Общо 3 439 763 пътници през първите шест месеца на настоящата 2023 година отчита Летище София. Това е с минималните 0.7% по-малко в спрямо броя на пътувалите преди пандемията. Данните сочат, че трафикът постепенно се възстановява след последиците от Covid, посочват от летището.
През шестия месец на годината общият брой на пътниците, преминали през летище София е 633 530. Пътувалите по редовни международни линии са 569 667 или с 2% по-малко от нивата преди пандемията. До морските ни градове Варна и Бургас са летели 22 670, което е с над 16% по-малко в сравнение с 2019 г.
Трети пореден месец се наблюдава ръст на чартърните полети през столичното летище. Цифрите за юни показват, че летелите с чартъри са 35 568, което е увеличение от почти 77% спрямо същия период на 2019 г.
Излетелите и кацнали самолети през шестия месец на годината са общо 5334. Това е с близо 3% по-малко от юни 2019, когато те са били 5482.
Обработените товарни и пощенски пратки продължават да бележат сериозен спад от над 25% срямо юни 2019 г. За периода са обработени общо 1667 тона.
Броят на пътниците на Летище София доближи нивата отпреди пандемията
Над 1,5 млн. души са преминали през летище София за първото тримесечие
Отчитат ли чуждите туроператори анулации за България?

Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, пада тази седмица с 0,59% до 2,189 пункта. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта. След това достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта в първата третина на март. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и през тази седмица, отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цените им спадат с 4,1% и се търгуват по 4 лева за кг.
Ябълките от внос отстъпват с 3,2% до 1,82 лева за кг. По-скъпо се продават лимоните – с 1,5% до 2,72 лева за кг, а бананите падат с 0,7% до 2,90 лева за кг.
Зеленчуци

Спад в цената се наблюдава при зеленчуците, с изключение на доматите, които се проследяват от ДКСБТ. През седмицата цената на оранжерийните краставици спада – с 9% до 1,83 лева за кг. Картофите поевтиняват с 7,3% и се продават по 1,27 лева за кг, морковите – с 9% до 1,72 лева за кг, зелената салата – с 5,6% и се продава по 1,34 лева за бр. Зелето също поевтинява – с 10,7%, и се купува по 0,92 лева за кг. Със 7,1% поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,15 лева за кг.
Млечни продукти

Цената на кравето сирене се понижава с 0,1% и се продава по 11,21 лева за кг, а на кашкавал тип „Витоша“ се повишава с 1,3% до 17,60 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) пада с 6,6%, като кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв., а прясното мляко (3% масленост) – с 0,9% и се продава по 2,18 лв. за литър.
Други

Пилешкото месо поскъпва с 4% до 6,81 лева за кг. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и се купуват по 0,33 лева за брой на едро.
Оризът поскъпва с 3,9% и той се купува по 3,43 лева за кг, лещата пада с 1,9% до 4,11 лв. за кг, зрелият фасул скача с 2,5% до 4,14 лв. за кг.
С 0,7% повече се продава брашно тип 500 – по 1,42 лева за кг, а захарта поскъпва с 2,45% до 2,48 лева за кг.
Олиото повишава стойността си с 1% и се продава по 3,04 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 гр. се търгува по 2,72 лева.
Информация за цените на хранителните стоки на едро и дребно, в страната и в чужбина, има на https://www.foodprice.bg/
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как се променят цените на храните у нас спрямо предходната седмица?
Черешите поевтиняват? Как се променят цените на храните тази седмица?

Световните цени на храните паднаха до най-ниското си ниво от над 2 години

Все повече държави преместват златните си резерви на собствена територия с цел защита от санкции, подобни на тези, които западните страни наложиха на Русия, сочи проучване на Invesco сред централни банки и суверенни фондове.
Турболенциите на финансовите пазари през миналата година, които предизвикаха загуби за мениджърите на държавни средства, доведоха до „фундаментално” преосмисляне на техните стратегии. Така, понастоящем институциите вярват, че по-високата инфлация и геополитическото напрежение няма да отшумят скоро.
Над 85% от 85 суверенни фонда и 57 централни банки, които са част от годишното проучване Invesco Global Sovereign Asset Management Study, смятат, че инфлацията ще бъде по-висока през идното десетилетие спрямо нивото ѝ през отминалия десетгодишен период, предава Reuters.
Златото и облигациите на развиващите се страни се разглеждат като добри залози в тази обстановка, но замразяването през миналата година на близо половината от възлизащите на 640 млрд. долара златни и валутни резерви на Русия от страна на Запада в отговор на инвазията в Украйна, също изглежда е стартирало промяна в тенденциите.
Проучването показва, че „значителен дял” от централните банки са загрижени от създадения прецедент. Близо 60% от анкетираните смятат, че това е направило златото по-атрактивно, докато 68% посочват, че държат резервите си у дома, спрямо дял от 50% през 2020 година.
Една от централните банки, цитирана без да бъде конкретно назовавана, заявява: „Държахме го (златото) в Лондон… но сега го трансферирахме обратно в нашата страна, за да го държим като актив убежище и да го пазим в безопасност.”
Tова са държавите с най-големи златни резерви
Род Рингроу, директор официални институции в Invesco, който е надзиравал проучването, посочва, че това е широкоразпространено мнение.
„„Ако това е моето злато, тогава го искам в моята страна” бе мантрата, която наблюдавахме през последната година и нещо”, казва той.
Диверсификация
Геополитическите притеснения в комбинация с възможностите на развиващите се пазари, също окуражават някои централни банки да диверсифицират резервите си, намалявайки зависимостта си от щатския долар.
Нарастващ дял от 7% смята, че щатският дълг има отрицателно въздействие върху долара, въпреки че повечето не виждат алтернатива на долара като световна резервна валута. Тези, които виждат китайския юан като потенциален конкурент, намаляват до 18% спрямо дял от 29% през миналата година.
Близо 80% от 142-те анкетирани институции виждат геополитическите напрежения като най-големия риск през следващото десетилетие, докато 83% посочват инфлацията като притеснения за следващите 12 месеца.
Инфраструктурата понастоящем се разглежда като най-атрактивния клас активи, особено тези проекти, които включват производство на възобновяема енергия.
Притесненията относно Китай означават, че Индия остава една от най-атрактивните страни за инвестиции за втора поредна година, докато тенденция да се строят мощности в близост до пазара, на който се реализира продукцията, увеличава привлекателността на страни като Мексико, Индонезия и Бразилия.
Освен Китай, Великобритания и Италия се разглеждат като по-малко атрактивни, а на фона на повишените лихви, тенденцията за работа от вкъщи и онлайн пазаруването, собствеността сега се смята за частния актив с най-ниска атрактивност.
По думите на Рингроу, суверенните фондове, които са се представили по-добре през миналата година, са тези които са разпознали риска от инфлираните цени на активите и са били готови да направят значителни промени в портфолиото си.
Ситуацията ще остане същата и в бъдеще.
„Фондовете и централните банки сега се опитват да се справят с по-високата инфлация”, казва той, добавяйки, че се наблюдава голяма промяна в начина на мислене.
Търсенето на злато по света намалява през първото тримесечие на тази година
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света
Украинските валутни резерви достигнаха рекордните 39 млрд. долара
За първи път в историята: Златните резерви на Русия надминаха доларовите

Австрийската енергийна компания OMV ще продължи да купува по-голямата част от газа си от Русия тази зима, въпреки че компанията си е осигурила допълнителни договори, покриващи изцяло нуждите ѝ от внос от други източници, заяви главният ѝ изпълнителен директор за Financial Times.
Алфред Щерн обяви, че 18 месеца след войната в Украйна компанията му не прави никакви планове за излизане от дългосрочния си договор за доставки с руската „Газпром“, подписан през 2018 г. Руският газ не е подложен на западни санкции. „Докато „Газпром“ извършва доставки…, ние ще продължим да вземаме тези количества от „Газпром“, заяви Щерн.
На въпрос дали санкции на ЕС върху руския газ ще бъдат приети добре, или ще осигурят отдих за репутацията на компанията, 58-годишният австриец заяви, че политиците трябва да вземат решение по въпроса, но предупреди, че „елиминирането на определени източници също ще тласне цените нагоре“.
„Като индустриална компания имаме задължение да гарантираме, че използваме тези източници, докато са законово приемливи“, допълни Щерн.
OMV, регионален енергиен гигант със значителен бизнес с петролни и химически продукти, генерирал миналата година приходи от 62 млрд. евро, осигурява около 30% от доставките за австрийския газов пазар. Компанията, чийто най-голям акционер е австрийското правителство, е остро критикувана заради зависимостта си от руската енергия.
 

В определени моменти миналата зима компанията плащаше над 1 млрд. долара месечно на Кремъл за руски газ.
Откъсването на страните членки от зависимостта им от руската енергия се превърна в централен стълб в реакцията на ЕС на войната в Украйна. През юни 2022 г. Брюксел забрани вноса на руски петрол. Но ограничаването на газа на Кремъл се оказа по-трудно заради централната му роля в икономиките на много страни. Санкции върху вноса на газ са обсъждани от ЕС, но няма постигнат консенсус.
Докато съседните Германия и Чехия сведоха до 0 вноса на руски газ, Австрия, подобно на Унгария, не е постигнала особен напредък в намаляването на зависимостта си от руски газ.
Австрийският енергиен министър Леоноре Гевеслер призна миналия месец, че не е направено достатъчно и призова австрийските енергийни компании да постигнат по-конкретен напредък към намаляването на вноса на руски газ.
Но Щерн отхвърли критиките, че OMV бездейства. „Компанията е финализирала договори за осигуряване на тръбен капацитет за пренос на газ, достатъчен да покрие всичките ѝ нужди, и си е осигурила доставки от Норвегия и от LNG терминали в Нидерландия“, посочи той.
„Всичко това ни дава достъп до неруски газ, който е повече от достатъчен, за да покрием задълженията си към нашите клиенти“, посочи Щерн и отбеляза ненадеждния характер на руските доставки, варирали значително миналата година и са съставлявали между 20% и 70% от месечния внос на газ на OMV.

 
Руските доставки към Австрия може да бъдат прекъснати за постоянно догодина заради прекратяване на съществуващ договор за пренос между Русия и Украйна.
По думите на Щерн OMV е одобрила 2 млрд. евро с цел въвеждане в експлоатация на газовото находище „Нептун дийп“ до 2027 г. в съвместно дружество с румънската „Ромгаз“, в което компаниите имат по 50% участие. Проектът ще пренася 100 млрд. куб. м природен газ към европейския пазар.
„Това ще превърне Румъния в най-големия производител на природен газ в ЕС, а OMV – в един от най-големите производители на газ в Европа. Мисля, че това е значителен принос за сигурността на доставките за Европа“, изтъкна Щерн.
Според него като цяло OMV е свършила „изключително добра работа“ в справянето с настоящата енергийна криза, но същевременно призна, че условията „вземи или плати“ в договора с „Газпром“ още поставят Русия в по-силната позиция да реши колко газ да купува или да не купува OMV от нея.
Щерн се въздържа от пряка критика на договора и го определи като основан на „стандартни“ пазарни условия. „Няма нищо странно в него“, допълни той.

Договорът е до 2040 г. и беше подписан през 2018 г. от предшественика на Щерн Райнер Зеле, критикуван, че е твърде близък до руските интереси. Руският президент Владимир Путин пътува лично до Виена, за да присъства на подписването.
„Компанията си поставя за цел 50% от приходите ѝ да идват от бизнеса ѝ с химически продукти до 2030 г. спрямо 30% сега. Тя ще продължи да се освобождава от традиционния си бизнес с петролни продукти и вместо това ще се съсредоточи върху зелени горива като водород“, добави Щерн.
Той отказа да коментира по думите му „пазарни слухове“ от миналата седмица, че OMV преговаря за възможно сливане за 30 млрд. долара на химическото си подразделение Borealis с Borouge, компанията за химически продукти, където мажоритарен собственик е Adnoc от ОАЕ. Borealis има дял от 36% в Adnoc.
„Немислимо е OMV да сключи сделка за намаляване на вниманието си върху химическите продукти. Химическите продукти са двигателят на растежа в нашата стратегия“, подчерта Щерн.
По думите му OMV не продава никакви акции на Borealis. Adnoc също притежава 25% от компанията и 25% от самата OMV. Австрийският гигант притежава 15% от Adnoc. „По-малката сложност винаги е по-добра, но не винаги е възможна“, отбеляза Щерн.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Един от най-големите европейски енергийни гиганти продължава да търгува с руски газ
„Газпром“ заплашва със санкции украинския газов оператор
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?