Служебният министър на икономиката Никола Стоянов очаква още през май инфлацията да падне под 10%.
„Есента чувах от експертите прогнози, че пикът на инфлацията в България ще бъде лятото на 2023 г. Сега, напротив, вървим обратно и вече 7-и месец поред инфлацията пада. Март месец е с 2% надолу, през април – с 2,4%. Това, което повтарям от няколко месеца, е, че лятото очакваме едноцифрена инфлация“, посочи министърът в ефира на NOVA.
За април НСИ отчете месечна инфлация от 0,3% и годишна от 11,6%, което е забавяне за седми пореден месец.
По думите на Стоянов има всички основания цените на хранителните стоки да падат, тъй като енергийните цени вече са на нивата от 2021 г., а не от 2022 г.
„Хранителните продукти на едро поевтиняват. Няма продукти, чиито цени се покачват, извън сезонните, при които тенденцията е ежегодна“, заяви Стоянов и допълни, че е въпрос на време разликата да се усети и от крайния потребител.

Той посочи, че това поевтиняване не е достатъчно и усилията в тази посока продължават, както и проверките.
„Контролът продължава. Вече са над 1450 проверките, 841 акта са съставени, над 350 са съмненията за налагане на нелоялни търговски практики“, заяви министърът на икономиката. В началото в почти всяка проверка имаше нарушения. В момента вече са под 25%, т.е. контролът има дисциплиниращ ефект върху веригите“, коментира министърът на икономиката.
Според Стоянов интересът към сайта, чрез който се следят цените на храните, остава много висок. „Много ясно се виждат и през сайта, където всичко е нагледно, виждаме падащи суровини, прясното мляко е паднало с 12%, слънчогледово олио… много от суровините падат на едро, а цените на дребно – не, или много по-малко, отколкото е логично да паднат“, подчерта той.

Министърът съобщи, че проектозаконът, предвиждащ няколко вида хранителни продукти (по проект 17) да имат максимална надценка от 10%, ще бъде придвижен за гласуване в НС.
Той коментира и чуждестранните инвестиции у нас. По думите му в България „идват много инвеститори, най-вероятно биха идвали много повече, ако имахме политическа стабилност“. Стоянов посочи ниските данъци в България и геополитическата обстановка като предимства за производство у нас.
„Това, което ми прави впечатление, е, че имаме много да работим. През последните 20-30 години са зарязани отношенията ни с много държави, с които традиционно сме имали много сериозни бизнес отношения. Няма срещи на високо ниво от много, много години“, призна министърът на икономиката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишната инфлация се забави до 11.6%

Ще изпадне ли България в рецесия?
Инфлацията в ЕС се забави до нивото си отпреди година. Какво следва?

Над половината от безработните лица у нас са без работа от 1 година или повече на фона на затегнатия пазар на труда, характеризиращ се с недостиг на работна ръка в редица икономически сектори.
Броят на така наречените „продължително безработни лица” възлиза на приблизително 70 300 души или 52.1% от всички безработни през първото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт. От общия брой на безработните лица приблизително 19 300 или 14.3%, търсят първа работа.
На фона на тези данни България продължава да е сред страните с най-ниска безработица в Европейския съюз. През месец март страната ни се нарежда на седма позиция сред членките на ЕС по най-ниска безработица в с дял от едва от 3.7% на фона на средна безработица в ЕС от 6% през разглеждания месец.
През първото тримесечие на тази година безработните лица у нас възлизат на приблизително 134 900 души, от които 72 800 (54%) са мъже, а 62 100 (46%) са жени.
В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица намалява с 8 700, или с 6.1%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0.4 процентни пункта и достига 4.4%, съответно 4.5% за мъжете и 4.3% за жените.
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
От всички безработни лица 12.4% са с висше, 57.7% – със средно, и 30.0% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.6% за висше, 4.5% за средно и 13.3% за основно и по-ниско образование.

Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 7.1% (8.1% при мъжете и 5.8% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-нисък с 1.1 процентни пункта, което изцяло се дължи на намалението му при жените – с 2.6 процентни пункта.
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 2.446 млн., от които 996 700 (40.7%) са мъже и 1.450 млн. (59.3%) – жени.
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1.051 млн. (464.2 хил. мъже и 587.2 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (23.0% от мъжете и 29.6% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39.1% са неактивни поради участие в образование или обучение.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
Икономически неактивни (лица извън работната сила) са лицата на възраст 15 и повече навършени години, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица на възраст 90 и повече навършени години, става ясно от методологията на НСИ.
Заетост
Oбщият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2023 г. е 2.928 млн. – 1.545 млн. мъже и 1.382 млн. жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица се увеличава с 2.1%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете е 59.1%, а при жените – 47.8%.
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
През първото тримесечие на 2023 г. преобладаващата част от заетите лица работят в сектора на услугите – 1.905 млн., или 65.1%, в индустрията – 871.4 хил. (29.8%), а 151.3 хил. (5.2%) – в селското, горското и рибното стопанство.
От всички заети 4.0% (116.1 хил.) са работодатели, 7.0% (205.1 хил.) – самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 590.3 хил.) – наети лица, и 0.6% (16.5 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1.992 млн. (76.9%) работят в частния сектор, а 598.0 хил. (23.1%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 67.6 хил., или 2.6% от наетите лица.
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

През първото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2.819 млн., като коефициентът на заетост е 70.4% (73.5% за мъжете и 67.3% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 37.8% (40.6% за мъжете и 34.9% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 75.9%, съответно 79.4% за мъжете и 72.4% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент се увеличава с 2.0 процентни пункта, с 1.8 процентни пункта при мъжете и 2.3 процентни пункта при жените.

Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 620.3 хил., или 69.2% от населението в същата възрастова група (74.3% от мъжете и 64.4% от жените). В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 3.1 процентни пункта.