По Националния план за възстановяване и устойчивост Министерството на труда и социалната политика реализира проект за 194 млн. евро, според който до средата на 2024 г. ще бъдат обучени 200 000 безработни и заети за придобиване на базово или средно равнище на дигитални умения. Това заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова на конференция „Качествени работни места и как да ги създадем“.
Форумът е организиран от EURACTIV България и Eurofound – Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, предава БТА.
„Целта е до средата на 2026 г. обучените в дигитални умения да бъдат около 500 000 души. На 100 000 души ще бъде предоставена възможност да сертифицират безплатно дигиталните си умения, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене“, добави тя.
На фона на сигналите на бизнеса в България за критично ниското ниво на дигитални умения на българите и драматичното разминаване с нуждите на трудовия пазар служебното правителство одобри през март възможност за финансиране на цифрови и други ключови компетенции. Така за първи път се финансират обучения за придобиване на определено ниво на цифрова компетентност.

„България е заложила 1,6 млрд. евро по НПВУ за действия, свързани със цифровия преход“, посочи Шалапатова. По думите ѝ общият ресурс на МТСП за мерки за повишаване на качеството на работната сила е 1 млрд. лв.
Над половината от работодателите в България (53%) търсят работна ръка с напреднало ниво на основните дигитални компетенции, а 14% изискват високо специализирано ниво. 31% биха приели работници със средно ниво на основните дигитални компетенции, а едва 2% – с основно ниво, според резултати от проучване по проект на Българската стопанска камара, Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Проучването показа сериозни дефицити в дигиталните умения. Само 19% от участниците в изследването покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. Анализът на реално притежаваните дигитални умения показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дават стотици хиляди левове на български компании за развитие на изкуствения интелект
Удължават срока за кандидатстване за енергийно обновяване на търговски обекти
Български предприятия могат да кандидатстват за 1.2 млрд. евро от Европейския фонд за отбрана

Младеж, завършил университет и постъпил на работа във фирма. На втория ден шефът го извикал и попитал:
– Ти силен програмист ли си?
– Как да ви кажа?
– Е силен ли си?
– В общи линии, да.
– Тогава ще се заемеш с преместването на компютрите.

От началото на следващата седмица се въвеждат промени в теоретичния изпит за кандидат-водачите. Това обяви транспортният министър Георги Гвоздейков.
Новото в теоретичната част на изпитите са интерактивни видеоклипове, които ще показват реални ситуации на пътя. На бъдещите шофьори ще бъдат задавани въпроси, свързани с видеата. С тях ще се оценява умението на бъдещите шофьори да предвиждат опасностите на пътя и бързата им преценка в конкретни ситуации.

Предвиждат се и промени в практическия формат на изпита. В момента се подготвя въвеждането на нова система, която електронно и на случаен принцип ще определя маршрута на всеки практически изпит непосредствено преди началото му.
Целта на промените е постигане на по-голяма обективност при оценяване на кандидат-шофьорите и ограничаване на субективния фактор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България втора по поскъпване на шофьорските курсове в ЕС
Отлагат важна промяна, която пречи да се купува шофьорска книжка
Рязко поскъпване на шофьорските курсове

Цeнитe нa пoчивĸaтa „ол инклузив“ зa няĸoи тpaдициoнни cpeдизeмнoмopcĸи дестинации, нa ĸoитo хората обичат да почиват, значително се повишават.
Cpeднaтa цeнa зa eднa ceдмицa в Maйopĸa, Иcпaния бeлeжи pъcт oт 21%. Цeнитe нa Teнepифe нарастват c нaд 22%, сочат дaнни нa ТrаvеlЅuреrmаrkеt, цитиpaнo oт ВВС. Ocтpoвитe в Гъpция cъщo нe правят изключения. B Kpит пoчивĸaтa e пo-cĸъпa c 25% спрямо 2022 г.
Kaтo цялo нaй-пoпyляpнитe дecтинaции Иcпaния, Typция, Гъpция, Πopтyгaлия и Kипъp ca пocĸъпнaли c близo 12%. ТrаvеlЅuреrmаrkеt изчиcлявa cpeднaтa cтoйнocт, като изпoлзвa peзyлтaтитe oт тъpceниятa зa пoчивĸи в дaдeнитe дecтинaции.

Πaĸeтнa цeнa ce увеличава нaй-мнoгo в Иcпaния c близo 15%, a в Πopтyгaлия c 5%.
Aĸo ce сравни с цените отпpeди пaндeмиятa пъĸ, ce oĸaзвa, чe cpeднaтa цeнa в пocoчeнитe дecтинaции e нapacнaлa c нa 30%.
Cпopeд Pичapд Cингъp, глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop нa ТrаvеlЅuреrmаrkеt, тypиcтитe изпoлзвaт eдин cpeщaн тpиĸ – дa ce изчaĸa дo пocлeднo, зa дa ce види дaли цeнитe пaдaт. „Toвa мoжe дa нe пpopaбoти тaзи гoдинa“, cмятa тoй.
Цeнaтa нa тypиcтичecĸaтa зacтpaxoвĸa cъщo ce e yвeличилa c oĸoлo 10%.

Bce пaĸ няĸoи paзxoди мoгaт дa ca пo-мaлĸo. Kaтo нaпpимep ĸoлa пoд нaeм. Cлeд pязъĸ pъcт минaлoтo лятo, нaeмaнeтo нa aвтoмoбили ceгa e пo-дocтъпнo. Цeнитe в Xъpвaтия, Итaлия, Иcпaния и Oбeдинeнитe apaбcĸи eмиpcтвa ca cпaднaли c нaд 40%.
Heoтдaвнa cтaнa яcнo, чe и цeнитe нa caмoлeтнитe билeти зaпoчвaт дa pacтaт. Toвa вeчe ce yceщa от пoтpeбитeлитe.
Cпopeд изпълнитeлният диpeĸтop нa Rуаnаіr Maйĸъл O’Лиъpи идвa ĸpaят нa epaтa нa eвтинитe билeти. Πoд пo-виcoĸи цeни ce визиpa пocĸъпвaнe c 5-10 eвpo в cлeдвaщитe 5 гoдини. Cpeднитe цeни нa ĸoмпaниятa до 40 eвpo, тoвa oзнaчaвa 45 – 50 eвpo cpeдни цeни в cлeдвaщитe 5 гoдини.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза? 50% от гърците не могат да си позволят едноседмична почивка
Ръст на пътуванията: Кои са най-предпочитаните страни от българите?
Коя е най-предпочитаната oт pycнaцитe лятнa чyждecтpaннa дecтинaция?
 

Прогмата за хуманитарна помощ за разселени лица от Украйна се удължава до 30 септември тази година. Решението на Министерски съвет влиза в сила от 1 юли, като по този начин българските хотелиери ще продължат да получават по 15 лева на ден на човек за настаняване, съобщават от пресцентъра на туристическото министерство.
Решението задължава още министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката в едномесечен срок да разработят предложения за интеграционни мерки на украинците, получили временна закрила.
Припомняме, че помощта се използва от места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, след като лицата, търсещи временна закрила, са преминали през буферни центрове. И още:

Помощта се предоставя на лица, които имат издадена валидна регистрационна карта на чужденец и им е предоставена временна закрила от Държавната агенция за бежанците, със срок на валидност до 4 март 2024 г.

Лицата са настанени в места, в които към 31.10.2022 г. са ползвали Програмата, в периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. и са продължили да я използват и след 16 ноември 2022 г.; продължават да са настанени в същото място за настаняване, в което са настанени към 31.10.2022г. или са преместени по изключение с решение по инициатива и преценка на Националния оперативен щаб (НОЩ). Условията и редът за това се определят от НОЩ.

Новонастанени лица се приемат по изключение с решение на НОЩ.

Не може да се приемат в места за настаняване и подслон новопристигнали лица от Украйна, които искат да се възползват от Програмата, без решение и разрешение от НОЩ.

Министерството на туризма няма да верифицира нощувки и да изплаща средства за настанени лица, които не отговарят на описаните условия. Към момента в места за настаняване има 17 111 украински граждани с предоставена временна закрила.
До 10 дни изплащат на хотелиерите близо 18 млн. лева за украинските бежанци

Френската енергийна група Engie и белгийското правителство подписаха днес споразумение за удължаване на живота на два ядрени реактора с едно десетилетие, след като войната на Русия в Украйна накара Брюксел да отложи излизането си от ядрената енергетика.
Германия затвори и последните си атомни централи
Белгия планираше да се откаже от ядрената енергетика през 2025 г., но миналата година реши да я запази за още 10 години, тъй като европейските държави се опитват да намерят алтернативи на руския енергиен износ.
„Това споразумение е важно за нашето енергийно бъдеще и за белгийските домакинства“, заяви министър-председателят Александър Де Кроо в изявление, цитирано от АФП. „То укрепва доставките ни на електроенергия, намалява енергийната зависимост на страната ни и гарантира производството в Белгия на нисковъглеродна и евтина електроенергия“, каза той.
Разположена между ядрената Франция и зависимата от газ и въглища Германия, Белгия разчита на остаряващите седем ядрени реактора, управлявани от Engie, за около половината от нуждите си от електроенергия.

От 2003 г. насам в белгийското законодателство е залегнало обещанието за постепенно спиране на ядрената енергия, а решението за отлагане на мораториума срещна острата съпротива на партията на Зелените. Планът, очертан миналата година, предвиждаше крехкото коалиционно правителство на Белгия да се съгласи да удължи експлоатационния срок на реакторите Doel 4 край пристанищния град Антверпен и Tihange 3 край Лиеж до 2035 г.
Сделката с Engie беше сключена след напрегнати преговори относно бъдещите разходи за управление на ядрените отпадъци.
Френската фирма заяви, че разходите са определени на 15 млрд. евро и ще обхванат отпадъците от седемте ядрени централи на Engie в Белгия. Engie ще трябва да плати и 8 милиарда евро за бъдещото демонтиране на централите.