Ерата на летящите автомобили е на път да стартира. На 12 юни 2023 г. Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) издаде специален сертификат за летателна годност на модел на летящ автомобил, разработен от Alef Aeronautics, който позволява на самолета да лети на ограничени места за изложения, изследвания и разработки, пише ВВС.
Усъвършенствана въздушна мобилност (УВД) е общ термин за летящи въздухоплавателни средства, превозващи пътници или товари, които са високо автоматизирани. Често наричани въздушни таксита или самолети с вертикално излитане и кацане (VTOL), тези превозни средства на теория предлагат по-бърз и по-безопасен транспорт от врата до врата. Те няма да усложнят нито физическата инфраструктура, нито задръстванията на земята. Макар че летящият автомобил все още е в сферата на фантастиката, признаването на Alef от FAA бележи повратна точка в бъдещето на въздушната мобилност.
Одобриха забраната за автомобилите на бензин и дизел от 2035 г.
Но може би все още има много предизвикателства за решаване, преди летящите автомобили да станат реалност в градовете по света – не на последно място свистенето на летящите автомобили, когато преминават, излитат или кацат.
Основателите на Alef започват да работят по концепцията през 2015 г. и създават първия си пълноразмерен прототип на летящ автомобил през 2019 г.: Model A. Този лек автомобил, разрешен за движение по пътищата, ще побира двама пътници и ще може да се похвали с наземен пробег от 200 322 км и полетен пробег от 110 177 км. Елегантно и компактно, превозното средство е проектирано да прилича на обикновен автомобил, няма да се нуждае от писта за излитане и би трябвало дори да се побира в традиционно място за паркиране. Новаторският подход към дизайна на Model A е свързан колкото с функцията, толкова и с формата: компанията твърди, че патентованата технология на автомобила му позволява да постигне вертикално излитане и да се трансформира в биплан по време на полет, като вратите ще се превръщат в крила – всичко това с цел да промени драстично ежедневното пътуване до работа.
Засега обаче само шепа инвеститори са видели как Model A действително лети по време на демонстрация през 2019 г., според уебсайта на компанията.
Но все още остават редица технологични предизвикателства. „Някои от компонентите, от които се нуждаем, просто не съществуват в света днес“, обяснява Джим Духовни, главен изпълнителен директор на Alef Aeronautics. „Например, за да избегнем диференциалното напрежение, се нуждаем от високоспециализирани системи за двигатели на витлата.“ Ограниченията, свързани с размера, теглото и цената, ще диктуват колко скоро тези превозни средства ще бъдат достъпни за обществеността и дали ще бъдат безопасни за използване.
Защо климатикът на колата увеличава разхода на гориво и с колко?
Базираната в Калифорния компания се надява да започне производството през 2025 г. или в началото на 2026 г., въпреки че превозните средства вече са достъпни за предварителна поръчка (цената в момента е 300 000 долара, но Alef се надява в крайна сметка да намали цената до 35 000 долара за всяко от тях). Модел А се счита за свръхлек автомобил с „ниска скорост“ – правна класификация, която първоначално е запазена за колички за голф и малки електрически превозни средства – и която е свързана с много строги насоки, определени от Националната администрация за безопасност на движението по пътищата. „Това е предвестник“, казва Духовни. „Когато автомобилите започнаха да заместват конете, се появиха много подобни въпроси: за безопасността, за това какво ще се случи с градовете… мнозина искаха да се върнат към конете. Ако бъде направен правилно, летящият автомобил би трябвало да е по-безопасен.“
Но в крайна сметка Model A е предназначен да бъде автомобил, а превръщането на един автомобил в безопасен за небето – лек и аеродинамичен – всъщност може да означава, че той е по-малко безопасен за пътя. „Най-трудната част си остава тази, че не знаем какво се случва, когато автомобилът се прехвърля от земята във въздуха“, обяснява Духовни. В идеалния случай би имало незабавно прехвърляне на управлението от земята към въздуха, но правните пречки и тези, свързани с безопасността, са сложни.
Кой ще управлява тези летящи автомобили? Ще се нуждаят ли пътниците от лиценз?
Операциите за градска въздушна мобилност ще бъдат основно отговорност на доставчика на аеронавигационно обслужване (ANSP) в дадена страна, като например FAA в САЩ. Той има пълна юрисдикция над операциите във въздушното пространство на дадена страна и е органът, който сертифицира нови типове въздухоплавателни средства след строги проверки на безопасността. Ролята на градовете в осигуряването на безопасността ще бъде да прилагат разпоредбите, установени от тези доставчици.
Според доклада за проекта, публикуван от FAA, операциите с летящи автомобили първоначално ще използват съществуващата регулаторна рамка и правила (като правила за визуални полети) като платформа за по-голяма ефективност на въздухоплавателните средства и по-високи нива на автономност. Повдигат се и някои опасения, без да се разглеждат напълно: шум, замърсяване, сигурност, устойчивост, разходи. Кой ще управлява тези летящи автомобили? Ще се нуждаят ли пътниците от лиценз? Как ще се отразят на живота в квартала „летищата“ и превозните средства над главите на малки височини? Коя юрисдикция ще бъде отговорна за катастрофа във въздуха?
Скоростта, с която ще се движат тези превозни средства, може да доведе до сблъсъци между автомобили или със сгради; поради това от съществено значение е точното, научно ръководено планиране на пътя и траекторията. FAA предвижда „въздушни таксита“, които да оперират в рамките на определени коридори между летищата в градските центрове. Досега обаче няма разпоредби за планиране на траекторията на летящите автомобили.
Освен това има и проблем с шума. Трудно е да се проектират летящи автомобили, които да са изключително тихи, особено когато при мащабни търговски операции може да има стотици излитания и кацания на всеки час. Електрическите витла и други елементи от дизайна на задвижването на летящите автомобили могат да намалят шумовото замърсяване, а урбанистите със сигурност трябва да вземат предвид нивото на децибелите на вертолетите или площадките за кацане, но може да са необходими строги правителствени разпоредби за контрол на нивата на шума. Насоките за въздушната инфраструктура могат да бъдат възприети от съществуващите разпоредби: показателите, прилагани за традиционните самолети и хеликоптери.
„Там, където градовете имат повече възможности да упражняват контрол, е чрез бизнес лицензи“, казва Байрън Търбър, асоцииран директор на Arup в Сан Франциско. „Както и при авиокомпаниите и летищата, общините имат правомощия да регулират лицензираната дейност на търговските услуги за въздушна мобилност; това може да включва правила относно часовете за полицейски час, максималната гъстота на летищата в определени квартали и таксите.“
Вероятно не е изненадващо, че Лос Анджелис, със своя легендарен трафик, е град, за който се говори много като за ранен приемник. Но доколко летящите автомобили могат да помогнат за разчистването на един толкова задръстен град като Лос Анджелис?

„Едно нещо, което трябва да се има предвид, е, че градската въздушна мобилност няма да реши проблема със задръстванията“, казва Търбър. „В действителност е малко вероятно обемът на автомобилите в небето да се доближи до този на автомобилите на земята – а ако това стане, тогава ще има трафик в небето.“
По-вероятният сценарий е използването на въздушни таксита в гъсто населени райони като централен Лондон или Ню Йорк в пиковите часове за придвижване. Може би отначало само много богати пътници ще могат да летят, какъвто е случаят с първите дни на търговската авиация. Икономиките може в крайна сметка да направят летящите автомобили достъпни – особено ако градовете могат да стимулират компаниите да осигурят достъп и обслужване на квартали с по-ниски доходи.
 

През юни темпът на изменение на потребителските цени на месечна основа в България е отрицателен -0,4%, а годишната инфлация за юни 2023 г. спрямо юни 2022 г. е 8,7%, предаде Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (юни 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2,4%, а средногодишната инфлация за периода юли 2022 – юни 2023 г. спрямо юли 2021 – юни 2022 г. е 15%.
Инфлацията през юни става едноцифрена за първи път от януари 2022 г., когато беше 9,2%.
За първи път от 2 години в България през май беше отчетена дефлация на месечна база, сочат данните на НСИ. През май 2023 г. отчетената от националната статистика дефлация беше 0,1%, а годишната инфлация – спрямо май 2022 г. – е 10,1%. Инфлацията от началото на годината (през май 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е била 2,8%, а средногодишната инфлация за периода юни 2022 – май 2023 г., отнесен към юни 2021 – май 2022 г., е била 15,8%.
НСИ не е отчитал месечна дефлация от юни 2021 г., когато тя беше 0,2%, но месец по-късно беше преодоляна и достига положителен темп от 0,8% през юли същата година, според НСИ. Отчитането на показателя на месечна база през юни показва, че намалението на инфлацията е най-значително от септември 2020 г., когато цените намаляха с 0,6% спрямо предходния месец.

През юни 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите са се понижили в следните потребителски групи:
• развлечения и култура – намаление с 3.1%;
• хранителни продукти и безалкохолни напитки – намаление с 1.0%;
• жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.6%;
• облекло и обувки – намаление с 0.6%;
• транспорт – намаление с 0.5%.
През юни 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите са се увеличили в следните потребителски групи:
• ресторанти и хотели – увеличение с 1,6%;
• съобщения – увеличение с 1,1%;
• здравеопазване – увеличение с 0,9%;
• алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.6%;
• разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.6%;
• жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома – увеличение с 0.1%.
Без промяна остават цените на стоките и услугите в група „Образование“.

През юни 2023 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: други пресни зеленчуци (зелен фасул, тиквички и патладжан) – със 17,6%, краставици – със 17,3%, зеле – с 16,2%, пипер – с 15,7%, картофи – с 13,7%, домати – с 10,1%, олио – с 5,8%, зрял чесън – с 5,1%, зрял лук – с 4,3%, млечни масла – с 4%, яйца – с 3,6%, кашкавал – с 2,9%, сирене – с 2,2%, минерална вода – с 1,8%, кисели млека – с 1,8%, пресни зеленчукови подправки – с 1,1%, прясна и охладена риба – с 0,7%, трайни колбаси – с 0,6%, извара – с 0,5%, маргарин – с 0.5%, макаронени изделия – с 0,4%, маслини – с 0,4%, сол – с 0,3%, захар – с 0,1%, какао – с 0,1%, и други.
През юни 2023 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 13,6%, ябълки – с 9,2%, сладолед – с 4%, цитрусови и южни плодове – с 3%, свинско месо – с 2,7%, плодови сокове – с 2%, ракии – с 1,7%, гъби – с 1,7%, месо от едър рогат добитък – с 1,3%, оцет – с 1,2%, пълномаслено прясно мляко – с 1,2%, газирани напитки – с 1,1%, кафе – с 1%, леща – с 0,9%, бира – с 0,8%, ориз – с 0,7%, мляно месо (кайма) – с 0,6%, хляб – с 0,4%, малотрайни колбаси – с 0,4%, зрял боб – с 0,3%, вина – с 0,3%, месо от домашни птици – с 0,3%, нискомаслено прясно мляко – с 0,2%, и други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко ще бъде инфлацията у нас през май?
България с най-нисък растеж на БВП от две години
Лихвите по кредитите и депозитите у нас тръгнаха нагоре

България се срина с 19 места от 2009-а насам в престижна класация

Японският концерн Sony подписа обвързващо 10-годишно споразумение с Microsoft, според което хитовата игрова поредица Call of Duty ще продължи да се предлага за нейните игрови конзоли PlayStation и след приключване на евентуалното придобиване на Activision Blizzard от Microsoft. Това обяви CNBC, като цитира туит на Фил Спенсър, главен изпълнителен директор на отдела за игри на Microsoft – Microsoft Gaming.
Софтуерният разработчик Activision Blizzard е създател на редица популярни игри, сред които Call of Duty, Overwatch и Candy Crush.
Регулаторни органи по целия свят изразиха загриженост за влиянието на Microsoft върху пазара на видеоигри, ако придобиването на Activision Blizzard бъде одобрено.

Microsoft е производител на игровата конзола Xbox, която се конкурира с PlayStation, произвеждана от Sony. Това предизвиква опасения, че при придобиване на Activision Blizzard, Microsoft ще може да направи много игри единствено за собствените си конзоли, като по този начин ще измести Sony.
Сделката със Sony отговаря до известна степен на тези опасения. Говорител на Microsoft отбеляза, че тя е в сила в дългосрочен план. Компанията е подписвала подобни сделки и в миналото.
Притеснения около свободата на конкуренцията бяха споделени от главния изпълнителен директор на подразделението за интерактивно забавление на Sony, Джим Райън, още миналия месец. Според него придобиването на Activision Blizzard от Microsoft не е благоприятно за конкуренцията на пазара.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Регулатор в САЩ обжалва придобиването на Activision Blizzard от Microsoft
Най-голямата сделка в историята на бизнеса с видеоигри получи зелена светлина от съда в САЩ
Microsoft купува разработчика на игри Activision Blizzard