„Газпром“ ще нагнети рекордните 72,84 млрд. куб. метра природен газ за следващия зимен сезон, съобщава руският гигант, като решението е взето от ръководството на компанията след анализ на изминалата зима.
Газовaта компания беше нагнетила рекордните 72,66 млрд. куб. метра през изминалия зимен сезон, а максималният добив е достигнал 852,4 млн. куб. метра. Първите дни на януари са били предизвикателство за „Газпром“, зараду ниските температури, средни – до -21,2°С, или с 12,4°С по-ниски от средното за сезона.
На 9 януари 2023 г. потреблението на газ в Русия е достигнало 1,78 млрд. куб. метра. Като цяло доставките на газ на вътрешния пазар за октомври-март, т.е. газовата година, са съпоставими с рекордните доставки през предходния сезон 2021/2022 г., отбелязва „Газпром“.

В анализа за изминалата зима от компанията бегло споменават износа, като отбелязват, че е в „съответствие с направените заявки“ на клиентите, като доставките за Китай по „Силата на Сибир“ в някои дни през декември, януари и март са превишавали предварително договорените. От началото на 2023 г. „Газпром“ спря да публикува данни за износа на газ, а по-рано тази статистика се разпространяваше на 15 дни.
Зимата в Европа беше една от най-меките в последните столетия, но в редица региони на Русия температурите достигаха исторически минимуми. Заради хубавото време и високата цена на газа в газохранилищата, сега резервите от газ в Европа са на рекордни нива за този период на годината – газохранилищата са пълни до над 64% от капацитета сочат данни на Gas Infrastructure Europe към 18 май.
Това положение успокои пазарите и цената на газа падна до 29 евро/MWh за първи път от средата на 2021 г. При тези благоприятни цени всички държави от ЕС сега нагнетяват своите газохранилища. Данните на GIE за България например сочат, че „Чирен“ е пълно до 84,2% от капацитета си.
По регламента на ЕК страните от общността трябва да посрещнат тази зима поне на 90% пълни газохранилища. Три държави вече са го изпълнили – Португалия (95,9%), Швеция (95,2%) и Испания (92,3%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ отново с мрачни прогнози и заплахи към Европа за следващата зима
Ще бъдат ли възобновени доставките по руските газопроводи?
Неочаквани резултати на първия търг за общи доставки на природен газ в Европа

Европейската централна банка (ЕЦБ) засилва контрола си върху ликвидните резерви на банките и може да определи по-строги изисквания към отделните кредитори по-късно през годината. Това съобщиха за Блумбърг източници, запознати с въпроса.
В годишния преглед на рисковете, извършван от ЕЦБ, вероятно ще се обърне повече внимание върху управлението на ликвидни средства, включително потенциала за по-висока граница на ключови показатели като коефициента на ликвидно покритие, са казали още лицата, пожелали анонимност.
Според тях тези намерения идват в допълнение към засиленото взаимодействие по темата между банките и ЕЦБ.
ЕЦБ повиши основната лихва до най-високото ниво от 2008 година
Колапсът на швейцарската банка Credit Suisse през март и на няколко американски кредитори, сред които Silicon Valley Bank, поставиха под въпрос готовността на банките да посрещнат изтегляния на депозити, както и ефективността на показателите, които инвеститорите и регулаторите следят, за да преценяват способността им да издържат на кризи.
Кризата се задълбочава: Още няколко американски банки изпаднаха в затруднения
Въпреки че ликвидността е ключова за банковия надзор, регулаторите напоследък бяха фокусирани върху по-належащите въпроси за банковия капитал и кредитния риск. Още в края на 2021 г. ЕЦБ започна да настоява банките да следят по-внимателно за нивата си на ликвидност, тъй като по-високата инфлация сочеше нарастващи разходи за финансиране. Неотдавнашният крах на американските кредитори засили този контрол.
Говорител на ЕЦБ отказа коментар по темата.
Европейската институция вероятно ще получи първоначалните резултати от годишния си преглед на банковите рискове през лятото, са посочили източниците. Очаква се тази година ЕЦБ да класифицира банките, разпределяйки ги в различни групи в зависимост от това колко уязвими са техните бизнес модели за изтичане на капитали, споделят двама от източниците.
Депозитите на големите клиенти вероятно ще бъдат във фокуса на проверките, тъй като индивидуални тегления могат бързо да източат ликвидните резерви на банката.

Като алтернатива на евентуалното повишаване на коефициента на ликвидно покритие, ЕЦБ може да насочи критиките си към отделни банки за качеството на техните резерви или способността им да ги управляват, са посочили също така запознатите лица.
Развитието на ситуацията, и по-специално скоростта на решенията, взети от вложителите и другите участници на пазара, потвърждават, че „трябва да се обърне по-голямо внимание“ на банковата ликвидност и финансиране, според председателя на Европейския банков орган Андреа Енрия.

Близо 194 000 фирми и еднолични търговци вече обявиха доходите си пред Национална агенция за приходите повече от месец преди изтичането на крайния срок. Почти 60 000 са подадените до момента годишни данъчни декларации от едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, съобщиха от приходната агенция чрез официалния си сайт. На 30 юни изтича крайният срок, в който е необходимо тези лица да декларират доходите си и да платят дължимия върху тях данък.
До края на юни самоосигуряващите се лица, които извършват дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, трябва да декларират и внесат окончателните социални и здравни осигурителни вноски. Заедно с годишната си данъчна декларация, те подават и декларация образец № 6 с общия размер на дължимите за предходната година осигурителни вноски.
Общо 221 млн. лв. са декларираните данъци от физически лица
От НАП напомнят, че 30 юни е последният ден и за деклариране и плащане на корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. До този момент близо 134 000 фирми са обявили приходите си пред НАП повече от месец преди крайния срок.
Подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета, се извършват онлайн, чрез Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП)
Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да получите от сайта на НАП – www.nra.bg или на телефони: 0700 18 700; +359 2 9859 6801 на цена, съгласно тарифата на телефонния оператор.
Данъчни и нотариуси ще проверяват достоверността на пълномощните за сделки с коли

Служебният министър на икономиката Никола Стоянов очаква още през май инфлацията да падне под 10%.
„Есента чувах от експертите прогнози, че пикът на инфлацията в България ще бъде лятото на 2023 г. Сега, напротив, вървим обратно и вече 7-и месец поред инфлацията пада. Март месец е с 2% надолу, през април – с 2,4%. Това, което повтарям от няколко месеца, е, че лятото очакваме едноцифрена инфлация“, посочи министърът в ефира на NOVA.
За април НСИ отчете месечна инфлация от 0,3% и годишна от 11,6%, което е забавяне за седми пореден месец.
По думите на Стоянов има всички основания цените на хранителните стоки да падат, тъй като енергийните цени вече са на нивата от 2021 г., а не от 2022 г.
„Хранителните продукти на едро поевтиняват. Няма продукти, чиито цени се покачват, извън сезонните, при които тенденцията е ежегодна“, заяви Стоянов и допълни, че е въпрос на време разликата да се усети и от крайния потребител.

Той посочи, че това поевтиняване не е достатъчно и усилията в тази посока продължават, както и проверките.
„Контролът продължава. Вече са над 1450 проверките, 841 акта са съставени, над 350 са съмненията за налагане на нелоялни търговски практики“, заяви министърът на икономиката. В началото в почти всяка проверка имаше нарушения. В момента вече са под 25%, т.е. контролът има дисциплиниращ ефект върху веригите“, коментира министърът на икономиката.
Според Стоянов интересът към сайта, чрез който се следят цените на храните, остава много висок. „Много ясно се виждат и през сайта, където всичко е нагледно, виждаме падащи суровини, прясното мляко е паднало с 12%, слънчогледово олио… много от суровините падат на едро, а цените на дребно – не, или много по-малко, отколкото е логично да паднат“, подчерта той.

Министърът съобщи, че проектозаконът, предвиждащ няколко вида хранителни продукти (по проект 17) да имат максимална надценка от 10%, ще бъде придвижен за гласуване в НС.
Той коментира и чуждестранните инвестиции у нас. По думите му в България „идват много инвеститори, най-вероятно биха идвали много повече, ако имахме политическа стабилност“. Стоянов посочи ниските данъци в България и геополитическата обстановка като предимства за производство у нас.
„Това, което ми прави впечатление, е, че имаме много да работим. През последните 20-30 години са зарязани отношенията ни с много държави, с които традиционно сме имали много сериозни бизнес отношения. Няма срещи на високо ниво от много, много години“, призна министърът на икономиката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишната инфлация се забави до 11.6%

Ще изпадне ли България в рецесия?
Инфлацията в ЕС се забави до нивото си отпреди година. Какво следва?