Нивата на наличните парични средства в Министерството на финансите на САЩ се намират на опасно ниско ниво докато Вашингтон чака до последния момент да вземе решението за повишаване на тавана на дълга.
Към 25 май щатското финансово министерство има 38.8 млрд. долара в брой, според последните налични федерални данни, предава CNN.
Това е с около 200 млрд. долара по-малко спрямо началото на този месец и близо до минимално допустимото ниво от 30 млрд. долара.
За сравнение, цели 31 милиардери имат лично състояние, което надвишава наличните парични средства на Министерството на финансите на САЩ от 38.8 млрд. долара, според данните на Bloomberg Billionaires Index.
Личното състояние на някои от тях, като модният магнат Бернар Арно, се оценява на доста по-висока сума. Арно, който седи зад гиганта в света на луксозните стоки LVMH, разполага с нетно състояние от 193 млрд. долара.
Състоянието на шефа на Tesla Илон Мъск възлиза на 185 млрд. долара, а богатството на основателя на Amazon Джеф Безос се оценява на 144 млрд. долара.
Списъкът на милиардерите, чието лично състояние надвишава парите в брой на финансовото министерство, включва имена като Майкъл Дел, инвеститорът Уорън Бъфет и съоснователят на Facebook Марк Зукърбърг, както и милиардери с по-нисък профил, като французина Франсоа Пино и председателят на Chanel Ален Вертхаймер.
Президентът Джо Байдън и председателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти постигнаха двупартийно споразумение за премахване на тавана на дълга до 1 януари 2025 година.
Байдън за дълга и бюджета на САЩ: Добри новини
Ако Конгресът не повиши тавана на дълга до 5 юни, министърът на финансите Джанет Йелън предупреди, че правителството няма да има достатъчно средства, за да изплати всички държавни задължения изцяло и навреме.
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
Байдън и съпругата му обявиха колко са спечелили и платили като данък през 2022 година

Общият индекс на цените на производител в промишлеността намалява с 3.5% на годишна база през месец април тази година, сочат данните на Националния статистически институт.
Значителен спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 19.0%, както и в добивната промишленост – с 2.1%, а в преработващата промишленост е регистрирано увеличение – с 3.6%.
В преработващата промишленост значителен ръст на цените е отчетен при: производството на тютюневи изделия – с 46.3%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 29.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 18.4%. Намаление е регистрирано при производството на основни метали – с 11.3%.
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения, става ясно от методологията на НСИ.

Общият индекс на цените на производител се понижава с 2.3% през април спрямо предходния месец март. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.3%, и в преработващата промишленост – с 0.1%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение с 1.4%.
Индустриалното производство намалява за втори пореден месец
По-ниски цени в преработващата промишленост са регистрирани при: производството на химични продукти – с 3.8%, производството на хранителни продукти – с 1.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 0.7%. Ръст на цените е отчетен при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 12.6%, производството на основни метали – с 1.8%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 1.6%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 3.2% спрямо април 2022 година. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7.0%, и в преработващата промишленост – с 0.8%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение – с 2.2%.
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – с 5.5%, производството на електрически съоръжения – с 1.1%, производството на основни метали – с 0.7%, производството на хранителни продукти – с 0.6%. Ръст на цените е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили – с 1.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 1.4%, производството на тютюневи изделия – с 1.3%.
България първа в ЕС по спад на производствената инфлация на месечна база
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 4.7% в сравнение с април 2022 година. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.1%, а ръст е отчетен при: преработващата промишленост – с 6.5%, и добивната промишленост – с 1.1%.
Спрямо април 2022 г. съществен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 60.5%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 37.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 26.5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 26.2%. Намаление на цените е отчетено при производството на основни метали – със 17.0%, и при производството на химични продукти – със 7.9%.
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 0.9% през април 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. намалението е с 1.5%.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, предава БТА.
Проектът за промени в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза предвижда към всяка държавна или общинска болница да се разкрие поне една ТЕЛК. Заложено е увеличаване на комисиите от 70 на 150. Освен това в нея да работят лекари от болницата и документите на пациентите да се разглеждат на случаен принцип, както и това да става неприсъствено за болните хора. Експертите в комисиите също ще получат задължението да уведомяват по-добре пациентите за движението на документите, включително по електронен път.
Промените целят да се реши проблемът със забавяне на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане, осъществявана от ТЕЛК.

Вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров заяви, че идеята на поправките е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит да ускорят процедурите. „Това, което е предложено, се концентрира върху принципите, които в момента работят“, заяви той и добави, че се цели правилата да се спазват от всички комисии.
По думите на Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) статутът на ТЕЛК какъвто е, „просто трябва да бъде премахнат“. „Тук ни се предлага нещо кардинално противоположно“, заяви той и определи ТЕЛК като „универсален ключ“ за социални придобивки.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара (БСК) заяви, че организацията подкрепя направените предложения и изрази притеснение дали общинските болници ще имат капацитет да се справят със задълженията, които им вменява проектът на постановление.
Михаела Михайлова заяви, че Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепя направените промени. От организацията предлагат да се изготви програма за контрол на лекарските комисии в дългосрочен план.

От КНСБ определиха предложенията като стъпки в положителна насока, които ще доведат до подобряване на медицинската експертиза и на комисиите, на които тя е възложена. Синдикатът споделя притесненията за капацитета на общинските болници.
След като представи притесненията на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Ася Гонева заяви, че синдикатът се въздържа от подкрепа. „Имаме сериозни притеснения, че добрите намерения, които са в посока да създадат условия хората да не чакат с месеци и години произнасянето на специализираните комисии, могат да останат само на хартия заради това, че всички сме наясно с кадровото обезпечение на системата“, отбеляза тя. По думите ѝ в над 60 страници мотиви никъде не е отбелязано как се гарантира обективността за документацията, по която ще се произнасят комисиите. „Не видяхме как се проследява отговорността по веригата от медицински лица, които предлагат, подготвят и обезпечават целия комплект от документи“, заяви Гонева.
Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис заяви подкрепа за предложенията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Край на корупцията: Експертизата в ТЕЛК става електронна и анонимна
Как ще се изплащат пенсиите при забавени ТЕЛК-решения?
Последен ден за обезщетения по ТЕЛК пенсии, предупреждение за винетките