На фона на дебатите за приемане на еврото, парите в обращение у нас нараснаха с близо 10 млрд. лева за последните четири години, което представлява внушителен ръст от 57%. Темпът на растеж в стойността на банкнотите и монетите, циркулиращи в българската икономика, е приблизително два пъти по-висок от инфлацията за разглеждания период, но съответства на повишението на заплатите и остава далеч под драстичното увеличение на пенсиите.
Това сочат изчисления на Expert.bg на база данните на Българската народна банка, Националния статистически институт и Националния осигурителен институт.
Парите в обращение у нас възлизат на 27.197 млрд. лева към края на първото полугодие на настоящата 2023 година, сочат данните на БНБ. Общата стойност на банкнотите и монетите в родната икономика, е нараснала с 9.83 млрд. лева или 57% спрямо средата на предпандемичната 2019 година. За сравнение, към края на юни 2019 година парите в обращение са възлизали на 17.3 млрд. лева.
В същото време инфлацията у нас спрямо средата на 2019 година възлиза на 33%, според инфлационния калкулатор на НСИ. Така, темпът на растеж на парите в обращение изпреварва приблизително два пъти ръста на цените за разглеждания период.
2019 година бива използвана често в последните години за референтна точка за сравнения, тъй като следващите 3 години бяха белязани от поредица кризисни събития – от COVID пандемията до войната в Украйна. Всичко това предизвика забавяне в ръста на световната икономика и поголовна инфлация, която в крайна сметка принуди централните банки да предприемат агресивно затягане на паричната политика.
На фона на това у нас бяха налети сериозни средства в икономиката под формата на увеличение на пенсии и заплати, добавки към парите на пенсионерите, COVID и енергийни помощи за бизнеса и прочее.
За сравнение, средната брутна работна заплата в страната е нараснала с 56% през последните 4 години – от средно 1 252 лева през март 2019 година до средно 1 953 лева през март тази година, според данните на НСИ.
Средният размер на пенсията на един пенсионер е нараснала с цели 102% за същия период – от средно 364.06 лева през първото тримесечие на 2019 година до средно 735.48 лева през първото тримесечие на тази година, според данните на НОИ. Това провокира сериозен ръст в разходите за пенсии, като само за първите 6 месеца на тази година те надхвърлят 9 млрд. лева, от които близо 5 млрд. лева идват директно от републиканския бюджет, а не от осигурителни вноски поради традиционният недостиг по бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Периодът се характеризира и със скоростно поскъпване на цените на имотите, вървящи ръка за ръка със сериозни ръстове в потребителското кредитиране и депозитите на домакинствата.
Според някои експерти, държавните политики през последните години са били проинфлационни и са допринесли за ускоряването на инфлацията, която достигна пикови точки, невиждани от 1998 година насам, преди да започне да се забавя. Според други мнения инфлацията е привнесена отвън, тъй като всички икономики бяха ударени от резкия скок в цените на енергоносителите.
България се намира на прага на вземането на решение за посочване на точна дата за присъединяване към еврозоната – нещо, което трябваше да се случи от началото на следващата година, но бе отложено.
Компонентите, които могат да възпрат страната ни от приемането на еврото са изискванията за ценова стабилност, тоест нивото на инфлацията, и размерът на бюджетния дефицит. Предложеният проект за бюджет, който вече мина на първо четене в парламента, отговаря на изискванията за дефицит под 3% от брутният вътрешен продукт, така, че инфлацията остава засега като единствената въпросителна.
Ако хипотетично България оперира с еврото към този момент, то парите в обращение у нас биха възлизали на близо 14 млрд. евро.
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Истински бум на фалшиви петдесетолевки в родната икономика
Парламентът реши дали да има референдум за приемане на еврото
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?

Депутатите избраха лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов за председател на Комисията по външна политика в Народното събрание. Решението беше взето със 161 гласа „за“. Имаше и един глас „против“ – на независимия депутат Радостин Василев.
Външната комисия ще има трима зам.-председатели – Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС), Даниел Лорер („Продължаваме Промяната – Демократична България“) и Филиз Хюсменова (ДПС).
Съпредседателят на политическата група на ПП-ДБ Кирил Петков застава начело на Комисията по въпросите на Европейския съюз. За зам.-председатели на комисията депутатите избраха Деница Симеонова от ГЕРБ-СДС и Цветан Енчев от ДПС. Решението беше прието със 155 гласа „за“.

Начело на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента ще е Десислава Атанасова, председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Зам.-председатели на вътрешната комисия ще бъдат Маноил Манев от ГЕРБ-СДС, Людмила Илиева от ПП-ДБ и Ахмед Ахмедов от ДПС.
За председател на Комисията по конституционни въпроси е избран Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, начело на енергетиката е Делян Добрев. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще се ръководи от Николай Нанков, за икономическата политика и иновациите ще отговаря Хамид Хамид от ДПС.
Комисията по електронно управление и информационни технологии ще се ръководи от Божидар Божанов от ПП-ДБ.
Депутатите направиха промени в състава на част от постоянните парламентарни комисии. Делян Пеевски излезе от Комисията по конституционни въпроси, но пък влиза в правна комисия. Докато пък от нея излиза Гюнер Ахмед, който ще заеме мястото на Пеевски в конституционната комисия.

Изборът започна със скандал
Изборът на председатели и зам.-председатели на парламентарните комисии започна със скандал и БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ обявиха, че няма да излъчат свои кандидати в ръководствата на комисиите и напуснаха пленарната зала. От време на време техни представители се връщаха, за да се изказват от трибуната.
„ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС са новото управляващо мнозинство. Мотивите са: ГЕРБ да се реанимират и да спасят Бойко Борисов, защото цялата държава е заложник на неговата лична кожа, на ДПС – да се легитимират лично във властта. Ние няма да предлагаме комисии, напускаме залата“, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов предложи да бъде свикан председателски съвет, на който да се реши как опозицията да получи достойно представяне в комисиите, но депутатите отхвърлиха предложението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Народното събрание прие държавния бюджет за тази година на първо четене
Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит и излезе на излишък към края на първото полугодие
 

В България продажбите на жилища през 2022 г. са нараснали с близо 6 на сто, показват данните на Евростат. Това е един от най-големите ръстове за 2022 г., като страната ни отстъпва по този показател само на Кипър (+27,4 на сто), Ирландия (+7,7 на сто) и Испания (+6 на сто).
Голяма компания за имоти обяви какво се случва с цените
Най-сериозното понижение при продажбите през 2022 година е отчетен в Дания (-31,6 на сто), Финландия (-16,6 на сто), Нидерландия (-16,2 на сто) и Люксембург (-15,1 на сто). 
През 2022 година броят на сделките с жилища в сравнение с 2021 година е намалял в по-голямата част от 16-те страни в ЕС, за които има налични данни, отчита Евростат. Този спад следва растеж в почти всички страни през 2021 година спрямо 2020-а,  предаде БТА.

От началото на пандемията от КОВИД-19 пазарът на жилища е нестабилен. През 2020 година е имало общ спад на сделките заради локдауните, като само Дания, Финландия, Нидерландия и Австрия от страните в ЕС са регистрирали увеличение на продажбите. Този спад е последван от период на растеж през 2021 година, като продажбите са нараснали във всички 16 страни от ЕС, включени в проучването с изключение на Нидерландия и Люксембург.
Пазарът на жилища през 2021 година е бил толкова интензивен, че 11 от общо 16 страни, за които има налични данни, са регистрирали годишни темпове на промяна от над 10 на сто. Най-големите растежи са отчетени в Испания (+39, 3 на сто) и България (+39 на сто)