Vodafone възнамерява да съкрати 1300 работни места в Германия

Британската телекомуникационна група Vodafone смята да съкрати 1300 работни места в Германия, най-важният пазар за компанията, след като вече освободи 1000 души в Италия. Това обяви шефът на германския филиал, цитиран от Франс прес, предава БТА.
Планираните съкращения са 6,3% от 14 230 служители в най-голямата европейска икономика, където групата отчита спад на продажбите от 2022 г. Най-засегнати ще са административните и управленски позиции.
Междувременно Vodafone ще създаде 400 нови работни места в подразделенията за обслужване на клиентите, обяви в интервю за в. „Ханделсблат“ Филип Рог, ръководител на белгийския клон на телекомуникационния гигант.
Британската телекомуникационна компания е в криза. Акциите ѝ на борсата се сринаха сериозно по време на бившия главен изпълнителен директор Ник Ред, останал на поста от 2018 г. до изненадващата си оставка през декември 2022 г.

„Ако искаме да финансираме амбициите си, то трябва да преминем през този болезнен етап“, заяви Рог, който обеща „рестартиране“ на компанията.
Оборотът на Vodafone се е понижил с 0,4% през третото тримесечие, в резултат от спада на продажбите в Германия, Италия и Испания.
Телекомуникационният гигант вече обяви в средата на март, че смята да съкрати 1000 работни места в Италия, за да намали разходите и да се справи с конкуренцията в сектора на полуострова.
„Vodafone се сблъсква с натиск върху цените на акциите си, които са около най-ниските си равнища от 2002 г. в икономически контекст, отслабен от ускорената инфлация и скъпата електроенергия и на фона на несигурността, която властва на ръководно ниво след оставката на главния изпълнителен директор миналата година“, обясни Виктория Шолар, анализатор в Interactive Investors.
Vodafone е потърпевш и от слабия растеж в Европа и огромните разходи за разпространението на 5G технологията.
Филип Рог, заемал висш пост в Microsoft, е начело на Vodafone Germany от юли 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Vodafone вече е най-големият телеком в Индия

Швейцария обяви колко струва на банките спасяването на Credit Suisse

Швейцарските власти обявиха колко ще струват лихвите, които трябва да заплатят UBS и Credit Suisse върху отпуснатите от Берн 250 млрд. швейцарски франка за спасяването на изпадналата в затруднение банка, предаде Reuters.
Credit Suisse ще трябва да плати лихва от 1,5% плюс 0,5% за достъп до схемата за спешна ликвидна помощ, обяви централната банка на страната.

Credit Suisse обяви по-рано този месец, че смята да заеме до 50 млрд. франка от схемата, която изисква заемите да бъдат обезпечени от активи като ипотеки и ценни книжа.
В рамките на операцията по спасяването на Credit Suisse двете банки получиха достъп и до 100 млрд. франка допълнителна ликвидна помощ.
Помощта на централна банка се отпуска на банките с лихва от 3%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
UBS завърши сделката за Credit Suisse
UBS Group предприе ключов ход, за да ускори поглъщането на Credit Suisse
След срива на Credit Suisse: Ръководителят на най-големия ѝ акционер подаде оставка

Швейцария осъди за небрежност четирима банкери, помогнали на доверено лице на Путин

Четирима банкери, помогнали на близък приятел на руския президент Владимир Путин (издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления) да прехвърли милиони франкове през швейцарски банкови сметки, са осъдени в Швейцария за небрежност към финансови трансакции, предаде Reuters.
Четиримата бяха признати днес за виновни в това, че са помагали на концертиращия челист Сергей Ролдугин, наричан „портфейла на Путин“.
Банкерите са трима руснаци, работещи в Цюрих, и швейцарец. Те помогнали на Ролдугин, кръстник на по-голямата дъщеря на Путин – Мария, да депозира между 2014 г. и 2016 г. милиони франкове в швейцарски банкови сметки.
Мъжете, чиято самоличност не може да бъде разкрита съгласно швейцарските ограничения за поверителност, бяха признати за виновни от окръжния съд в Цюрих. Четиримата бяха осъдени да платят глоби в размер на стотици хиляди швейцарски франка, част от които може да им бъдат опростени, ако изпълнят определени условия.
Бившият ръководител на Gazprombank Schweiz AG беше глобен с 540 000 швейцарски франка (около 590 000 долара), докато двама висши ръководители и мениджър за връзки с клиенти бяха осъдени да платят по-малки суми.
Банкерите са получили условни присъди с две години изпитателен срок, съобщи Окръжният съд в Цюрих.

Случаят показва как хора като Ролдугин са използвани за параван за прикриване на истинските собственици на парите, се казва в обвинителния акт, видян от Reuters.
В Швейцария банките са задължени да отказват или прекратяват бизнес отношения, ако са налице съмнения за самоличността на договарящата страна.
Четиримата банкери са помогнали на Ролдугин да управлява две банкови сметки в „Газпромбанк Швейцария“ в Цюрих, като през тях са преминали милиони франкове, без да извършат достатъчни проверки, посочва съдът.
Според обвинението те не са направили достатъчно, за да установят самоличността на истинския собственик на средствата и е неправдоподобно това да е бил Ролдугин.
Според швейцарската прокуратура става дума за около 30 млн. швейцарски франка (30,13 млн. евро), въпреки че музикантът, фигуриращ в швейцарския списък на санкционираните руснаци, няма регистрирана дейност като бизнесмен. Самият Ролдугин е заявил по-рано пред New York Times, че със сигурност не е бизнесмен и не притежава милиони, гласи обвинителният акт.
Ролдугин беше сред десетките членове от вътрешния кръг на Путин, санкционирани от Запада, в това число Швейцария, след началото на войната в Украйна.

Според прокуратурата всички доказателства сочат, че Сергей Ролдугин не е бил истинският собственик на средствата. Банкерите не са спазвали правилата и затова трябва да бъдат наказани, посочва държавното обвинение.
В миналото руският президент, издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления, е наричал Ролдугин приятел, брилянтен музикант и благодетел, спечелил известна сума пари като миноритарен акционер в руска компания. Преди това Кремъл беше отхвърлил всякакви предположения, че средствата на Ролдугин са свързани с руския лидер и ги беше определил като антируска „путинофобия“.
Кремъл твърди, че средствата на Путин са публично достояние и той редовно декларира имуществото и заплатата си пред руските избиратели.
Според защитата Ролдугин е потвърдил писмено миналата година, че банката правилно го е идентифицирала като действителен собственик на сметките.
Освен това не е имало причина за съмнения, че Ролдугин е бил истинският собственик на сметките. Според защитата е „правдоподобно“ Ролдугин да е богат, защото е приятел на Путин. „Сергей Ролдугин не е просто челист и диригент, а и любимец на Кремъл, който очевидно е имал достъп до специални възможности за финансиране, позволяващи му да натрупа значително богатство“, заяви защитата на брифинг преди процеса. Въпреки че подобно фаворизиране може да се възприема с неодобрение в Швейцария, не е от значение по делото, отбеляза защитата на Ролдугин.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Шехерезада“ – тайната яхта на Путин за 700 млн. долара
Офшорна дейност за 2 млрд. долара води до Владимир Путин

Две от компаниите в топ 6 на износителите на руско зърно напускат Русия

Две от най-големите западни компании, опериращи на руския зърнен пазар, Cargill и Viterra смятат да го напуснат в най-скоро време, като ще предоставят контрола на износа на местни компании, съобщават световните агенции.
Cargill спира от юли да изнася зърно, произведено от компанията в Русия, но ще продължи да купува товари от други фирми, „за да изхрани света“. Задълбочаващите се проблеми и предизвикателства при износа на руско зърно са главната причина за решението на компания, според агенция Bloomberg. Компанията има дял в зърнените терминали в Новоросийск на Черно море и в Ростов на Дон на едноименната река.

Vittera, подразделение на Glencore, скоро ще обяви решението си за напускане на руския зърнен пазар, споделят запознати източници. Очаква се компанията, която притежава 50% от зърнения терминал в Таман, да излезе от Русия в края на настоящия земеделски сезон.
И двете компании са в топ 6 на износителите на руско зърно, посочва Bloomberg.
Руската земеделска продукция не попада под ударите на западните санкции, но износът ѝ е затруднен от ограниченията, наложени на операциите на руски банки и държавни компании. Международните търговци на зърно освен това са под натиск от западните правителства да напускат руския пазар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Египет може да плаща руското зърно в рубли
Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие

Zara затваря всичките си магазини на руския пазар