До избухването на войната в Украйна през февруари Русия бе най-големият вносител на суров петрол в ЕС, но само в рамките на няколко месеца заради наложените санкции и ограничения изпадна дори от топ шест. Това показват данни на Евростат.
От последното тримесечие на 2021 г. до януари 2022 г. руският внос варираше от 39,65 милиона барела до 49,7 милиона барела, или между 24 и 31 на сто от общия внос на ЕС. За същия период САЩ заемат второто място с доставени между 19,1 и 20,7 милиона барела, или 10-13 на сто от общия внос. След тях се нареждат Норвегия и Казахстан с между 8 и 14 на сто от общия обем, Ирак – между 7 и 12 на сто и Либия и Великобритания – 5 на сто.
ЕС позволява на страните членки да блокират вноса на руски втечнен газ
Руската инвазия в Украйна оказа сериозно отражение на вноса на петрол. През февруари в ЕС са били внесени 63,85 милиона барела руски петрол, или 33 на сто от общия обем на вноса. През март е регистриран сериозен спад – до 31,8 милиона барела, или 18 на сто от общия обем, последван от сериозен ръст през април до 58,9 милиона барела и нов спад през май – до 24,16 милиона барела, или 12 на сто.
Тези обеми се запазват стабилни до септември, след което следва нов постепенен спад до 7,64 милиона барела, или 4 на сто от общия обем, през декември, когато влиза в сила шестият пакет санкции на ЕС, предвиждащ забрана за внос на руски петрол по море.

Спадът на руския внос е компенсиран от увеличаване на вноса от други източници. През декември най-големият вносител на суров петрол в ЕС са били САЩ с 344,48 милиона барела, или 18 на сто от общия обем, следвани от Норвегия с 340,48 милиона барела, или 17 на сто. Вносът от Либия и Великобритания расте с 2 и 4 на сто, а този от Казахстан и Ирак се запазва почти без промяна от преди войната.
Нестабилната ситуация предизвика и сериозни вариации в цената на суровия петрол, който преди нея задълго беше на нива от около 80 долара за барел. След началото на руската инвазия цените рязко се покачиха, но руският сорт Уралс продължи да се продава със значителна отстъпка от приблизително 16 долара за барел в началото на войната до 30 долара за барел през следващите месеци.
Цените варираха изключително много през юни и юли, като разликите между отделните сортове достигнаха между 9 и 12 долара за барели, или 3-4 пъти повече от преди началото на войната.
В края на годината цените се стабилизираха под натиска на спада на руския износ, а Русия изпадна от топ шест на най-големите вносители на суров петрол в ЕС, което показва, че Общността е успяла да се освободи от зависимостта си от Русия в тази сфера.
 
 

Европейският съюз смята да позволи на държавите членки да могат ефективно да забраняват руските доставки на втечнен природен газ, без да въвеждат нови енергийни санкции.
Министрите на енергетиката на блока са готови да одобрят предложение, което ще позволи на правителствата временно да попречат на руските износители да резервират предварително инфраструктурен капацитет, необходим за доставките, според документ, видян от Bloomberg.
Те ще се срещнат в Брюксел, където ще бъде представен документът. Този ход е част от отказа от руски енергийни продукти. Предложението ще влезе в сила, ако бъде одобрено от Европейския парламент. Инициативата е подкрепена от Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша, посочва агенцията.

На 9 март ЕК предложи да не се удължават договорите за купуване на руски втечнен природен газ, за да се освободи пазарът за „надеждни“ доставчици.
Според европейския комисар по въпросите на енергетиката Кадри Симсон продължаването на купуването на втечнен природен газ от Русия е „риск за репутацията“ на европейските потребители. Засега това е препоръка, тъй като настоящите дългосрочни договори за руски втечнен природен газ изтичат в хоризонта на 2030 г.
Според анализатори обаче Русия ще може безболезнено да пренасочи своя втечнен природен газ към дефицитните азиатски пазари, а идеята за забрана на вноса на втечнен природен газ ще бъде трудно осъществима на практика.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа внася рекордни количества втечнен газ от Русия
Европа внесе 1/4 от целия втечнен природен газ, търгуван в света
България ще получава по 10 танкера втечнен газ от Александруполис

Европейският съюз постигна политическо споразумение за разгръщането на станции за зареждане на незамърсяващи превозни средства, задвижвани чрез електричество или водород, за предстоящите години. То предвижда места за зареждане по основните европейски транспортни коридори и обхваща автомобилите, камионите, корабите и самолетите, гласи съобщение на ЕК.
Въвеждат се задължителни цели за развитие на инфраструктурата, съобразени с броя на продадените нови незамърсяващи превозни средства. По TEN-T (Trans-European Transport Network), към която в България се причислява АМ „Тракия“, се предвижда обособяването на места за зареждане на всеки 60 км. След 2025 г. се предвиждат подобни зарядни станции с мощност поне 150 KWh, предава БТА. Готова ли е България за електрическите автомобили?

На всеки 60 км от пътищата по ТТМ до 2030 г. се очаква да бъдат изградени и станции с мощност от поне 350 KWh за зареждане на камиони, като те трябва да бъдат обособени на охраняеми паркинги, с възможност за продължителен престой на превозните средства. Рекордни продажби на електромобили в Европа
След 2030 г. в ЕС на всеки 200 км водачите трябва да имат достъп до места за зареждане с водород.
При корабоплаването се предвижда за същия срок да бъде осигурен достъп до електрозахранване в големите пристанища за 50 пътнически плавателни съда или за 100 контейнеровоза.
До 2025 г. на европейските летища на всяка самолетна стоянка на ръкав трябва да се осигури електроподаване, а до 2030 г. – и до отдалечените от терминалите стоянки.
ЕК отбелязва, че предстоят стъпки за окончателното одобрение на посочените промени.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия строи стотици хиляди зарядни станции за електромобили
С 60 млн. лв. от европейска програма ще правим зарядни станции за електромобили

Tesla отваря заядните си станции и за конкурентни електромобили