За първи път се прилага инструмент за партньорство с бизнеса, общините, туроператорите и летищата и се поемат решителни стъпки, за да се върне доверието за съвместна работа. Това заяви министърът на туризма Зарица Динкова на проведена пресконференция.
По думите и по този начин се показва политическа воля за повишаване на конкурентоспособността и развитие в посока децентрализация. Финансирането е свързано с държавни инвестиции за реклама на българския туризъм и чрез тази реформа се обединяват държавата, местните власти и частния сектор. По този начин се осъществява контрол по изразходването на средствата чрез повече прозрачност и ефективност.
С отварянето на „Програмата за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в черноморските общини в България“ правителството дава ясна заявка за сигурен и посветен партньор на бизнеса. 
Още: Колко нарушения откриха при проверките на заведения и хотели по Черноморието?
„Съфинансирането от страна на бизнеса дава възможност да се обединят и увеличат средствата, което означава, че парите на данъкоплатците са насочени за развитие на бизнеса и повече приходи. Това е важно предимство, заложено в Програмата и ресурсите не се разпиляват“, посочи министър Динкова.

Министерството на туризма реагира на европейските препоръки по отношение на България и това е именно правилното разпределение на средства за държавна реклама с предприемане на реални действия. Целта е дестинация България да се превърне в модерно и предпочитано направление.
В момента целевата група са Черноморските общини, но се планира реформата да се разшири и да се разработи според спецификите и на други региони като например Родопите, Розовата долина и други.
Още: Солени цени за сянката на Черноморието
Общият размер на средствата за изпълнение на Процедурата е в размер на 5 000 000 лв., финансирани от държавния бюджет, посредством бюджета на Министерството на туризма. Държавата финансира с 60% на стойност до 400 000 лева като 40% се съфинансират от бизнеса и общините. Действията са насочени в посока за разширение на активния туристически сезон по Черноморието, както и за работа с пазари на Германия, Полша Унгария, скандинавските страни и Великобритания.
 

Европейската комисия е на мнение, че възобновяването на граничните проверки в Шенген следва да се предприема по изключение и точно ограничено във времето, като последна мярка. Това заяви говорител на ЕК на пресконференция в отговор на въпроси, свързани с обявените намерения на Германия да върне проверките по границите си с Чехия и Полша заради нараснал миграционен натиск.
„През миналата и тази година наблюдаваме увеличение на пристигащите в ЕС мигранти по всички използвани пътища. Работим с всички държави от ЕС по този въпрос, прилагаме оперативни мерки“, посочи говорителят. По думите на говорителя от няколко месеца европейските институции се съвещават за възможните стъпки, които да доведат до общо решение.

Комисията на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи миналата седмица обяви, че изготвя доклад, в който се препоръчва възобновяването на граничните проверки да се предприема само при крайна необходимост. Според становището на парламентарната комисия е необходимо, когато бъдат предприемани извънредни мерки по границите, да не засягат граждани на ЕС, постоянно пребиваващи в ЕС или търсещи убежище.
Евродепутатите от комисията подкрепят предложението при нужда полицията от няколко съседни държави в ЕС да извършва проверки на различни места около границите, като заловените незаконни мигранти бъдат връщани в европейската страна, от която са навлезли в ЕС, ако тя има представител в съответния полицейски патрул. Друго предложение предвижда временните гранични проверки да продължават най-много 18 месеца, с възможност да бъдат удължавани с решение на Съвета на ЕС. Когато е установена заплаха за няколко държави от ЕС, проверките следва да продължават най-много две години, прие парламентарната комисия.
В съобщението на ЕП по този повод се отбелязва, че Съдът на ЕС по-рано тази година постанови, че временните гранични проверки не може да продължават повече от 6 месеца. Според съда, за удължаването им е необходимо да е възникнала допълнителна опасност след първоначалната заплаха, станала причина да бъдат въведени.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Румъния атакува ветото на Австрия за присъединяването ѝ към Шенген
Австрия отново удари България и Румъния за Шенген
Румъния готви ответен удар срещу стрените членки, които блокират членството ѝ в Шенген

Банковите депозити на граждани и бизнес у нас възлизат на 121.81 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка.
Сумата по депозитите на неправителствения сектор нараства с 10.4% на годишна база, забавяйки темпа на растеж спрямо предходния месец, когато бе отчетен годишен ръст от 10.8%. Депозитите депозитите на граждани и бизнес у нас се равняват на 65.2% от брутния вътрешен продукт на България.
По-голямата част от обема на депозитите в родната банкова система се дължи на домакинствата (и НТООД) – депозити за 75.48 млрд. лева, което се равнява на 40.4% от БВП на страната. Влоговете на домакинствата нарастват през август с 9.8% на годишна база, спрямо ръст от 9.9% през предходния месец.
Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 42.147 млрд. лева (22.5% от БВП) в края на август 2023 година. В сравнение със същия месец на 2022 г. те се увеличават с 11.2% (13.2% годишно повишение през юли 2023 година).
Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 13.8% на годишна база през август 2023 година (4.9% годишно повишение през юли 2023 г.) и в края на месеца достигат 4.179 млрд. лева (2.2% от БВП).
 
*Неправителственият сектор обхваща сектор Нефинансови предприятия, финансови предприятия (сектори Инвестиционни фондове, Финансови посредници, Финансови спомагатели, Каптивни финансови институции и заемодатели, Застрахователни дружества и Пенсионни фондове) и сектор Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата).
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
Спестяванията в банките се увеличиха с 6.7 млрд. лева за година
Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева

Румъния планира да увеличи минималната брутна работна заплата до 3300 леи на месец, или малко над 1300 лева. Над 1,8 млн. служители ще бъдат директни бенефициенти на тази мярка.
„В момента брутната минимална основна заплата в страната, гарантирана при плащане, е определена на 3000 леи (1182,22 лв.), в съответствие с разпоредбите на Решение на правителството № 1447/2022 за установяване на минималната брутна основна заплата за държава, гарантирана при плащане“, обяви правителството.
Миналата седмица и сръбското правителство прие решение, според което минималната заплата за периода януари-декември 2024 г. (без данъците и вноските за задължителното социално осигуряване) да бъде увеличена на 271 сръбски динара (4,51 лева) на работен час, съобщи правителството. Това представлява увеличение със 17,8% от сегашните 230 сръбски динара (3,83 лв)
След това увеличение минималната работна заплата в Сърбия ще бъде 47 154 динара (785,53 лева).
Минималната заплата в България за 2024 г.

В проект на Постановление на Министерския съвет правителството предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 година да стане 933 лева. Проектът е публикуван на портала за обществени консултации, а срокът е до 2 октомври. По този начин разликата между румънската и българската минимална работна заплата ще бъде 367 лева, в полза на северната ни съседка. 
След последната актуализация на минималната работна заплата на 780 лева от 1 януари 2023 г. социално-икономическата и статистическата среда се отклониха значително от естествената си прогресия заради цялостната непредсказуемост на международната обстановка и инфлационните процеси, се посочва в оценката на въздействието на Проекта на постановление. „Това води до засилване на несигурността за перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България, и затруднява тяхното прогнозиране. Бързото нарастване на отчетената в периода инфлация оказва негативно въздействие върху способността на нискодоходните работници да задоволяват своите и на техните семейства минимални потребности“, пише в документа за обществена консултация.
Бизнесът и някои икономически анализатори не подкрепят предложеното увеличение на минималната заплата за страната. Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изрази в позиция до медиите своята сериозна загриженост за икономическите ефекти, които носи със себе си предложението на МС. Според позицията на ССИ, риск има не само за бизнеса, но и за държавния бюджет.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След увеличението: В България, Сърбия или Северна Македония минималната заплата ще е най-висока?
Вдигат с 20% минималната работна заплата
Заплатите на Острова растат с невиждани темпове

Ипотечните кредити за покупка на жилище у нас продължават да чупят рекорди на фона на позицията на Българската народна банка, че бурният ръст в ипотечното кредитиране е предпоставка за покачване на необслужваните заеми при евентуални проблеми с икономиката.
Жилищните кредити у нас нарастват през месец август с рекордните 18.7% на годишна база до общо 18.49 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж се засилва спрямо предходния месец, когато годишното нарастване бе 18.3%, което бе и най-високият темп на прираст през последните години.
Основна причина за бавното пренасяне на затегнатата парична политика на Европейската централна банка към българския кредитен пазар е високата ликвидност на банковия сектор, според последната анкета на Министерство на финансите сред финансовите посредници у нас. Друга основна причина са фактори, свързани с високо търсене на заеми, ръста на заплатите, поскъпването на жилищата и високия темп на инфлацията, става ясно от проучването.
Финансовият сектор у нас: Лихвите по кредитите ще вървят нагоре
Потребителските кредити у нас също продължават да се радват на висок темп на растеж, като добавят 10.8% на годишна база през август (+10.9% през юли) до общо 16.36 млрд. лева.
Така, общата сума по заемите на домакинствата (и НТООД), скача през август с 14.2% на годишна база до 36.531 млрд. лева – сума, равняваща се на 19.5% от брутния вътрешен продукт на България.
Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 6.1% на годишна база през август (+7.2% през юли) до общо 42.545 млрд. лева.
Така, в края на август 2023 година, кредитите за неправителствения сектор достигат 86.218 млрд. лева (46.1% от БВП), като нарастват с 10.8% на годишна база, сочат данните на БНБ.
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 117.1 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 117.1 млн. лева. (в т. ч. 6 млн. лева през август 2023 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
*Сектор Домакинства и НТООД включва физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД);
Драстичен ръст на кредитите и депозитите за суми над 1 млн. лева
Потребителските кредити поскъпват
Заемите за жилище засилват темпа на растеж през юни
Гуверньорът на БНБ посочи кога може да се очаква повишение на лихвите по кредити и депозити
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, и тази седмица се повишава – с 0,992% до 2,205 пункта. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта, а през първата третина на март достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г. Поскъпване на основните хранителни стоки и на повечето плодове и зеленчуци, проследявани от Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), се наблюдава през седмицата, предава БТА.
Плодове

Ябълките от внос поскъпват с 3,4% до 2,10 лева за кг. Бананите остават без промяна от миналата седмица и се търгуват по 2,76 лв за кг. Дините поскъпват с 1,2% до 0,87 лева за кг, а пъпешите с 4% до 1,57 лева за кг. Поевтиняват само лимоните – с 5% до 2,88 лева за кг и гроздето – с 4,1% до 2,33 лева за кг.
Зеленчуци

Картофите поскъпват с 2,3% до 1,35 лева за кг, зелето – с 2,7% до 1,14 лева за кг. Цената на доматите (оранжерийни) също се покачва – със 7,4% до 3,05 лева за кг и на оранжерийните краставици – с 12,5% до 2,98 лева за кг. Зелените чушки поскъпват с 9,2% до 1,78 лева за кг, а червените чушки – поевтиняват с 10,8% до 1,99 лева за кг. Морковите се продават с 2,5% по-малко до 1,18 лева за кг, а зрял лук кромид (внос) – с 5,3% до 1,42 лева за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене поевтинява с минималното 0,4% до 11,14 лева за кг, а кашкавалът тип „Витоша“ поскъпва, също минимално, с 0,3% и се продава по 17,36 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) поскъпва със 7,4% и кофичка от 400 г. се купува за 1,16 лв. Цената на прясното мляко (3% масленост) също се увеличава – с 4,3% и се продава по 2,19 лева за литър.
Други

Пилешкото месо поскъпва с 1,4% и се предлага по 6,50 лв. за кг, яйцата (размер М) – с 3,1% и се купуват по 0,33 лева за брой на едро.
Цената на ориза се покачва – с 2,6% и той се търгува по 3,21 лв. за кг. Поскъпва лещата – с 0,7% до 4,10 лева за кг и зрелият фасул – с 0,8% до 3,95 лв. за кг.
Захарта поевтинява с 0,4% и се продава по 2,43 лв. за кг. Брашното тип 500 поскъпва с 0,7% до 1,45 лева за кг. Цената на олиото се покачва с 1% и се търгува по 3 лв. за литър в пластмасова бутилка, а на кравето масло (пакетче от 125 гр.) – с 1,6% до 2,59 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на основните храни се повишават тази седмица. Кое с колко поскъпва?
Цените на храните леко се понижават тази седмица. Кое с колко поевтинява?
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно