Очаква се Централната банка да запази своята политика за процент (8,5%) под нивото на инфлация (44% към април), а икономическите органи да продължат своите мерки за контрол на стойността на лирата и кредитния растеж. Това прогнозират експертите от Кофас след спечелването на президентските избори от Реджеп Тайип Ердоган. 
Според специалистите по кредитно застраховане, в краткосрочен план страната вероятно ще запази настоящата парична политика и мерките, насочени към стимулиране на икономическия растеж. Възможно е обаче да се допусне постепенно отслабване на лирата, за да се подкрепи износа, да се намали вноса и да се противодейства на разширяването на текущия дефицит (приблизително 3.5% от БВП в края на 2023 г. според Кофас).
Все още е вероятно да има преминаване към по-конвенционални политики, въпреки че не може да се очаква напълно връщане към ортодоксална финансова такава.
Експертите подчертават, че ключовото предизвикателство пред южната ни съседка ще бъде да се избегне криза на платежния баланс на страната. Усилията на властите в Турция за стабилизиране на лирата през последните години с политика на ниски лихвени проценти изчерпаха международните резерви на централната банка.
Още: Турската лира се обезцени с 10% от началото на годината
От април общите брутни резерви, които включват валутни и златни такива, намаляха с около 10 милиарда щатски долара до 101.6 милиарда щатски долара, което е най-ниското равнище от юли 2022 г. Спадът през тази година достигна 24 милиарда щатски долара според изчисленията. Очаква се нетните резерви, без да се включват валутните споразумения, да са около -60 милиарда щатски долара. Краткосрочният външен дълг на Турция е около 161.4 милиарда щатски долара. Чуждестранните инвестиции в турските облигации и акции спаднаха до около 25 милиарда щатски долара в средата на май в сравнение с 143 милиарда щатски долара през 2012 г. Следователно, рисковете, свързани с кризата на платежния баланс, са по-високи, освен ако не настъпи връщане към по-традиционни модели на финансова политика.
Наред с това, продължава високата доларизация в страната, тъй като турците се стремят да защитят спестяванията си в резултат от високата инфлация. Ако се увеличат лихвените проценти, това може да помогне за избягване на допълнителни нараствания в търсенето на чуждестранна валута. Въпреки това, ако властите продължат да оказват натиск върху лихвените проценти, това може да предизвика нов кръг от рязко поевтиняване на лирата. Това, от своя страна, ще допринесе за вече високите инфлационни напрежения, ще влоши неговите очаквания и ценовото поведение на компаниите.

В момента страната може да заема от международните пазари, което ѝ позволява да прави външните си плащания. Тази ситуация, заедно с търсенето на чуждестранна валута от страна на домакинствата и компаниите, създава допълнителни рискове за отслабване на лирата. Всяко допълнително поевтиняване на местната валута ще допринесе за вече високия инфлационен натиск.
Лирата вече е загубила 90% от своята стойност през последното десетилетие. Без въвеждането на по-конвенционални икономически политики, рисковете от криза при платежния баланс се явяват много високи. Въпреки това, връщането към тях ще повиши лихвените проценти и фискалните ограничения и вероятно ще предизвика нова рецесия през втората половина на 2023 г. Прогнозата е, че честите промени могат да усложнят управлението както на бизнесите на компаниите и банките, така и на самите домакинства.
 
 
 

Безработицата в България през април 2023 г. е била 3,9%, което е лек спад спрямо 4% през март 2023 г. и 4,5% през април 2022 г., обяви статистическата агенция на ЕС Eurostat, като се позовава на сезонно изградени данни.
През април 2023 г. безработицата в ЕС е била 6%, без промяна спрямо март и по-ниска от тази през април 2022 г. (6,1%), съобщи Eurostar. В еврозоната безработицата през април 2023 г. е била 6,5%, което е по-малко от нивото от 6,6% през март и от 6,7% през април 2022 г.
Особено ниско е нивото на безработица през април в Германия и Малта – и в двете страни е 3%. Най-високо е било нивото на безработица в Гърция (12,7%) и Испания (12,9%).

В България младежката безработица през април 2023 г. е 9,2%, което е спад спрямо 9,4%, отчетени през март, и от 11,2% през април 2022 г.
През април 2023 г. младежката безработица в ЕС е 13,8%, което е понижение спрямо 14% през март и 14,2% през април 2022 г.
В еврозоната младежката безработица през април 2023 г. е 13,9% (14% през март, 14,3% през април 2022 г.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Спад на обявите за работа през април
Въпреки кризата: Рекордно ниска безработица у нас

Българи и румънци са най-големите работохолици в ЕС

Ремонтираната неотдавна северозападна писта на Международното летище във Франкфурт е била отново затворена само няколко часа след отварянето й за полети, предаде ДПА.
Авиокомпаниите са отчели все по-големи щети върху гумите на самолетите след кацане на пистата.
Операторът на летището Fraport почисти неотдавна конкретната писта с дължина 2800 метра от абразия и постави нов вид повърхност, която не се плъзга.
Преди полет: Освен багажа, авиокомпания ще мери и теглото на пътниците
„Налице е масово износване на гуми при кацане и все по-голям брой гуми, които вече не могат да се използват след кацане“.  Това се посочва в публикация на изданието за авиация „Аеро“, което цитира вътрешен източник от „Луфтханза“. 
Водещият германски авиопревозвач е информирал летището и въздушния контрол, че самолетите му няма да кацат на северозападната писта от съображения за сигурност.
Най-голямото германски летище има още две писти и една допълнителна писта, на която са разрешени само излитания.
Говорител на Fraport заяви, че редовните операции продължават без по-големи нарушения, но може и да има закъснения. Говорителят уточни, че компанията работи, за да намери спешно решение.
 

Цените на жилищата в еврозоната може да се насочат към „хаотичен“ спад, тъй като високите лихви по ипотечните кредити правят покупките недостъпни за домакинствата и непривлекателни за инвеститорите, обяви ЕЦБ, цитирана от Reuters.
Това е един от няколкото риска, посочени в Прегледа на финансовата стабилност на ЕЦБ, заедно с по-високите разходи за обслужване на заемите и по-бавния ръст, който вреди на компаниите и на домакинствата и на свой ред помрачава перспективите пред традиционните кредитори и сенчестите банки.
От юли ЕЦБ повишава лихвите от достигнатото рекордно дъно насам в опит да се справи с инфлацията и изглежда ще продължи и в идните месеци.
Но последиците от най-силния ръст на лихвите за последните десетилетия чак сега започват да се усещат от имотния пазар, който процъфтяваше през десетилетието на лесно кредитиране.

„В бъдеще спадът на цените може да стане хаотичен, тъй като растящите лихви по новото ипотечно кредитиране все повече компрометират достъпността и повишават лихвеното бреме върху съществуващите ипотечни кредити, особено в страни, където ипотечните кредити с плаващи лихви преобладават“, отбелязва ЕЦБ.
Тя не посочи кои са тези страни, но данните ѝ сочат, че Португалия, Испания и Прибалтийските страни са сред тези, където делът на ипотечните кредити с плаваща лихва е най-висок.
ЕЦБ предупреди и че регионите, където институционалните инвеститори имат силни позиции на жилищния пазар, може да понесат по-голям удар при оттегляне на капитали. Сред тях са Берлин, части от Западна Германия и някои столици като Париж, Мадрид, Лисабон и Дъблин.
В положителен план ЕЦБ посочва, че домакинствата се възползват от силния пазар на труда, което означава, че по-малко хора е вероятно да спрат да изплащат ипотечния си кредит заради безработица.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя страна в ЕС има най-високи разходи за жилище?
Гърция освобождава собствениците на имоти от данък тази година
Кои са 5-те най-добри дестинации за покупка на имот на морето?