През изминалия месец 200 служители на Обединена българска банка (ОББ), ДЗИ и дружествата, част от КВС Груп в България, се включиха в засаждането на 8721 акациеви фиданки в село Голема Раковица, община Елин Пелин. Инициативата е резултат от първата обща продуктова кампания на ОББ и досегашната КВС Банк България, в рамките на която беше обещано, че за всяко първо влизане (login) на клиент в мобилните приложения на двете банки за един месец, ще бъде засадено по 1 дръвче.
„Синята гора“ на ОББ се разпростира на 17 декара и има няколко ползи за околната среда. На първо място е пречистването на въздуха от въглеродния диоксид, което през първата година се равнява на 5 кг на дърво. Също така акациевият цвят е любим на медоносните пчели цвят, а сянката от дърветата след време ще служи за приятна отмора сред природата.

Питър Рубен, главен изпълнителен директор на ОББ, сподели: „Темата за устойчивостта е силно засегната в нашата организация и сред нашите служители. Ние работим за устойчиво бъдеще и вярваме, че личният пример и принос са от изключително значение за околната среда. Нашата „Синя гора“ е само още една стъпка в реализирането на обещанията ни в тази посока.“
За да дадат своя принос в засаждането, в събитието се включиха и още представители на Управителните съвети на ОББ и ДЗИ, сред които Десислава Симеонова, лидер на програмата за Устойчиво финансиране на КВС Груп и изпълнителен директор „МСП банкиране“, Ани Ангелова, изпълнителен директор „Банкиране на дребно“ в ОББ, Теодор Маринов, изпълнителен директор „Финанси“ в ОББ, Коста Чолаков, главен изпълнителен директор на ДЗИ, Иван Ганчев, изпълнителен директор „Финанси“ в ДЗИ, и Кристоф Де Мил, интеграционен мениджър.
Александър Нешев, кмет на село Голема Раковица, приветства всички присъстващи и отправи специални поздравления и благодарности към ръководството на компанията.

След залесяването на терена служителите на компанията имаха възможността да посетят църквата „Св. Николай Мирликийски“, намиращата се в селото. В нея се съхраняват икони в човешки ръст с изключителна историческа стойност и се помещава автентично килийно училище.
Кампанията е продължение на ангажимента на KBC Груп да ограничи пряко и косвено въздействие върху глобалното затопляне и да акцентира както сред служителите, така и сред широката общественост върху темата за устойчивостта. Основната цел на Групата е въглеродният ѝ отпечатък да достигане до 0 CO2 емисии през 2050 г. 

Акционерите на италианската компания ЕНЕЛ (ENEL) гласуваха с голямо мнозинство в подкрепа на предложения от италианския премиер Джорджа Мелони кандидат за поста на председател на административния съвет на италианския енергиен гигант, предаде БТА.
В подкрепа на Паоло Скарони гласуваха акционери, съставляващи общо 97,24 процента от капитала на компанията. Против бяха едва 0,66 процента от акционерите, а въздържали се бяха 2,08 процента от акционерите. Италианската държава притежава 23,6 процента от акциите на компанията.
Паоло Скарони, президент на футболния клуб Милан, е приближен на бившия италиански премиер Силвио Берлускони и познава много добре ЕНЕЛ, където беше президент и изпълнителен директор от 2002 г. до 2005 г. Той обаче е полемична личност и често пъти бе критикува заради тесните си връзки с Москва, които установи по време на мандата си начело на друга италианска водеща компания – въглеводородния гигант ЕНИ (Eni). Мандатът на Скарони начело на тази компания изтече в края на 2014 г.
През септември миналата година Скарони, който е на 76 години, разкритикува ескалацията на санкциите срещу Русия, решени от Запада след руската инвазия в Украйна.
Правителството на Мелони постави няколко от доверените си лица начело на обществени компании. В случая със Скарони срещу кандидатурата имаше бунт, воден от инвестиционния фонд „Ковалис Кепитъл“, предложил начело на компанията италианския банкер Марко Мацукели. Но Мацукели така и не успя да се кандидатира за поста, защото преди това неговите поддръжници не успяха да съберат достатъчно гласове, за да станат те членове на административния съвет на ЕНЕЛ.
Противниците на кандидатура на Скарони казаха, че начинът, по който се е стигнало до издигането на неговото име е бил непрозрачен. 
ОЩЕ: Enel се готви да продаде активите си в Русия

Годишната инфлация в Гърция се забави забележително до 3% през април от 4,6% през март и 10,2% през април миналата година, отразявайки почти изключително бързия спад на цените на енергията, докато цените на храните и хранителните продукти нараснаха с 11,4% през месеца. Това предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА, цитирайки съобщение на Гръцката статистическата служба.
По-конкретно, увеличение на цените е регистрирано при хляба/зърнените храни (13,8%), месото (12%), риба (4,5%), млечните продукти/яйцата (19,1%), маслата (16,2%), зеленчуците (6,2%), захарта/шоколада/бонбоните (11%), другите храни (14,6%), кафето/чая (12,1%), минералната вода/соковете (8,5%) и алкохола (10,1%).
Увеличение на цените има и при дрехите/обувките (5,6%), наемите (3,8%), ремонта на жилища (5,3%), пропан-бутана (11%), твърдото гориво (29,6%), мебелите (7,7%), обзавеждането за дома (7,4%) %), фармацевтичните продукти (13,9%), медицинските продукти (2,2%), новите автомобили (7,6%), употребяваните автомобили (10,5%), мотоциклетите (7,3%), авточастите (12,2%), таксиметровия превоз (32,9%), пътуването със самолет (34,1%), пътуванията с кораб (11,2%), кината/театрите (5,6%), хотелите (22,2%) и др. От друга страна, са паднали цените на електроенергията (29,9%), природния газ (25,1%), мазута (20,7%), горивата и смазочните материали (7,4%) и телефонните услуги (1,8%).
CPI спадна с 13,4% в жилищния сектор и 1,8% в комуникациите.
Индексът на потребителските цени се повиши с 0,6% през април спрямо март 2023 г., като повишението през същия период на миналата година е 2,1%. Хармонизираната инфлация в страната се забави до 4,5% през април тази година спрямо април 2021 г., като през същите месеци през 2022/2021 г. е регистрирано увеличение от 9,1%. Хармонизираната инфлация се повиши с 1,1% през април спрямо март 2023 г.
ОЩЕ: По-скъпо ли ще е морето в Гърция?