници. Този доклад представя класацията на най-иновативните икономики в света за 2023 г., като включва общо 132 икономики и идентифицира 100-те най-добри клъстера за научни и технологични иновации.
Къде се нарежда България в класацията на най-богатите страни?
В общата класация България се нарежда на 38-мо място в тазгодишната класация с обща оценка от 39.0. Този резултат я нарежда след Унгария, Малайзия и Латвия, но преди Турция, Индия, Полша, Гърция, Тайланд, Хърватия, Словакия, Виетнам, Румъния, Саудитска Арабия, Бразилия, Катар, Русия, Чили, Сърбия и други.
Това позиционира страната ни сред топ 50 иновативни икономики в света. Резултатът отразява стремежа на България към подобрение на иновациите и научно-технологичния напредък. Въпреки предизвикателствата, свързани с икономическата нестабилност, страната продължава да се развива в иновационен аспект. През 2021 и 2022 година страната ни е на 35-то място, посочват от pixotab.com.
Пловдив става една от 100-те иновационни долини в ЕС
България се нарежда най-високо в Инфраструктура (28-мо място) и Резултати от знания и технологии и Творчески резултати (34-то). Страната ни се класира най-ниско в Институции, Човешки капитал и научни изследвания (66-то място), Пазарна сложност (60-то място) и Бизнес сложност (42-ро място).
В контекста на Целите на ООН за устойчиво развитие от 2019 година GII е признат от Общото събрание на ООН за еталон за измерване на иновациите.

Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Кои са градовете с най-много милиардери в света?
Тази страна ще стане третият най-голям потребителски пазар до 2027 година, оставяйки само зад САЩ и Китай
Лоши новини: Икономическата свобода в България продължава да намалява

Швеция отпусна 25,2 млн. евро за Фонда за енергийна подкрепа на Украйна и вече е доставила над 1000 тона оборудване, което да подпомогне възстановяването на енергийната инфраструктура, съобщи „Киев Индипендънт“.
Ярослав Демченков и Светлана Гринчук, заместник-министри на енергетиката на Украйна, се срещнаха с представители на посолството на Швеция в Украйна и обсъдиха областите на сътрудничество за укрепване на устойчивостта на украинската енергийна система, предаде БГНЕС.
Фондът за енергийна подкрепа на Украйна, създаден към Секретариата на Енергийната общност, получи трансфер на шведска помощ през август. Стокхолм също така изпрати на Украйна оборудване, свързано с енергетиката, като трансформатори, генератори и друго критично оборудване.
Още: ЕС изплати нов транш от 1,5 млрд. евро на Украйна
На 24 септември САЩ и Украйна подписаха меморандум за разбирателство, насочен към подобряване на енергийната устойчивост на Украйна. При наличие на средства Вашингтон планира да предостави на Киев помощ в размер на 522 млн. щатски долара, свързана с енергетиката, включително 100 млн. щатски долара, предоставени при условие, че Украйна постигне напредък в някои реформи в енергийния сектор.
Поредна европейска страна заложи на ядрената енергетика