Когато историците започнат да пишат за трайните последици от войната в Украйна, те трябва да прелистят годишните отчети на европейските компании, пише международната бизнес редакторка на Financial Times Пеги Холингър.
Financial Times съобщи преди дни, че най-големите бизнеси в Европа досега са понесли директен удар от над 100 млрд. евро върху печалбите в резултат на преустановяване или намаляване на дейността си в Русия. Всъщност това е само малка част от истинската цена.
От 609 годишни доклада и финансови отчети, които FT са проверили, 176 компании са понесли еднократни загуби. Но и в отчетите на останалите 433, които не съобщават за такива разходи, почти всички споменават тежкия удар върху печалбите, или от скока на цените на енергията и суровините, или от прекъсвания на веригата за доставки, последвали войната в Украйна миналата година. Много също споменават сериозно увеличение на кибератаките. Други посочват, че потребителите загърбват екологично устойчивите продукти, за да спестят пари във време на рекордна инфлация.

Някои са доста изчерпателни в описанията си. Холандската верига супермаркети Ahold Delhaize говори за „нарастващи разходи по веригата на стойността, забавяне във веригата за доставки и недостиг на работна ръка“. Тези развития са засегнали „оценките на баланса, резултатите и паричния поток. Увеличаването на лихвените проценти се отразява главно върху лизинговите и пенсионните задължения на компанията, а растящите цени увеличават натиска върху маржовете на печалбата“. С други думи, едва ли нещо от бизнеса е останало незасегнато.
Остойностяването на действителната цена на тези непреки въздействия е почти невъзможно. Но няколко компании – особено тези с малко или никакво присъствие в Русия – се опитаха да обяснят колко мащабни са щетите.
Saint-Gobain, групата за строителни материали, е претърпяла годишен ръст от около 3 млрд. евро в разходите за енергия и суровини в резултат на войната.
Telia, шведската телекомуникационна компания, заяви, че енергийните ѝ разходи са нараснали с 800 млн. шведски крони (74,5 млн. долара) през 2022 г. Ryanair изчисли, че ще загуби до 2 млн. пътници през 2023 г. заради отмяната на всички полети до и от Украйна.

А Georg Fischer, швейцарската тръбопроводна компания, отбеляза, че войната е причинила ръст на цените на енергията със 100% през 2022 г.; увеличение от само 25% в сметката му за енергия би довело до допълнителни разходи от около 17 млн. швейцарски феанка (19,4 млн. долара), което е „критично финансово въздействие“.
Нито една от тези компании не е декларирала еднократни разходи или обезценки в годишните си отчети. Но е ясно, че въздействието върху много европейски бизнеси от войната в Украйна ще е по-дълбоко и по-дълготрайно от разходите за напускане на сравнително малкия руски пазар. Русия отговаряше за само 3% от световния оборот на публичните чуждестранни компании, присъстващи в страната преди войната, сочат данни на Киевското училище по икономика.
Но независимо дали един бизнес е присъствал в Русия, много сега се подготвят за дългосрочна нестабилност и несигурност. Русия отговаряше за около 1/3 от приходите на Technip Energies, френският доставчик на енергийни услуги. Въпреки че групата замени голяма част от загубените приходи, фокусирайки се върху нови географски области, главният финансов директор Бруно Виберт казва, че мениджмънтът ѝ сега трябва да е много по-гъвкав. Събитията е Русия повдигнаха и въпроси за рисковете на други пазари, като Китай.

„Има повече непредвидимост и нестабилност. В близко бъдеще трябва да се справим с много трудни движещи сили“, казва той.
Междувременно тези с известни марки осъзнават, че остават изложени по други начини. „За повечето компании стойността на бранда е по-голяма от стойността на всякакви активи в Русия“, отбелязва Наби Абдулаев, партньор в стратегическата консултантска компания Control Risks.
И така, какво се случва, ако техните продукти са свързани с високопоставени руски политици? Дори и да са спрели доставките на този пазар, добре известни марки още си проправят път към руските магазини чрез вносители на трети страни. „Ако медиите разберат, че Путин използва дадена западна марка, щетата върху пазарната стойност на тази компания може да е повече от руските ѝ активи“, подчертава Абдулаев.
Европейските компании вече претърпяха сериозен удар върху печалбите в резултат на войната в Украйна – и това не е краят на историята. Но за да бъде спрян Путин, тази цена трябва да бъде платена. Успешните бизнеси знаят как да се адаптират. Може би най-дълготрайната последица от войната за европейския бизнес ще бъде да го направи по-ефективен и конкурентен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании

Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?

Президентът на САЩ Джо Байдън подписа в сряда заповед, която предвижда забрана на някои нови американски инвестиции в Китай, засягащи чувствителни технологии като компютърните чипове. Паралелно с това щатските инвестиции в други китайски сектори ще изискват правителствено уведомление.
Дългоочакваната заповед оторизира министъра на финансите на САЩ да забранява или ограничава щатски инвестиции в китайски субекти в три сектора: полупроводници и микроелектроника, квантови информационни технологии и някои системи на база изкуствен интелект, предава Reuters.
Кабинетът на Джо Байдън посочва, че ограниченията ще се прилагат върху „тесни подмножества” в трите сфери, но не даде допълните разяснения. Предложението е отворено за обществено обсъждане.
Указът цели да попречи американски капитал и експертиза да бъдат използвани от Китай за разработка на технологии, които могат да бъдат в полза на военната модернизация и да застрашат националната сигурност на САЩ.
Заповедта обхваща частния капитал, рисковия капитал, съвместните предприятия и инвестициите на зелено.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Байдън, който е представител на Демократическата партия, посочва в писмо до Конгреса, че обявява национално извънредно положение, за да се справи със заплахата, идваща от напредъка настрани като Китай „в чувствителните технологии и продукти, критични за военните, разузнаването, наблюдението или кибернетични възможности“.
Китай посочи в четвъртък, че е „сериозно загрижен” относно указа и си запазва правото да предприеме ответни действия.
Заповедта засяга нормалната работа и вземането на решения в предприятията и подкопава международния икономически и търговски ред, се казва в изявление на Министерството на търговията на Китай.
Министерството посочва още, че се надява САЩ да уважават законите на пазарната икономика и принципите на честната конкуренция и да се въздържат от „изкуствено възпрепятстване на глобалния икономически и търговски обмен и сътрудничество или създаване на пречки за възстановяването на световната икономика“.
Китайското външно министерство заяви, че страната е „силно недоволна“ и „решително се противопоставя на настояването на САЩ за въвеждане на инвестиционни ограничения срещу Китай“.
Китай призовава САЩ да изпълнят обещанието на Байдън, че нямат намерение да се отделят от Китай или да възпрепятстват икономическото развитие на Китай, се казва в изявление на министерството.
Новите првила предвиждат забраната да важи само за нови инвестиции, без да засяга вече съществуващи вложения в горепосочените китайски сектори. Според публикация на Politico, забраната вероятно ще влезе в сила от следващата година.
Икономическото възстановяване на Китай се забавя
Защо Китай може никога да не забогатее?
„Китай се промени”: Германия представи план за намаляване на зависимостта си от втората най-голяма икономика в света
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Мълчанието е злато: Защо западни бизнесмени масово посещават Китай без много шум?
Германия успя да привлече най-големия производител на чипове в света чрез щедра държавна помощ за милиарди

Германия ускорява зелените инвестиции и през 2024 г. ще бъдат инвестирани 57,6 млрд. евро за такива проекти. Това е с 60% повече спрямо заложените в бюджета за тази година, гласи съобщение на Министерството на финансите, цитирано от Reuters.
Зеленият пакет е част от проекта за бюджет на Германия, който тепърва ще се дискутира в Бундестага. Очаква се бюджетът за 2024 г. да бъде одобрен най-рано през декември, допълва агенцията.
Основната част от средствата ще бъдат използвани за обновяване на сградния фонд на Германия – 18,9 млрд. евро. Възобновяемите енергийни източници ще получат 12,6 млрд. евро, а 4,7 млрд. евро ще подкрепят електромобилността – главно за изграждане на зарядни станции.

Ускоряването на зеления преход в Германия се разглежда като начин за намаляване на енергийната зависимост на страната. Берлин си постави и по-амбициозна цел от ЕС и планира икономиката да стане въглеродно неутрална 5 години по-рано – през 2045 г.
За изпълнение на целите за намаляване на зависимостта Германия ще инвестира и в проекти за производство на зелено оборудване – соларни панели. Светът е силно зависим от Китай, където е съсредоточено производството на соларни панели, батерии и т.н. „Германия ще подкрепи производството си с 4,1 млрд. евро през 2024 г.“, отбелязват още от Министерството на финансите.
През 2024 г. в бюджета на Германия са предвидени 20 млрд. евро пакет за производство на чипове. Един от проектите в тази област е изграждане на завод на тайванската TSMC в Саксония на стойност 5 млрд. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия дава милиарди за прехода на промишлеността към зелена енергия
Защо най-голямата икономика в Европа ще разчита главно на внос на водород, а не на производство?

Почти 50% ще бъде възобновяемата енергия в ЕС още до 2030 г.

Швеция планира да построи 10 нови ядрени реактора до 2045 година заради нарасналото търсене на електроенергия, съобщиха месните медии. За целта правителството ще реформира законодателството, което разрешава до 10 действащи реактора и изграждане на нови само на мястото на старите.
Парламентът ще разгледа промените през есента. В Швеция сега работят общо 6 реактора в три ядрени централи, пуснати в действие между 1975 и 1985 година.
От 1999 година насам бяха спрени други няколко реактора заради референдум с незадължителен характер от 1980 в полза на постепенния отказ от ядрена енергия.
Още: Белгийското правителство запазва ядрените си реактори

Швеция обаче не можа да намери алтернатива, като възобновяемите източници не покриват изцяло енергийните нужди на страната. Атомът сега дава 30 на сто от потреблението на ток в Швеция.
Шведите започват да поглеждат към еврото

Цените на ориза нараснаха до най-високото си ниво от близо 12 години насам след като Индия наложи забрана за износ на основната култура, а метеорологичните условия застрашават да повлияят негативно на реколтата, посочват от агенцията по храните на ООН.
Индексът на ООН, който измерва цената на ориза (Food and Agriculture Organization All Rice Price Index) е нараснало през юли с 2.8% до ниво от 129.7 пункта, предава CNBC.
Равнището е скочило с 19.7% спрямо същия период на миналата година, като номиналната му стойност е най-висока от 2011 година, сочат данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Най-рязкото покачване на цените се наблюдава в Тайланд.
„Притеснения относно потенциалното влияние на El Nino върху продукцията в някои доставчици осигурява допълнителна подкрепа за цените, както и предизвиканите от дъжд прекъсвания и променливост на качеството в текущата лятно-есенна реколта във Виетнам”, посочва организацията в доклад.
El Nino е климатичен феномен, характеризиращ се с екстремни температури и метеорологични условия, които могат да нанасят щети на живота на хората и техния поминък.
Индия, която е най-големият износител на ориз в света, забрани износа на бял ориз (без басмати) на 20 юли тази година, тъй като правителството се опитва да овладее покачващите се цени на храните на местния си пазар, чрез осигуряването на достатъчно наличности „на разумни цени”.
Индия оформя над 40% от глобалната търговия с ориз. Дори и да засяга само част от общите доставки на индийски ориз, ФАО отбеляза, че ограничението на износа „поражда значителни опасения за продоволствената сигурност за голяма част от световното население“.
Цените на ориза се движат на ниво, невиждано от десетилетие, като фючърсите върху цените на необработения ориз последно се търгуваха срещу 16.02 долара за квинтал (cwt).
А тези цени може да нараснат дори повече.
„Най-вероятно ще видим по-висок индекс за цената на ориза на ФАО през август спрямо юли 2023 година”, казва Оскар Тякра, старши анализатор в Rabobank.
Той добавя, че забраната за износ на индийски бял ориз идва в момент на ниски наличности в основни доставчици на ориз по света, особено в Азия.
Цените могат да нараснат допълнително, ако други страни решат да последват примера и да наложат собствени ограничения в износа.
„Цените могат да станат дори много по-високи, ако страните вносителки се опитат да натрупат ориз за вътрешна хранителна сигурност, а страните износителки наложат ограничения за износ.”, казва Самаренду Моханти, регионален директор за Азия в International Potato Center.
El Nino може допълнително да увеличи риска за глобалната продукция в други основни производители на ориз в Азия като Тайланд, Пакистан и Виетнам.
„През следващите няколко месеца, посоката на световните цени на ориза ще бъде определена от влиянието на El Nino”, казва Тякра.
Оризът е уязвима култура, като според проучвания, събития като El Nino могат да окажат сериозен спад в реколтата.
Освен всичко друго, ситуацията може да се вложи допълнително и поради събития в Тайланд – вторият най-голям износител на ориз. Земеделците в страната понастоящем са окуражавани да засаждат по-малко ориз в опит да се пести вода в резултат на слабите валежи.
Нова трудност пред пазарите на ориз: Тайланд насърчава фермерите да засаждат по-малко
След свиването на износа от Индия: Цените на ориза достигнаха 3-годишен връх
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Индия обмисля да ограничи основна храна за половината от световното население