След взрива на станция за пропан-бутан в Румъния, при който загинаха двама души, а десетки други пострадаха тежко, на дневен ред е темата за безопасността на подобни съоръжения у нас.
Какви проверки се правят регулярно и извънредно на газовите станции в България?  На този въпрос отговори пред БНТ Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
Кой извършва контрол
Той съобщи, че формално две са институциите у нас, които отговарят за безопасността на бензиностанциите и газ станциите – това са Държавната агенция „Метрологичен и технически надзор“, която отговаря за съдовете с повишена опасност (резервоарите), и органите на МВР, и по-конкретно ГДПБЗН, известна като Пожарната.
Още: Всички горива у нас поскъпват през изманалия месец, пропан-бутанът с близо 30%
„Със сигурност мога да ви уверя, че органите на МВР и на техническия надзор редовно изпълняват своите периодични и извънредни проверки и не само по казуси, каквито виждаме в момента. Това са съоръжения с повишена опасност“, коментира експертът.

Правила, писани с кръв
„През годините тези места са давали жертви, всички наредби и всички изисквания са писани с кръв и аз искам да ви обърна внимание, че в тази верига от производителя до крайния доставчик на тези продукти всеки, който се опита да играе роля, различна от тази, която му е определена в закон или наредба, води до тези ситуации“, подчерта Терзиев.
Темата бе коментирана и от икономическия министър Богдан Богданов, който увери, че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) осъществява ефективен контрол над подобни обекти в България, като за половин година са били проверени над 1200 обекта, продаващи и съхраняващи пропан-бутан. 
Още: Връщане на акциза за метана ще се отрази автоматично в цената на колонката

Увеличението в цената на потребителските кредити ще се отрази в месечната вноска. Ще става дума вече за по-скъпи предложения на новите клиенти, докато на текущите клиенти зависи от базовата лихва на съответната банка и ако тя бъде увеличена – при тях също ще има увеличение на вноските. Това коментира кредитният консултант Георги Канайков в ефира на Bulgaria ON AIR.
Потребителските кредити поскъпнаха рязко през последния месец. В резултат на покачването на лихвите по кредитите за потребление, цената на тези заеми вече е приблизително 3.5 пъти по-висока от средните лихви по жилищните заеми.
Средната лихва по потребителските кредити, отпускани в левове през месец юли тази година, нарасна до 8.92%. Това представлява увеличение от 0.73 процентни пункта спрямо предходния месец юни.
Още: Потребителските кредити поскъпват
„Донякъде бихме го обяснили с летния сезон и не толкова активното предлагане на нови промоционални оферти по потребителските кредити. Факт е, че за първи месец има толкова драстично увеличение и предстои да разберем дали това ще се превърне в тенденция, според мен – не“, посочи Канайков.
Бели пари за черни дни
Той е на мнение, че едва ли увеличението ще намали потреблението.

„Факт е, че през последните месеци се наблюдава доста по-сериозно забавяне на търсенето спрямо началото на годината. Съветвам да се гледа годишния процент на разходите, освен договорената лихва, той е точен измерител на реалната цена на кредита. Трябва да се гледат общите разходи, вноската по текущия кредит плюс другите кредитни продукти, ако има такива, да не са повече от 40% от нетния месечен доход“, посъветва експертът.
Още: Лихвите по новите кредити и депозити в България тръгнаха нагоре през май
Той добави, че е добре да имаме и „бели пари за черни дни“, които са в размер на поне 6-месечни разходи на домакинството.
„Ипотечните кредити са друга материя, те са доста по-бавно оборотни, техният срок на погасяване е до 30-35 години. Потребителските кредити биха могли да се нарекат „по-бързо оборотна стока“. Поради тази причина при тях има доста по-плавни увеличения, които пък са стабилни. Най-вероятно ще се запазят, предвид факта, че целият свят се бори с инфлация“, добави Канайков.