Софийският университет е сред най-добрите 5% висши учебни заведения в света

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ заема 952 място от общо 20 531 висши училища в света в обявената в понеделник класация на Center for World University Rankings за 2023 г., обяви пресцентърът на висшето училище.
Според данните Софийският университет е на 366-ото място сред висшите училища в Европа.
Тhe Center for World University Rankings публикува най-голямата академична класация на световните университети. В България Тhe Center for World University Rankings класира Софийския университет на първо място, а общият му резултат в класацията е 70,7.
Така СУ заема място сред най-добрите 4,7% висши учебни заведения в света в класацията на Center for World University Rankings за 2023 г.

Методологията на Тhe Center for World University Rankings включва 7 показателя, групирани в 4 области: качество на образованието, измерено с броя на университетските възпитаници, спечелили големи академични отличия, спрямо размера на университета (25%); заетост на възпитаниците, измерена с броя на възпитаниците на университета, заемали висши ръководни длъжности в големите компании (25%); качество на преподавателите, измервано от броя на преподавателите, спечелили големи академични отличия (10%); ниво на научните изследвания, включващо: продукция на научни изследвания (измерени чрез общия брой научни статии (10%); публикации (измерени чрез броя на научните статии, публикувани в списания от най-висок клас (10%); влияние на научните изследвания (измерено чрез броя на научните статии, публикувани в силно влиятелни списания (10%); цитирания (измерени чрез броя на високо цитирани научни статии (10%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо заплатите в Софийския университет са по-малки от учителските?
Университетите у нас са наполовина празни
За 10 години: Чуждестранните студенти у нас са два пъти повече

Бившият директор на Audi се призна за виновен по „Дизелгейт“

Бившият директор на германския автомобилостроител Audi Руперт Щадлер се призна за виновен в делото за измама по скандала „Дизелгейт“, предадоха световните агенции.
Съдът в Мюнхен предложи на Щадлер условна присъда, ако направи изрични признания за вината си и плати глоба в размер на 1,1 млн. евро, припомня ДПА.
В началото на май бившият ръководител на Audi заяви, че ще направи признания.

Припомняме, че скандалът дизелгейт избухна през 2015 г., когато беше установено, че на коли с дизелови двигатели е бил монтиран манипулиращ софтуер, който да занижава данните за отработени емисии. Първоначално той запoчна във Volkswagen, след което обхвана и други марки, включително Audi.
Само с едно „да“ Щадлер потвърди изявление, прочетено от адвоката му, с което признава вината си.
Според изявлението той е имал възможност да се намеси, но не го е направил и съжалява за направените избори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шефът на Audi се разследва във връзка с „Дизелгейт“
Volkswagen уволни свой бивш директор, който е в затвора

Общо 562 фирми подадоха проекти за изграждане на ВЕИ системи по ПВУ

Тенденцията на повишен интерес на малките и средни фирми към финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост се запазва и при третата отворена процедура по линия на Министерството на иновациите и растежа – тази за изграждане на собствени ВЕИ на фирмите. 562 български фирми кандидатстваха по процедурата от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да финансират свои нови ВЕИ системи в комбинация с батерии за съхранение на енергия.
При бюджет от 200 млн. лв., подадените проекти предложения са на общата стойност 330 686 871 лв., част от които средства (близо 160 млн. лв.) ще се изплащат именно от МИР и са осигурени.
ЕС ще финализира нова цел за възобновяема енергия до 2030 г.
Припомняме, че в първоначалното проектиране на мярката по ПВУ, бюджетът й е бил едва 20 млн. лв., но на базата на засиления интерес от страна на фирмите, бюджетът бе увеличен на до 200 млн. лв. и кандидатстването показа, че средствата са разчетени така, че да стигнат.
Подаването на документите приключи в понеделник, в 16,30 ч. ПВУ не покрива 100% от разходите за монтирането на ВЕИ системите, а между 35% и 50% в зависимост от категорията и икономическия район, от който е кандидатстващата фирма.

Всички формуляри се подаваха електронно през системата ИСУН 2020.
Това е първата мярка с такава сложност по Плана за възстановяване, защото изискваше представяне на идейни и технически проекти за ВЕИ-системите от страна на фирмите кандидати. Въпреки сложността на процедурата и факта, че в България тя се провежда за първи път, различни по големина компании успешно подготвиха и подадоха проектите си, което МИР отчита като добра кондиция на бизнеса у нас за проекти с висока степен на сложност и иновативност.
Мярката от ПВУ е насочена към микро-, малки и средни предприятия, както и към дружества с до 3000 служители. Те можеха да са от различни икономически сектори като „Преработваща промишленост“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ и др.
Компаниите можеха да поискат подкрепа от 75 000 лв. до 1 млн. лв. за монтиране на фотоволтаични системи и батерии за съхранение на произведения ток. Ако бъдат одобрени за финансиране, новите ВЕИ ще им помогнат да оптимизират разходите си за електроенергия, а генерираните спестявания да влагат например в нови продукти или в оптимизиране на производствените процеси. Разглеждането и оценяването на подадените проектни предложения започва до седмица, при интензивен режим на проверки. С оглед на сложността на оценяването се очаква списъците с одобрените за финансиране предприятия да бъдат публикувани в началото на месец август. На практика, това ще са първите фирми в България, които ще получат пари по линия на „зелените политики“ от Плана за възстановяване и устойчивост у нас.
По първата мярка – „Технологична модернизация“, също имаше голям интерес и МИР почти приключи със сключването на договорите, а по втората – „ИКТ решения и киберсигурност“ вече са поканени 750 фирми, от класираните 1599, да пристъпят към сключване на договорите си за финансиране. По двете мерки общо МИР ще изплати близо 300 млн. лв. от Плана за възстановяване.
До дни МИР ще обяви за кандидатстване и следващата мярка, пета по ред мярка от ПВУ – за изграждане на Индустриални зони – с бюджет около 212 млн. лв.