Тези, които са били заети през първото тримесечие на 2023 г., са били 75,3% от трудоспособното население (лица на възраст от 20 до 64 години) в ЕС. Това представлява увеличение с 0,5 процентни пункта спрямо последните 3 месеца на 2022 г., сочат публикуваните днес най-нови данни на европейската статистическа агенция Eurostat.
България е страната от ЕС с най-голямо увеличение на заетите лица през посочения период – с 2,8 пр.п., следвана от Хърватия (+2 пр.п.) и Кипър (+1,1 пр.п.).

Докато трудовата заетост се увеличава в 19 страни от ЕС, тя остава без промяна в Латвия и Финландия. В 5 държави от ЕС броят на заетите лица спада през първото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното. Най-значителен спад е отчетен в Словения (-1,6 пр.п.), Литва (-1 пр.п.) и Малта (-0,3 пр.п.).
Броят на регистрираните трудоспособни жители на страните от ЕС, които не са открили желаната работа, достига през първото тримесечие 11,3% от всички лица от 20 до 64 години. Повечето от тях са безработни, отбелязва агенцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-търсените професии на българския пазар?
Колко непълнолетни започнаха работа от началото на годината?

74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната

В последните седмици Русия води активна кампания в опит да избегне задълбочаване на финансовата си изолация, пише Bloomberg. Търсейки подкрепата на Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ, Кремъл се бори срещу опитите на Украйна да накара Работната група за финансово действие (FATF) на Г-7 да включи Русия в някои от санкционните си списъци на следващата си среща, която ще се проведе на 19-23 юни.
Целта на базираната в Париж организация разработване на стандарт за борба с мръсните пари и разработване на стратегии срещу прането на пари. Според Bloomberg е възможно в края на месеца FATF да включи Русия в своя „черен“ или „сив“ списък. Това ще блокира изпълнението на енергийни проекти, инвестиции и сътрудничество с членове на организацията.
На този етап Кремъл изпраща предупреждения към свои партньори, че включването в някои от тези списъци ще затрудни и оскъпи търговията помежду им. Изчисленията на руските власти сочат, че Турция и ОАЕ ще загубят около 1% от своя БВП, ако това се случи, пише още Bloomberg.
В писмото до турските власти например се споделят опасения за бъдещето на АЕЦ Аккую и „Турски поток“ и как ще могат да плащат за почивката си руските туристи. Москва припомня още, че Анкара купува и други суровини от Русия – въглища, метали и т.н. В писмото до Саудитска Арабия има предупреждение и за блокиране на ядрен проект на „Росатом“ на територията на страната.

„Русия знае, че нарушава стандартите на FATF и сега прибягва към своята традиционна тактика на изнудване“, коментира информацията финансовият министър на Украйна Серхий Марченко.
Според източници на Bloomberg Кремъл „обрабова“ и Индия по същия начин. Страната е един от основните пазари за руския петрол в последните месеци.
Очаква се и онлайн среща на представителите на БРИКС – организацията, обединяваща интересите на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, на която Москва да повдигне въпроса за новите санкции.
През февруари 2023 г., година след началото на войната в Украйна, FATF прекрати членството на Русия. Основание за това са обстрелите на критична гражданска инфраструктура от Москва, информацията за търговия с оръжие от санкционирани от ООН юрисдикции и злонамерени кибератаки от Русия.

„Действията на Руската федерация неприемливо противоречат на основните принципи на FATF, насочени към насърчаване на сигурността и интегритета на световната финансова система“,гласи съобщение на сайта на организацията.
Включването на Москва в черния списък на организацията ще нареди страната до Северна Корея, Иран и Мианмар и би означавало задължение на банки, инвестиционни компании и други финансови институции да извършват засилени проверки на всички парични потоци и предприемане на мерки за защита на стабилността на финансовата система.
В „сивия“ списък са страни като Турция, Южна Африка, ОАЕ и Йордания. Според анализ на МВФ включването в него има „голямо“ и статистически значимо намаление на капиталовите потоци“.
Москва обвини FATF, че превишава правата си, а решенията, които взима са политически мотивирани. Но активността, с която в Русия реагират на заплахата, подсказва, че властите са наясно, че подобна санкция ще има сериозен ефект върху икономиката, пише още Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руските олигарси няма къде да харчат парите си
Голяма руска банка отчете загуби за милиарди
Русия тайно моли Запада да сложи край на войната в Украйна

България остава в топ 10 по най-висока годишна инфлация в Европейския съюз, въпреки рязкото понижение в темпа на растеж през месец май.
Годишната инфлация в ЕС намалява до 7.1% през месец май, спрямо 8.1% през предходния април, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Конкретно за еврозоната годишната инфлация възлиза на 6.1%, спрямо 7% през предходния месец. Годишната инфлация намалява в 26 страни от ЕС, като увеличение се наблюдава само в една държава – Нидерлания.
Инфлацията в България през май се понижава до 8.6%, спрямо 10.3% през април, според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – сравнима мярка на инфлацията за страните от ЕС. Именно този измерител се взима предвид при оценката на ценовата стабилност у нас, което е един от критериите за членство в еврозоната.
България се нарежда на десета позиция по-най-висока годишна инфлация през май, което е подобрение спрямо началото на годината, когато страната попадаше в челната петица. На месечна база у нас се отчита дефлация от минус 0.2%, което се случва за първи път от близо 3 години насам, когато говорим за ХИПЦ.
Припомняме, че според националния измерител (индекс на потребителските цени), през май у нас бе отчетена дефлация в размер на 0.1%, което се случва за първи път от близо 2 години. От данните на НСИ стана ясно, че според ХИПЦ също се отчита отрицалена инфлация, но в по-висок размер, а именно горепосочените минус 0.2%.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
На месечна инфлацията в ЕС и еврозоната остава стабилна (0%), докато месечна дефлация се отчита в десет страни членки, включително България.
Сред страните с най-висока годишна инфлация в ЕС през май попадат Унгария (21.9%), Полша (12.5%), Чехия (12.5%), Словакия (12.3%), Латвия (12.3%), Естония (11.2%), Литва (10.7%), Румъния (9.6%) и Австрия (8.8%).
Страните с най-ниска годишна инфлация в ЕС през май са Люксембург (2%), Белгия (2.7%), Дания (2.9%), Испания (2.9%), Кипър (3.6%), Гърция (4.1%) и Финландия (5%).

Годишната инфлация в Германия, която е най-голямата европейска икономика, намалява до 6.3%, спрямо 7.6% през предходния месец. На месечна база в Германия се отчита дефлация от минус 0.2%.
Инфлацията в еврозоната намалява до най-ниското ниво от началото на войната в Украйна
Инфлацията през април в ЕС се забави в почти всички страни членки
Месечната инфлация вече е само 0.3%

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет реши, че временно изпълняващ длъжността на главен прокурор ще бъде Борислав Сарафов, който досега беше заместник-главен прокурор и директор на Националната следствена служба. Той ще изпълнява функциите до избора на нов главен прокурор от Пленума на ВСС.
Сарафов получи подкрепата на 8 от 9-те членове на колегията. Против гласува Пламен Найденов. Решението на колегията подлежи на обжалване в 14-дневен срок, според Огнян Дамянов

Членовете на колегията решиха, че са органът, който трябва да избере изпълняващ длъжността главен прокурор, а не Пленума на съвета. След това приеха, че изборът ще стане измежду заместниците на Иван Гешев, който стана първият предсрочно освободен от поста в историята на България, а критерият, който ще използват, е старшинство.
Така измежду Даниела Машева, Красимира Филипова, Десислава Пиронева, Борислав Сарафов, колегията избра Сарафов. Петият заместник Пламена Цветанова тази сутрин е поискала да бъде освободена от поста.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Радев подписа указа – Иван Гешев вече не е главен прокурор

Преките чуждестранни инвестиции в страната достигат 1.85 млрд. евро за първите четири месеца на тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 64.5% спрямо същия период на миналата година. За сравнение, нетният поток на преките инвестиции в страната тогава отново бе положителен и възлизаше на 1.12 млрд. евро или със 727.5 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат.
Конкретно за месец април, нетният поток на чуждестранните инвестиции е положителен в размер на 46 млн. евро. През април миналата година потокът бе отрицателен, достигайки минус 241.4 млн. евро.
Настоящият размер на преките инвестиции се равнява на 2.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
Трябва да се отбележи, че данните за нетния поток на чуждите инвестиции в страната са предварителни, което означава, че подлежат на ревизия, която може да измени размера им. Така например, след ревизия на данните за първото тримесечие, нетният поток на преките вложения възлиза на 1.808 млрд. евро за периода. Това представлява увеличение спрямо предварителните данни, публикувани през миналия месец, според които нетният поток на преките инвестиции в страната за първото тримесечие достига 1.498 млрд. евро или над 300 млн. евро по-малко спрямо ревизираните данни.
Чуждите инвестиции у нас достигнаха близо 1.5 млрд. евро за първите три месеца на годината
С отчета за месец май тази година ще бъдат направени ревизии на данните за април 2023 година. Данните за 2022 г. и 2023 г. подлежат на ревизия и с годишните данни на Националния статистически институт и допълнително постъпили отчети на предприятията с чуждестранно участие.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – април 2023 г. са от Нидерландия (543.9 млн. евро), Гърция (313.6 млн. евро) и Италия (102.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Румъния (12.5 млн. евро) и Украйна (24.3 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0.03 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 6.4 млн. евро за януари – април 2022 година.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 250.4 млн. евро за януари – април 2023 г. Той е по-голям със 169.4 млн. евро от този за януари – април 2022 г., който е положителен в размер на 81 млн. евро, сочат данните на БНБ.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 846.6 млн. евро, при положителна стойност от 899.1 млн. евро за януари – април 2022 година.
Чуждите инвестиции у нас скачат с 86% през 2022 година

Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 757.7 млн. евро, при положителна стойност от 147.1 млн. евро за януари – април 2022 година.
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – април 2023 г. възлиза на 148.2 млн. евро (0.2% от БВП), при 167 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – април 2022 г. През април 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 1.5 млн. евро, при положителна стойност от 6.5 млн. евро за април 2022 година.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Единодушно, със 190 гласа, парламентът гласува окончателно на второ четене да бъде закрито държавното предприятие „Държавна петролна компания“ с промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
Първото четене беше вчера, веднага след това депутатите започнаха обсъждането на законопроекта и на второ четене в залата, но заради изтичане на пленарното време, дискусията беше поставена на пауза и продължи днес.

„Направените анализи сочат, че съществуването на „Държавна петролна компания” е напълно необосновано от гледна точка защита на държавния интерес, икономическата логика и защитата на конкурентния пазар на горивата в България. Участието на държавното предприятие на свободния пазар на горивата не е обусловено от идентифициран „провал“ на пазара, който да налага държавна намеса“, заявява бившето служебно правителство и вносител на промените в мотивите си.
В срок от 7 дни от влизането в сила на закона министърът на икономиката и индустрията открива процедура по ликвидация, освобождава членовете на УС, назначава ликвидатор и определя възнаграждението му, гласува парламентът.
С други приети текстове се определи, че съхраняването и опазването на военновременните запаси ще се извършва от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или ще се възлагат от нея чрез договори на търговци и организации, определени от агенцията на конкурсен принцип.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавният резерв бърза с рекордна поръчка за горива
Държавният резерв има нов любим доставчик на горива
Държавната петролна компания не може да се приватизира и фалира